Р Е Ш
Е Н И Е
№ 555
гр. П., 15.06.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две
хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3023
по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от М.Б.М. против „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД, в която
са изложени твърдения, че страните са били в трудово правоотношение, по силата
на което работникът е заемал длъжността „общ работник, строителство на сгради“,
като трудовият договор между страните е сключен с уговорен модалитет – до
завършване на определена работа, а именно строително – ремонтни дейности на
строителни обекти и завършване на външна фасада и вътрешни строително –
ремонтни работи в самите обекти. Ищецът поддържа, че по силата на споразумение
за предоставяне на временна работа от 26.01.2016г. служителят следвало да
полага труд на територията на Република Ф. за периода от 28.01.2016г. до
18.06.2016г. за чуждестранното предприятие SAS ATCE. В исковата молба се излагат твърдения, че работодателят не е изплатил
дължимите на работника суми, поради което е направено искане „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД
да бъде осъдено да заплати на М.Б.М. следните суми: 1990.56 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец
февруари 2016г., ведно със законна лихва за забава в размер на 239.50 лева за периода от 25.03.2016г.
до 31.05.2017г. ( датата на подаване на исковата молба), 3069.01 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец
март 2016г., ведно със законна лихва за забава в размер на 342.80 лева за периода от 25.04.2016г. до 31.05.2017г., 2029.49 лева, представляваща нетно
трудово възнаграждение за месец април 2016г., ведно със законна лихва за забава
в размер на 209.75 лева за периода
от 25.05.2016г. до 31.05.2017г. и сумата в размер на 662.31 лева, представляваща нетно обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за пет дни от полагащите се на работника за 2016г., ведно със
законна лихва за забава в размер на 62.56
лева за периода от 26.06.2016г. до 31.05.2017г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът поддържа, че предявените
искове за заплащане на трудово възнаграждение за периода от месец февруари до
месец април 2016г. и за законна лихва за забава върху посочените вземания са
основателни. В отговора на исковата молба са изложени съображения, че
претенцията за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е
неоснователна, тъй като претендираното от ищеца обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ не е изчислено съгласно изискванията на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата.
С определение от 19.01.2018г. „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е конституирано като трето лице помагач на страната на
ответника.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна следното:
По иска
с правно основание чл.128, т.2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение в тежест на
ищеца е да докаже съществуване на трудово правоотношение с ответника, реално престиране на трудова сила и размера на
възнаграждението за съответния период, а в тежест на ответника е да установи, че е погасил
задължението си.
По иска с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в тежест на ищеца е да докаже, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено, че работникът не е ползвал
полагащия му платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или
предходни години и размера на среднодневното трудово възнаграждение за
последния календарен месец, предхождащ прекратяването на трудовото
правоотношение, през който работникът е отработил най – малко 10 работни дни, а в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил задължението си.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловените искове с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният
начален момент и размерът на обезщетението.
Страните не спорят, поради което и с определение от 19.01.2018г. е обявено
за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че М.Б.М. и „ЕЛЕКТРИСИТЕ“
ЕООД са били в трудово правоотношение по
Трудов договор № ***., по силата на който ищецът е заемал при
ответното дружество длъжността „общ работник, строителство на сгради“, като
съгласно споразумение между страните за предоставяне на временна работа от
26.01.2016г. ищецът полагал труд на
територията на Република Ф. за периода от 28.01.2016г. до 18.06.2016г. за
чуждестранното предприятие SAS ATCE и че
размерът на дължимите и незаплатени от „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД трудови
възнаграждения за процесния период и обезщетение за забава са следните: 1990.56 лева, представляваща нетно
трудово възнаграждение за месец февруари 2016г., ведно със законна лихва за
забава в размер на 239.50 лева за
периода от 25.03.2016г. до 31.05.2017г. ( датата на подаване на исковата
молба), 3069.01 лева, представляваща
нетно трудово възнаграждение за месец март 2016г., ведно със законна лихва за
забава в размер на 342.80 лева за
периода от 25.04.2016г. до 31.05.2017г., 2029.49
лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец април 2016г.,
ведно със законна лихва за забава в размер на 209.75 лева за периода от 25.05.2016г. до 31.05.2017г. Единствено
за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че от заключението на
приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, което съдът цени като
обосновано и компетентно дадено, се установява, че размерът на начисленото и
неизплатено трудово възнаграждение на работника за процесния период възлиза на
претендираните от М.Б.М. суми.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
128, т.2 КТ, както и претенцията за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху неизплатените трудови възнаграждения се явяват основателни.
Необходимо
е да бъде отбелязано, че в отношенията между страните не спорно и обстоятелството,
че работникът има право на пет дни платен годишен отпуск за 2016 година. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че приетата по делото заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните съдържа признание за
неизгодни за издателя на документа обстоятелства, а именно, че са налице
кумулативно дадените юридически факти, обуславящи отговорността на работодателя
за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. В подкрепа на изложеното е и
съдържанието на съставеният от работодателя фиш за месец май 2016г., който
съдържа признание, че на ищеца се дължи обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск.
Спорният по делото въпрос е начисленото
възнаграждение за положения труд в Република Ф. представлява ли допълнително
трудово възнаграждение с постоянен характер, което следва да се използва като
база за изчисляване на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. В
разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работна заплата, е установено, че за допълнителни
възнаграждения с постоянен характер се считат тези, които се изплащат постоянно
заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в
зависимост единствено от отработеното време. В настоящия случай това
допълнително възнаграждение е начислявано всеки месец, което се установява от
представените фишове за заплати, т. е. същото е постоянно за уговорения период
в споразумението към трудовия договор. От значение е обстоятелството, че
обсъжданото възнаграждение е в пряка зависимост от отработеното време. Предвид
изложеното съдът намира, че възнаграждението за положения труд при френското предприятие ползвател представлява допълнително
възнаграждения с постоянен характер и същото следва да се включи в брутното трудово възнаграждение при изчисляване по реда на чл. 224,
ал. 2 КТ на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. В подкрепа на
изложеното разбиране са Решение № ***. по в.гр.д. № ***. по описа на
Окръжен съд – гр. П. и Решение № ***. по в.гр.д. № ***.
по описа на Окръжен съд – гр. П..
От приетото заключение по допусната допълнителна
съдебно – счетоводна експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно
дадено, се установява, че размерът на обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск, съобразено с начисленото допълнително възнаграждение с
постоянен характер за сезонни работници, възлиза на 662.31 лева.
Съдът намира, че предявеният иск за
заплащане на сумата в размер на 62.56 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск за периода от 26.06.2016г. до 31.05.2017г. е неоснователен.
Съображенията за този извод са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на
забавата, а на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, по делото е установено, че ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на следващото се на ищеца обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ, като следва да се има предвид, че работникът има право на обезщетение
за неползван отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. с факта
на прекратяване на трудовия договор за него възниква правото да претендира
заплащане на соченото вземане. Това обаче не означава, че задължението става
изискуемо в същия този момент, а е необходимо работникът да предприеме
съответните действия за реализация на правото си. С оглед паричния характер на
обезщетението по чл.224, ал.1 КТ и съгласно правилата на чл.84 ЗЗД за
изискуемост на паричните задължения, следва да се приеме, че в случая не е
определен ден за изпълнение и длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора (чл.84, ал.2 ЗЗД), в който смисъл са дадени разяснения с Тълкувателно
решение № 3/1996г. на ОСГК на ВС.
Работникът не е изложил твърдения, нито
е ангажирал доказателства, че е отправил покана до работодателя за заплащане на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2016 година, поради което
претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна.
Необходимо е да бъде отбелязано, че правилото на чл. 228, ал. 3 КТ / Нова – ДВ,
бр. 102 от 2017г., в сила от 22.12.2017г./ не намира приложение в разглеждания
случай, тъй като разпоредбата е материална. По правило материалните норми не
притежават т.нар. „обратна сила“. Те се прилагат единствено занапред / ex nunc/, за правата и
задълженията, възникнали след влизане в сила на закона в сила. Предвид
изложеното и доколкото законодателят не е предвидил обратно действие на
сочената разпоредба, правилото на чл. 228, ал. 3 КТ следва да намери приложение
за трудови правоотношения прекратени след влизане в сила на нормата, т.е. след
22.12.2017г., какъвто разглеждания случай не е.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва
служебно да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдените в полза на ищеца неизплатени трудови възнаграждения за месец
февруари, март и април 2016г.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените в
производството съдебни разноски в размер на 1100 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната.
Ответникът не претендира разноски,
поради което такива не му се следват.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83,
ал.1, т. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – гр. П.
сумата в размер на 341.73 лева, представляваща дължима държавна такса за
разглеждане на спора и сумата в размер на 120 лева, представляваща депозит за
изслушване на експертизи.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П.,
ул. „Райчо Даскалов“ № 1, Бизнес комплекс П., ет.2, ап. 6 да заплати на М.Б.М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** 1990.56 лева,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016г., ведно със
законна лихва за забава в размер на 239.50
лева за периода от 25.03.2016г. до 31.05.2017г., 3069.01 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец
март 2016г., ведно със законна лихва за забава в размер на 342.80 лева за периода от 25.04.2016г. до 31.05.2017г., 2029.49 лева, представляваща нетно
трудово възнаграждение за месец април 2016г., ведно със законна лихва за забава
в размер на 209.75 лева за периода
от 25.05.2016г. до 31.05.2017г. и сумата в размер на 662.31 лева, представляваща нетно обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за пет дни от полагащите се на работника за 2016г., ведно със
законна лихва за забава върху главниците от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземанията за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на
сумата в размер на 62.56 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 26.06.2016г. до 31.05.2017г.,
като неоснователен.
ДОПУСКА, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдените в полза на ищеца неизплатени трудови
възнаграждения за месец февруари, март и април 2016г.
ОСЪЖДА
„ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П.,
ул. „Райчо Даскалов“ № 1, Бизнес комплекс П., ет.2, ап. 6 да заплати на М.Б.М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 1100 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА
„ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П.,
ул. „Райчо Даскалов“ № 1, Бизнес комплекс П., ет.2, ап. 6 да заплати на Районен
съд – гр. П. сумата в размер на 341.73 лева, представляваща дължима държавна
такса за разглеждане на спора и сумата в размер на 120 лева, представляваща
депозит за изслушване на експертизи.
РЕШЕНИЕТО
постановено при участието на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. “Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.2, в качеството на
трето лице помагач на страната на ответника „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата на обявяване
на решението: 15.06.2018г.
Съд. деловодител: