Р Е Ш Е Н И
Е
№………./…….11.2019
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1757 по описа за 2018
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр.
чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ).
Приет е за
разглеждане пряк иск, предявен на осн. чл.
405 КЗ от Ю.Д.В., ЕГН ********** ***,
срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД
ЕИК *********, гр. София бул. Витоша 89Б, за заплащане на 26 569,13лв, като остатък от застрахователно обезщетение за
понесени имуществени вреди от тотално увреждане при ПТП на застраховано МПС по
полица „Каско +“, равняващо се на действителна стойност, намалена с неплатени
три последни вноски от премия и остатъчна стойност на увреденото имущество,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателно плащане на обезщетението.
Ищецът чрез
пълномощник адв. Св. Й. (ВАК), твърди,
че като собственик на л.а. М Б с рег. № *********сключил с ответника застрахователна полица №440118031048278 по имуществена
застраховка „Каско +" с покритие от 06.08.2018 г до 05.08.2019г за риск
сблъскване с МПС при ПТП за договорена застрахователна сума от 34 800 лв и
допълнителна клауза „официален сервиз“, гарантираща на застрахования покритие
на разходи за ремонт по застраховано МПС в сервиз на официален представител на
съответната марка МПС.
Сочи, че след изплащане на първа вноска от разсрочена
тримесечна премия, на 13.09.2018г. настъпило ПТП, удостоверено в двустранен протокол от
водачите, тъй като другият участник (водач на л.а. А 80 рег. № *******) признал
вината си поради отнемане на предимството при ляв завой. Описва, че застрахованият
декларирал надлежно събитието на
17.09.18г и избрал да бъде обезщетен за ремонтни разходи, а понесените от удара увреждания по предната част на застрахования
автомобил били документирани в подробен опис при извършения оглед служител на
застрахователя. Тъй като
изготвената оферта на сервиза за стойността на необходимия ремонт възлязла на стойност,
надхвърляща 70% от застрахователната сума, след като получил писмения отказ на
застрахователя да определи обезщетението при тотална щета, ищецът прекратил регистрацията на МПС и продал
останките за разкомплектоване. Като счита, че ответникът неоснователно отказал
да изплати договореното обезщетение по щета № 44010311807542, застрахованият
претендира за присъждането му след приспадане на остатъка от премията в размер
на 2070.87 лв. и задържаната стойност на останките в размер на 1500лв.
По същество,
представителят на ищеца е изложил писмено становище с доводи за недоказани
възражения на застрахователя, основани на липсата на необходимост от
допълнителен оглед и добросъвестност на застрахования, чието поведение по
никакъв начин не е осуетило установяването на фактите по вредоносното събитие. Счита,
че е доказал пораждането на вземане в размер на действителната стойност на
липсващото имущество и моли претенцията за обезщетяване на тоталната щета да бъде уважена за целия остатъчен размер.
Ответното застрахователно
дружество, чрез пълномощниците си адв. Р. и
мл.адв. П. (АД“ДИАН ИВАНОВИ И СЪДРУЖНИЦИ“-ВАК), оспорва иска като неоснователен, тъй като счита, че ПТП е инсценирано,
а част от повредите са били причинени по друг начин, евентуално са съществували
към момента на сключване на застраховката, тъй като е липсвало съответствие
между посочени от застрахования сила, височина и място на удара и фактическите
увреждания. Счита, че предварителното разкомплектоване преди произнасянето на
застрахователя е осуетило детайлното разследване на механизма на причиняването по
щетата, предприето на 2.10.18г. Сочи тези факти като хипотези, уговорени в общите условия като основание за
отказ за плащане на обезщетение. Отделно се оспорва действителната пазарна себестойност
на застрахованото имущество, размера на възстановителните разходи и пазарната
остатъчна стойност. Възразява за
проявена груба небрежност на собственика при употребата на застрахованото
имущество, поради управлението му със скорост превишаваща допустимата за
населено място и несъобразяване с конкретните пътни условия – навлизане в
кръстовище без да намали до скорост, която да му позволи да спре и пропусне
други участници с предимство. Ответникът
счита, че с това свое поведение водачът съзнателно е увеличил риска от
настъпване на вредоносното събитие.
По същество представителят на ответника
пледира за отхвърляне на неоснователните претенции, като акцентира върху довода
за неизпълненото задължение на обявилия щета застрахован собственик да опазва
повреденото имущество до приключването на проверката на декларираните факти по
събитието. В писмени бележки допълнително се обосновават възраженията за
обоснован отказ на застрахователя поради доказаното недобросъвестно поведение
на застрахования, предприел преждевременно вместо ремонтни дейности разкомплектоване
на автомобила по начин, изключващ каквато и да е проверка от страна на
застрахователя на всички значими за обезщетяването обстоятелства.
Страните претендират насрещно за определяне на
разноски, конкретизирани в списъци ( на л. 152 и 153), като ответникът е
оспорил като прекомерен размера на уговорения хонорар на насрещната страна.
Предварителните
въпроси и допустимостта на иска са били разрешени в нарочно определение №1074/19.03.2019г.
Допълнително с определение от о.с.з. на 03.10.2019г (л. 160) съдът е допуснал
изменение на първоначално предявения като частичен иск, като е приел за
разглеждане пълния размер на остатъчното обезщетение, намалено с дължими премии. Окончателната правна квалификация на
претенцията и по-подробно изложение на релевантните твърдения се съдържа в устния
доклад, обявен от съда по неоспорен проект, съобщен на страните( л. 88-90).
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между
страните, че с полица № 440118031048278
е сключен договор за имуществена застраховка "Каско+", между
ответното дружество и собственика на лек автомобил М Б с рег. № *********с
покритие от 06.08.2018 г до 05.08.2019г като страните са договорили
застрахователна сума съответна на действителна стойност на застрахованото
имущество в размер на от 34 800 лв. и допълнителна клауза „официален сервиз“
срещу премия от 2697лв, разсрочена на четири вноски, всяка с размер от по
690.29лв.
Няма спор, че
част от съдържанието на договора и конкретно покритите рискове, изключенията от
покритие, задълженията на застрахования и правото на застрахователя да откаже
обезщетение, не са били индивидуално уговаряни в полицата, а са възприети по
общите условия на застрахователя. Съдържанието на тези общи условия не е спорно
между страните и съдът го установява по документа на л. 37. Съдът приема за несъмнено
установено наличието на застрахователно
покритие по сключен и действащ към 13.09.2018г
валиден застрахователен договор за имуществено застраховане по чл. 399
от КЗ, при приложими общи условия по чл. 348, ал. 1, вр. чл. 334, ал. 1 от КЗ,
с предмет автомобила на ищеца, включваща покритие на риск сблъскване с МПС при
ПТП за въстановяване на разходи за ремонт в сервиз на официален представител на
съответната марка МПС.
Безспорни са и
фактите относно изпълнение от страна на застрахования собственик на първа
вноска от разсрочената премия и дължимостта на останалите три с падеж след
настъпване на събитието в общ размер от 2070.87лв.
От представения
неоспорен автентичен документ „приложение – въпросник“ на л. 8 е видно, че преди да поеме задължението за
носене на риска, застрахователят е установил не само фактическото състояние на
вещта (с описание на технически данни, оборудване), но и конкретни
обстоятелства свързани с дотогавашното ползването на вещта. Изрично е
обозначена налична амортизация от 13% и пълно съответствие между действителната
стойност на тази вещ и застрахователната сума.
Представен е
изготвен от участници в ПТП протокол от 13.09.2018г (л.12) в който са
обозначени както местонахождението и посоката на движение на двете МПС, така и
областите, в които са били констатирани повредите на автомобилите. Декларираните
по взаимно съгласие на двамата водачи обстоятелства изцяло се потвърждават от
показанията на разпитаните от съда свидетели-
очевидци. Водачът С.М. (л. 127), признал в протокола допуснатото
нарушение на правилата на движение, излага че е предприел левия завой при
интензивен трафик, като е пропуснал няколко от движещите се по ул. Девня
автомобили, но след като тръгнал при самото изнасяне засякъл движещия се
направо Мерцедес, като ударът между двете МПС настъпил в средата на платното в
лентата за движение на другия участник. Точното място и време на събитието се
потвърждава и от съхранения запис на обаждането на този водач на специалния
телефон на Център 112, където свидетелят обявил произшествието, постигнатото
взаимно съгласие и признанието за вината си. Обстоятелствата относно начина на
движение на двамата участника в ПТП, нанасени в схемата на двустранния протокол
изцяло се потвърждават и от очевидеца Ч., чийто показания съдът кредитира като
изцяло незаинтересовани, последователни и убедително изложени. Този свидетел е
бил в състояние да възприеме непосредствено механизма на ПТП, тъй като самия
той е управлявал автомобил непосредствено след застрахования Мерцедес в колона
от МПС с равномерна скорост 40 – 50 км.ч. и е имал видимост пряко върху
местопроизшествието. Свидетелят описва и видимите увреждания върху двата
автомобила, настъпили при удара, съответно концентрирани по предна и лявата
страна на застрахования Мерцедес и дясна част на завиващия автомобил А. Значителни
увреждания по МПС на виновния водач от същото събитие също са установени от
свидетеля Т., който възпроизвежда впечатленията си като собственик, предоставил
автомобила на своя служител и преценил отремонтирането му като нецелесъобразно
предвид невисоката стойност на повреденото имущество.
Въз основа
съвкупната преценка на протокола (съставен по реда на чл. 5 ал.1 от Наредба №
Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ),
гласните показания на тримата разпитани свидетели които изцяло си кореспондират
и допълват и сведенията от разговора с оператора на телефон 112, съдът
категорично установява, че застрахователно събитие е настъпило именно по
начина, деклариран от застрахованото лице в уведомлението от 17.09.18г, по което
е заведена преписка по щета № 44010311807542 (л.31). Твърдението за
инсценировка на застрахователното събитие несъмнено е опровергано.
Изцяло
необосновано остава възражението за недобросъвестна употреба на застрахованото
имущество, тъй като нито установената скорост на движение е превишавала
допустимата, нито водачът е можел да предположи, че изчакващия до този момент
завиващ друг водач ще предприеме маневрата си без да се съобрази с предимството
на движещите се равномерно в колоната автомобили.
Няма спор, че на 18.09.2018г
е извършен и първи оглед, документиран във фотоалбум към опис-заключение от същата
дата и след като застрахованото лице е упражнило правото си на избор на парично
обезщетение до размера на разходи за поправка в официален сервиз, е получило
указание, че допълнително следва да представи само офертата на сервиза за
необходимия ремонт. Такава е представена за одобрение от застрахователя на
25.09.2018г, във вид на проформа фактура от „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД от
21.09.2018г за обща стойност 29 935,28лв( л. 16-18, кореспондиращи на л. 32 и
33) и е приета от него, видно от описа на получени документи от 25.09.18г,
който е връчен на застрахования с указания за допълнителна необходимост от
оглед на отремонтиран от сервиза автомобил и окончателна фактура за разходите и
отлагането на срока за произнасяне по претенцията до представявеното на този
допълнителен документ.
Още при първия
оглед на 18.09.2018г(л.13-14) при заявяване на щетата служител на
застрахователя документирал констатираните повредени детайли, налагащи подмяна
и боядисване: предна броня, решетка средна, преден капак, решетка декоративна,
фарове предни леви ксенон и за мъгла, преден ляв калник, датчик за въздушна
възглавница и за парктроник, основа предна броня, клаксон, интеркулер, ел. блок
фар преден ляв, подкалник PVC преден ляв, предпазни колани - преден ляв и
десен, заден ляв, десен и заден среден; арматурно табло, въздушни възглавници
за шофьор, горна и долна и за пътник, челно стъкло тонирано. Именно тези
увреждания са били съобразени при предварителното остойностяване на ремонтните
работи по инициатива на собственика, поради което не може да не се приеме, че
именно този документ е бил получен от застрахования ищец и той е бил запознат
със съдържанието му независимо, че не е подписан от него. Документираното
съгласие за евентуален допълнителен оглед, който да бъде извършен в отсъствие
на клиента на самото място на отремонтиране несъмнено кореспондира на отразения
в описа избор на начин на обезщетяване чрез изплащана на фактури за фактически
осъществен ремонт в избран от застрахования официален сервиз на марката. С
последващото представяне на про-форма фактурата ищецът е конкретизирал този
свой избор с конкретен изпълнител на ремонтните работи, което е налагало и
предоставянето на повреденото имущество именно на този сервиз до приключване на
ремонта или до постигането на друго съглашение със застрахователя относно
начина и вида на обезщетяването.
Видно от показанията
на свидетелят К. обаче, по повод на съгласуване на действията на
застрахователите на двамата участници в ПТП, в срокът за разглеждане на
претенцията възникнали съмнения относно достоверността на заявените от
пострадалия собственик обстоятелства и като служител на ответника, свидетелят
предприел опит за контролен оглед с представители на другия застраховател, поел
отговорност за гражданската отговорност на водача, причинил ПТП. Такъв оглед
бил извършен на 02.10.2018г, но не в сервиза, издал проекто-фактурата за
ремонт, а в автоморга, където автомобила е бил заварен вече отчасти
разкомплектован (без седалки, тапицерия на врати, волан, гълтач с ключ и
бордови компютър). Показанията на този свидетел се подкрепят от разпита на
служителя в този търговски обект - свидетелят Н., който потвърждава, че получил
увредения автомобил няколко дни преди посещението на експертите на
застрахователите, като договорил със собственика покупка на останките в цялост,
но сделката оформили по-късно, тъй като автомобилът още не бил бракуван. Съдът
кредитира показанията на този свидетел като изцяло кореспондиращи на представените писмени доказателства и
подкрепени и от снимковия материал, приложен допълнително към преписката по
щетата след протоколирането на контролното посещение. При съпоставяне на
показанията на К. и Н. и писмените им изявления, потвърдени и от служители на
„Армеец“, се налага категоричния извод, че вместо да предприеме ремонт,
застрахованият е предпочел да се разпореди с увредените останки още преди да е
приключило производството по определяне на обезщетението, като е предоставил на
специализиран търговец колата за разкомплектоване непосредствено след като е
обявил на застрахователя си проектостойността на ремонта. Въпреки, че тази
сделка е била документирана като договор с цена 1500лв едва на 16.10.2018г,
поради удостоверено прекратяване на регистрация именно на тази дата (л. 4) изпълнението й несъмнено е започнало много
по-рано, като купувачът признава, че е продал най-търсените детайли няколко дни
преди посещението на застрахователите. Липсата
на тези детайли е удостоверена в декларацията на гърба на протокола от втория
оглед (л. 116).
Безспорно е, че
след като служителите на застрахователите посетили автоморгата и не успели да
намерят бордовия компютър, на 15.10.2018г застрахованият получил изричен отказ,
мотивиран с несъответствие на уврежданията с обявения механизъм на
причиняването им.
По делото е назначена техническа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като резултат от приложени
специални знания. С оглед потвърдената достоверност на обстоятелствата,
признати в протокола за ПТП и снимковия материал, изготвен от служителите на
застрахователя в присъствие на собственика (на 18.09.18г.) и допълнен при
второто оглеждане на останките в присъствие на новия владелец – купувач по вече
договорена в цялост продажба (на 02.10.18г) съдът възприема изводите на
експерта като вариант, отчитащ всички тези доказателства (снимките са възприети
от вещото лице като едно цяло без да са разграничени по дати). Заключението е
категорично, че повредите по застрахования автомобил, видими на снимките
съответстват на описания от свидетелите начин на тяхното причиняване. Съдебният
експерт дава убедително обяснение за необичайно ниските по интензитет
увреждания на Мерцедеса по еластичните детайли (поели удара „с приплъзване“) в
сравнение със силата на удара по други части и уредби на автомобила (счупената
греда между рогове, отворените въздушни възглавници и блокираните защитни
колани) и значителните вреди върху другия автомобил. Експертът не намира несъответствие и между
описа на щетите, съставен при заявяването на претенцията и снимковия материал от
първата дата, включително и по детайлите, които вече не са били налични при
второто оглеждане (задействаните въздушни възглавници, опънатите колани,
фаровете, бронята и решетката). Въз основа на това заключение, съдът приема за
неоснователно оспорването на причиняването на установените при първия оглед
щети именно като резултат от това ПТП. Действително, съдебният експерт не е
могъл да сравни описа с действителните останки, тъй като същите вече са били
разкомплектовани и разпродадени. Недостатъчната категоричност на констатациите
в заключението остават в тежест на застрахователя, който е следвало да
опровергае достоверността на съставени именно след оглед и то от служител на
самия ответник опис и снимки към него. В тази връзка съдът съобразява и
допълнителните устни обяснения на автоексперта, дадени в съдебна зала(л. 159),
според които още при първия оглед е можело да се обоснове убедително заключение
дали деформациите са причинени именно при удар от декларираното ПТП, а евентуално
втори оглед е следвало само да допълни визуализирани след разглобяване скрити
увреждания. Нямало е обаче очевидни разминавания, а според вещото лице представянето
като нови увреждания на заварени скрити повреди, които да са съществували преди
това събитие, е било трудно постижимо на практика в този случай. Според
експерта дори и автомобилът да е бил заварен изцяло съхранен при втория му
оглед, сведенията за вредоносното събитието не биха били променени, а липсата на бордови компютър е осуетила
единствено възможността да се изведат данните за пробега на автомобила и
техническите му прегледи, но не и някакви конкретни данни за скоростта или местонахождението
на МПС при удара (каквито характеристики това оборудване не е
отчитало).
При
така установеното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника,
послужило за мотив на изричния отказ. Макар застрахованият собственик да не е
съгласувал с насрещната страна по договора предприетото разпореждане с
останките, само по себе си това негово поведение не може да се квалифицира като
неизпълнение, осуетило установяването на събитието или размерите на
увреждането. Както самият ответник сочи, в общите условия е било въведено
задължение за съдействие от страна на застрахования за достъп до имуществото,
оглед, заснемане и проверка на състоянието му (т.10.4 от общите условия), но
това свое задължения застрахования изцяло е изпълнил още при заявяване на
щетата и то е прието в цялост с описния първи протокол за оглед. Контролният
втори оглед не е бил наложен от непълнота или неяснота на първия, а от
възникнали съмнения за невярно деклариране поради отчитане на сведения за
състоянието на другия автомобил. Тези съмнения обаче(съответно на заключението
на съдебния експерт) остават безпочвени, тъй като при отчитане именно на
механизма на описаното ПТП, наличните макар и нетипични повреди могат да се
обосноват обективно. Затова, макар да не е съхранил останките до окончателното
уреждане на претенцията му, ищецът не нарушил задължението си до степен
осуетяваща преценката на застрахователя. Дори и разкомплектоването да не е било
започнало преждевременно, данните с които служителите на ответника биха
разполагали не биха променили първоначално установените факти при огледа.
Самото разкомплектоване не е осуетило и обвързването на насрещния застраховател
с данните от първоначалния оглед, тъй като и втория, съставен с тяхно съгласие
опис е идентичен по съдържание с първия съставен. Пропуснатата възможност за
отчитане на данни от бордовия компютър също не би могла обективно да спомогне
за проверка на застрахователното събитие, предвид ограничената информация
налична в него.
Ответникът
основава правото си на отказ на уговорено в общи условия задължение за
съдействие при установяване на причините за събитието и размера на вредите (чл.
10.8 от ОУ), но с тази уговорка е било разширено правилото на чл. 408, ал.1, т. 3 КЗ, според което
освобождаващо застрахователя е само такова неизпълнение на застрахования, което
значително променя предвидимостта на риска, носен от застрахователя. Нормата
изисква установяването на пряка причинно - следствена връзка между
неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия към
застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото. Задълженията, налагани на застрахования след
като събитието вече е настъпило не могат изобщо да бъдат подведени под тази
квалификация, а в случая застрахователят счита, че именно такова последващо
неизпълнение може да обоснове отказа му. Извън хипотезите на отказ, които визират
умишлено причиняване на застрахователното събитие (каквото изобщо не се твърди),
отказ може да се основе само на законова хипотеза( арг. от чл. 408 ал. 1 т.4 КЗ). В случая обаче не нормативен акт, а самите общи условия на застрахователя
придават на неизпълнението на задължението за съдействие подобна санкция. Само
по себе си затрудняването на установяването на значимите за обезщетяването
факти не изключва отговорността на специализиран в носене на риск търговец,
освен в случая, когато разследването му е осуетено поради начална липса на
информация за събитието (чл. 403. ал. 4 КЗ). След като е приел претенцията
обаче, застрахователят е длъжен да определи обезщетение по удостовереното
надлежно с изисканите от заявителя документи, ограничени в случаите на ПТП само
до двустранния протокол (чл. 9.6.1. от ОУ, раздел II). Съдът намира, че добавянето в чл. 10.8 на
разширяване на хипотезите противоречи на нормативната уредба и не следва да се
зачита като валидна клауза ( чл. 26 ал.1 пр. първо ЗЗД). Затова и при съмнение, но е и
категорично установено невярно деклариране
(чл. 9.3.1 от ОУ, раздел I), осуетяването на контролния оглед сам по себе си не
препятства възможността на застрахователя за изпълни задължението си като
определи обезщетението. Преждевременното разкомплектоване не представлява и
нарушение на задължение за въздържане от ремонтни работи( чл. 9.3 от ОУ раздел
II), тъй като е предприето след описа, съставен от застрахователя и след
остойностяването на необходимите дейности по този опис от официалния сервиз.
Съдът отчита, че според въведената в общите условия процедура, указанията за
необходимите следващи действия на застрахованото лице съответстват на избрания
начин на удовлетворяване по оригинални разходни документи (чл. 12.1.2.2 и
12.1.2.3. от ОУ раздел II). Като e приел на 25.09.2018г проформа офертата,
застрахователят е следвало да определи размера на одобрена от него сума в
петдневен срок или до 1.10.18г. Съответно ако контролната проверка не е
осуетила установяването на самото събитие и вече удостоверените щети, то би
могла да послужи само за съпоставяне на прогнозния размер на щетите с
действителните ремонтни работи. Затова и повeдението на застрахования не може
да обоснове пълен отказ за определяне на обезщетение.
В конкретния
случай обаче, сервизът обслужващ марката, е обявил необходима ремонтна сума
надхвърляща 70 % от застрахователната сума. Назначеното вещо лице е потвърдило
съответствието на общата стойност от 29 935.28 лв с цените, които
официален сервиз прилага за всички необходими ремонтни работи, оригинални резервни
части (като единствено използвани за монтиране в такъв сервиз), материали и
труд, за да бъдат възстановени повредите, които съотвестват на механизма на ПТП
и са били описани от застрахователя при първи оглед.
Към този момент
вещото лице е дало заключение за пазарна цена на застрахования автомобил в
размер на 30 140 лв. Съдът не споделя възраженията на ответника относно методиката
по която е остойностено имуществото, тъй като вещото лице е използвало метода
на пазарните аналози за определяне на минимална и максимална оферта, от които е
извело и крайно заключение за средната пазарна цена. Дали това е адекватен
начин на усредняване (а не предлаганото отчитане на средноаритметична стойност
на всички налични оферти) е въпрос на прилагане на специалните знания на
оценителя, и доколкото компетентността на вещото лице не е оспорена, съдът
кредитира заключението. Съдът отчита и обстоятелството, че още при договарянето
страните са се съгласили да приемат за действителна стойността от 34 800лв.,
като адекватна на износване от 13%, а следващата експлоатация за изтеклия само
един месец след това договаряне не би могла да обезцени така осезаемо вещта. Изцяло
без значение за определяне на актуалната стойност е амортизацията и
техническото състояние преди началото на застрахователното покритие, тъй като
именно те вече са били съобразени при поемането на риска до застрахователната
сума, определена от експертите на застрахователя ( чл. 4.1.2. от ОУ Раздел I,
възпроизвеждащ норми на чл. чл. 386 ал.2 и чл. 400 ал.3 от КЗ). Затова и
липсата на достъп до бордовия компютър,
съдържащ единствено данни, които застрахователят е искал да съпостави с
издирени сведения относно кодирани характеристики на детайлите, пробега от
производството на автомобила и историята на ремонтите преди 2018 г. ( л. 35 и
36) не би имала никакво значение за определянето на обезщетението, ако не са
били съобразени още при сключване на застраховката. Всички тези данни, ако
действително са били нужни за остойностяване на вещта, са били достъпни още при
попълването на въпросника на 03.08.2018 и е можело да се проверят още тогава, а
не едва след настъпване на събитието.
Явно е, че при получаване на
офертата за ремонт, стойността на разходите надхвърля 70 % както от възприетата
от застрахователя в полицата, така и от определената от съдебния експерт
по-ниската пазарна цена като действителна стойност на застрахованото имущество
в момента на увреждането му. Това обстоятелство е налагало застрахователя да
определи обезщетението при тотална загуба ( чл. 12.3 от от ОУ Раздел II,
съответстващ на чл.390 ал.2 КЗ). В тази хипотеза значение за размера вече нямат
отделните увреждания, а напротив - възможностите част от съхранените останки да
бъдат използвани на вторичен пазар. Съдът отчита, че преждевременното
разкомплектоване не е затруднило застрахователя и в тази хипотеза. Това е така,
защото при контролния оглед в автоморгата, служителите са констатирали именно
извършени сделки с незасегнати от щетите части, за които свидетелят Н.
категорично признава, че търсенето е било сигурно и именно възможността да ги
продава на своите клиенти го е мотивирала да приеме сделката за останките в
цялост. Затова, след като вече е било ясно, че обезщетението не може да се
изплати като ремонтни разходи, застрахователят е следвало да посочи не одобрена
от него стойност по проформа – фактурата
на официалния сервиз, подлежаща на изплащане след извършване на ремонта (каквито
са били първоначално дадените указания за условието за плащане на
обезщетението), а да се произнесе за определяне на обезщетението като пълна
загуба в размер на действителна стойност, намалена с цената, определена по
негова преценка за пазарната стойност на несъмнено търсени и годни за втора
употреба детайли(седалки с тапицерия, кори по врати, волан, гнездо“гълтач“ с
ключ и бордови компютър, десен фар), които вече са липсвали при контролния
оглед. Това определяне на обезщетението по размер не само че не е било
осуетено, а напротив застрахованият е посочил точното местонахождение на
останките, а действията на новия им собственик са доказали наличието на
търсене, което е определящо за остатъчна стойност на имуществото. Именно поради
липса на обективни данни за такова търсене, извън клиентите на автоморгата,
назначеното по делото вещо лице е отрекло възможност да се установява пазарна
цена на употребявани детайли само по описание и без фактически оглед (л. 148).
В заключение,
като съобрази всички варианти, съдът преценява, че макар и да е предал
увреденото имущество за разкомплектоване на специализиран търговец преди да е
получил указание за бракуване на останките от застрахователя(при одобрено обезщетение при тотална щета),
застрахованият собственик не само че не е осуетил, но дори и до известна степен
е осигурил предпоставки за по-лесно установяване на всички необходими факти за
да може застрахователя да се произнесе и да определи обезщетението в
съответствие с клаузата за покриване на риска от пълна загуба поради увреждане
при ПТП. Затова и на каквото и неизпълнено задължение да се основава отказът на
застрахователя, основание за надлежното му упражняване съдът не намира.
Доводът за липса
на предпоставка за изплащане на обезщетение поради ненадлежна дерегистрацията
на автомобила също не е обоснован. Съгласно императивното правило на чл. 390,
ал. 1 КЗ( възпроизведено и като чл. 12.3.1.1. от ОУ Раздел II), за да може да
изисква изплащане на обезщетението,
ползвателят на застрахователна услуга следва да представи на
застрахователя удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална
щета. Установената съдебна практика (решение № 44 от 02.06.2015 г. по т.д. №
775/2014 г., на ВКС, I т.о. и решение № 59 от 12.06.2015 г. по т. д. №
1256/2014 г. на ВКС, II т. о.) свързва значението на това задължение само с
поставянето на застрахователя в забава, но категорично отрича отчитането му
като елемент на правопораждащия фактически състав. Съответно и в настоящия
казус дерегистрацията следва да бъде отчетена само като условие за
изискуемостта на обезщетението. Същевременно, за да изпълни административното
си задължение за прекратяване на регистрация, собственикът е следвало да може
да се легитимира с решение на самия
застраховател( чл. 18а ал. 8 НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства). Изричният отказ на ответника да признае
застрахователния случай изключва възможността за прекратяване на регистрацията
на увреденото МПС на това основание. Въпреки това обаче, за да изпълни
ангажимента си към търговеца, комуто останките вече са били предоставени,
собственикът е довършил дерегистрацията си, но в хипотеза на доброволно снемане
от отчет за съхранение в частен имот. Тази процедура е довършена на 16.10.18г.
след като застрахованият е бил уведомен за решението на застрахователя, поради
което и следва да се приеме, че с поведението си самия платец се е поставил в
забава за това обезщетение, а не обратното.
Съдът приема, че
макар да не е било обявено като основание за дерегистрация, разкомплектоването
не може да се третира като недобросъвестно поведение, а напротив, в конкретния
случай на доказана тотална щета има характер на средство за намаляване на
вредните последици от събитието и генериране на ликвидна остатъчна стойност. Това
е така, защото като е осребрил остатъчната му стойност в размер на 1500лв
(надхвърляща минимално възможната себестойност на останките като метален скрап,
установена от вещото лице в размер на
390 лв), застрахованият е осигурил почти четири пъти повече ползи от
увреждането. Доводите на ответника за съхранени резервни части в по- голям от
този размер останаха недоказани, тъй като обективни данни за пазарно търсене на
детайли, извън продадените на тази цена, не могат да бъдат проверени.
Съдът преценява,
че целта на нормативното правило на чл. 390, ал. 1 КЗ е именно да се
избегне съхраняването на вещта от
обезщетен собственик, легитимиран да
получи нейната действителна парична стойност като застрахователна сума. Съответно
след приспадане на получената вече от собственика остатъчна цена за увредения автомобил от
стойността, с която застрахованото имущество би могло да бъде заместено
(закупено като употребяван но неповреден автомобил) ще се постигне именно
еквивалента на действително понесените от застрахования имуществени вреди. В
този смисъл съдът намира за доказан размер на обезщетението като разлика между
възстановителната стойност, потвърдена от вещото лице в размер на не по –малко
от 30140лв (средна пазарна цена към момента на увреждането на МПС с технически
данни и експлоатационно изхабяване съответни на признати от застрахователя при
поемане на риска) и ползата, извлечена от ищеца, в размер на 1500 лв (получена
цена за продадени останки включително годни детайли, надвишаваща минималнта
пазарна стойност на метален скрап).
Съдът
установява довършен в цялост фактически състав, пораждащ право на застрахования
да получи обезщетение до този размер на
установените вреди, възлизащ на 28 640 лв. След удръжката на неизискуема към момента на събитието премия (чл. 369 ал.2 КЗ) в безспорен размер от 2070,87лв, крайната сума, дължима от застрахователя
възлиза на 26 569,13лв. В този размер искът е изцяло основателен и следва
да се уважи.
При направения извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл. 405 КЗ, основателна се явява и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва за забава върху
претендираното обезщетение. В случая застрахователят е отказал принципно
изплащането на каквато и да е сума без да изисква каквато и да е допълнителна
информация след контролния си оглед, поради което следва да понесе отговорност
за забавата си след изтичане на срока за уреждане на претенцията (чл. 409 КЗ). Ищецът
е предявил само акцесорно искане за периода след сезирането на съда, поради
което и това обезщетение не следва да се определя по размер.
По
претенциите за разноски:
Ищецът е поискал присъждане на разноски в исковата молба, като точният им размер е посочен в списъка на л.
152. Съобразно представените по делото доказателства ищецът е внесъл съдебни
разноски за такси 1064.66лв и и за възнаграждения
на вещо лице в размер 300лв. Депозираните сума за разноски по разпит на
свидетели не са използвани за компенсиране на разходи за явяване на лицата пред
съд, поради което подлежат на възстановяване на вносителя при съответно искане.
Представен е договор за правна защита, сдържащ уговорка за заплащане на
адвокатска услуга по процесуално представителство в размер на 2000лв, внесени в
брой от ищеца по настоящото дело. Насрещната страна своевременно е възразила за
прекомерност на така направените от ищеца разноски по представителство в
процеса. Действително ищецът е договорил с представителя си възнаграждение
надхвърлящо нормативен минимум, възлизащ на 1427,07лв, по чл.7 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определен въз основа на интерес от 26 569,13лв. Производството по
конкретното дело съдът преценява като фактическа сложност към средната,
доколкото се касае за защита както по основни, така и по насрещни, макар и под
форма на възражение претенции и немного висока степен на сложност на приложимото
право (при наличие на задължителна съдебна практика и кодифицирани императивни
правила). Същевременно обаче доказването е било интензивно с оглед ангажираните
множество свидетели и проведено допълнително заседание за изслушването им. В
този смисъл хонорарът, който надхвърля минимума, но не достига дори до
двукратния му размер не би следвало да се редуцира (т. 3 от ТР ОСГТК№ 6/12).
Така общият размер на доказаните разходи по водене на делото от ищеца възлиза
на 3364.66лв, в този размер разноските се възлагат на осъдения ответник.
Насрещната страна няма право на разноски.
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. Витоша № 89Б,
представлявано от изп. директори К.Х.Ч.
и Б.А.В., да заплати на Ю.Д.В., ЕГН ********** *** следните суми, платими по
сметката му с IBAN ***“ЕКСПРЕСБАНК“ЕАД, а именно:
·
сумата 26 569,13 лв. (двадесет и шест хиляди петстотин шестдесет и девет лева и тринадесет стотинки),
представляваща остатък след приспадане на три разсрочени вноски за дължима
премия от дължимо застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка "Каско+"
и допълнителна клауза
„официален сервиз“, сключена със застрахователна полица №
440118031048278 с покритие от
06.08.2018 г до 05.08.2019г за понесена загуба от тотална щета и продажба на
останки на дерегистриран л.а. М Б с рег. № *********, породени при сблъскване с
л.а. А 80 рег. № ******* при ПТП на 13.09.2018г. в гр. Варна на ул. Девня, на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва за забава от 31.10.2018
г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
·
сумата 3364.66лв (три хиляди триста шестдесет и четири лева и
шестдесет и шест стотинки), представляваща направени разноски за държавни такси
и съдебни разходи, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със съобщение образец №
11 от Наредба №7.
Да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД