№ 308
гр. Варна, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000388 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД против Решение
№ 163/29.04.2022 год., постановено по т.д.№ 779/2021 год. в частта, в която
ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1407, район
„Лозенец”, бул. „Черни Връх” №51 Д, е осъден да заплати на ищцата С. Р. Р. ,
ЕГН **********, с постоянен адрес в град Д.ч., област Варна, ул. „Т.м.” 49 ,
разликата над 64 000 лева до присъдените 120 000 лева (сто и двадесет хиляди
лева), представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществени
вреди, причинени вследствие на пътно транспортно произшествие, настъпило
на 11.11.2020 г., на главен път III-904 между с. Старо Оряхово и гр. Д.ч., обл.
Варна - на около 900 м преди указателна табела за населено място (гр.Д.ч.),
по вина на водача на лек автомобил „Нисан Микра” с рег. № В 0027 ТС, Р. Д.
Д.а, ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към 13 момента на
настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС” АД по застрахователна полица
№BG/22/120002702857, валидна до 24.09.2021 година, на основание чл.432,
ал.1 от Кодекса за застраховането, във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за
задълженията и договорите, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.11.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до
окончателното й плащане, разликата над 2276 лева до присъдените 4 267,01
лева (четири хиляди шестдесет и седем лева и една стотинка), представляваща
1
общия размер на дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата 120 000 лв., считано от 06.07.2021г. (дата, следваща
уведомяването на застрахователното дружество) до 10.11.2021 година, на
основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84,
ал.3 от ЗЗД.
Решението в останалата част не е предмет на обжалване и е влязло в
законна сила.
В предявената въззивна жалба се поддържат доводи за неправилност на
постановения съдебен акт по отношение възражението за съпричиняване и по
отношение размера на дължимото обезщетение.
Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмен отговор на
насрещната страна.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството пред въззивната инстанция са безспорни
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието
на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Налице е
безспорно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”.
Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Въззивните възражения са сведени единствено до размера на
дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди, както и до
наличието на съпричиняване. В сочените предметни предели следва да се
произнесе въззивната инстанция /чл.269 ГПК/.
По съпричиняването на вредоносния резултат:
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в т. 7 от
ППВС № 17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде
намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по
някакъв начин за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен
и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
такива действия от страна на увредения. С действията си или бездействията
си увреденото лице трябва да е нарушило предписани от закона правила за
поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Установяването на съпричинителството е в тежест на
страната, която го твърди като доказателствената тежест включва
задължението за главно и пълно доказване на неправомерното действие от
пострадалия и причинната връзка между него и настъпилия вредоносен
резултат.
2
По делото не са събрани доказателства, че ищцата е пътувала без
предпазен колан и че евентуалното му поставяне би ограничило настъпилите
вреди. Според вещото лице по допуснатата САТЕ основната функция на
стандартния 3-точков обезопасителен колан е да задържи тялото към
седалката на автомобила при директен челен удар. Същият обаче няма
обезопасителни функции при страничен уред. Ответникът – застраховател не
е установил точния механизъм на ПТП, респ. челното му причиняване. При
това положение съдът приема възражението по чл. 51, ал.2 ЗЗД за
неоснователно.
Доводите на застрахователя, че съпричиняването е установено в
досъдебното производство по НОХД 1330/2021 год. по описа на ВРС, имат
недопустим характер. На първо място, съобразно трайно установената
съдебна практика, въпросът за съпричинителството следва да се счита
преклудиран или установен, само ако е налице влязла в сила присъда и
престъплението, за което подсъдимият е признат за извършител, обхваща във
фактическия си състав и поведението на пострадалия. Във всички останали
случаи, изследването на приноса на увредения за настъпването на вредите по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се установи в гражданския процес и то
по реда на главно и пълно доказване от възразилата страна. С оглед общия
принцип на непосредственост по чл. 11 ГПК позоваването на доказателства,
събрани в друго производство е недопустимо. Принципът за
непосредственост не допуска решението на съда да се основава на
свидетелски показания и заключения на експерти, събрани в друго
производство, в т. ч. в досъдебно производство, на постановления на
прокурора, други констатации и мнения на разследващите органи и др. В този
смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в решение №
43/16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г., II ТО, решение № 36/28.02.2012 г. по
т. д. № 319/2011 г. на II ТО и др.
По размера на дължимото обезщетение:
На първо място, доводите, извличани от размера на претенцията, заявен
в процедурата по чл. 498 КЗ, нямат релевантно значение. Предварителното
провеждане на процедурата по чл. 498 КЗ за доброволно уреждане на
отношенията относно претенцията на увреденото лице по застраховката
"Гражданска отговорност на автомобилистите", препращаща към реда по чл.
380 КЗ, е процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 432, ал. 1
КЗ. Възраженията, че заявеният пред застраховатеря паричен еквивалент на
обезщетението, преклудира възможността за претендирането му в по-висок
размер от съда не намира опора при телеологичното тълкуване на
разпоредбите, в съответствие с целта на производството – да съдейства за
доброволно уреждане на претенцията на пострадалото лице, в случаите,
когато това е постижимо, спестявайки съдебни процедури и свързани със
същите допълнителни време и разходи, а не и да лиши увреденото лице от
пълно обезщетяване. Застрахователят е постановил отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение в претендирания пред него размер, като липсва
3
постигнато споразумение, ползващо се в правоустановително, конститутивно
и регулиращо действие. Отговорът на застрахователя предпоставя съдебно
разрешаване на спора за дължимото застрахователно обезщетение
/застрахователят не е съгласен да заплати предявения от пострадалия размер/.
При това положение няма правна пречка увреденото лице да претендира
обезщетение в по-висок размер пред съда дори и при липса на екцес.
Дължимото обезщетение следва да се определи според въведените в чл. 52
ЗЗД критерии за справедливост, а не според размера, заявен пред
застрахователя.
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на
компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва
да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на вредите, продължителността и
интензитета на болките и страданията, общественото разбиране за
справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните
икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към
релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.
Ищцата е била на 17 години към датата на ПТП. Събраните
доказателства безпротиворечиво я описват като амбициозно момиче, отлична
ученичка.
Като резултат от ПТП ищцата е претърпяла високоспециализирана
неврохирургическа операция с отваряне на черепа с премахване на костни
фрагменти, евакуация на получения епидурален хематом и мозъчна
декомпресия, херметизация и пластика на дурата, поставяне на метална
(титаниева) мрежа със сравнително големи размери (9/9 см), фиксирана с
девет винта за покриване на черепния отвор. Физическата травма е довела до
60% загуба на трудоспособност. Страната следва да търпи постоянни
ограничения, тъй като състоянието й се влошава при физическо и
емоционално натоварване.
Физическата травма е довела и до коренна промяна в психическото
здраве на младата жена. Ищцата е отключила сериозно психиатрично
4
заболяване – органично разстройство на настроението. Изпитва затруднения
при сън, овладяване на емоциите, оплаква се от главоболие и световъртеж.
Загубила е значителна част от теглото си. Налице е промяна в поведението и
подчертано десоциализиране. Изпитва затруднения в учебния процес.
Разпитаните свидетели – майка и леля на пострадалата, описват детайлно
коренната промяна, която травмата е причинила в личен, емоционален, битов
и образователен план. Липсват категорични експертни данни за
превъзмогване на състоянието в обозримо бъдеще.
Горните факти се установяват от заключението на КСМЕ, устните
обяснения на вещите лица, писмените доказателства и свидетелски
показания.
При съвкупната преценка на сериозните психически и физически травми
съдът намира, че определеното от първостепенния съд обезщетение в размер
на 120 000 лева не следва да бъде намалявано. Ищцата е млад човек, чийто
живот и житейски изпитания тепърва предстоят, но със загубена
работоспособност и афективно психическо разстройство. Така определеното
обезщетение отговаря и на икономическа обстановка в страната към датата на
деликта, ориентир за която са както официално оповестените статистически
данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно
установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при
застраховка "Гражданска отговорност" - чл.492 КЗ /макар последните да се
явяват само помощен критерий/.
Решението следва да бъде потвърдено и по акцесорните претенции с
правно основание чл. 86 ЗЗД. Въззивникът не е навел самостоятелни доводи
за ревизия в разглежданата част извън доводите за частична неоснователност
на главната претенция.
Разноски: В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
сторените разноски при въззивното разглеждане на спора в размер на 2520
лева съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 163/29.04.2022 год., постановено по т.д.
№ 779/2021 год. по описа на ВОС в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1407, район
„Лозенец”, бул. „Черни Връх” №51 Д, да заплати на С. Р. Р. , ЕГН
**********, с постоянен адрес в град Д.ч., област Варна, ул. „Т.м.” 49 ,
сумата от 2520 лева – разноски, сторени във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6