№ 26
гр. Варна, 05.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на пети януари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20223100900309 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството образуването по искова молба от „Онтарио БГ“ ЕООД
срещу ППЗК “Срацимир“.
С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и
допустимостта на предявените искове на основание чл. 374 от ГПК съдът
следва да насрочи делото в открито съдебно заседание.
Съдът на основание чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект
доклад по делото, с оглед направените уточнения с молба вх.
№134/04.01.2023г. на исковата молба:
Производството е образувано по предявени от „Онтарио БГ“ ЕООД
срещу ППЗК “Срацимир“ иск с правно основание чл.240, ал. 1 от ЗЗД да бъде
осъден ответникът да заплати сумата от 35000.00 лева, представляваща
главница дадена по договор за заем от 30.07.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба –
09.03.2022г. до окончателното й изплащане и иск с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1409.72лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 35000.00лв. за
периода 17.09.2021г. до 08.03.2022г.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молба се твърди, на 30.07.2020г. между ищеца, в качеството
1
на заемодател и ответника като заемополучател е сключен договор за заем, по
силата на който била предоставена в заем сумата от 35000.00лв. с падеж за
връщане 30.07.2021г. Сумата била предадена в брой, за което обстоятелство
бил издаден РКО №4/05.09.2020г.
На падежа ответникът не изпълнил задължението си за връщане на
заемната сума, поради което изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в
претендираните размери, считано от 17.09.2021г., седем дни от 10.09.2021г. -
датата на получаване на нарочна покана.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответникът да заплати процесните суми.
По делото е постъпил отговор от ответника ППЗК„Срацимир“ в
срока по чл.367 от ГПК, в който оспорва предявените искове по
основание и размер. Признава се обстоятелството, че е подписан договор за
подпомагане от 30.07.2020г., но той е останал само едно обещание като
парични суми не са престирани на ответника. Отделно от това ищецът не е
разполагал с такава сума по банкови и касови наличности към този момент.
Излага се, че ответникът чрез представляващия го Я.Я. действително
подписал ордер, но за сума от 3000 или 3500 лева. В тази връзка се твърди, че
процесният РКО №4/05.09.2020г. е неистински, тъй като не е подписан от
представляващия кооперацията Я.Я. и неговото съдържание е преправено
като посочената в него сума е трансформирана в исковата от 35 000 лева.
На следващо място са въведени възражения за нищожност на процесния
договор. Същият страда от порок противоречие със закона, в частност на
чл.26, ал.3 от Закона за кооперациите, тъй като не е налице решение на УС за
сключване на сделката. Този договор се твърди, че е нищожен като сключен в
заобикаляне на закона вместо договор за заем, при който се изисква съгласие
на УС съгласно чл.21, ал.2 от ЗК, а такова решение няма взето. Отделно от
изложеното се въвежда и възражение за нищожност на договора поради
заобикаляне на закона, тъй като прикрива банкова дейност. Договорът е и
унищожаем поради грешка в лицето, тъй като същият е следвало да бъде
сключен с АТЛАС АГРО 2011 ЕООД, чийто представляващ е също М.М., а не
с ищеца.
По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендират се направените разноски.
2
По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът
поддържа търговското качество на договора между страните, съответно
приложимост на разпоредбите на ТЗ. Оспорва се, че договорът е унищожаем
при грешка в лицето на страната на „ОНТАРИО БГ“ ЕООД като се твърди, че
кооперацията е била наясно, че подписва договор именно с ищцовото
дружество, включително и ордера за получаване на сумите. Посочва се, че не
е необходимо съгласие на управителния съвет на кооперацията /позоваване на
ТР №4/2016г. на ВКС/, поради което договорът не страда от порок
противоречие или заобикаляне на закона. За неоснователни се считат
възраженията за нищожност на договора, тъй като прикривал банкова сделка.
Оспорва се подправянето на друг РКО с добавяне на текст/цифра/ до 35 000
лева.
В постъпилия допълнителен отговор се поддържа, че реална сума не е
предавана. Твърди се, че предявеният в настоящия процес РКО №4/2020г. е
осчетоводен при ищеца едва на 22.02.2022г., като същият е неистински, както
и записванията в счетоводството на ищеца. Поддържа се оспорване подписа
на ордера. Отново се застъпва, че ищецът не е разполагал на каса и по
банкова сметка с предоставената в заем сума от 35 000 лева, тъй като години
наред е бил с отрицателен капитал. ГФО за 2020г. не отразявал вярно
икономическото състояние на ищеца към 2020 година. Претендират се
разноските за производството.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да докаже, че между страните е бил сключен
договор за заем с твърдените параметри и падеж, че сумите са реално
предадени на ответника в брой, за което е издаден РКО, че е настъпил падежа
за връщане на заетите суми, че ответникът е изпаднал в забава и дължи
мораторна лихва в претендираните размери за процесните периоди, че
ищецът е разполагал с паричната сума в банковите си сметки и в каса към
дата на сключване на договора.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че
следва да установи правоизключващите отговорността му факти, а именно,
че: договорът е нищожен поради противоречие със закона, поради
заобикаляне на закона, че същият е и унищожаем поради грешка в лицето, че
ищецът не е разполагал с такава парична сума в банковите си сметки и в каса,
3
че РКО е неавтентичен, тъй като не е подписан от сочения за автор за
представляващ кооперацията Я.Я. и е с невярно съдържание, тъй като текстът
изписващ цифрово и словом сумата от 35000.00лв. е подправен
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи
доказателства, че е разполагал с паричната сума в банковите си сметки и в
каса към дата на сключване на договора.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не са налице други
факти по отношение, на които страните не са ангажирали доказателства.
Не са налице предварителните въпроси по реда на чл.374, ал.1 от
ГПК, по които съдът да се произнася.
Съдът на основание чл.374, ал.1 от ГПК се е произнесъл по
доказателствата с определение №1087/18.07.2022г.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
14.02.2023г. от 09.30 часа , за която дата и час да се призоват страните като
им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и допълнителния
отговор.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника препис от молба вх. №134/04.01.2023г. за
становище в открито съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че доказателствата са допуснати с
определение №1087/18.07.2022г.
ОПРЕДЕЛЯ на ответника едноседмичен срок от получаване на
съобщението за настоящото определение да представи доказателства за
внесен депозит за СГЕ в размер на 250.00лв. и за ССЕ в размер на 300.00лв.
УКАЗВА на вещото лице Е. А., че следва да отговори и на трите
поставени въпроса на л.17 и 18 от делото на Окръжен съд – Варна.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че спорът е подходящ за медиация и
ПОВТОРНО ГИ НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в
4
медиация.
ЗАДЪЛЖАВА страните и техните процесуални представители в
съдебно заседание да информират съда за участието си в процедура по
медиация или причините за невъзможността от такова участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5