№ 3018
гр. София, 16.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело
№ 20211000503349 по описа за 2021 година
Производство по чл.278 вр.чл. 435 ал.3 ГПК.
Образувано е по депозирана от длъжника И. П. М., чрез адв.КР. КР. К., в качеството
му на особен представител срещу Определение № 222/08.09.2021г. и Определение №
223/08.09.2021г., с което е допълнено Определение № 222/08.09.2021г., постановени по гр.д.
№ 20211400500341 /2021 г., по описа на ОС-Враца, ІІ-ри въззивен граждански състав, с
което оставена без разглеждане, поради недопустимост, подадена жалба от длъжника И. П.
М. срещу действията на ЧСИ с per. № 899 по изпълнително дело № 20208990401174 по
описа на ЧСИ И. Ц., изразяващи се в опис и оценка на недвижим имот, а производството по
делото е прекратено.
Определението е било съобщено на жалбоподателя на 21.09.2021г.
Частната жалба срещу това определение е била депозирана на 28.09.2021г. т.е. преди
изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.
Жалбоподателят И. П. М. изтъква факта, че изложените в жалбата му доводи и
съображения сочат за тотално опорочаване на процедурата по провеждането на публичната
продан, незачитане и неприлагане нормите на закона от ЧСИ, т.е. тотално нарушаване на
правата му като длъжник по изпълнителното производство. Твърди, че доколкото
длъжникът има възможност да осъществи процесуалното си право на защита като обжалва
конкретно посочени изпълнителни действия, то това право съществува и по отношение на
изпълнителните действия, които подготвят законосъобразното принудително изпълнение.
Следователно това право съществува и по отношение на целия процес на принудителното
изпълнение - в случая описа и оценката на недвижимия имот, находящ се в гр. Бяла
Слатина, ул. “***” № 7. Твърди, че описът на продавания имот е извършен от вещо лице, без
1
да е имало достъп до имота, поради което определената от съдебния изпълнител цена не е
обективна и следователно - различна от пазарната. Така определената начална цена за
публична продан не е съобразена с чл.468 ГПК, поради което и наддаването при публичната
продан не би било извършено надлежно по смисъла на чл.435, ал.3 ГПК. Безспорно е, че
определянето на началната цена представлява елемент на наддавателната процедура и ако
не бъде определена правилно, то и определянето на бъдещия купувач на имота би било
незаконосъобразно извършено. ЧСИ е задължен да определи такава начална цена при която,
в резултат на наддаването, да се постигне максимално висока сума, в което е и смисълът на
публичната продан.
На второ място посочва, че изпълнителният лист, предмет на изп. дело № 1174/2020г.
на ЧСИ с per.№ 899, е издаден в полза на „Райфайзенбанк България“ АД, а взискател по
делото е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Поради това ОС-Враца е следвало да
установи конкретната дата на която се твърди, че е сключен цесионния договор, както и
датата на която е образувано изп. дело № 1174/ 2020 г. на ЧСИ с per. № 899. Без да е
направил тази съпоставка, което представлява непълнота на мотивите, ОС не е имал
основание да възприеме, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е нов и надлежен
кредитор на длъжника. Същевременно посочва, отново поради допусната непълнота в
мотивите, че ОС не е изяснил дали уведомлението до длъжника от 17.07.2017 г. е именно
такова по реда на чл. 99 ЗЗД. Затова твърди липсата на процесуална легитимация по
отношение на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Затова моли за отмяна и
на двете определения, прекратяване на изп.производството и допълване на определението
чрез спиране на принудителното изпълнение, за което изрично е направил искане, но съдът
до момента не се е произнесъл.
Ответникът по ч.ж. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, оспорва същата и
моли съда да потвърди определението като правилно и законосъобразно. Посочва, че е
осъществен контакт по телефон и имейл с длъжника И. П. М., като му е предоставена
възможност да се запознае с всички документи, касаещи вземането им като взискател, както
и с предприетите изпълнителни действия по изп.д.№ 20208990401174 по описа на ЧСИ И.
Ц.. Длъжникът заявил, че е съгласен и запознат с предприетите действия и посочил имейл
адрес, на който да бъде уведомяван, тъй като работи и пребивава извън границите на
Република България. Затова е отпаднало основанието и необходимостта длъжникът да се
представлява от особен представител. Същият е освободен като такъв с Разпореждане с изх.
№ 35584/15.10.2021г. на ЧСИ И. Ц. по изп.д. № 20208990401174. Междувременно,
длъжникът извършил и доброволни плащания за погасяване на дълга.
На следващо място посочва, че в ч.ж. са наведени неверни факти, като например че
недвижимият имот е оценен без вещото лице да има достъп до имота, оценката не била
извършена на база реално осъществени сделки, наддаването при публичната продан не било
извършено надлежно, началната цена не била определена правилно. Всички тези твърдения
не отговарят на правните и фактически обстоятелства. Като доказателство са приложените
по кориците на изпълнителното дело Протокол за проведен опис на недвижим имот,
2
съставен на 09.07.2021г. в присъствието именно на вещото лице, изготвило пазарната
оценка, както и подробната обяснителна част относно използваните различни методи на
оценка в конкретния експертен доклад, изготвен от вещото лице. Освен това, съгласно
разпоредбата на чл.485 ал.2 ГПК, за да се осъществи възможността страната да оспори
заключението на вещото лице, е необходимо в 7 - дневен срок от съобщаване на страните за
изготвеното заключение на вещото лице, те да оспорят същото пред съдебния изпълнител,
като при оспорването страната кумулативно следва да посочи и вещо лице, което да
отговаря на изискванията на чл.485 ал.1 ГПК, а именно да е вписано в регистъра на
независимите оценители по закона за независимите оценители или в списъка на
специалистите, утвърдени по реда на ЗСВ, както и да внесе разноските за изпълнението. Ако
не са спазени тези изисквания, нова оценка не се извършва. В конкретния случай
жалбоподателят, е оспорил изготвената оценка, но не е посочил вещо лице, което да
отговаря на условията и да извърши нова оценка. Затова процесуалната възможност да се
оспори заключението се явява пропусната, тъй като не е посочено вещо лице което да
извърши експертизата. Чл.485 ал.2 ГПК изрично възлага в тежест на оспорващия да посочи
вещо лице, което да извърши експертизата. Там са и посочени санкциите от непосочването
на такова. Когато по някаква причина оспорващия не успее да посочи вещо лице, законът не
въвежда изискване такова да бъде служебно определено (тъй като веднъж вече такова е било
определяно) от ЧСИ, а посочва, че нова оценка не се извършва.
Що се отнася до твърдението, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е
надлежен кредитор на представлявания от особения представител длъжник, твърдението не
отговаря на действителната фактическа и правна обстановка. По делото е представено
надлежно връчено уведомление за извършената цесия на длъжника И. П. М.. Същото е
приложено и по изпълнителното дело. Поради тази причина всички последващи твърдения
на особения представител на длъжника са несъстоятелни и неоснователни. В закона няма
предвиден срок по отношение на това кога новият кредитор следва да се конституира на
мястото на предишния, и не само това - конституирането по изпълнителното дело въобще не
е елемент от фактическия състав за действителност на извършената цесия. Моли за
потвърждаване на определението.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените
доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по
същество – същата е неоснователна.
Изпълнително дело № 20208990401174 е образувано е въз основа на изпълнителен
лист в полза на "Райфайзенбанк/България ЕАД срещу И.П. М., издаден от Районен съд-Бяла
Слатина на 04.10.2013г. по ч.гр.д.№917/2013г. Върху изпълнителния лист са поставени
печати- отметки на ЧСИ В. Й. за постъпвали по изпълнението суми до 29.12.2017г. С
молбата за образуване на изпълнително производство са представени рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, сключен между "Райфайзенбанк/България"
ЕАД и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, потвърждение за сключена цесия и
уведомление на прехвърляне на вземанията, оформено и подписано от длъжника на
3
17.07.2017г. които са счетени за достатъчни за обосноваване на извод за легитимацията на
взискателя по изпълнението.
Жалбоподателят прави възражение за изтекла погасителна давност на основание
чл.110 ЗЗД. Също така навежда доводи за нередовно уведомяване на длъжника за
извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В края на жалбата пред ОС оспорва бъдещи,
неизвършени към момента на депозирането й, действия като оценка на недвижимия имот,
определянето на начална цена, наддавателната процедура и обявяването на купувач.
ОС-Враца е посочил, че са недопустими възраженията относно изтеклата погасителна
давност, както и ненадлежно уведомяване за извършената цесия, доколкото не попадат в
приложното поле на чл. 435, ал. 2 ГПК. Установяването на факта на изтеклата погасителна
давност не е в правомощията на ЧСИ. На следващо място, договорът за цесия, както и
редовността на връчването на уведомлението по чл. 99 ЗЗД, също не са сред изрично
изброените в чл.435 ГПК действия, които подлежат на обжалване по този ред, но
взискателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е представил доказателство - обратна
разписка - от която е видно, че длъжникът И. П. М. лично е получил по пощата
уведомлението, че е извършена цесия на 17.07.2017г. Копие от разписката се намира на
страница № 9 от изпълнителното дело.
По тези съображения съдът е приел, че жалбата е недопустима и като такава същата е
оставена без разглеждане.
Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първостепенния
съд с оглед наведените в жалбата пред САС доводи. В разпоредбата на чл. 435 от ал. 1
до ал. 5 от ГПК изрично е посочено кои са подлежащите на обжалване действия на съдебния
изпълнител, както и кои лица и при какви условия могат да обжалват тези действия.
Изброяването в чл.435 ГПК на подлежащите на обжалване действия на съдебния
изпълнител е изчерпателно и поради това действия на съдебния изпълнител, които не са
посочени в него не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Съществуването
на правото на жалба е абсолютна предпоставка и то от рода на положителните такива за
упражняването на същото и надлежното подаване на жалбата. Липсата на това право води
до недопустимост на жалбата, а оттам и на образуваното въз основа на нея производство.
Разпоредбата на чл.435 ал.2 ГПК императивно и лимитативно посочва кои действия на съдебния изпълнител
могат да бъдат обжалвани от длъжника. Определянето на оценката на имуществото, което е предмет
на принудителното изпълнение, не попада в кръга на обжалваемите действия на съдебния
изпълнител. Съгласно актуалната редакция на разпоредбата на чл.435 ал.2 т.4 ГПК/ в сила
от 05.11.2017г. / длъжникът може да обжалва единствено отказа на съдебния изпълнител да
извърши нова оценка на имуществото, което се продава.
В приложената към делото преписка по принудителното изпълнение има данни, че от
страна на длъжника, чрез назначения му особен представител, е било направено искане за
определяне на нова оценка на имуществото, което се продава, но не е посочено вещо лице,
което да извърши тази повторна оценка и което да отговаря на условията да извърши нова
оценка. Затова процесуалната възможност да се оспори заключението се явява
преклудирана, тъй като не е посочено вещо лице, което да извърши експертизата. Чл.485
ал.2 ГПК изрично възлага в тежест на оспорващия да посочи вещо лице, което да извърши
експертизата. Там са и посочени санкциите от непосочването на такова. Когато по някаква
причина оспорващия не успее да посочи вещо лице, законът не въвежда изискване такова да
бъде служебно определено (тъй като веднъж вече такова е било определяно) от ЧСИ, а
посочва, че нова оценка не се извършва.
Само ако бе посочено ново вещо лице, а въпреки това съдебният изпълнител е
постановил отказ да го назначи, това действие би подлежало на обжалване. Единствено при
условие на такава хипотеза - постановен от съдебния изпълнител отказ за извършване
на нова оценка, жалбата ще се явява допустима с оглед разпоредбата на чл.435 ал.2 т.4
4
ГПК.
Предвид изложените съображения следва да се приеме, че жалбата срещу действията на
съдебния изпълнител по начина на определяне на оценката на имота правилно е била
преценена като процесуално недопустима и че като такава не може да бъде разгледана по
същество. Образуваното въз основа на нея производство също е недопустимо и е следвало
да бъде прекратено, както правилно е процедирал и окръжният съд.
Що се отнася до твърдението, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е
надлежен кредитор на представлявания от особения представител длъжник, то не отговаря на
действителната фактическа и правна обстановка, тъй като на 17.07.2017г. е надлежно връчено
уведомление за извършената цесия на длъжника И. П. М.. В закона няма предвиден срок по
отношение на това кога новият кредитор следва да се конституира на мястото на
предишния, още повече конституирането по изпълнителното дело въобще не е елемент от
фактическия състав за действителност на извършената цесия.
Предвид изложените съображения следва да се приеме, че жалбата срещу действията на
съдебния изпълнител по опис и оценка на недвижим имот правилно е била преценена като
процесуално недопустима и че като такава не може да бъде разгледана по същество.
Образуваното въз основа на нея производство също е недопустимо и правилно е прекратено,
както правилно е процедирал и окръжният съд. Искането за спиране на изпълнително дело
№ 20208990401174 по описа на ЧСИ И. Ц., е безпредметно, тъй като с Постановление от
12.10.2021г. изпълнителното дело е вече спряно на основание чл. 432, ал.1, т.2 ГПК, по
искане на взискателя.
При изложеното частната жалба, с която настоящата въззивна инстанция е сезирана, се
явява допустима, но неоснователна, а обжалваното с нея определение, като валидно,
допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено в неговата цялост, със
законните последици.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 222/08.09.2021г. и Определение № 223/08.09.2021г., с
което е допълнено Определение № 222/08.09.2021г., постановени по гр.д. №
20211400500341 /2021 г., по описа на ОС-Враца, ІІ-ри въззивен граждански състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5