№ 1036
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на пети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
Членове:Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело №
20211100514385 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Подадена е жалба с вх. №30376 от 30.11.2021 г. от ИВ. Г. Н. срещу
постановление от 11.08.2021г. постановено по изпълнително дело
№2013851040267, с която е оставена без уважение молбата на това лице с вх.
№77 113/11.08.2021г. за прекратяване на изпълнителното дело.
Жалбоподателят – ИВ. Г. Н. посочва, че изпълнителното дело е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание
арбитражно решение по търг.дело №1580/2011г. Поддържа, че това решение е
постановено по спор, който е извън подведомствеността на арбитраж, поради
което е нищожно и на това основание изпълнителното производство следва да
бъде прекратено. Излага доводи, че изпълнителното дело е трябвало да бъде
прекратено поради факта, че не е бил уведомен за настъпилото прехвърляне
на вземането, както и поради настъпила обща погасителна давност. Не се
излагат доводи по същество за наличието на настъпил двугодишен срок,
съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Моли обжалваното постановление да бъде
отменено и да се постанови прекратяване на изпълнителното дело.
Взискателят – „С.Г. Г.“ ООД в определения от закона срок не е депозирал
писмено възражение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че
жалбата е неоснователна. Изчерпателно се изброяват поисканите и
извършените изпълнителни действия по делото за целия период от
образуването му през 2013г. до дата на подаване на частната жалба. Намира
за неоснователни твърденията, че извършените изпълнителни действия срещу
длъжника, след прехвърляне на вземането, са без правно значение. Счита, че
1
наведените аргументи във връзка с измененията на ГПК и ЗМТА засягат
въпроси, по които частният съдебен изпълнител не е компетентен да вземе
отношение.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
прецени документите по делото, намира за установено следното:
Изпълнително дело №2013851040267 е образувано по молба от
07.01.2013г. на „Агенция за събиране на вземания“ ООД и въз основа на
изпълнителен лист от 03.09.2011 г., издаден въз основа на решение от
28.01.2011г. по а.д. №298/2010 г. на Арбитражен съд при Стопанска
асоциация - Пловдив. В посочената молба са възложени на съдебния
изпълнител правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.
На 08.01.2013г. ЧСИ М.П. е изпратил запорни съобщения до всички банки
в Република България /л. 22 – л. 66 от изпълнителното дело/.
На 10.04.2013г. и 14.05.2013г. са наложени запори върху притежаваните
от длъжника моторни превозни средства /л. 75 и л. 81 от изпълнителното
дело/.
На 19.02.2014г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника.
На 04.12.2014 г. са изпратени запорни съобщения до две банки, като в
първата се установява, че длъжникът не е клиент, а във втората – няма авоари
в банковата сметка.
На 08.09.2015 г. взискателят по делото е депозирал в кантората на ЧСИ
молба с искане за налагане на запор върху притежаваните от длъжника
сметки в „Обединена българска банка“ АД.
На 05.10.2015 г. е изпратено запорно съобщение до „Обединена българска
банка“ АД.
На 12.10.2016 г. са изпратени запорни съобщения до двадесет и девет
банки относно банкови сметки, притежавани от длъжника в изпълнителното
производство /л. 105 – 139/.
На 06.10.2016 г. взискателят е депозирал молба за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника.
На 13.11.2017г. е наложен запор на вземането по трудово правоотношение
при работодателя „Д и Д Е.“ ЕООД.
На 09.07.2018г. е подадена молба от „С. Г. Г.“ ООД с искане да бъде
конституиран като взискател в изпълнителното производство на основание
договор за цесия, сключен с първоначалния взискател по делото.
На 11.03.2019 г. вече новият взискател в рамките на изпълнителното
производство депозира молба с искане за налагане на множество запори,
както и за извършване на опис.
На 02.06.2020 г. взискателят депозира идентична молба с искане за
извършване на изпълнителни действия.
На 28.09.2020 г. ЧСИ М.П. изпраща запорни съобщения до работодателя
„С.****“ ЕООД и банките „УниКредит Булбанк“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД.
На 11.08.2021г. е подадена молба с вх. №77113 от длъжника с искане
изпълнителното производство да бъде прекратено на следните основания:
2
образувано производство е нищожно, тъй като е образуване на основание
арбитражно решение и
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като не е уведомен за
извършената цесия на вземането на друго лице и следователно не следва
да се вземат предвид извършените действия от новия взискател.
На 12.10.2021г. е връчен препис от обжалвания акт на пълномощника на
длъжника.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните изводи:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК /, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В чл. 433, ал. 1 от ГПК са изброени изчерпателно хипотезите, при които
съдебният изпълнител следва да прекрати изпълнителното производство.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява „когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка“.
В тази хипотеза съгласно т. 10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г.
по описа на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното действие
настъпва по право, като новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като
всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от
трети задължени лица плащания.
От описаното по-горе в настоящото решение се установява, че в рамките
на изпълнителното производство по дело №2013851040267 по описа на ЧСИ
М.П. не е налице период от две години, в който не са поискани от взискателя
или извършени изпълнителни дейтвия, които да прекъснат срока по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК (т.нар. „перемпция“). Предвид така приетото следва, че частната
жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
За пълнота на изложението, следва да се обсъдят и изложените в
депозираната от ИВ. Г. Н. частна жалба аргументи, че:
1. настоящото произвоство следва да се прекрати поради обстоятелството,
че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
дело е издаден в резултат на влязло в сила арбитражно решение по
3
неарбитруем спор,
2. както и поради факта, че не е бил уведомен за настъпилото прехвърляне
на вземането и
3. поради настъпила обща погасителна давност.
Настоящият съдебен състав приема, че изложените по-горе причини за
прекратяване на изпълнителното производство, не са основателни по
следните съображения.
Разглежданото изпълнително производство е образувано въз основа на
издаден изпълнителен лист по постановено арбитражно решение. В случай, че
длъжникът поддържа, че посоченото решение е нищожно, то следва по
изрично предвидения ред за това в ЗМТА да бъде установен този факт след
провеждане на съответното производство. Съдебният изпълнител не
разполага с компетентност да извърши преценка на валидността на
документа, въз основа на който съдът е издал изпълнителен лист.
По отношение на твърдението, че липсата на уведомяване за извършеното
прехвърляне на вземане води до основание за прекратяване на това
производство, следва да се има предвид, че съгласно трайната практика на
ВКС не е необходимо договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по
цедираното вземане от цедента, за да възникне за цесионера качеството на
кредитор. В този смисъл неуведомяване на длъжника за цесията не е
основание изпълнителното производство да бъде прекратено. Допълнително
следва да се посочи, че многократно пълномощници на длъжника са се
запознавали с документите, които се съдържат в изпълнителното дело и в
частност с договора за цесия, и въз основа на това, може да бъде направен
извод, че длъжникът също е уведомен за извършеното прехвърляне.
В чл. 433, ал. 1 от ГПК са изброени изчерпателно хипотезите, при които
съдебният изпълнител следва да прекрати изпълнителното производство.
Направеното от длъжника възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията, които са описани в изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното производство, не попада в нито една от случаите
описани в посочения текст. С оглед на това настоящият съдебен състав
приема, че правилно съдебния изпълнител е отказал да прекрати
изпълнителното производство въз основа на посоченото от длъжника
основание – изтекла погасителна давност. Редът за защита на длъжника в тази
хипотеза е друг, чрез предявяване на иск с правно основание чл. 439 от ГПК,
4
при което в спорно съдебно производство да бъде разгледано възражението
за изтекла погасителна давност, с участието на кредитора като ответник и с
възможност за събиране на доказателства. В случай, че искът бъде уважен, то
това е основание съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК да бъде поискано от
съдебния изпълнител да прекрати производството, като се представи и препис
от влязлото в сила съдебно решение.
Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че
обжалвания акт на съдебния изпълнител е законосъобразен и поради това
подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без уважение.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №30376 от 30.11.2021 г.
подадена от ИВ. Г. Н. срещу постановление от 11.08.2021г. постановено по
изпълнително дело №2013851040267, с която е оставена без уважение
молбата на това лице с вх. №77 113/11.08.2021г. за прекратяване на
изпълнителното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5