№ 96
Силистра,
12.10.2018г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд,
гражданско отделение, публично заседание на осемнадесети септември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА
ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА
АЛЕКСАНДРОВА
ДОБРИНКА
СТОЕВА
при секретаря
Данаила Георгиева и в
присъствието на прокурора…….
като разгледа докладваното
от съдия Д. Стоева гр.д.
№ 144 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от
ГПК.
С
решение № 394 от 26.10.2017г. и решение за поправка на ЯФГ № 3680/12.12.17г.,
постановени по гр.д. № 1473/16г., СРС е намалил дарственото разпореждане,
извършено чрез НА № 190, т.12 по описа на СВ – Силистра за 2007 г., вписан в
службата на 21.09.2007 г., от Тодор Георгиев Русев, починал на 23.03.16г., в
полза на Д.Т.Р. до размера на 6479/8135 ид.ч. от ½ ид.ч от поземлен имот
с идентификатор 00895.502.920 по кадастралната карта и регистри на с. Айдемир,
одобрени със заповед № РД-18-73 от 11.12.2006 г. на Изпълнителния директор на
АГКК с площ от 1082 кв.м., находящ се в с. Айдемир, общ. Силистра, ул. „Мащерка“
№ 2, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор
00895.502.920.1, с площ от 111 кв.м. (сто и единадесет кв.м.) и едноетажна
селскостопанска сграда с идентификатор 00895.502.920.2, с площ от 38 кв.м., при
съседи: имоти с идентификатори 00895.502.920.1, 00895.502.4029, 00895.502.919, 00895.502.918 и 00895.502.4290, като е възстановил запазената
част на В.Т.П. от наследството на Тодор Георгиев Русев, в размера на 1656/8135
ид.ч. от същия имот. Осъдил е Д.Т.Р. да заплати на В.Т. по съразмерност
направените по делото разноски в размер на 15,27 лв. (петнадесет лв. и 27 ст.)
за държавна такса, 61 лв. (шестдесет и един лв.) за експертизи и 244,29 лв.
(двеста четиридесет и четири лв. и 29 ст.) за адвокатски хонорар. Осъдил е В.Т.
да заплати на Д.Р. по съразмерност направените по делото разноски в размер на
555,71 лв. (петстотин петдесет и пет лв. и 71 ст.) за адвокатски хонорар и
118,09 лв. (сто и осемнадесет лв. и 9 ст.) за експертиза.
Недоволна от решението, е останала В.Т.П., която го обжалва в законоустановения срок. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на решението. Счита, че процесното дарение трябва да се намали, като размерът на запазената част на нея се възстанови на 5 8383/16 270 ид.ч. от къщата в с. Айдемир, с която е била надарена Д.Р. и моли да се постанови решение в този смисъл. Обжалва решението и в частта за разноските.
На 15.01.18г. депозира и въззивна жалба и против решение за
поправка на ЯФГ № 3680/12.12.17г., пост. по гр.д. № 1473/2016г. по описа на СРС.
Излага доводи за неправилност и на това решение, като отново обжалва решението и в
частта за разноските. Претендира присъждане на деловодни разноски пред въззивната инстанция.
Ответната страна Д.Т.Р. депозира писмени
отговори в законоустановения срок със
становище за неоснователност както на въззивната жалба против основното
решение, така и на тази против решението за поправка на ЯФГ. Претендира присъждане на
деловодни разноски пред въззивната инстанция.
Съдът,
като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, приема от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
В
тежест на упражняващия правото по чл. 30 ЗН е да докаже само степента си на
родство с наследодателя, пораждаща правото му на запазена част, а в тежест на ответника,
черпещ права от извършеното в негова полза разпореждане и съответно претендиращ
запазването му, е да докаже какво включва наследствената маса и съответно, че е
било налице имущество на наследодателя, покриващо запазената част.
Между
страните не се спори, че те са единствените призовани към наследяване законни
наследници на наследодателя Тодор Георгиев Русев – техен баща, поч. на
23.03.2016 г. От приложен като доказателство НА № 172/21.09.07г. /стр.3/ се
установява, че на 21.09.2007 г. Тодор Георгиев Русев и съпругата му Гергина Р.
са се разпоредили безвъзмездно в полза на ответницата Д.Р. с притежавания от
тях поземлен имот с идентификатор 00895.502.920 по кадастралната карта и
регистри на с. Айдемир, ведно с изградените в него жилищна сграда и гараж,
сключвайки процесния договор за дарение.
Ищцата не е ангажирала доказателства, установяващи че въпреки участието на
Гергина Р. в сделката дарителят Русев е бил едноличен собственик на
прехвърления имот, нито че е притежавал по – голяма част от правото на
собственост върху него от частта на съпругата си, поради което съгласно
презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС, се приема, че дарителите са притежавали имота
при равни права и че Тодор Русев е дарил на дъщеря си ½ ид.ч. от описания в НА имот. В този смисъл е и съдебната
практика, приемайки че в случаите на дарение на имоти СИО, извършено от съпрузи,
се формират наследствени маси за всяко лице, т.е. приема се че всеки съпруг е
дарил 1/2 от имота в СИО. /Р.№ 599/17.11.2003 г. на ВКС по гр. д. № 240/2003 г., I г. о., Р. № 1144/ 26.11.2008 г. на
ВКС по г. д. № 4899/2007 г., V г. о., Р. № 545/24.01.2014 г. на СГС по в. гр. д. №
16072/2011 г. и др./
Съгласно
чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг,
той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова,
което съставлява тяхна запазена част от наследството, а съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН
наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на
тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера,
необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване
направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Разпоредбата
на чл. 31 ЗН регламентира механизма за определяне на разполагаемата част, както
и размера на запазената част на наследника - образува се една маса от всички
имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като
се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2, след
това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според
тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на
откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за
движимите.
Ответницата
Д.Р. твърди, че към момента на смъртта си наследодателят е притежавал имот в с.
Гарван, представяйки удостоверение от Кметство с. Гарван, съгласно което Георги
Маринов Ангелов, наследодател на Тодор Русев, е бил собственик на имот пл. № 587,
парцел 7, кв. 70 по плана на същото населено място, заедно с построената в
имота жилищна сграда. От допълнително представена служебна бележка от Кметство
с. Гарван става ясно, че данните за правото на собственост на посоченото лице
са извлечени от разписния лист към последния кадастрален план на селото,
съгласно който същото право е удостоверено в НА №192/1956 г. Макар този НА
да не е представен по делото, тъй като и двете страни заявяват, че не
разполагат с него, то СРС правилно е приел, че имотът е бил част от имуществото
на лицето Георги Маринов Ангелов, тъй като ищцата не отрича принадлежността му
към него, нито изтъква възражения за последващо погасяване на съществуващото
към определен момент право на собственост върху тази вещ. От представено по
делото удостоверение за наследници на Георги Маринов Ангелов се установява, че
той е починал през 1975 г. и е бил наследен от своята съпруга Маринка Маринова
Ангелова и трите си деца, измежду които Гергина Р., съпруга на наследодателя Тодор
Русев. На свой ред Маринка Маринова Ангелова е починала през 1989 г. и е наследена
от низходящите си от първа степен – Гергина Р. и нейния брат, като самата Гергина
след смъртта си през 2009 г. оставя трима наследници по закон, а именно съпруга
си Тодор Русев и двете си дъщери – страните по делото.
Горното
налага извод, че Гергина Р. е придобила по наследство от родителите си общо 3/8
ид.ч. от имота в с. Гарван (1/4 ид.ч. от своя баща и 1/8 ид.ч. от своята
майка), от които нейни права Тодор Русев е наследил 1/3, равнозначна на 1/8
ид.ч. от целия имот.
Ищцата
П. представя и решение № 211 от 02.07.1999 г. на ПК – Силистра, по силата на
което на наследниците на Велика Георгиева Р. е възстановено правото на
собственост върху нива с площ от 2 дка и нива с площ от 3 дка, находящи се в
землището на с. Айдемир. Представено е и удостоверение за наследници на
наследодателката Велика Георгиева, от което е видно, че след смъртта си,
настъпила през 1974 г., тя е оставила петима наследници – съпруг и четирима
низходящи от първа степен, измежду които и Тодор Георгиев Русев, наследил 1/5
ид.ч. от наследството на своята майка.
Ответницата
от своя страна също представя удостоверение за наследници на Велика Р., в което
фигурират по-малко на брой законни наследници на наследодателката – преживелият
съпруг и трима низходящи от първа степен, като при така представените
противоречиви доказателства СРС правилно е кредитирал данните от
удостоверението, представено от ищцата, тъй като то е актуално във времето
(издадено на 03.01.2017 г., за разлика от другото, издадено през 2006 г.),
което е белег, че отразява данни от регистрите на населението, въведени на по –
късен етап и нефигурирали в тях при издаването на удостоверението от 2006 г.
При това положение Тодор Русев се явява
собственик по наследство на 1/5 ид.ч. от посочените по – горе земеделски земи,
като неговата квота в наследствената общност не се е увеличила с наследяването
на другия му родител, неговия баща Георги Русев Георгиев, тъй като от представен по делото
договор за продажба на наследство става ясно, че приживе той се е разпоредил с
наследството на баща си като съвкупност от права и задължения на 26.05.2014 г.
срещу получаването на продажна цена от 1 500 лв.
От
изслушаните свидетелски показания се установява, че след придобиването на
собствеността върху спорния имот ответницата Д.Р. е извършила множество
подобрения в него, като изградила вътрешна баня и тоалетна, обособила
предверието в сградата като кухня, подменила дограмата с нова ПВЦ дограма,
поставила нова подова настилка – ламинат в стаите и теракот в кухнята,
направила външна изолация на стените, подменила оградата на двора откъм улицата
и изградила канализационна шахта и мръсен канал. Отделно от това заключението
по назначената повторна СЦЕ потвърждава твърденията на ответницата за изграждане
на нови ВиК и ел. инсталации в период, който следва във времето придобиването
на вещното право върху имота. Въпреки че ремонтните дейности са осъществени
преди смъртта на бащата на страните – Тодор Русев, съдът правилно е приел, че
сторените подобрения не следва да се квалифицират като увеличение на
наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН, тъй като са предприети в имот,
който наследодателят приживе е отчуждил от имуществото си и който имот поради
тази причина не би могъл да се третира като част от оставеното след смъртта му
наследство. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че тези подобрения не
следва под каквато и да е форма да се изчисляват в полза на реализиралото ги
лице, вместо което стойността им следва да се претендира по исков ред друго производство.
По
делото са изготвени две съдебно – ценови експертиза за определяне на стойността
на жилищния имот в с. Айдемир към момента на откриване на наследството на Тодор
Русев и в състоянието, в което се е намирал към момента на сключване на
договора за дарение в полза на ответницата. Според първата експертиза стойността
на имота възлиза на сумата от 25 000 лв., а според втората – 16 270 лв. Правирно
СРС е приел заключението по втората СЦЕ, тъй като вещото лице по първата
експертиза не е изключило от стойността на вещта увеличението, произтичащо от
извършването на част от посочените в писмения отговор подобрения, които
завишават общата пазарна стойност на имота, без да се държи изцяло сметка за
състоянието му по време на дарението. Същевременно другите имуществени права,
останали в наследството на Тодор Русев са оценени както следва: пазарна
стойност от 2 800 лв. за имота в с. Гарван и 5 152 лв. за земеделските земи в землището
на с. Айдемир. Тъй като наследодателят е притежавал 1/8 ид.ч. от имота в с. Гарван
и 1/5 ид.ч. от земеделските земи в с. Айдемир, следва да се приеме, че пазарната стойност на
оставеното от него наследство възлиза на сумата от 1 380 лв /350 лв. – 1/8
от 2 800 лв. + 1 030 лв. – 1/5 от 5 152 лв./. Съгласно
поредността на чл. 31 ЗН към тази сума следва да се прибави и стойността на
направеното в полза на ответницата дарение – 8 135 лв. (1/2 от 16 270 лв.) като
от тази обща стойност - 9 515 лв. /1 380 лв. + 8 135 лв./ се определят
размерите на разполагаемата част на наследодателя и запазените части на
неговите наследници, съгласно критериите на чл. 29, ал. 1 ЗН, който гласи, че
запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят
не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече
деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Съобразно
посочените изисквания паричната стойност на запазената част на ищцата от
наследството на Тодор Русев възлиза на сумата от 3 171,66 лв., на която
сума се равнява и разполагаемата част на наследодателя. Полученото от
ответницата дарение на ½ ид.ч. от поземления имот в с. Айдемир и
построените в него сгради на стойност 8 135 лв. надвишава сбора от нейната
собствена запазена част и разполагаемата част на дарителя (6 343,32 лв.),
поради което същото следва да бъде намалено до размера на 6 343,32 / 8135
идеални части, а запазената част на ищцата да бъде възстановена в размера на 1791,67/8135
ид.ч. от същия имот.
Съгласно
чл. 36, ал. 2 ЗН, когато заветникът или надареният е наследник със запазена
част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава
разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно, поради което правилно
СРС е отбелязал, че в конкретния случай тази възможност не би могла да намери
приложение, тъй като от заключението на експертизите е видно, че дареното
имущество надхвърля по стойност сбора от разполагаемата част на дарителя и
запазената част на надареното лице.
Предвид
всичко изложено до тук, се налага изводът че решението на СРС следва да бъде
изменено, като се постанови намаление на дарственото разпореждане в полза на Д.Т.Р.
до размера на 6 343,32 / 8135 ид.ч., а не 6 479/8135 ид.ч., от ½ ид.ч от
процесния имот в с. Айдемир и респективно се възстанови запазената част на В.Т.П.
от наследството на Тодор Георгиев Русев, в размера на 1 791,67/8 135 ид.ч. от
същия имот, а не както е постановил СРС – 1 656/8 135 ид.ч. от същия имот.
Поради
уважаването на предявения иск, СРС е следвало да присъди в полза на ищцата
направените от нея разноски пред тази инстанция, възлизащи на 1 170
лв. /800 лв. за заплатен адвокатски
хонорар - стр.10 от делото, 50 лв. за
платена ДТ - стр.14, 100 лв. за депозит за ВЛ – стр. 63, 140 лв. за депозит за
ВЛ - стр. 76 и 80 лв. за заплатен депозит за ВЛ – стр. 104/, а не 1440 лв.,
както е посочено в списъка по чл. 80 ГПК /стр.111/. Като е присъдил в нейна
полза разноски в размер на 15,27 лв. за държавна такса, 61 лв. за експертизи и
244,29 лв. за адвокатски хонорар, или общо 320,27 лв., определени в тази си
стойност по съразмерност и съответно като я е осъдил да заплати на ответницата по
съразмерност направените от последната разноски в размер на 555,71 лв. за
адвокатски хонорар и 118,09 лв. за експертиза, съдът е постановил неправилно
решение в частта за разноските, като следва да се отмени в частта за
присъдените в полза на ответницата разноски, а в полза на ищцата следва да се
присъдят разноски в размер на 849, 73
лв., представляващи разликата между присъдените 320, 27 лв. и общо дължимите в
размер на 1 170 лв.
В случая е предявен иск за възстановяване на
запазена част от наследството по реда на чл. 30 ЗН, който е уважен. Предвид основателността на
предявения иск, искането на ищеца за разноски следва да се уважи, а това на
ответника – да се да се остави без уважение. Довод за неприсъждане на
разноските по съразмерност е и това, че искът по чл. 30 ЗН е от категорията на
неоценяемите искове. /В този см. и О № 1/3.01.14г. на трето г.о., ВКС и О №
67/15г. на второ г.о., ВКС/.
Що
се касае до неуважаването на исканията на страните за намаляване на разноските
за заплатени адвокатски хонорари поради прекомерност, то правилно СРС е приел,
че са неоснователни, съобразявайки че хонорарите, които страните са заплатили
на процесуалните си представители, са еднакви по своя размер /стр.10 и стр. 26/,
от което следва че всяка от тях приема този размер на възнаграждението за
получената правна помощ като адекватен на правната и фактическа сложност на
съдебното производство.
Пред
въззивната инстанция жалбоподателката е направила разноски в размер на 250 лв.
, посочени в списъка по чл. 80 ГПК, а ответната страна не е направила разноски.
Съдът,
съобразявайки че жалбата е уважена частично и то вследствие на допусната
техническа грешка в изчисленията на СРС при изчисляване съответната идеална
част от наследствените имоти на наследодателя в патримониума му към момента на
неговата смърт, а не вследствие на мотивите, изложени в жалбата, както и че
жалбата против решението в частта за разноските е уважена, счита че следва да
се присъдят на жалбоподателката разноски за настоящата инстанция до размера на
40 лв. На ответната страна не следва да се присъждат разноски, тъй като тя няма
направени такива пред СОС.
Мотивиран
от гореизложените съображения, СОС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 394 от
26.10.2017г. и решение за поправка на ЯФГ № 3680/12.12.17г. , постановени по
гр.д. № 1473/16г., в частта, в която СРС е намалил дарственото разпореждане,
извършено чрез НА № 190, т.12 по описа на СВ – Силистра за 2007 г., вписан в
службата на 21.09.2007 г., от Т.Г. Р., починал на 23.03.16г., в полза на Д.Т.Р.
в размера над 6 343,32 / 8135 ид.ч. до размера на 6 479/8135 ид.ч. от ½
ид.ч от поземлен имот с идентификатор 00895.502.920 по кадастралната карта и
регистри на с. Айдемир, одобрени със заповед № РД-18-73 от 11.12.2006 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с площ от 1082 кв.м., находящ се в с. Айдемир,
общ. Силистра, ул. „Мащерка“ № 2, заедно с построените в него едноетажна
жилищна сграда с идентификатор 00895.502.920.1, с площ от 111 кв.м. (сто и
единадесет кв.м.) и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор
00895.502.920.2, с площ от 38 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори
00895.502.920.1, 00895.502.4029,
00895.502.919, 00895.502.918 и 00895.502.4290, както и в частта, в която
е осъдена В.Т. да заплати на Д.Р. по съразмерност направените по делото
разноски в размер на 555,71 лв. (петстотин петдесет и пет лв. и 71 ст.) за адвокатски
хонорар и 118,09 лв. (сто и осемнадесет лв. и 9 ст.) за експертиза, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
дарственото разпореждане, извършено чрез НА № 190, т.12 по описа на СВ –
Силистра за 2007 г., вписан в службата на 21.09.2007 г., от Т. Г.Р., починал на
23.03.16г., в полза на Д.Т.Р. до размера на 6 343,32 / 8135 ид.ч. от ½
ид.ч от поземлен имот с идентификатор 00895.502.920 по кадастралната карта и
регистри на с. Айдемир, одобрени със заповед № РД-18-73 от 11.12.2006 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с площ от 1082 кв.м., находящ се в с. Айдемир,
общ. Силистра, ул. „Мащерка“ № 2, заедно с построените в него едноетажна
жилищна сграда с идентификатор 00895.502.920.1, с площ от 111 кв.м. (сто и
единадесет кв.м.) и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор
00895.502.920.2, с площ от 38 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори
00895.502.920.1, 00895.502.4029,
00895.502.919, 00895.502.918 и 00895.502.4290, като ВЪЗСТАНОВЯВА
запазената част на В.Т.П. от наследството на Тодор Георгиев Русев в размера на
1 791,67/8 135 ид.ч. от същия имот.
ОСЪЖДА
Д.Т. ***, да заплати на В.Т.П. ***, направените от последната по делото
разноски пред СРС в размер на 849, 73 лв. /осемстотин четиридесет и девет лева
и 73 ст./ лв., представляващи разликата между присъдените 320, 27 лв. и общо
дължимите в размер на 1 170 лв., както и сумата от 40 лв. – разноски,
направени пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 394 от
26.10.2017г., постановено по гр.д. № 1473/16г. по описа на СРС, в останалата
част.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: