Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София,10.02.2022 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито заседание
на осми декември през две хиляди и двадесета и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При
секретар : СТЕФКА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря ……….. разгледа
докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №3277
по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД от
В. ЕООД ЕИК *******срещу Б.И.ПО М.БУЛСТАТ *******.
ИЩЕЦЪТ твърди, че е спечелил обществена
поръчка обявена от ответника и е изпълнил подписания въз основа на нея договор
№ ОП-Д-19 от 07.07.2014г. , по силата на който изпълнителя се е задължил да
достави, монтира и въведе в експлоатация 6 броя комплекти на мобилни
лаборатории за изпитване на място монтажа на бензиномерни и газ LPG колонки. Твърди, че е изпълнил задълженията си
по договора, но ответника не му е заплатил дължимата се, трета част от цената/
която е общо 510 000 лв. без ДДС/ или сумата от 102 000 лв. без ДДС
или 122 000 лв. с ДДС. Фактурата за тази част от цената е издадена и е с №
**********/21.01.2015г.. Претендира, че му се следва договорна неустойка за
забава плащането на тази част от цената на осн.чл.12.2 от договора , за периода
21.01.2015г. до 04.12.2017г. / погрешно приет начален момент в определението за
насрочване 5.12.2014г./, в размер на 51 000 лв., увеличен на 61 200
лв. . Стойността е формирана като 10 % от цялата стойност на договора, която е максимално възможния размер на
неустойката за забава на плащане на цената.
Моли ответника да бъде осъден да му заплати
неустойката от 51 000 лв., увеличен на 61 200 лв. , с молба от
25.01.2021г., ,като му заплати и законната лихва върху тази сума от предявяване
на иска, и до окончателното заплащане сумата.
ОТВЕТНАТА
СТРАНА оспорва
исковата молба. На първо место, твърди, че исковата молба е недопустима.
Твърди, че е налице друг висящ съдебен спор пред ОС – Плевен, относно разваляне
на договора и дължимостта връщане на
цената по договора, по която ответника е предявил насрещен иск за заплащане на
третата част от договорената цена. Ако е налице допустимост, намира че иска е
неоснователен. Излага съображения, че не е в забава заплащане на цената, тъй
като намира, че договора не е изпълнен. Доставените лаборатории са с
недостатъци и не могат да осъществяват функциите за, които са предназначени. По
заведеното друго дело поддържа, че договора е прекратен и се иска от ищеца, да върне
заплатените суми . Намира, че изцяло не дължи неустойка на ищеца.
Съдът
като взе в предвид становищата на страните и събраните доказателства намира за
установено следното :
Между страните е безспорен факта за сключения
договор, за доставените лаборатории и получените първи две плащания от общо три
договорени от цялата цена по договора.
Не се спори и че плащането на
последната част от цената е предмет на насрещен иск по дело висящо пред ОС –
Плевен, дело № 93 от 2015г. Настоящото дело е било спряно именно във връзка с
горепосоченото дело и е възобновено след неговото окончателно приключване
доколкото спорът пред настоящия съд е за
дължимата неустойка, и нейната дължимост
е обусловена от дължимостта на третата част от цената и момента на
нейната изискуемост.
Делото пред ОС Плевен е приключило с Решение № 97 от
22.12.2020г. на ВКС, ТК, 2 отд., което е постановено на осн.чл.295 ГПК по
т.д.1955 от 2019г..С решението си ВКС е отменило Решение № 77 от 12.04.2019г.
на АС Търново и по съществото на спора е
осъдило Българския институт по М.да заплати на В. ЕООД последната трета част от
договорната цена от договор № ОП – Д – 19/ 07.07.2014г. или сумата от 122 400
лв. с ДДС, в едно със законната лихва от 26.06.2015г. до окончателното заплащане
на главницата. Присъдени са и съответните разноски. В
решаващите мотиви, стъпвайки на изводите на три приети по делото
експертизи, за да присъди тази сума ВКС
приема, че с предаването на мобилните лаборатории на 05.12.2014г. за В. ЕООД е
възникнало правото и на последната част от договореното възнаграждение,
доколкото лабораториите са позволявали ползването им по предназначение,
независимо от липсата на подписан втори приемо-предавателен протокол. Следва
изводът, че вземането за третата част от възнаграждението дължимо съгласно
чл.3.5.3 от договора е възникнало със самото предаване на лабораториите, защото
това е момента, в който ВКС е приел, че те са й приети, доколкото веднага са
могли да влязат в употреба. Настоящия състав приема, че дължимата трета част от
цената се заплаща съгласно чл.4.2 договора
или 30 календарни дни след приемо-предаването на лабораториите. Този
срок обосновава и че от ищеца е издадена фактура, която е проформа фактурата № ********** на дата 21.01.2015г. за тази част от
плащането. Видно и от посочения исков период на претенцията за неустойка, ищеца
приема, че ответника възложител е изпаднал в забава при заплащане на третата
част от цената, считано от 21.01.2015г. .
По делото е приета съдебно – счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, която съдът приема като обективна и компетентно
изготвена. Вещото лице е изготвило заключението в два варианта, т.е. за два
отделни периода :
1. За периода със задача предмет на
исковата молба – 05.12.2014г. до датата на исковата молба 04.12.2017г. дните забава вещото лице изчислява на 1018
дена и при 0.15 % на ден лихва същата надхвърля максималния договорен размер.
Предвид, че има максимална граница и неустойката не може да е повече от 10 % от общия размер на
договора или от сумата от 51 000 лв./ чл.12.2 от договора./, то вещото
лице сочи този размер като дължима неустойка по тази задача.
2. За периода зададен от съда 05.12.2014г. до
26.06.2015г. вещото лице изчислява неустойката в размер на 31 212 лв. без
ДДС или 37 545.40 лв. с ДДС.
Останалите доказателства приети по делото не следва да
се обсъждат доколкото същите не касаят относимия предмет на спора предвид
влязло в сила съдебно решение на ВКС за дължимостта на третата част от цената .
При
така установените факти съдът прави следните правни изводи :
Между страни е налице договор за доставка на мобилни
лаборатории, като ответникът е възложител, а ищеца доставчик на лаболаториите..
Спорът за изпълнението на договора и дължимостта на третата част от цената е разрешен по друго
дело с влязло в сила решение на ВКС. По настоящото дело, като се съобрази и
решението на ВКС се установява, че мобилните лаборатории са доставени от ищеца и предадени на ответника на дата 05.12.2014г.. От този момент, т.е. деня
следващ доставката или от 06.12.2014г. съгласно договореното в чл.4.2 от
Договор №ОП – Д – 19 от 07.07.2014г. следва да тече 30 дневния срок за плащане.
Срокът изтича на 06.01.2015г. и от този момент дефакто ответника е в забава за
заплащане третата част от цената.
Проформа фактурата на ищеца обаче е издадена на дата 21.01.2015г. или
същият едностранно е отпуснал още 2 седмици за плащане на цената от страна на ответника.
Това е й датата, която е начална за периода на исковата претенция и следва от
този момент да се приеме, че започва да тече периода на забава.
Доколкото между страните е проведен съдебен процес за
третата част от цената и същата е присъдена, като за обезщетение при нейната
забава е присъдена законната лихва, считано от предявяване на иска пред ОС
Плевен или считано от 26.06.2015г. съгласно Решение № 97 от 22.12.2020г. на
ВКС,ТК,2 отд.,д.№ 1955/2019г., то настоящия състав намира, че крайния период на
неустойката е 25.06.2015г. вкл.
Съгласно чл.92 от ЗЗД неустойката служи като обезщетение за вредите от неизпълнение на едно
задължение. Същата ги обезпечава в договорения размер, без да е необходимо тези
вреди да се доказват. Няма пречка да се претендират и по-големи вреди, стига да
бъдат доказани. В конкретния случай обаче, върху незаплатената част от
възнаграждението е присъдено обезщетение за забава в размер на законната лихва
и това е по искане на самия ищец. Ищецът за определен период, се е отказал от
договореното между страните обезщетение в размер на договорната неустойка, след
като е претендирал обезщетение по чл.86 от ЗЗД върху претендираната и присъдена
незаплатена трета част от цената, което обезщетение за забава в размер на
законната лихва му е присъдено. Настоящия състав не споделя тезата на ищеца, че
няма пречка да се кумулират и двете обезщетения. Нормата на чл.86 ЗЗД изрично
предвижда обезщетение в размер на законната лихва определяема от МС, при забава
на парични задължения. Всяка страна може да избере дали да претендира законната
лихва или договорна неустойка, при обезщетение за забава или да доказва
действително претърпени вреди. Няма как обаче да се насложат двете обезщетения,
без да се докаже, че с това се покриват по-големи вреди от тези покрити чрез договорната неустойка. Ищецът не е твърдял и
не е доказал по-големи вреди за периода на исковата си претенция. Предвид на
това настоящия състав приема, че на ищеца се следва неустойка за забава в
размер на договореното по чл.12.2 от договора и
искът е основателен само за периода 21.01.2015г. до 25.06.2015г. вкл.,
доколкото с претенцията си по другото дело за законна лихва върху незаплатената
трета част от цената, сам се е отказал от договорната неустойка и му е било
присъдено другия вид обезщетение за забава.
Освен неоснователност за част от периода, съдът
намира, че претенцията на ищеца за законна лихва върху договорната неустойка също
е неоснователна. Самата неустойка представлява обезщетение за забава и наред със
законната лихва,присъдена от 26.06.2015г.
се обезщетява целия период, в който плащането
на третата част от цената е забавено. С присъждане на законна лихва върху
неустойката на практика би се получило да се начислява лихва върху лихва, което
при търговците е допустимо, но само ако е изрично уговорено- чл.294, ал.2 от ТЗ.
Съобразно тези мотиви, съдът приема втората част от
заключението на ССЕ, но с корекция на периода, който на вещото лице е зададен
от 05.12.2014г.. Съдът намира, че за неустойка се явява основателен за периода
21.01.2015г./ началния момент по исковата молба / до 25.06.2015г./ момента от който се следва
законната лихва или това са 156 дни х
183.60 лв. на ден / 122 400 лв.х 0.15%/ = 28 641.60 лв. Върху тази сума не
се следва ДДС, доколкото тя не касае цена по сделка, освен това и дневната й
стойност е изчислена въз основа на дължимата цена с ДДС.
С оглед на изложеното ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца неустойка в размер на 28 641.60 лв. за периода
21.01.2015г. до 25.06.2015г., като сумата за разликата до пълния предявен
период и за пълния предявен размер следва да се отхвърли като неоснователен.
Искът по чл.86 от ЗЗД за законна лихва върху
неустойката, съдът също намира за неоснователен съобразно изложеното по-горе.
Всяка от страните претендира разноски в производството
и им се следва съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Съобразно
представените списъци и доказателства по делото ищецът е направил разноски в
общ размер от 6 048 лв., а ответника разноски в размер на 3 120лв.
При уважена претенция от 47 % на ищеца се следва сумата от 2 830 лв. за
разноски, а на ответника сумата от 1 653.60 лв. за направени разноски
съответна на отхвърлената част от иска / 53 %/. Двете суми следва да се
прихванат до размера на по-малката или ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 1 176.40 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Б.И.ПО М.БУЛСТАТ *******, гр.София,
ул.*******да заплати на „В.“ ЕООД *** сумата от
28 641.60 лв. / двадесет и
осем хиляди шестстотин четиридесет и един лева и шестдесет стотинки/ неустойка
за забава заплащането на сумата от
122 400 лв. за периода 21.01.2015г. до 25.06.2015г. /вкл./на осн.чл.92 ЗЗД
вр.чл.12.2 от Договор № ОП- Д – 19 от 07.07.2014г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния предявен размер от
61 200 лв. и за периода от 26.06.2015г. и до 04.12.2017г., както и
претенцията за законна лихва върху неустойката след предявяване на иска –
4.12.2017г. и до окончателното изплащане на присъдената сума, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Б.И.ПО М.БУЛСТАТ *******, гр.София,
ул.*******да заплати на „В.“ ЕООД *** сумата от 1176.40 лв. / хиляда сто
седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ разноски пред СГС на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2 седмичен
срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: