РЕШЕНИЕ
№ 18316
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20221110101959 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Е. Х. Г. срещу /ФИРМА/ обективно кумулативно
съединени иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 493, ал 1, т. 1, предл.
1 КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 15000 лв. – неимуществени вреди –
претърпени от Е. Х. Г. болки и страдания от причинени телесни увреждания в
резултат на ПТП, реализирано на 01.03.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 14.01.2022 г. до окончателното
плащане; иск с правно основание чл. 498, ал. 3 от Кодекса за застраховането
/КЗ/, вр. чл. 493, ал 1, т. 5, предл. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 КТ за сумата от
766.33 лв. – законна лихва върху главницата за която отговаря причинителя на
вредата за периода от 14.07.2021 г. до 13.01.2022 г., включително, както и иск с
правно основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането за сумата от
709.56 лв. – лихви, дължими от застрахователя за неговата забава при
изплащане на обезщетението за периода от 05.08.2021 г. до 13.01.2022 г.,
включително. Претендира се присъждане и на направените по делото
разноски.
Ответникът – /ФИРМА/, гр. София, чрез процесуалния си пълномощник
1
адвокат З.Т. в писмен отговор на исковата молба от 01.03.2022 г. поддържа
становище за неоснователност на предявените искове, като излага подробни
съображения. Поддържа се, че ответникът е извършил плащане на 02.12.2021
г. в полза на ищцата на сумата от 1000 лв. – справедлив размер на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП от 01.03.2021 г.
Признава се по основание предявения главен иск до размер на извършеното
плащане. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства, в заверени от
съответната страна преписи, от събраните гласни доказателства, както и от
заключенията на съдебната авто – техническа експертиза, на съдебно –
медицинската експертиза и на съдебно – психологичната експертиза, които
съдът кредитира като дадени вярно и безпристрастно от вещите лица и
неоспорени от страните по делото, се установяват и съдът приема за доказани
по делото твърдените в обстоятелствената част на исковата молба
обстоятелства, релевантни към основанието на предявения иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 498, ал. 3 КЗ, вр.
чл. 493, ал 1, т. 1, предл. 1 КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД.
Възраженията на ответника относно произхода на посочените в исковата
молба физически увреждания на пострадалата ищцата Е. Х. Г., съдът намира
за неоснователни. Установи се в процеса, че на 01.03.2021 г. около 19.30 часа в
гр. София П. И. В., като водач на лек автомобил БМВ с рег. № ******, за който
към посочената дата била налице валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при застрахователя – ответник /ФИРМА/, при
движение по бул. „Х. Ботев“ в района на № 77А с посока на движение към
улица „Пиротска”, в района на кръстовището с ул. „Пиротска”, поради скорост
несъобразена с интензивността на движението не спира своевременно и
реализира пътнотранспортно произшествие със спрелия на кръстовището на
червен сигнал на светофара лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ с рег. №
******, управляван от Х. С. С..
2
При така реализирания сблъсък, пътуващата в спрелия на червен сигнал
на светофара лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ с рег. № ****** на
задната седалка вдясно (според свидетелските показания на пътувалия в
същия автомобил К.С.А., дадени в открито съдебно заседание на 07.02.2023
г.), с поставен обезопасителен колан, Е. Х. Г. е претърпяла травматични
увреждания – Контузия и навяхване на врата. Травматична увреда на лакътния
нерв на левия горен крайник. Според вещото лице изготвило съдебно –
медицинската експертиза д-р Х. М., уврежданията кореспондират с
механизма на настъпване на ПТП – шийната травма при Е. Г. е настъпила по
механизма на „камшичен удар“ - типичен за вида на процесното ПТП.
Травмата на левия лакътен нерв е настъпила в резултат на директна увреда в
лакътната област в момента на инцидента. Шийната травма е протекла със
силни болки и ограничени движения във врата, прилошаване, световъртеж.
Лечението е външна имобилизация с мека или полутвърда шийна яка за 10-14
дни, обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти, по преценка -
физиотерапия и ЛФК. Стандартното време за лечение е 30 - 40 дни. При
ищцата травмата настъпва и протича на фона на изразена ставна и дискова
болест на шийния отдел на гръбначния стълб, което удължава и утежнява
лечебния и възстановителен процес.
Увредата на левия лакътен нерв е съпроводена с болка в лакътя и
тръпнене на 4-ти и 5-ти пръст на лява ръка, клинични данни за неврит на н.
улнарис вляво на фона на болка в областта на латерален епикондил и
ограничена про-супинация (вътрешно и външно завъртане на
предмишницата).
Според вещото лице М. от значение както за възникване на
увреждането, така и за настъпилите впоследствие затруднения при изпълнение
на трудовата и битова дейност на пострадалата е фактът, че лявата ръка на
пострадалата ищца е доминантна.
Непосредствено след инцидента от 01.03.2021 г. е проведено болнично
лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов", Клиника по неврохирургия. Извършени
са необходимите изследвания и консултации. В хода на лечението
оплакванията на пострадалата постепенно започнали да отшумяват. Изписана
била с подобрение, в ясно съзнание, без латерализиращ двигателен дефицит.
Лечението продължило в домашно-амбулаторни условия, като са
3
извършени множество прегледи от личен лекар, ортопед-травматолог,
невролог, физиотерапевт, ЕМГ изследване. Провеждано е медикаментозно и
физиотерапевтично лечение, като цяло без траен благоприятен резултат.
През месец август 2021 г. е извършен преглед от физиотерапевт поради
оплаквания на пострадалата Е. Г. от болки във врата с ограничени и болезнени
движения, изтръпване на лява предмишница и улнарно на лява длан, чувство
на слабост в лявата ръка и невъзможност да контролира пръстите на лявата
ръка. Обективно е установено шиен вертебрален синдром, нарушено сгъване
на IV и V пръст вляво. Поставена е диагноза: Увреждане на шийни коренчета,
некласифицирани другаде. Проведен е курс физиолечение и ЛФК, като
лечението не е дало желания положителен резултат. През месец декември
2021 г. е извършен пореден преглед от невролог поради продължаващи
оплаквания от болки и леко ограничение на движенията в областта на шията и
невъзможност да свива IV и V пръсти на лявата ръка вследствие ПТП от
01.03.2021 г. Обективно са установени леко ограничени движения в шията,
намалена мускулна сила при сгъване на IV и V пръсти на лява ръка с
хипестезия (намален усет) за болка в същата зона вляво. Поставена е
диагноза: Увреждане на междупршленните дискове в шиен отдел с
радикулопатия. Придружаващи заболявания: Увреждане на лакътния нерв.
Проведено било комплексно медикаментозно лечение с Флаксистад 200 мг. х 1
дн.; Уримил форте х 1 дн.; Габагама 400 мг. х 1 дн.; Агапурин 100 мг. 2x1 т. дн.
Доколкото претърпените от ищцата болки и страдания могат да бъдат
парично компенсирани, дължимото обезщетение следва да се определи по
принципа на справедливостта. „Справедливостта” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие, а е понятие свързано с преценката на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства. Такива са характерът и начинът на
увреждането; допълнително влошаване на състоянието; осакатявания;
загрозявания; морални страдания и други. Съдът взема предвид установеното
от съдебно-медицинската експертиза, заключението на която е прието от съда
като неоспорено от страните и което съдът кредитира като дадено вярно и
безпристрастно от вещото лице Х. М. – че след пътния инцидент от 01.03.2021
г. Е. Г. е търпяла интензивни болки и страдания в продължение на около 30-40
дни, значителни болки и страдания до 6 месеца и умерени болки и страдания
до 12 месеца.
4
От заключението на съдебно-психологичната експертиза, прието от съда
като неоспорено от страните и което съдът кредитира като дадено вярно и
безпристрастно от вещото лице психолог Д. П. се установява, че вследствие на
ПТП от 01.03.2021 г. Е. Г. е преживяла силен шок, стрес, страх, физически и
психически болки и страдания, довели до промяна в социалния й живот,
продължаваща и към момента на изследването – освидетелстване на ищцата
Е. Г. на 08.01.2023 г. Налице са нарушения на съня, тревожност и депресивни
преживявания, отключени вследствие, както от самото ПТП па 01.03.2021 г.,
така и oт получените от него физиологични увреждания. Според психолога Д.
П. е налице промяна на психологическото състояние на освидетелстваната
ищца, изразяващо се в разстройство в адаптацията /Р43.2/. Препоръка на
вещото лице е започване на психотерапевтични консултации от страна на
освидетелстваната ищца, с цел подпомагане процеса на преработване на
травматичните преживявания отключени от ПТП на 01.03.2021 г.
От показанията на свидетеля К.С.А., който живее с Е. Г. в едно
домакинство на семейни начала, дадени в открито съдебно заседание на
07.02.2023 г. се установява, че същият при пътния инцидент от 01.03.2021 г.
седял на предната седалка до шофьора, а „Е. седеше отзад на задната седалка.
Бяхме обезопасени с колани и аз и Е.“, т. е. установява се, че при ПТП
пострадалата Е. Г. е била с поставен обезопасителен колан.
Според вещото лице по автотехническата експертиза В. Д. правилно
поставения обезопасителен колан не гарантира напълно предпазване от
наранявания при конкретния механизъм на ПТП, но може да намали общия
обем наранявания.
Свидетелят К.С.А. излага: „От удара се почувствахме много зле. Е.
седеше на задната седалка, точно зад мен. След удара, като ни удариха много
силно, Е. отзад изпищя, обърнах се към нея, беше пребледняла, каза, че много
зле се чувства и много я боли шията и лявата ръка. Аз слязох и отидох
наблизо да купя минерална вода, за да я освестиме, защото Е. каза, че й се
повръща и че й е лошо. Продължаваше да се чувства много зле. Автомобилите
останаха на място след удара на самото кръстовище. Джипът се беше врязал в
задницата на колата, в която се возехме с Е.. Понеже на Е. й беше лошо, се
обадихме на полиция и на бърза помощ. Като дойдоха от бърза помощ,
измериха кръвното веднага на Е. и казах, че има много високо кръвно, че
5
трябва да и обезопасят главата и шията, защото е направен някакъв, като
камшичен удар. Качиха я в линейката на бърза помощ и понеже тя много зле
се чувстваше, аз се качих също в линейката и ни закараха в „Пирогов“. В
„Пирогов“ я сложиха на инвалидна количка казаха, че не трябваше да си
мърда шията и ръката. Лявата й ръка, в лакътя беше подута и тя не можеше да
си я мърда. Започнаха изследвания в „Пирогов“. С тази инвалидна количка я
карахме от кабинет в кабинет. На шията й сложиха яка мисля, че още с
отиването в „Пирогов“. Докторите прецениха, че е много зле и трябва да се
вземат мерки. ….. Е. я оставиха в болницата, в „Пирогов“. Тя лежа три или
четири дни там. Лекарите казаха, че не могат да я пуснат да си ходи в това
състояние. След като я изписаха от „Пирогов“, тя излезе от там с яка на врата.
Трябваше да я носи 30 - 40 дни. Тя я носи през цялото време, както са й
казали. Бяха й предписани масажи и терапии за лекуване на шията и лявата
ръка. При изписването от „Пирогов“, лакътя на лявата ръка беше подут и я
болеше. Назначиха допълнителни изследванията за лявата ръка. Казаха, че
откъм шията отива нещо на лявата ръка и затова тя не може да си служи с нея.
Бяха й изписали лекарства, които тя приемаше според указанията на лекарите.
Много лекари я гледаха. Тя не можа да се излекува. Получи психическа,
нервна травма. Тя спря да шофира, вече не иска да шофира. Имаше своя лична
кола и тя я продаде, защото вече не може да я кара. Преди е карала и моята
кола и нейната кола на дълги разстояния и не е имала проблем. Е. има книжка
от повече от 30 години. Заедно работим с Е. и след 01.03.2021 г., след този
случай тя не може да си служи с лявата ръка. Работим в магазин за килими и
пътеки и работата е свързана с рязане на тези пътеки и килими. Е. е левачка,
тя си служи с лявата ръка. Двата й пръста на лявата ръка най – малкия и
пръста до него сега са безчувствени и тя не може да ги ползва. Живеем заедно
и виждам, че нощно време тя става и плаче от болки в ръката и в шията.
Продължава болката, защото тя и сега пие някакви лекарства за това. След,
като излезе от „Пирогов“, в продължение на 30 - 40 дни Е. малко трудно се
обслужваше, аз й помагах да се облича и да се къпе. Тя вече не може да готви,
не може да реже с лявата ръка. Вече аз режа доматите за салата, други салати,
месо, каквото трябва в кухнята аз приготвям, защото тя не може да си служи с
пръстите на лявата ръка, защото няма чувствителност с тях. Преди
катастрофата тя готвеше. Беше весела, лъчезарна. След катастрофата
психически се промени, не може да приготвя ядене, да кара кола. Като пътник
6
се вози в кола сега, но още не иска да шофира. Тя изобщо не иска да шофира.
Знам, че ходи на физиотерапия, на масажи и за други терапии за ръката и
шията в гр. София, които й бяха назначени от докторите. Отделно Е. си е
ходила на масаж. Не считам, че в момента Е. психически и физически е
възстановена. В момента не е възстановена. ……. Е. прави гимнастика в къщи
за лявата ръка. Тя се опитва по всякакъв начин да се възстанови. Тя сега се
храни с дясната ръка. Тя се опитва да работи и да се храни с дясната ръка, но
тя цял живот е левачка. Не й е удобно да работи с дясната ръка, чувства се
некомфортно. Вилица и лъжица може да държи с дясната ръка, но нож не
може да държи и да реже с него с дясната ръка.“
В показанията си свидетелят Д.Е.П. – юрисконсулт в аптеката в ******,
дадени в открито съдебно заседание на 08.11.2019 г. излага, че е пряк свидетел
на пътнотранспортното произшествие: „Около 19:30 ч. стоях на спирката на
трамвая на бул. „Х. Ботев“ и ул. „Пиротска“ в посока НДК…... Това, което
видях при инцидента непосредствено след него е, че на Е. й се виеше свят,
гадеше й се, болеше я врата, както и лявата ръка, не можеше да я движи. Е.
излезе от автомобила веднага след инцидента. Тя беше в шок. Тя излезе от
дясната страна на автомобила, но не помня дали отпред или отзад. Аз отидох
при нея да попитам как е. Доколкото знам видях, че дойде линейка. ….. Може
би след две седмици след инцидента видях за първи път Е. като дойде да си
купува обезболяващи лекарства в аптеката. Тя сподели тогава, че не може да
спи, че се страхува да излиза от вкъщи и че се страхува да кара кола. Тя затова
си продаде колата. ….. Доколкото знам след инцидента Е. не може да
извършва дейности по рязане на килими, тъй като тя е левичар и си служи с
лявата ръка. В момента продължавам да поддържам контакт с Е.. Определено
емоционално след инцидента Е. е много уплашена, страхува се да шофира.
Споделяла ми е, че се събужда нощем и плаче. Емоционалното й състояние е
много разклатено. Преди този инцидент състоянието й определено не беше
такова.”
Така описаното състояние на ищцата, в което тя е изпаднала вследствие
ПТП от 01.03.2021 г., освен изключително болезнено в първите 30-40 дни след
катастрофата (съдебно-медицинската експертиза) е понесено и
психологически болезнено от ищцата, която в продължителен период от време
е приемала успокоителни и болкоуспокоителни лекарства, будела се от
претърпения стрес и е в невъзможност да си служи с доминиращата за нея
7
лява ръка.
Предвид така установените факти, съдът приема, че причинените на
ищцата неимуществени вреди – болки, страдания, физически и емоционален
дискомфорт, следствие от реализираното на 01.03.2021 г. по вина на П. И. В.,
като водач на застрахования при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” лек автомобил БМВ с рег. № ******
пътнотранспортно произшествие, при което ищцата е получила установените
по делото, описани по – горе травматични увреждания, могат да бъдат
справедливо парично репарирани със сумата от 16000 лв.
Не се спори по делото, че преди завеждане на делото ответникът е
платил на ищцата сумата от 1000 лв. – обезщетение за признати
неимуществени вреди.
При това положение сумата от 1000 лв. следва да се приспадне от
определеното от съда обезщетение в размер на 16000 лв. и ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата цялата претендирана сума от 15000 лв. –
по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1
КЗ, вр. чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 493, ал 1, т. 1, предл. 1 КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 14.01.2022 г. (на която дата е
предявена исковата молба) до окончателното й плащане.
Относно предявения иск с правно основание чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл.
493, ал 1, т. 5, предл. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 КТ за сумата от 766.33 лв. –
законна лихва върху главницата за която отговаря причинителя на вредата за
периода от 14.07.2021 г. до 13.01.2022 г., включително.
По правилата на чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на
застрахования причинител на вредата и за лихвите за забава, за които
последният отговаря пред увреденото лице, в рамките на застрахователната
сума, не от момента на увреждането, а считано от най-ранната дата измежду 1.
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или 2. датата на
уведомяване или 3. Датата на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице. В конкретния казус по делото са налице доказателства за
датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице –
8
ищцата, видно от претенцията на основание чл. 380 КЗ (лист 44 от делото) и
известие за доставяне на същата (лист 45 от делото) – 14.07.2021 г. От
последната дата застрахователят дължи да покрие отговорността на виновния
застрахован към увредения за лихви за забава върху дължимото обезщетение
за причинените вреди.
При това положение настоящият съдебен състав приема за доказан по
основание предявения по делото иск с правно основание чл. 498, ал. 3 КЗ, вр.
чл. 493, ал 1, т. 5, предл. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 КТ за целия процесен по
този иск период от 14.07.2021 г. до 13.01.2022 г., включително върху
присъдената като застрахователно обезщетение дължима главница от 15000
лв. Тъй като по делото няма достатъчно данни за размера на този иск, съдът
следва да го определи по правилата на чл. 162 ГПК, по своя преценка. Съдът
приема, че сумата от 766.33 лв. не надвишава размера на законната лихва
върху 15000 лв. за периода от 14.07.2021 г. до 13.01.2022 г., включително и е
достатъчна да обезщети ищцата по така предявения иск с правно основание
чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 493, ал 1, т. 5, предл. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 КТ,
поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
Относно иска с правно основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането за сумата от 709.56 лв. – лихви, дължими от застрахователя за
неговата забава при изплащане на обезщетението за периода от 05.08.2021 г.
до 13.01.2022 г., включително. Настоящият съдебен състав намира за изцяло
неоснователен последният иск, доколкото се иска присъждане на лихви върху
застрахователното обезщетение от 15 000 лв. за период, покриващ периода, за
който се дължат лихви по предходно разгледания иск с правно основание чл.
498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 493, ал 1, т. 5, предл. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 КТ. Касае
се до забавено плащане, което е обезщетено вече по посочения иск за периода
от 14.07.2021 г. до 13.01.2022 г., включително. Недопустимо е върху същото
застрахователно обезщетение да се плаща повторно обезщетение за забава за
същия период на забава или за част от него, без значение дали плащането е
дължимо от застрахования причинител на вредата или на собствено основание
от неговия застраховател, тъй като подобно плащане би довело до
неоснователно обогатяване увредения ищец.
Горното мотивира съда да отхвърли изцяло, като неоснователен
9
предявения иск с правно основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането за сумата от 709.56 лв. – лихви, дължими от застрахователя за
неговата забава при изплащане на обезщетението за периода от 05.08.2021 г.
до 13.01.2022 г., включително.
Предвид горното, изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на
1692.85 лв., от които 630.65 лв. – платена по сметка на Софийски районен съд
дължима държавна такса и 1062.20 лв. – разноски за възнаграждение на вещи
лица.
Ищцата е представлявана по делото от адвокат С.А. Х., упълномощена с
пълномощно от 09.05.2023 г. (лист 170 от делото). Видно от последното е, че
на ищцата е оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3,
вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата. В открито съдебно заседание, проведено на
09.05.2023 г. адвокат С. Х. прави изявление, че ищцата е нейна близка, поради
което я представлява безплатно и моли съда да й присъди адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство.
При това положение, при този изход на спора и на основание чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 3 от Закона да адвокатурата (ЗА), вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр. чл. 2, ал.
5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, /ФИРМА/, гр. София следва да бъде осъдено да заплати на
адвокат С.А. Х. сумата от 2150 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважените два иска.
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в общ размер на
36.50 лв., от които 34.45 лв. – разноски за възнаграждение на вещи лица и 2.15
лв. – разноски за възнаграждение на един свидетел.
Ответникът претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 540 лв.
Предвид изложеното по-горе, тъй като ответникът е представляван по
делото от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
10
ответника сумата от 23.26 лв. – възнаграждение за един юрисконсулт, при
база за определяне на възнаграждението – претендираните 540 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
********** ДА ЗАПЛАТИ на Е. Х. Г. с ЕГН ********** с адрес
*********** сумата от 15000 лв. – застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания от причинени телесни
увреждания в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на
01.03.2021 г., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл.
498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 493, ал 1, т. 1, предл. 1 КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 14.01.2022 г. до окончателното
плащане; сумата от 766.33 лв. – законна лихва върху главницата от 15000 лв.
за която отговаря причинителя на вредата за периода от 14.07.2021 г. до
13.01.2022 г., включително, на основание чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 493, ал 1, т.
5, предл. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 КТ, както и общата сума от 1692.85 лв. –
направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Е. Х. Г. с ЕГН ********** с адрес
********** срещу /ФИРМА/ с ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление ********** иск с правно основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от Кодекса
за застраховането за сумата от 709.56 лв. – лихви, дължими от застрахователя
за неговата забава при изплащане на обезщетението за периода от 05.08.2021 г.
до 13.01.2022 г., включително, като неоснователен.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.А. Х. с ЕГН ********** с адрес
********** сумата от 2150 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважените два иска, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона да
адвокатурата (ЗА), вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Е. Х. Г. с ЕГН ********** с адрес ********** ДА
11
ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/ с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
********** сумата от 36.50 лв. – направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и сумата
от 23.26 лв. – възнаграждение за един юрисконсулт, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12