Р Е Ш Е
Н И Е
№ /07.08.2020 год., гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ПЕТНАДЕСЕТИ
ЮЛИ ПРЕЗ ДВЕХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ
при
секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр.
дело № 270 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с
правно основание чл.135 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано
по предявен от „МБИЛДИНГ"ЕООД, ЕИК:……., със седалище и адрес на
управление: гр.В., р-н „М.", ж.к."В" №.., вх.., ет.., ап…,
представлявано от М.В.Н., действащ чрез процесуален представител по реда на
чл.32 от ГПК адв. Д.Д. *** и съдебен адрес *** против
С.Д.С., ЕГН:**********,*** и А.К.Б., ЕГН:**********,***, с правно основание
чл.135 ЗЗД и цена на иска 101 119.40 лева /сто и една хиляди сто и деветнадесет
лева и четиридесет стотинки/.
След постъване в срока по чл.131 от ГПК, на отговор на исковата молба от ответника С.Д.С., ЕГН:**********, същия е
починал на 22.03.2018 год., за което е съставен акт за смърт №633/22.03.2018
год. на Община Варна. След надлежен отказ от наследство на наследниците му по
закон, с Определение № 3482/2.12.2019 год. по настоящото гр. дело № 270/2018
год. на ВОС, съдът на основание чл.11 от ЗН, заедно с ответницата А.К.Б., е
конституирал като страна в качеството на ответник ОБЩИНА ВАРНА, представлявана
от кмета И. П.
В исковата молба ищеца твърди, че е
Кредитор на С.Д.С., ЕГН:********** по силата на Запис на заповед на стойност 60
000 лева /шестдесет хиляди лева/, издадена 08.03.2010 год., с падеж 8.10.2015 год.
и Запис на заповед на стойност 80 000 лева /осемдесет хиляди лева/, издадена на
12.02.2017 год., като падежът е настъпил на 5.10.2017 год.
По първата запис на заповед е
образувано ч.гр.д.№105/2018 год. по описа на PC - Варна - XXIV състав и е
издаден изпълнителен лист № 138/05.01.2018 год.
Ищеца е образувал дело в Арбитражен
съд - Варна при Сдружение „ППМ" под № 27/2017год., тъй като по договор за
СМР от дата 08.03.2010 год. и Анекс към него от 12.08.2011 год., ответника С.Д.С.
е възложител и дължи на ищцовото сумата от 60 000 (лева), представляващи
незаплатено възнаграждение за извършени СМР на два апартамента находящи се в
гр.Варна.
Сумата е дължима и изискуема, тъй като
работата е приета с приемно -предавателен протокол от 14.03.2013 год., а
съгласно чл.З, ал.5 от Договора за СМР, сумата от 60 000 лева се дължи в срок
от 3 дни след приемане на работата.
Ищеца твърди, че е разбрал, че
ответника С.Д.С. възнамерява да отчужди единствения си имот на трето лице - А.К.Б.,
ЕГН:**********, поради което изпратили официално уведомление до нея, получено
от ответницата А.К.Б. на 14.11.2017 год., за това, че С.Д.С. дължи на
дружеството сумата в размер на 60 000 лева по силата на запис на заповед от
8.03.2010 год. и евентуалната сделка между тях ще ги увреди като кредитор. Това
уведомление е получено преди да се изповяда атакуваната сделка обективиран в
Нотариален акт №138, том.7, рег. № 12092, дело №1131 от 17.11.2017 год., който
уврежда дружеството.
На 17.11.2017 год. между двамата
ответници се сключва Договор за покупко - продажба на апартамент е находящо се
в гр.Варна, ул."Марица" №6, вх.Б, ет.З, ап.12 за сумата от 80 000
лева. Продажната цена е два пъти под данъчната оценка на имота. Ответника С.С. няма други имоти, нито налични парични средства и друго
имущество.
Ищеца твърди, че ответника А.К.Б. не е
заплатила цената на имота, а целта на тази разпоредителна сделка е имуществото
на ответника С.Д.С. да премине в трето лице. Такова плащане макар да е
преминало през банковата сметка на С.Д.С., реално той не е получил плащане, а
това е станало така:
Ответницата А.Б. е превела на С.С. 20 000 лева на 20.11.2017 год., след което ответника С.С. ги е изтеглил на 21.11.2017 год. и върнал на отв.А.Б.
Същите пари плюс още 10 000 лева са му
били преведени на 21.11.2017 год., след което той ги е изтеглил на 22.11.2017
год., върнал на ответницата и след това А.Б. е превела още 30 000 лева на същия
ден.
След това на 24.11.2017 год. С.С. ги е изтеглил и ги е върнал на ответницата А.Б.. На
практика след това превъртане на пари по банковата сметка на С.С. същият остава без имот и без пари в банковата сметка.
С исковата молба ищеца е заявил
петитум, с който моли съда да постанови решение, с което:
ДА ОБЯВИ ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА
по отношение на ИЩЕЦА „МБИЛДИНГ" ЕООД, ЕИК: ……, със седалище и адрес на
управление: гр.В., р-н „М.", ж.к.."В.", вх.., ет.., ап…
сключената между С.Д.С., ЕГН: ********** и А.К.Б., ЕГН:**********, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №138, том.7, рег.№12092, дело №1131 от 17.11.201 год. на нотариус
Ж.Т., с рег.№ 214 на НК, а именно: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ № 12 /дванадесети/,
находят се в град Варил, общ. Варна, обл. Варна, ул. „Марица" № 6 /шест/,
вх. В, на трети жилищен стаж,-представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор
№ 10135.1506.484.1.26, попадащ в сграда № 1, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 10135.1506.484 по Кадастрална карта на гр. Варна одобрена със
Заповед № РД-18-98/10.11.2008 год. на Изп. Директор на АГКК и изменена със
Заповед № 18-13265-24.10.2014 год. на Началник на СГКК- Варна, състоящ се от
три стаи, кухненска ниша, килер, баня, тоалет и коридор, със застроена площ от
79,52 кв.м., при граници на жилището: на същият етаж - самостоятелен обект в
сградата № 10135.1506.484.1.27, под обекта-
самостоятелен обект в
сградата № 10135.1506.484.1.9 и № 10135.1506.484.1.10, над обекта
самостоятелен обект в сградата № 10135.1506.484.1.19 и № 10135.1506.484.1.20, ЗАЕДНО
с прилежащото му избено помещение № 6, със застроена плот от 8,14 кв.м., с
непосочени граници в документа за собственост, както и 5,2153 % идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място,
като сградата е в кв. 110"А", по плана на 7-ми м.р. на гр. Варна на
основание чл.135 ЗЗД.
Претендира разноските по делото.
С исковата молба са представени
писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ищеца редовно
призован в съдебно заседание се представлява отпроцесален представител по
пълномощие който поддържа иска и моли съда да го уважи. Претендира разноски,
като е представител списък с разнските по срока по чл.80 от ГПК в размер на
5 212,31 лева, от които 4000 лева, адвокатско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност на претендираните от ответника разноски предсавляващи
адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника С.Д.С., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, чрез процесуалния
си представител по пълномощие, адв. К. Д.Т. ***, с който признава иска.
С отговора признава факта на сключен
договор с ищеца „МБИЛДИНГ" ЕООД за ремонт на апартамента му през 2010
год., Признава, че е подписал и запис на заповед на същата фирма - 8.3.2010
год. Признава факта за образувано срещу него арб. дело №27/2017 год. на
Арбитражен съд - Варна при СППМ за сумата от 3 000 лева за извършени СМР по
договора за СМР от 8.3.2010 год. Признава факта, че срещу него е образувано
ч.гр.д.№ 105/2018 год. по описа на ВРС - XXIV състав по записа на заповед от
8.3.2010 год..
Не оспорва факта, че е длъжник на
„МБИЛДИНГ" ЕООД, ЕИК: …… по силата на описаните в исковата молба запис на
заповед от 12.02.2017 год. и изпълнителен лист №138 от 5.01.2018г. издаден по
ч.гр.д.№ 105/2018 на XXIV състав на ВРС и образуваното изпълнително дело №
2018895040056 по описа на ЧСИ Л.С., рег.№ 895, район на действие ОС - Варна.
Моли съда да постановите решение, с
което да уважите иска като основателен.
В хода на производството ответника С.Д.С.,
ЕГН: ********** е починал на 22.03.2018 год., за което е съставен акт за смърт
№633/22.03.2018 год. на Община Варна. Ответник ае заместен по реда на чл.227 от ГПК в вр. чл.11 от ЗН от Община Варна. Постъпило е становище по иска, с който
се оспорва като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ответника Община
Варна, редовно призован се представлява от юристконсулт, който оспорва иска и
моли съда да го отхвърли като несонователне и недоказан. Претендира да съдът на
присъди в полза на ответника разноски в в размер от 100 до 300 лева, като не
представя списък с разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от А.К.Б., действаща чрез процесуалния си представител по пълномощие по
реда на чл.32 от ГПК .
С отговора ответника оспорва иска като
неоснователен.
Оспорва като невярно твърдението на
ищеца е извършил някакви ремонти в процесното жилище с адрес: гр. Варна, ул.
„Марица" №6, вх. В, ет.З, ап. 12.
Оспорва достоверната дата на Договор
за СМР от 08.03.2010 г., Анекс от 12.08.2011 г. и Приемо-предавателният
протокол към договора - от 14.03.2013 г., подписани от М.В.Н. и С.Д.С., като
твърди, че са съставени за целите на настоящото производство и са неистински
частни документ Договорът и анексът – са неистински по отношение на датата, а
протоколът - по отношение и на съдържанието. Твърди, че процесния апартамент е
изцяло за основен ремонт и ищеца не е извършвал такъв.
Оспорва и достоверността на датата на
съставяне на Запис на заповед от 08.03.2010 год. и Запис на заповед от
12.02.2017 год. В конкретния случай се твърди, че запис на заповед на стойност
60 000 лева, издаден на 08.03.2010 г. с падеж 8.10.2015 г., въз основа на който
е издаден изпълнителен лист №138/05.01.2018 г. по ч.гр.д. №105/2018 г. на ВРС,
има обезпечителна функция на каузална сделка. А именно договорът за
извършването на ремонтни дейности в апартамента, който създава задължение за
ответника С.С. да заплати на кредитора
„МБИЛДИНГ" ЕООД сумата от 60 000 лева. В случая последиците на
абстрактната сделка няма как да настъпят, тъй като на практика не е налице
възникнало и не съществува каузално отношение, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед.
Оспорва като неистински официален
документ в частта на датата - 14.11.2017 год., представената разписка за
връчване на искова молба, разпореждане, доказателства и уведомление по
арбитражно дело № 27/2017 год. по описа на Арбитражен съд -Варна при СППМ от
длъжностното лице Д. М. Д..
Твърди, че ответницата тези документи
са й връчени, но на дата 05.01.2018 год. около 18.20 часа, два месеца след
сделката, чиято недействителност се цели да бъде прогласена.
С уведомлението на „МБИЛДИНГ"
ЕООД до ответницата А.К.Б. е информирана единствено за задължение на С.Д.С. в
размер на 60 000 лева, съгласно издадената Запис на заповед от 08.03.2010 год.
, тъй като в това уведомление не се съдържат данни за наличието на Запис на
заповед на стойност 80 000 лева от 12.02.2017 год. с падеж 05.10.2017 год.
Ответница оспорва твърденията, че не е
заплатила цената на имота. Оспорва, че преведените от нея средства по банковата
му сметка са й били върнати.
В отговора, ответницата твърди, че е
закупила процесния имот, за свои жилищни нужди, без да има и най-малка
представа за наличието на каквито и да е взаимоотношения между ищцовото дружество и С.С..
Средствата, с които е заплатена цената на сделката, са с легален произход. 17
000 лева са от отпуснат потребителски кредит по договор от 07.09.2017 год. от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, а останалите - до 80 000 лева
представляват дарения от нейните родители и от гостите на сватбеното й
тържество, проведено на 03.10.2017 г. в хотел „Интернационал" в к.к.
„Златни пясъци".
Моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен.
В съдебно заседание ответницата
редовно призована не се явява, представлява се от процесуален представител по
пълномощие, който подържа отговора на исковата молба. Оспорва иска. Моли съда
да го отхвърли като неоснователен. Претендира разноски, като представя в срока
по чл.80 списък с разноски, които претендира в размер на 2070 лева, от които
2000 лева адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК,
приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С договор за покупко продажба
обективиран в Нотариален акт № 138, том VII, per. № 12092, дело № 1131 от
17.11.2017 год. на Нотариус Ж.Т., per. № 214 на НК, с
район на действие РС Варна, вписан в СП-Варна, вх.рег. № 3186,, акт. № 118,
том.LXXVІІІ дело № 16 722 от 20.11.2017 год. С.Д.С. е продал собствения си недвижим имот
на ответника А.К.Б., представляващ: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ №12, находящ се в град
Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул. „Марица № 6, вх. В, на трети жилищен етаж,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № 10135.1506.484.1.26,
попадащ в сграда № 1, разположена в Позмелен имот с идентификатор №
10135.1506.484 по Кадстралната карта на град Варна, одобрена със заповед № РД
-18-98/10.11.2008г. на Изп. Директор на АГКК и с последно изменение със заповед
№ 18-13265-24.10.2014г. на Началник на СГКК- Варна, състоящ се от три стаи,
кухненска ниша, килер, баня, тоалет и коридор, със застроена площ от 79,52
кв.м., при граници на жилището: на същия етаж: самостоятелен в сградата
№10135.1506.484.1.27, под обекта - самостоятелен обект в сградата
№10135.1506.484.1.9 и № №10135.1506.484.1.10 и над обекта: самостоятелен обект
в сградата №10135.1506.484.1.19 и №10135.1506.484.1.20, заедно с прилежащото му
Избено помещение№ 6, със застроена площ от 8,14 кв.м., както и 5,2153 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно
място, като сградата е кв. 110 „А" по плана на 7 микрорайон на град Варна,
за сумата от 80 000 лева изплатена по банков път.
По делото е представена разписка от
14.11.2017 год. по арбитражно дело № 27/2017 год. , с което на ответницата А.К.Б.
е връчена искова молба, разпореждане и уведомление. Получаването на допументите
ответницата е удостоверила с изписване на трите си имено и полагане на подпис.
Във връченото Уведомление, ищеца
заявява пред отвнетницзата че е кредитор на С.Д.С. за сумата от 60 000
лева съгласно издадена запис на заповед от 08.10.2015 год., а уведомлението е
по повод подготовката на сключаване на договор за покупко продажба наЖилище
Апартамент № 12 находящ се в гр.Варна ул.Марица № 6 вх.В ет.3. С това
уведомление ответницата е предупредена за отговорност, която носи по предявен
против нея иск с правно осонвание чл.135 от ЗЗД.
Същата е оспорена от ответницата, като
се твръди, че отразената в разписката дата е невярна.
Ищеца е кредитор на починалия в хода
на производството по делото ответник С.Д.С., по представената по делото - запис
на заповед, с дата на издаване 08.03.2010 год., дата на падеж 08.10.2015 год.,
с издател С.С., за сумата от 60 000 лв. /шестдесет
хиляди/ лева.
По тази запис на заповед е образувано
ч.гр.д. № 105/2018 год. ва РС-Варна, по които е издадена заповед за изпълнение
и № 62/04.01.2018 год. и Изпълнителен лист № 138/05.01.2018 год. Образувано е
изпълнителтно дело № 20188950400056 на ЧСИ Л.С. с рег. № 895 и район на
действие ОС-Варна, с длъжник починалия С.Д.С. и взискател
Представена е запис на заповед, с
издател С.С. с дата на издаване 12.02.2017 год., дата
на падеж 05.10.2017 год. за сумата от 80
000 /осемдесет хиляди/ лева. По тази запис на заповед е образувано ч.гр.дело №
3608./2018 год. на ВРС, по което е издадена Заповед за изпълнение №
1768/13.03.2018 год. и Изпълнителен лист № 2299/14.03.2018 год.
Предсавен е Договор за СМР от дата:
08.03.2010 год., и анекс към договор за СМР от 12.08.2011 год.,
приемо-предавателен протокол от 14.03.2013год. е видно, че ищеца и починалия в
хода на производството ответник С.Д.С. са били в облигационни отношения по
силата на договора с който ищеца се е задължил да извърши СМР в два апартамента
собственост на ответника: Апартамент № 12 и Апартамент № 14, а последния е поел
задължението да му заплати сумата от 60 000 лева. Представен е протокол по
договора с който починалия в хода на производството ответник е приелизвършената
работа без забележки.
Данъчната оценка на имота е
101 119,40 лева съгласно Удостоверение за данъчна оценка с изх. №
53050119596/17.11.2017г., издадена на Община Варна, Дирекция МДТ Варна.
По делото е изслушана и приета, без
възражение съдебно-техническа експертиза от вещото лице Д.Д.,
която е дала заключение, чепаразната цена на процесия имот: Апартамент № 12,
идентификатор № 10135.1506.484.1.26, находящ се в гр.Варна ул.Марица № 6, вх.Б,
ет.3 към 17.11.2017 год. е 121 119 лева. Вещото лице е дало заключение, че
жилището е за основен ремонт.
С оглед на въведеното оспорване
истинноста на датата на връчване на разписка от Арбитражен съд Варна, съдът е
допуснал разпит в качеството на свидетел връчителя Д.
М. Д.. От неговите показания съдът установи, че на 14.11.2017 год. в качеството
му на връчител, е посетил гр.Девня. Преди това е имал уговорка със ответницата Б.
за среща. Срещнали се в магазин, като свидетеля се представил със карта на
връчител към Арбитражен съд Варна. След като се уверил от представената му
лична карта, че лицето е ответницата по делото А.К.Б. е отразил в разписката
датата 14.11.2017 год. и е предал описаните документ. В разписката ответницата
собственоръчно е изписала трите си имена и е положила подпис. За послединото
няма оспорване относно автентичноста на документа.
Съдът не обсъжда показанията на св.К.
Г.Б., които са обективно заинтерисовани от изхода на делото с оглед близките
родствени отношения с ответницата, която е негова дъщеря, но и същите са за
факти и обстоятелства несъотносими към правния спор.
Тази фактическа обстановка съдът
установи от събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира
представените по делото писмени доказателства, като истински и автентични. Не
са събрани доказателства, които за оборват материалната доказателствена сила на
тези документи и поради тази причина съдът следва да ги кредитира.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск с правно основание
чл.135 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи като такъв.
В практиката на ВКС е прието, че искът
по чл. 135 ЗЗД.
има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по
отношение на себе си сделка или друго действие, с която длъжникът го уврежда.
Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща независимо дали е
безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за
увреждането.
Съгласно чл.133 от ЗЗД, след като правният
субект има качеството кредитор, то цялото имущество на длъжника служи за обезпечение
за вземането, поради което всяко негово действие, с което той създава или
увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора, а от
момента на извършването му за последния възниква правото да иска неговата отмяна.
Отменителният иск по чл. 135, ал.
1 ЗЗД е правен способ за защита срещу увреждащите правни действия на
длъжника, който дава възможност на кредитора да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако последният при
извършването им е знаел за увреждането.
За да се уважи иска с правно основание
чл.135 от ЗЗД, следва да са налице в условията кумулативност следните
предпоставки: ищеца да има качеството на кредитор с парично или непарично
вземане, със атакуваната сделка да се намаля имуществото на ответника, поради
което същатата да е увреждаща кредитора и да е налице знание за увреждането
както у длъжника така и в третото лице, договаряло с него, ако договора е
възмезден.
В конкретния случая е налице първата
предпоставка. По делото е установено, че ищеца е кредитор на починалия в хода
на производството ответник С. Демирев С., за което той прави признание в
отговора на исковата молба. Това процесуално действие следва да бъде зачетено
от съда. Независимо от признанието, по делото са представени доказателства, че С.Д.С.
е длъжник на ищеца по издадената от него Запис на заповед, с дата на издаване
08.03.2010 год., дата на падеж 08.10.2015 год., за сумата от 60 000 лв.
Представените документи сочат, че към датата на сделката 17.11.2017 год.
ответника С.Д.С. е имал качеството на длъжник, а ищеца качеството на кредитор.
Качеството на длъжник следва да се преценява единствено и само по отношение на
тази запис заповед, тай като само това задължение е изложено като такова в
исковата молба. В този смисъл първата предпоставка е налице.
Ответника А.К.Б. оспорва дата на
съставяне на процесната запис на заповед, като по този начин се домогва да установи,
че те са антидатирани и тя е няма знание
за увреждане. След да се отбележи че вземането на ищеца към длъжника С.Д.С.,
впоследствие е установено с влязъл всила съдебен акт – по ч.гр.д. № 105/2018
год. ва РС-Варна, по които е издадена Заповед за изпълнение № 62/04.01.2018
год. и Изпълнителен лист № 138/05.01.2018 год.
В отговора на исковата молба и в писмената
защита е въведено възражение, че ответницата като страна в процеса, която не е
участвала в съставянето на частения документ и не се явява трето по смисъла на
чл.181, ал.1 от ГПК лице, може да оспорва датата на съставянето му, като
последната следва да бъде установена с други доказателствени средства, а доказателствената
тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от
фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. Посочено е Решение № 32 от 18.06.2019 г. по
т. д. № 1109 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение.
Настъщия съдебенсъстав намира, че
въведеното от ответната страна възражение е неосноветелно поселдните
съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал.
1 ГПК, частния документ има достоверна дата за трети лица при
оснрването й - от деня, в който той е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпила физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
някой официален документ, или от деня
в който настъпи друг факт установяващ по безсъмнен начин предхождащото го
съставяне на документа Въведния от даконред урежда особен режим за установяване
на датата, на частния документ от "трети лица". С Решение по гр. дело
№ 176/2010 г. на ВКС, второ г. о., е даден отговор на въпроса кое е това
"трето лице" по смисъла на чл. 181 ГПК.
Съгласно ВКС „трето лице“ е това което не участва в съставянето на документа,
но черпи права от лицето, подписало документа и правата, които черпи могат за
възникват само при условие, че датата на възникването им предхожда датата на
документа, затова неговото антидатиране може да го увреди. С разпоредбата на чл. 181, ал.
1 ГПК, се цели да се предотврати възможността да се използва недобросъвестно
един документ за прехвърляне права, като се антидатира и по този начин стане
възможно, този документ да се противопостави на лице, на което същият
праводател, по-рано е вече прехвърлил това материално право с редовно датиран
документ.
В конкретния случай с оглед
въведениете твърдение, че с частния докумет се обосновава качеството на
кредитор на ответника С.Д.С. и въведеното твнрърдение
за знание от стнана на ответницата за това задължение, като условия за
уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД, настоящия съдебен състав намира, че
ответницата има правото да оспорава дадата на съставяне на запис на заповед, от
08.03.2010 год., падеж 08.10.2015 год., с издател С.С.
за сумата от 60 000 лв.
При обсъждане на доказателстватапо делото
съдът намира, че наответницата А.К.Б. е връчена
разписка от Арбитражен съд гр.Варна, в която се посочва задължението на С.Д.С.
в размерна 60 000 лева, поради което на основание чл.181 от ГПК, съдът
следва да приеме, че този частен документ е съставен преди тази дата т.е. преди
14.11.2017 год.
По отношение нахарактера на разписката
от Арбитражен съд.
Настоящия съдебенсъстав намира, че
връчената на ищцата разписка от 14.11.2017 год. предсавлява официален свидетелстващ
документ. Това е така защото правораздавателната функция е държавна дейност,
която по изключение може да бъде предоставена и на сдружение. Независимо от
това, в кръга на предоставенато им със закон правораздавателна дейност тези
юридическа лица осъществяват държавна функция и поради тази причина техните
документи са официални, тъй като издадени в кръга на предоставените им от
Държавата правомощия по правораздаване. Самата разписка е свидетелстващ
документ, част от правораззавателната дейност на арбитража и поради тази
причина се явява официален свидетелстващ документ удостоверяващ връчването
накнижа, сред които и въпросното уведомление на ответника. Въпреки оспорването,
което е неуспешно, съдът приема, че разписката в която е отразен собственоръчно
трите имена и подписа на ответницата и е връчен на 14.11.2017 год.
При така изложеното се налага извод,
че ответницата е била надлежно уведомена за задълженията на своята праводател по
атакувания договор с връчване на разписката от 14.11.2017 год.
Налага се извод, че по силата на 181
от ГПК частния документ запис на заповед, с дата на издаване 08.03.2010 год.,
дата на падеж 08.10.2015 год., с издател С.С., за
сумата от 60 000 лв.по силата на оспорването е съставен преди тази дата или най
късно на 14.11.2017 год. Ответницата е имала знание за парично задължение на
своя праводател по атакувания договор. В този смисъл възражението е
неосноветелно.
Втората предпоставка, при наличиетона
която следва да се уважи иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, е увреждането
на кредитора т.е. сделката да е увреждаща.
Увреждането на кредитора като елемент
от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и
предполага, че с извършеното правно действие, длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено
и само по отношение на увредения кредитор и то само с оглед на това негово
качество. /В този смисъл е и даденото разрешение Решения на ВКС постановените
по реда на чл. 290 ГПК
решения: Решение от
8.06.2010 г. по гр. д. № 37/2009 г., II т. О. на ВКС, Решение от 27.07.2011 г.
по гр. д. № 785/2010 г., III г. о. на ВКС, и Решение от 14.07.2010 г.
по гр. д № 1220/2010 г., IV г. о. и от 26.01.2012 г.- по гр. д №
456/2011 г., IIІ г. о. на ВКС./
Увреждащата сделка следва да се считат
за несъществуващи единствено по отношение на увредения кредитор ищец в
настоящото производство и само с оглед на това негово качество, тъй като
спецификата на Павловия иск е да служи за обезпечение за удовлетворение на
вземанията на кредитора, а не да се извършва прекратяване на облигационната
връзка с третото лице. Страните по договора продължават да бъдат валидно
обвързани с него и след уважаването на иска. "Увреждащата" сделка се
смята несъществуваща (непротивопоставима) единствено по отношение на увредения
кредитор и само с оглед на това му качество. Ако впоследствие това негово
качество отпадне или бъде отречено непротивопоставимостта губи смисъл. Затова
съдът, който е сезиран с иска по чл. 135 ЗЗД
може да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича
качеството кредитор на ищеца. При положение, че кредиторът бъде удовлетворен от
друго имущество на длъжника договорът ще запази своето действие и за в бъдеще
като напълно валидна сделки.
В конкретния случаяй ответника е намалил
своето имущество, с което е намалил и възможността на кредитора си да бъде
удовлетворен от имуществото му т.е. налице е увреждане. Прехвърлянето на
собствеността на процесния имот на втория и третия ответник лишава кредитора в
случая ищеца, да се удовлетвори от отчужденото имущество, без значение дали
ответника притежава и друго имущество. Със вяко отчуждаване на свое имущество
длъжникът намалява своята платежоспособност и взможност кредорите му да се
удволетворят от неговто имущество. Дори, когато е налице продажба на имота на
действителна пазарна цена е налице увреждане на кредитора. В Този смисъл е
трайната практика на ВКС в Решение № 320 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1379/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.П., Решение №407 от 29.12.2014
г. по гр. д. № 2301/2014 г. на Върховен касационен съд, и Решение № 149 от
12.11.2013 г. по търг, д. № 422/2012 г. на Върховен касационен съд.
Третата предпоставка за уважаване на
иска с правно осонвание чл.135 от ЗЗД е знание за увреждане както на длъжника
така и на третото лице, с което той е договарял.
Баезспорно по делото е установено, че
длъжника С.Д.С. е знаел за увреждащото действие на сделката. Както се изтъкна
по-горе, той е имал качеството на длъжник по издадените запис на заповеди,
който падеж е настъпил към датата на изповядване на сделката. Съобразно
гореизложеното, е налице знание в него за увреждане на неговите кредитори, този
факт се призната от ответника в отговор на исковата молба, което процесуално
действие следва да се зачете от съда.
Основния въпрос в случая е дали
ответницата А.К.Б. е знаела за увреждащия характер на сделката.
В тази връзка е представена разписка
от Арбитражен съд Варна, надлежно връчена на ответницата на 14.11.2017 год., в
която приложено уведомление, с което е отразено, че ищеца е кредитор на
ответника С.Д.С. и предстоящия договор за продажба, ще го увреди, а сделка ще е
недествителна спрямо ищеца кредитор на основание чл.135 от ЗЗД.
По–оре съдът е изложил подробни
аргумент, защо приема, че оспорването е неуспешно, които не следава да
преповтаря.
С връчване на съобщението ответника е
имала знание за увреждане на ищеца като кредитор и то преди сделката.
С оглед на това следва да се приеме,
че по делото е установен фактическият състав на чл. 135 ЗЗД,
както от обективна страна, така и от субективна страна.
Предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД
е основателен, тъй като потестативното право на кредитора да обяви за
недействителна по отношение на себе си увреждащи го сделки е установено и
атакуваната сделка следва да се обяви за относително недействителна спрямо него.
По отношение на разноските по делото.
С оглед изхода на спора, съдът следва
да присъди в тежест на ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски,
съобразно представения списък в размер на 5 212,31 лева, от които 4000
лева, адвокатско възнаграждение, , съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
По въведеното възражение от
процесуалния представител на ищеца по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждението на ответника.
В конкретния случай случая съдът
намира, че делото не се отличава със фактическата и правна сложност и дължимите
разноски за процесуален представител, следва да са равни на минимално
предвидените в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, към момента
на сключване на договора за правна помощ и съдействие.
Предявения иск е цена на иска 101
119.40 лева.
Съгласно НМАВ, като подзаконов
нормативен акт, действал към датата на упълномощаването, съгласно нормата на
чл.7 ал.5 в вр. ал.2 т.5 от Наредбата, дължимите разноски за адвокат защитник
на ответника по предявените искове е в размер на 3553,40 лева.
В този смисъл съдът следва да присъди
в тежест на ответника разноски, които да заплати на ищеца в размер на
4 664,71 лева, от които адвокатски хонорар в размер на 3 552,40 лева,
намолен по реда на чл.78 ал.5 от ГПК.
По отношение на ответника Община
Варна, тъй като е конституирана като страна в производството по реда на чл.11
от ЗН, съдът не следва да й присъжда в тежест разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛН
по отношение на „МБИЛДИНГ" ЕООД, с ЕИК:……., седалище и адрес на управление
гр.В., р-н „М.", ж.к."В." № .., вх.., ет.., ап…, представлявано
от М.В.Н., ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО ПРОДАЖБА обективиран в Нотариален акт № 138, том
VII, per. № 12092, дело № 1131 от 17.11.2017 год. на Нотариус Ж.Т., per. № 214 на НК, с район на действие РС Варна, вписан в
СП-Варна, вх.рег. № 3186, акт. № 118, том.LXXVІІІ дело № 16722 от 20.11.2017
год., с който С.Д.С., ЕГН:**********,*** починал на 22.03.2018 год., за което е
съставен акт за смърт № 633/22.03.2018 год. на Община Варна и заместен на
основание чл.227 от ГПК в вр. чл.11 от ЗН, в хода на производството от ОБЩИНА
ВАРНА, е продал на А.К.Б., ЕГН:**********,***, собствения си недвижим имот, а
именно:
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ №12, находящ се в
град Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул. „Марица № 6, вх. В, на трети жилищен
етаж, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № 10135.1506.484.1.26,
попадащ в сграда № 1, разположена в Позмелен имот с идентификатор №
10135.1506.484 по Кадстралната карта на град Варна, одобрена със заповед № РД
-18-98/10.11.2008г. на Изп. Директор на АГКК и с последно изменение със заповед
№ 18-13265-24.10.2014г. на Началник на СГКК- Варна, състоящ се от три стаи, кухненска
ниша, килер, баня, тоалет и коридор, със застроена площ от 79,52 кв.м., при
граници на жилището: на същия етаж: самостоятелен в сградата
№10135.1506.484.1.27, под обекта - самостоятелен обект в сградата
№10135.1506.484.1.9 и № №10135.1506.484.1.10 и над обекта: самостоятелен обект
в сградата №10135.1506.484.1.19 и №10135.1506.484.1.20, заедно с прилежащото му
Избено помещение№ 6, със застроена площ от 8,14 кв.м., както и 5,2153 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно
място, като сградата е кв. 110 „А" по плана на 7 микрорайон на град Варна,
за сумата от 80 000 лева, на основание чл.135 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.К.Б., да заплати на „МБИЛДИНГ"ЕООД,
ЕИК:……, направените по настоящото производство разноски в размер на 4 664,71
лева, намалени по реда на чл.78 ал.5 от ГПК
Решението подлежи на обжалване
двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез
първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: