МОТИВИ ПО НОХД № 482/2009 г на ПОС.

 

Против подсъдимият Л.М.Г. са повдигнати обвинения за това, че:

І.През периода 23-28 ноември 2001г в гр.Червен бряг , в качеството си на длъжностно лице –изпълнителен директор на “**” АД –гр.Червен бряг като извършител в съучастие с Н.Т.К.-председател на ТСК”**”-гр.** , като помагач  присвоили /Г. с действия по издаване на устни заповеди и разпореждания за извозване извън територията на дружеството в горепосочените дни и предаването им във фактическа власт на Н.Т.К. без правно основание / , чужди вещи -възли и детайли за изделие-2С1-“Гвоздика” , собственост на “**”АД / подробно изброени и описани в обстоятелствената част на обвинителния акт/ , поверени му в това му качество да ги управлява , на обща стойност-817 174.05лв./осемстотин и седемнадесет хиляди сто седемдесет и четири лева и пет стотинки/, като стойността на присвоеното е в особено големи размери и случая е особено тежък по смисъла на чл.93 т.8 от НК.

-престъпление по чл.203 ал.І във вр. с чл.201 във вр. с чл.20 ал.ІІ  от НК.

 

ІІ.През периода 26 ноември-05 декември 2001г. в качеството на изпълнителен директор на “**”АД –гр.Червен бряг , като подбудител в съучастие Н.Т.К. –председател на ТСК “**”-** като извършител , пренесли през границата на Република България в района на гр.Бургас , без знанието и разрешението на митниците оръжие-възли и детайли /подробно изброени и описани в обстоятелствената част на обвинителния акт/ за изделие ** мм самоходна артилерийска гаубица , комплектовани в 71 опаковъчни каси , контейнери с №MSCU 2921063 , TRIU 5011905 , ITLU 655 7945 1905 и TRLU 6269993 , чрез използване на официални документи с невярно съдържание , както следва:

-На 26.11.2001г.в митническо бюро -гр.Горна Оряховица -митническа декларация – с № 4302/1-2846/26.11.2001г.

-На 28.11.2001г в Митническо бюро-гр.**-митническа декларация №3001/1-2411/28.11.2001г.

-На 28.11.2001г.в Митническо бюро гр.**-митническа декларация №3001/1-2408/28.11.2001г., и

-На 30.11.2001г. в Митническо бюро гр.**-митническа декларация №3001/1-2452/30.11.2001г. , като предметът на контрабандата е в особено големи размери -817 174.05лв./осемстотин и седемнадесет хиляди сто седемдесет и четири лева и пет стотинки/-и случая е особено тежък по смисъла на чл.93 т.8 от .

-престъпление по чл.242 ал.ІV във вр. с ал.І буква “Б” и “Г” във  вр. с чл.20 ал.ІІІ   от НК.

 

ІІІ.  През периода м.юни -31 декември 2002г в гр.Червен бряг , при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице-изпълнителен директор на “**” АД и “Б.” ООД в кръга на службата си съставил официални документи ,както следва:

1.На неустановен ден през посочения период- Договор от 12.07.2002год. между “**” АД и ТСК “**”,

2.На неустановен ден през посочения период-Протокол –образец 19 и Анализ №2 и 3 към същия договор ,

3.На неустановен ден през посочения период-Договор от 08.07.2002г между “**” АД и ТСК “**” ,

4.На неустановен ден през посочения период-Протоколи –образец 19-2 броя и Анализ №1 към същия , 

5.На неустановен ден през посочения период-Договор № РБИ от 27.05.2002г между “Б.”ООД и “******” ООД-гр.** 6.На неустановен ден от посочения период-фактура №680/30.11.2002г на стойност 60 000 лв с ДДС,

7.На неустановен ден от посочения период-фактура №**********/30.08.2002г на стойност 302 400 лв. с включен ДДС,

8.На неустановен ден през посочения период-фактура №**********/30.11.2002г на стойност 60 600 лв. с ДДС,

9.На неустановен ден през посочения период-Договор №04.РБС от 27.08.2001г между „** „ АД и ТСК”**”.

10.На неустановен ден през посочения период-Споразумителен протокол от 16.10.2002г между „**” АД и ТСК”**”,

11.На неустановен ден през посочения период -Писмо на „**” АД –изх.№379 от 0.05.2001г.

12.На неустановен ден през посочения период-Протокол от 23.11.2001г между ТСК”**” и „**” АД за предадени резервни части на стойност 585 954.42 лв.в които удостоверява неверни обстоятелства , с цел да бъдат използвани тези документи , като доказателство за тези обстоятелства.

 

-престъпление по чл.311 ал.І във вр. с чл.26 ал.І от НК.  

       

Против подсъдимият Н.Т.К. са повдигнати обвинения за това, че:

І.През периода 23-28 ноември 2001г в гр.Червен бряг в качеството си на длъжностно лице –Председател на Търговско Стопанска Кооперация “**”-гр.** , като помагач в съучастие Л.М.Г. – изпълнителен директор на “**” АД , като извършител , присвоили /К. чрез действия по приемане в негова фактическа власт и без правно основание за съхранение с цел износ в чужбина от негово име/ чужди вещи –възли и детайли за изделие -2С1- “Гвоздика” /подробно изброени и описани в обстоятелствената част на обвинителния акт/, собственост на “**” АД на стойност-817 174 .05 лв./осемстотин и седемнадесет хиляди сто седемдесет и четири лева и пет стотинки /, като присвоеното е в особено големи размери , а случая особено тежък по смисъла на чл.93 т.8 от НК

-престъпление по чл.203 ал.І във вр. с чл.201 във вр. с чл.20 ал.ІV  от НК

 

ІІ.През периода 26 ноември-05 декември 2001г. в качеството на председател на ТСК “**” , като извършител и  в съучастие с Л.М.Г. -изпълнителен директор на “**”АД –гр.Червен бряг като подбудител  , пренесли през границата на страната в района на гр.Бургас , без знанието и разрешението на митниците оръжие-възли и детайли /подробно изброени и описани в обстоятелствената част на обвинителния акт/ за изделие ** мм самоходна артилерийска гаубица , комплектовани в 71 опаковъчни каси , контейнери с №MSCU 2921063 , TRIU 5011905 , ITLU 655 7945 1905 и TRLU 6269993 , чрез използване на официални документи с невярно съдържание , както следва:

-На 26.11.2001г.в митническо бюро -гр.Горна Оряховица -митническа декларация – с № 4302/1-2846/26.11.2001г.

-На 28.11.2001г в Митническо бюро-гр.**-митническа декларация №3001/1-2411/28.11.2001г.

-На 28.11.2001г.в Митническо бюро гр.**-митническа декларация №3001/1-2408/28.11.2001г., и

-На 30.11.2001г. в Митническо бюро гр.**-митническа декларация №3001/1-2452/30.11.2001г. , като предметът на контрабандата е в особено големи размери -817 174 .05 лв./осемстотин и седемнадесет хиляди сто седемдесет и четири лева и пет стотинки /и случая е особено тежък по смисъла на чл.93 т.8 от НК .

-престъпление по чл.242 ал.ІV във вр. с ал.І буква “Б” и “Г” във  вр. с чл.20 ал.ІІ във вр. с ал.І  от НК.

 

 ІІІ.През периода м.юни-31.декември.2002г в гр.Червен бряг , при условията на продължавано престъпление в качеството на длъжностно лице-Председател на ТСК “**”-гр.** и управител на “******” ООД-гр.** в кръга на службата си съставил и подписал официални документи както следва :

1.На неустановена дата през посочения период- Договор от 12.07.2002г между “**” АД и ТСК “**” ,

2.На неустановена дата през посочения период-Протокол –образец 19 и Анализи № 2 и 3 към същия договор ,

3.На неустановена дата през посочения период- Договор от 08.07.2002г между “**” АД и ТСК “**” ,

4.На неустановена дата през посочения период-Протоколи –образец №19- два броя и Анализ № 1 към същия ,

5.На неустановена дата през посочения период-Договор № РБИ от 27.05.2002г между “Б.” ООД и “******” ООД-гр.**,

6.На неустановена дата през посочения период-фактура № **********/27.06.2002г на стойност 301 920 лв. с включен ДДС , 15.На неустановена дата през посочения период-фактура № **********/30.11.2001г на стойност 60 000 лв. с включен ДДС, 7.На неустановена дата през посочения период-Писмо на ТСК “**”-изх. № 406/16.10.2002г.,

8.На неустановен ден през посочения период -Договор №04-РБС от 27.08.2001г между „** „ АД и ТКС „**”,

9.На неустановен ден през посочения период-Фактура №********** от 25.09.2002г на стойност 154 440 лв. с вкл. ДДС

10.На неустановен ден през посочения период-Фактура №********** от 09.09.2002г на стойност 24 000 с вкл.ДДС

11.На неустановен ден през посочения период -Фактура № ********** от 17.09.2002г на стойност 47 000 с вкл.ДДС

12.На неустановен ден през посочения период-Споразумителен протокол от 16.10.2002г между ТСК”** и „** „ АД,

13.На неустановен ден през посочения период-Писмо от ТСК”**” –изх № 275/21.03.2001г.

14.На неустановен ден през посочения период -Писмо на ТСДК”**” –изх.№293/22.05.2001г.

15.На неустановен ден през посочения период-Протокол от 23.11.2001г между ТСК „**” и „** „ АД за предадени резервни части на стойност 585954.42 лв.

16.На неустановен ден през посочения период-Писмо на ТСК”**” –изх. №406/16.10.2002г. в които удостоверил неверни обстоятелства , с цел да бъдат използвани тези документи , като доказателство за тези обстоятелства.

          -престъпление по чл.311 ал.І във вр. с чл.26 ал.І от НК.

 

Против подсъдимият Р.Н.И. са повдигнати обвинения за това, че:

І.През периода  23-28 ноември 2001г. в гр.Червен бряг , в качеството си на длъжностно лице –изпълнителен директор на “**” АД –гр.Червен бряг умишлено не положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество –произведена продукция по договор КАС-18 – комплектована в 71бр. опаковъчни каси /подробно изброени и описани в обстоятелствената част на настоящия обвинителен акт/  на обща стойност 817 174.05лв. съобразно  задълженията му по чл.47 ал.І :

„Членовете на съвета на директорите са длъжни да изпълняват задълженията си в интерес на дружеството , …” и 56 ал.V букви А и Г :

„Изпълнителните директори :

                                                  А:осъществяват текущо управление на дружеството

 

                                               Г:предприемат действия по защита интересите на дружеството , включително като завеждат и се разпореждат с искове” , от Устава на „**” АД –гр.Червен бряг и от това последвали значителни щети -817 174.05лв.-особено големи размери , като деянието представлява особено тежък случай по смисъла на чл.93 т.8 от НК

-престъпление по чл.219 ал.ІV пр.2 вр. с ал.ІІІ вр. с ал.І от НК

 

ІІ.В неустановен ден през периода м.юни 2002г -31 декември 2002г в гр.Червен бряг , в качеството си на длъжностно лице –изпълнителен директор на “**” АД и “Б.” ООД в кръга на службата си подписал официален документ-Договор № 04РБС от 27.08.2001г между “**” АД и ТСК “**”, в който удостоверил неверни обстоятелства , с цел да бъде използван този документ , като доказателство за тези обстоятелства.

          -престъпление по чл.311 ал.І от НК.

 

Участващият по делото прокурор от ПОП поддържа частично обвиненията против тримата подсъдими  с изключение на обвинението срещу подс.Л.М.Г. по т.8-12 от пукт 3 от обвинението за този подсъдим,на обвинението срещу подс.Н.Т.К. по т.7-16 от пукт 3 от обвинението за този подсъдим и обвинението по пункт 2 срещу подс.Р.Н.И..

Защитникът на подсъдимия Л.М.Г. – адв.Ц. прави искане за пълно оправдаване на подсъдимия и по трите обвинения, като излага подробни съображения,които ще бъдат коментирани подробно по-долу в мотивите.

Подсъдимият Л.М.Г. изразява становище, че обвиненията и по трите текста са изцяло неоснователни и следва да се постанови оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия Н.Т.К.-адв. Я. иска пълно оправдаване на подсъдимия по подробно изложени съображения, които се обсъждат по-долу.

Подсъдимият Н.Т.К. изразява становище, че обвиненията и по трите текста са изцяло неоснователни и следва да се постанови оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия Р.Н.И.-адв. Л. иска пълно оправдаване на подсъдимия по подробно изложени съображения, които се обсъждат по-долу.

Подсъдимият Р.Н.И. изразява становище, че обвиненията и по двата текста са изцяло неоснователни и следва да се постанови оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Преди излагане на изводите относно фактическата обстановка съдът намира за необходимо да посочи,че с оглед на големия общ обем от факти се излагат едновременно с приетите за установени фактически положения и обсъждането на доказателствения материал от съда, свързан със съответния обем от факти.

          На 25.07.1997г между Военнопромишлената корпорация на Судан /МИК/ - от една страна и “КАС-ИНЖЕНЕРИНГ КОНСОРЦИУМС” ООД-София и “**” ЕАД –Червен бряг от друга бил подписан Анекс № КАС-18-Договор за доставка и изграждане на нестандартно оборудване, инструменти, възли и техническа документация за производство на изделие –2С1 – “Гвоздика”, което да бъде разположено в новоизграждащ се военен завод в Судан в близост до гр.Хартум-/Папка № 18 А от предварителната проверка лист 174-211/. Отношенията между български и судански фирми във връзка с подобна дейност датирали още от 1994г. когато между Министерството на отбраната на Судан от една страна и Гражданско сдружение “КАС” от българска страна бил сключен договор за изграждане на военни заводи в Судан и обучение на судански специалисти в предприятията на Военно-промишления комплекс на Република България-/папка 17 от предварителната проверка, лист 45-48, том 2 лист 28-90/. По това време /1994г./ държавните фирми “Арсенал” , “**” , “Аркус” , “Трема” и “Пима” с договор от 30.05.1994г. се споразумели по реда на ЗЗД за създаване на ГС”КАС” с цел сътрудничество между българските оръжейни фирми при излизането им на външни пазари.

          На 11.07.1996г между правителствата на Република България и САЩ било сключено секретно споразумение-/том 2 лист 25/ за провеждане на политика на изключителна въздържаност по отношение на трансферите на оръжия и чувствителни стоки и технологии с двойна употреба за няколко страни между които и Судан. От този момент всички сделки били съгласувани с американската страна.

          С изменение № 1 от 16.11.1997г. на посочения по-горе Анекс № КАС-18 “**”-ЕАД /папка 18 А , лист 166-171 , том 2 лист-37, 39-45/ поела задължението да достави в Судан 30 машинокомплекта в т.н. “разсип”. Това понятие означава не сглобени  сборки, възли и детайли за цялостен монтаж на едно изделие. В първоначалния вариант на приложение 1 на Анекс КАС-18 е посочено, че оръдейната система не е предмет на доставка. По-късно на 04.02.2000г. е подписано изменение и допълнение по силата на което следва да се доставят и оръдейните системи/папка №18 от предварителната проверка-лист 87-92./ на цена 25 000 щ.д. бройката.

Междувременно, след сключен договор за продажба от 30.06.1999г между Агенцията за приватизация –гр.София и “**-99“ АД –Червен бряг на купувача били продадени 807 696 бр. поименни акции, които представляват 75% от общия брой акции на “**” ЕАД. Другите 25 % останали собственост на държавата, представлявана от Министъра на промишлеността. Впоследствие с решение от 02.09.1999г на Плевенския окръжен съд и на база сключения договор за приватизация дотогавашното наименование “**”-ЕАД било заличено и било вписано ново такова – “ ** “ –АД - гр. Червен бряг. За изпълнителни директори на акционерното дружество били избрани подс.Л.М.Г. и Р.Н.И. - /том 2 лист 134 -152/. Съобразно устава на дружеството те започнали да изпълняват задълженията си , а и правата  като ръководни длъжностни лица отговарящи за управлението му с всички произтичащи от това последици. Работата по изпълнение на договора със суданската страна продължила като в изпълнение на посочените договорености били осъществени общо 12 експедиции. Под този термин следва да се разбира поредност на дадена партида от възли и детайли, като партидата не е окомплектована по конструктивни признаци, а на база технологична готовност за предаване на клиента. От посочените 12 експедиции 9 били комплектовани с машини и съоръжения за инженеринговата част от договора и три - 10, 11 и 12 са комплектовани от възли и детайли за изделието 2С1- “Гвоздика”. Всички посочени 12 експедиции били осъществени с разрешението на компетентните държавни органи – Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към Министъра на икономиката на Република България и съобразно действащата тогава нормативна уредба касаеща външнотърговската дейност с оръжие – Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки с възможна двойна употреба/ЗКВТОСТВДУ/влязъл в сила на 21.01.1996г.

          На 13.04.2001г. в изпълнение на поети международни ангажименти от Република България било прието Постановление на Министерския съвет №91, с което страната ни се присъединила към обща позиция на Европейския съюз 94/165/CFSP от 16.03.1994г. по отношение на прилагане забрана и ограничение върху продажбите и доставките на оръжие и на свързано с него оборудване по отношение на Судан. В изпълнение на това постановление се прилага забрана за продажба и доставки на оръжие и на свързано с него оборудване за тази страна /т.2 от сл.д.,л.8-23/.

          Независимо от това работата по договора – КАС-18 в “**” АД-Червен бряг продължила. По тази причина през периода 13-15.10-2001г. на посещение в Република България били представители на суданската страна. Последните провели срещи с изпълнителните директори на “**” АД - Л.М.Г. и Р.Н.И., както и с управляващия ГС”КАС”  и “КАС ИНЖЕНЕРИНГ КОНСОРЦИУМ” ООД – Р.Х.Р. /това се установява от показанията на свид.Р.Р./. Договореностите  от тази среща били отразени в протокол от 15.10.2001г /копие в папка № 4 от предварителната проверка,л.3-6, оригинал на английски език и превод в папка с оригинални документи л.22-25/. Този протокол за „**“ АД е подписан от изпълнителния директор Р.И., видно от графическата експертиза т.17 л.43/на протокола на л.30 т.17 липсва подпис на следователя, но е подписан от обвиняемия и защитника му което дава основание да се приеме, че експертизата е изготвена въз основа на годен сравнителен материал/.

В протокола е отразено, че представителите на ** АД и КАС Инженеринг ООД от една страна и представителите на МИК – Судан са се споразумели за следното:

1. Втората пратка по договора КАС 18 да включва всички необходими артикули за извършването на 20 комплекта от 2С1;

2. ……българската страна се съгласи да изпрати втората пратка 20 комплекта от гривни 2С1, готови за започване на производството на корпуси и оръдейни куполи;

3. Екипът за техническо съдействие ще отпътува за Хартум през следващите две седмици;

4. Българската страна ще направи всичко възможно да осъществи втората доставка в рамките на един месец;

5. В съответствие с горните точки МИК ще нанесе изменения в Акредитив # 6КIМ001051/29.06.2000, както следва: краен срок за изпращане 21.11.2001г и важи до 10.06.2002г.

В последствие между суданската страна и “**” АД в периода октомври-ноември 2001г. се водила оживена кореспонденция относно сроковете, цени на детайли и т.н./папка № 18 от предварителната проверка л.132-137, 139/. Във факс от 1.11.01г от суданските представители /превод на л.134 папка 18 пр.пр./ до ** АД се посочва, че съгласно протокол от 15.10.2001г /очевидно става въпрос за горепосочения протокол/ „**“ АД ще получи гаранционно писмо за останалата стойност след експедицията. В т.3 се посочва, че се приема оферираната стойност на 20 бр. пръстени /цена 34,500 щ.д./ и ще преведат сумата след одобрение на съответния представител. Тези пръстени са посочени и във факса от 29.10.2001г - на л.136 от папка 18 пр.пр. е превода от назначения преводач. Тези факсове естествено не могат да бъдат нито с оригинален подпис, нито с оригинален печат, което се взема предвид от съдебния състав, но няма процесуална пречка да бъдат обсъдени при преценка на търговските отношения на двете страни.

          Във връзка с постигнатите договорености и явно в изпълнение на т.2 и 4 от посочения по-горе протокол от 15.10.01г. със заповед №1944 от 22.10.2001г./лист-21 от том 17,оригинал-л.20 от папка с оригинални документи/,т.е. само седмица след подписването на протокола със суданската страна изпълнителния директор на “**” АД – Л.Г. разпоредил производството на точно 20 комплекта подпогонни  пръстени за изделие 2С1.Това доказва,че макар и да не е подписал протокола от 15.10.01г.същият е бил наясно с постигнатите в него договорености. Пръстените представляват детайл който се монтира на корпуса и купола на изделието 2С1 и между тях се поставя т.н. “погон”  лагер с особена конструкция осигуряващ развъртането на купола.

Прави впечатление фактът,че в горния ляв ъгъл на цитираната Заповед №1944 от 22.10.2001г е посочено , че тя е представена и подписана от Р.Р. – ръководител направление МП /Маркетинг и продажби/. По време на разпита си пред настоящата инстанция обаче този свидетел категорично твърди, че това не е негов подпис и не е подписвал и представял тази заповед и не е в течение на същата още повече,че на гърба й е посочена абревиатурата „ОМР“,което означава отдел „Маркетинг и реклама“,който отдел е идентичен с направление „Маркетинг и продажби“,но и там не е положен негов подпис.Този факт навежда към извода,че производството на двадесетте броя пръстени е било запазено в тайна от възможно най-голяма част от останалите длъжностни лица имемнно с цел да се избегнат въпроси относно производството и последващата експедиция.

Произвеждането на пръстените/експедиция 15/ и складирането на другите две експедиции 13, 14 се установява от следните доказателства:

Произвеждането на пръстените се установява от показанията на св. И.Г. дадени пред настоящата инстанция,както и тези депозирани пред друг съдебен състав при предходното разглеждане на делото /тогава № 208/2004г.по описа на ПОС-по-долу в мотивите където се посочват показания депозирани пред друг съдебен състав при предходното разглеждане на делото се имат предвид именно показанията депозирани по НОХД № 208/04г.по описа на ПОС/,прочетени от съда по реда на чл.281,ал.1,т.2 от НПК, който изрично посочва, че през 2001г му е поставена задача да изработи пръстени конкретно за 2С-1 -”Гвоздика”.Сочи,че е разпознал пръстените не само по размера им,а и по номерата и индексите върху чертежите.Този свидетел,който през 2001г. е рабитил на каруселен струг твърди,че през същата година не е изработвал части за гражданска продукция. Показанията на другия свидетел /както тези дадени пред настоящия съдебен състав,така и тези дадени пред друг при предходно разглеждане на делото и прочетени в хода на съдебното следствие по настоящето дело на осн.чл.281,ал.1,т.1 от НПК/ участвал в изработването на пръстените на същия струг – П.К. са уклончиви – същият твърди, че не е обърнал внимание на чертежите и това какво работи. Тези показания, обаче не игнорират показанията на свид.Г., които са категорични.Изработвонето на пръстените именно във връзка с издаването на Заповед №1944 от 22.10.2001г.се установява от показанията на свид.Л.Ц.,който е подписал цитираната заповед в горния десен ъгъл.Във всеки един етап от наказателното производство /настоящата инстанция освен,че проведе непосредствен разпит на свидетеля в с.з.на 03.06.11г.,прочете на осн.чл.281,ал.4,във вр.с ал.1,т.2 от НПК показанията на този свидетел депозирани пред органите на досъдебното производство на 09.07.03г.и на 18.10.03г.,както и на осн.чл.281,ал.1,т.2 от НПК прочете и показанията на свидетеля пред друг съдебен състав при предходното разглеждане на делото/ този свидетел твърди,че в изпълнение на Заповед №1944 от 22.10.2001г.са били произведени посочените в нея пръстени,като показанията му са различиват единствено относно по-нататъшната им съдба.В показанията си дадени на фазата на досъдебното производство на 09.07.03г.,както и в показанията си пред двете съдебни инстанции свид.Ц. сочи,че след като пръстените за изделие 2 С 1 са били произведени са били доработени впоследствие по поръчка на клиент и след като клиентът ги е върнал са били бракувани. В показанията си дадени пред орган на досъдебното производство на 18.10.03г. обаче този свидетел твърди,че пръстените произведени за изделие 2С1 са били експедирани за Судан и не са били доработвани,а Заповед № 952/18.06.01г.,която е издадена привидно,за да се оправдае доработката на пръстените е съставена през 2002г.след проверка на МВР по повод сигнал за експедиране на военна продукция.Настоящата инстанция кредитира именно тези показания не само защото те съответстват с останалите доказателства по делото /които ще се коментират по-доли в мотивите/,но и защото са логични.В показанията си дадени на фазата на досъдебното производство на 09.07.03г.,както и в показанията си пред двете съдебни инстанции свид.Ц. сочи,че след като пръстените за изделие 2 С 1 са били произведени са били доработени впоследствие по поръчка на клиент.Прави впечатление обаче фактът,че хронологически Заповед № 952/18.06.01г.,издадена,за да се оправдае привидното доработване на пръстените и впоследствие тяхното привидно бракуване,предхожда Заповед №1944 от 22.10.2001г.,т.е.невъзможно е пръстените да бъдат доработени преди да са произведени.В този ред на мисли показанията на свид.Ц.,че след като са били произведени съгласно Заповед №1944 от 22.10.2001г.подпогонните пръстени са били доработени в съответствие със Заповед № 952/18.06.01г. и впоследствие бракувани не следва да се ценят с доверие.Напротив-обстоятелството,че Заповед № 952/18.06.01г.е издадена през 2002г.се установява именно от факта,че посочената в нея дата предхожда датата на заповедта за производство на пръстените.От показанията на св. С.Д.С. /както тези депозирани пред настоящата инстанция,така и тези дадени пред друг съдебен състав при предходното разглеждане на делото и прочетени в хода на съдебното следствие по това дело на осн.чл.281,ал.1,т.1 от НПК/ – началник цех и отговарящ за производството – се установява, че през 2001г са изработвали детайли за 2С-1 по подписания договор. За това е получавал нареждания от изпълнителния директор Л. Г. и производствения директор. Посочва още, че пръстените са изработени съобразно заповед №1944/22.10.2001г.,с която е запознат. Още посочва свидетеля, че изработените пръстени са натоварени на камиони и са заминали, но не знае на къде.Свидетелят С. твърди,че не е виждал Заповед № 952/18.06.01г.и не му е известно пръстените за 2С–1 да са били преработвани в друг детайл. От показанията на този свидетел се установява, че изработени части, включително и пръстени за 2 С -1 са предадени и приети по складова разписка от 27.11.2001г и 13.11.2001г/л.6 и 7 от папка №6 на предварителна проверка/ от ЦПЗ-ЗУ и съответно приети от ЗИП/цех окомплектовка/. От показанията на св.М.Ц.Г. се установява, че през 2001г е имало отделни поръчки по договора КАС 18 за изделие 2С 1 и са произведени 20 броя пръстени за корпуса и купола на изделието. След подреждането на палета пръстените са изкарани с камион за цех ЗИП. От показанията на св.В.В./диспечер по окомплектоване на производството/ се установява, че описаните индекси в приемо-предавателни разписки №1027,1025, 1017, 1014, 1010, 1011, 1012,/л.3-6 и 8-14 от папка № 6 от предварителната проверка/ подписани от нея /с изключение на тази на л.6/, се отнасят до детайли на 2С-1. Както е видно тези приемо-предавателни разписки са с дати от края на м.октомври и м. ноември 2001г – периода на подготовка и извозване на процесните експедиции на резервни части за Судан за изделието 2С-1. От изложените доказателства се налага извода, че в разглеждания период е имало преминаване от цех в цех на части за машината 2С-1 с военно предназначение. От показанията на св.Е.Г./също диспечер/ също се установява, че детайлите в разписките се означават със съответните индекси и последните в разписки 1129 и 1028 от 13.11.01г. на л.6 и 7 от папка №6 от предварителната проверка сочат за детайли за 2С-1. Това също потвърждава обработването и движението на детайли за военната машина. Свидетелят И.М. – зам. главен счетоводител през 2001г и до 2002г изпълняващ длъжността главен счетоводител посочва, че има реално изпълнение на изделието 2С-1, според попълваните от счетоводството документи. След предявяване на складови разписки №010402/27.11.01г; №010404/28.11.01г и №010409/30.11.01г /папка №5 пр. пр. л.25-27-номерацията на съответния лист е изписана със син флумастер/св. М. посочи, че са по договор КАС 18, което е отразено и в самите разписки. Резервните части по тези разписки са заведени в склада с обща стойност  по договора КАС 18 – 211 200лв + 422 200лв + 116 600лв или това означава общо 750 000лв. Тази сума означава, че за предприятието това са разходите по сметка 611 т.е. това е заводската себестойност на резервните части/без пръстените/. Складовите разписки са описани по номера, дати и стойност в Дневника на синтетичните и аналитични сметки за периода м.януари-декември 2001г по договора КАС 18 – виж л.24 /номерацията е изписана със син флумастер/ от папка №5 от предварителната проверка. Разглежданите складови разписки удостоверяват предаване на продукцията от производствения цех в склада за готова продукция по описаните каси и стойност. Освен това следва да се отбележи, че св.И.М. изрично посочи, че не и е известно да има счетоводни документи описващи експедицията на резервните части по договора КАС 18.Относно предавателно-приемателна разписка 1028/13.11.2001г /л.7 пр. проверка папка №6/  св.Н.Г.В. в показанията си дадени пред друг съдебен състав при предходното разглеждане на делото,прочетени в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция на осн.чл.281,ал.1,т.2 от НПК посочва, че тя се е подписала за Н. Спасова и отразеното в разписката отговаря на действителността.В показанията си депозирани при сегашното разглеждане на делото свидетелката сочи,че подписът върху горепосочения документ прилича на нейния,но не го разпознава категорично. От разписката е видно, че с нея са предадени 7 броя изделие 2С1 46.505 – което съответства на детайла по т.1 от Заповед №1944/22.10.2001г – основа – 20бр. Казано по друг начин тази разписка установява готови 7 броя от тези основи, от които по заповед следва да бъдат произведени 20. Тя сочи, че в завода е известна като Спасова и поради това така е посочено в документа. Относно другите разписки от л. 3 до 16 свидетелката твърди, че не са подписани от нея. Изложеното дотук в настоящия абзац дава възможност да се направи категоричния извод,че в изпълнение на уговорките със суданската страна изложени в протокола от 15.10.01г.подсъдимият Л.Г. със знанието на подс.Р.И. е разпоредил производството на частите посочени в протокола и те са били произведени. 

Относно последващите действия на подсъдимите следва да се има предвид на първо място,че точка 2 от посочената заповед №1944 от 22.10.2001г изрично урежда експедирането на цитираните детайли “със следващата експедиция по договор КАС-18, в съответствие с протокола от 15.10.2001г ”.  Предвид наложеното вече ембарго за износ на оръжие за Судан, обаче на ръководството на “**”-АД-Червен бряг в лицето на изпълнителните директори Л.Г. и Р.И. било ясно, че по реда в ЗКВТОСТВДУ продукцията не може да бъде изнесена. Ето защо подс.Г.,който отговарял за производствената дейност търсил начин за износ от името на друга фирма под формата на гражданска продукция,защото “**”АД е известна като производител на специална продукция и износ дори на детайли произведени от нея веднага би довел до щателна проверка, изискване на разрешение за износ каквото дружеството нямало в този момент и до невъзможност за осъществяване на експедицията.Подс.Л.Г. се свързал с подс.Н.Т.К..Последният е бивш работник в “Арсенал”-** като от 26.01.2001г. с решение на ОС-Стара Загора е вписан като председател на УС на Търговско стопанска кооперация ”**” регистрирана в същия съд-ф.д.№5283/1991г по чл.489 от ГПК във вр. с чл.4 от ЗК/том 1 , лист 82-84 ,том 2 , лист 130/.Същият извършвал търговска дейност със Судан като изнасял за там различни стоки и бил наясно с всички процедури и необходими документи представяни пред българските и суданските митнически власти по осъществяване на износа, съответно вноса .Познавал се и с двамата изпълнителни директори на „**”. Съгласил се да изнесе, чрез управляваната и представлявана от него кооперация, готовите възли и детайли от поредните 13, 14 и 15 експедиция по договор КАС-18 под формата на гражданска продукция-части за пътно-строителни машини,които не са под специален режим,като по този начин у митническите власти няма да бъдат предизвикани съмнения.След произвеждането на 20-те комплекта подпогонни пръстени по заповед на подс.Г. и със знанието на подс.И. на 23.11.2001г. започнало извозването им наред с другите детайли от 13,14 и 15 експедиция. Детайлите били опаковани в общо 71 бр. опаковъчни каси /сандъци/-13 експедиция в 60 каси, 14 експедиция в 9 каси и 15 експедиция в 2 каси. Пълният и точен списък на детайлите по бройки, каси и експедиции е описан в опаковъчни листи – т. 29 от сл. дело на хартиен носител и на електронен носител/диск/ в края на тома в разпечатан плик. Същите опаковъчни листа с цените на детайлите са в т.31 от сл.д., изпратени с официално писмо изх.№221/13.05.04г на ** АД. Тези части са описани в таблици в отделна папка, озаглавена „Приложение към мотиви на присъда по НОХД№ 482/09г на ПОС”, като приложение към настоящите мотиви.

          По изрично разпореждане на изп.директор Л.Г. касите били извозени до с.******* /**/- 13 и 14 експедиция и гр.Горна Оряховица-/пръстените/-15 експедиция. Там същите били получени от Н.К. и негови работници.

          Извозването се установява от пътен лист №018986/27.11.2001г с водач С.Д.С., товарителница №015360, пътен лист №041947/28.11.2001г и товарителница №015360/папка 15 от предварителната проверка л.29-32/. Видно е от посочените документи, че маршрута е бил „**” Червен бряг – ** и обратно и съответно и „**” Червен бряг – ** – ******* - ** - „**” Червен бряг.Прави впечатление обаче,че не са издадени документи при разтоварването на стоката. Това се обяснява със създадената организация за възможно негласно извозване на стоката, което от друга страна принуждава изпълнителните директори да работят на доверие с Н.К..Извозването се установява и от показанията на свидетеля Й.М.. Този свидетел е бил шофьор в „**” АД – Червен бряг към момента 2001 г. и твърди,че три пъти е карал опаковани каси с резервни части, както е било записано в контейнери. Разтоварването е станало в *******, като товаренето в Червен бряг е било в цех на „**” – ЗИП.Свид.Й.М. сочи,че при разтоворването е бил посрещнат от подсъдимия К.. Този свидетел след предявяването на пътни листи товарителници на л.8,9,10,11 от папка 15 на предварителна проверка, посочи, че това са документите за превоза.Извозването на частите за изделието 2С1 „Гвоздика” се установява от показанията на свид.С.П.. Твърди,че е извозил частите до *******,където е бил посрещнат от непознати лица,които са го попитали дали е от Червен бряг и след утвърдителен отговор камионът му е бил разтоварен.Направило му е впечатление,че никой не му е удостоверил получаването на стоката и не е бил издаден документ. Това е още едно доказателство,че извозването на частите за 2С1 е ставало по нелегален начин в резултат на устна уговорка между подс.Г. и К..Извозването на частите от „**“ АД се потвърждава и от показанията на свид.Ц.Ц.,дадени в хода на досъдебното производство и прочетени на етапа на съдебното следствие пред настоящата инстанция на основание чл.281,ал.4,във вр.с ал.1,т.2 от НПК.Този свидетел сочи,че през периода м.май-м.декември 2001г.е работил в корпус 3-задатъчен цех на АД „**“-Червен бряг и през този период в цеха са постъпвали детайли и възли от изделието 2С1 от другите цехове,които той и колегите му са окомплектовали и опакавали за експорт.Твърди,че детайлите и възлите са били за 2С1 и не са били преработвани и доработвани.Както бе посочено по-горе извозването на частите за 2С1 се установява и от показанията на свид.Л.Ц. дадени пред орган на досъдебното производство на 18.10.03г.,за които съдът вече разви доводи защо кредитира.Този факт,както бе изяснено и по-горе се установява и от показанията на свид.С.С. и М.Г.,коментирани по-горе.От изложеното в този абзац се установява по безспорен начин извозването на частите за 2С1 от 13,14 и 15 експедиция до с.******* и до гр.Горна Оряховица и **.

За формално спазване на документооборота в “**” АД били оформени складови разписки /папка № 5 от предв. Проверка , лист 26-28, лист 21 – в СР продукцията е описана по договор КАС 18 и по зап.№1944/22.10.01г. по съответна експедиция и каси/. В действителност продукцията  била извозвана направо от Корпус 2 /цех на дружеството/ и участък –ЗИП /цех окомплектовка на дружеството/ без въобще да постъпва в склада. Същевременно в счетоводството на дружеството не  постъпили нареждания за експедиция и не била оформяна фактура документираща продажбата на детайлите каквато е нормалната практика при воденето на счетоводна отчетност. Поради това и продукцията се води в наличност при счетоводното  п**лючване на 2001г на “**” АД.

В резултат на извършеното в дружеството няма нито един документ, който да отразява действителното положение – извозването на продукцията от “**”АД и получаването й от ТСК “**”/последното се обяснява логично с това, че с оглед осъществяване на нелегалния износ подъсимите Г. и К. неминуемо са били принудени да работят на доверие, без да се оформят документи за получаване в ТСК **, дори при такава значителна стойност на доставените материални ценности/. Същевременно липсват и каквито и да е документи, които да отразяват, че изнесените от завода детайли са във връзка с изпълнението на задълженията на “**”АД по договора и –КАС-18 със суданската страна,напротив-те са били експедирани от дружеството без никакво правно основание.

Липсата на надлежно документиране на извозването на стоките сочи за намерението за присвояване на имуществото или най-малко за осъществяване на нелегален износ/по-долу ще се посочи, при обсъждане и на другите доказателства, защо се приема, че става въпрос за умисъл за присвояване, а не само за износ в по смисъла на чл.242 от НК./. Както е видно от горното документирането на извозването е сведено до минимално необходимото, така че при евентуална проверка на камионите по пътя да могат шофьорите да представят надлежни документи за превоза, както се спомена по-горе по повод едни от свидетелските показания.

След получаването на стоката ТСК”**” в лицето на управителя Н.К. организирал износа и периода 26.11.2001г.- 05.12.2001г  от името на кооперацията но вече като “стоманени фланци”- 40 комплекта и “резервни части за пътно-строителна техника”. Като получател в митническите декларации № 4302/1-2846/26.11.2001г.- обработена в Митническо бюро - Г.Оряховица - / лист 206 , том.3/ , №3001 / 1-2411/ 28.11.2001година - / лист-145,том 3/ , №3001/1 - 2408/28.11.2001г.- / лист 115, том 3/ и №3001/1- 2452/30.11.2001г. - /лист 157, том.3/, обработени в Митническо бюро – ** - лист била посочена “С.М.Т.ИНЖИНЕРИНГ”- ДЖИАТ КОМПЛЕКС”- гр.ХАРТУМ, СУДАН а декларатор е Н.К.. По митническите декларации теглото на контейнерите e нето 67 760 кг. Само теглото на контейнерите с пръстените е нето 8760 кг. Съгласно заключението на в.л. по съдебно-техническата експертиза л.22-27 от т.16 на сл.д. теглото на 20 комплекта подпогонни пръстени е 7400кг към него следва да се добави теглото на каса 15/1 -120кг за да се получи общо теглото на 15-та експедиция – 7520кг. Общото тегло на 69 броя каси/60 от експедиция 13 и 9 от експедиция 14/ е 65010кг/сумата се получава като сбор между теглото на всички каси-посочено на всеки опаковъчен лист/. При съпоставка на теглото на частите, според данни от предприятието и декларираното тегло на контейнерите се установява значителна близост между цифрите. Например между теглото на пръстените по експертизата и теглото по МД № 4302/1-2846/26.11.2001г, както и между общото тегло на контейнерите по другите три декларации и теглото по опаковъчни листи на ** АД. Разликата в теглото може да се дължи на установените различия от вещите лица на л.18 от т.16, както и на други обстоятелства по измерването и т.н. Следва, обаче да се отбележи значителната сходност в теглото на продукцията на ** АД и изнесената продукция. Стоката е съпроводена от спецификации и опаковачни листи, в които всички детайли са описани по индекси, позиции и количества. Тези опаковъчни листове с минимални изключения са идентични в наименованията и бройките с опаковъчните листове на продукцията от 13 и 14 експедиция по договора КАС-18. Разликите са основно в не отразените заводски номенклатурни номера които индикират продукцията като специална. Това се установява от заключението на СТИЕ л.15 т.16 последен абзац и т. 4 от заключението на л.18. Стоката която била предназначена за износ е подробно описана по бройки и каси както се посочи по-горе - т. 29 от сл. дело на хартиен носител и на електронен носител/диск/ в края на тома в разпечатан плик. Същите опаковъчни листа с цените на детайлите са в т.31 от сл.д., изпратени с официално писмо изх.№ 221/13.05.04г на ** АД. Те са и в приложение към мотивите.

          Св. Д.С.К.– митнически инспектор към Митница гр.**, след предявяване на обработените митнически декларациии в тази митница заяви, че са били отворени касите при проверка на сандъците и са установени машинни части,част от които дребни,подредени в пликчета. Тъй като стоката не е била декларирана като оръжие не е възникнало съмнение в тази насока. Взета е предвид стоката така както е декларирана и описана по опаковъчния лист. От показанията на св.Б.Л. от същото митническо бюро се установява, че тя и колегите й са извършили подробен оглед на подлежащите на износ стоки. При огледа са установили сандъци номерирани с опис на български език/опаковъчни листи/. След огледа е започнало товарене в контейнери. Митническите декларации са обработени следобяд на 28.11.01г. и са извършени другите действия по пломбилане и разрешаване на износа. Свидетелката посочва, че при извършения контрол не е имало причина да се счете, че частите са предназначени за военни машини.Същите обстоятелства се установяват и от показанията на св.А. Туманов – старши инспектор към момента.

          Като доставчик на част от стоките изнесени за Судан Н.К. посочил “*****” ЕООД -/том 2 , лист 156 -160 / , удостоверявайки това с проформа фактура № 00026065/29.11.2001г- на стойност 244 000 щ.д. /том.3 , лист 159/ при декларирана обща стойност на стоките за износ над 500 000 щ.д. Относно тази фактура свид.В.В. А., посочен в нея като м.о.л. и съставител посочи, че отношения с ** АД никога не е имал като търговец. Имали са една или две сделки с Н.К. но такава фактура не е подписвал и не е издавал, не съществува фактура с този номер дата и на такава стойност и в масивите на фирмата. Сделка по смисъла на фактурата не е имало.Още свидетелят посочва,че търгува с горива,зърно и захар и към 2001г.не се е занимавал с техника. В тази насока са и показанията на св.Д.Н. – счетоводител на „*****” ЕООД. Освен това в същия смисъл е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза-т.15 от сл.д.

От доказателствата по делото коментирани по-горе се установява,че ”***** “ ЕООД няма търговски отношения с ТСК “**” относно части за пътно-строителни машини и не е издавала окончателна фактура на база представената от подс.К. пред митническите власти проформа фактура,която както бе изяснено по-горе също не е била издадена от ЕООД „*****“. Прилагането на тази проформа фактура за неосъществена/недействителна доставка, към митническата декларация очевидно има за цел да прикрие истинския доставчик на изнесеното през митницата. И това е логично/с оглед осъществяване на контрабандата/, тъй като ако се декларира, че стоката е получена от ** АД/производител на военна продукция/, това би изострило вниманието на митническите власти с оглед на режима за износ на оръжие,което евентуално би предизвикало по-щателна проверка и би попречило на износа.

Чрез фирмите “Юнишипинг Интернешънъл” ООД-Варна /UNISHIPPING INTERNATIONAL LTD/ и “МСЦ”-ООД-Варна /MSC-LTD/ пратките били  комплектовани в контейнери за морски превоз с № MSCU 2921063, TRIU 5011905 , ITLU 655 7945 и TRLU 626 9993 , транспортирани от гр.Г.Оряховица и гр.** и натоварени в пристанища Варна-контейнер №MSCU 2921063 на 02.12.2001г./лист 18, 55-56 том 32/ и Бургас-Запад –Рибно пристанище  останалите три  - лист /51-59/ на кораб-“MSC-MARMARA” плаващ под холандски флаг /ITLU 655 7945 и TRLU 626 9993  на 4.12.2001г – натоварени на борд и TRIU 5011905 също на 4.12.2001г. В превода на коносамента на л.52 от т.32 поради техническа грешка е посочен TRIU 5011905, вместо ITLU 655 7945, но това не опорочава превода, защото съкращението на контейнера и цифровото изписване в документа на английски и превода на български език са едни и същи  /. Износът на първия контейнер – този натоварен в пристанище Варна бил осъществен през граничен митнически пункт МП2005–Пристанище Варна на 26.11.2001г,откъдето корабът потеглил в български териториални води към пристанище Бургас а на останалите три контейнера през митнически пункт-Пристанище Бургас – Запад, като кораба отплавал на 05.12.2001г.

Както от коносаментите, така и от митническите декларации, посочени по-горе е видно, че получател на цялата пратка е „С.М.Т. ИНЖЕНЕРИНГ CO.LTD – СУДАН”, ХАРТУМ, СУДАН ДЖИАТ ИНДЪСТРИАЛ СИТИ. Посочено е място на разтоварване – пристанище Судан. Както се посочи по-горе по договора КАС 18 уговорката е била за доставка в новостроящ се завод в близост до гр.Хартум.В показанията си дадени при предходното разглеждане на делото /НОХД № 208/04г./прочетени на етапа на съдебното следствие пред настоящата инстанция на осн.чл.281,ал.1,т.1 от НПК свид. Н.И. сочи,че на 08.11.01г.е бил изпратен от изпълнителните директори на АД „**“-Червен бряг-подс.Л.Г. и Р.И. в командировка в Судан,където е престоял до м.април 2002г.,като целта на командировката е била той и колегите му да учат работниците в Судан да сглабят 2С1.Сочи,че са работили в Джиат комплекс в Судан,който е бил голям завод.Същото твърди и свид.И.С.-че също е заминал командировка в Судан,като подс.Р.И. му е обяснил,че там ще сглабят изделието 2С1, като мястото на което са работили в Судан се е казвало „Джият“ и е било голям комплекс,в който е имало и заводи,в които се сглабя невоенна продукция.

Извозването на полученото в ** и ******* до Бургас се установява от показанията на св. К.П.Д., който описва отиването до **, товаренето там и превоза на товара до пристанище Бургас. Свидетелят е представил и издадената фактура №352/30.11.01г. л.83 от т.32 от сл.д/заверена от търговеца издател/. Свидетелят посочва, че превоза е бил на железни контейнери с вериги за верижна машина. За извършения превоз е издадена фактура от работодателя, в която е отразен превоза на контейнери и направлението. На л.82 от т.32 от сл.д. се намира наряд за работа, заверен с подпис и печат на фирмата, на който е отразен контейнер №ITLU 6557945, който е идентичен с декларирания в МД№3001/1-2411/28.11.2001г л.145 от т.3 от сл.д. Тази митническа декларация е подписана от Н.К. и с печат на ТСК **. Като получател е посочен С.М.Т. ИНЖЕНЕРИНГ ДЖИАТ КОМПЛЕКС ХАРТУМ СУДАН. Горното доказва идентичността на контейнера натоварен в ** и изнесен през Западно пристанище – Бургас.

Извозването на полученото в ** и ******* до Бургас се установява и от показанията на св.Г.С.. Този свидетел описва вземането на контейнера, товаренето в ******* и разтоварването в Бургас. В показанията свидетелят посочва, че са натоварени сандъци, на които не знае съдържанието. На л.93-96 от т.32 от сл.д. са приложени документите по извършения превоз. Тези документи са заверени с подпис и печат. При прегледа на Наряд за работа/л.93 т.32/ е видно, че превозения контейнер е ТRIU 501 1905, който съответства на описания в митническа декларация №3001/1-2452/30.11.2001г на л.157 т.3 от сл.д. подадена от Н.К. със съответния подпис и печат на ТСК **. Тази декларация посочва като получател С.М.Т. ИНЖЕНЕРИНГ ДЖИАТ КОМПЛЕКС ХАРТУМ СУДАН. В наряда има бележка до г-н К. за оглеждане на контейнера. Номера на контейнера, описан в МД №3001/1-2452/30.11.2001г се съдържа и във фактурата/л.94,т.32/ и товарителницата на л.96. Това дава връзката между декларирания контейнер в митническата декларация и натоварения от *******.

Извозването на контейнер се установява и от показанията на свид. С.Т.. Този свидетел твърди,че преди да натовори контейнера той е бил отворен от митнически служители и той е видял вътре сандък и вериги.Сочи,че е закарал контейнера от гр.** до пристанище Бургас.

Получаването на извозените, изнесени за Судан резервни части в крайното им местоназначение в Судан се установява от свидетелските показания на Н.И. /както тези депозирани пред настоящата инстанция,така и тези дадени при предходно разглеждане на делото и прочетени от настоящия състав на осн.чл.281,ал.1,т.1 от НПК/, който заедно с други работници на АД „**“-Червен бряг е бил командирован да работи в Судан за оказване на техническо съдействие при производството на изделие 2С1 „Гвоздика”. Времето, за което е била командировката е от 08.11. 2001 г. до м. април 2002 г., като през м. май 2002г.свидетелят отново е заминал за Судан по същата причина. Този свидетел посочва, че в периода на първата командировка през м.декември 2001г. е пристигнала пратка с части за 2С1 от „**” АД – Червен бряг, като също преди пристигането й вече е имало пристигнали детайли/те са от предходните експедиции/. Детайлите, според свидетеля са били за изделието 2С1 „Гвоздика” за извършване на цялостен монтаж. Този свидетел също така посочва, че е имало и подпогонни пръстени за въпросното изделие и те са пристигнали с посочената пратка./става въпрос за тези пръстени,произведени съгласно протокола от 15.10.01г.и издадената заради него Заповед № 1944/22.10.01г.,изнесени без съответната документация от сградите на АД „**“ и впоследствие пренесени контрабандно през границатга на РБ, които според акт за брак с невярно съдържание, обсъден по-долу са унищожени в ** АД/. Свидетелят е изготвил и съответни доклади във връзка с престоя си в Судан за извършената работа. Освен това, от показанията му се установява, че за заминаването в Судан е контактувал с подсъдимите Л.Г. и Р.И.. Посочва също, че се е отчел пред Р.И.. Твърди,че подсъдимият Л.Г. е събрал групата преди заминаването и е обяснил какво следва да се прави  - да обучат в Судан хора за производство на изделието 2С1 „Гвоздика”. Това събиране е станало преди 01.11.2001 г. Този свидетел категорично твърди, че счита, че частите са пристигнали от България, въпреки че не е видял етикети върху тях – имало е техническа комплектовка и документация в пълен комплект на английски език. Свидетелят посочва, че тя е била изготвена от „**” АД, защото там се е правела документацията. Освен това, изрично от показанията му става ясно, че целта на командировката и извършваната работа е била свързана единствено с производството на изделие 2С1 „Гвоздика”, а не с пътно-строителни машини. Доставянето на резервните части за въпросната бойна машина се установява и от показанията на В.В. дадени пред настоящата инстанция,така и пред друг състав на съда при предходното разглеждане на делото и прочетени в хода на съдебното следствие по това дело на осн.чл.282,ал.1,т.1 от НПК. Този свидетел също твърди,че е бил командирован в Судан през м. ноември, където е изкарал 7 месеца, като целта на командировката е била да учат съответните лица в суданската страна как се прави изделие 2С1 „Гвоздика”. Във връзка с командироването този свидетел посочи, че е контактувал и с подсъдимите Л.Г. и Р.И.,които са му обяснили и целта на командировката. Свидетелят посочва, че когато са пристигнали възлите и детайлите за цялостен монтаж на изделието са били пристигнали без двигател. Освен това, според него частите са от завода „**”, защото ги познава много добре, тъй като дълги години е работил с тези части. Също посочва, че подпогонните пръстени са били там /тези които по документи би следвало да са унищожени в ** АД/ и те са от завода „**”, защото ги познава добре.Свид. Х.Б. също твърди,че е бил командирован през периода 08.11.01г.до м.април 02г.в Судан,за да обучава местните работници да сглабят 2С1 от ръководството на АД „**“ /по онова време подс.Л.Г. и Р.И./. В Судан през периода 08.11.01г.-11.04.02г.и след това от 08.05.02г. е бил командирован и свидетелят Г.Н. отново със задача обучаване на суданските работници по сглобяване на 2С1.Твърди,че е било командирован от подс.Р.И. и Л.Г..Свидетелят В.Н. /в показанията си дадени прад настоящия съдебен състав и в тези дадени пред друг при предходното разглеждане на делото,прочетени на осн.чл.281,ал.1,т.1 от НПК също посочва,че е бил командирован в Судан през периода м.май-м.октомври 2002г.от подсъдимия Л.Г., като последният е връчил заповедите за командировка, обяснил е, че става въпрос за специална командировка. Този свидетел твърди, че целта на командировката е била сглобяването на военните машини „Гвоздика” 2С1. Работата на този свидетел е била свързана с ходовата част на машината. От показанията на Н.Я., също командирован в Судан през периода м.септември 2001г.-м.февруари 2002г.и м.май.-м.септември 2002г. за производството на 2С1 „Гвоздика” се установява, че организацията по изпращането на командированите лица е станало от двамата изпълнителни директори – Р.И. и Л.Г..От показанията на свидетелят И.С. – също командирован в Судан през периода м. май-м.септември 2002 г.- отново се установява целта на командировката свързана с обучение на суданските работници по сглабяне на 2С1 и това, че подсъдимият Р.И. му е обяснил целта на командировката. Свидетлят Е.П., също твърди,че е ходил в командировка в Судан през периода октомври-ноември 2001г.до пролетта на 2002г.,завърнал се е в България за 2-3 дни и след това отново е заминал за Судан до есента на 2002г.Този свидетел също посочва,че е бил командирован от подс.Л.Г. и Р.И.,които са му обяснили и целта на командировката-обучение на суданските работници по сглабяне на 2С1.Този свидетел сочи също,че докато е бил в Судан през периода октомври-ноември 2001г.до пролетта на 2002г.там са пристигнали подпогонни пръстени от България-той определя,че това е станало може би в началото на 2002г.От показанията на свид.В.С. се установява, че същият по повод командировката в Судан през периода м.май-м.септември 2002г. е контактувал с подсъдимите Л.Г. и Р.И., които са му казали, че заминават за Судан, за да обучават работници за сглабяне на 2С1.Свид.Т.Т.Г. също сочи,че през пролетта на 2002г.,когато все още е рабитил в АД „**“ е бил командирован в Судан,за да обучава местните работници да сглабят 2С1.Всички посочени в този абзац свидетели категорично твърдят,че освен във връзка с производството на 2С1 не са работили по други задачи и конкретно по машини за гражданска употреба.Изложеното в този абзац дава възможност да се направи извода,че за Судан са били изнесени не части за пътно-строителни машини,както е отбелязано в митническите декларации,а присвоените от АД „**“-Червен бряг възли и детайли за 2С1,които са били контрабандирани за Судан и са пристигнали там според показанията на част от свидетелите посочени в този абзац,а самите свидетели са били командировани именно във връзка със сглабянето на 2С1 след доставянето на частите съгласно уговорките в протокола от 15.10.01г.

          Почти веднага след осъществения износ и без никаква видима и основателна причина/освен във връзка с износа на частите за 2С1 Гвоздика за Судан/ предвид прекъснатите с наложеното ембарго от около 7 месеца бизнес отношения между МИК-Судан и “**”-АД – Червен бряг на 06.12.2001г двамата изпълнителни директори на българското дружество отишли в Судан-/т.11 , лист 21 -29,където са приложени командировъчна заповед,самолетни билети и хотелски разписки/ където прекарали 6 дни. Пътуването било осъществено през Турция с полет от Истанбул до Хартум в Судан .В деня в който Г. и И. били в Турция за да осъществят полета до Судан –на 06.12.2001г.там бил и Н.К. който напуснал Р.България на същата дата видно от справка на лист 99 том 18.Завръщането на К. съвпаднало със завръщането на Г. и И..Общото пътуване на изпълнителните директори на АД „**“-Червен бряг-подс.Г. и И. и на Председателя на УС на ТСК „**“-**-подс.К. не може да се тълкува като съвпадение.Както вече бе отбелязяно по-горе в нито една от митническите декларации не фигурира АД „**“,дори е приложена и проформа фактура от ЕООД „*****“.Няма никаква логична причина за присъствието по едно и също време в Судан на тримата подсъдими.На фона на обстоятелствата, при които се изнася продукцията/от друг търговец, без реално деклариране на вида стока пред митниците и наложеното ембарго за износ на оръжие за Судан/ единственото логично обяснение за тази командировка, е че двамата изпълнителни директори и подс.К. са отишли да уредят въпросите по организация на изграждането на машините и плащане на доставката. Уреждането на плащането е твърде усложнено с оглед на контрабандния износ и на практика липсата на документи в ** АД за износа на резервните части в разглежданата експедиция 13,14 и 15. Освен това съвсем логично е командироването им непосредствено след осъществения износ с посочената цел за уреждане на плащането. Изпълнителните директори са командировани от 6.12.2001г до 11.12.2001г включително със заповед №2251/5.12.2001г., издадена от св.Л.Ц., който не оспорва, че заповедта е подписана от него. В заповедта не е посочено, че командировката е във връзка с договора КАС 18, а само, че задачата е”провеждане на бизнес срещи и преговори”. Като се има предвид периода на командировката, усилената кореспонденция със суданския партньор в процесния период, установената доставка на резервни части в Судан от ** АД, чрез ТСК ** мястото на командировката – гр.Хартум, Судан/съвпада със съконтрахента по КАС 18/ е очевидно, че пътуването е свързано с доставката на резервните части за 2С-1 „Гвоздика”. По делото /л.24 и 25 т.11 /са приложени авансови отчети за валута за двамата изпълнителни директори, съгласно горната заповед. От тях е видно, че са изплатени съответно на Л.Г. 1303,44 долара и на Р.И. 1159 долара. Приложени са и самолетните билети, но последните не са преведени.  Малко повече от три седмици след това на 08.01.2002г. с писмо “**” АД  информирала ТБ”Биохим”, че няма да използва открития в нейна полза акредитив от “МИК”-Хартум, Судан и нарежда на ТБ”Биохим” да уведоми за  това тяхно решение насрещната обслужваща банка “Омдурман Нешънъл Банк”-Судан-/лист-99-100, том 14 от делото/-ако е имало налице реална сделка за доставка на части за пътно-строителни машини това действие също е лишено от логика. Писмото на ТБ”БИОХИМ” АД изрично е изготвено по писмо на НСС с поставени въпроси – Открития акредитив в полза на ** АД и КАС ИНЖЕНЕРИНГ ООД променян ли е след 15.10.2001г относно срока за изпращане на стоката и валидността му. Отговорът на този въпрос е, че датата на товарене на стоката е променена от 28.10.2000г на 21.11.2001г т.е. с почти една година. Така е според договореностите по Протокола от 15.10.2001г за посещението на делегацията от Судан – т.5/5. В съответствие с горните точки МИК ще нанесе изменения в Акредитив # 6КIМ001051/29.06.2000, както следва: краен срок за изпращане 21.11.2001г и важи до 10.06.2002г./ Тази дата изпреварва само с 10-15 дни отпътуването с корабите на четирите контейнера по митническите декларации на ТСК **, което косвено дава връзката между договореностите по протокола и износа, осъществен от ТСК **. Освен това с писмо от 8.1.2002г ** АД уведомява ТБ”БИОХИМ” АД, че няма да използва открития в негова полза акредитив и нарежда да се уведоми Омдурман Нешънъл Банк, Судан.

При положение, че няма да се използва открития в полза на “**” АД акредитив всъщност изнесените части за 2С-1 „Гвоздика” остават незаплатени на дружеството. Освен това от заключението на съдебно-икономическата експертиза т.2 б.Г става ясно, че постъпления по банков път в сметките на “**” АД и ТСК **, свързани с износа на резервни части за Судан, няма //тук следва да се отбележи,че според заключението по назначената от съда в хода на съдебното следствие тройна СИЕ през 2002г.по сметките на ТСК „**“ са постъпвали суми от СМТ Инженеринг Къмпани Лимитид-Хартум,Судан,но ВЛ установяват този факт при извършена проверка в счетоводството на ТСК **.Имайки предвид практиката по издаване на всякакъв вид документи с невярно съдържание,както в АД „**“,така и в ТСК ** /за това ще стане въпрос по-долу в мотивите/ не може да се приеме категорично,че счетоводните записвания отразяват действителни плащания.Освен това в обясненията си дадени да досъдебното производство и прочетени пред настоящата инстанция на осн.чл.279,ал.2,във вр.с ал.1,т.4 от НПК подс.К. е заявил,че има търговски взаимоотношения със Судан и в този смисъл дори и да се приеме за безспорно доказано,че по сметка на ТСК ** са постъпвали плащания от СМТ Инженеринг Къмпани Лимитид-Хартум,Судан не може да се направи безусловния извод,че тези суми касаят изнесената продукция описана в горепосочените митнически декларации//. При това положение възниква въпроса дали е заплатена и ако е как изнесената от Н.К. стока с въпросните четири митнически декларации. В крайна сметка се оказва, че за Судан Н.К. е изнесъл стока за над 800 000 лв. и за нея не е получил плащане и не е правил постъпки за получаване на сума по доставката. Това развитие на нещата може да се обясни с описаната по-горе организация между него и другите двама подсъдими за нелегален износ.

От писмо №01.03-106/10.12.2002г на МС на РБ до ССС и приложенията към него става ясно, че за осъществения нелегален износ е подаден сигнал от официалните аме**ански власти в Министерство на икономиката.

          Междувременно ставащото в “**” АД-Червен бряг станало причина да започне предварителна проверка № В-319/2002г. на РП-Ч.Бряг-/том-26/. В хода на същата било установено , че от средата на януари 2002г. от участък “ЗИП” където се намират цеховете за подготовка за експедиция на готова продукция започнало ежедневно  опаковане в опаковъчни каси на детайли , като на тях се нанасяла сигнатура започваща с цифрата 16 и пореден номер на касата/16/1 , 16/2 и т.н./.Общият брой на касите достигнал 31 бр.В края на месец март  Л.Г. издал заповед №440 / 28.03.2002г./лист-59 , том 26/ за освобождаване на помещенията на ЗИП , като 6 от вече комплектованите каси били извозени в отдалечен на 50 км обособен цех на “**” АД-Ч.Бряг и в с.******** –община Тетевен и при това отдадени  под наем на друга фирма.Там същите били намерени при извършена проверка по дознание на РПУ-Тетевен .Касите били отворени , а детайлите прегледани от офицери от МО.Заключението дадено от тях -/лист 8-12 , том 26/ е  , че става въпрос за специална продукция –части за изделието 2С1 “Гвоздика” в количество за 20 бр.машини /толкова са уговорени с протокола от 15.10.01г.,за толкова е издадена Заповед № 1944/22.10.01г.,а освен това от показанията на свидетелите командировани в Судан за обучаване на местните работници за сглабяне на 2С1 се установява,че не е сглобена нито една бойна машина защото не са били налице всички части/.Всички вещи-части за изделието били върнати на представител на “**”-АД Червен бряг -/лист 13 , том 26/ , като от преписката става ясно , че е била подготвяна и следваща 16 експедиция.Това се установява и от показанията на свид.Л.Ц.,който в показанията си дадени в хода на досъдебното производство на 18.10.02г./по-горе съдът вече посочи,че те са прочетени от настоящия състав по реда на НПК и защо се кредитират/,който твърди,че тази идея-за извозване на касите в с.******** е била на подс.Р.И..

Малко по-късно започнала нова проверка този път разпоредена от Върховна Касационна прокуратура с цел установяване връзките и отношенията между “**” АД и ТСК”**”-**. В хода на тази проверка не били намерени никакви документи и не били събрани никакви данни за търговски връзки между тях с изключение на една фактура №21264/19.12.2001г./папка № 5 , лист 32/ за продадени от “**” АД на ТСК “**” на резервни части за пътно-строителна техника на стойност 34977лв. Тази фактура била издадена въз основа на проформа фактура №*********/22-11-01г. за резервни части – работни уреди за УЛТ-220-15 комплекта на стойност-34977 лв. с ДДС-/папка №5 л.35 виж б.Ж т.2 от съдебно-счетоводната експертиза т.15/. За тази фактура св.И.М. посочва, че я е подписала в графа предал с печата на „**”. Тази свидетелка е била зам. главен счетоводител през 2001г и до 2002г изпълняващ длъжността главен счетоводител и твърди,че не са и известни нито ТСК ** нито подс.К. и е научила за тях едва след започване на наказателното производство. В тази връзка било оформено нареждане за експедиция №2010003/без дата/ , съгласно което стоката е получена от Н.Т. – бащиното име на К. -/папка №5 , лист 33/.  Такава експедиция обаче не е извършвана, като проформа фактурата била подписана от Л. Г.. Стоката по тази фактура  се намира в “**” АД  видно от писмо на дружеството от 19.12.2003г/т.14 л.220 от сл.д./, никога не е напускала дружеството и към момента на изготвяне на писмото е във фундамента на демонтирана 1000 тонна преса в корпус 2. Стоката не е изтеглена от ТСК “**”- т.е. реална сделка между “**” АД и ТСК “**” не е имало. В противен случай е необяснимо как се заплаща стока на стойност 34 977лв и новия собственик дори не прави постъпки да си я получи.

В този период –след м.06.2002г. се развила целенасочена дейност по създаване на документи или лично или по разпореждане от Г., И. и К.. Целта била  да докажат наличието на търговски връзки между управляваните от тях търговски субекти, както и че изнесената няколко месеца преди това  продукция е с  гражданско  предназначение.     В протокола от 13.07.2001г за провеждане на заседание на Съвета на директорите на „**” АД се появява т.3 с обсъждане и решения във връзка с търговски отношения между „**” АД и ТСК ** гр.**. От показанията на св.Й.Х. /както тези дадени пред настоящата инстанция,така и тези дадени на досъдебното производство на 17.12.03г.и при предходното разглеждане на делото пред друг съдебен състав по НОХД № 208/04г.,прочетени по реда на чл.281,ал.4,във вр.с ал.1,т.2 от НПК/, присъствал на заседанието и подписал протокола става ясно, че въобще не са обсъждани въпроси, свързани с ТСК ** и не са вземани решения. Тази фирма свидетелят заяви, че е чул за първи път при следователя. От показанията на свидетеля П.П. – член на Съвета на директорите дадени при предходното разглеждане на делото и прочетени пред настоящата инстанция на осн.чл.281,ал.1,т.4 от НПК,защото свидетелят е починал, се установява, че посоченото в протокола на заседанието на Съвета на директорите в т.3 въобще не е обсъждано. Този свидетел ползва своя екземпляр на извлечение от протоколът от заседанието на Съвета на директорите от 13.07.2001 г. /при разпита му в съдебно заседание при предходното разглеждане на делото/. В протоколът, който ползва от същото заседание в т.3 сочи, че е отразено: „Насрочване на извънредно общо събрание на акционерите на „**” АД”. Този свидетел изрично твърди, че въобще не е ставало въпрос за ТСК „**” – гр. ** и за сключване на договори с този търговец. Освен това, свидетелят сочи, че е присъствувал на цялото заседание - от започването до п**лючването му. Прочее следва да се отбележи,че на л.140-142 и на л.147-148 от том 21 на сл.д.са приложени два броя протоколи от проведено на 13.07.01г.заседание на СД на АД“**“,които освен че се различават по външен вид се различават и като съдържание.В протокола приложен на л.147-148като т.3 от дневния ред е посочено: „Насрочване на извънредно общо събрание на акционерите на „**“ АД.“.В протокола приложен на л.140-142 като т.3 от дневния ред е записано: „Разглеждане на две докладни записки от изпълнителния директор Л.Г. във връзка с търговски договори на дружеството.“,а на стр.2 от този протокол е записано като решение: „Одобрява условията за сключване на договор с ТСК „**“-гр.**“.Никой от горепосочените в този абзац свидетели-членове на СД на АД „**“ не си спомня на проведеното на 13.07.01г.заседание на СД да са коментирани търговски взаимоотношения с ТСК „**“-**.В същия смисъл са и показанията на свид.Р.Я.-също член на СД на АД „**“-Червен бряг.Налага се извода,че протоколът приложен на л.140-142 от т.21 на сл.д.е с невярно съдържание и е създаден единствено за да докаже съществуването на търговски взаимоотношения между АД „**“-Червен бряг и ТСК „**“-**.Аргумент в тази насока е и фактът,че съдържанието на приложения на л.147-148 от т.21 на сл.д.съвпада със съдържанието на ползвания от свид.П.П. протокол.

В изходящите и входящите дневници  за кореспонденция /приложени по делото с размери 403х393 мм/ на “**” АД били подменени листове, преписани  наново, като на мястото на реално заведени документи били вписвани писма за кореспонденция с ТСК”**”-№275/21.03.01г и № 293 /22.05.2001г . на ТСК”**” и №379/08.05.01г на “**” АД. В заключението на в.л. Б. и П. /т.17 л.53-59 / изрично и недвусмислено е посочено, че двоен лист, започващ с вписан №101/12.02.2001г и завършващ с №380/08.05.2001г в дневника за изходяща кореспонденция на ** АД гр.Червен бряг е подменен. На този лист е описано писмо №379/08.05.01г на “**” АД, което е в отговор на писмо №275/21.03.01г на ТСК ** гр.**.

Освен това от заключението категорично се установява, че двоен лист, започващ с вписан №341/23.03.2001г и завършващ с №680/29.05.2001г в дневника за входяща кореспонденция на ** АД – гр.Червен бряг е подменен. На първия лист под №348 от 26.03. е вписано входящо писмо на ТСК ** №275/21.03.01г.

Писмо №275/21.03.01г т.6 л.5 не е открито и приложено в оригинал по делото, а като заверено копие с печат на ** АД. То е предадено от Р.И. с протокол за доброволно предаване от 4.4.2003г. Това писмо е от Н. К. *** с адресат „Г. Г.” без да е посочена ** АД. В писмото се твърди, че ТСК ** има нужда от пътностроителни и верижни машини и се иска оферта на резервни части по приложен списък.

Писмо №379/08.05.01г/няма оригинал, а само заверено копие л.21 т.6, предадено също от Р.И./ е от “**” АД  до ТСК ** и е отговор на писмо №275/21.03.01г като се посочва, че може да се изпълни изискването за резервни части чрез доработка, по съответна документация, представена от ТСК **/такава документация не е открита/.

Писмо № 293 /22.05.2001г /също не е открит оригинал, а в делото на л.57 т.6 е завереното копие/ на ТСК”**” е най-вероятно до ** АД/не се посочва никъде/ и най-вероятно в отговор на Писмо №379/08.05.01г, тъй като се визира датата 8.5.2001г. В това писмо Н. К., като представите на ТСК ** заявява, че приема офертата по писмото.

Относно писмо №379/08.05.01г на “**” АД св. Р.Й. – секретар на изпълнителните директори посочва, че го е извела,като е написала собственоръчно номера и датата на печата за изходящ номер.Твърди че писма № 275/21.03.01г.и № 293/22.05.01г.находящи се съответно на л.5 и л.57 от т.6 на сл.д.не са й известни и би следвало да са изведени с печат и изходящ номер/ същите не са изведени,което навежда към извода,че са създадени по-късно и антидатирани с цел доказване на съществуването на търговски отношения между АД „**“-Червен бряг и ТСК „**“-** /.От заключението на в.л. Б. и П. се установява, че подменените двойни листове са изписани от тази свидетелка./протокола за вземане на образци от подписа й не е подписан от следователя, но е налице подпис на лицето дало сравнителните образци и в този смисъл няма основание за съмнение в експертизата. /.В с.з.проведено на 09.12.09г.свид.Р.Й.Д. заяви,че е подменяла страници в книгата за изходяща кореспонденция,за да може там да се впише писмо №379/08.05.01г.,за което е било подпомогната от свид.В. Н..В показанията си този свидетел отрича подобни действия,но следва да се има предвид,че преди задаването на въпроса същият бе уведомен за правата си по чл.121 от НПК и положителен отговор би го уличил в престъпление.Показанията на свид.Р.Й.Д. обаче съвпадат със заключението на ВЛ Б. и П.,които категорично сочат,че съответните листове в дневниците са подменени.

В свидетелските си показания дадени при предходното разглеждане на делото и прочетени пред настоящата съдебна инстанция на осн.чл.281,ал.1,т.1 от НПК Т.С. главен счетоводител на ** от м.февруари 2002г се сочи, че същата се е запознала с подсъдимия К. и са се виждали в Червен бряг и София, където имал офис. Твърди, че е запозната с него чрез изпълнителните директори-подс.Л.Г. и Р.И.,които през лятото на 2002г са й обяснили какво следва да направи – да се оформи документално/да се пуснат фактури/ продажбата на продадена преди това продукция.Както пред предходната,така и пред настоящата инстанция свидетелката заявява, че подписа за главен счетоводител на РКО 3046/18.12.2002г л.34 т.11 от сл.д. и РКО/19.11.2002г л.36 т.11 от сл.д. е положен от нея. Освен това от показанията на свидетелката става ясно, че счетоводствата на Б. и ** са в една сграда и на един етаж и Б. не е имало каса. Още свидетелката посочи, че РКО 3147/28.12.2002г л.32 т.11 е подписан от Л.Г..

Подменена  била  и оригиналната заповед № 952/18.06.2001г.9/том 17 лист 19 и папка с оригинални документи л.18 и 19/ като под същия номер била съставена нова и  подписана от Л. Г.  която да отрази преработката на детайлите от експедиции 13 и 14 по договора КАС-18.Подмяната се установява на първо място от показанията на свид.Л.Ц. дадени на 18.10.03г.пред орган на досъдебното производство /които са прочетени от съда на етапа на съдебното следствие пред настоящата инстанция и за които съдът вече изложи доводи защо кредитира/.Този свидетел твърди,че идеята за подмяна на заповедта се е родила около месец след проверката на МВР в началото на лятото на 2002г.Сочи още,че лично подс.Л.Г. му е казал,че са намерили една стара заповед от архива,която е преписана и като точка втора в нея е включена преработката на налични детайли и сборки по предоставена от ** документация.Свидетелят посочва също,че пак през лятото на 2002г.след проверката на МВР на една оперативка,която се е ръководела от подс.Г. и И.,последният с не много думи е казал,че износа за Судан чрез ** е станал в интерес на завода и по това което е правено като документи не трябва да се говори и да се обяснява на никой.Тези показания кореспондират с показанията на свид.В.Я. депозирани на 17.10.03г.пред орган на досъдебното производство и прочетени на етапа на съдебното следствие пред настоящата инстанция на осн.чл.281,ал.4,във вр.с ал.1,т.1 от НПК.В тях свидетелят посочва,че през лятото на 2002г.е бил извикан от подс.Л.Г.,който му е наредил да отиде до архива и да вземе Заповед № 952/18.06.01г.и да му я донесе.Свид.твърди,че след като е занесъл въпросната заповед на подс.Г. същия ден последният му е дал чернова на нова заповед,която той /свидетелят/ е трябвало да набере,като черновата е съдържала несъществуваща преди това в оригиналната заповед втора точка с текста касаещ отношения с ТСК „**“,която му е била предявена по време на разпита пред следователя.Свидетелят сочи,че след като е набрал текста на новата заповед я е занесъл на подс.Г.,който час или два по-късно го е извикал и му е дал новата заповед подписана от него /подсъдимия Г./.Относно тази заповед св.П.Х. сочи, че подписа срещу ОПК /каквато длъжност е изпълнявал/ на гърба не е негов, не е виждал тази заповед. Относно същата заповед св.Т.П. посочи, че не познава заповед №952/18.06.01г. и не е подписвала такава за  Началник отдел „снабдяване“ и такава не й е била връчвана. В същия смисъл са и показанията на началник „ОТК” св.И.К.,който сочи,че не е виждал заповед №952/18.06.01г.,такава не му е била връчвана и на гърба срещу абревиатурата „ОТК“ не е положен неговия подпис. Във връзка с тази заповед св. Р.Р. твърди,че не е запознат с нея. Сочи,че в горният ляв ъгъл където е посочено „Представил Н-к ОМР“ и е изписано неговото име подписът не е негов, а също и този положен на гърба срещу ОМР.Изложеното навежда към извода,че взаимоотношения между АД „**“-Червен бряг и ТСК „**“-** съответстващи на посоченото в преправената Заповед № 952/18.06.01г.не са съществували.Аргумент в тази насока е и пълната липса на документация за преработки на детайли – чертежи, технически изисквания /доработка според вещите лица по назначената техническа експертиза не може да се извърши без документация и чертеж / и невъзможността за преработка на 831 позиции от общо 1005. Подсъдимите представят голям набор от документи за осъществените взаимоотношения между ** АД и ТСК **, но не представят никаква документация за доработка на детайлите от военното производство в детайли за пътностроителни машини /такава не е открита и в ахрихите на АД „**“,където би следвало да е налична в случай на извършване на посоченото в цитираната преправена заповед/. Логично такава документация няма и не може да има защото както се посочи по-горе от 1005 позиции невъзможна е доработката по 831 от тях.На следващо място никой от работниците на АД „**“-Червен бряг,разпитани като свидители,/имената и показанията им са посочени по-горе в мотивите/ не си спомня да е извършвал преработка на детайли от един вид в друг.Тези свидетели твърдят също,че е невъзможно преработката на детайли без съответната техническа документация,каквато както бе изяснено по-горе не е била открита не само в АД „**“,но и в ТСК „**“-нелогично е ако съществува такава да не е била представена поне от подс.Н.К.,който като управляващ и представляващ ТСК ** има достъп да всички документи на кооперацията.

Горното дава основание на съдебния състав да приеме, че тази заповед е част от останалите документи изготвени да докажат реални търговски отношения между ТСК ** и ** АД, за да се придаде легална форма на изнесените от ТСК ** за Судан резервни части.

През този период-втората половина на 2002г. били изготвени със стара дата и документите по приемане и унищожаване на 20 комплекта пръстени за купола и корпуса на изделие 2С1 “Гвоздика”. Тези пръстени /според показанията на голяма част от свидетелите пряко ангажирани с производството на изделието и според заключенията на ВЛ по назначените две технически експертизи/ са специфични по своя размер и конструкция и нямат аналози в други машини. Съгласно протокол от 26.11.2001г.-/том 9 , лист 23 заверено копие изпратено от Л. Г. с официално писмо л.22 т.9/ “**” АД с МОЛ свидетеля Н. /т.20 лист.10-15 , том.21 лист 124-125/ предава на ТСК “**” - 40 бр.пръстени , “доработени по скица”. С протокол от 28.11.2001г. ТСК”**” подписан от председателя предава обратно същите пръстени. С акт за брак № 20057/20.02.2002г.-/том 10 , лист 150; т.9 л.25/ съставен от свидетеля Н. и подписан от свидетеля Дишковски /т.20 лист 79-80/, пръстените били бракувани. Стойността съгласно акта за брак е 65 920 лв. Самите протоколи били изготвени през 2002г. , много по-късно от означените на тях дати, като пръстените нито са доработвани, нито са връщани от ТСК”**” обратно в “**” АД, нито са били бракувани в действителност.

Двата протокола са предадени от подсъдимите Г. и К. като заверени копия след образуване на следстивето т.е. след като става ясно, че се разследват обстоятелствата около установения износ на резервни части за Судан.

Относно протоколите от 26.11.2001г за отговорно пазене на два вида пръстени по 20 броя от всеки вид и от 28.11.2001г за връщане на връщане на тези пръстани св. Д.Н. посочи, че той се е подписал за предал и съответно приел,но не си спомня нищо защото е прекарал тежко онкологично заболяване.Тъй като при разпита си пред настоящата инстанция свидетелят на повечето въпроси отговори,че не си спомня на осн.чл.281,ал.1,т.2 от НПК бяха прочетени показанията му пред друг съдебен състав депозирани при предходното разглеждане на делото. Там този свидетел сочи, че действителното положение е такова каквото е отразено в протоколите. Относно предявения акт за брак №20057/20.02.02г свидетелят твърди, че го е подписал и отразеното в него е вярно. Прави впечатление обаче, че той не помни нищо по изготвяне на протоколите и акта за брак нито кой е дошъл и подписал, как и къде са предадени пръстаните и въобще обстоятелствата които са наложили приемането и предаването на пръстените и при които това е станало. Очевидно е, че свидетелят желае да потвърди верността на документите, под които се е подписал и не може да даде никакви обяснения извън отразеното в протоколите и акта за брак.

Акт за брак № 20057/20.02.2002г. е предявен и на свидетеля Л.Ц., който заяви, че в този акт за брак са отразении същите пръстени, за които посочи, че са за 2С-1 като заготовки, но са доработени по чертеж.Този свидетел също не можа да си спомни нищо конкретно относно бракуването на вещите и заяви категорично,че не ги е виждал.В показанията си дадени пред орган на досъдебното производство на 18.10.03г./споменати са неколкократно по-горе/ свидетелят сочи,че пръстените са изнесени за Судан.

Прави впечатление, че описаните като брой пръстени и като индекс/2С1.42.544 и 2С1.46.505/ в акта за брак са идентични с тези по т.1 от Заповед №1944/22.10.2001г – пръстените са унищожени като военна продукция. Т.е. според този акт за брак са бракувани пръстени за военната машина „Гвоздика”, а не някакви доработени пръстени. Съвсем логично в акта за брак пръстените да са с действителната си индексация, за да може да бъде оправдана липсата в предприятието, при положение, че по документи следва да са там.

Пак във връзка с въпросните пръстени беше разпитан свидетеля С.П.,който през 2001г. е работил като шофьор в ТСК **.Тъй като последният заяви,че не си спомня нищо бяха прочетени показанията му дадени пред друг съдебен състав при предходното разглеждане на делото.В тях този свидетел сочи, че е ходил два пъти до Червен бряг като е карал инструменти и някакви железа. Не е присъствал на товаренето а само е отишъл някъде до портала. Също така заяви, че не си спомня да е получавал някакви документи за превоза и за предаването на железата. Така депозирани тези показания /общи неясни без да се посочва категорично нищо конкретно/ няма как да бъдат свързани с конкретни обстоятелства по делото и с двата въпросни протокола относно пръстените.

При съпоставка на двата протокола и акта за брак се налага извода, че тези документи също не отразяват действителното фактическо положение. На първо място в протокола от 26.11.2001г  се посочва, че пръстените са доработени по скица. Такава документация въобще не е открита, а според вещите лица по техническата експертиза, изслушана в с.з. доработка на детайли без скица и технически изисквания не може да се извърши.Това твърдят и свидетелите П.К.,А.Д. /който освен това сочи,че не е преработвал детайли за 2С1 в други такива/,П.П. /който също сочи,че не е преработвол един детайл в друг/,И.Г. /също твърди,че не е преработвал един детайл в друг,а освен това твърди и че пръстените за 2С1 не могет да се преработят в нищо друго/. Освен това въобще не става ясно по делото за каква конкретна машина са били необходими тези пръстени. Необяснимо е как се предават на отговорно пазене на Н.К. – къде ги пази той тези пръстени в Червен бряг или в **. Защо въобще се налага да му се предават на отговорно пазене на 26.11.2001г и след два дни на 28.11.2001г се връщат на ** АД. Очевидно е съставянето на документите с цел да се докаже, че не са изнесени зад граница пръстените за 2С-1. Ако става въпрос за детайли, които са предназначени за някаква машина и те не отговарят на изискванията/макар, че без чертеж ** АД както се посочи няма как да ги преробати/ би следвало да има създадена документация за каква машина са, какво в тях не е наред и налага връщането им и бракуването, а не допълнителна доработка – все пак тези пръстени са със заводска себестойност/която следва да се приеме, че е действителната/ по акта за брак от приблизително 65 000лв.

Освен горното е напълно необяснимо относно твърдяната доработка на детайли за пътностроителни машини за какви машини става въпрос. Ако е за гражданска машина, която се произвежда от ** АД и е доставена на ТСК **, би могло да се търси логично обяснение. Но тук става въпрос за неясно каква машина, която се произвежда от незнайно какъв производител и на този фон е още по- необяснимо защо не се търсят оригинални части от съответния производител, а някаква както се установява от вещите лица невъзможна доработка на приблизително 83% от заявката на ТСК ** /831 позици от 1005 са невъзможни/. Отговорът е повече от ясен – цялата създадена документация – писма, списъци на резервни части и фактури е за да се оправдае изнасянето от ** АД на 13, 14 и 15 експедиция.

През този период – второто полугодие на 2002г. е съставен най-вероятно от Л.Г. и Н.К. в качеството им на длъжностни лица Протокол от 23.11.01.г , удостоверяващ предаване на резервни части за пътно-строителни машини по приложен опис на стойност 585.954.42лв /т.9 ,лист.31/ и Договор -04-РБС между “**”АД  и ТСК”**” от 27.08.2001г.-/т.10 лист 48-51/. За тези документи не бяха събрани каквито и да е данни или доказателства, че са се намирали в счетоводството на “**” АД. Там липсват спецификациите към договора, самия протокол от 23.11.01г и описът цитиран в него. Този договор-04-РБС и то не в оригинал а в три копия и останалите документи са представени от подсъдмите в един доста по-късен момент - 24.02.03г.,20.03.2003г и 04.04.03г. и са съставени с единствената цел да придадат нормален вид на отношенията между двете фирми. Относно протокола от 23.11.01г следва да се отбележи, че той е оформен толкова общо, че единствените конкретни факти по него са датата му, търговците между които се сключва и стойността на резервните части за пътно-строителна техника. Не  е посочено кой го подписва като представител на договарящите, няма го посочения опис, не се посочва кой приема и кой предава и т.н. като се има предвид значителния размер на сумата е странно това бегло оформяне на документа. Освен това този протокол нищо не установява поради напълно абстрактното му формулиране – не е ясно къде и как са предадени частите, на кого и с какво са извозени, въобще някой прегледал ли е къкво получава и имали сверяване с посочения опис/който както се посочи по-горе освен това и липсва/. На следващо място не посочено къде е подписан този протокол. При това състояние на нещата няма основание да се приеме, че отразеното в протокола отговаря на действителното фактическо положение. Освен това този протокол е заверен, но както се посочи по-горе въобще не е открит оригинал, нито е установено някъде в друга документация протокола да е отразен, като съставен. Само може да се отбележи, че протокол за предаване на стока от една на друга фирма на стойност от 40-50лв. ако е реален би бил по-конкретен и ясен от обсъждания, който е за сумата от 585 954, 42лв.

          Със същата цел след м.06.2002г. започнало и фактуриране  на продукцията от 13 и 14 експедиция изнесена както бе описано по-горе още през м.ноември 2001г. но като резервни части за пътно строителна техника. С фактури № 21928/13.06.02г на стойност-139 980 лв. с ДДС, №21930/18.06.2002г на стойност - 253 524 лв. с ДДС и №21933/27.06.2002г на стойност 506 676 лв. с ДДС  между “**” АД и  ТСК”**” / т.10 лист-88 , 90 , 92/било отразено закупуването на резервни части на строително-пътна техника по опис. Общата стойност на фактурите 900 180лв се равнява на заводската себестойност на стоката по експедициите -13 и 14 –договор КАС-18 с добавено ДДС -750 000 лв. плюс 150 000 лв. от начислен ДДС което е видно от лист 100, том 10 – дневник на синтетичните и аналитични сметки. Както вече бе описано по-горе протокола за предаване на стоката липсва от счетоводството на “**”- АД поради което се получило разминаване в стойностите. Това наложило пускане на данъчно кредитно известие №21938/17.07.2002 г. на стойност 307 484 лв.-/том 10 , лист 94/. Така задължението на ТСК ** към ** АД е намалено на 592 695, 77лв. Тази цифра не кореспондира нито с фактическата себестойност на продукцията, нито със стойността продукцията по двустранния протокол/585 954,42лв/. Предвид обстоятелството обаче, че в счетоводството на “**” АД не били виждали протокола от 23.11.2001г. пропуснали обстоятелството, че стоката е без ДДС и цифрите отново не съвпаднали. Разликите в стойността на една и съща стока, както и пренебрегването на изискването на ЗДДС/виж съдебно-счетоводната експертиза л.22 горе т.15/ говорят за липса на реални търговски отношения и за напасване на цифрите с цел създаване на убеждение, че съществуват такива.

          След издаването на посочените фактури ТСК “**” се оказала формално в едно значително задължение към “**” АД  което от своя страна наложило да се търсят начини и средства за изчистване на това задължение без да се извършат реални плащания. По тази причина пак през втората половина на 2002г. били подписани от Л.Г. и Н.К. в качеството им на длъжностни лица два договора за строително-монтажни работи /СМР/ от 08.07.02г. и 12.07.2002г.-/том  10 , лист 77-78 и 70 – оригиналите в папка с оригинални документи/. За възложител по договора от 12.07.2002г и за инвеститор по договора от 8.7.2002г се е подписал Л.Г., съгласно графическата експертиза. За изпълнител по двата договора се е подписал Н.Т.К..  С втория от договорите ТСК “**” се задължавала да извърши ремонтни работи по преместване на ограда а с първия ремонтни покривни работи в “**” АД. Договорите били придружени от Анализи № 1, 2 и 3 /том 10 , лист-80, 72 и 73, а оригиналите в папка с оригинални документи / които детайлизирали необходимата за извършване дейност, нужните материали и определят цените им. На основание договорите и анализите били съставени и протоколи образец-19 за установяване на количествата извършени СМР-/ том.10 , лист 79 и 81- оригиналите в папка с оригинални документи /. Пак във връзка с тази дейност Н. К. като управител на ТСК ** оформил командировъчни заповеди  на свои работници с които ги командировал в гр.Ч. Бряг за извършване на работата по договорите-/том 13 , лист 89-104/. Липсва, обаче осчетоводяване на командировъчни разходи във връзка с актуваните СМР виж и т.2 А от съдебно-счетоводната експертиза т.15.

Съгласно графическата  експертиза Л.Г. се е подписал за инвеститор в протокол обр.№19 от 19.09.02г; 12.09.2002г и 2.3.2002г; анализ №2 и 3 към договора от 12.07.02г; в двата екземпляра на анализ №1 към договора от 08.07.02г. Съгласно същата експертиза т.17 л.43 Н.К. се е подписал за изпълнител в двата екземпляра на анализ №1 към договора от 8.7.02г; протокол обр.№19 от 19.09.02г; 12.09.02г и 02.09.02г.

          Всички гореописани документи са подписани единствено от К. и Г.. Строително-монтажни или каквито и да е ремонтни работи в “**” АД от работници на ТСК “**” в обема договорен с договорите и описан в протоколите за СМР въобще не са били извършвани.

          Относно договори от 8.7.2002г и 12.07.2002г  св.Г.Г. заяви, че са му непознати. Този свидетел е работил в АД „**“ до м.9.2002г след което е напуснал. Преди е отговарял за строителството и за поддръжката на ВиК в дружеството.Твърди,че би трябвало да му е известно извършването на ремонтни работи по покриви и преместване на ограда защото тези дейности са били в неговия ресор,както и да знае от кого се извършват. Същият заяви, че ТСК ** му е непозната като фирма и не знае нейни работници да са извършвали строителни работи на територията на **.Сочи,че единствената ограда,която е строена по времето когато е отговарял за строителството и поддръжката в АД „**“-Червен бряг е била оградата,с която австрийското дружество „Палфингер“ е отделило производствените си сгради закупени от ** АД,но тази ограда е била изградена от метални тръби и мрежа,а не от плътни панели,както е изложено в горепосечените документи касаещи оградата.Освен това този свидетел посочи, че подписът му не фигурира нито на договорите, нито на протоколите Образец №19 /оригиналите в папка с оригинални документи/, въпреки, че е записано неговото име като инвеститор. Това се обяснява от свидетеля с факта, че името му е фигурирало в такива протоколи, парафирани от него предишни години.

Св. А.А.-работник на ТСК „**“ посочва, че е извършвал ремонт на покрив в АД „**“. Той посочва също, че се качвали варели, лепени са хартии и някакво покритие – сребристо. Също посочва, че е местена външната ограда на предприятието, която се е намирала на 20-25 метра от цеха, на който е ремонтиран покрива. Пак във връзка с тези договори св.И. Б. – общ работник в ТСК ** посочва, че е работил в ** Червен бряг две седмици като са ремонтирани покрив и са премествали ограда с панели/онагледено на скица в т.16 от сл.д./. В същата насока са и показанията на св.Г.Б.. Св. Л.И. също сочи, че е премествана ограда в ** АД. Същите показания се дават и от св.Д.Д..

          Относно това дали е правен ремонт на покрив и преместване на ограда е изготвена експертиза на досъдебното производство т.16 от сл.д., която е прочетена в с.з. и е изслушано вещото лице. От експертизата се налагат два категорични извода 1. Ремонт на покрив по договор от 12.07.2002г не е правен и 2. Преместване на ограда по договор от 8.7.2002г не е правено. Заключението на вещото лице е обосновано във всички аспекти: І. За ремонта на покрива: 1. От гледна точка на установения материал на покрива- изолацията на покрива според в.л. е на вид несъответстващ на изолация правена преди по-малко от година; 2. От гледна точка на организация – няма данни за закупуване на материали за извършване на ремонта, липсват записвания за складови наличности на такива материали в ТСК ** и липсва осчетоводяване на командировъчни разходи във връзка с актуваните СМР виж и т.2 А от съдебно-счетоводната експертиза т.15 от сл.д.; 3. От гледна точка на съответствието на акт обр.№19 с действителната квадратура на покрива на цех „автоматен” – отразена квадратура 5776,48 м2, а действителна по протокола за измерване и заключението 3341,94м2.  ІІ. За преместването на оградата: 1. Документи за издаване на разрешение за преместване на оградата няма – по ЗУТ оградата е строеж и преместването също. Това изисква предварително разрешение от главния архитект, което освен друго следва да е съобразено и с границите на имота на ** АД. Преди изграждането на оградата е необходимо да се издаде разрешение за строеж и се даде строителна линия, която се поставя от геодезист и очертава точното местоположение /виж писма на л.50-53 от т.16/; 2. По организацията - доказателства за купувани материали няма, липсват записвания за складови наличности на такива материали в ТСК ** и липсва осчетоводяване на командировъчни разходи във връзка с актуваните СМР виж и т.2 А от съдебно-счетоводната експертиза т.15 от сл.д.; 3. И тук е налице съществено разминаване между отчетената преместена ограда и действителната дължина на участъка. Разликата е съществена - 285,14 линейни метра. Вярно е,че пред настоящата инстанция ВЛ по тази експертиза заяви,че според него пробата от покрива,която е получил не е била достатъчно представителна.Същото обаче не можа да обясни какво би следвало да представлява представителна проба и дали има някаква дефиниция на това понятие.Отделно от това ВЛ заяви,че поддържа напълно заключението си.

          С оглед на горното следва да се приеме, че свидетелските показания за преместване на ограда и за ремонт на покрив са недостоверни. От тук се налага извода, че всички изготвени документи във връзка с ремонта на покрива и преместването на оградата са с невярно съдържание.

След това работата в насока на за изчистване на задължението на ТСК “**” към “**” АД продължила като бил използван и втори начин –фиктивно изплащане на задължението в брой.

          На 16.10.2002г е оформен “Споразумителен протокол” между ТСК “**” и “**” АД  в лицето на подс.К. и Г. според който, след извършено прихващане на взаимните задължения ТСК “**” остава да плати 402 144, 59лв. в брой-/том.9 лист 27 този протокол е в заверено копие, а не в оригинал – представен е от Л. Г. с официално писмо като изпълнителен директор на ** АД/.

          С оглед този протокол ТСК “**” фиктивно  внася суми в брой в касата на “**” АД. В касовата книга на дружеството е отразено че с 4-ри приходни касови ордера-ПКО № 1285/19.11.2002г. за 50 000 лв. , №1316/25.11.2002г за 60 000 лв. , №1432/18.12.2002г. за 150 000 лв. и № 1479/28.12.2002г. за 142 144. 59 лв.-/том 11 , лист 41-44/. С тези ПКО задължението на ТСК”**” към “**” АД формално било изчистено но сумите по тях реално не постъпили в касата на дружеството т.к не били внесени което наложило да се продължи с изготвянето на други документи доказващи разходи на “**” АД, за да се оправдае липсата им.В хода на сл.д.на осн.чл.133 от НПК /отм./,обв.Н.К. предал ксерокопия на документи находящи се т.5 от сл.д.Между тях /на л.129-131/ се намират и ксерокопия на три РКО № 272/25.11.02г.за 110 000 лв.;№ 315/18.12.02г. за 150 000 лв. и № 318/28.12.02г.за 142 144,59 лв.В трите документа е отбелязано,че ТСК „**“-** е предала на „**“ АД-Червен бряг посочените суми,а като основание е посочено „плащане по протокол за прихващане“.Според ВЛ по назначените на досъдебното и в съдебното производство съдебно-икономически експертизи обаче няма данни за реално получаване на тези суми.В о.с.з. проведено на 20.09.13г.защитникът на подс.К. представи оригиналите на трите РКО с приложени към тях касови бележки,п**репени с телбод към ордерите.Следва да се отбележи,че върху ксерокопията на посочените РКО,предадени от обв.К. на органите на досъдебното производство не личи към тях с телбод да са били прикрепени касови бележки.Непонятно е и защо обв.К. не е предал касовите бележки на органите на досъдебното производство. Единственото логично обяснение е,че касовите бележки са били издадени по-късно с цел да се придаде вид,че посочените в РКО плащания са извършени.Аргумент в тази насока е и фактът,че върху трите броя РКО няма имена и пописи нито за съставител,нито за гл.счетоводител,нито на ръководител,а така също и за броил сумата и получил сумата,т.е.приложените РКО нямат качеството документи и не удостоверяват нищо.Според ВЛ по назначената от съда тройна СИЕ издването на касови бележки удостоверява единствено това действие /издаване на касова бележка/,но не и реално предаване и получаване на суми.

Освен това били изготвени няколко разходни касови ордера – РКО № 2685 от 19.11.2002г. за сумата от 50.000 лв. , № 2754/25.11.2002г. за сумата от 60.000 лв , № 3046/от 18.12.2002г. за сумата 150 000 лв. и РКО № 3147 от 28.12.2002г. за сумата 101 920 лв.-/том 11 , лист 32,34-36/. Като получател по тези ордери било посочено “Б.” ООД-дъщерно дружество на “**”- с управители Л.Г. и Р.И. /том-14 лист 43 /. Останалата част от получената  по ПКО от  ТСК “**” сума била оформена като разход с РКО №3165 от 30.12 2002г./ том 11 стр.20/с който бил изплатен основен капитал на 7 дружества  в размер на 34 300 лв. В документа не са посочени никакви данни за получател на сумата. Относно този документ св.И.Х., след предявяването му – т.11 л.20 заяви, че е изготвен от нея по нареждане на Т.С. /главен счетоводител на ** от м.февруари 2002г./ и е предаден след това в касата.

          По същата схема за да се изравни сега пък документално касата на “Б. “ ООД сумите които  реално не били получени по посочените по горе РКО на “**” АД са отново фиктивно изплатени отново в брой на фирма “******” ООД, чиито управител е Н.К. -/ том 1 лист 85-93 , том 2 , лист 131/. Оформени били няколко разходни касови ордера - РКО-№040/21.11.2002г. за 50 000 лв. , №041/26.11.2002г. за 60 000 лв. , №054/18.12.2002г за 150 000 лв. и №56/28.12.2002г за сумата 101 920 лв.-/том 12 лист 14-21/. При предявяване на – РКО №040/21.11.2002г. за 50 000 лв и №041/26.11.2002г. за 60 000 лв и ПКО №23/19.11.2002г и ПКО 24/25.11.2002г. Св. Н.М. – счетоводител на Б. ООД посочи, че реално движение на пари не е имало и че никога като счетоводител на Б. не е получавала или предавала пари защото дружеството е нямало каса.В същия смисъл са и показанията й депозирани на досъдебното производство и пред друг състав на съда при предходното разглеждане на делото прочетени по реда на чл.281 от НПК. Това означава, че пари в касата не са постъпвали и съответно не са напускали касата. Приходния касов ордер се връзва веднага с разходен такъв и в крайна сметка проблем в края на отчетния период няма. При предявявяване на РКО-№040/21.11.2002г. за 50 000 лв. , №041/26.11.2002г. за 60 000 лв. , №054/18.12.2002г за 150 000 лв. и №56/28.12.2002г за сумата 101 920лв счетоводителят на ****** ООД  и ТСК ** – св.Д.Д. посочи, че ги е подписала като касиер, макар и да не е изпълнявала такава длъжност при двамата търговци,а ги е обслужвала счетоводно.Твърди,че клиентът й /подс.К./ й е заявил,че е имало реално движение на парични средства.

          Като основание за плащанията на “**” АД към “Б.” ООД били пуснати и две фактури №91/30.08.2002г. за 302 400 лв. с включено ДДС и №107/30.11.2002г на стойност 60 600 лв.-/том.11 , лист 30 и 31/. Относно фактура №107/30.11.2002г. св. Й.Й. / прокурист на „Б.” ООД след м. май 2002г/ в показанията си дадени пред друг съдебен състав при предходното разглеждане на делото,прочетени на осн.чл.281 от НПК,тъй като въпреки усилията на съда свидетелят не можа да бъде призован и разпитан непосредствено посочва в с.з. на 4.7.2007г по НОХД № 208/2004г.,че не си спомня да е подписвал такава и не си спомня нищо. Само следва да се отбележи, че става въпрос за 60 600лв, която сума би следвало да е известна на прокуриста на дружеството. Също така в самата фактура е задраскано Г. и И. и е написано  ръкописно името Й.Й. /виж. оригинала на л.7 от папка с оригинални документи/, което означава, че фактурата следва да е подписана от свидетеля и да му е известна. Все пак става въпрос за значителна сума ,която би трябвало да е получена от дружеството . И двете фактури са подписани за получател  на стоката от Л.Г., съгласно заключението на графическата експертиза – т.17 от сл.д. Във фактурите било фактурирано “услуга по договор”  без да е ясно каква е тя. Същевременно в счетоводството на “**” АД липсва какъвто и да е договор, който да е във връзка с тези две фактури. Счетоводната експертиза не е открила никакви документи, които да свързват двете посочени фактури №91/30.08.2002г. за 302 400 лв и №107/30.11.2002г на стойност 60 600 лв с някакъв договор или друго основание за издаването им. В този смисъл следва да се приеме, че тези фактури са с невярно съдържание и не отразяват реални търговски отношения. Следва да е ясно, че не е възможно издаването на реална фактура, която да не е съпроводена от нито един документ, даващ основание за издаването й/виж ССИЕ т.15 л.16/.

 По същата схема описана по-горе след фиктивното получаването на парите от “Б.” ООД същите са пренасочени към “******” ООД  с фактури № 680/30.11.2002г. за 60 000 лв. с ДДС и № 654/27.06.2002г. за 301 920 лв с ДДС.­/съответно на л.4 и 5 от папка с оригинални документи/. За съставител по двете фактури се е подписал Н.К., видно от графическата експертиза т.17 л.43. В заключителната част на експертизата е допусната техническа грешка, като е посочен номер на фактурата 630, вместо 680. Няма съмнение, обаче, че става въпрос за фактура №680/30.11.2002г видно от обстоятелствената част на експертизата л.36 т.17, а и фактура с №630 не е била обект на изследване. За получател по фактура  №680/30.11.2002г се е подписал Л.Г., видно от заключението на вещото лице. Като основание за плащането във фактурите е посочено   “аванс “ и  “окончателно плащане по договор” като в тях изрично е уточнено, че става въпрос не за плащане в брой а с платежно нареждане.По делото не са събрани доказателства да такова плащане. Същевременно е изготвен от Г. и К. и Договор № 08 РБИ от 27.05.2002г. касаещ доставка от страна на “******” ООД на технологична разработка и ноу-хау за производство на саморазгъващи се хидравлични кранове-/том 12 , лист 1-3/. Никой във фирма “Б.” ООД обаче не е виждал и не знае нищо за подобен договор. Този договор е подписан от Н. К. за продавач и от Л. Г. за купувач, съгласно графическата експертиза. Към този договор няма никаква техническа документация относно предметната разработка и ноу-хау. Не се съобщава кой конкретно ще изработи продукта, какви ще са му конкретните характеристики, визирани в т.3 от договора. Въобще този договор както и другите обсъдени по-горе документи просто се появява в правното пространство между двете фирми без никаква конкретна база – конкретна документация на доставчика, конкретни реални изисквания на купувача във връзка с конкретна дейност, реална разработка на последващ продукт от купувача. В крайна сметка се оказва, че изведнъж възниква един договор между две фирми неясно поради какви реални причини, с неясни характеристики, с напълно неясен и неконкретизиран предмет на договора. Очевидно е, че договор на такава значителна стойност няма как да се сключи без уточняване на всички детайли по предмета на самия договор – в случая технологична разработка и ноу-хау. На фона на изложеното няма никакво основание да се приеме, че договора от 27.05.2002г №08.РБИ отразява реални правоотношения между „Б.” ООД и „******” ООД, а от там и всички фактури /№ 680/30.11.2002г. за 60 000 лв. с ДДС и № 654/27.06.2002г. за 301 920 лв с ДДС/, ПКО и РКО се явяват с невярно съдържание. Последните ордери несъмнено по делото се установява, че са с невярно съдържание по отношение на това, че действително са излизали пари от касите на плащащия и съответно са влизали в касите на получаващия паричните средства. Все пак ордерите точно това документират – физическото движение на парични средства под формата на банкноти в и извън касата на съответния търговец.  

          Фактура № 680/30.11.2002г. според гл.счетоводител на Б. ООД Н.М. е осчетоводена в Б. ООД. Тази фактура се посочва от свидетеля, че отразява плащане по договор №08.РБИ за продажба от 27.05.2002г. Също така св. посочва, че по ПКО №30/18.12.2002г и №33/28.12.2002г пари не са постъпвали, а отново касата е равнена с разходен касов ордер и наличност в касата на Б. ООД не е имало. И в двата ПКО е отразено, че са по фактура №91/30.08.2002г. Св. още посочи, че с ПКО са постъпвали суми по едни фактури и с разходни касови ордери са разплащани пари по други фактури, като това е ставало по описани начин без реално движение на парични средства по внасяне в изнасяне извън касата. Предявените на св. М. РКО и ПКО са оформяни от нея, тъй като реално пари не са броени, за да се налага да се ангажира щатния касиер. Св. още посочи, че физически желязна каса в Б. ООД няма. Още посочи, че е стояла в сградата на **. Тази свидетелка посочи, че сама не е взела това решение да оформя така счетоводните документи. Не посочи, обаче кой й е разпоредил. Още твърди, че гл.счетоводителка на ** е имала информация, че така следва да се постъпи. Св. Ц.Х. /касиер в ** АД/ също посочи след предявяване на т.10 лист 39 и 40/това са извадки от касова книга за периода 1.10.2002г – 27.11.2002г която е приложена в оригинал по делото/, т.11 л.39-44 и т.11 л.20, че пари в касата не са постъпвали, а само документално е оформяно и са следели прихода да е равен на разхода.

          По същата схема от “**” АД  на 28.12.2002г. по документи е продадена на  ТСК “**” с фактура №22400/28.12.2002г /том-11, лист 39-40/ хидравлична преса с инвентарен № 44091 с остатъчна стойност 2 088.00 лв. по документи за 235 200.00 лв. с ДДС. В счетоводството на фирмата продавач не са открити в хода на разследването приемо-предавателен протокол удостоверяващ предаването. На другият ден -29.12.2002г ТСК “**” продал на   “******” ООД с фактура № 204/29.12.2002г.  линия хидравлична преса с формообразуваща вана и нагревни елементи 1бр. за сумата от 254 088.00 лв. с ДДС. Плащане по тази фактура обаче реално не е извършено. Същата преса съгласно фактура №685/29.12.2002г.-/том 11 лист 4/ е продадена от “******” ООД на “**” АД за сумата от 240 000.00 лв с ДДС. Така в рамките на два дни пресата е продавана няколко пъти от “**” АД на ТСК “**”, от тях на “******” ООД и от там отново на “**”АД. Съгласно техническите характеристики пресата е с габарити : височина 4-268 м , ширина -2-750 м и тежи 25 000 кг . На практика съоръжението никога не е напускало територията на “** “АД./виж ССИЕ т.15 л.13 относно фактури 204 и 685 и л.19 относно фактура 22400/. Очевидно е, че това усилено фактуриране и прехвърляне от ** АД на ТСК **, от ТСК ** на ****** ООД и от ****** ООД отново на ** АД, при което в рамките на 48 часа хидравличната преса е сменила собственика си три пъти, за да се върне отново при първоначалния е нереално. По делото няма доказателства, които да дадат разумен отговор на въпроса – защо тази преса е препродадена така усилено за кратко време. Подсъдимите също не дават отговор и единствения възможен извод е, че фактурирането е извършено с цел изравняване на финансовите позиции на ** АД и ТСК ** силно нарушени с оглед на създадените впоследствие документи за продажба на резервни части за пътностроителни машини, което пък е създадено, за да прикриеизноса за Судан на военната продукция. Към горните съображения може само да се добави констатацията на ССИЕ относно остатъчната стойност на хидравличната преса – 2088лв, което е над 110 пъти по-малко от стойността на разгледаните фактури. Сам по себе си тоза факт не е показателен, но съпоставен с горните факти допълва картината на основната цел на това усилено неоснователно фактуриране.

Така кръгът между “**” АД и ТСК “**” бил затворен като документално с цитираните по-горе официални документи с невярно съдържание се оправдават приходи, плащания и разходи със суми които нито са били давани, нито получавани за сделки които реално не са извършвани чрез използване на дъщерни или фирми с едни и същи собственици – участници в схемата. Целта е била доказване на привидно изплащане на  задължение на ТСК “** към “**” АД, като е възстановено началното положение  нарушено от принудителното фактуриране на възлите и детайлите от 13 и 14 експедиция по договор КАС-18.

Горните фактически обстоятелства се установяват от писмените и веществени доказателства по делото обсъдените по-горе експертни заключения и свидетелски показания. Безпредметно е повтарянето на документите с оглед големия им обем и предвид обсъждането им в настоящите мотиви на съответните места.

Съставомерност на деянието по чл.203 ал.1 вр. чл.201 вр. чл.20 ал.2 от НК.

Обект на престъплението по чл.201 от НК са обществените отношения, осигуряващи упражняването на правото на собственост върху вещите и специфичните служебни отношения, свързани с нормалното осъществяване на дейността от страна на субекта на престъплението.

Субект на престъплението в случая е длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” пр.1 от НК. Подс. Г. е длъжностно лице на ръководна работа в юридическо лице по смисъла на посочената разпоредба и в този смисъл този елемент от законовия състав е налице. За помагачът не е необходимо да е длъжностно лице в този смисъл Н. К. също може да бъде субект на престъплението,каквото е повдигнатото то прокурора с обвинителния акт обвинение.

Предмет на престъплението с редакцията след 93г са пари, вещи или други ценности. Предметът на престъплението следва да е чужд-в конкретния случай на АД „**“-Червен бряг. Без значение е дали неговият управител е и негов учредител, акционер и капиталовложител, имуществото на дружеството е отделно от това на неговите управители. В настоящия казус предмет на присвояването са движими вещите - частите за комплектовка на 20 машинокомплекта на военната машина 2С1 „Гвоздика”, като стойността на вещите е 817 174,05лв, определена като заводска себестойност т.е. на база вложените средства и труд /виж заключението на ВЛ по назначената съдебно икономическа оценителна експертиза/.

Особено големи размери.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК т. 1. при определяне квалифицираните признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата. На база този критерии ако се раздели 817 174 лв на 140 пъти се получава, че по този критерии, за да не е налице квалификацията „особено големи размери” е необходимо минималната заплата да е по висока от 5836лв. Очевидно това не така и съответно е налице квалификацията „особено големи размери”. Само следва да се отбележи, че над 58 пъти се побира сбора от 140 минимални работни заплати в стойността на предмета на престъплението/при МРЗ към периода на извършване на престъплението 100лв/.

Особено тежък случай.

            Това е легално понятие, регламентирано с определителната норма на чл.93 т.8 от НК, като случай, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. На първо място следва да се посочи, че за определянето на случая като особено тежък може да се вземе предвид крупния размер на предмета на престъплението. Вярно е, че този размер вече е взет предвид от квалификацията „особено големи размери”, но това е само до горната граница на стойността, обуславяща тази квалификация. Казано по друг начин в случая за квалифицирането на деянието особено големи размери е достатъчно предмета на престъплението да е със стойност над 14000лв т.е. и останалата сума над тази не е взета предвид. Това означава, че може да се прецени размера на сумата над 14000лв на плоскостта на понятието особено тежък случай. В тази насока виж и Решение № 302 от 2.IV.1991 г. по н. д. № 138/91 г., I н. О. Като се има предвид, че над 57/единия път не се взема предвид, тъй като е отчетен в понятието особено големи размери/ пъти стойността на предмета на престъплението надхвърля критерия особено големи размери, може да се направи извод, че само това е достатъчно за квалификацията на деянието като особено тежък случай.

            Освен това следва да се отчете, че това деяние е комбинирано с престъплението по чл.242 от НК, което значително повишава обществената опасност и самостоятелно води до извода за наличие на особено тежък случай.

Връчени в това му качество да ги управлява” - На ръководните длъжностни лица връчването и поверяването стават по силата на избирането или назначаването им на съответната длъжност. Няма съмнение, че и продукцията предмет на престъплението е поверена на двамата управители за управление.

Характер на собствеността на акционерното дружество.

В настоящия случай към момента на деянието само 25% от акциите са на държавата. Това обстоятелство, обаче е ирелевантно за съставомерността на деянието защото чл.201 от НК защитава не само държавните предприятия /Решение № 331 от 26.04.2007 г. на ВКС по н. д. № 1075/2006 г., III н. о.,/.

Деянието е извършено в периода 23-28.11.2001г когато продукцията е напуснала предприятието в посока **, ******* и Г. Оряховица защото тогава е излязла от владението на предприятието – по-подробно виж изложеното във връзка с възраженията на защитата.

Присвояване по чл.201 от НК се извършва както когато длъжностно лице се разпореди като със свои с обществено или частно имущество, връчено в това му качество или поверено му да го пази или управлява, така и когато ръководно лице от държавно учреждение, предприятие или обществена организация се разпореди по същия начин с тяхно имущество, тъй като това имущество му е поверено за управление/т.4 от Постановление № 3 от 25-27.VI.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 9 от 10.XII.1975 г. и Постановление № 7 от 26.VII.1987 г. по н. д. № 7/87 г./.В този смисъл не е необходимо да се установява в чий патримониум е настъпило увеличаване на правата или намаляване на задълженията.

          Присвояването е свързано с трансформация на собствеността. В случая военната продукция описана по-горе в трите експедиции е доставена на МИК Судан по описания начин. В този смисъл е налице преминаване на собствеността на тази продукция от активите на ** АД в друго лице – държавния апарат на друга държава. На тази база няма съмнение, че от обективна страна е извършено присвояването. Трансформацията на имуществото може да е както в полза на дееца, така и в полза на друго лице – физически или юридическо/след РКС №19/95г в сила от 3.11.95г няма съмнение и по отношение на юридическите лица, още повече, че в случая става въпрос за чуждо ЮЛ/.

          Умисъл за присвояване – престъплението по чл.201 от НК е умишлено и то може да се извърши само при пряк умисъл. За умисъла, който е неосезаем факт от действителността, съдим по осезаемите факти, установени в наказателното производство. Пряко доказателство за умисъла може да е само самопризнанието на съответния подсъдим, защото при неговото наличие пряко се установява вината /в този случай на преценка остава само достоверността на доказателственото средство обяснения на обвиняемия/. В настоящото дело самопризнание под формата на обяснения няма от нито един от подсъдимите и в този смисъл за да се прецени наличието на вина следва да се анализират всички косвени доказателства в тази насока по отношение на подсъдимите Г. и К. които са обвинени в извършване на това престъпление в съучастие.

          Доказателства за вината на Л. Г. за присвояване:

          1.Въпреки,че е наясно,че няма как да осъществи легален износ на военна продукция за Судан този подсъдим се съгласява с уговорките по протокола от 15.10.01г.,тъй като е участвал според свид.Р.Р. в срещата с представителите на суданската страна проведена от 13 до 15.01.01г.,касаещ именно такива действия.

          2.Издава Заповед № 1944/22.10.01г.именно във връзка с поетите по протокола задължения и организира изработването на уговорените детайли.

          3. Изнесената продукция от експедиции 13,14 и 15 е заскладена в предприятието и няма никакво документално оформяне на извозването до **,******* и Горна Оряховица с изключение на минимално необходимото за да се избегнат проблеми при проверка на превозните средства.

          4. Продукцията се води по документи като налична в предприятието, включително и след извозването й в Хартум;

          5. Износът е осъществен с помощта на друга фирма - ТСК ** **, за да не се събуди подозрение у митническите власти.

          6. Продукцията така е описана в опаковъчните листи, че да не събуди подозрение при проверката на митницата за военна продукция;

7. Плащане по сметките на АД „**“ за изнесената продукция няма нито от ТСК **, нито от МИК Судан.

          8. Двамата изпълнителни директори-подс.Г. и И. са били в командиравка в Хартум Судан непосредствено след осъществения износ на 5.12.2001г.,като по същото време там е бил и подс.К. и след завръщането им от ** АД е изпратено писмо/подробно описано по горе/ за закриване на официално открития акредитив за разплащане по сделката.

          9. За кратък период от време 15.10.2001г до края на м.ноември 2001г е създадена бърза и стройна организация за осъществяване на износа, но нито е поискано официално разрешение за износа, нито продукцията е изнесена като военна. От една страна подс.Г. очевидно е нясно, че не може да реализира официално договореностите от 15.10.2001г с МИК Судан, а от друга създава стройна организация по производството на пръстените, извозването на експедициите и намирането на друго юридическо лице/представлявано от подс. К./, което да осъществи нелегално износа,както и командироването на специалисти по повод изложените в протокола от 15.10.01г.договорки. Създаването на тази бърза и стройна организация, наред със очевидната забрана за износа и отказаното плащане след това няма как да не се вземат предвид като косвени доказателства за умисъла на дееца.

          10. Няма нито един приемо - предавателен протокол за изнесените експедиции в истинското им качество на военна продукция. Прочее няма такъв и за изнесена гражданска продукция;

          11. В ТСК ** няма никакви документи, които да установяват, че е получила частите от 13,14 и 15 експедиция или каквото и да е друго от АД „**“;

          12. Няма никакъв договор между ** АД и ТСК ** за продажба или за оказване съдействие за износа на продукцията и на практика частите на стойност няколко стотин хилади лева са предадени на ТСК ** на пълно доверие.Въобще не става ясно кое налага части за пътно-строителни машини които могат свободно да бъдат изнесени от АД „**“-Червен бряг,което дружество е имало дългогодишни отношения със Судан да се експедират чрез посредничеството на ТСК „**“-**.

          13. При доставянето на експедициите в ** въобще не са оформяни документи за разтоварването на стоката. Това сочи за значително доверие между подс.Г. и К., каквото може да се обясни и това, че: 1. от една страна те нямат избор и следва да създават възможно по-малко документация с оглед прикриването им като действителен доставчик за Судан; 2. това доверие може да се обясни и с постигната договореност за общо извършване на нелегалния износ, което изисква доверие за осъществяването му.

          В крайна сметка е налице осъществен износ по възможно най-п**рития начин и при отказано плащане на стоката, което изключва възможността за намерение на подс.Г. да осъществи сделката в полза на ** АД. Освен това по делото няма нито едно доказателство и дори твърдение, че имало проблем със заплащането на продукцията от суданска страна. Напротив изпълнителните директори са отишли в Хартум Судан и дни след това са отказали акредитива.

          Възможно ли е да се приеме, че умисъл за присвояване у подс.Г. не е съществувал към момента на извозване на продукцията от предприятието в периода 23-28.11.2001г ?

          Не е възможно и причините за това са:

        1. Продукцията е извозена с намерение за доставка в Хартум Судан, а не в ТСК **;

          2. Такава доставка официално не може да се оформи документално в ** АД – обстоятелство ясно на подс.Г.,затова и в ** АД липсват каквито и да е документи за доставката;

          3. Такава доставка като износ не може да се осъществи официално през държавната граница– също известен на подс.Г. факт;

          4. Получаването на плащане по такава доставка не може да стане официално, защото това ще разкрие самата доставка, която е в нарушение на забраната за износ, липсата на лиценз и разрешение за самата сделка – с този факт подс.Г. също е бил наясно;

          5. На фона на горните четири точки като се има предвид създадената стройна и бърза организация по извозването, намирането на фирма/ТСК **/ която да изнесе продукцията, командироавнето на специалистите в Судан, командировката на двамата изпълнителни директори веднага с осъществения износ и от друга страна отказа от усвояване на открития акредитив и липсата на каквито и да са постъпки за получаване на сумата по доставката сочи за умисъл за присвояване у подс.Г. още при извозване на продукцията.

          6. Да се приеме, че подс.Г. не е имал умисъл за присвояване още при излизането на продукцията от предприятието и е искал просто да изпълни договореностите от 15.10.2001г със суданската страна означава да се приеме, че цялата организация след това /извозването на продукцията/ е осъществена за невъзможно кратко време. Намирането на фирма за нелегалния износ и уговарянето с Н. К.. Очевидно това не е така, защото първо документално не е оформено изнасянето на продукцията от завода и второ Н. К. очевидно на доверие е получил тази продукция на огромна стойност и той е посрещнал някои от курсовете на камионите.

          7. Цялата организация на действията на подс.Г. и К. сочи за това, че още при излизането на продукцията от предприятието планът е бил начертан /а не е възникнал внезапно след това/ и очевидно добре, тъй като се е и осъществил.

          С оглед на изложеното се налага категоричния извод, че при извозването на продукцията от предприятието подс.Г. не е имал намерение да изпълни задължение по договора със суданската страна, като изнесе продукция от името предприятието, а се е разпоредил с тази продукция като със своя.   

          Относно наказанието на подсъдимия Л. Г. :

Предвиденото наказание по чл.203 от НК е лишаване от свобода от 10 - 30 години и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и лишаване от права по чл.37 ал.1 т. 6, 7 и 8 от НК. С изменение в ДВ бр.75 2006г наказанието лишаване от свобода е редуцирано на 10 до 20 години и е отпаднало лишаване от право по чл.37 ал.1 т.8 от НК. С оглед на чл.2 ал.2 от НК приложение следва да намери последвалата по-благоприятна редакция на текста.

При индивидуализиране на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало и добрите характеристични данни.Съобразно възприетото становище в правната теория и съдебна практика,като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се има предвид и сравнително дългият период от време,който е изминал между извършването на престъплението и налагане на наказанието. Други смекчаващи вината обстоятелства няма. Не е налице добро процесуално поведение, което да спомага за разкриване на обективната истина и не е налице изразено съжаление за извършеното. Поради това такива смекчаващи вината обстоятелства няма как да се отчетат.

Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете най-активната роля на този подсъдим в извършването на цялостната дейност по износа на частите. Той основно е създал организацията и той е издавал заповедите и осигурявал изпълнението.

Предвид изложеното по-горе и най-вече заради изтеклия относително дълъг период от време между извършване на престъплението и налагане на наказанието съдът намира,че за престъплението по чл.203,ал.1,във вр.с чл.201 от НК на подс.Л.Г. следва да се наложи минимално предвиденото от закона наказание десет години лишаване от свобода,което на осн.чл.60 и 61 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Според настоящия съдебен състав не би могла да се приложи разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК и наказанието да се определи под най-ниския предел,защото не са налице нито изключителни,нито многобройни смекчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства.Изтеклият период от време между извършване на престъплението и налагане на наказанието не трябва да се абсолютизира.В крайна сметка същият не е по вина на съда и органите на предварителното производство,а се дължи на необходимостта,с оглед усложнената престъпна дейност,от събиране на голям обем доказателства което изисква време.Както бе посочено по-горе с престъплението са причинени вреди,които многократно надхвърлят квалифициращия признак „Особено големи размери“,практически самото извършване е сложно и е съпроводено със съпътстващи престъпления.

Относно наказанието конфискация от данните по делото се установява,че подс.Г. не притежава влогове на значителна стойност,МПС,както и недвижими имоти подходящи за живеене.Същият е собственик единствено на зем.земи.С оглед обстоятелството,че е наложено минимално предвиденото от закона наказание лишаване от свобода,не следва да се отнемат и всички притежаване от подс.Г. земи.Следва да се конфискува само малка част от имуществото му,а именно нива с площ 3 декара 5 - та категория находяща се в  землището на с.Бб., обл. Плевенска, местността «**» представляваща имот № **.

Относно наказанията по чл.37 т.6 и 7 от НК, които според закона се налагат. За да наложат тези наказания, съгласно чл.50 от НК е необходимо да е установено, че заемането на съответната длъжност или упражняване на съответната професия или дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление. Деянието по чл.203 вр. чл.201 от НК сочи, че е несъвместимо със заемането от пъдсимиия на ръководна държавна длъжност и упражняването на професии и дейности, свързани с материална отчетност. С оглед на това същият следва да бъде лишен от право да заема ръководна държавна длъжност, както и материално-отговорна длъжност и да упражнява професия или дейност, свързани с материална отчетност за срок от дванадесет години.

Участие на Н.К. в престъплението по чл.201 от НК от гледна точка на умисъла.

Вярно е, че по делото несъмнено се установи, че той е изнесъл военната продукция, но по никакъв начин не може да се докаже умисъла за присвояване на това имущество от ** АД. Това е така защото няма доказателства той да е знаел, че в крайна сметка след осъществяване на износа няма да бъде заплатена продукцията на ** АД. Такова възражение не се прави от защитата му, но при преценка на умисъла на този подсъдим съдът няма как да игнорира това възможно положение. Няма доказателства по делото, които да сочат, че този подсъдим е имал умисъл да извърши нещо повече от необходимото освен за заобикаляне на въведената забрана за износ на оръжие за Судан и съответно да изнесе продукцията под формата на гражданска такава. Вярно е, че той е бил наясно, че получава продукцията без договор, без надлежна документация, без приемо-предавателни протоколи, без осчетоводяване въобще на това движение на продукцията от гледна точка на юридическото лице,което представлява-ТСК „**“. Всичко това може да се обясни с постигнатата уговорка с изпълнителните директори да изнесе вместо ** АД военната продукция. Няма доказателства, които в своята съвкупност да сочат недвусмислено, че той е бил наясно, че всъщност подс.Л.Г. има намерение да присвои продукцията и да я изнесе на практика като своя.

        Относно обвинението по чл.242 от НК.

    Диспозицията на нормата на чл.242 ал.1 б. Б и Г от НК към момента на деянието включва: Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено:

б) с използуване на чужд или подправен официален документ или на

официален документ с невярно съдържание

г) когато са пренесени силно действуващи или отровни вещества,

взривни вещества, оръжие или боеприпаси или

(4) Когато предметът на контрабандата по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък или когато някое от лицата по буква "е" на ал. 1 е митнически служител, наказанието е: в случаите по ал. 1 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до двеста хиляди лева, а в случаите по ал. 2 и 3 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева.

            В настоящия казус обвинението е за реализиран следния законов състав на престъплението: Който пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците, когато това е извършено: с използуване на официален документ с невярно съдържание и когато са пренесени оръжие в особено големи размери и случаят е особено тежък.

            Относно пренасянето на стоки през границата на страната няма съмнение с оглед на разгледаните по-горе митнически декларации и преведените коносаменти, от които се установява, че единият контейнер е натоварен на борд на 2.12.2001г, а другите три на 4.12.2001г. Натоварването на 2.12.2001г е станало на контейнера с пръстените т.е. експедиция 15 в пристанище Варна/виж л.55 от т.32/, а на дата 4.12.2001г на останалите контейнери/виж л.52 и 58 от т.32/, като преминаването на държавната граница е станало в района на същата на 05.12.01г. в гр.Бургас. В тази насока са и сведетелските показания за получените части в Хартум Судан.

            Относно знанието и разрешението на митниците:

Обект на посегателство от престъплението по чл. 242, ал. 1 НК са обществените отношения, свързани с предоставянето на митниците на вярна информация за движението на стоки, изнасяни през границата на страната. Вярно, е че отговорните митнически служители са извършили оглед на изнесените части и възли, но не може да се очаква от тях да разпознаят дали тези части са за военни машини или за машини гражданско производство-от показанията им се установява,че никой няма техническо образование. Деянието в случая е свързано с това, че с подадените декларации не е уведомена митницата, че се изнасят възли и детайли за оръжие. Както е видно от митническите декларации изнесеното от Н. К. е декларирано като продукция с гражданско предназначение. В МД с №4302/1-2846/26.11.2001 г, е декларирано фланци стоманени – комплект – 40 комплекта в 3 палета и 1 дървена каса  в МД №3001/1-2411/28.11.2001 г е декларирано резервни части за верижни булдозери, в МД№3001/1-2408/28.11.2001 г също и в МД №3001/1-2452/30.11.2001г също.  При самата проверка митническите служители видно от показанията им не са имали никакви съмнения относно характера на износа и са се доверили на декларациите. В тази насока съществено е декларирането на тарифен код за гражданска продукция, който е съществен при преценката на митническите служители дали се изнася оръжие. В показанията си те посочиха, че по тарифния код в компютърната програма, който ползват излиза в червено военната продукция. Тогава би следвало и други митнически служители да извършат тази проверка, които се занимават с военната продукция. В този смисъл несъмнено на митническите служители е предоставена невярна информация за вида на стоките. Няма съмнение, че стоките по тегло и брой приблизително съответстват на декларираното. При това положение съществен е въпросът дали чл.242 от НК има предвид само случаите, когато се пренасят стоки въобще без знанието на митниците/например декларират се пет машини, а се изнасят десет-за петте над декларираните пет несъмнено ще е налице съставът на престъплението/ или и когато се пренасят стоки, но се представят за друг вид. В тази насока следва да се отбележи, че всеки предмет/стока освен външен вид, който се възприема визуално има и много други характеристики, които в съвкупност го определят и индивидуализират като такъв. За да не е налице пренасяне през границата на страната без знанието на митниците на този предмет следва деклараторът да е дал необходимата и вярна информация като тарифен код, вид на предмета и т.н. която е необходима за надлежното осъществяване на износа. В противен случай ако се приеме, че чл.242 от НК има предвид само броя или количеството и външния вид на стоките би се стигнало до абсурда да се приеме, че се изнася с разрешението на митницата например пудра захар, която всъщност е наркотик т.е. със знанието и разрешението на митниците е изнесен наркотика. Или се изнасят бронирани автомобили с гражданско предназначение, а те всъщност са бронирани военни машини. Тук просто става въпрос за друга форма на изнасяне на стока без знанието на митниците/едната форма е да изнасяш стоки без въобще да дадеш информация за това, а другата е да изнасяш, както е в случая, като даваш подвеждаща информация за това какво изнасяш/. В крайна сметка митницата се интересува от действителния износ, а не от фиктивния. В този смисъл не може да се приеме, че когато на една стока е придаден вид/чрез невярно деклариране, представяне на документи с невярно съдържание и опаковане по определен начин и т.н. възможни са различни варианти/ на друга стока и се декларира, невярно вида на стоката не е налице престъпление по чл.242 от НК. Дали се укрива изцяло износа на стоката/пренасяш нещо, а всъщност за митницата не пренасяш нищо/ или и се придава вид на друга стока е едно и също, защото нормата на чл.242 от НК защитава вярната информация за движението на стоките. Несъмнено когато пренасяш една стока, а и придаваш вид на друга даваш невярна информация на съответните компетентни лица.

С оглед горното няма никакво основание да се приеме, че пренасянето през границата е станало със знанието и разрешението на митниците. Знание у митниците има, че се изнася някаква стока, но невярно за вида на стоката, което е равнозначно на липса на знание по смисъла на закона. Освен това разрешение има, но не за действително изнесената стока, а за декларираната т.е. няма и разрешение.

            Относно използуването на официален документ с невярно съдържание.

            Според обвинението за осъществяване на износа са използвани официални документи с невярно съдържание – с МД  №4302/1-2846/26.11.2001 г, е декларирано фланци стоманени – комплект – 40 комплекта в 3 палета и 1 дървена каса  в МД №3001/1-2411/28.11.2001 г е декларирано резервни части за верижни булдозери, в МД№3001/1-2408/28.11.2001 г също и в МД №3001/1-2452/30.11.2001г също. Съгласно чл.93т.5 от НК официален документ е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му и т.н. Попълването на декларация пред компетентните държавни органи от лице представляващо търговец регистриран по установения ред е създаване на документ от длъжностно лице в кръга на службата му. Деклараторът Н.К. е длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1,б.“б“ от НК-изпълнява ръководна работа в кооперация и декларирането е в кръга на службата му.

            Относно обвинението, че е пренесено оръжие.

          Терминът оръжие по смисъла на чл.242 ал.1 б.Г от НК следва да се изясни от Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба. Това е така защото този закон регламентира обществените отношения свързани с външнотърговската дейност с оръжие, а разглеждания текст на НК визира пренасянето на оръжие през граница. Има съществена разлика между огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и оръжие по смисъла на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба/отм. с §3 от ПЗР на ЗАКОН за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба/. Съгласно чл. 4. (1)  на ЗКВДОСТВДУ Държавата може да въвежда ограничения и да налага забрани за извършването на външнотърговска дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба при определени условия, посочени в три точки. Съгласно ал.2 Списъкът на оръжието и на стоките и технологиите с възможна двойна употреба, по отношение на които се прилага режимът по ал. 1, се определя от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник". Това е СПИСЪК на оръжията и на стоките и технологиите с възможна двойна употреба съгласно глава първа, чл. 4, ал. 2, т. 3 от Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба (Притурка към ПМС № 205 от 8.09.1998 г. - ДВ, бр. 108 от 15.09.1998 г.). Той е отменен със  ЗАКЛЮЧИТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ към Постановление № 69 на Министерския съвет от 31 март 2004 г. за приемане на Списък на оръжието и на стоките и технологиите с възможна двойна употреба (ДВ, бр. 35 от 2004 г.), но към момента на деянието е действал. Съгласно този списък обн. ДВ бр.108 от 15.09.98г сухопътните транспортни машини и компоненти за тях, специално конструирани или модифицирани за бойно използване се означават със съкращението СО, което съкращение се отнася до оръжията/виж т.25 първи абзац от списъка и стр. 22 – съкращението СО6/. В тази насока заключението на в.л. л.18 т.16 е категорично. В т.1 от заключението в.л. посочват, че без артилерийската система 2А31 останалата част на изделието 2С1 „Гвоздика” представлява самоходно шаси с военно предназначение по смисъла на СО6 от посочения списък т.е. оръжие. Изнесените части и компоненти са за сглобяване на 20 машинокомплекта 2С1 „Гвоздика”, което означава, че е изнесено оръжие по смисъла на посочения списък. Вярно е, че оръжието не е в сглобен вид, но както е видно от СПИСЪКА компонентите за него също са оръжие.

С оглед на изложеното е налице квалифициращия признак на чл.242 ал.1 б.Г от НК.

          Относно субективната страна на подсъдимите във връзка с това обвинение:

          Това престъпление може да се извърши само с пряк умисъл. Относно субективната страна на подс.Н.К. следва да се отбележи, че същият е осъществил цялата организация по товаренето на контейнерите, проверката от митническите власти, декларирането и оформянето на документите към митническите декларации. Неговото име фигурира в митническите декларации, а представляваната и управлявана от него ТСК ** и в коносаментите в т.32, обсъдени по-горе. Обстоятелството, че изнася продукция на ** АД и оформя документите така, че тази продукция да изглежда гражданско производство/износа е описан така към митническите декларации, че да отпаднат индексите, определящи продукцията като военна,ползван е и неистински документ-проформа фактура на която е придаден вид,че е издадена от ЕООД „*****“/ е достатъчно за да се приеме наличието на умисъл.

            Относно умисъла на подс.Л. Г.-той е наясно с наложеното ембарго и поради тази причина изнася частите чрез ТСК **. Очевидно е, че след като той и подс.К. правят необходимото да скрият истинския доставчик за СМТ Хартум Судан участват умишлено в извършването на престъплението. Тези двама подсъдими са на входа и на изхода на цялостната престъпна дейност – присвояването на частите, износа през границата, организиране на сглобяването на машините в Хартум Судан и пътуването до Хартум Судан непосредствено след отпътуването на корабите за там. Умисълът за извършване на престъплението по чл.242 от НК е несъмнен и с оглед на обсъдените по-горе договорености със суданската страна на 15.10.2001г, осъществената организация по командироване на работниците в Судан за сглабяне на 20-те машинокомплекта на 2С1”Гвоздика” и отказа да се усвои открития актедитив във връзка с тази доставка. 

            Относно качеството на подс.Л.Г. на подбудител. 

          На първо място без доставянето на частите Н. К. няма как да извърши престъплението и с доставката на частите най-малко подс.Г. подпомага извършването на престъплението.Същият обаче не е обвинен в помагачество. На второ място подс.Л.Г. е този, който има нужда от съдействие за осъществяване на нелегалния износ на присвоеното /виж мотивите относно присвояването/, предвид ограниченията за износ на оръжие за Судан т.е. напълно логично е именно подс.Г. да е подбудил подсъдимия К. да извърши престъплението, а не някой друг. Няма доказателства,че подс.К. е търсил подс.Г.,за да му предложи да пренесе контрабандно през границата оръжие. Тук следва да се отбележи ясно, това, че липсата на конкретни доказателства за проведени срещи и разговори и съдържанието на тези разговори, не означава, че не могат да се правят изводи за деянието въз основа на други обективно установени доказателства. Освен това подс.Г. е този който осъществява цялата организация по изработката, опаковането, товаренето, превозването на частите и командироването на съответните специалисти в гр.Хартум,частично подпомогнат от подс.Р.И.. Те са тези, които комуникират със суданските партньори, а не Н.К.. Няма никакви доказателства последният да е поддържал каквито и да е търговски отношения с военното министерство на Судан.

            Да се приеме, че Л.Г. не е подбудител на престъплението по чл.242 от НК означава да се приеме, че се е разпоредил с частите в полза на Н. К. и няма нищо общо с последвалия износ. Едно такова съждение е в пълно противоречие както с осъществената командировка на работниците в гр.Хартум за сглобяване на машините, така и с установената командировка на двамата директори в същия град. Освен това едно такова разпореждане не е нужно да бъде скрито защото няма ограничение за търгуване на тези части с други търговци в страната.

            На фона на гореизложеното съучастието под форма на подбудителство по отношение на подс.Л.Г. се установава по несъмнен начин.

            Относно обвинението по чл.242 ал.4 от НК, че предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък вече бяха изложени по-горе мотиви по повод престъплението по чл.203,ал.1 във вр.с чл.201 от НК.

            Освен това към горните обстоятелства следва да се вземе предвид посоченото по-горе, че от американска страна е обърнато внимание на българските власти за нелегалния износ за Судан и това е в нарушение и на приетото двустранно секретно споразумение от 1996г/т.2 л.25/.По този начин Република България е злепоставена не само пред САЩ,но и пред останалите държави в Европа /по-горе в мотивите бе посочено,че на 13.04.2001г. в изпълнение на поети международни ангажименти от Република България било прието Постановление на Министерския съвет №91, с което страната ни се присъединила към обща позиция на Европейския съюз 94/165/CFSP от 16.03.1994г. по отношение на прилагане забрана и ограничение върху продажбите и доставките на оръжие и на свързано с него оборудване по отношение на Судан/. Дори само това обстоятелство е достатъчно за да се приеме, че е налице особено тежък случай, защото накърнява международния престиж на страната и способността на властите да съблюдават постигнатите международни споразумения.

            На следващо място като се вземе предвид, че престъплението по чл.242 от НК е комбинирано с престъплението по чл.203 от НК отново самостоятелно се стига до извода за особено тежък случай. Това не важи за подсъдимия К., тъй като той не е участвал в присвояването, както се посочи по-горе. За него остават, обаче другите посочени основания за квалифициране на деянието като особено тежък случай. Тук само може да се отбележи, че несъмнено едно престъпление е по-тежко, когато е част от обща престъпна дейност, която като комплекс води до крайния целен резултат от подсъдимите.

            Относно наказанието по чл.242 от НК.

            Предвиденото наказание по чл.242 ал.4 от НК е лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба от 50 000лв до 200 000лв.

            По отношение на Н.К..

            Този подсъдим е извършител на самото деяние и главно действащо лице. Като отегчаващо вината обстоятелсдтво следва да се вземе предвид и предишното осъждане, което с оглед на реабилитацията му се обсъжда само на плоскостта на лоши характеристични данни. 

            Единственото смекчаващо отговорността на този подсъдим обстоятелство е сравнително дългия период от време изминал между извършване на престъплението и налагането на наказанието.Именно заради него обаче съдът приема,че следва да се наложи минималното предвидено в закона наказание-пет години лишаване от свобода,което в съответсвие с разпоредбите на чл.59 и 61 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.По-горе в мотивите вече бяха изложени съображения защо сравнително дългия период от време изминал между извършване на престъплението и налагането на наказанието съпоставен с огегчаващите отговорността обстоятелства не може да обоснове приложението на разпоредбата на чл.55 от НК.Според съда те са приложими и в този случай.

            Относно наказанието глоба в рамките на 50 000лв до 200 000лв. Предвид определянето на основното наказание на нормативно определения минимум,нама причина кумулативното наказание да бъде завишено.Ето защо на подс.К. следва да се наложи наказание „Глоба“ в минимално предвидения от закона размер 50 000 лв.

            По отношение на наказанието на подс.Л. Г.. 

          Както бе изяснено по-горе този подсъдим е подбудил подс.К. за извършване на престъплението по чл.242 и неговата роля в осъществяването на общия замисъл е по-малка от тази на подс.К.,който е извършител и е организирал цялостната дейност по контрабандирането на стоката.В този ред на мисли логично е след като на главното действащо лице-извършителя се налагат минимални наказания,такива да бъдат наложени и на подбудителя,т.е.на подс.Г. да бъдат наложени наказания пет години лишаване от свобода,което в съответсвие с разпоредбите на чл.59 и 61 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и „Глоба“ в размер 50 000 лв.

            Относно приложението на чл.242 ал.7 от НК, който изисква Предметът на контрабандата да се отнеме в полза на държавата, независимо чия собственост е, а ако липсва или е отчужден, да се присъди неговата равностойност по съответни държавни цени на дребно. Тази санкция, макар и да прилича на глобата и конфискацията, не е наказание по смисъла на НК, тъй като не е предвидена като такова в чл. 37 НК. Затова спрямо нея не се прилагат правилата за определяне на наказанието. Когато престъплението е извършено от няколко лица и предметът му липсва, тогава всеки един от участниците отговаря солидарно за заплащане паричната му равностойност, но само до размера на своето участие. Съдът следва да определи размера на солидарната отговорност на всеки един от съучастниците/арг. Решение № 107 от 22.VII.1987 г. по н. д. № 728/86 г., I н. о./

            В настоящия казус държавни цени на дребно буквално няма с оглед на специфичния характер на продукцията. За такива следва да се приемат посочените от ВЛ по назначената съдебно-икономическа оценителна експертиза. В този смисъл, тъй като предметът на престъплението липсва следва да се присъди неговата равностойност, която съгласно посочената експертиза е 817 174,05 лв. Присъждането на тази стойност следва да е солидарно по отношение на подс.Л.Г. и Н.К. при равен размер на задълженията. 

            Относно приложението на чл.242 ал.8 от НК.

          Съгласно тази разпоредба превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението. Тази разпоредба не може да намери приложение, тъй като в случая преминаването през държавната граница е станало с кораб/виж коносаментите в т.32/, който няма нищо общо с подсъдимите. Смисълът на тази разпоредба е да се отнеме превозното или преносното средство, което е било на разположение на дееца /поради това, че го владее или държи/, а в случая износът е осъществен, чрез използване на курса на плавателния съд. На следващо място не се установява стойността на кораба да има каквото и да е съответствие с тежестта на престъплението. В този смисъл разпоредбата е неприложима.

            По отношение на обвиненията за престъпления по чл.311 от НК.

          По отношение на Л.Г..

            Според обвинението предмет на престъплението по чл.311 от НК са следните документи:

1. Договор от 12.07.2002год. между “**” АД и ТСК “**”,

2. Протокол –образец 19 и Анализ №2 и 3 към същия договор ,

3. Договор от 08.07.2002г между “**” АД и ТСК “**” ,

4. Протоколи –образец 19-2 броя и Анализ №1 към същия , 

5. Договор № РБИ от 27.05.2002г между “Б.”ООД и “******” ООД-гр.**

6. фактура №680/30.11.2002г на стойност 60 000 лв с ДДС,

7. фактура №**********/30.08.2002г на стойност 302 400 лв. с включен ДДС,

8. фактура №**********/30.11.2002г на стойност 60 600 лв. с ДДС,

9. Договор №04.РБС от 27.08.2001г между „** „ АД и ТСК”**”.

10. Споразумителен протокол от 16.10.2002г между „**” АД и ТСК”**”,

11. Писмо на „**” АД –изх.№379 от 0.05.2001г.

            12. Протокол от 23.11.2001г между ТСК”**” и „**” АД за предадени резервни части на стойност 585 954.42 лв.

            От така описаните документи по делото са приложени само като заверени копия Договор №04.РБС от 27.08.2001г между „**”АД и ТСК „**” ; Споразумителен протокол от 16.10.2002г между „**”АД и ТСК „**” ; Писмо на „**” АД – изх.№379//8.5.01г ; Протокол от 23.11.2001г между ТСК „**” и „**” АД за предадени резервни части на стойност 585 954,42 лв. Няма никакво основание да се приеме, че подсъдимия може да бъде признат за виновен, че е извършил документно престъпление при положение, че самия инкриминиран документ не е открит в оригинал. Това е на първо място поради факта, че основанието да се твърди, че има невярно документиране е да е налице документът с невярно съдържание. Липсва ли документа липсва и обективната страна на престъплението. В този смисъл няма как да се приеме, че въобще съществува този документ с невярно съдържание. Би могло да се търси отговорност за невярно документиране относно направената заверка на тези приложени по делото копия, но такова обвинение няма. С оглед на изложеното и предвид това, че тези копия на документи са представени от подсъдимите могат да се вземат предвид само при общия анализ на престъпната дейност по другите две обвинения.

            Изложеното дава основание на съда да приеме, че следва подсъдимия Л.Г. да бъде оправдан по обвинението по чл.311 от НК относно : Договор №04.РБС от 27.08.2001г между „**”АД и ТСК „**” ; Споразумителен протокол от 16.10.2002г между „**”АД и ТСК „**” ; Писмо на „**” АД – изх.№379//8.5.01г ; Протокол от 23.11.2001г между ТСК „**” и „**” АД за предадени резервни части на стойност 585 954,42 лв.

          Относно невярното документиране в Договор от 12.07.2002г между „**”АД и ТСК „**” Протокол – образец 19 и анализ №2 и 3 към същия договор и Договор от 8.7.2002г между „**”АД и ТСК „**” и Протоколи образец 19 – два броя и анализ №1 към същия.

            Горните договори са разгледани подробно по-горе и са изложени мотиви относно тяхната недостоверност и причината за съставянето им. Същото важи и за актовете образец 19. От графическата експертиза, както се посочи по-горе в мотивите, несъмнено се установява, че горните документи са подписани от подсъдимия Г.. С оглед на това е налице както обективната, така и субективната страна на деянието по отношение на тези документи. Няма съмнение, че протоколите образец 19 и анализите са официални удостоверителни документи. Те са подписани от Л. Г. в качеството му на длъжностно лице и в кръга на службата му и с тях се удостоверяват факти по извършени ремонти/каквито всъщност не са извършени/.

            Относно договорите като предмет на невярно документиране по чл.311 от НК.  

Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г.,  на Пленум на ВС засяга основните положения по въпросите, свързани с приложението на чл.311 от НК. Няма съмнение, че диспозитивните документи не могат да удостоверяват факти извън изявлението, направено от автора им в тях – това е изрично посочено от визираното постановление на ВС. Веднага обаче във връзка с настоящия казус се поставя въпроса дали тези документи не удостоверяват наличието на самото изявление на авторите. В тази насока Постановление № 3 от 23.III.1982 не дава отговор, а само посочва, че „Диспозитивните документи не удостоверяват факти, събития или обстоятелства извън самото изявление”. Тези документи удостоверяват самото изявление. Например насрещните изявления в един договор няма как да удостоверяват нещо, защото отразяват същността на клаузите на съответния договор. С подписа и печата на съответния търговец, обаче се документира наличието на тези изявления т.е. че е настъпила промяна в правния мир между договарящите. Наличието на договорни отношения е факт от обективната правна действителност, който се удостоверява със съответния договор в писмен вид. Изготвянето на един договор в писмен вид е винаги форма за доказване на възникналото правоотношение/в много случаи и условие за действителност/. В този смисъл с изготвянето и подписването на един договор се доказва от авторите му, че договорът съществува и на следващо място съдържанието му. Въпреки че настоящия състав напълно споделя цитираното Постановление на ВС/а няма и друг вариант на разсъждания/, приема, че то се отнася до диспозитивната част на договора – характера на самите договорености. В този смисъл самото Постановление не случайно изрично посочва, че не се удостоверява нищо извън самото изявление. По аргумент от противното обаче, самото изявление може да бъде предмет на лъжливо документиране. Например изготвя се и се подписва договор при положение, че нито една от страните нито смята, че този договор съществува, нито има намерение да  изпълнява написаното в него. Тук както се посочи по-горе става въпрос за удостоверяване на факт от правната действителност – удостоверява се, че има съответни съглашения между страните, а всъщност такива няма. За по-голяма яснота може само да се отбележи, че наличието на договор между страни е факт от обективната неосезаема действителност, който подлежи на доказване както в гражданския процес, така и в наказателния. Ако искаме да докажем, че някой договор съществува представяме го в писмен вид, ако не е задължителна писмената форма/за действителност/ го доказваме като факт от правната действителност с други допустими доказателствени средства. В разглежданата насока на невярното документиране е Решение № 579 от 30.ХII.1986 г. по н. д. № 629/86 г., II н. о. в което изрично е прието, че договорът в горния смисъл може да бъде предмет на лъжливо документиране по чл.311 от НК/това решение се приема от настоящия състав, тъй като не противоречи на визираното по-горе ППВС/. Основен смисъл на писменото оформяне на всеки договор е да се докаже, че такъв договор съществува. Щом така се доказва съществуването на този факт от правната действителност, то в тази част договорът има удостоверителна функция.

            В посоченото Решение № 579 от 30.ХII.1986 г. по н. д. № 629/86 г., II н. о. има и друго съществено виждане за настоящия казус. В него договорът се приема, че е официален документ, щом е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му. Няма съмнение, че изпълнителния директор е длъжностно лице. Подписването на договор от името на предприятието е в кръга на службата на това длъжностно лице. Очевидно е, че когато се подписва договор от името на предприятието изпълнителния директор не действа като частно лице. Всъщност с подписа си и печата на предприятието, положени под договора изпълнителния директор от една страна удостоверява същността на изявленията си и на второ място наличието на тези изявления. Подобно е положението с подписването на една фактура, за която няма никакви съмнения, че може да бъде предмет на лъжливо документиране по чл.311 от НК/арг. Решение № 667 от 11.07.2006 г. на ВКС по н. д. № 119/2006 г., I н. о., докладчик зам.-председателят на ВКС Р. Ненков/. 

            На фона на изложеното двата договора, разгледани по-горе съдът включва в кръга на документното престъпление по чл.311 от НК, за което подсъдимия Л. Г. следва да бъде признат за виновен.

            Относно договор от 27.05.2002г №08.РБИ между „Б.” ООД и „******” ООД и фактура №680/30.11.2002г за 60 000лв с ДДС.

          Казаното в теоретичен план за документното престъпление относно горните два договора се отнася и за този договор. Относно недостоверността му са изложени съображения по-горе в мотивите. В този смисъл, тъй като видно от графическата експертиза е подписан от Л. Г. също следва да се включи в обсега на инкриминираните документи. Тъй като фактура №680/30.11.2002г е издадена въз основа на този договор то и нейното съдържание е невярно, а именно, че се издава във връзка с окончателно плащане на сумата 60 000лв по договора.

          Относно Фактура №91/3011.2002г на стойност 302 400лв с включен ДДС и Фактура №107/30.11.2002г на стойност 60 600лв с ДДС. Тези фактури са подписани от подсъдимия Л. Г. и това е установено от графическата експертиза. Недостоверността на тези две фактури е обсъдена по-горе в мотивите и очевидно отразеното в тях е изцяло невярно документирано – че се издава във връзка с услуга по договор. И тези два документа следва да влязат в кръга на деянието на Л. Г. по чл.311 от НК.

            С оглед на всичко изложено по отношение на деянието на подсъдимия Л. Г. по чл.311 от НК същият следва да бъде признат за виновен по отношение на следните документи: Договор от 12.07.2002г между „**”АД и ТСК „**”; Протокол – образец 19 и анализ №2 и 3 към същия договор; Договор от 8.7.2002г между „**”АД и ТСК „**”; Протоколи образец 19 – два броя и анализ №1 към същия; договор от 27.05.2002г №08.РБИ между „Б.” ООД и „******” ООД; фактура №680/30.11.2002г за 60 000лв с ДДС; Фактура №91/3011.2002г на стойност 302 400лв с включен ДДС и Фактура №107/30.11.2002г на стойност 60 600лв с ДДС, като бъде оправдан по обвинението по чл.311 от НК за следните документи: Договор №04.РБС от 27.08.2001г между „**”АД и ТСК „**” ; Споразумителен протокол от 16.10.2002г между „**”АД и ТСК „**” ; Писмо на „**” АД – изх.№379//8.5.01г ; Протокол от 23.11.2001г между ТСК „**” и „**” АД за предадени резервни части на стойност 585 954,42 лв.

            Деянието е извършено по чл.26 от НК, тъй като всеки един от документите по осемте пункта е съставен самостоятелно и реализира състава на чл.311 от НК самостоятелно. Освен това са налице всички условия на чл.26 от НК – документите са съставени в непродължителен период от време, вината несъмнено е еднородна и от субективна и обективна страна е налице връзката указана в закона. Освен това е налице и една и съща мотивация – прикриване на престъпленията по чл.203 и чл.242 от НК.

            Предвиденото наказание за извършеното е лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 . При определяне размера на наказанието съдът съобрази, че деянието е при условията на чл.26 от НК за съставянето на голям брой документи. Освен това тези документи са свързани с удостоверяване на материални ценности в особено големи размери. От друга страна обаче,както и при определяне на наказанията за другите две престъпления извършени от подс.Г. смекчаващо отговорността обстоятелство е сравнително дългия период от време изминал между извършване на престъплението и налагането на наказанието.Ето защо съдът намира,че и в този случай наказанието следва да бъде определено към предвидения от закона минимум. Според настоящата инстанция наказание „Лишаване от свобода“ за срок една година, което в съответсвие с разпоредбите на чл.59 и 61 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип ще е достатъчно за да реализира целите посочени в текста на чл.36 от НК.

            Относно този подсъдим следва да се постанови и наказание по чл.37 ал.1 т.6 от НК – лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с документиране движението на материални ценности за срок от 3 години. Налице са условията на чл.50 ал.1 от НК – несъвместимост на характера на престъплението със заемане на такава длъжност. Това така определено наказание в съчетание с наказанието лишаване от свобода за срок от една година би довело до изпълнение на целите на чл.36 от НК.

          Относно обвинението по чл.311 от НК срещу Р.И.. 

            Предмет на обвинението срещу този подсъдим е договор №04РБС от 27.08.2001г между „**” АД и ТСК „**”. Този договор не е налице в оригинал по делото, както се посочи във връзка с обвинението на Л. Г. във връзка със същия договор. Съображенията които могат да се изложат са същите, изложени по-горе в мотивите относно обвинението за документно престъпление при липса на оригинален документ. С оглед но това подсъдимият Р.И. следва да бъде оправдан напълно по обвинението по чл.311 от НК.

            Относно обвинението по чл.311 от НК срещу Н.Т.К..

            Според обвинителния акт предмет на престъплението са следните документи:

          1. Договор от 12.07.2002г между “**” АД и ТСК “**” ,

2. Протокол –образец 19 и Анализи № 2 и 3 към същия договор ,

3. Договор от 08.07.2002г между “**” АД и ТСК “**” ,

4. Протоколи –образец №19- два броя и Анализ № 1 към същия ,

5. Договор № РБИ от 27.05.2002г между “Б.” ООД и “******” ООД-гр.**,

6. фактура № **********/27.06.2002г на стойност 301 920 лв. с включен ДДС ,

7. фактура № **********/30.11.2001г на стойност 60 000 лв. с включен ДДС,

8. Писмо на ТСК “**”-изх. № 406/16.10.2002г.,

9. Договор №04-РБС от 27.08.2001г между „** „ АД и ТКС „**”,

10. Фактура №********** от 25.09.2002г на стойност 154 440 лв. с вкл. ДДС

11. Фактура №********** от 09.09.2002г на стойност 24 000 с вкл.ДДС

12. Фактура № ********** от 17.09.2002г на стойност 47 000 с вкл.ДДС

13. Споразумителен протокол от 16.10.2002г между ТСК”** и „** „ АД,

14. Писмо от ТСК”**” –изх № 275/21.03.2001г.

15. Писмо на ТСДК”**” –изх.№293/22.05.2001г.

16. Протокол от 23.11.2001г между ТСК „**” и „** „ АД за предадени резервни части на стойност 585954.42 лв.

          17. Писмо на ТСК”**” –изх. №406/16.10.2002г.         

            Относно следните документи/посочени по точките по-горе/, съществуващи само като заверени копия по делото съдът излага същите съображения, които бяха изложени по отношения на обвинението спрямо Л. Г. по чл.311 от НК за документите липсващи в оригинал и спрямо обвинението срещу Р.И. по чл.311 от НК :

            1. Писмо на ТСК „**” – изх. №406/16.10.2002г няма го в оригинал по делото и не е намерено такова

            2. Договор №04.РБС от 27.08.2001г между „**”АД и ТСК „**” няма го в оригинал по делото и не е намерен такъв; 

             3. Фактура №201/25.09.2002г на стойност 154 440 лв с включен ДДС няма оригинал по делото и не е намерен такъв; 

            4. Фактура №199/9.9.2002г на стойност 24 000лв с включен ДДС няма оригинал по делото и не е намерен такъв; 

            5. Фактура №200/17.09.2002г на стойност 47 400лв с включен ДДС няма оригинал по делото и не е намерен такъв; 

            6. Споразумителен протокол от 16.10.2002г между „**”АД и ТСК „**” няма го в оригинал по делото и не е намерен такъв;

            7. Писмо от ТСК „**” – изх.№275/21.03.2001г няма го в оригинал по делото и не е намерено такова; 

            8. Писмо №293/22.05.2001г няма го в оригинал по делото и не е намерено такова; 

            9. Протокол от 23.11.2001г между ТСК „**” и „**” АД за предадени резервни части на стойност 585 954,42 лв няма го в оригинал по делото и не е намерен такъв;

            Относно горните документи следва да се постанови оправдателна присъда по отношение на подсъдимия Н.К..

          На фона на горното като предмет на обвинението по същество остават следните документи: 

1.Договор от 12.07.2002г между „**”АД и ТСК „**”,                 2.Протокол – образец 19 и анализ №2 и 3 към същия договор ; 

3.Договор от 8.7.2002г между „**”АД и ТСК „**”, 4.Протоколи образец 19 – два броя и анализ №1 към същия; 

          5.Договор №РБИ от 27.05.2002г между „Б.” ООД и „******” ООД гр.**; 

          6.Фактура №654/27.06.2002г на стойност 301 920 лв с включен ДДС; 

          7.Фактура №680/30.11.2001г на стойност 60 000лв с ДДС;

            Относно документите по т.1 до 4 са изложени съображения във връзка с обвинението срущу Л. Г. по чл.311 от НК за същите документи. Тези документи са подписани от Н. К. видно от графическата експертиза и е налице по изложените, както се посочи съображения, престъпление по чл.311 от НК.

            Относно фактура №654/27.06.2002г на стойност 301 920 лв с включен ДДС и Фактура №680/30.11.2001г само следва да се посочи, че са подписани от Н. К., видно от графическата експертиза. Тези фактура са издадени въз основа на Договор №РБИ от 27.05.2002г между „Б.” ООД и „******” ООД гр.**, за който бяха изложени съображения по-горе. Идвете фактури са с невярно съдържание и следва подсъдимия да бъде признат за виновен, че е извършил документно престъпление по чл.311 от НК. 

            Горните документи са подписани от подсъдимия К. в качеството му на длъжностно лице Председател на ТСК ** гр.** и управител на „******” ООД гр.** и в кръга на службата му, видно от обстоятелствената част приета за установена по-горе.

            Отонсно приложението на чл.26 от НК съдът излага същите мотиви, които се изложиха относно обвинението на подсъдимия Л.Г. по отношение на обвинението по чл.311 от НК.

        Предвид гореизложеното подс.Никалай К. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.311 от НК за следните документи: 

1.Договор от 12.07.2002г между „**”АД и ТСК „**”,                 2.Протокол – образец 19 и анализ №2 и 3 към същия договор ; 

3.Договор от 8.7.2002г между „**”АД и ТСК „**”, 4.Протоколи образец 19 – два броя и анализ №1 към същия; 

          5.Договор №РБИ от 27.05.2002г между „Б.” ООД и „******” ООД гр.**; 

          6.Фактура №654/27.06.2002г на стойност 301 920 лв с включен ДДС; 

          7.Фактура №680/30.11.2001г на стойност 60 000лв с ДДС;

            И признат за невинен и оправдан за следните документи:

            1. Писмо на ТСК „**” – изх. №406/16.10.2002г.;

            2. Договор №04.РБС от 27.08.2001г между „**”АД и ТСК „**”; 

             3. Фактура №201/25.09.2002г на стойност 154 440 лв с включен ДДС; 

            4. Фактура №199/9.9.2002г на стойност 24 000лв с включен ДДС; 

            5. Фактура №200/17.09.2002г на стойност 47 400лв с включен ДДС; 

            6. Споразумителен протокол от 16.10.2002г между „**”АД и ТСК „**”;

            7. Писмо от ТСК „**” – изх.№275/21.03.2001г.; 

            8. Писмо №293/22.05.2001г .; 

            9. Протокол от 23.11.2001г между ТСК „**” и „**” АД за предадени резервни части на стойност 585 954,42 лв .

            За извършеното се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години и възможност за лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 от НК. При определяне на наказанието съдът взе предвид предишното осъждане на подсъдимия, по което е настъпила реабилитация, но може да се има предвид като характеристични данни. Освен това деяието е извършено при условията на чл.26 от НК и за прикриване на друго престъпно деяние извършено от подсъдимия – това по чл.242 от НК, както и за прикриване на престъплението, извършено от подс.Г. по чл.203 от НК. Освен това създадените документи удостоверяват невярно правоотношения и движения на материални ценности за стотици хиляди левове. Все пак обаче с оглед сравнително дългия период от време изминал между извършване на престъплението и налагане на наказанието то следва да е към предвидения от закона минимум.Според настоящата инстанция наказание лишаване от свобода за срок от една година, което в съответсвие с разпоредбите на чл.59 и 61 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип ще е достатъчно за да реализира целите посочени в текста на чл.36 от НК.     

            Относно този подсъдим също следва да се постанови и наказание по чл.37 ал.1 т.6 от НК – лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с документиране движението на материални ценности за срок от 3 години. Налице са условията на чл.50 ал.1 от НК – несъвместимост на характера на престъплението със заемане на такава длъжност. Това така определено наказание в съчетание с наказанието лишаване от свобода за срок от една година би довело до изпълнение на целите на чл.36 от НК.

            По обвинението за престъпление по чл.219,ал.4,във вр.с ал.3,във вр.с ал.1 от НК повдигнато спрямо подс.Р.И.:

            Както бе посочено по-горе безспорно се установява,че през периода 23-28 ноември 2001г.този подсъдим е бил изпълнителен директор на АД “**“-Червен бряг.Като такъв той има качеството на особения субект на престъплението „Безстопанственост“-длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1,б.“б“ от НК,изпълняващо ръководна работа в юридическо лице.

            Същият безспорно е бил запознат с отношенията между представляваното от него дружество и суданските партньори,в т.ч.и с постигнатите уговорки при посещението на последните през периода 13-15.10.01г./според заключението на ВЛ по назначената графическа експертиза подписът с черна химикална паста за „**“ АД в протокол за посещение на делегация от МИК-Судан 13-15.10.01г.е положен от подс. Р.И./.Както бе изяснено по-горе в мотивите договореностите са включвали в едната си част изработване на детайли за 2С1, продължаване на експедициите по договор КАС-18 и изпращане на екип за техническо съдействие.В изпълнение на последната лично подс.Р.И.,а в други случаи той и подс.Г. са разговаряли с работниците на АД „**“ командировани в Судан от 08.11.01г.до м.април 2002г.именно за обучение на суданските работници по сглобяване на 2С1 /виж показанията на свид.Н.И.,В.В.,Х.Б.,Г.Н.,Николой Я.,И.С.,Е.П. и В.С.,коментирани по-горе на л.21-23 от мотивите/.Отделно от това свид.Н.И. сочи,че се е отчитал за извършеното по време на командировката на подс.Р.И..

            Впоследствие,ведната след износа на частите за 2С1 за Судан, както бе посочено вече в мотивите,подс.Р.И. е предприел пътуване до Судан заедно с другите двама подсъдими-Л.Г. и Н.К..Очевидно целта на това пътуване е било уговаряне на плащането на стоките,различно от установената практика чрез акредитив.Аргумент в тази насока е и факта,че около месец след завръщането на изпълнителните директори от Судан-на 08.01.2002г. с писмо “**” АД  информирала ТБ”Биохим”, че няма да използва открития в нейна полза акредитив от “МИК”-Хартум, Судан и нарежда на ТБ”Биохим” да уведоми за  това тяхно решение насрещната обслужваща банка “Омдурман Нешънъл Банк”-Судан.

            По-късно /в средата на 2002г./ според показанията на свид.Л.Ц. дадени на досъдебното производство,които бяха коментирани неколкократно в мотивите на настоящата присъда подс.Р.И. е предупредил него и други служители и работници на АД ** да не говорят за осъществения в края на 2001г.износ за Судан.Освен това този свидетел сочи,че подсъдимият И. е подготвял и 16 експедиция на възли и детайли за 2С1 за Судан,която както бе посочено по-горе в мотивите е осуетена единствено заради намесата на органите на МВР.

            От изложеното може да се заключи,че този подсъдим е бил наясно,че се произвеждат части,които по-късно са били изнесени в Судан и не са заплатени,но въпреки това той не е предприел никакви действия по предотвратяване на изнасянето.Аргумент в тази насока е и фактът,че впоследствие не е предприел действия и за заплащането им.По този начин той умишлено не е положил достатъчно грижи за управлението,стопанисването и запазването на повереното му имущество-произведената продукция по договор КАС-18 и от това за представляваното и управлявано от него дружество АД „**“-Червен бряг са последвали значителни щети в осочено големи размери,като деянието представлява особено тежък случай.

Щетите са в особено големи размери защото съгласно Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК т. 1. При определяне квалифицираните признаци "големи размери" и "особено големи размери" за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата. На база този критерии ако се раздели 817 174 лв на 140 пъти се получава, че по този критерии, за да не е налице квалификацията „особено големи размери” е необходимо минималната заплата да е по висока от 5836лв. Очевидно това не така и съответно е налице квалификацията „особено големи размери”. Само следва да се отбележи, че над 58 пъти се побира сбора от 140 минимални работни заплати в стойността на предмета на престъплението/при МРЗ към периода на извършване на престъплението 100лв/.

Особено тежък случай.

            Това е легално понятие, регламентирано с определителната норма на чл.93 т.8 от НК, като случай, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. На първо място следва да се посочи, че за определянето на случая като особено тежък може да се вземе предвид крупния размер на предмета на престъплението. Вярно е, че този размер вече е взет предвид от квалификацията „особено големи размери”, но това е само до горната граница на стойността, обуславяща тази квалификация. Казано по друг начин в случая за квалифицирането на деянието особено големи размери е достатъчно предмета на престъплението да е със стойност над 14000лв т.е. и останалата сума над тази не е взета предвид. Това означава, че може да се прецени размера на сумата над 14000лв на плоскостта на понятието особено тежък случай. В тази насока виж и Решение № 302 от 2.IV.1991 г. по н. д. № 138/91 г., I н. О. Като се има предвид, че над 57/единия път не се взема предвид, тъй като е отчетен в понятието особено големи размери/ пъти стойността на предмета на престъплението надхвърля критерия особено големи размери, може да се направи извод, че само това е достатъчно за квалификацията на деянието като особено тежък случай.

            Освен това следва да се отчете, че това деяние е извършено при общност на целите и действията на този подсъдим с останалите подсъдими.Казано по друг начин подс.И. е бил наясно,че вещите предмет на престъплението ще бъдат присвоени от подс.Г. и контрабандирани от подс.Г. и К.,но не е предприел действия,с които да им попречи.

            Относно наказанието което трябва да се наложи на подс.Р.И. за извършеното от него престъпление: 

            За извършеното престъпление,към момента на консумирането му НК е предвиждал наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до десет години и лишаване от права почл.37,ал.1,т.6 и 7 от НК.

            По отношение на този подсъдим отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице.

            Смекчаващи такива са чистото му съдебно минало и сравнително дългият период от време изминал между извършване на престъплението и налагане на наказанието.

            В този ред на мисли с оглед липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира,че на подс.И. следва да се наложи минимално предвиденото в закона наказание-лишаване от свобода за срок една година, което в съответсвие с разпоредбите на чл.59 и 61 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.Трябва да се налажат и кумулативно предвидените наказания лишаване от право  да заема ръководна Държавна длъжност, както и материално отговорна длъжност и да упражнява професия, или дейност свързани с материална отчетност за срок от  три   години.

По възраженията на защитата на подсъдимите:

По възраженията на Адв. Ц.:

І. Общи възражения:

1. Да се изключат от доказателствената съвкупност по настоящето дело всички материали от предварителната проверка.

Във връзка с това възражение следва да се отчебели, че действащата редакция на чл.191 от НПК/отм./ регламентира извършването на предварителна проверка. Несъмнено извършени следствени действия извън обхвата на чл.191 ал.2 от НПК/отм./ не могат да бъдат взети предвид. В случая, обаче няма никакво основание да бъдат изключени от доказателствения материал събраните документи по време на предварителната проверка. Тези документи не са съставени по време на проверката и от органите на досъдебното производство, а от други органи по съответния ред и могат да бъдат събрани по делото във всяка фаза – на предварителна проверка, по време на следствието на досъдебното производство и в съдебната фаза. Става въпрос за писмени документи, които не се изготвят от разследващите органи, а от държавни учреждения, общински органи, ЮЛ и търговци търговци по смисъла на чл.133 от НПК. В този смисъл искането за изключване на всички доказателства от предварителната проверка е неоснователно.

Прочее по този въпрос се е произвесъл и въззивния съд с решението,с което е отменил постановената присъда и е върнал делото за ново разглеждане /това пред настоящата инстанция/.В съдебния акт на въззивния съд е изразено категоричното становище,че събраните в хода на предварителната проверка доказателства не следва да се изключват от общата доказателствена съвкупност.

2. Да се изключат от доказателствата всички документи, които са на чужд език и нямат съответният превод, извършен спроед изискванията на НПК.

Във връзка с това възражение следва да се посочи, че както според отменения НПК – чл.105, така и според действащия – чл.134 от НПК „Когато е съставен на чужд език, документът се придружава с превод на български език, заверен по надлежния ред, или се назначава преводач.” Заверен по надлежния ред означава по реда на ПРАВИЛНИКА за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Съгласно този правилник фирми за преводи могат да извършват преводи на частни документи. Освен това е видно от материалите по делото, че са назначени преводачи със съответни постановления на следовател за съответните преводи.

3.Да  се изключат всички документи, които са копия и то независимо от това дали върху тези копия някой някъде  поставил отметка “вярно с оригинала” или е поставил печат.

Това възражение е частично основателно. При постановяване на присъдата съдът не взе предвид копирани документи без заверка. Няма основание, обаче да се изключат от доказателствата документите заверени с подпис и печат на съответния издател на тези документи. Наличието на печат на дружеството или търговец и подпис е достатъчно да се приеме, че документът е заверен надлежно. Това е така защото съответния документ е съставен от самото дружество и щом това дружество или търговец може да го състави, то няма никакво основание да се приеме, че не може да го завери. Освен това в делото са приложени преведени писма, представляващи кореспонденция между Суданската страна и ** АД, които оригинално съществуват на факс т.е. нямат задължителните белези на оригинален документ, но следва да се вземат предвид при изясняване на обстоятелствата и се ценят наред с другите доказателства. Освен това тези факсове нямат удостоверителен характер, а само установяват какви изявления са правили едната и другата страна по преговорите.

Във връзка с това възражение само следва да се отбележи, че както се посочи по-горе подсъдимите се оправдават с присъдата по чл.311 от НК за всички документи, които липсват в оригинал.

4.Органите на досъдебното производство са изземвали само документи в полза на обвинението.

Това възражение също е неоснователно.Защитата въобще не посочи които документи които са в полза на защитата са съществували,но не са иззети.

ІІ. Възражения по обвинението по чл.203 от НК.

1. В обвинитемлния акт са посочени части,предмет на престъплението,чиято стойност е неустановена.

Действително прави впечатление,че има разлика между цената на дребно на отделните части и общата им цена посочена в опаковъчните листи.Следва да се отбележи обаче,че както прокурора,така и съда възприемат като цена на вещите предмет на престъплението цената посочена от ВЛ по назначената съдебно-икономическо оценителна експертиза.

2. По делото не е изяснено дали въобще тези възли и детайли са напускали “**” ЕАД, тъй като няма извършена нито ревизия, нито инвентаризация.

Възражението е неоснователно. Не само, че се изясни, че резервните части за 20 машинокомплекта за 2С-1 „Гвоздика” са доставени по предназначение в Хартум Судан, но се изясни и това, че по документи тази продукция на ** АД не е напускала дружеството. Експедиции 13 и 14 по складови разписки/разгледани по-горе/ са налични в ** АД, но физически са изнесени за Судан по начина описан в обстоятелствената част по-горе и установено с доказателствата, също описани по-горе – товаренето от цеховете на ** АД и т.н. В крайна сметка от техническата експертиза се установява, че описаните части към митническите декларации за износ на Н.К., въпреки спестяването на индексите, определящи продукцията като военна, съответстват на експедиция 13,14 и 15 на ** АД по вид и количество с несъществени различия. Различията могат да се обяснят с необходимостта да се декларират от една страна наподобяващо на това което се изнася/за да не се събуди съмнение е митническите власти/ и от друга да не стане ясно, че продукцията е на ** АД и е военно производство.

3. По делото е повдигнато обвинение за престъпление извършено през определен период от време,а присвояването е еднократен акт.

            Настоящия състав приема, че в случая става въпрос за фактическо усложнено престъпление /виж. Наказателно право И. Ненов с.198 изд.1992г –Софи-Р/. В тази насока следва да се отбележи, че умисилът е за присвояване на цялата продукция от експедиция 13,14 и 15 и не може да се раздробява на отделни камиони, на отделни контейнери, на отделни експедиции или на отделни резервни части и компоненти за военната машина. Освен това не става въпрос за отделни деяния с някаква връзка от обективна и субективна страна. Тук става въпрос за едно деяние и от обективна и от субективна страна, но извършено в рамките на няколко дни, с оглед на обема на предмета на престъплението.

                    Осъщественото присвояване е очевидно едно деяние и раздробяването му на отделни деяния би било изкуствено и не в съответствие както на обективно установените обстоятелства, така и на субективната страна на деянието. Тук става въпрос за един общ умисъл за едно деяние, а не за субективна страна на отделни деяния.

            4.Периодите на извършване на престъплението „Длъжностно присвояване“ и „Контрабанда“ се припокриват.

            Това възражение също е неоснователно.Както бе посочено по-горе изпълнителното деяние на длъжностното присвояване е продължило няколко дни с оглед големия брой вещи,което са негов предмет.След получаването им подс.К. е започнал изпълнителното деянието на престъплението „Контрабанда“,товарейки ги на контейнери,транспортирайки ги и декларирайки ги.

5. Длъжностоното присвояване е резултатно престъпление, т.е. трябва да има от обективна страна установена по безспорен път щета за дружеството. По настоящето дело такава щета въобще не е установена.

На първо място следва да се отбележи, че щетата за предприятието е установена от заключението на ВЛ по назначената съдебно-икономическа оценителна експертиза и тя е в размер на заводската себестойност на експедиции 13,14 и 15 и е в размер общо на 817 174, 05лв. Както се посочи по-горе изнасянето на продукцията се установя с извозването до **,Горна Оряховица и *******, товаренето на контейнерите, декларирането пред митницата със съответните описи, които наподобяват описанието на експедициите по документацията в ** АД, съответстват с малки разлики по брой, вид и тегло. Именно липсата на тези части налага създаването на акта за брак за 20 броя комплекти пръстени и последвалите нереални договори за доставка на резервни части за пътностроителни машини. Със създаването на тези фиктивни търговски отношения подс.Г. всъщност от една страна п**рива липсата на частите, изнесени за Судан и от друга страна им придава легален вид на гражданска продукция. Няма как да се установи щета ако се приеме, че всички документи/създадени в резултат на лъжливо документиране/ са с вярно съдържание. По-горе в мотивите бе изяснено,че основната цел на това документиране/последвало износа/ е да се прикриенастъпилата щета за ** АД/освен другата да се прикриеизноса на оръжие/. Казано по друг начин – при една евентуална ревизия може да се установи, че има нарушения на счетоводните нормативи, но няма как да се установи изготвянето на документи с невярно съдържание. Това както е ясно е престъпление и само съдът може да го констатира по съответния ред.

Още за яснота може да се отбележи, че щета при ревизия се установява, когато документираното не съответства на действителното фактическо положение. В случая при това усилено фиктивно договаряне и фактуриране в крайна сметка подсъдимите са успели привидно да нагласят документите към създаденото фактическо положение с износа на оръжието.

6.Относно възражението, че  не е налице длъжностно присвояване защото подс.Г. е изпълнил задължение на представляваното от него дружество към суданските партньори.

За съда това възражение е непонятно защото защитникът на подс.Г. от една страна твърди,че АД „**“ не е изнасяла оръжие за Судан,а от друга сочи,че всъщност уговорките постигнати със суданските партньори по време на срещата проведена в периода 13-15.10.01г.са изпълнени,макар и в нарушение на нормативната уредба.

7. Изпълнителното деяние на длъжностното присвояване се състои в присвояване на предмета - в случая възли и детайли. Във всички случаи личното имущество в патримониума на дееца трябва да се е увеличило с присвоеното, респективно на някое трето лице. По  делото не е установено някой от подсъдимите да се е облагодетелствал от въпросните сделки.

Вярно е, че по делото няма доказателства подсъдимите да са се облагодетелствали от сделката. Не е ясно какво е станало при командировката в Судан в началото на декември 2001г. Ясно е обаче, че подс.Г. се е разпоредил с резервните части в полза на суданската страна без документиране на износа и без това да е отразено по съответния ред в предприятието. Както се посочи по-горе по складови разписки продукцията на експедиция 13,14 и 15 следва да е налична в дружеството.

8. Това, че липсва щета и че не е налице престъпление, е видно и от последователното отношение на последващите ръководители на „**“ АД,които не са предявили граждански искове.

Това възражение не почива на възражение по доказателствата, а на поведението на ръководното тяло на ощетеното ЮЛ. Предявяването на граждански иск е право на дружеството и то може да се упражни и в отделен процес.При разглеждане на настоящето дело АД „**“ е в производство по несъстоятелност и черз синдика си предяви граждански иск,който обаче не бе приет за съвместно разглеждане в наказателното производство,зарази изтекла погасителна давност.

9. По настоящето дело се установи, че има нормално сключена търговска сделка между АД „**“ и суданските пъртньори, по която и двете страни са изпълнили задълженията си,но средствата не са били осчетоводени в **,защото тогава сметките на дружеството са били запорирани и парите са постъпили в „черна каса“,от която дружеството е извършвало разплащания.

Както назначената в хода на досъдебното производство,така и назначената на по време на съдебното следствие СИЕ дават категоричен отговор на въпроса дали в сметките на ** АД са постъпили парични средства във връзка с износа на експедиция 13,14 и 15 – такива не са постъпили. Също така няма никакво основание да се приеме, че е платено в брой – например изпълнителните директори при командировката си в Хартум са получили парите на ръка и са ги донесли в предприятието.Твърдението,че парите са постъпили в „черна каса“ и са ползвани от АД „**“ за изплащане на задължения не е подкрепено от никакви доказателства по делото.От заключението на ВЛ по назначената от съда СИЕ се установява,че през цялата 2001г.сметките на АД ** не са били запорирани и чрез тях са се извършвали банкови операции,постъпвали са суми и са правени разплащания.

ІІІ. По обвинението по чл.242 от НК.

1.Не е изяснено какъв е предметът на контрабандата-дали посоченото в митническите декларации или части на 2С1.

На този въпрос бе отговорено детайлно вече по-горе в мотивите.Само следва да се напомни,че според заключението на ВЛ по назначената съдебно-техническа експертиза опаковъчните листове съпровождащи митническите декларации за износа осъществен от ТСК “**” са почти идентични с тези на продукцията от 13 , 14 и 15 експедиция по договора КАС-18 като разликите са несъществени и касаят отделни детайли на които просто липсват заводските номенклатурни номера определящи продукцията като специална.Освен това пак от тази експертиза се установява и че детайлите съответстват почти напълно като тегло на изнесеното.

 ІV. По чл.311 от НК.

1.Относно престъплението по чл.311 от НК - посочени са от прокуратурата документи които не са официални,а частни и на второ място договорът не може да бъде с невярно съдържение.

Това възражение е разгледано по-горе при обсъждане на деянието на Л. Г. по чл.311 от НК.

2.По никакъв начин не се доказа, че има нещо невярно в посочените в обвинителния акт документи.

Съдържанието на документите и извършването на посочените в тях действия бе коментирано подробно в мотивите.Удостоверяването на неверните обстоятелства се доказва както от свидителски показания така и от различните видове експертизи.В този ред на мисли неоснователно е възражението да не се взема предвид заключението на ВЛ по назначената СТЕ     досежно ремонт на покрива.Няма никъква причина да се счита,че заключението на ВЛ не е обективно и компетентно.Що се отнася до възражението да не се взима предвид заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство ССИЕ,защото в с.з.ВЛ Л. заяви „ВЛ има задължение да помага на прокурора“ следва да се има предвид,че едва ли ВЛ е имало предвид,че следва да престави заключение което е в полза на обвинението.Все пак,както бе посочено по-горе,тази експертиза е назначена в хода на досъдебното производство,което се ръководи и наблюдава от прокурора и задачата на ВЛ е да отговори на въпросите релевантни към съответния казус,които да дадат възможност на прокурора да упражнява функциите си.

По възраженията на Адв. Я.:

І. По чл.203 от НК.

Възражението по този текст се разглеждат само в аспекта на обвинението на другите двама подсъдими с оглед на постановяването на оправдателна присъда по отношение на Н. К. изцяло по това обвинение.

1. Няма данни за общност на умисъла на подс.Л.Г. и Н.К. за длъжностно присвояване.

Това възражение е основателно и именно заради това подс.К. е оправдан по обвитнението за престъпление по чл.203 от НПК.

По чл.242 от НК.

1. Няма доказателства за наличие на идентичност между касите получени в ******* и касите изнесени от К.. Няма и доказателства, че същата стока получена от ** в ******* е изнесена с посочените в диспозитива на обвинителния акт митнически декларации.

Подробно е посочено във фактическата обстановка на мотивите защо се приема, че касите продукцията изнесена от ** АД по експедиции 13,14 и 15 е тази изнесена от Н. К..

2. Митничарите сочат че са направили подробен оглед и стоката е била в найлонови пликчета болтове гайки пружинки и др. От тази гледна точка отразеното в митническите декларации, че се изнасят резервни части е  доказана..

Във връзка с това възражение, както се посочи и по-горе следва да се отбележи, че митническите служители са извършили проверка, но не пълна / Виж отразената проверка на гърба на МД №3001/1-2408/28.11.2001г за проверката в база на ТСК ** инд. Зона *******/. От отразеното от митническия служител е ясно, че са проверени част от касите.Отделно от това,както сочат всички митнически служители извършили проверката никой от тях няма техническо образование и не може да прецени дали един детайл е част от оръжие или от машина за гражданска употреба. На следващо място както се посочи по-горе стоката е декларирана по начин, че да съответства максимално на външния й вид и т.н., но да не стане ясно, че става въпрос за военна продукция/този въпрос е засегнат подробно и по горе в мотивите/.

3.Част от детайлите предмет на обвинението са с размери които не позволяват да бъдат натоварени в контейнери за превоз.

В показанията си свид.Г.Б.-Управител на ООД „Юнишипинг интернешънъл“-Варна твърди,че когато е изнасял стоки на ТСК ** е използвал стандартни 20 и 40 футови контейнери,както и по-високи.По искане на съда ООД „Юнишипинг интернешънъл“-Варна представи размери на използваните за превоз контейнери,като в документите има изрично отбелязване,че освен с посочените стандартни размери има и контейнери с различни размери.

По обвинението по чл.311 от НК.

1. Изброените документи не отговарят на изискването на чл.93 т.3 от НК,т.е. не са официални документи.

Въпросите са разгледани подробно по обвинението по чл.311 от НК и обстоятелствената част на мотивите.

 

По възраженията на Адв. Л.:

По обвинението по чл.219 от НК.

1.Не са настъпили щети за АД „**“-Червен бряг.

На този въпрос бе отговорено подробно по-горе в мотивите.

2. В обвинителния акт не е посочено какво се влага в изпълнителното деяние „не положил достатъчно грижи“.

Според ППВС № 7/76г. установяването на признака "не положи достатъчно грижи" е свързано с преценка на редица обстоятелства, отнасящи се до правата и задълженията на длъжностното лице, и най-вече кои от тях не е изпълнил или нарушил. Източници на задълженията са нормативните актове или технологичните правила, невключени в нормативни актове, безспорни положения от теорията (от науката), житейската практика, от категорията на общопризнати правила и др.Очевидно източниците на задълженията на субекта на престъплението не са изчерпателно изброени и могат да бъдат от различен характер.В конкретния случай прокурорът е посочил текстове от Устава на АД „**“-Червен бряг:

чл.47 ал.І :

„Членовете на съвета на директорите са длъжни да изпълняват задълженията си в интерес на дружеството , …” и

чл.56 ал.V букви А и Г :

„Изпълнителните директори :

                                                  А:осъществяват текущо управление на дружеството

 

                                               Г:предприемат действия по защита интересите на дружеството , включително като завеждат и се разпореждат с искове”.

Безспорно уставът е документа,който урежда дейността и управлението на дружеството и регламентира правата и задълженията на ръководните органи,на какви уславия следва да отговарят,вземането на решения и т.н.Прочее разпоредбата на чл.47,ал.1 от устава на АД „**“-Червен бряг,която според прокурора е нарушена,дословно преповтаря в изложената от обвинението част текста на чл.237,ал.2 от ТЗ.Настоящата инстанция не споделя възражението на защитата,че тесктовете посочени в обвинителния акт са прекалено общи и не създават конкретни задължения.Дори и общата житейска практика приложима в съответния случай според горецитираното ППВС навежда към извода,че именно изпълнителния директор е този който е овластен да осъществава текущо управление на дружеството,като изпълнява задълженията си в интерес на АД и да предприема действия по защита интересите на същото.Очевидно подс.Р.И. е нарушил тези си задължения умишлено неполагайки достатъчно грижи за управлението,стопанисването и запазването на повереното му имущество,като въпреки,че е знаел,че подс.Г. организира изнасяне на продукция от АД „**“ не му е попречил.

По обвинението по чл.311 от НК.

1. Договорът не е официален документ.

По това възражение се изложиха съображения във връзка с квалификацията на деянието по чл.311 от НК. От гледна точка на подс. Р.И. обаче това възражение е безпредметно да се обсъжда, тъй като той е оправдан изцяло по чл.311 от НК.

 С оглед всичко изложено по-горе подсъдимият Л.М.Г. следва да бъде признат за виновен в това, че:

І.През периода 23-28 ноември 2001г в гр.Червен бряг , в качеството си на длъжностно лице –изпълнителен директор на “**” АД –гр.Червен бряг присвоил чужди вещи-възли и детайли за изделие-2С1-“Гвоздика”, собственост на “**”АД – гр.Червен Бряг, подробно изброени и описани в приложение към мотивите на  присъдата на обща стойност-817 174.05лв./осемстотин и седемнадесет хиляди сто седемдесет и четири лева и пет стотинки/  поверени му в това му качество да ги управлява, като стойността на присвоеното е в особено големи размери и случая е особено тежък по смисъла на чл.93, т.8 от НК, поради което и на основание  чл.203, ал.І и ІІ, във връзка с чл.201,  въввр.- с чл.37 , ал.І , т.6 и т.7, във връзка с чл.54  от НК следва да бъде осъден  на  десет  години  лишаване от   свобода, при първоначален «строг режим» на изтърпяване на наказанието  в Затвор, както  и на лишаване от право  да заема ръководна Държавна длъжност, както и материално отговорна длъжност и да упражнява професия, или дейност свързани с материална отчетност за срок от  дванадесет  години , както и на конфискация на част  от имуществото  - нива с площ 3 декара 5 - та категория находяща се в  землището на с.Бб., обл. Плевенска, местността «**» представляваща имот № **, като  следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението да е извършил престъплението в съучастие с подсъдимия Н.Т.  К., като помагач.

ІІ.През периода 26 ноември-05 декември 2001г. в качеството на изпълнителен директор на “**”АД –гр.Червен бряг, като подбудител в съучастие Н.Т.К. –председател на ТСК “**”-** като извършител, пренесли през границата на Република България в района на гр.Бургас, без знанието и разрешението на митниците оръжие-възли и детайли /подробно изброени и описани в приложение към мотивите на присъдата/ за изделие ** мм самоходна артилерийска гаубица, комплектовани в 71 опаковъчни каси, контейнери с №MSCU 2921063, TRIU 5011905, ITLU 655 7945 1905 и TRLU 6269993, чрез използване на официални документи с невярно съдържание, както следва:

-На 26.11.2001г.в митническо бюро -гр.Горна Оряховица -митническа декларация – с № 4302/1-2846/26.11.2001г.

-На 28.11.2001г в Митническо бюро-гр.**-митническа декларация №3001/1-2411/28.11.2001г.

-На 28.11.2001г.в Митническо бюро гр.**-митническа декларация №3001/1-2408/28.11.2001г., и

-На 30.11.2001г. в Митническо бюро гр.**-митническа декларация №3001/1-2452/30.11.2001г. , като предметът на контрабандата е в особено големи размери -817 174.05лв./осемстотин и седемнадесет хиляди сто седемдесет и четири лева и пет стотинки/-и случая е особено тежък по смисъла на чл.93 т.8 от НК, поради което  и на основание  чл.242 ал.ІV във вр. с ал.І буква “Б” и “Г” във  вр. с чл.20 ал.ІІІ, вр. с чл.54  от НК следва да бъде осъден   на пет години   лишаване от свобода при първоначален «Общ режим» на изтърпяване на наказанието» в Затворническо общежитие от открит тип и «Глоба» в размер на 50 000 лева.

ІІІ.През периода м.юни -31 декември 2002г в гр.Червен бряг, при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице-изпълнителен директор на “**” АД и “Б.” ООД в кръга на службата си съставил официални документи, както следва:

1.На неустановен ден през посочения период-Договор от 12.07.2002год. между “**” АД и ТСК “**”,

2.На неустановен ден през посочения период-Протокол –образец 19 и Анализ №2 и 3 към същия договор ,

3.На неустановен ден през посочения период-Договор от 08.07.2002г между “**” АД и ТСК “**”,

4.На неустановен ден през посочения период-Протоколи –образец 19-2 броя и Анализ №1 към същия, 

5.На неустановен ден през посочения период-Договор № РБИ от 27.05.2002г между “Б.”ООД и “******” ООД-гр.**.

 6.На неустановен ден от посочения период-фактура №680/30.11.2002г на стойност 60 000 лв с ДДС,

7.На неустановен ден от посочения период-фактура №**********/30.08.2002г на стойност 302 400 лв. с включен ДДС,

8.На неустановен ден през посочения период-фактура №**********/30.11.2002г на стойност 60 600 лв. с ДДС, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи, като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание  чл.311, ал.І, във връзка  с чл.26, ал.І, вр. с чл.37, ал.1, т.6 , вр. с чл.54  от НК, следва да бъде осъден  на една година  лишаване от свобода, при първоначален «общ режим» на изтърпяване на наказанието в Затворническо общежитие от открит тип  и лишаване от право да заема държавна, или обществена длъжност свързана с документиране движението на материалини ценности за срок от три  години, като бъде признат за невинен и оправдан  по чл.311  от НК  за следните документи:

1.Договор №04.РБС от 27.08.2001г между „** „ АД и ТСК”**”.

2.Споразумителен протокол от 16.10.2002г между „**” АД и ТСК”**”,

3. Писмо на „**” АД –изх.№379 от 0.05.2001г.

4..Протокол от 23.11.2001г между ТСК”**” и „**” АД за предадени резервни части на стойност 585 954.42 лв

          На осование чл.23, ал.І, от НК  на подсъдимият Л.М.Г. следва да се наложи  най- тежкото от определените  с настоящата присъда наказания, а именно  десет  години лишаване от  свобода , което да бъде изтърпяно при първоначален  «Строг  режим» в Затвор, като на основание чл.23 ,ал.2 и ал.3 от НК  да бъдат присъединени   и наложените  с настоящата присъда наказания лишаване от право  да заема ръководна Държавна длъжност, както и материално отговорна длъжност и да упражнява професия, или дейност свързани с материална отчетност за срок от  дванадесет  години , както и на конфискация на част  от имуществото  - нива с площ 3 декара 5- та категория находяща се в  землището на с.Бб., обл. Плевенска , местност «**» представляваща имот № ** и глоба  в размер на 50 000 лева.

          На основание чл.59, ал.І, т.1 от НК  при изпълнение  на наказанието  лишаване от свобода следва да се приспадне времето през което  подсъдимият Л.М.Г.  е бил   «задържан под  стража» от 15 до 18.10.2003 година.

С оглед всичко изложено по-горе подсъдимият Н.Т.К. следва да бъде признат за:

НЕВИНЕН  В ТОВА, ЧЕ:

І.През периода 23-28 ноември 2001г в гр.Червен бряг, в качеството си на длъжностно лице–Председател на Търговско Стопанска Кооперация “**”-гр.**, като помагач в съучастие Л.М.Г. – изпълнителен директор на “**” АД, като извършител, присвоил чужди вещи –възли и детайли за изделие -2С1- “Гвоздика” /подробно изброени и описани в приложение към мотивите на присъдата/, собственост на “**” АД на стойност - 817 174 .05 лв./осемстотин и седемнадесет хиляди сто седемдесет и четири лева и пет стотинки /, като присвоеното е в особено големи размери , а случая особено тежък по смисъла на чл.93 т.8 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК, да бъде оправдан  по обвинението  за престъление по чл.203, ал.І, във връзка с чл.201, във връзка с чл.20, ал.ІV  от НК.

ЗА ВИНОВЕН  В ТОВА, ЧЕ :

І.През периода 26 ноември-05 декември 2001г. в качеството на председател на ТСК “**”, като извършител и  в съучастие с Л.М.Г. - изпълнителен директор на “**”АД –гр.Червен бряг като подбудител, пренесли през границата на страната в района на гр.Бургас, без знанието и разрешението на митниците оръжие-възли и детайли /подробно изброени и описани в приложение към мотивите на присъдата/ за изделие ** мм. самоходна артилерийска гаубица, комплектовани в 71 опаковъчни каси, контейнери с №MSCU 2921063, TRIU 5011905, ITLU 655 7945 1905 и TRLU 6269993, чрез използване на официални документи с невярно съдържание, както следва:

-На 26.11.2001г.в митническо бюро-гр.Горна Оряховица -митническа декларация – с № 4302/1-2846/26.11.2001г.

-На 28.11.2001г в Митническо бюро-гр.**-митническа декларация №3001/1-2411/28.11.2001г.

-На 28.11.2001г.в Митническо бюро гр.**-митническа декларация №3001/1-2408/28.11.2001г., и

-На 30.11.2001г. в Митническо бюро гр.**-митническа декларация №3001/1-2452/30.11.2001г. , като предметът на контрабандата е в особено големи размери -817 174 .05 лв./осемстотин и седемнадесет хиляди сто седемдесет и четири лева и пет стотинки /и случая е особено тежък по смисъла на чл.93 т.8 от НК, поради което и на основание чл.242, ал.ІV, във връзка с ал.І, буква “Б” и “Г”, във  връзка с чл.20, ал.ІІ, във връзка с ал.І , вр. с чл.54  от НК да бъде осъден  на пет години  лишаване от свобода, при първоначален  «Общ режим» на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип и глоба вразмер на 50 000 лева. 

 ІІ.През периода м.юни-31.декември 2002 г. в гр.Червен бряг, при условията на продължавано престъпление в качеството на длъжностно лице - Председател на ТСК “**”-гр.** и управител на “******” ООД-гр.** в кръга на службата си съставил официални документи както следва:

1.На неустановена дата през посочения период- Договор от 12.07.2002г между “**” АД и ТСК “**” ,

2.На неустановена дата през посочения период-Протокол –образец 19 и Анализи № 2 и 3 към същия договор ,

3.На неустановена дата през посочения период- Договор от 08.07.2002г между “**” АД и ТСК “**” ,

4.На неустановена дата през посочения период-Протоколи –образец №19- два броя и Анализ № 1 към същия ,

5.На неустановена дата през посочения период-Договор № РБИ от 27.05.2002г между “Б.” ООД и “******” ООД-гр.**,

6.На неустановена дата през посочения период-фактура № **********/27.06.2002г на стойност 301 920 лв. с включен ДДС.

7.На неустановена дата през посочения период-фактура № **********/30.11.2001г на стойност 60 000 лв. с включен ДДС, в които удостоверил неверни обстоятелства , с цел да бъдат използвани тези документи, като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл.311, ал.І, във връзка  с чл.26, ал.І, вр. с чл.37, ал.1, т.6,вр. с чл.54  от НК  да бъде осъден  на една  година лишаване от свобода  при първоначален «Общ режим» на изтърпяване на наказанието в затворничмеско общежите от открит тип  и на лишаване от право да заема държавна, или обществена длъжност свързана с документиране движението на материални ценности за срок от три  години, като  бъде признат за невинен и оправдан  по обвинението  по чл.311 от НК относно   следните документи:

1.Писмо на ТСК “**”-изх. № 406/16.10.2002г.

2.Договор №04-РБС от 27.08.2001г между „** „ АД и ТКС „**”.

3.Фактура №********** от 25.09.2002г на стойност 154 440 лв. с вкл. ДДС .

4.Фактура №********** от 09.09.2002г на стойност 24 000 с вкл.ДДС.

5.Фактура № ********** от 17.09.2002г на стойност 47 000 с вкл.ДДС.

6.Споразумителен протокол от 16.10.2002г между ТСК”** и „** „ АД.

7.Писмо от ТСК”**” –изх № 275/21.03.2001г.

8.Писмо на ТСДК”**” –изх.№293/22.05.2001г.

9.Протокол от 23.11.2001г между ТСК „**” и „** „ АД за предадени резервни части на стойност 585954.42 лв.

         10.Писмо на ТСК”**” –изх. №406/16.10.2002г.

          На основание чл.23 , ал.І от НК, на подсъдимия Н.Т.К.     следва да се наложи  най- тежкото  измежду определените с настоящата присъда наказания, а именно  пет  години  лишаване от свобода, което  да се изтърпи  при първоначален «Общ режим» в затворническо общежитие от открит тип, като на основание чл.23 , ал.2 и 3 от НК  следва да се присъединят  наказанията лишаване от право да заема държавна, или обществена длъжност свързана с документиране движението на материални ценности за срок от три  години и  глоба  в размер на 50 000 лева.

На основание чл.59, ал.І, т.1 от НК  при изпълнение  на наказанието  лишаване от свобода трябва да се приспадне времето през което  подсъдимият Н.Т.К.    е бил   «задържан под  стража» от 16 до 18.10.2003 година.

На основание чл.242, ал.7 от НК  подсъдимите  Л.М.Г. и Н.Т.К. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно  равностойността  на предмета на контрабандата – сумата  от 817 174.05 лв./осемстотин и седемнадесет хиляди сто седемдесет и четири лева и пет стотинки/.

С оглед гореизложеното подсъдимият Р.Н.И. следва да бъде признат за:

ВИНОВЕН  В ТОВА, ЧЕ:

І.През периода  23-28 ноември 2001г. в гр.Червен бряг, в качеството си на длъжностно лице –изпълнителен директор на “**” АД –гр.Червен бряг умишлено не положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество –произведена продукция по договор КАС-18 – комплектована в 71бр. опаковъчни каси /подробно изброени и описани в приложение към мотивите  на присъдата /  на обща стойност 817 174.05лв. съобразно  задълженията му по чл.47 ал.І :

„Членовете на съвета на директорите са длъжни да изпълняват задълженията си в интерес на дружеството , …” и 56 ал.V, букви А и Г:

  Изпълнителните директори :

 А:осъществяват текущо управление на дружеството

 Г:предприемат действия по защита интересите на дружеството , включително като завеждат и се разпореждат с искове” , от Устава на „**” АД –гр.Червен бряг и от това последвали значителни щети -817 174.05лв.-особено големи размери , като деянието представлява особено тежък случай по смисъла на чл.93 т.8 от НК, поради което и на основание чл.219, ал.ІV, във връзка с ал.ІІІ, във връзка с ал.І, вр с чл.37, ал.1, т.6 и т.7, с чл.54 от НК да бъде осъден  на  една  година лишаване от свобода  при първоначален «Общ режим» на изтърпяване на наказането в затворническо общежитие от открит тип, както  и на лишаване от право  да заема ръководна Държавна длъжност, както и материално отговорна длъжност и да упражнява професия, или дейност свързани с материална отчетност за срок от  три   години.

ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ:

ІІ.В неустановен ден през периода м.юни 2002г. -31 декември 2002г в гр.Червен бряг, в качеството си на длъжностно лице –Изпълнителен директор на “**” АД и “Б.” ООД в кръга на службата си подписал официален документ-Договор № 04РБС от 27.08.2001г. между “**” АД и ТСК “**”, в който удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван този документ, като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл.304 от НПК,  да бъде оправдан   по обвинението  за престъпление по  чл.311 ал.І от НК.

На основание чл.59, ал.І, т.1 от НК  при изпълнение  на наказанието  лишаване от свобода следва да се приспадне времето през което  подсъдимият Р.  Н.  И.          е бил   «задържан под  стража» от 16 до 18.10.2003 година.

            При този изход на делото подсъдимите следва да заплатят разноските по делото. На досъдебното производство тези разноски са 8181, 60лв и се дължат на Национална следствена служба. В съдебното производство /пред настоящата инстанция и при предходното разглеждане на делото/ разноските за експерти и свидетели са в размер 10 167,30 лв./в тях не се включват разноските направени в о.с.з.проведено на 23.11.11г.,когато поради грешка на съдебния секретар бяха призовани вече разпитани свидетели без да е необходим повторния им разпит/ и следва да се присъдят на Плевенски окръжен съд. Тъй като подсъдимият Н.К. е признат за невинен по едно от общо трите обвинения следва това да се вземе предвид при присъждане на разноските. Признаването на подсъдимия Р.И. за невинен по чл.311 от НК не влияе на разпределението на разноските, поради това, че по това обвинение за него и без това не са правени отделни разноски. С оглед на това разноските следва да се разделят по на 8 дяла, от които по шест дяла следва да се присъдят по отношение на И. и Г. и два дяла за К.. При това положение от сумата  8181,60лв се получава дял от 1022,70 лв. и съответно подс.Л.Г. и Р. *** по 3068,10 лв, а Н.К. 2045,40лв. От сумата от 10 167,30 лв. се получава дял от 1270,91 лв. като И. и Г. дължат по 3812,74 лв., а Н. К. 2541,82 лв.

            По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                                      2.