№ 183
гр. Разград, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Цветалина М. Дочева
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213300500311 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на М. М. М. от с.Малко Йонково, община
Исперих, подадена чрез адв.С.С. против Решение № 1260138 / 11.08.2021г., постановено по
гр.дело №233/2020г. по описа на Исперихски РС, с което съдът е уважил предявения от
ОСМ. АХМ. ЕБ. от с.Малко Йонково против въззивника иск на правно основание чл.108 от
ЗС по отношение на поземлен имот, с трайно предназначение нива в землището на с.Малко
Йонково, м.“До село“ с площ 1.644 дка и граници, описани подробно.В жалбата се сочи на
недопустимост, съответно неправилност и незаконосъобразност на решението на РРС, като
се излагат съображения и в двете насоки.Прави се искане за обезсилване на съдебния акт и
прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения иск или
алтернативно за неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което
предявения ревандикационен иск да бъде отхвърлен. Отговор на жалбата в
законоустановения срок насрещната по спора страна е подала, като я оспорва като
неоснователна.Направените с въззивната жалба доказателствени искания, съответно за
назначаване на нова СТЕ и за повторен разпит на свидетели, допуснати в
първоинстанционното производство са оставени без уважение.
За да се произнесе по жалбата, окръжният съд съобрази следното: Съгласно чл. 269
ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищецът ОСМ. АХМ. ЕБ. от с.Малко Йонково , община Исперих, чрез пълномощник
е предявил иск против ответника М. М. М., с искане към съда да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на ответника, че той, ищецът е собственик въз
основа на изтекла в негова полза придобивна давност на Поземлен недвижим имот №
1
34103.38.788, с начин на трайно ползване „Нива“, находящ се в землището на село Йонково,
община Исперих, област Разградска, местността „До село“, с площ от 1644.00кв.м., трета
категория, при конкретно изброени граници и съседи, както и за осъждането на ответника да
му отстъпи собствеността и предаде владението върху процесния недвижим имот.Заявена е
претенция за разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че бащата на ищеца А. Е.ов И., починал на
11.03.1979г. е получил по съдебно решение за делба по гр.дело № 127/ 1962г. на РС –
Исперих в дял Парцел I-608 в кв.112, с площ 1640.00кв.м., находящ се в село Йонково.
Впоследствие наследодателя на ищеца се снабдил и с нотариален акт за собственост над
същото дворно място. Предмет на делбата през 1962 година били няколко съседни парцела,
които са се притежавали от семейството от 150 години. Според ищеца, след извършването
на делбата през 1962 г. и разпределянето на имотите между наследниците, баща му вместо
да стопанисва имот I-60 в кв.112 по плана на с.Йонково, започнал да работи и стопанисва
парцел VI-608 в кв.112 по стария регулационен план на селото, с площ 1300 кв.м., който по
решението за делба е бил предоставен в дял на чичото на ищеца, И. Е.ов.Този именно имот
баща му владял до смъртта си, а след това владение върху него упражнявал ищеца до м. юли
2015г., когато ответникът се легитимирал пред него като собственик на имота , предмет на
иска, въз основа на договор за покупко-продажба от 14.07.2015г. с прехвърлител Община
Исперих и поискал и получил недвижимия имот, владян от ищеца.
Няма спор между страните, че пред ИРС по предявен от ищеца срещу ответника
отрицателен установителен иск по отношение на имота, предмет на настоящия иск било
образувано гр.дело № 370/ 2019г., което приключило с влязло в сила определение от
02.03.2020г. за прекратяване на производството, поради недопустимост на предявения иск.
Според ищеца по отношение на спорния имот, сега представляващ нива не могат да
намерят приложение разпоредбите на ЗСПЗЗ, които касаят непотърсени земеделски земи,
които поради тази причина преминават в собственост на общините, тъй като тази земя
никога не е попадала в режим за възстановяване по разпоредбите на ЗСПЗЗ, не е била част
от ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации. Този имот не е бил
отнеман от собствениците, за да подлежи на реституция. В случая Община Исперих е
прехвърлила на ответника правото на собственост над чужда вещ, като по тази причина не е
настъпил вещно-транслативният ефект на сделката. По изложените съображения ищецът
моли ревандикационният иск да бъде изцяло уважен. Направени са с исковата молба,
доказателствени искания, свързани с установяване идентичността между Парцел I-608 в
кв.112, с площ 1640.00кв.м. по стария план на село Йонково и земеделския имот нива,
собственост на ответнсика въз основа на договора от 2015г.
С подадения в срок писмен отговор ответникът М.М., чрез пълномощник е оспорил
предявения иск като недопустим, съответно като неоснователен и недоказан.По отношение
недопустимостта на иска се е позовал на влязлото в сила прекратително определение на
съда по гр.дело №370/2019г. на ИРС.По основателността на иска е възразил, че е придобил
собствеността над спорния имот на основание годно да го направи собственик – чрез
покупко-продажба и заплащане на продажната цена. Оспорил е представените от ищеца
писмени доказателства, като неотносими към предмета на спора, като отнасящи се за друг
имот.Оспорил е твърдението на ищеца, че е владял имота лично или чрез трети лица, тъй
като дълъг период от време е живял извън България. Счита, че имотът се е променял като
форма и граници във времето и само експертиза може точно да го индивидуализира, а след
това следва да се установи над коя територия точно е била упражнявана фактическата власт
от ищеца.Не е оспорил, ,че от 21.07.2015г. до предявяване на иска и след това владее
нивата, предмет на иска.
По молба на ответника по делото е привлечена и конститутирана подпомагаща го
страна, Община Исперих.
Подпомагащата страна е заявила становище също за недопустимост, съответно
неоснователност на предявения иск, тъй като тя с договора от 2015г. е прехвърлила на
2
ответника ПИ № 038788, находящ се в местността До селото в землището на с.Йонково,
обл.Разград и никога не била заявявала/претендирала каквито и да било права над
парцел VI-608 от кв.112 с площ от 1300 кв.м. по стария регулационен план на село Йонково.
По валидността и допустимостта на решението, окръжният съд го намира за валидно
и допустимо, като постановено по допустим иск, ревандикационен такъв.
За да се произнесе по неговата правилност, предвид доводите и становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намери следното:
С атакуваното решение съдът е приел за установено по отношение на ответника
М.М., че Поземлен недвижим имот № 34103.38.788, с начин на трайно ползване „Нива“,
находящ се в землището на село Йонково, община Исперих, област Разградска, местността
„До село“, с площ от 1644.00кв.м., трета категория, при граници и съседи : имоти №№
34103.888.9902, 34103.38.793, 34103.38.789 и 34103.38.787 е собственост на ищеца ОСМ.
АХМ. ЕБ. въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност и е осъдил ответника да
отстъпи собствеността и предаде владението над същия имот на ищеца.
Спорът е за собственост:
Ищецът основава правото си на собственост върху процесния имот ,
представляващ Поземлен недвижим имот № 34103.38.788, с начин на трайно ползване
„Нива“, находящ се в землището на село Йонково, община Исперих, област Разградска,
местността „До село“, с площ от 1644.00кв.м., трета категория, при граници и съседи,
описани подробно с упражнявана фактическа власт от неговия покоен баща, а след това от
него лично и чрез трети лица в периода 1962г.- 2015г. върху недвижим имот,
представляващ парцел VI-608 в кв.112 по стария регулационен план на селото от 1935г., с
площ 1300 кв.м., който по решение за делба от 1962г. е бил предоставен в дял на чичото на
ищеца, И. Е.ов.
Видно от решението за делба, приложено по делото , както и от заключението по
СТЕ, приета от РС в дял на чичото на ищеца, И. Е.ов е бил предоставен парцел IV- 608 в
кв.112 по плана на с.Йонково от 1935 г.с площ 1 300 кв.м.
Вещото лице по изготвената и приета пред РС СТЕ също е установило, че в дял на
бащата на ищеца, А. Е.ов е бил поставен парцел I-608 в кв.112 с площ 1 640 кв.м., който
представлява част от имот пл.№ 608 по отменения регулационен план от 1935 г. на с.
Йонково, одобрен със Заповед №903,904/ 19.04.1935 г. За имот пл.№ 608 са отредени
парцели I, II, III, IV и V в квартал 112, както и парцели III, IV, VI и VII в квартал 117
/Приложение № 1 - Копие от регулационния план от 1935 г./ С ПМС № 216/1961 г. квартал
112 е бил изключен от регулационните граници на населеното място.
По новия застроителен и регулационен план (ЗРП) на с. Йонково, одобрен със
Заповед № 62/ 07.04.1987 г., действащ и в момента, изключената от регулация част от имот
(бивш пл.№ 608) представлява три имота - пл.№ 787, пл.№ 788 и пл.№ 789, които са
включени в картата за възстановената собственост под № 038787, № 038788 и №038789
(Приложение № 2 - Копие от регулационния план от 1987 г.).
Парцел I-608 в кв.112 с площ 1 640 кв. м по отменения регулационен план от 1935 г.
е идентичен с изключения от регулация имот с пл.№ 787. По картата за възстановената
собственост (КВС) за землището на с. Йонково поземленият имот е с № 038787. По
кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, одобрени със Заповед № РД-18-
1442/ 07.08.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземленият имот е с
идентификатор 34103.38.787 с площ 1 656 кв. м.
Парцел IV-608 в кв.112, с площ 1300 кв.м. п плана от 1935г. на селото е идентичен с
изключения от регулация имот с пл.№788.По картата за възстановената собственост (КВС)
за землището на с.Йонково поземленият имот е с № 038788. По кадастралната карта и
кадастралните регистри на селото, одобрени със Заповед № РД-18-1442/ 07.08.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, поземленият имот е с идентификатор 34103.38.788 с
площ 1 644 кв. м.
3
Парцел I-608 в кв. 112 с площ 1 640 кв. м по отменения регулационен план на с.
Йонково от 1935 г., одобрен със Заповед №903,904/ 19.04.1935 г. не е идентичен с поземлен
недвижим имот № 038788 по КВС на селото.Няма записи в емлячния регистър относно този
имот.
По регулационен план от 1935 г. на с. Йонково, одобрен със Заповед № 903,904/
19.04.1935 г. (Приложение № 3):
В разписния лист, придружаващ плана, като собственик на имот пл.№ 608 (парцели
I, II, IV, V от кв. 112 и парцели III, IV, VI, VII от кв. 117) е записан Осман Юмеров. Не е
отбелязана промяна в собствеността.
По регулационен план от 1987 г. на с. Йонково, одобрен със Заповед № 62/
07.04.1987 г., действащ и в момента (Приложение № 4):
В разписния лист, придружаващ плана, като собственик на:
имот пл.№ 787 е записан на Осман Мехмедов Е.ов
имот пл.№ 788 - на Акиф.
имот пл.789 - на А. Е.ов.
В регистъра на кадастралната карта, одобрен със Заповед № РД-18-1442/ 07.08.2018
г. на Изпълнителния директор на АГКК, като собственик на:
имот с идентификатор 34103.38.787 е записан М. М. М.;
имот с идентификатор 34103.38.788 е записан М. М. М.;
имот с идентификатор 34103.38.789 е записана Община Исперих - чл.19 от зспзз.
С Протоколно решение № 4/ 29.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ са
определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землище Йонково, община Исперих, като
имоти № 038787 и № 038788 фигурират в списъка.
За имот № 038787 по КВС на селото, идентичен с поземлен имот с идентификатор
34103.38.787 по КККР на с. Йонково, с площ 1 656 кв. м, който в общи линии е идентичен с
парцел I-608 в кв.112 по стария регулационен план на селото, е съставен АОС № 5568/
30.07.2013 г. на основание чл.19 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 4/ 29.07.2008 г.
Издадена е Заповед 1274/ 17.12.2013 г. на Кмета на Община Исперих, с която М. М. М. е
определен за спечелил търга за продажба на поземлен имот № 34103.38.787 и е сключен
договор за покупко-продажба № 350/ 20.12.2013 г. на имота.
За процесния имот № 038788 по КВС на селото, идентичен с поземлен имот с
идентификатор 34103.38.788 по КККР на с. Йонково, с площ 1 644 кв. м Община Исперих е
съставила Акт № 5743/ 16.06.2014 г. за частна общинска собственост на основание чл.19 от
ЗСПЗЗ и Протоколно Решение № 4/ 29.07.2008 г., проведен е търг за продажбата му и е
сключен договор за покупко-продажба № 110/ 14.07.2015 г. с М. М. М., ответник в
производството, който се легитимира като собственик именно въз основа на договора за
покупко-продажба.
След извършена справки в Общинска служба „Земеделие" гр. Исперих, в.л. не е
установило за поземлен имот № 038788 по КВС на село Йонково да са подавани заявления
за възстановяване на собствеността по смисъла на ЗСПЗЗ, както и данни за това същият да е
бил обобществяван в блоковете на ТКЗС, ДСЗ и други организации.
До същите изводи е стигнало и вещото лице по назначената СТЕ по гр.дело
№370/2019г., водено между същите страни по иск с правно основание чл.124 от ГПК.
По делото са сочени гласни доказателства.
От показанията на ищцовите свидетели О.К., К.А. и М.О. се установява, че бащата на
ищеца е владял имот , незастроен до смъртта си , който те определят като №788 по новия
план, след неговата смърт до изселването му в Р.Турция през 1989г. имота е бил владян от
ищеца, в периода 1993г.-2012г. бил обработван от св.К.А. и нейния съпруг, първи
братовчед на ищеца.След завръщане в България през 2012г., на следващата , 2013г. ищеца
го засял, а през 2015г. го отстъпил на ответника, който се легитимирал пред него с договор
4
за покупко-продажба.
За закупуването на имота от Община Исперих от ответника М.М. сочи и св. Сехер
Тахирова, негова сестра.Същия бил засят с люцерна , а преди там било сметище, около него
имало други ниви.Според свидетелката ищеца никога не е владял имота, закупен от брат й
под №788 и всички в селото знаели него за собственик.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, РОС направи следните правни
изводи:
Предявеният иск за собственост по отношение на новообразуван имот, а именно
Поземлен недвижим имот № 34103.38.788, с начин на трайно ползване „Нива“, находящ се в
землището на село Йонково, община Исперих, област Разградска, местността „До село“, с
площ от 1644.00кв.м., трета категория, при граници и съседи : имоти №№ 34103.888.9902,
34103.38.793, 34103.38.789 и 34103.38.787 , предявен от ищеца ОСМ. АХМ. ЕБ. срещу
ответника М. М. М. се явява неоснователен и недоказан.
Ищецът е поддържал и поддържа твърдението си за право на собственост върху
процесния имот, видно от обстоятелствената част на исковата молба, останала непроменена
в хода на делото по следния начин: Придобивна давност, основана на давностно
владение, упражнявано от неговия покоен баща, а в последствие и от него общо в
продължение на повече от 50 години на парцел VI-608 в кв.112 по рег. план на село Йонково
от 1935г., с площ 1300 кв.м., който парцел по решение за делба от 1962г. е бил предоставен
в дял на чичото на ищеца, И. Е.ов.Никъде в исковата молба не се сочи на идентичност
между имота, предмет на давностно владение и този претендиран като собствен по новия
план на селото и представляващ ПИ № 34103.38.788, с начин на трайно ползване „Нива“,
находящ се в землището на село Йонково, община Исперих, област Разградска, местността
„До село“, с площ от 1644.00кв.м.На следващо място установява се от доказателствата по
делото, а именно заключенията по СТЕ по двете водени между страните дела, че парцел
VI-608 в кв.112 по рег. план на село Йонково от 1935г., с площ 1300 кв.м. никога не е
съществувал, а е съществувал парцел IV-608 в кв.112, с площ 1300 кв.м. по плана от 1935г.
на селото, който е идентичен с изключения от регулация имот с пл.№788.
По изложените съображения, предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан, без да е необходимо да бъде изследван въпроса, свързан с
приложението на чл.19 от ЗСПЗЗ по отношение на старият имот IV-608 в кв.112, с площ
1300 кв.м. по плана от 1935г. , правото на Община Исперих да актува същия като общински
и неговата продажба на ответника.
В този смисъл подадената въззивна жалба, в частта й с която се поддържа
неправилност и незаконосъобразност на постановеното от ИРС решение се явява
основателна.Атакуваното решение, с което е уважен ревандикационният иск на ищеца
ОСМ. АХМ. ЕБ. срещу ответника М. М. М., следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което този иск за процесния новообразуван имот да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
По разноските :
Предвид изхода на делото се следва отмяна на решението на ИРС и в частта му за
разноските, като в полза на ответника и в тежест на ищеца се присъдят разноски пред РС в
размер на 440 лв., заплатено адвокатско възнаграждение, а за настоящата инстанция такива
в размер на 25.00 лв., заплатена държавна такса.
Водим от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 260138 от 11.08.2021 г., постановено по гр. дело №
5
233/2020г. по описа на Районен съд Исперих, постановено в производство по чл.108 от
Закона за собствеността И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от ОСМ. АХМ. ЕБ., ЕГН
********** против М. М. М., ЕГН ********** на правно основание чл.108 от ЗС по
отношение на Поземлен имот № 34103.38.788, с начин на трайно ползване „Нива“,
находящ се в землището на село Йонково, община Исперих, област Разградска, местността
„До село“, с площ от 1644.00кв.м., трета категория, при граници и съседи : имоти №№
34103.888.9902, 34103.38.793, 34103.38.789 и 34103.38.787.
ОСЪЖДА ОСМ. АХМ. ЕБ. да заплати на М. М. М. сторените от него разноски по
делото, съответно пред РС - Исперих в размер на 440 лв., заплатено адвокатско
възнаграждение и пред ОС-Разград в размер на 25.00 лв., заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6