Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София,
07.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на шести
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при
секретаря Стефка А. като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. д. № 5345
по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуване на
парично вземане предявен от „Р.(Б.)“ ЕАД против М М.Т., ЕГН **********, А.А.Т.,
ЕГН ********** и Г.К.Г., ЕГН **********, произтичащо от Договор за банков
кредит от 23.10.2007 г. и Анекс № 1/26.09.2009 г. и Анекс № 2/04.03.2010 г., за
което вземане има издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16209/2015 г. по описа на СРС, 123 с-в за
следните суми, дължими солидарно от ответниците на „Р./Б./“ ЕАД - 36 420,24
евро - главница, 13 167,25
евро
- редовна /възнаградителна лихва/ за периода от 15.10.2011 г. до 16.03.2015 г.
вкл., наказателна лихва /неустойка/ в размер на 2778,42 евро за периода от
15.11.2011 г. до 24.03.2015 г. вкл., отложена лихва, дължима съгласно чл. 7,
във вр. чл. 2, б. „в“, б. „г“ от Анекс № 1/26.09.2009 г. в размер на 2184,88 евро,
комисионна за управление в размер на 479,70 евро, начислена за периода от
15.11.2011 г. до 14.11.2014 г. вкл., както и направените в заповедното
производство и в настоящото дело разноски.
В исковата молба се твърди, че 23.10.2007
г. между „Р.(Б.)“ ЕАД и кредитополучателят М М.Т. е подписан Договор за банков
кредит, с който на същия е отпуснат кредит в размер на 41 834,17 евро за
рефинансиране на кредити и потребителски нужди. Съгласно т. 3 от Договора, А.А.Т.
е поела задължението солидарно да отговаря с кредитополучателя за изпълнението
на задълженията по Договора по смисъла на чл. 121 от ЗЗД.
Впоследствие били сключени
Анекс № 1 от 26.09.2009 г. и Анекс № 2 от 04.03.1010г., с които било изменено и
допълнено кредитното правоотношение, като страните уговорили крайният срок за
погасяване на кредита да бъде - 15.12.2021 г. В чл. 9 от Анекс № 2 е уговорен
размерът на възнаградителната лихва е СБР за лева, плюс 6,95 пункта надбавка
годишно, а при забава в плащането на дължимите вноски била уговорена и наказателна
лихва. Твърди се, че в т. 4 от Анекс № 1 е било уговорено обезпечение - поръчителство
от Г.К.Г., като поръчителят следва да отговаря за всички задължения на
кредитополучателя до окончателното им погасяване.
В исковата молба се твърди, че Банката
е изпълнила всички свои задължения по договора, но от страна на
кредитополучателя и солидарния длъжник не било изпълнено основното задължение за
връщане на заетата сума в уговорения срок. Посочва се, че кредитополучателят и
солидарният длъжник са изпаднали в забава в плащането на месечните погасителни
вноски с падежни дати 15 – то число на месеците за периода от 15.11.2011 г. до
15.03.2015 г. вкл., като неплащането представлява неизпълнение, за което длъжниците
отговарят.
В тази връзка се излага, че на
основание чл. 9.3. от Договора, Банката е обявила предсрочна изискуемост на
всички вземания по договора за кредит, като същата била надлежно обявена на
кредитополучателя М М.Т. с писмо с изх. № ИЗХ-001-88261 и на солидарния длъжник
А.А.Т. с писмо с изх. № ИЗХ-001-88262, които са получени лично от задължените
лица срещу подпис. Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по
Договор за банков кредит от 23.10.2007 г. и анексите към него била осчетоводена
на 17.03.2015 г.
На следващо място се сочи, че Банката
предприела действия за принудителното събиране на вземанията си по договора за
кредит като на 25.03.2015 г. е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 16209/2015 г. по описа
на CPC, ІІ ГО, 123-ти с-в, по което съдът е издал заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 417, т. 2 ГПК за посочените по-горе суми. След
получаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист било образувано
изп.д. № 539/2015 г. на ЧСИ Г.Д., с peг. № 781.
В исковата молба се твърди, че
на 15.04.2016 г. заявителят бил уведомен за подадени възражения от длъжниците
срещу издадената заповед за изпълнение, както и за възможността в едномесечен
срок да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта по реда на
чл. 422 ГПК.
В тази връзка, ищецът твърди,
че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск
и моли съда да постанови решение, с което да го уважи. Претендира разноски по
делото.
В срока за писмен отговор след
предоставена съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответниците М М.Т. и А. А.Т.
оспорват исковете по основание и размер като излагат съображения в тази насока.
Претендират разноски по делото.
В срока за писмен отговор след
предоставена съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответницата Г.К.Г. оспорва
исковете по основание и размер. Твърди, че в чл. 8.2. от договора е въведено
задължение на кредитополучателя М.Т. да издаде запис на заповед за обезпечаване
на задължението си, както и да осигури авалирането му от А.Т. и от нея самата.
Твърди, че не е страна по договора за банков кредит и не е полагала подписа си
под този договор, нито пък под Анекс № 1 26.09.2009 г., а се е подписала единствено
върху Анекс № 2, но не е поемала никаква отговорност като поръчител. На
следващо място, счита че ищецът е преклудирал възможността да я привлече,
поради бездействието си в шестмесечния срок по чл. 147 ЗЗД. Претендира разноски
по делото.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото
доказателства се установи, че на 23.10.2007 г. между „Р.(Б.)” ЕАД и М М.Т., ЕГН
********** – като Кредитополучател и А.А.Т. – като Съдлъжник /Солидарен длъжник
по см. на чл. 121 ЗЗД/ е сключен Договор за банков кредит, по силата на който
Банката е отпуснала на кредитополучателя и соледарния длъжник сумата от
41 834,17 евро за потребителски нужди с краен срок на погасяване на
15.10.2021 г.
В чл. 4.1. от договора за
кредит е предвидено, че за ползвания Кредит, Кредитополучателят/Сдлъжникът заплаща
на Банката годишна лихва в размер на 10.95 % за целия срок на кредита. Лихвата
представлява СБР за евро (Стойност на банковия ресурс, определен от Банката*) +
6.95 пункта надбавка годишно. Съгласно чл. 4.5. ежегодно на 15.11 от действието на Договора, Кредитополучателят заплаща
на Банката комисиона за
управление в размер на 0.5% върху
непогасената част от главница по Кредита.
Съгласно
чл. 4.6., при
забава в плащането на дължими суми по Кредита,
Кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към Лихвата в размер на 12 пункта годишно.
Наказателната лихва представлява
договорената Лихва, увеличена
с наказателната надбавка, начислявана на годишна база върху цялата усвоена и
непогасена главница за времето на забавата до окончателното изплащане на
забавените задължения.
Съгласно чл. 6.1. Кредитополучателят
се задължава да погасява всички дължими суми (в т.ч. главница, Лихва,
Наказателна лихва) в срок и съгласно условията на Договора.
Съгласно чл. 8 от договора за
обезпечение на всички вземания на Банката по настоящия Договор,
Кредитополучателят се задължава да учреди в полза на Банката договорна ипотека
върху собствения си недвижим имот, а именно върху - Апартамент № 104, находящ се
в гр. София, жк. „Надежда V част“, в жилищната сграда на блок 534, вход „Д“ на
II етаж със застроена площ 89.85 кв.м., собственост на М М.Т. и А.А.Т., съгласно
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 120, том XLIII, дело № 10605 от
1998 г. на нотариус В.М..
В чл. 8.2. от договора е
предвидено, че за обезпечение на всички вземания на Банката по договора,
Кредитополучателят се задължава да издаде Запис на заповед в полза на Банката
на предявяване в срок до 30 дни след изтичането на срока на действие на Договора,
за сумата по Кредита, ведно със законната лихва върху тази сума и осигури
авалирането му от А.А. Гума, ЕГН ********** и Г.К.Г., ЕГН*** ******.
В чл. 11.1. е предвидено, че при
неплащане от страна на Кредитополучателя изцяло или частично на което и да е
парично задължение по Договора в продължение но 150 дни от падежа на това
задължение, считано от 151 ден Кредитът /непогасената главница, ведно с
дължимите такси, разноски, лихви и Наказателна лихва/ става автоматично
предсрочно изискуем, като съгласно чл. 11.2. в тези случаи, Банката има право
да пристъпи към събиране на всички дължими суми по предвидения ред, без да е
длъжна да спазва поредност на способите и/или имуществото, срещу което насочва изпълнението
и без да уведомява за това Кредитополучателя. Съгласно чл. 11.3. Банката
уведомява по реда предвиден в чл. 12.7. по-долу, Съдлъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита.
От представения по делото запис
на заповед, издаден в гр. София на 23.10.2007 г. се установява, че М М.Т., ЕГН **********
- като издател безусловно и неотменяемо се е задължава при представяне на
записа на заповед да плати на или на заповедта на Р.(Б.) ЕАД сумата от
41 834.17 евро, ведно със 14 % лихва върху тази сума, считано от датата на
издаване на записа на заповед. В записа на заповед е отбелязано, че на основание
чл. 487, ал. 1, изр. 3 ТЗ същият трябва да се предяви за плащане не по-късно от
15.11.2021 г., както и че сумата е платима без протест и без разноски в гр.
София, в офиса на „Р.(Б.) ЕАД, на ул. „******по посочена сметка или касово на
гишетата на „Р.(Б.) ЕАД на същия адрес.
В записа на заповед е посочено,
че задължението по него е авалирано при условията, при които е поето от: 1. А.А.Т.
– срещу подпис, както и от 2. Г.К.Г., ЕГН **********, което е удостоверено с
подпис на същата.
По делото е представен Анекс №
1/26.09.2009 г. към Договор за банков кредит от 23.10.2007 г., сключен между „Р.(Б.)“
ЕАД от една страна и от друга от М М.Т., ЕГН ********** като Кредитополучател и
А.А.Т., ЕГН ********** – като Солидарен длъжник.
От приложения Анекс №
1/26.09.2009 г. е видно, че в т. 4 от същия е предвидено поръчителство на Г.К.Г.,
ЕГН **********, но в анекса не е обективиран подпис от страна на ответницата Г.К.Г.,
в качеството й на поръчител по договора.
Видно от съдържанието на Анекс
№ 1, страните се споразумяват за промени в условията на подписания договор за
банков кредит, а именно:
Съгласно чл. 2. страните се
съгласяват и приемат за установено, че към 26.09.2009 г. дължимите от Кредитополучателя/Съдлъжника/Поръчителя
на Банката по Договора за кредит суми са в размер на: а/ EUR 39420.16 редовна главница;
б/ EUR 217.08 просрочена главница; в/ EUR 880.72 просрочена лихва; г/ EUR 3.89
лихва и наказателна надбавка върху просрочена главница; д/ EUR 160.80 текуща
редовна лихва.
Съгласно уговореното в чл. 3,
Страните се споразумяват, че крайният срок за погасяване на всички дължими суми
по Договора за кредит е 15.12.2021 г., като съгласно чл. 4 считано от датата на
подписване на Анекс № 1, за ползвания Кредит, Кредитополучателят/Съдлъжника
заплаща на Банката годишна Лихва в размер на СБР за EUR + 6.95 пункта надбавка.
Съгласно чл. 6 страните се
споразумяват, че Кредитополучателят /Съдлъжника/Поръчителя се задължава да
изплати на Банката усвоената и непогасена част от Кредита общо в размер на EUR
39 637.24, както следва: 145 равни анюитвтни месечни вноски, всяка в размер на
551.93 евро, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от
15.10.2009г. до 15.10.2021 г., с приложима годишна лихва съгласно чл. 4 от
Анекс № 1 и Погасителен план, който е неразделна част от анекса.
В чл. 14.1. е предвидено, че при
неплащане от страна на Кредитополучателя/Съдлъжника/ изцяло или частично на
което и да е парично задължение по Анекс № 1 в продължение на 150 дни от падежа
на това задължение, считано от 151- вия ден, Кредитът става автоматично и
незабавно предсрочно изискуем, а съгласно чл. 14.2. в случай на автоматична
предсрочна изискуемост по предходната разпоредба Банката има право да пристъпи
към събиране на всички дължими суми по предвидения в закона ред, без да е
длъжна да спазва поредност на способите и/или имуществото, срещу което насочва
изпълнението и без да уведомява за това.
По делото е представен Анекс №
2/04.03.2010 г. към Договор за банков кредит от 23.10.2007 г., сключен между „Р.(Б.)“
ЕАД от една страна и от друга от М М.Т., ЕГН ********** като Кредитополучател и
А.А.Т., ЕГН ********** – като Солидарен длъжник и Г.К.Г., ЕГН ********** – като
Поръчител, с който страните се споразумяват за промени в условията на
подписания между тях договор за банков кредит от 23.10.2007 г.
В чл. 1. страните констатират,
че просрочените вземания на Банката към Кредитопояучателя/Съдлъжника/Поръчителя
са, както следва:
а) просрочена главница - EUR
115.99; б) просрочена редовна лихва - EUR 432.27, а начисленото от Банката
съгласно условията на Договора за кредит обезщетение за забава (в т.ч. лихва и наказателна
надбавка) е в размер на EUR 0.53.
В чл. 2 е предвидено, че при
подписване на Анекс № 2 Кредитололучателят/Съдлъжникът/Поръчителят заплаща на
Банката дължимата Просрочена главница и Начислено обезщетение за забава.
В чл. 3 е уговорено, че с
подписване на Анекс № 2, страните се съгласяват, че сумата на дължимите от Кредитополучателя
/Съдлъжникът/Поръчителя следващи две лихвени плащания, считано от датата на
влизане в сила на Анекс № 2 и дължимата Просрочена лихва в общ размер на EUR
1300.27 ще бъде изплатена на три равни вноски заедно с месечните вноски по
Кредита, дължими за периода от 15.02.2013 г. до 15.04.2013 г. на 15-то число от
съответния месец.
В чл. 4 е предвидено, че следващите
две плащания по главницата на Кредита, считано от датата на влизане в сила на Анекс
№ 2 , както и всички останали плащания съгласно Договора за кредит/Анекс № 1 и
Погасителния план към него, остават дължими така, както са договорени между
Страните преди подписване на Анекс № 2.
Съгласно чл. 9, страните
потвърждават, че приложимата по Кредита Лихва е в размер на СБР за EUR + 6.95
пункта надбавка. Към датата на подписване на Анекс № 2, годишната Лихва е в
размер на 13.35 %.
Не е спорно по делото, че
поради забава в плащанията на дължимите месечни вноски, Банката е обявила
кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Видно от представените по
делото Писмо, изх. № ИЗХ-001-88261 и Писмо, изх. № ИЗХ-001-88262, изпратени от
„Р.(Б.)“ ЕАД до М М.Т. и А.А.Т., Банката е уведомила кредитополучателя и
солидарния длъжник, че към 04.12.2014 г. продължават да бадът в просрочие на
дължимите вноски по кредита, което съгласно сключения договор за кредит
представлява неизпълнение. Предвид изложеното и на основание сключения между
тях договор за банков кредит Банката обявява за предсрочно изискуеми и
незабавно платими всички дължими по договора суми, които към 04.12.2014 г. са в
размер на 53 407.56 евро, в т.ч. 37 784.55 евро главница и
15 623.01 евро лихва. С писмото Банката е поканила кредитополучателят и
солидарният длъжник незабавно да заплатят доброволно всички дължими суми по
Договор за кредит от 23.10.2007 г., Анекс № 1/26.09.2009 г. и Анекс №
2/04.03.2010 г. Видно от отбелязването Писмо, изх. № ИЗХ-001-88261 и Писмо,
изх. № ИЗХ-001-88262 са получени лично от кредитополучателя М М.Т. и солидарния
длъжник А.А.Т. лично срещу подпис на 17.03.2015 г.
Няма спор по делото, че на 25.03.2015
г. „Р.(Б.)“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417, т. 2 ГПК за вземанията си по Договор за банков кредит от 23.10.2007 г. и
анексите към него, по повод на което е образувано ч.гр.д. № 16209/2015 г. на
СРС, ІІ ГО, 123 с-в.
Няма спор и относно факта, че
на 22.06.2015 г. съдът е издал Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16209/2015 г. на СРС, II ГО, 123 с-в в полза на „Р.(Б.)“
ЕАД против длъжниците М М.Т., ЕГН **********, А.А.Т., ЕГН ********** и Г.К.Г.,
ЕГН **********, с която същите са осъдени солидарно да заплатят на кредитора „Р.(Б.)“
ЕАД сумата от 36 420.24 ЕВРО - изискуема главница, велно със законната лихва
върху тази сума, считано от 25.03.2015 г. до изплащане на вземането; сумата от
13 167.25 ЕВРО - изискуема редовна лихва, начислена за периода от 15.10.2011 г.
до 16.03.2015 г., вкл.; сумата от 2778.42 ЕВРО - изискуема наказателна лхва,
начислена за периода от 15.11.2011г. до 24.03.2015г., вкл.; сумата от 2184.88
ЕВРО - изискуема отложена лихва, съгласно чл. 7, вр. чл. 2, буква "в"
и буква "г" от Анекс № 1/26.09.2009 г., начислена за периода от
15.07.2009г. до 25.09.2009г., вкл., както и сумата от 479.70 ЕВРО - изискуема
комисионна за управление, дължима съгласно чл. 4.5, вр. чл. 4 от Договора за
банков кредит, начислена за периода от 15.11.2011г. до 14.11.2014г., вкл., въз
основа на ИЗВЛЕЧЕНИЕ от счетоводните книги на „Р./Б./“ ЕАД за размера на дълга
на М М.Т., ЕГН **********, съдлъжника А.А.Т., ЕГН ********** и поръчителя Г.К.Г.,
ЕГН ********** по Договор за банков кредит от 23.07.2007 г., Анекс № 1/26.09.2009
г. и Анекс № 2/04.03.2010 г., издадено на 25.03.2015 г. от Р./Б./ ЕАД; сумата
от 2152.61 лв. – разноски по делото - платена от заявителя дължима държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК; както и сумата от 2144.45 лв. -
възнаграждение за един юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 7,
ал. 5, предл. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за МРАВ.
С Разпореждане от 16.08.2017 г.
на СРС, ІІ ГО, 123 с-в, съдът допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, както и в издадения въз основа
на нея изпълнителен лист, досежно погрешно вписаната дата на договора за банков
кредт – 23.07.2007 т., като вместо нея да се чете – 23.10.2007 г.
Срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК са подадени възражения на 28.08.2015 г. от длъжника Г.К.Г.,
както и на 31.08.2015 г. от длъжниците М М.Т. и А.А.Т., поради което с
Разпореждане от 31.03.2016 г. съдът е указал на Банката относно възможността да
предяви иск за вземанията си по чл. 415 ГПК, препис от което й е връчен на 15.04.2016
г.
С молба от 28.04.2016 г.
заявителят „Р.(Б.) ЕАД е представил доказателства за предявен иск по чл. 422 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно
и професионално. От същото се установява, че сумата по Договора за банков
кредит в размер на 41 834,17 евро е усвоена на 01.11.2007г. по сметка с титуляр
М М.Т..
Съгласно експертизата за
периода от 12.03.2010 г. до 25.03.2015 г. включително непогасените месечни
вноски по главница са 40 бр., вноски от № 21 до № 61 и са в общ размер на 8020,06
евро съгласно Анекс № 2 от 04.03.2010 г. към Договор за банков кредит.
Към дата 17.03.2015 г. цялата
непогасена главница в размер на 28 400,18 евро е отнесена в счетоводните
записвания по търговските книги на „Р.(Б.)” ЕАД като предсрочно изискуема.
Към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.03.2015 г. дължимата
главница по договора за кредит е в размер на 36 420,24 евро.
Съгласно заключението, непогасените
месечни вноски по редовна лихва главница са 46 бр. са в общ размер на 13 167.25
евро за периода от 15.06.2011г. до 15.03.2010 г. вкл., съгласно Анекс № 2 от
04.03.2010г. към Договор за банков кредит. Към 16.10.2017г. по счетоводните
записвания по търговските книги на Банката, се водят вземания по редовна лихва
в размер на 13 167,25 евро. Съгласно счетоводните записвания по търговските
книги на Банката - възнаградителна лихва, съгласно счетоводните записвания по
търговските книги на „Р.(Б.)” ЕАД към 15.03.2015г. в размер на 13 151,39 евро.
Експертният извод е, че заведената
като изискуема възнаградителна лихва, съгласно счетоводните записвания на „Р.(Б.)”
ЕАД, към 25.03.2015 г. е в размер на 13 167,25 евро.
От заключението на вещото лице
се установява, че непогасената наказателна лихва за периода от 31.07.2009г. до
17.03.2015г. вкл. е в общ размер на 2 778,42 евро, като и към датата на
подаване на заявлението – 25.03.2015 г. е в размер на 2 778,42 евро.
На следващо място, от
експертизата се удтановява, че отложената лихва, съгласно счетоводните
записвания по търговските книги на „Р.(Б.)” ЕАД към 25.03.2015г. е в размер на
2184,88 евро.
Видно от заключението, комисионната
за управление съгласно счетоводните записвания по търговските книги на „Р.(Б.)”
ЕАД, към 25.03.2015 г. е в размер на 479.70 евро.
Съгласно експертното заключение
общия размер на дължимите суми по договора за кредит и анексите към него към –
25.03.2015 г. /датата на заявлението/ е 55 030.49 евро.
Видно от експертизата, вещото
лице е констатирало, че има постъпили плащания, в резултат на удовлетворяване
на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес по изпълнително дело № 539/15 г., по смисъла на
указаното от ОСГТК на ВКС в т. 13 от ТР №4/2013г. както следва: по главница -
36 184,57 евро, постъпили на 21.07.2016 г. и по комисионна за управление -
479,70 евро, постъпили на 21.07.2016 г..
По делото е представено
Разпределение от 24.06.2016 г. на ЧСИ Г. Дичев, рег. № 781 на КЧСИ по изп. д. №
20157810400539, видно от което по делото са постъпили суми от продажба на
недвижим имот, собственост на М. М.Т. и А.А.Т. *** в общ размер на 82 222
лв.
Видно от разпределението на Трети
ред, съгласно чл. 136, т. 3 от ЗЗД са - вземания обезпечени с ипотека на
ипотекарния кредитор ’’Р.Б.” ЕАД в размер на 125 014.80 лв.. От събраната сума
в размер на 82 222 лв. след като се приспаднат разноските и дължимите данъци в
размер на 7 554,25 лв., остава сума за разпределяне 74 667.75лв., която сума се
заделя за ипотекарния кредитор „Р.Б.“ ЕАД. Суми за получаване: На ЧСИ Г. Д.такси
в размер на 2 768.65 лв. с ДДС; На „Р.Б.” ЕАД: в размер на 78 894.75 лв. и на
Столична община район „Надежда“ в размер на 555.60 лв. Разноски 3 лв. - б.ком.
На НАП не се заделят суми. На „Т.С.“ не се заделят суми.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Производството по делото е
образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК, предявен от
кредитора в заповедното производство за установяване съществуване на вземанията
му срещу длъжниците, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Съдът
намира искът е предявен в изискуемия по закон едномесечен срок на 28.04.2016
г., считано от датата на връчване на съобщението за постъпило възражение от
длъжниците - 15.04.2016 г. и има за предмет същото вземане, за което е издадена
заповедта за незабавно изпълнение. По изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск е процесуално допустим и следва да се разгледа по същество.
По основателността на иска:
Не се спори между страните, че
е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен
Договор за банков кредит на 23.10.2007 г. между „Р.(Б.)” ЕАД и М М.Т., ЕГН **********
– като Кредитополучател и А.А.Т. – като Съдлъжник /Солидарен длъжник по см. на
чл. 121 ЗЗД/, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя и
солидарния длъжник сумата от 41 834,17 евро за потребителски нужди с краен
срок на погасяване на 15.10.2021 г.
Безспорно се установи също
така, че в чл. 8.2. от договора страните са договорили, че за обезпечение на
всички вземания на Банката по договора за кредит, Кредитополучателят се
задължава да издаде Запис на заповед в полза на Банката, с падеж на предявяване
- в срок до 30 дни след изтичането на срока на действие на Договора за сумата
по Кредита, ведно със законна лихва върху нея, както и да осигури авалирането му
от А.А. Гума, ЕГН ********** и Г.К.Г., ЕГН*** ******.
Няма спор по делото, а това също
така се и установи от представения запис на заповед, издаден в гр. София, че на
23.10.2007 г., че ответникът М М.Т., ЕГН ********** - като издател безусловно и
неотменяемо се е задължил при представяне на записа на заповед да плати на или
на заповедта на Р.(Б.) ЕАД сумата от 41 834.17 евро, ведно със 14 % лихва
върху нея, считано от датата на издаване на записа на заповед. Записът на
заповед е със срок на предявяване не по-късно от 15.11.2021 г. на основание чл.
487, ал. 1, изр. 3 ТЗ, като сумата е платима без протест и без разноски в гр.
София, в офиса на „Р.(Б.) ЕАД, на ул. „******по посочена сметка или касово на
гишетата на Банката на същия адрес. Задължението по представения запис на
заповед е авалирано при условията, при които е поето от: 1. А.А.Т. – срещу
подпис, както и от 2. Г.К.Г., ЕГН **********, което е удостоверено с подпис на
същата.
От приетите доказателства по
делото се установи, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за
кредит като е предоставил уговорената парична сума на кредитополучателя, която
е била усвоена изцяло от него на 01.11.2007 г.
По делото е установено също
така, че на 26.09.2009 г. е бил сключен Анекс № 1 към Договор за банков кредит
от 23.10.2007 г. между „Р.(Б.)“ ЕАД от една страна и от друга от М М.Т., ЕГН **********
като Кредитополучател и А.А.Т., ЕГН ********** – като Солидарен длъжник. От
представения Анекс № 1/26.09.2009 г., обаче се установи, че в т. 4 е предвидено
поръчителство на Г.К.Г., ЕГН **********, но в анекса не е обективиран подпис от
страна на ответницата Г.К.Г., в качеството й на поръчител.
На следващо място се установи,
че впоследствие между страните е сключен и Анекс № 2/04.03.2010 г. към Договор
за банков кредит от 23.10.2007 г., между „Р.(Б.)“ ЕАД от една страна и от друга
от М М.Т., ЕГН ********** като Кредитополучател и А.А.Т., ЕГН ********** – като
Солидарен длъжник и Г.К.Г., ЕГН ********** – като Поръчител, с който страните
се споразумяват за промени в условията на подписания между тях договор за
кредит от 23.10.2007 г. - констатират размерът на просрочените вземания на
Банката към Кредитополучателя, Съдлъжника и Поръчителя, размерът на дължимите
суми по договора към датата на подписването на анекса и потвърждават
приложимата по кредита лихва.
Няма спор по делото относно
обстоятелството, че процесният Анекс № 2/04.03.2010 г. е подписан от всички
страни по делото, вкл. и от ответницата Г.К.Г. – в качеството й на Поръчител.
Не е спорно също така, че
поради изпадане в забава на кредитополучателя и солидарния длъжник в заплащане
на дължимите месечни вноски по кредита с падежни дати от 15.11.2011 г. до
15.03.2015 г., вкл., което представлява неизпълнение на основното им задължение
по чл. 9.1. от сключения договор за банков кредит от 23.10.2007 г. и анексите
към него, Банката е упражнила правото си по чл. 11.1. от Договора да обяви
Кредитът /непогасената главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и
наказтелна лихва/ за автоматично предсрочно изискуеми. Ето защо, следва да се приеме, че към тази
дата – 15.03.2015 г. за Банката вече е възникнало субективното право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, съгласно чл. чл. 11.1. от Договора.
По изискуемостта на вземането:
Спорно между страните е
обстоятелството досежно настъпването на предсрочната изискуемост на вземането
на кредитора по договора за банков кредит, във връзка с което е налице
задължителна съдебна практика по ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК. Съобразно
даденото задължително тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
предмет на делото по установителния иск по чл. 422 ГПК е вземането, основано на
представения документ - извлечението от счетоводните книги на Банката за
вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са
определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване
и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на Банката, че
прави кредитът предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили
уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването
й. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване
на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва
на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно.
Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер
на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа
волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се
обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер
и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата
молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия
за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като
факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно
чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на
осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В този смисъл когато, както е и
в процесния случай, в договора е уговорено настъпване на предсрочна изискуемост
при настъпването на определени обстоятелства или същата се обявява по реда на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е упражнил правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като следва да е уведомил длъжника за предсрочната изискуемост на
кредита.
Съдът намира, че в настоящото
производство се установи, че ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем посредством изпратени писмени волеизявления до кредитополучателя
и солидарния длъжник. От представените по делото Писмо, изх. № ИЗХ-001-88261 и
Писмо, изх. № ИЗХ-001-88262, изпратени от „Р.(Б.)“ ЕАД до М М.Т. и А.А.Т., се
установи, че Банката е уведомила кредитополучателят и солидарният длъжник, че
обявява за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по договора
суми, които към 04.12.2014 г. са в размер на 53 407.56 евро, в т.ч.
37 784.55 евро главница и 15 623.01 евро лихва като същите са
поканени незабавно да заплатят доброволно всички дължими суми по Договор за
кредит от 23.10.2007 г., Анекс № 1/26.09.2009 г. и Анекс № 2/04.03.2010 г. Изявленията
на Банката са получени от кредитополучателя М М.Т. и солидарният длъжник А.А.Т.
– лично срещу подпис на 17.03.2015 г. Следователно съдът намира, че волеизявлението
на Банката за обявяване на предсрочна изискуемост е достигнала до длъжниците М М.Т.
– в качеството на кредитополучател и А.А.Т. – като солидарен длъжник преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 25.03.2015 г.
В тази хипотеза безспорно се приема, че заповедта за изпълнение е издадена за
изискуемо вземане и в исковото производство се установява съществуването му.
Предвид изложеното, спрямо
кредитополучателя и солидарния длъжник изявлението за предсрочна изискуемост е
породило действие, считано от 17.03.2015 г.
На следващо място, следва да се
има предвид, че по делото е безспорно установено, че за обезпечаване вземанията
на банката по процесния договор за банков кредит е издаден запис на заповед за
цялата сума по договора – 41 834,17 евро, ведно с 14 % лихва върху тази
сума, считано от датата на издаването му в полза на „Р.(Б.) ЕАД – с издател – М
М.Т., както и че записа на заповед е авалиран при условията, при които е поет
от авалистите А. А.Т. и Г.К.Г..
Видно от представения запис на
заповед, първоначално определеният падеж на вземането по него е определен – при
представяне на записа на заповед, респ. при предявяването му в срок не по-късно
от 15.11.2021 г.
В настоящия случай, по делото
се установи, че ответницата Г.К.Г. е авалист по записа на заповед.
Няма спор по делото, че
процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на каузалното правоотношение
– в случая договора за кредит. След като вземането по договора за кредит е
обявено за предсрочно изискуемо, вземането по записа на заповед като
обезпечаващо кредита, също става изискуемо – при предявяване. По делото не се
установи процесният запис на заповед да е предявен за плащане на неговия
издател, поради което не може да се търси плащане и от страна на авалиста.
На отделно основание съдът не
може да приеме, че с подписването на Анекс № 2/04.03.2010 г. към Договора за
банков кредит от 23.10.2007 г., което е факт, Г.К.Г. се е задължила като
поръчител по договора и по първия анекс. Това е така, тъй като от съдържанието
на самия анекс липсва изрично изявление за встъпване на ответницата Г.К.Г. като поръчител
по процесния договор за кредит от 23.10.2007 г. , както и като страна по първия
анекс. Ето защо според съда същата не е придобила качеството на поръчител по
договора за кредит и не носи отговорност за дължимите по него суми.
С оглед на изложеното съдът
намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК спрямо ответницата по
делото Г.К.Г. е неоснователен и на това основание следва да се отхвърли по
отношения на нея.
По отношение на останалите
двама ответници – М М.Т. – в качеството му на Кредитополучател по договора за
кредит от 23.10.2007 г., както и на ответницата А.А.Т. – в качеството й на
Солидарен длъжник при условията на чл. 121 ЗЗД, доколкото по делото са налице
доказателства, че Банката е валидно упражнила правото си да обяви кредита за
изцяло предсрочно изискуем, както и че волеизявлението за това е достигнало до
ответниците – длъжници преди датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК,
то считано от датата на съобщението за това – 17.03.2015 г., посоченото
волеизявление е породило действие.
Поради изложеното, съдът
намира, че предявеният иск по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за
признаване за установено съществуването на вземане в полза на „Р.(Б.)“ ЕАД по отношение
на ответниците М М.Т. и А.А.Т. по Договор за банков кредит от 23.10.2007 г.,
Анекс № 1 от 26.09.2009 г. и Анекс № 2 от 04.03.2010 г. към него е основателен
и следва да се уважи.
Съдът не споделя доводите на
ответниците за неоснователност на иска, поради погасяване на по-голямата част
от задълженията на ответниците М М.Т. и А.А.Т. в резултат от извършено
разпределение в хода на проведено изпълнително производство по изп. д. №
539/2015 г. на ЧСИ Г.Д. и извършена публична продан на ипотекирания в полза на
ищеца недвижим имот, собственост на длъжниците.
Действително, в хода на производството се
установи, че част от претендираната със заявлението сума е платена в хода на
принудителното изпълнение. Констатираното плащане в рамките на изпълнителното
производство, образувано въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. №
16209/2015 г. на СРС, ІІ ГО, 123 с-в, а именно изп. д. № 20157810400539 по
описа на ЧСИ Г.Д. не следва да бъде съобразено по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК по
аргумент от разпоредбата на т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Според т. 9 от посоченото
тълкувателно решение в хипотезата по чл. 418. ал. 1 от ГПК заповедта подлежи на
изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по
принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на издадения
съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на
проверка в исковия процес. Правото на обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал.
3 от ГПК възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за
погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване на
съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на
осъщественото принудително изпълнение. Обективните предели на силата на
пресъдено нещо, когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото
никога не е съществувало или че е съществувало от момента на неговото
възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на
съдебното дирене. При съобразяване на събраните суми в изпълнителното
производство, искът за установяване на съществуването на вземането би се
отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен лист, т.к.
вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото принудително
изпълнение.
Предвид изричното разпореждане
в нормата на чл. 422. ал. 3 от ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при
отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване
на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес.
Във връзка с изложеното, в
настоящия случай, погасяванията по кредита, които са осъществени в
изпълнителното производство не следва да бъдат съобразявани в решението. Това
няма да накърни правата на длъжника, тъй като тези плащания се съобразяват в
изпълнителното производство.
По неговия размер:
От заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза по делото се установи, че към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.03.2015 г. дължимата
главница по договора за кредит е в размер на 36 420,24 евро.
Съгласно експертния извод изискуемата
възнаградителна лихва, съгласно счетоводните записвания по търговските книги на
„Р.(Б.)” ЕАД към 25.03.2015 г. е - 13 167,25 евро.
Видно от експертизата непогасената
наказателна лихва за периода от 31.07.2009г. до 17.03.2015г. е в размер на 2
778,42 евро, като и към датата на подаване на заявлението – 25.03.2015 г. е в
размер на 2 778,42 евро, а отложената лихва, съгласно счетоводните записвания
по търговските книги на „Р.(Б.)” ЕАД към 25.03.2015г. е - 2184,88 евро.
Видно от заключението,
комисионната за управление, съгласно счетоводните записвания по търговските
книги на „Р.(Б.)” ЕАД към 25.03.2015 г. е в размер на 479.70 евро.
Видно от изложения експертен
извод /представен и в табличен вид на л. 89/ общият размер на непогасените
задължения на ответниците по делото към датата на подаване на заявлението –
25.03.2015 г. е 55 030,49 евро.
Видно от представеното
извлечение от Счетоводните книги на Р.(Б.)” ЕАД сумите са иднтични с посочените
от вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза по делото.
От представеното заявление за
издаване на заповед за изпълнение е видно, че за посочените суми, Банката е
поискала и в нейна полза е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист на 22.06.2015 г. по ч.гр.д. № 16209/2015 г. на СРС, ІІ ГО,
123 с-в.
Поради изложеното, съдът намира,
че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е основателен и
доказан по размер по отношение на ответниците М М.Т. и А.А.Т., поради което
следва да се уважи така, както е предявен, ведно със законна лихва върху главницата
от датата на заявлението – 25.03.2015 г. до окончателното й изплащане, както и
да се отхвърли предявения установителен иск по отношение на ответницата Г.К.Г. като
неоснователен.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014
г., по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство по
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство.
В заповедното производство са
направени разноски в общ размер на 2152.61 лв. – платена от заявителя държавна
такса, както и сумата от 2144.45 лв. - дължимо юрисконсултско възнаграждение по
чл. 78, ал. 8 ГПК, които с издадената заповед за изпълнение са присъдени.
Предвид изхода на делото, в полза на „Р.(Б.)“ ЕАД следва да се присъдят
разноски в заповедното производство в размер на 1435.06 лв. - дължима държавна
такса, както и 1429,64 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците М М.Т. и А.А.Т. следва да заплатят направените от ищеца разноски в исковото
производство, които съобразно представен списък по чл. 80 ГПК /л. 229/ са в
размер на 2165.07 лв. – държавна такса, 500 лв. – депозит за експертиза, както
и 3500 лв. – юрисконсултско възнаграждение. От ответната страна е направено
възражение за прекомерност на разноските на ищеца, което съдът намира за
основателно досежно претендираното юрисконсултско възнаграждение, поради което
същото следва да се намали до размер от 300 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП или ответниците следва да заплатят на ищеца разноски в
общ размер от 2965 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответницата Г.Г. разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 667 лв. – съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК
/л. 228/.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, че в полза на „Р.(Б.)“ ЕАД съществува вземане
против М М.Т., ЕГН ********** и А.А.Т., ЕГН **********, произтичащо от Договор
за банков кредит от 23.10.2007 г. и Анекс № 1/26.09.2009 г. и Анекс №
2/04.03.2010 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 417,
т. 2 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16209/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО,
123 с-в за следните суми, дължими солидарно от ответниците на „Р./Б./“ ЕАД, а
именно: сумата от 36 420,24 евро - главница, сумата от 13 167,25 евро - редовна
/възнаградителна лихва/ за периода от 15.10.2011 г. до 16.03.2015 г. вкл.,
наказателна лихва /неустойка/ в размер на 2778,42 евро за периода от 15.11.2011
г. до 24.03.2015 г. вкл., отложена лихва, дължима съгласно чл. 7, във вр. чл.
2, б. „в“, б. „г“ от Анекс № 1/26.09.2009 г. в размер на 2184,88 евро,
комисионна за управление в размер на 479,70 евро, начислена за периода от 15.11.2011
г. до 14.11.2014 г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от Р.(Б.)“ ЕАД
против Г.К.Г., ЕГН **********, за признаване за установено, че Г.К.Г., ЕГН **********
дължи солидарно с М М.Т., ЕГН ********** и А.А.Т., ЕГН ********** сумите от 36
420,24 евро - главница, сумата от 13 167,25 евро - редовна /възнаградителна
лихва/ за периода от 15.10.2011 г. до 16.03.2015 г. вкл., наказателна лихва
/неустойка/ в размер на 2778,42 евро за периода от 15.11.2011 г. до 24.03.2015
г. вкл., отложена лихва, дължима съгласно чл. 7, във вр. чл. 2, б. „в“, б. „г“
от Анекс № 1/26.09.2009 г. в размер на 2184,88 евро, комисионна за управление в
размер на 479,70 евро, начислена за периода от 15.11.2011 г. до 14.11.2014 г.
включително по Договор за банков кредит от 23.10.2007 г., Анекс № 1/26.09.2009
г. и Анекс № 2/04.03.2010 г., за което вземане има издадена заповед за изпълнение
по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16209/2015 г. по описа на
СРС, 123 с-в като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М М.Т., ЕГН ********** и А.А.Т.,
ЕГН ********** да заплатят на Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК ********на основание чл. 78, ал.
1 ГПК разноски по заповедното производство в размер на 2152.61 лв. – държавна
такса и 2144.45 лв. - юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, както и сумата от 2965 лв. – направени
разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА
Р.(Б.)“ ЕАД,
ЕИК ********да заплати на Г.К.Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски по делото в размер на 667 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: