Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260429
гр.Русе, 19.11.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
X-ти
граждански състав в публично заседание
на 19-ти октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря ШИРИН СЕФЕР
като разгледа
докладваното от съдията ЙОРДАНОВ гр.дело № 6946 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че
ищцовото дружество е в производство по несъстоятелност. В масата на
несъстоятелността била включена и негова производствена база на ул. „***” № 2 в
гр. Русе, представляваща поземлен имот с идентификатор ***с площ от 25892 кв.
м. заедно с построените в него производствени, складови и административни
сгради. На 20.05.2017 г. след прекратяване на договор за наем с трето
неучастващо по делото лице било констатирано, че част от отдадените под наем на
това дружество имоти са предоставени на трети лица, сред които и на ответното
дружество. Поради това на 22.05.2017 г. между страните по делото бил сключен
договор за наем, по силата на който на ответника били предоставени за ползване
две сгради с идентификатори и квадратури, посочени в исковата молба.
Впоследствие, на 22.12.2017 г., наемното правоотношение било прекратено със
споразумение. След прекратяването на договора ответникът освободил едното
помещение, представляващо сграда с идентификатор ***с площ 210 кв. м. Другото
помещение с площ 190 кв.м. и идентификатор ***, посочено в прекратения договор
за наем като дърводелска работилница, не било освободено и продължило да се
ползва, въпреки че след 22.12.2017 г. нямало основание за това, а вече нямало и
наемно правоотношение. Освен това ответникът заел и ползвал и съседна на
дърводелската работилница сграда,
представляваща сграда с площ 79 кв. м. с идентификатор ***, която
представлявала шивашка работилница, където складирал стоки, материали, изделия
и други движими вещи – собствени и на свои клиенти. Дори след като ищецът
ограничил достъпа на ответника до производствената си база, двете помещения не
били освободени от ответника и не били предадени на ищеца и продължили да бъдат
заети от негови движими вещи. На
09.05.2018 г. на синдика на ищеца бил предоставен договор за изработка между С.В.М.,
като възложител и ответното дружество като изпълнител и въз основа на него било
поискано изделията, предмет на договора да бъдат предадени на възложителя, тъй
като се намират в производствената база на ищеца. Със съгласието на синдика тези изделия били
предадени на собственика им като били извадени от помещението с идентификатор ***,
където са съхранявани заедно с много други вещи. За това бил съставен протокол.
На 16.05.2018 г. бил представен друг подобен договор за изработка между В.И.Д.
и ответното дружество по силата, на който били извадени вещи на възложителя от другото помещение – шивашка
работилница. На 17.09.2018 г. по същия начин били извадени вещи на фирма възложител
на ответника от дърводелската работилница. На 31.01.2019 г. синдикът на ищеца
получил чрез Телепоща писмо от управителя на ответното дружество, с което той
признавал ползването без основание на процесните помещения, а оспорил
единствено размера на дължимото обезщетение за ползването им, което било 4 лв.
на кв.м. месечно и поискал предаване на машини, находящи се в тези помещения на
трето лице – техен собственик. В отговор на това писмо било изпратено
уведомление до ответното дружество съобразно, което то било уведомено, че при
наем от 4 лв. на кв. м. и обща квадратура от 269 кв. м. дължи месечен наем
(обезщетение) от 1076,00 лв. Предложен бил и режим за изнасяне на движими вещи.
На 28.02.2019 г. синдикът получил писмо от трето лице, с което се потвърждавало,
че въпросните машини са негова собственост. Всички тези обстоятелства сочели,
че в процесния период двете помещения са били заети от вещи на ответника и се
ползвали от него без основание. С
Постановление за възлагане от 18.03.2019 г. цялата производствена база на ищеца
била предадена на трето лице, в т. ч. и помещенията, заети от ответника. С
Протокол от 16.04.2019 г. купувачът по публичната продан бил въведен във
владение. Така ответникът ползвал процесните помещения – дърводелска
работилница и шивашка работилница, подробно посочени по-горе за времето от
22.12.2017 г. до 18.03.2019 г., когато собствеността върху цялата
производствена база, в т.ч. и върху ползваните от ответника помещения, била
прехвърлена на трето лице. Поради това ищецът счита, че за периода от
22.12.2017 г. до 18.03.2019 г. ответникът му се дължи обезщетение за ползване
на собствените му имоти в размер на 1076 лв. месечно или общо 16 140,00 лв. След допуснато изменение на
иска претендира за осъждането на ответника да заплати обезщетение за лишаване
от ползване на двата имота в размер на 15 421,50 лв., ведно със законната
лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане. Претендира и за
присъждане на разноски по делото.
Предвид изложените
фактически обстоятелства и формулираните петитуми, съдът квалифицира правно
предявените в условията на обективно съединяване искове по чл.236, ал.2 и чл.59
от ЗЗД.
Ответникът оспорва иска. Не е подал отговор на исковата
молба в срок, а в първото с.з. по делото пълномощникът му се позовава на това,
че ищецът е ограничил достъпа на ответното дружество до производствената си
база, в т. ч. и до процесните помещения, поради което няма право на обезщетение
за ползването им.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Видно от релевираните по делото писмени доказателства ищцовото
дружество е в производство по несъстоятелност. В масата на несъстоятелността е била
включена и негова производствена база на ул. „***” № 2 в гр. Русе,
представляваща поземлен имот с идентификатор ***с площ от 25892 кв. м. заедно с
построените в него производствени, складови и административни сгради. На
22.05.2017 г. между страните по делото е сключен договор за наем, по силата на
който на ответника са предоставени за ползване две сгради с идентификатори и
квадратури, посочени в исковата молба. Впоследствие, на 22.12.2017 г., наемното
правоотношение е прекратено със споразумение. След прекратяването на договора
ответникът е освободил едното помещение, представляващо сграда с идентификатор ***с
площ 210 кв. м. По отношение на другото помещение с площ 190 кв.м. и
идентификатор ***, посочено в прекратения договор за наем като дърводелска
работилница не се спори, че не е освободено и неговото ползване от ответното
дружество е продължило и след 22.12.2017 г. като в него са останали вещи на
ответното дружество или такива на негови съкотрагенти, които вещи впоследствие
са предавани на последните при представяне на договор, удостоверяващ
отношенията им с ответното дружество. По
отношение на другото помещение с идентификатор *** и площ 79 кв. м.,
представляващо шивашка работилница се оспорва да е ползване в процесния период
и в него да е имало вещи на ответника.
С оглед изложените твърдения и становище на страните за
уважаване на исковете е необходимо ищецът да докаже, че е бил в наемни
правоотношения с ответника за недвижим имот с площ 190 кв.м. и идентификатор ***,
посочен в договора за наем като дърводелска работилница, че същият е прекратен
със споразумение от 22.12.2017 г., че след това за периода до 18.03.2019 г.
ответникът е продължил ползването на имота. По отношение на иска за обезщетение
за ползването на другия имот - сграда с
площ 79 кв. м. с идентификатор ***, представляваща шивашка работилница, е
необходимо да докаже, че е собственик на същата и че за периода от 22.12.2017
г. до 18.03.2019 г. имотът се е ползвал от ответника. В негова тежест не е да
доказва липсата на основание за това, т.к. става въпрос за отрицателен факт и в
тежест на ищеца е да докаже такова, но в случая нямат такива твърдения. От
представените по делото писмени доказателства се установяват както правото на
собственост на ищеца върху двата имота, така и сключването с ответника на
наемен договор за първия от тях и прекратяването му със споразумение от
22.12.2017 г. (в препис на л.12 от делото). Още преди прекратяването на
договора за наем синдикът на ищеца е издал заповед№05/19.12.2017 г., с която е
ограничил достъпа до производствената си база, в т.ч. и на ответника до
отдадените под наем имоти, само до работни дни и в часовете от 8,30 ч. до 17.30
ч. като е посочено че при необходимост управителят на ответника може да влиза в
производствената база с конкретно посочени автомобили, както и че ответното
дружество може да извършва дейност в наетите помещения съвместно с трето лице,
с което има сключен граждански договор. Ограниченият достъп до отдадените под
наем имоти се потвърждава и от обстоятелството, че впоследствие от помещението
с идентификатор *** е изнасяна готова продукция, произведена от ответника по
възлагане на трети лица като това е ставало със съдействието на ищеца и след
представяне на договорите за изработка между ответника и третите лица. Това
състояние е продължило до 18.03.2019 г., когато
постановление за възлагане, постановено по т.д.н. дело №145/13 г. по
описа на РОС цялата производствена база на ищеца била предадена на трето лице,
в т. ч. и помещенията с идентификатори *** и ***. При това
положение следва да се прецени дали след прекратяване на наемния договор между
страните е налице ползване на отдадено под наем помещение въпреки
противопоставянето на наемодателя. Съдът счита, че това е така, но в ограничен
обем. Съгласно наемния договор от 22.05.2017 г. отдадените под наем имоти се
предоставят за производствени цели – за изработка на леярски модели и
екипировка от дърво и др. материали. Наемната цена е 760 лв. за площ от общо
400 кв.м. или 1,90 лв. на кв.м. В договора няма ограничение относно дните от
седмицата и часовете, в които може да се използват имотите. При това положение
съдът счита, че за периода от 22.12.2017 г. до 18.03.2019 г. няма основание ответникът
да дължи обезщетение в размер по-висок от наема, който е бил договорен за
периода преди прекратяване на договора. Същият е в размер около 40% от пазарния
наем за същия период, установен от вещото лице И.Л. по приетата ценова е-за, но
следва да се отчете, че ответникът е бил ограничен във възможността да ползва
имота пълноценно и съобразно времевото ограничение съдът приема, че му се дължи
около 50% от установеното от вещото лице обезщетение. С оглед на това искът по
отношение на имота с идентификатори *** искът следва да се уважи до размер от
355 лв. месечно или общо в размер на 5000 лв. за целия период.
По отношение ползването на имота с идентификатори ***
съдът съобрази следното: Този имот не е
бил предмет на наемен договор между страните. За същият е установено, че е
собственост на ищеца. От представените писмени доказателства не може да се
направи извод че същият е ползван от ответника през процесния период. Това е
така, т. к. в приемо-предавателните протоколи за извоз на готова продукция не е
посочено от кои точно помещения се изнася тя, а протоколът от 22.12.2017 г./в
препис на л.13 от делото/, в който е отразено че ответникът е заел и това
помещение, както и съставени от синдика протоколи при всеки извоз, са документи
изходящи от ищеца и не се ползват с доказателствена сила при оспорване от
страна на ответника. Такъв извод не може да се направи и от показанията на св. Д.,
т.к. макар и същия да определя площта на помещението от което е взел кошерите,
които е поръчал на ответника на около 60 кв.м. не познава всички помещения в производствената
база на ищеца, а освен това не описва въпросното помещение като шивашка
работилница, а като дърводелска работилница. С оглед на изложеното съдът счита,
че по отношение на това помещение искът е недоказан и обезщетение за лишаване
от ползване на същото не следва да се присъжда.
Мотивиран от изложеното
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
ответника „БУЛМОДЕЛ“ООД-Русе с ЕИК 22276661 да заплати на ищеца „ИЗКУСТВО-ДВ“ЕООД-Русе, /в
несъстоятелност/ с ЕИК ********* сумата в размер на 5000 лв. - обезщетение за ползване на недвижим имот с идентификатор
*** и площ от 190 кв.м., представляващ дърводелска работилница, находяща се в
бивша производствена база на ищеца ул. „***” № 2 в гр. Русе, дължимо за периода
от 22.12.2017 г. до 18.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата
от завеждането на иска – 22.11.2019 г., до окончателното плащане, както и 64,84 лв.
– разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата му част – за горницата до 15 421,50 лв. и за имота с идентификатор ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред РОС в 2-седмичен
срок от връчването на препис на страните.
Районен съдия: