Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Б.Слатина, 10.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично
съдебно заседание на 14 април, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова, като
разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1175/2020 год. по описа на
РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е исковата молба от И.Ю.И. с
ЕГН ********** *** против „Т.К.Е.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление,*** представлявано от
Управителя Г.Н.Б., с която е поискала
съдът да постанови решение, с което да се осъди ответника да й възстанови
внесената от нея сума като депозит/капаро/ по Договор за туристически пакет №
ТСО 14694/28.10.2019г. в пълен размер от 839,00
лв., по банкова сметка: ***( с титуляр О.А.Б.), ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от датата на завеждане на исковата молба-23.10.2020г.(подадена
в РС-О.) до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Въз основа на исковата молба е
образувано гр.д.№ 503/2020г по описа на РС-О., което е прекратено с
разпореждане № 260237/03.11.2020г. поради направени самоотводи на магистратите
по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК и на основание чл.23, ал.3 от ГПК е изпратено на
Председателя на ОС-Враца за определяне на друг, равен по степен съд за
разглеждане на делото.
С определение № 260153/10.11.2020г. по
ч.гр.д.№ 513/2020г. по описа на ВрОС, горната инстанция изпратила гр.д.№
503/2020г. по описа на РС-О. за разглеждане на РС-Бяла Слатина, в който съд делото
е образувано под нов № 1175/2020г.
ИСКОВЕ С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.89 от ЗТ вр.чл.55,ал.1, предл.3 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Ответното дружество „Т.К.Е.“ ООД, чрез
управителя си Георги Банков в срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК
е депозирало писмен отговор във връзка с
предявената искова молба, с който оспорва така предявеният иск, като
неоснователен и недоказан по изложените в отговора съображения.
По делото са събрани писмени
доказателства.
Съдът след преценка на доказателствата
по делото в тяхната съвкупност и поотделно и с оглед доводите на страните по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
С исковата молба се навеждат доводи от
ищцата И.И., че тя и ответника „Т.К.Е.“ ООД, *** са сключили Договор за
туристически пакет № ТСО 14694/28.10.2019г. по силата на който й е продаден
туристически пакет за периода 29.05.2020г. до 09.06.2020г, включващ настаняване
в хотел Vonresort Golden Beach 5*, Сиде, Т. за три лица - И.Ю.И., съпруга й О.А.Б.
и малолетно им дете Ю.Н.О.И., срещу задължението да заплати сумата от
2 039,00 лв.
В изпълнение на задължението си по
раздел VI, т.1 от договора, ищцата превела на ответника сумата от 839,00 лв.
представляваща депозит, за която е била издадена фактура №
**********/04.11.2019г., приложена по делото/л.12 от делото/.
С оглед обявената от СЗО пандемия,
свързана с разпространението на вирус COVID-19 и наложените в Република
България и Република Т. противоепидемиологични мерки, пътуванията между двете
държави в периода на продаденият туристически пакет от 29.05.2020г. до
09.06.2020г. били ограничени, което е възпрепятствало изпълнението на договора
от страна на туроператора.
В резултат на това била разменена
кореспонденция между ищцата и ответника, като на 10.04.2020 г. е изпратено становище
от „Typс Клуб Елада" ООД във връзка с пътувания и почивки през месец май
2020г., както и Споразумение за прекратяване на договора за туристически пакет.
От туроператора били направени предложения за пренасочване на пътуването за
по-късна дата, или запазване на внесената сума като капаро под формата на
ваучер, който да бъде използван за един по-дълъг период от време.
Тези предложения обаче не били приети от
ищцата, поради финансови и други причини, посочени в имейл от 07.05.2020 г. В
отговор на това, на 14.05.2020 г. туроператорът/ответника по делото/
отново уведомил ищцата, че следва да
върне попълнена бланката за прекратяване на договора, като е посочил, че срокът
за възстановяване на платените суми е до 12 месеца, считано от датата на отмяна
на извънредното положение (предвид изменението на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, в сила от 14.05.2020г.).
С имейл от същата дата ищцата отговорила
на туроператора, че договорът вече се счита за прекратен, съгласно чл. 89, ал.5
от ЗТ по съображенията изложени в заявлението й от 07.05.2020г., а не прекратен
по взаимно съгласие, което се опитва да постигне ответникът.
Ищцата счита, че дори и при прилагане на
закона за мерките и действията по време на извънредното положение, следва да се
има предвид разпоредбата на чл. 25 в редакцията си към ДВ, бр. 34 от 09.04.2020
г., която предвижда едномесечен срок от датата на отмяната на извънредното
положение за възстановяване на платените суми, който изтекъл на 13.06.2020 г., поради което падежът вече е
настъпил и задължението е станало изискуемо.
Поради невръщане на внесеният депозит по
горецитираният договор от ответника, за ищцата се породил правен интерес от
търсената съдебна защита обективирана в петитума на исковата молба.
С исковата молба ищцата е поискала да
бъде допуснато обезпечение по висящ иск и наложена обезпечителна мярка “ЗАПОР“
върху банкова сметка ***: IBAN: ***; BIC/***, както и върху всички други
банкови сметки, открити в банки и техните клонове на територията на страната,
лицензирани в Р.България на ответника „Т.К.Е.“ ООД ***, до размера на
претендираната искова сума от 839,00 лв.
С определение постановено в з.з. на
13.11.2020г. съдът допуснал обезпечение по висящ иск
предявен от И.Ю.И. с ЕГН ********** *** против „Т.К.Е.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление,*** св. Кирил и Методий № 52В
представлявано от Управителя Г.Н.Б., с правно основание чл.89,ал.7,т.2 от ЗТ
вр.чл.55 от ЗЗД, с който е поискала
съдът да постанови решение, с което да се осъди ответника да възстанови на
ищцата внесената от нея сума като депозит по Договор за туристически пакет №
ТСО 14694/28.10.2019г. в пълен размер от 839,00
лв., по следната банкова сметка: *** - титуляр О.А.Б., ведно със законната
лихва върху тази сума, начиная от датата на завеждане на исковата
молба-23.10.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски, като оопределил обезпечителна мярка „запор“ върху банкова сметка ***;
BIC/*** „Т.К.Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление,*** св.
Кирил и Методий № 52В представлявано от Управителя Г.Н.Б. до размера на
претендираната искова сума от 839,00
лв., при условие, че ищцата представи парична гаранция в размер на 83,90 лв./Осемдесет и три лева и 90
стотинки/ в едноседмичен срок от
уведомяването.
След внасяне на определената парична
гаранция, съдът издал съотвената обезпечителна заповед.
В срока по чл.131 от ГПК ответника „Т.К.Е.“
ООД, чрез управителя си Георги Банков е депозирало писмен отговор във връзка с
предявената искова молба, с който оспорва така предявеният иск, като
неоснователен и недоказан по изложените в отговора съображения.
В писменият отговор твърди, че исковата
молба е нередовна относно твърденията на ищцата за нищожност на договора и не е
посочено на кое основание по чл.26 от ЗЗД се позовава, респ.не е внесена
държавна такса за иска за нищожност на договора.
Счита, че предявеният иск е частично
недопустим, поради факта, че процесният договор е подписан от
Туроператора(ответника) и от ищцата, в който са вписани и лицата Орлин Ангелов
Николов и Юлиана-Никол Орлинова И., които не са страни в настоящето
производство. Следователно ищцата би могла да предявява свои права, но не и
чужди.
По основателността на иска е изложил
подробни съображения.
Във връзка с редовността на иска, съдът
в р.з. от 19.02.2021г. е изпратил препис от писменият отговор на ответника на
ищцата за писмено становище в едноседмичен срок от уведомяването.
Такова е депозирано от ищцата с вх.№
261304/25.02.2021г. В становището е посочено, че и.м. има ясно формулиран
осъдителен петитум за връщане на сумата от 839,00 лв. платен депозит по
сключеният договор за туристически пакет. Не е предявила иск за нищожност на
договора, респ. не е заплатила дължима държавна такса по този иск.
Счита, че на основание чл.55,ал.1,
презл. 3 от ЗЗД ответника дължи връщане на исковата сума на отпадало основание.
Относно активната материално правна
легитимация на ищцата, същата счита, че иска е предявен само от нея, тъй като
прцесният договор е подписан единствено от нея лично, преговорите преди сключването
му са водени от нея за закупуването на туристически пакет за три лица. Освен
това цената на услугата е уговорена пакетно-за трите лица, като в договора не е
посочено каква е цената на всяко лице поотделно.
Договорът е сключен единствено от ищцата
като „възложител“, а съпругът и детето й са ползващи се от него лица. Освен
това ответникът в писменият отговор не оспорва процесният договор за
туристически пакет, по който е заплатена депозитна сума от 839,00 лв. по
издадената фактура.
С определението по чл.140 от ГПК
постановено в з.з. на 01.03.2021г. съдът се е произнесъл относно допустимостта
на исковете.
По делото е представен
сключен договор за туристически пакет №
ТСО 14694/28.10.2019г. с предмет - пътуване до Р.Т. за
периода от 29.05.2020 г. до 09.06.2020 г., за трима души, при настаняване в
хотел „Vonresort Golden Beach 5*“, Сиде, Т., с
автобусен транспорт, при пакетна цена от 2039,00 лева. Плащането на депозит/капаро/ в размер на 839,00 лв. е извършено след подписване
на договора, съгласно раздел VI, т.1 и е преведено по банков път, за което е издадена
фактура № **********/04.11.2020г., видно от преводното нареждане.
Като писмени доказателства е
приета кореспонденция между страните (както и чрез туристическия агент),
осъществявана по електронен път, съдържаща писмени изявления на туроператора(ответника
по делото) за пренасочване на пътуването за по-късна дата, респ.запазване на
внесеният депозит/капаро/ под формата на ваучер, който да бъде използване за
един по-дълъг период от верме. Също така било изпратено на ищцата споразумение
за прекратяване на договора за туристически паке, които предложения на
ответника не били приети от ищцата.
С оглед гореизложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Иска е предявен от надлежна страна и е процесуално допустим. Разгледан по
същество е основателен.
Няма спор по делото, че
между страните е бил сключен договор за туристически пакет № ТСО 14694/28.10.2019г. за
организирано пътуване до определена дестинация, по който ищцата е заплатила депозит
в размер на 839,00 лв., като същата по-късно е прекратила едностранно този
договор. Спорните въпроси по делото са: налице ли са били обстоятелства, които
обективно са станали причина за прекратяване на договора, както и следва ли на пътуващият
при такова прекратяване да му се възстанови заплатеният размер на депозита.
Възраженията на ответника в писменитя
отговор за недопустимост на производството, доколкото ищцата заявява чужди
права като страна по договор в полза на трети лица, съдът приема за
неоснователни. Налице са надлежни твърдения, че ищцата е страна по сключен от
нея договор за организирано пътуване на нея и още изрично изброени в него
физически лица, които обосновават процесуалната й легитимация. Възможността й
да прекрати договора и за тях, касае въпрос по съществото на спора, отговор на
който съдът дължи с решението си.
На първо място, съдът приема, че няма
основание да се приеме, че договорът е такъв в полза на трето лице. По правило
страни по такъв договор са обещателят и уговарящият, т.е третото лице не е
страна по него, но въпреки това договорът поражда права за него. Изключено е с
този договор третото лице да поеме и задължения. Процесният договор за
организирано туристическо пътуване касае ползване на туристическа услуга от ищцата
и още други лица, което обаче е свързано с възникване на конкретни права, но и
задължения за всички потребители на услугата, в т.ч. и плащане на дължимата за
нея цена. Ако и това не бъде споделено, следва да се посочи, че няма данни за
приемане на уговорката от третите лица, като за такова приемане не може да се
приемат действията им по предоставяне на личните им данни. Действията на ищцата
по сключване на договора за себе си, но и за други лица(съпругът и детето й),
следва да се разглежда на плоскостта на упълномощаването, при което действайки
от чуждо име, т.е. от името на изрично посочените лица последиците са настъпили
директно в патримониума на представляваните лица. На действия извършени без
представителна власт може да се позовава само мнимо представляваният, но не и
трети лица, вкл. по арг. от т.2 на ТР 4/2015г. на ОСГТК на ВКС. Затова, следва
да се приеме, че ищцата е имала право да прекрати договора с ответника изцяло.
Видно от съдържанието на
писмената кореспонденция между страните, осъществявана чрез туристическия агент
по електронна поща, които писма не са оспорени, се установява, че причината,
поради която ищцата е прекратила договора и е поискала да се откаже от почивката,
е започналата епидемия от коронавирус, която е обхванала и района на бъдещото й
пътуване в Р.Т.. В тази връзка тя се позовала, както е посочено и в исковата
молба, на нормата на чл. 89, ал. 5 от ЗТ.
Прекратяването на договора по реда на
чл. 89, ал. 5 вр. ал.6 ЗТ изисква установява наличието на действащ договор,
незапочнало изпълнение на туристическия пакет, наличие на непреодолими и
извънредни обстоятелства в мястото на дестинация или близост до него, които
засягат значително изпълнението на туристическия пакет. Затова на изследване се
поставя въпросът относно съдържанието на понятието „непреодолими и извънредни
обстоятелства“, с което борави законът. Тази норма дефакто транспонира
разпоредба на чл. 12 от Директива 2015/2302 на ЕП и Съвета от 25.11.2015г.
относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за
изменение на Регламент № 2006/2004 и директива 2011/83/ЕС на ЕП и на Съвета и
за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета, което обосновава приложимост на
постановките й. В пар. 31 от Преамбюла на посочената Директива е разписано, че
пътуващите следва да имат и право да прекратяват договора за пакетно
туристическо пътуване без заплащане на такса за прекратяване, когато
изпълнението на туристическия пакет ще бъде засегнато в значителна степен от
непредотвратими и извънредни обстоятелства, което може да включва например
война, други сериозни проблеми със сигурността, като терористични актове,
значителни рискове за човешкото здраве, като огнище на сериозна болест на
мястото на пътуването или природни бедствия, като наводнения или земетресения
или атмосферни условия, които правят невъзможно безопасното пътуване до
дестинацията, съгласно уговореното в договора за пакетно туристическо пътуване.
Изброяването е примерно, но с оглед на конкретно сочените обстоятелства, няма
съмнение, че като извънредни и непреодолими обстоятелства могат да се
квалифицират именно случаи на наличие на сериозна болест на мястото на
пътуване, поставящо в риск човешкото здраве. Това поставя въпроса дали такъв
риск в дестинацията на пътуването е бил наличен към 14.05.2020г., когато ищцата
е отправила изявлението си за прекратяване на договора. Публично и общоизвестни
са обстоятелствата, че още в началото на м.02.2020г. СЗО публикува
Стратегически план за подготвеност и реакция относно ковид 19, който има за цел
да се спре по-нататъшното предаване на вируса в Китай и други страни и да се
смекчи въздействието на заразата във всички страни, и в който се отправя призив
за мобилизирането на финансиране с цел създаване на международна координация и
подкрепа за операциите, засилване на националните усилия за подготвеност и
реакция и ускоряване на приоритетните научни изследвания и иновации. Т.е още
през февруари 2020г. в световен план е прието, че ковид-19 е потенциална
заплаха от извънреден характер за здравето на хората и че има "сериозна
опасност коронавирусът от 2019г. да се разпространи и в други страни по
света" и да прерасне в пандемия, каквато официално е била обявена от СЗО
на 11.03.2020г. Установява се и в публикации на дирекция "Ситуационен
център" към Министерството на външните работи, че по повод
разпространението на ковид 19, следната информация: от 19 март 2020г. Т. е
затворила напълно своите граници за влизане в страната за чужди граждани, без
значение националността им, с изключение на тежкотоварния трафик. /https://www.mfa.bg/bg/situationcenter/24882/.
На страницата на МВнР е отразено
предупреждение за преустановяване на пътуванията за Р.Т. в цялата страна, освен
при крайна необходимост. Така посочената информация, води на извод, че към
м.03.2020г. е започнало бързо разпространение на заболяване, което е заплашвало
да се превърне в "пандемия", като е препоръчано пътуването към Р.Т.
да се извършва само при крайна нужда. Ситуацията от този момент е започнала да
се развивала изключително бързо и непредвидимо. В периода от 13.03 до датата на
отпътуване и прибиране на планираното туристически пътуване са били въвеждани с
множество заповеди на министъра на здравеопазването временни противоепидемични
мерки на територията на Република България, свързани с ограничаване свободното
придвижване на населението, водения обществения живот, здравеопазване и всички
сфери на живот. Предприеманите мерки от държавите, както Р.България, така и Р.Т.
са променяни интензивно. Възможността от заразяване с несъмнено обявеното за
опасно за населението заболяване при евентуално предприето пътуване е била
реална, не изцяло субективна. Безспорно изброените обстоятелства по налагане
рестриктивни мерки в световен мащаб са засегнали значително изпълнението на
туристическия пакет. Предвид ежедневно менящата се обстановка, поставянето под
карантина, затваряне на граници, въвеждане на ограничения за провеждане на
мероприятия, задължения за носене на маски- на открито и закрито, спазване на
дистанция, изисквания за дезинфекция, установяващ се постоянно ръст на заразени
и пр., са породили неяснота и съмнения за това, че в периода 29.05.2020г. –
09.06.2020г. ще може да се осъществи безпрепятствено и безопасно пътуване, и
нормална почивка на туристическата дестинация, без каквито и да е ограничения,
така както е било планувано осъществяването й към датата на сключване на
договора. Още повече, че така създавалата се ситуация в световен мащаб не е
била преминала към датата, на която е следвало да се осъществи пътуването и
почивката, и тя всъщност е налична и понастоящем. От значение са и призивите на
компетентните органи в Министерството на външните работи, вкл. предвид
пандемията да се пътува само "при крайна необходимост", каквато безспорно
не е организираното туристическо пътуване.
В заключение, съдът приема, че към 14.05.2020г.
са били налице предпоставките на чл. 89, ал. 5 ЗТ и ищцата е имала право да
прекрати договора на това основание. В тази ситуация и на основание чл. 89, ал.
6 и ал. 8 ЗТ пътуващият има право на пълно възстановяване на всички направени
плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително обезщетение.
Това е съобразено и в т.5.1.
от ОУ на ответното дружество, в която е разписано, че Туроператорът може да
отмени пътуването, ако отмяната се дължи на форсмажорни обстоятелства/военни
действия, терористични актове, стачки, епидемии,
природни бедствия и др./ В тези случаи Туроператорът не носи отговорност за
неизпълнението на договора за организирано пътуване, като връща на Потрелителя всички платени суми, без тази част от тях
за извършените фактически разходи/платени застраховки, глоба за върнати билети,
визови такси и др./. Извършените фактически разходи се удостоверяват с надлежно
оформени документи.
Безспорно по делото е
обстоятелството, че услугата по предоставяне на туристически услуги не е
реализирана. С нарочен имейл от 30.03.2020 г. ответното дружество
е уведомило потребителя, че поради въведеното извънредно положение в Р.България
с Решение на МС от 13.03.2020г. не изпълнява туристическите програми до всички
страни с повишен риск, включени в списъка на МнВР. В последващ имейл от
14.05.2020г. ответното дружество е съобщило на ищцата, че срока за връщане на
процесната сума бил 2 месеца към датата
на кореспонденцията им, но след края на извънредното положение(13.05.2020г.) е
удължен на 12 месеца и направил изявление, че ще й възстанови сумата в
най-кратки срокове.
Разпоредбата на чл. 25 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното
събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците/ДВ. бр.28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г./ в
приложимата му редакция към датата на прекратяване на договора между
страните-14.05.2020г., е приложим само за туристически пътувания, отменени поради обявеното
извънредно, положение, т.е. туристически пътувания, които е следвало да
се осъществят в периода на обявеното извънредно положение -
13.03.2020г.-13.05.2020г. и са били отменени поради забраните и ограниченията,
произтичащи именно от обявеното извънредно положение. Процесното пътуване е
предвидено за период извън обявеното извънредно положение - за периода
29.05.2020г.-09.06.2020г.
В случая ответникът не е
представил никакви писмени доказателства, че е използвал внесеният от ищцата
депозит в размер на от 839,00 лв. към датата на прекратяване на договора за
заплащане на автобусни билети или престоя в хотела на туристите. Именно в тази
връзка той се явява получен на отпаднало
основание, защото без да доказва направено изпълнение (платени
резервации за пътуване и хотел), ответникът получава част от цената на
услугата, която в крайна сметка не извършва спрямо ищцата. Така той се
обогатява неоснователно за чужда сметка, което не е допустимо от установения
правен ред, тъй като води до несправедливо разместване на имуществени блага.
Предвид
изложеното, съдът намира, че отказът на ответника да върне платената по
договора сума от 839,00 лв. е неправилен, защото е необоснован, а такова е
изискването на закона.
Настоящият
състав намира, че с оглед момента на прекратяване на договора и при доказано
заплатени разходи/капаро/ в размер на 839,00 лв. от туриста, който се е отказал
да пътува по съображения, които имат характер на извънредни обстоятелства, е
справедливо да тези разходи да му се възстановят.
При общите правила на
хипотезата на неоснователно обогатяване, се дължи връщане на получена на
отпаднало основание сума. При това положение, искът се явява основателен в
пълнитя предявен размер от 839,00 лв. и в този размер следва да се уважи.
В настоящото
производство е предявен иск по чл. 86 ЗЗД. Искът по чл.86 ЗЗД е самостоятелен
иск и след уважаване на иска за главница, се явява и основателен акцесорният
иск за законна лихва, начиная от датата на завеждане на исковата молба-23.10.2020г.
до окончателното й изплащане.
РАЗНОСКИ:
Предвид изхода на делото, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва ответникът да заплати на ищцата
направените по делото разноски в общ размер от 90,00 лв. от които: 50,00 лв.
внесена държавна такса за образуване на гражданското дело, 5,00 лв. държавна
такса за издаване на обезпечителна заповед и 35,00 лв. такса за образуване на
изп.дело и налагане запор на сметката на ответника, които са посочени в списък
с разноските /л.51 от делото/ и са представени платежни документи за тях.(л54-57
от делото).
Относно внесената от ищцата
парична гаранция в размер на 85,70 лв. за издаване на обезпечителна заповед по
чл.389, ал.1 от ГПК вр.чл.397,ал.1,т.2 от ГПК/л.14, л.56 от делото/ същата не
се дължи от ответника, а се освобождава от съда по реда на чл.402-403 от ГПК.
При този изход на делото на ответното
дружество не е направил разноски и такива не му се дължат.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Т.К.Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление,*** представлявано от Управителя Г.Н.Б. да заплати/възстанови/ на И.Ю.И.
с ЕГН ********** ***, сумата от 839,00
лв./Осемстотин тридесет и девет лева/ представляваща внесен от нея
депозит/капаро/ по Договор за туристически пакет № ТСО 14694/28.10.2019г. по банкова
сметка: ***(с титуляр О.А.Б.), ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная от датата на завеждане на исковата молба-23.10.2020г.(РС-О.) до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в общ размер
от 90,00 лв./деветдесет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: