Р Е Ш Е Н И Е№645/22.10.2018г.
22.10.2018 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVІ граждански състав
На двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Ив. Г.
като разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 657 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с молба уточнение вх.№ *** г., предявена от „Теленор България” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“,бизнес парк София,сграда 6,представлявано от О. Б. Ш. със съдебен адрес *** – адв. В. Г. против С.И.Й. с ЕГН ********** ***«***, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: а именно: сумата от 187,54 лв. – за неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *** ведно със законна лихва от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 04.12.2017 г. до изплащане на вземането и осъдителен иск за осъждане на ответника за сумата от 921.10 лв.,представляващи начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер № *** ,ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 12.02.2018 год. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за далекосъобщителни услуги от 27.07.2013 г.,сключен за мобилен номер *** по програма Globul United.На 12.05.2015 г. посредством подписан между страните сертификат за пакетни услуги,същите са новирали отношенията по повод титулярния мобилен номер ***,като при възползване от преференциална бонус-схема на оператора абоната обединил в обща пакетна услуга Globul Combo+ номерата както следвало : титулярния мобилен номер *** с избрана програма Резерв Стандарт 39,99 лв.,мобилен номер *** по програма GoWeb Start и мобилен номер *** по програма резерв 19,99 лв.Съгласно т.1.2 от Сертификат за пакетни услуги за ползваните услуги абоната получил пактена отстъпка в размер на 15 % от месечните абонаментни услуги при фактуриране на потреблението,като условията за ползване са договорени за срок до 27.07.2017г. С допълнително споразумение от 23.01.2016 г. са предоговорени условията за ползване на мобилен номер *** по програма Интернет 6500 Коледа 15 за срок до 23.01.2018 г.,като абонатът е взел преференциални условия мобилно устройство Алкател. Въз основа на посочените договори ответника ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги за клиентски номер на абоната №***. Потреблението на третия мобилен номер по сертификат за пакетни услуги от 12.05.2015г. мобилен номер *** по програма Резерв 19.99 лв. фактурирано под клиентския номер на абоната,не било предмет на настоящата претенция. За потребените от абоната ответник услуги за периода 01.01.2016г. до 31.05.2016г., били издадени следните фактури: фактура № *** г.с падеж на плащане 16.02.2016 г.за отчетен период 01.01.2016г. до 31.01.2016 г. за сумата от 127,87 лв. и фактура № ***2016 г. с падеж на плащане 16.03.2016 г. за отчетен период 01.02.2016г.до 29.02.2016 г. за сумата от 113.93 лв.,като била начислена и сумата от 127,87 лв. незаплатен баланс по преходната фактура,като общо дължимата сума възлизала на стойност 241.80 лв. След извършената корекция на дълга останало неизплатено задължение на абоната –ответник сума в размер на 187,54 лв.
Сочи се, че Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, издавана на името на абоната за таксуващ период, за което абонатът бил уведомяван още при сключването на договора, като неполучаването на фактурата не освобождавало абоната от задължението му за заплащане на дължимите суми. Сочи се, че ответникът е ползвал услугите на оператора по така сключения договор, но не е заплатил дължимите за това суми, като в тази връзка били издадени процесните фактури. Операторът начислил също на длъжника и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 921,10 лв. поради това, че длъжникът не е заплатил в срок всички дължимите към оператора услуги. Сочи се, че неизпълнението от страна на ответника да заплати дължимите суми за ползваните от него далекосъобщителни услуги е обусловило правото на оператора да прекрати едностранно сключения договор за мобилни услуги и да му начисли обезщетение /неустойка/ за неизпълнение. В случая,клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в ОУ на оператора,които били неразделна част от индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните. Основанието за прекратяването на договора следвало и от чл.75,вр.чл.19б,в ОУ на мобилния оператор,като съгласно чл.75 ОУ- при неизпълнение на дължимите суми след изтичане на срока за плащане.Неизпълнението от страна на ответника в качеството му на абонат да заплати сумите на потребените услуги съгласно издадените фактури,довело до прекратяване на индивидуалните договори на ответника ш начисляване на договорна неустойка.
Така посочените фактури не били заплатени от ответника. Поради това, ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. Длъжникът е уведомен за заповедта ,като възразил,че не дължи, поради което на ищеца е указано да предяви иск по чл. 422 от ГПК съгласно чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422 от ГПК във вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
В с.з. ищецът не изпраща процесуален представител, редовно уведомен. Сочи доказателства, моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В с.з. ответника С.И.Й. се явява лично,като признава сумата и моли за нейното разсрочване.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства, становището на ответната страна и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Претенциите на ищеца в настоящото производство произтичат от твърдения за наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за далекосъобщителни услуги от 27.07.2013 г.,сключен за мобилен номер *** по програма Globul United.На 12.05.2015 г. посредством подписан между страните сертификат за пакетни услуги,същите са новирали отношенията по повод титулярния мобилен номер ***,като при възползване от преференциална бонус-схема на оператора абоната обединил в обща пакетна услуга Globul Combo+ номерата както следвало : титулярния мобилен номер *** с избрана програма Резерв Стандарт 39,99 лв.,мобилен номер *** по програма GoWeb Start и мобилен номер *** по програма резерв 19,99 лв.Съгласно т.1.2 от Сертификат за пакетни услуги за ползваните услуги абоната получил пактена отстъпка в размер на 15 % от месечните абонаментни услуги при фактуриране на потреблението,като условията за ползване са договорени за срок до 27.07.2017г. С допълнително споразумение от 23.01.2016 г. са предоговорени условията за ползване на мобилен номер *** по програма Интернет 6500 Коледа 15 за срок до 23.01.2018 г.,като абонатът е взел преференциални условия мобилно устройство Алкател. Въз основа на посочените договори ответника ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги за клиентски номер на абоната № ***. Потреблението на третия мобилен номер по сертификат за пакетни услуги от 12.05.2015г. мобилен номер *** по програма Резерв 19.99 лв. фактурирано под клиентския номер на абоната,не било предмет на настоящата претенция. Договора бил сключен при общи условия, като се твърди, че ответникът не е заплатил в договорения срок дължими суми по издадени фактури за ползваните от него услуги по този договор, заради което и ищецът е упражнил правото си едностранно да го прекрати и да начисли на ответника процесните суми от 187.54 лв. представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги и от 921,10 лв., представляваща неустойка за предсрочното прекратяване и неизпълнение на договора. В тежест на ищеца по делото е да докаже наличието на предпоставките за начисляването на такава неустойка, начинът на нейното формиране и нейния размер.
Ищецът сочи в исковата молба, че клаузата за неустойка е уговорена в Приложенията към договора за далекосъобщителни услуги, както и че „Основанието за прекратяване на договора следва и от чл.27 от ОУ“.Съгласно чл.49 ОУ оператора имал право да получава в срок всички плащания,дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място според чл.71“потребителя бил длъжен да заплаща определените от Теленор цени по по начина и в срок срокове за плащане,посочени в т.27 ОУ,а именно в срока,указан по фактурата,но не по късно 18 дни след датата на издаването й. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползването на мобилните услуги,обусловило правото на ищеца съгласно чл.75 ОУ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника „При неспазване на което и да е задължение по част XIII ОУ или в случай,че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,ищеца имал право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към него . Клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия на оператора“. Посочено е също в исковата молба, че „Дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, е обусловило правото на Теленор да прекрати едностранно индивидуалния договор на С.И.Й. Посочено е също, че начинът на издаването на фактурите и на плащанията, вкл. падежите, също са уговорени в общите условия, които са неразделна част от сключения договор.
С оглед на така направеното изложение в исковата молба и допълненията от страна на ищеца, който чрез твърденията си очертава и предмета на спора, като въвежда основанието и петитума на претенцията си, съдът приема, че претенцията на ищеца се основава на клаузи, предвидени в общите условия към сключения договор, респ. в Приложения, които се твърди, че са неразделна част от същия. Както договорът, така и Приложенията към него и Общите условия, са представени по делото и от тях действително се установява, че е възникнала облигационна връзка между страните по доставка на мобилни услуги при посочените в исковата молба условия – падежи, срокове, абонамент, месечни такси, неустойки и др. Както Общите условия, така и Приложение № 1 съдържат предварително изготвени клаузи относно неустойката, върху чието съдържание потребителят не е могъл да влияе и да обмисли. Така например, в чл.5.3.1 от Приложение № 1 е предвидено, че „в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това приложение, договора или общите условия, в това число, ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване“.
Въпросната неустойка, която се претендира по делото, в случая е начислена съгласно тези общи условия, заради неизпълнението на задължението на длъжника да заплати падежирали свои задължения по издадени фактури. Тази клауза, обаче, е нищожна поради противоречие с добрите нрави – обстоятелство, за което съдът следи служебно. В решенията по дела С-40/08, С-137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98, С-397/11, С-415/11, С-472/11 и С-618/10 е прието, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. В решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа въпроса за неравноправните клаузи, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства. Това е така, тъй като въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им (Решение от 27 юни 2000 г. по дело Oceano Grupo Editorial и Salvat Editores, C-240/98-C-244/98, Recueil, стр. I-4941, точка 25, Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Mostaza Claro, C-168/05, Recueil, стр. I-10421, точка 25, както и Решение от 6 октомври 2009 г. по дело Asturcom Telecomunicaciones, C-40/08, Сборник, стр. I-9579, точка 29). С оглед на това положение на по-слаба страна, член 6, параграф 1 от посочената директива предвижда, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Както е видно от съдебната практика, става въпрос за императивна разпоредба, с която се цели замяната на формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях (вж. Решение по дело Mostaza Claro, посочено по-горе, точка 36, Решение по дело Asturcom Telecomunicaciones, посочено по-горе, точка 30, Решение от 9 ноември 2010 г. по дело C-137/08, Сборник, стр. I-10847, точка 47 и Решение от 15 март 2012 г. по дело C-453/10, точка 28).
Понятието „добри нрави“ е изяснено в съдебната практика (Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 911/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т.д.№ 395/2008 г., I т. о., ТК, определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по т.д.№ 224/2011 г., II т. о., ТК), като се приема, че се касае за обща правна категория, приложима както към гражданските, така и към търговските правоотношения, в която попадат тези наложили се правила и норми, които бранят принципи и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване – аргументи от чл.307 ТЗ,чл.302 ТЗ,чл.289 ТЗ.Въпросът дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо „добрите нрави”, злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. В случая, неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението, което има за последица едностранно прекратяване на договора. От начина, по който е уредена неустойката, обаче, може да се обоснове извод, че равнопоставеността на страните е накърнена, тъй като дори и неплащането на задължението от потребителя по само една фактура /което може да стане още в първия месец от срока договора/, може да послужи като лесно основание за начисляване на неустойката едностранно от оператора в размер, равен на месечните абонаментни вноски до края на срока на договора, и то при все, че тези услуги няма да бъдат ползвани занапред при прекратяването на договора. По този начин се цели да се създаде едностранно от кредитора предпоставка за начисляване на неустойката, която по начина, по който е уговорена, далеч надхвърля обезпечителната и обезщетителната си функция. Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й, предвидени в чл. 92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Поради това, ответникът не дължи на ищеца сумата от 921,10 лв. – начислена неустойка за неизпълнението на договора.
Относно претенцията за главница в общ размер на 187,54 лв., дължима по издадени фактури, както следва: за потребените от абоната ответник услуги за периода 01.01.2016г. до 31.05.2016г., били издадени следните фактури: фактура № *** г.с падеж на плащане 16.02.2016 г.за отчетен период 01.01.2016г. до 31.01.2016 г. за сумата от 127,87 лв. и фактура № ***г. с падеж на плащане 16.03.2016 г. за отчетен период 01.02.2016г.до 29.02.2016 г. за сумата от 113.93 лв.,като била начислена и сумата от 127,87 лв. незаплатен баланс по преходната фактура,като общо дължимата сума възлизала на стойност 241.80 лв. След извършената корекция на дълга останало неизплатено задължение на абоната –ответник сума в размер на 187,54 лв. , съдът намира същата изцяло за основателна и доказана. Цитираните фактури са представени по делото и ответникът не е ангажирал по делото доказателства, че е платил сумите по фактурите, а падежите по същите отдавна са изтекли.
С оглед на горното съдът счита, че предявеният иск по чл. 422 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 187,54 лв. – главница, като за неустойката в размер на 921,10 лв. следва да бъде отхвърлен.Само за пълнота следва да се отбележи,че договорена е компенсаторна неустойка при неизпълнение. Заявителят –ищец претендира реално изпълнение на задължението за заплащане на цената на услугите. Следователно би могъл да кумулира тази претенция с искане за обезщетение за забава, а не с компенсаторна неустойка-която се дължи само при неизпълнение и обезщетява вредите от неизпълнението. Същата може да се претендира само алтернативно, съгласно чл. 79 ал.1 пр.2 от ЗЗД (Решение № 118/03.06.2011 г. по т.д.№ 474/2009 г., ІІ т.о. на ВКС по чл. 290 от ГПК: при неточно изпълнение кредиторът има право на алтернативен избор-да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение).
Относно мораторната лихва ищеца не е предявил такъв иск в настоящото производство,както заповедта за изпълнение следва да се обезсили в тази й част от заповедния съд за което е компетентен съобразно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски, съдът намира, че на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът му дължи разноски по заповедното производство в размер на 35,64 лв. и разноски по исковото производство в размер на 43,14 лв. съразмерно на уважената част от иска, които разноски следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
На осн.чл. 241, ал.1 от ГПК и в съответствие с т.14 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предвид искането на ответницата за разсрочване на задълженията с оглед финансовото й състояние, съдът намира, че това искане следва да се уважи, като се постанови разсрочване на дълга, вкл. на разноските по делото, като ответницата следва да заплаща на ищеца по 50 лв. на месец, считано от влизане в сила на решението.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.Й. с с ЕГН ********** ***«***, че същата дължи на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“,бизнес парк София,сграда 6,представлявано от О. Б.Ш. със съдебен адрес *** – адв. В. Г. сумата от общо 187,54 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 27.07.2013 г., за които са издадени следните фактури: фактура №*** г.с падеж на плащане 16.02.2016 г.за отчетен период 01.01.2016г. до 31.01.2016 г. за сумата от 127,87 лв. и фактура № *** г. с падеж на плащане 16.03.2016 г. за отчетен период 01.02.2016г.до 29.02.2016 г. за сумата от 113.93 лв.,като била начислена и сумата от 127,87 лв. незаплатен баланс по преходната фактура,като общо дължимата сума възлизала на стойност 241.80 лв. След извършената корекция на дълга останало неизплатено задължение на абоната –ответник сума в размер на 187,54 лв. ,за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“,бизнес парк София,сграда 6,представлявано от О. Б. Ш. със съдебен адрес *** – адв. В. Г. , против С.И.Й. с с ЕГН ********** ***«*** В ЧАСТТА, с която се иска ответника да бъде осъден да им заплати сумата от 921,10 лв. - неустойка, дължима за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от 27.07.2013 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА С.И.Й. с с ЕГН ********** ***«*** да заплати на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“,бизнес парк София,сграда 6,представлявано от О.Б. Ш., със съдебен адрес *** – адв. В. Г. разноски по заповедното производство в размер на 35,64 лв. и разноски по исковото производство в размер на 43,14 лв. съразмерно на уважената част от иска.
На осн.чл. 241, ал.1 от ГПК, РАЗСРОЧВА задължението на ответницата С.И.Й. с с ЕГН ********** към „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, като ПОСТАНОВЯВА същата да заплаща на ищеца месечни вноски в размер на 50 лв. за погасяване на задълженията си по настоящото решение, вкл. на разноските, считано от влизането на решението в сила.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: