РЕШЕНИЕ
№ 1152
гр. София, 20.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. ПЛ. Г.
при участието на секретаря М.АТ. Й.
като разгледа докладваното от Н. ПЛ. Г. Гражданско дело № 20231110110086
по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 54397/27.02.2023 г., подадена от Ц. А. С., ЕГН:
**********, с искане с правно основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН за налагане на мерки за защита
по ЗЗДН срещу бившия съпруг на молителката - С. С., ЕГН **********, за извършени от
него спрямо молителката и спрямо детето на страните – А. С. С., ЕГН: **********
/конституирано по делото като пострадало лице, актове на домашно насилие в рпериода от
31.01.23 г. до 19.02.23г. С уточнителна молба с вх. № 57826 от 01.03.2023г. молителката е
посочила, че актовете на домашно насилие, които твърди са извършени спрямо нея и спрямо
детето са както следва:
За това, че на 31.01.23г. ответника е отправил заплаха за саморазправа към двете
молителки чрез приложение „Messenger“;
За това, че на 08.02.23г. ответника заплашил молителките в електронно съобщение с
думите: “Свиньо, знам къде си и скоро ще ти взема детето- жива или умрела. Ще те
еба у миризливата тетка мама ти улава!“, изпратено от него от e-mai адрес: ...... до e-
mai адрес: ......
За това, че на 10.02.2023 г. ответника заплашил молителките в електронно съобщение
с думите: Свиньо, или ми даваш детето, или и трите ще ви спукам от бой! Мърша!“,
изпратено от него от e-mai адрес: .......
За това, че на 11.02.2023 г. ответника е заплашил молителките в електронно
съобщение с думите: “Оффцо проста, зимата пушката и идвам!“, изпратено от него от
e-mai адрес: .....до e-mai адрес:......
За това, че на 14.02.2023 г. ответника е заплашил молителките в електронно
съобщение с думите: „Мършо смотана! Официално или не до утре ви намирам и си до
там. У неделя висех като изпразнен хуй, ама до утре ти давам последен шанс на мама
1
ти у гнусната путка, глисток смотан.“, изпратено от него от e-mai адрес: .....до e-mai
адрес:....
За това, че на 16.02.2023г. молителките Ц. и А. С. са заплашени от ответника С. С. в
електронно съобщение по социалната мрежа „Уотс Ап“ (Whats Up) със следния текст:
„Всеки ден ви виждам, ще ви приключа, когато си искам! Теб А., брат ти също!“
За това, че на 20.02.2023 г. молителките Ц. и А. С. са заплашени от отвентника С. С. в
електронно съобщение изпратено чрез социалната мрежа „Уотс Ап“ (Whats Up) със
следния текст: „А., снощи бях пред вратата на майка ти- парцала. Следващия път ще
ви откъсна главите и на двете, малки гнусни пеявици...“
Ответникът е уведомен за издадената спрямо него заповед за незабавна защита по
телефона доколкото е констатирано, че последния живее и работи на територията на Р.
Австрия / видно от докладна записка л. 137 от делото/.Ответника чрез неговия процесуален
представител в срок до първото съдебно заседание е депозирал и становище, с което оспорва
изцяло депозираната от молителката Ц. С. молба, като твърди, че изложените в нея
обстоятелства не отговорят на действителността. Оспорва авторството на отправените в
тестови съобщения, като твърди, че не той е съставил и изпратил цитираните в молбата
съобщенията. Излагат се твърдения и злоупотреба с право, доколкото в Р. Австрия страните
имали образувано дело за развод по което родителките права по отношение и на двете деца
на страните били възложени на ответника.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото е отделено като безспорно, че молителката Ц. А. С., ЕГН: **********, и
ответникът С. С., ЕГН **********, са родители на детето А. С. С., ЕГН: **********, както
и обстоятелството, че същите са бивши съпрузи, тъй като с решение на Районния съд в гр.
Х., Р. Австрия, влязло в законна сила на 20.06.2021г бракът между страните бил прекратен.
Страните не спорят, а това се установява от представените по делото писмени документи,
че страните са родителите и на детето Виктор С., роден на 26.09.2008г. както и че между
страните има висящо дело за родителски права в Р. Австрия по отношение на родените по
време на брака на страните деца.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани твърдените актове на
насилие в периода 31.01.23 до 19.02.23г..
По делото са събрани свидетелски показания на разпитаните свидетели Рилко Петров
Динов и Марина Радославова Бенчева.
По делото е изготвени социален доклад от ДСП- Красно село, в които е посочено, че е
проведена среща с молителката Ц. С., която е била довела детето А. С., в присъствието на
нейния адвокат, като майката не е позволила на социалния работник да проведе
индивидуална среща с детето. В хода на срещата със социалния работник молителката Ц. С.
е заявила, че ответника оказва психическо насилие над нея и дъщеря й, а докато е живяла с
него в Р. Австрия сочи последния да е извършвал и физическо насилие над нея и двете и
деца. Заявила е и че направила всичко възможно да спечели делото за родителски права и
след като това не се е случило е напуснала Р. Австрия, като е взела със себе си А., а Виктор е
останал с баща си , като непълнолетния е под силно влияние от страна на ответника С..
Допълва, че детето А. не е общувало с баща си повече от две години. Отделно от това в хода
на социалното проучване е снето сведение от Директора на учебното заведение което
посещава детето - Детска градина № 198 „Косе Босе“, от което се установява, че детето е
спокойно и общително, като бързо се е адаптирало в новата среда.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени. По делото са
представени множество писмени доказателства, като чат и e-mail кореспонденции, снимки,
както и експертни изследвания проведени за нуждите на други производства, оценка на
родителки капацитет, решения на съдилища на територията на Р. Австрия, които касаят
2
водени между страните делата относно родителската отговорност по отношение на децата
на страните, като настоящия състав не намира за необходимо да ги обсъжда доколкото
настоящото производство касае единствено твърденията за осъществени актове за домашно
насилие, така както са описани в сезиращата съда молбата, поради което водените между
страните други производство нямат отношение към настоящото такова и се явяват
неотносими към предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на
домашно насилие и за защита на низходящ на молителя, поради което съгласно чл.8, т.1 и т.
2 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице.
Молбата за защита е насочена срещу бивш съпруг на молителката и баща на пострадалото
лице, поради което е налице пасивна процесуална легитимация на ответника да отговаря по
същата съгласно чл. 3, т. 1, предл. второ, и т. 4 ЗЗДН. Молителката твърди, че актовете на
домашно насилие са извършени в периода от 31.01.23 г. до 20.02.2023г. ответникът е
извършил актове на домашно насилие, молбата до съда е подадена на 01.11.2022 г., поради
което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и молбата е допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото се установява, че ответникът и молителката са бивши съпрузи, както и че
ответникът е бащата на детето А..
По делото са разпитани свидетелите свидетели Рилко Петров Динов и Марина
Радославова Бенчева и двамата без дела и родство със страните. Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетеля Рилко Петров Динов, тъй като същите са последователни логични,
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. От показанията на
свидетеля се установява, че молителката Ц. С. и ответника са били съпрузи и са живеели в
Австрия, като от брака си имат две деца, както и че отношенията им са се влошили. Съдът
кредитира и показанията на свидетелката Марина Бенчева досежно твърденията, че
последната е възприела съобщения и имейл кореспонденция съдържаща заплашителни
изрази и обиди, които молителката й е показала, както и че молителката и е изпратила
имейли и чат кореспонденция, която последната да преведе.
По делото е изготвена и представена съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 545 – л.
547 от делото), чието заключение, съдът възприема изцяло, като дадено обективно и от
компетентно в съответната област вещо лице. От същото се установява, че молителката към
момента на експертното изследване е заявила да няма достъп до пощенската си кутия,
поради което вещото лице е извършило анализ единствено на представените му четири броя
PDF файлове, касаещи твърдените актове на домашно насилие на 08.02.23 г.;
10.02.23г.;11.02.23г. и 1402.23г., като заключението на вещото лице, че посочените файлове
са автентични. В същото време вещото лице е посочило, че поради обстоятелството, че
молителката няма достъп до пощенската си кутия неможе да се установи от кой IP адрес са
изпратени въпросните съобщения. В съдебно заседание вещото лице подържа
3
заключението. Допълва, че поначало има възможност паролата на пощата да бъде
възстановена, като молителката се е опитала да възстанови паролата, но по нейни някой
освен паролата е сменил и въпросите за сигурност и всички данни посредством които да
може да бъде възстановен достъпа до пощенската й кутия. Вещото лице допълва, че не
винаги IP адреса се намира като информация към писмото като в случай доколкото
пощенските кутии се намират в Gmail е няма да има записване на IP адреса.
Вярно е, че към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която обаче не
следва да се ползва с формалната доказателствена стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3
ЗЗДН, тъй като е непълна по място, време, начин на осъществяване на твърдения акт на
домашно насилие. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, разглежда декларацията като част от
доказателствената съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи своята
предопределена стойност. В настоящото производство не се установи по категоричен и
безспорен начин, ответника да е извършил твърдените актове на домашно насилие.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава незабавна защита в
случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно
насилие. Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и
законните интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително
внимателно при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче, не
следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
Настоящият съдебен състав, следва да обърне внимание, че в случая в тежест на
молителката е да установи пълно и главно твърдените от нея актове на домашно насилие по
време, място, начин на извършване и най – вече участието на ответника в тях. В случая
молителката не установи по безспорен начин, че автор на цитираните от нея електронни
съобщения е именно ответника и нейния бивш съпруг С. С..
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителя с тежестта на
доказване в производството, тъй като по делото не се установяват твърдените актове на
домашно насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна,
и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна
защита.
По делото не се установи да е извършен и акт на домашно насилие и по отношение на
детето на страните А. С. С., като освен, че не бе установено че автор на процесните
съобщения е ответника, не се и установи, че въпрасните съобщения са станали достояние на
детето, което е било едва на пет години към момента на получаване на въпросните имейли и
съобщения. В тази връзка и молбата с правно основание чл. 8, т. 2 от ЗЗДН също се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
Претенция за присъждане на разноски е направена от нито една от двете страни. Предвид
изхода на делото такива се дължат на ответната страна в размер на 2350 лева видно от
представени по делото списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата, че същите са реално
направени. Молителката следва да бъде осъдена да заплати и по сметка на Софийския
районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал.
3 ЗЗДН. По отношение на ненавършилото пълнолетие дете, за което се търси защита, на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН същото не дължи заплащане на държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН с вх. № 54397/27.02.2023 г., депозирана от Ц.
4
А. С., ЕГН: **********, срещу С. С., ЕГН ********** за извършени от него спрямо
молителката и спрямо детето на страните – А. С. С., ЕГН: **********, актове на домашно
насилие на 31.01.23г.; на 08.02.23 г.; на 10.02.23 г.; на 11.02.23г.; на 14.02.23г.; на 16.02.23г.;
на 20.02.23г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Ц. А. С., ЕГН: **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Ц. А. С., ЕГН: **********, да заплати на
ответника С. С., ЕГН **********, сумата в размер на 2350,00 лв., представляващи
направените в хода на производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5