Решение по дело №424/2024 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 336
Дата: 24 септември 2024 г. (в сила от 24 октомври 2024 г.)
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20241210200424
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Благоевград, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20241210200424 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С. Г. С., с ЕГН **********, с адрес ... против
Наказателно постановление № 23-1116-002484/13.10.2023 г., издадено от
Началник Група сектор при „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград, с
което на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева за нарушение на
чл. 9, ал. 3 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за неправилно и незаконосъобразно
издадено НП, твърдят се процесуални нарушения, оспорва се фактическата
обстановка, приета от наказващия орган, както и съставомерно поведение на
жалбоподателя. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Д., който
поддържа жалбата, по същество излага доводи за отмяна на процесното
наказателно постановление, като незаконосъобразно. Претендира разноски.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура
гр.Благоевград, редовно призовани не ангажират представител по делото и
становище по същество. В придружително писмо, с което е изпратена
преписката от наказващия орган е направено възражение за прекомерност на
разноски.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
На 21.09.2023 г., около 11:15 ч. на ул.Секвоя“ в гр.Благоевград с цел
1
отливане на бетонна плоча на новострояща се сграда, били разположени
специални автомобили Бетоновози с рег. № ..., и .... За тези действия бил
подаден сигнал до МВР, като на място били изпратени св.Л. и И.. На място
същите установили, че действително автомобилите са разположенr на пътя и
пречат на движението, като разговаряли с работници на място, които им
обяснили какво е наложило разполагането на автомобилите по този начин. На
място пристигнал и жалбоподателят, който се представил за технически
ръководител на обекта. На същата дата били снети обяснения от
жалбоподателя, в които същия посочил какво е наложило разполагането на
автомобилите. При така констатираното на същата дата св.Л., в присъствие на
св.И. и жалбоподателят съставил АУАН №1023905 срещу С., затова, че на
21.09.2023г. в качеството си на технически ръководител на строеж „жилищна
сграда“ разпорежда товаро-разтоварни дейност в обхвата на пътя, а именно
„Отливане на бетонна плоча на новострояща се сграда” със специални
автомобили Бетоновози с рег. № ..., и ..., като по този начин затруднява
движението към жк Еленово без да има необходимото разрешение от
собственика на пътя. Констатираното било квалифицирано като нарушение на
чл.9, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя, като
същия не направил възражения. В законоустановения срок постъпили
писмени възражения срещу АУАН, в които били изложени доводи, че не е
променяна организацията на движение, нито е упълномощавал работници за
тази цел.
Въз основа на АУАН и след като приел възраженията за
неоснователни на 13.12.2023г. Началник Група, сектор „ПП“ към ОДМВР
Благоевград издал атакуваното наказателно постановление № 23-1116-
002484/13.10.2023 г., с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2
000 лева за нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните от съда свидетели Л., И. и Б., и от приобщените
към доказателствения материал писмени доказателства: АУАН № 1023905,
докладна записка, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., справка за
нарушител/водач. Обяснения от С., ,снимков материал, информация от
Община Благоевград.
Чрез показанията на свидетелите Л. и И. се установяват обстоятелства,
свързани с постъпилия сигнал, извършената проверка и установеното в хода
на същата. Тези свидетели подробно разясняват какво са установила,
местоположението на автомобилите, качеството на жалбоподателя, което
кореспондира и с писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира,
като достоверни и напълно кореспондиращи на приетите по делото писмени
доказателства. Св.Б. от своя страна чрез разпита си установява обстоятелства,
свързани с взаимоотношенията му с строителя, чрез показанията му се
изяснява причината за действията му на строителния обект, като бригадир,
2
както и че той е взел решение за извършеното на място.
Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства съдът
кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 19.02.2024., а жалбата е
депозирана чрез наказващия орган на 28.02.2024г.), и е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения.
Същественото при производството от административно - наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за
установяване на извършеното административно нарушение, съставеният акт
съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен
ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.
6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо);
наказателното постановление, издадено ли е при спазване на императивните
разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки,
за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административно - наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не
разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни
органи
Съдът счита обаче, че в случая са допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в неясно обвинение. В акта за установяване на
административно нарушение и в атакуваното наказателно постановление по
делото не са посочени обстоятелства, индивидуализиращи повдигнато
обвинение за извършено административно нарушение. А именно не са
посочени твърдения за това в какви конкретни действия се е осъществило
разпореденото от жалбоподателя товаро-разтоварване, посочено е дейности,
като съдът не приема за достатъчно посоченото отливане на плоча, което не е
товаро- разтоварване. Не са посочени обстоятелствата, при които било
осъществявано движението в района по време на твърдяното нарушение,
също времетраенето му. Не е посочено и какво точно разрешение е било
3
необходимо за извършваните дейности /неясно какви/.Поради изложеното от
обвинението по АУАН и НП не може да се установи фактическото основание
на приетия извод, че извършваната дейност в обхвата на пътя не е била
свързана с предназначението му да служи за придвижване на превозните
средства с посочени в НП регистрационни номера и е била променена
въведената организация на движение без съгласуване с органите на
Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща
пътя.
Видно от изложеното по делото не може да установи съответна връзка между
посоченото като факти в акта за установяване на нарушение и посочените в
него и в НП като нарушени разпоредби от закона.
Налице е непълнота в индивидуализиране на нарушението по акта за
установяване на административно нарушение, довела до невъзможност
жалбоподателят да научи, а съдът да провери, фактическото и правно
основание на претендираната отговорност - процесуално нарушение,
налагащо винаги отмяна на постановеното НП.
Отделно от това според съда е допуснато и смесване на две отделни
нарушения. За нарушение по чл.9, ал.3 от ЗДвП е ангажирана отговорността
на жалбоподателя въз основа на санкционната разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 8
от ЗДвП, която гласи, че отговорност за лице, което " променя въведената
организация на движение без съгласуване с органите на Министерството на
вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя". За да е налице
съставомерно нарушение по този текст обаче, следва да има въведена
организация на движение в процесния участък във връзка с извършване на
СМР, и привлеченото лице да е извършило деяние, с което да промени тази
създадена организация, каквото деяние не е установено по делото. Това е така,
защото с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП е допуснат разрешителен режим
за поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя,
несвързани с предназначението му само след разрешение от собственика или
администрацията, управляваща пътя. Чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП е с
изпълнително деяние "променя" организацията на пътя, като не става въпрос
за разрешение, визирано в чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, а за съгласуване, което
означава, че поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата
на пътя е дейност, различна от промяната организацията на пътя. Правната
квалификация по чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП не съответства на фактическата
4
обстановка, описана в наказателното постановление- "разпорежда товаро-
разтоварни дейности без разрешение от собственика или администрация,
управляваща пътя". Предвид обстоятелството, че не е осъществено
изпълнителното деяние "променя" организацията на пътя, както и при така
направеното описание ответникът е следвало да се снабди с надлежно
разрешение, респ. да носи в себе си такова разрешение, а не да съгласува
промяната на организацията на пътя. Предвид изложеното съдът счита, че е
допуснато нарушение на материалния закон, като фактическата обстановка не
е правилно квалифицирана под съответната правна норма. В същото време не
става ясно какво точно разрешение е следвало да представи отговорното лице
за извършваните дейности, респективно какво е съответното за тези дейности
разрешение-дали се касае за разрешение за извършване на самите строително-
ремонтни дейности или за разрешение за поставяне на предмети или
извършване на дейности на самото пътно платно. Липсва описание на
изискуемото в този смисъл разрешение, поради което описанието на
нарушението се явява непълно. Предвид констатираните неясноти във връзка
с вмененото на жалбоподателя изпълнително деяние от фактическа страна,
съдът е лишен и от възможността да преквалифицира деянието.
За пълнота следва да бъде посочено и, че според съда по делото не бяха
събрани категорично доказателства, относно авторството на деянието.
Анализа на гласните доказателства и обясненията на жалбоподателя сочи на
извод, че не се установява с нужната категоричност, че именно С. е
разпоредил извършването на констатираните дейности. Действително той е
отговарял за обекта, но от показанията на свидетелите, включително и на
полицейските служители се установява, че същия не е бил на място, а е дошъл
впоследствие, а конкретно св.Б. сочи, че той е преценил така ситуацията, за да
си изпълнят задълженията. Посоченото разколебава извода на наказващия
орган за извършено нарушение от страна на жалбоподателя.
Изложеното обуславя отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноски в негова полза. Искането е допустимо, т. к. е
направено в хода на съдебното производство преди обявяване на делото за
решаване. Пълномощникът на жалбоподателя има право на такива разноски,
5
съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК. По
делото е представено пълномощно, от което се установява, че е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. От АНО е направено
своевременно възражение за прекомерност на разноските, което съдът намира
за неоснователно. Това е така, тъй като изплатеният адвокатски хонорар е в
минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и съобразен с разпоредбите на чл.
36 от Закон за адвокатурата. При това положение ще следва да се присъдят в
пълен размер поисканите разноски. Същите следва да се възложат в тежест на
учреждението, към което принадлежи наказващият орган, в случая ОДМВР-
Благоевград.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1116-002484/13.10.2023 г.,
издадено от Началник Група сектор „ Пътна полиция“ при ОДМВР –
Благоевград, с което на С. Г. С., с ЕГН **********, с адрес ..., на основание
чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР Благоевград да заплати на С. Г. С., с ЕГН **********, с
адрес ... сторени от същия разноски за адвокат в размер на 500 лв/петстотин
лева/лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-
дневен срок от съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6