Р Е Ш Е Н И Е
31.03.2017 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
пети
Районен съд – Дупница състав
01.03 2017
на Година
Добринка Зафирова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н.а.х. 78 2017
дело № по описа за година.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 16-0332-000468/13.12.2016г.,
издадено от Началника на РУ гр.Рила,с което
на К.Я.К. ***,с ЕГН **********,в
частта на наложеното на основание чл. 175,ал.1,т.4 от ЗДП административно
наказание„глоба” в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца като НАМАЛЯВА размера на глобата на 50лв и лишаване от право
да управлява МПС на срок от 1 месец и го ПОТВЪРЖДАВА в частта на наложеното на
основание чл. 174,ал.3 от ЗДП административно наказание„глоба” в размер на 2000лв.
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, като
законосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване и протест пред Кюстендилски административен съд на
основанията,предвидени в НПК и по реда на гл.ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
К.Я.К. ***/13.12.2016г., издадено
от Началника на РУ гр.Рила,с което са му наложени административни наказания
“глоба” в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца,за нарушение по чл.103от ЗДП и „глоба” в размер на 2000лв. и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174,ал.3 от
ЗДП.Прави оплаквания за незаконосъобразност,като излага доводи,че не е извършил
нарушенията и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна не изразява
становище по жалбата.
Съдът като взе предвид доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства,преценени по отделно и в
съвкупност,прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 19.11.2016г.около 19.45ч.,в
общ.Кочериново,на път ІІІ-106,км.2+600 в посока с.Драгодан, жалбоподателят управлявал
лек автомобил марка“Фолксваген Пасат”,с рег. № КН 8482 ВВ.Същият не се подчинил
на подаден знак за спиране за рутинна проверка от контролни органи на КАТ при
РУ гр.Рила.Тъй като управлявал амвтомобила с много висока скорост било
предприето проследяването на същиякато бил спрян след подаване светлине и
звуков сигнал за спиране едва на ПП-1 Е-79 на км. 343+400.След като бил
спрян,водачът признал,че не се подчинил на сигнала за спиране,тъй като мислел
че е преследван от хората с които преди това бил в заведение и употребявали
алкохол и които му се заканили,че ще се саморазправят физически с него.
В хода на проверката и по миризмата на
алкохол, полицейските органи установили, че водачът е във видимо нетрезво състояние, поради което
поискали да му извършат проверка с техническо средство за наличието на такъв в
издишания въздух.Жалбоподателят признал пред
тях, че е употребил алкохол и отказал
пробата за употреба на алкохол с техническо средство”Алкотест Дрегер7510”№
АRВВ-0034.Бил му издаден талон за кръвна проба за медицинско изследване на
съдържанието на алкохол в кръвта му,който той приел,но не се явил да даде кръв
за изследване.
За констатираните нарушения на
водача бил съставен акт,който той подписал с възражение.
Така съставеният АУАН послужил за
издаването на атакуването наказателно постановление,с което на жалбоподателя са
наложени посочените по-горе санкции.
С оглед на така установената фактическа
обстановка,съдът от правна страна намира следното:
Жалбата е процесуално допустима тъй като е подадена от надлежна страна в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Разгледана по същество се явява неоснователна поради следното:
При образуването и провеждането на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.Актът е редовно съставен, тъй като съдържа всички задължителни за него реквизити, и доколкото фактическите обстоятелства относно същото не са опровергани от събраните по делото гласни и писмени доказателства, съгл.чл.189, ал.2 от ЗДП, в тази си част той се ползва с доказателствена сила.НП е издадено от компетентен орган в кръга на службата му,надлежно упълномощен.
Съдът намира,че жалбоподателят е осъществил от обективна страна вменените му административни нарушения, като за направата на този извод съдът кредитира показанията на разпитаният по делото свидетел Д.А. -актосъставител. В показанията си последният потвърждават описаната в АУАН и възприетата от административно-наказващия орган фактическа обстановка в наказателното постановление.Доказателства на противното не са представени от жалбоподателя, поради което съдът, кредитирайки събраните гласни доказателства, намира за установено, че на посочената в акта и наказателното постановление дата жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 103 от ЗДП и 174,ал.3 от ЗДП.
С оглед гореизложеното,съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вменените му административни нарушения, тъй като е управлявал МПС,като при подаден сигнал за спиране от контролните органи,не е спрял плавно в най-дясната част на платното за движение и е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол и не е изпълнил предписание за медицинско изследване.
Показанията на свидетеля Д.А. не са оборени по никакъв начин от останалите доказателства,събрани по делото,поради което за съда не съществува причина да не ги кредитира, тъй като същите са последователни, логично свързани и обективни.
По пункт 1:
На жалбоподателят е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение по чл. 103от ЗДП. Съгласно цитираната разпоредба, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение. Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна вмененото му административно нарушение, като за направата на този извод съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Д.А. -актосъставител. В показанията си последният сочи, че с колегата си били застанали на местостянка в с.Боровец,като мястото не било добре осветено.Забелязали автомобил,който се движел с висока скорост в посока с.Борован,поради което му подали сигнал за спиране със стоп-палка,но той не се подчинил. Качили се в автомобила и го догонили, като на място К. им обяснил, че е видял сигнала, но бил много уплашен,че го преследват други хора за саморазпррава и затова не спрял.
Съдът намира, че нарушението е осъществено и от субективна
страна, а именно, след като нарушителят К. е бил длъжен да спре при подаден сигнал за
спиране от контролните органи на посоченото място, той съзнателно не е изпълнил тяхното
разпореждане. Законът му
е вменил безусловно задължение, с което същият не се е съобразил. От значение за
съставомерността на нарушението е обективното наличие на същото, което
безспорно е установено.Нарушението,
осъществено от жалбоподателя К., се състои в неизпълнение разпореждане на контролния орган за спиране
на определено място, което той не е сторил. Като не е изпълнил нареждането на органите за
контрол и регулиране на движението К. е ангажирал отговорността си, поради
което правилно са му наложени
административни наказания на основание чл.175,ал.1,т.4отЗДП, но размерът им е
завишен. От събраните по делото
доказателства не се установиха други нарушения на разпоредбите на ЗДП , поради
което наказанията следва да се определят при превес на смегчаващите вината
обстоятелства,като размерът на наказанието „лишаване от правоуправление” се
намали от 6 месеца на 1 месец и на наказанието
„глоба” от 200 лв. на 50 лв.
По пункт 2:
Правилни са направените от административно наказващият орган фактически констатации.По делото по безспорен начин е установено, че жалбоподателят К. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол и не е изпълнил предписание за медицинско изследване.
Наказателното постановление в тази му част е напълно обосновано и е подкрепено от събраните в административно наказателното производство доказа телства,както и не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното наказателно постановление,поради незаконосъобразност и необоснованост по изложените в жалбата основания или тези, посочени в пледоарията по същество на процесуалния представител на жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства се установява извършването на нарушението по чл.174,ал.3 от ЗДП,доколкото жалбоподателят като водач на МПС от обективна страна е отказал да бъде изпробван с техническо средство "Алкотест Дрегер7510”№ АRВВ-0034, както и не е дал кръв за медицинско изследване. От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията на закона, като при поискване да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и/или да даде кръвна проба, за да се установи дали е управлявал след употреба на алкохол,като това е негово задължение да бъде изпробван по един от двата начина за употреба на алкохол, когато е налице съмнение за това от страна на контролните органи. Касае се за вменено му задължение по закон.
Проверяващите го полицейски служители с оглед явно нетрезвото състояние на водача и според собствените му признания,че е употребил алкохол са решили да установят дали водача управлява МПС под въздействие на алкохол,но той е отказал. Налице е на първо място отказ да бъде изпробван с техническо средство, което се установява от свидетелските показания, дадени по делото, както и е бил съставен талон за медицинско изследване, с оглед изискването в нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДП. Този талон е връчен на нарушителя, видно от отразеното в него.Въпреки,че го е приел, жалбоподателят не се е явил в указания в талона за медицинско изследване срок в болничното заведение, за да бъде изследван лабораторно дали е управлявал МПС под въздействието на алкохол, Неявяването на водача за провеждане на лабораторното медицинско изследване покрива състава на отговорността и по втората хипотеза на чл.174, ал.3от ЗДП.Предвид на това съдът приема,че в случая нарушението се осъществява в отказ да бъде извършено изследване за употребата на алкохол и по двата алтернативно посочени в ЗДП начини: с техническо средство или с изследване на дадена кръвна проба. От писмените и гласни доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин отказа на водача-жалбоподател да бъде изпробван с техническо средство, както и да даде кръв за медицинско изследване. Причините за това са без значение, тъй като същият не е изпълнил свое задължение като водач на МПС, вменено му по силата на закона.
Съгласно чл. 174, ал.3 от ЗДП на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба от 2000 лв.
В случая административно-наказващия орган е наложил на жалбоподателя съответните и с фиксиран размер наказания предвидени в закона, а именно 24 месеца лишаване от право да управлява МПС, както и глоба в размер на 2000 лв.Съдът счита, че в случая са спазени изискванията на чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, доколкото вида и размера на наложените санкции е в законово определения такъв и с налагането им ще се постигнат целите на административното наказване предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложеното съдът потвърди в тази му част наказателното постановление ,като законосъобразно .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: