РЕШЕНИЕ
№ 98
град Плевен, 08.03.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.ЦВЕТЕЛИНА
КЪНЕВА 2.СНЕЖИНА
ИВАНОВА |
при секретар Цветанка Дачева
и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 19/2022 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба подадена от „Капитал Вендинг“ ЕООД гр. Плевен, ЕИК
*********, срещу решение № 102/22.11.2021г., постановено по н.а.х.д. № 20214410200239/2021
г. по описа на Районен съд – Левски.В жалбата се твърди, че обжалваното решение
е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния
закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че първостепенния съд неправилно е анализирал събраните по
делото писмени доказателства.Излага
доводи,
че първостепенния съд е приел, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са
издадени в предписаната от закона форма и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.Сочи,
че съдът е приел, че дружеството има качеството на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ и като такова не е изпълнило задължението си да монтира
и въведе в експлоатация фискално устройство, вградено в автомата на
самообслужване /ФУВАС/ с изградена дистанционна връзка с НАП, чрез което да
отчита всяка извършена продажба с визуализация на фискалния бон, регистриращ
продажбата на 1 брой „кафе“ на стойност 0,40 лв., заплатена с монета от 0,50
лв. от член на проверяващия екип, като кафе-автомата е предоставил напитката,
върнал е ресто, но не е визуализирал фискална касова бележка и от проверяващия
екип е установено, че на кафе- автомата към момента на проверката няма монтиран
ФУВАС, а от автомата се предлагат за продажба топли напитки. Твърди, че съдът е приел нарушението за извършено, тъй като собственикът на
автомата е предлагал за продажба топли напитки от
кафе автомат, без към момента на продажбата автоматът да е оборудван с фискално
устройство, вградено в автомата на самообслужване, с изградена дистанционна
връзка с НАП и че твърдението на жалбоподателя, че към момента на проверката
фискалното устройство се е намирало в сервиз, не води до освобождаването му от
задължението за наличие на ФУВАС с изградена дистанционна връзка с НАП, както и
че след като устройството е предадено на сервиз е следвало собственика на
кафе-автомата през периода, в който ФУВАС не се намира в кафе-автомата, да не
предлага за продажба напитки. Излага доводи, че според чл. 118 ал.З от ЗДДС в случаите на продажби на
услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени
в автомати за самообслужване, с електрическо захранване, фискалният бон,
регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се
издава хартиен документ по реда и начина, определени с Наредбата по ал. 4, а
според чл. 3 ал.1 от наредба Н18/13.12.2006 г. лице, което извършва продажби на
услуги с развлекателен характер или стоки чрез автомат на самообслужване с
електрическо захранване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез
ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на
дисплей, без да се издава хартиен документ. Посочва също, че чл.7 ал.1 от
същата наредба въвежда задължение на лицата по чл. 3 да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на
започване на дейността на обекта. Според чл. 3 ал.8 т.1 от Наредбата, лице,
което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с
електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно
да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС. Навежда доводи, че от
посоченото регламентирано от законодателя монтиране и въвеждане в експлоатация
на фискално устройство, вградено в автомата на самообслужване с изградена
дистанционна връзка с НАП, е с цел чрез него да се регистрира и отчита всяка
продажба. Тъй като липсата на ФУВАС в кафе автомата към момента на извършване
на проверката е довело до неотчитане /неотразяване/ на приходи, съдът приема,
че правилно и законосъобразно административно наказващият орган е наложил
административна санкция на основание чл. 185 ал.2, а не по ал.1 от ЗДДС. Сочи,
че вмененото нарушение е за извършено нарушение на нормативен акт по
прилагането на чл. 118 от ЗДДС, а именно на чл. 7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006
г. на МФ, което води до неотразяване на приходи, а не за неиздаване на документ
по чл. 118 от ЗДДС. Намира за погрешен изводът на съда, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Счита, че при
издаването на наказателното постановление не са спазени всички императивно
предвидени изисквания за неговата законосъобразност. Според касатора при издаване на наказателното постановление административния орган е допуснал нарушение на процесуалния и материалния закон, както и че не е
спазена императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която изисква
посочване на доказателствата, които потвърждават административното нарушение, а
в наказателното постановление липсват такива доказателства, което създава
неяснота въз основа на какви факти наказващият орган е приел за установена фактическата
обстановка, описана в НП. Счита още, че при издаване на НП наказващият орган не
е изпълнил задължението си по чл. 53, ал.1, т.1 от ЗАНН, а именно, когато
установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, ако няма основание за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, да издаде НП. Съгласно TP № 1 от 12.12- 20017г. на
ВКС, при извършване на преценка относно наличие на предпоставки за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
отграничи „маловажните” случаи на административни нарушения от тези, обхванати
от чл. 6 от ЗАНН. Според касатора в процесния случай такава преценка изобщо не
е направена. Счита, че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен
контрол, като в този обхват се включва и проверката за законосъобразност на
преценката по чл.28 от ЗАНН, която в процесния случай липсва, като съдът не
може да я замести със своя такава и освен това, преценката относно наличието на
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като задължителен
елемент от съдържанието на НП, кореспондира с правото на защита, а липсата на такава преценка означава липса на мотиви
в тази част на НП, което пряко засяга правото на защита и води до неговата
отмяна. Твърди, че при издаване на наказателното постановление е допуснато
нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 предл.З и 4 от ЗАНН, тъй като видно от обстоятелствената част на същото, са
посочени факти досежно констатирането на нарушението, но не и такива, свързани
с извършването му, така както предписва разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5
предл.З от ЗАНН. На следващо място счита, че не е спазено и императивното
изискване на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не е описано точно и пълно
нарушението, а неточното описание на нарушението представлява съществено
нарушение на процесуалните правила.
Излага доводи, че видно от § 11 от ПЗР към Наредба №
Н-18/16.12.2006г, същата е издадена на основание чл.118, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС,
следователно Наредбата представлява нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС. Намира, че съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а в процесния случай
наказващият орган е наложил имуществена санкция в размер на 3000 лева, на осн.
чл. 185. ал. 2 от ЗЗД, от което следва извода, че според него констатираното
нарушение води до неотразяване на приходи., каквато изрична констатация обаче
липсва, както липсват и доказателства, от които да се направи извода, че
нарушението води до неотразяване на приходи. Счита, че в настоящия случай
следва да се приеме, че е налице основание за приложение на изр. 2 на чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС. Съгласно изр. 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, следващата се на
дружеството имуществена санкция следва да е в границите, определени от ал. 1 на
чл. 185 от ЗДДС (от 500 лв. до 2000 лв.). Доколкото нарушението е първо и не са
констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават
санкция в размер над минимума счита, че сумата от 500 лв. е достатъчна за
постигане целите на наказанието. Не на последно място намира, че следва да бъде
съобразено обстоятелството, както е посочено и в подаденото срещу акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F606945/ 25.03.2021г.
възражение, че с протокол №1682367/25.03.2021г., от страна на „Капитал Вендинг“
ЕООД са представени документите, изискани с ПИП №0448750/ 17.03.2021 г. и ПИП
№0449347/17.03.2021 г. Посочва, че видно от представените с протокол
№1682367/25.03.2021г. документи, към датата на извършване на проверка от страна
на органите на НАП, фискалното устройство на търговски обект по смисъла на
параграф 1. т.41 от ДР на ЗДДС- кафе-автомат на самообслужване-лява, находящ се
в гр.Левски, пл. „Трети март“ №3, се е намирало във фирмата, извършваща
сервизно обслужване и ремонт на фискалните устройства- „Електроника и софтуер”
ООД, за подновяване на договор и сервизиране, за което обстоятелство, съгласно
представените документи, приходната администрация е уведомена. В заключение
моли съда да отмени решението.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован не се явява и
не се представлява. По делото е постъпила молба от адв.Д., който поддържа
жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени
оспореното решение и отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание
ответникът се представлява от юрисконсулт Младенова, която оспорва касационната
жалба и моли съда да я остави без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че решението е
законосъобразно и не са допуснати твърдените нарушения.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление РС Левски е потвърдил НП №
572893-F606941/19.04.2021г. издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ В.Търново в ЦУ на НАП., с което на осн. чл. 185 ал.2 от ЗДДС на
„Капитал вендинг“ ЕООД , ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 лв за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ като
законосъобразно.
За да потвърди наказателното постановление
първостепенния съд е приел, че обжалваното наказателно постановление и АУАН въз
основа на който е издадено са съставени в предписаната от закона форма и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Приел е, че при издаването им не са допуснати съществени
процесуални нарушение. Обсъдил е събраните по делото писмени и гласни
доказателства и е приел за установено, че към датата на извършване на
проверката и контролната покупка от служителите на НАП , процесния кафе-автомат
на самообслужване не е имал монтирано фискално устройство вградено в автомат на
самообслужване, нямал е дисплей на ФУВАС, на който да се визуализират данни за
извършената продажба на лицето, което го стопанисва. Първостепенния
съд е приел, че преди издаване на обжалваното НП административно наказващият
орган е съобразил установеното при проверката нарушение, съставения в
последствие акт, както и подаденото възражение от представляващия дружеството и
представените от него документи. Тези обстоятелства, изрично са посочени в НП. Приел
е, че е установено, че дружеството има качеството на задължено лице по чл.3 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ и като
такова не е изпълнило задължението си да монтира и въведе в експлоатация
фискално устройство вградено в автомата на самообслужване с изградена
дистанционна връзка с НАП, чрез което да отчита всяка извършена продажба с
визуализация на фискалния бон, регистриращ продажба на 1 брой кафе на стойност
0,40 лв, заплатена с монета от 0,50 лв от член на проверяващия екип. Установено
е че кафе-автоматът е предоставил напитката, върнал е ресто, но не е
визуализирал фискална касова бележка и от проверяващия екип е установено, че на
кафе-автомата към момента на проверката няма монтиран ФУВАС, а от автомата се
предлагат за продажба топли напитки. Съдът е приел, че обстоятелството че към момента на извършване
на проверката фискалното устройство се е
намирало в сервиз не води до несъставомерност на нарушението, нито до наличието
на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, нарушението на чл. 7 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е на
формално извършване и сервизното обслужване на фискалното устройство не
освобождава задълженото лице от задължението му за наличие на ФУВАС с изградена
дистанционна връзка с НАП, в случай че съответния търговски обект- автомат на
самообслужване осъществява дейност. Приел е, че след като устройството е
предадено на сервиз е следвало собственикът на кафе-автомата през периода, в
който ФУВАС не се намира в кафе-автомата да не предлага за продажба напитки.
Приел е, че регламентираното от законодателя задължение за монтиране и
въвеждане в експлоатация на фискално устройство вградено в автомата на
самообслужване с изградена дистанционна връзка с НАП е с цел чрез него да се
регистрира и отчита всяка продажба и тъй като към момента на проверката
ФУВАС е липсвало в кафеавтомата, съдът е
приел, че правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е наложил
административна санкция на осн. чл. 185 ал.2, а не по ал.1 от ЗДДС.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Съдът е обсъдил
събраните писмени доказателства, свидетелски показания и е изложил мотиви,
които на основание чл. 221, ал. 2 , изр. второ от АПК се споделят изцяло.
В случая е налице извършеното нарушение на чл. чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
– извършване на търговска дейност в
обекта без въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство и
това се потвърждава от събраните писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели присъствали при установяване на
нарушението, изготвения на място при проверката протокол № 0448750/17.03.2021
г. и протокол №0449347/17.03.2021г. както
и от подадената от Цв. Х. – управител на
„Капитал вендинг“ декларация/ стр.22 от делото/, която на практика представлява
признание на допуснатото нарушение.
Неоснователни са и доводите на касатора за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, същите са обсъдени от първонистанционния съд и нормата е
неприложима, а наложеното наказание съответства на сочената норма – чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС, като санкцията е определена в минимален размер, като са отчетени
липсата на предходни нарушения.
Водим от горното и на основание чл. 63“в“, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 102/22.11.2021 г. постановено по а.н.д. №
20214410200239/2021 г. на Районен съд – Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
1.
2.