РЕШЕНИЕ
№ 223
гр.Поморие, 30.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на десети
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното
от районния съдия г.д.N 291 по описа за
Производството е образувано по искова молба от „Еос матрикс”
ЕООД гр.София против Д.Т.Д. ***.
Твърди се от ищеца, че на 31.08.2010 г., в гр.Айтос, между ответника и „ОББ” АД бил сключен договор
за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, по силата на който
кредитора „ОББ” АД предоставил на
кредитополучателя и ответник кредит в размер 2 126 лв., която сума ответникът
се задължил да върне в сроковете и при условията, уговорени в договора – в срок
до 29.08.2020 г., на равни месечни погасителни вноски в размер 27.88 лв.,
включващ част от главницата, възнаградителна лихва и месечна застрахователна
премия.
След усвояване на кредита, кредитополучателят погасил
част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията.
На 31.01.2018 г.
кредиторът „ОББ” АД, в качеството си на
цедент, сключил с ищеца – цесионер договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по
договора си с ответника.
Цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от
името на цедента за прехвърлянето на задълженията, поради което ищецът изпратил
уведомления за цесията, които били върната с отметка „Непотърсено”, ето защо към исковата молба ищецът
прилага и уведомление за извършената цесия.
Ищецът пристъпил към принудително събиране на вземането,
като подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.дело № 6/2019 г. по описа на РС – Айтос и издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК № 6/09.01.2019 г., за сумите както
следва: 776.14 лв., представляващи дължима главница по договора от 31.08.2010 г., за периода от 29.02.2016 г. до 29.12.2018 г., включително; 199.66 лв.,
представляващи договорна лихва за периода от
Ответникът и длъжник в заповедното производство депозирал
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което ищецът
предявява настоящия иск с правно основание чл.124, ал.1
вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за установяване
на оспорените от ответника вземания. Претендират се от ищеца и разноските по
делото.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис
от нея е връчен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК не е подал
писмен отговор, но във възражението си по чл.414, ал.1 ГПК е заявил становище,
че няма каквито и да е отношения, включително облигационни, с ищеца, което
оспорване следва да се разгледа в настоящото производство – т.11а от ТР
№ 4/18.06.2014 г. по т. дело
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Негов процесуален представител – адвокат, депозира
нарочна писмена молба, с която не възразява да се даде ход на делото в
отсъствие на ищеца, поддържа заявената с исковата молба претенция.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се
представлява, редовно призован.
За да разреши спора между
страните
съдът се запозна подробно със становищата и исканията им,
както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите
законови разпоредби, прие следното:
По делото е приложено ч.гр.дело № 6/2019 г., по описа на РС – Айтос,
образувано по подадено заявление по чл.410 ГПК от ищеца
„Еос матрикс” ЕООД
гр.София против
ответника Д.Т.Д., в производството по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 6/09.01.2019 г., с
която е разпоредено ответникът да заплати на
заявителя и ищец сумата 776.14 лв. – дължима главница по договорза
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 31.08.2010 г., за периода от 29.02.2016 г. до 29.12.2018 г. включително; 199.66 лв. –
договорна лихва за периода от
Заповедта е връчена лично на длъжника на 15.01.2019 г.
На 16.01.2019 г., длъжникът подал писмено възражение по
образец срещу издадената заповед за изпълнение.
Предвид подаденото в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение от длъжника, с определение № 50/17.01.2019 г., заповедният съд указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на
вземането си срещу длъжника.
Съобщението с указанията на съда е връчено на заявителя
на 01.02.2019 г.
На 01.03.2019, в срока по чл.415, ал.4
ГПК, заявителят
е
предявил настоящия
положителен установителен иск, който е допустим и
като такъв следва да бъде разгледан по същество, тъй като за ищеца е налице
правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по
заповедта за изпълнение, против която е подадено възражение от длъжника
и ответник.
По съществото на претенцията съдът намира следното.
Съгласно
представения по делото препис от договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение от 31.08.2010 г., сключен от една страна от „ОББ” АД, като
кредитор и ответникът Д.Т.Д., от друга страна, като кредитополучател, кредиторът
е предоставил на кредитополучателя кредит в размер 2 126 лв., която сума кредитополучателят се задължил
да върне в сроковете и при условията, уговорени в договора – в срок до
29.08.2020 г., на равни месечни погасителни вноски в размер 27.88 лв., включващ
част от главницата, възнаградителна лихва и месечна застрахователна премия.
Представен
е препис от договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г., сключен между „ОББ” АД и ищеца „Еос матрикс”
ЕООД, съгласно който чрез цесия кредиторът-цедент
е прехвърлил на ищеца-цесионер
вземанията си към длъжници, произтичащи от договори за кредит, които вземанията са индивидуализирани в
Приложение № към договора.
Посоченото
Приложение №1 също е представено по делото и в него под № 3809 фигурира ответникът Д.Т.Д. за вземане по
кредит с номер: LD**********/31.08.2010
г., с дата на пресрочна изискуемост – 26.01.2016 г., с
главница към 26.01.2018 г. –
1 305.36 лв. и лихви към същата дата – 222.63 лв.
Видно от
представеното по делото в препис пълномощно с нотариална
заверка на подписа на упълномощителите рег. № 987/31.01.2018 г., на нотариус
Мария Михова-Рашкова, рег. № 504 на НК, цедентът изрично е упълномощил цесионера да изпраща писмени уведомления
до длъжниците от името на цедента, с които да ги уведомява за прехвърлянето на
техните задължения, съгласно нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД.
По делото е
представено и пълномощно от цесионера, с което същият е преупълномощило „Адвокатско дружество –Иванов и Денев, гр.Стара Загора, с правото да уведоми всички длъжници за прехвърлянето
към преупълномощителя на вземанията на банки, финансови
институтии, кредитни институции и др. небанкови търговски дружества, т.е и
вземания на „ОББ” АД, съгласно съответния договор за
прехвърляне на вземания.
Представен е препис от уведомление изх.
№ 6977/12.09.2018 г., адресирано до ответника,
съгласно което пълномощникът по преупълномощаване адв. Жельо Денев уведомява длъжника, че с
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018 г. задължението му към „ОББ” АД по договора от 31.08.2010 г. е
изкупено от ищцовото дружество и същото е станало кредитор.
Представен е и препис от уведомление
изх. № 6978/12.09.2018 г., адресирано до ответника, с
което пълномощникът по преупълномощаване адв. Жельо Денев уведомява длъжника, че има непогасени задължения към ищеца, произтичащи от договора от 31.08.2010 г.,
които са изкупени с договора за цесия, че задълженията по договора са пресрочно
изискуеми, както и че дължимите по договора суми следва да бъдат заплатени по банкова сметка ***.
Представени са и препис от уведомления изх. № 7154/17.10.2018 г. и № 7155/17.10.2018 г., с идентично на горепосоченото съдържание.
Уведомленията са изпратени до ответника, като видно
от представените
известия за
доставяне са върнати на изпращача като непотърсени от получателя.
При така посочените доказателства от правна страна съдът намира следното.
За успешно провеждане на предявения установителен иск ищецът следва да установи твърдяното облигационно
правоотношение между прехвърлителя на вземането и ответника, възникнало по
силата на посочения в исковата молба договор за кредит, че кредиторът „ОББ” АД е
изправна страна по договора, който кредитор е прехвърлил вземането си на ищеца
с договор за цесия от 31.01.2018
г., както и уведомлението до длъжника от цедента за сключения договор за цесия.
По делото е
безспорно установено, че на 31.08.2010 г. „ОББ” АД и ответника Д.Т.Д. са сключили валиден договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение, който договор е
обявен за предсрочно изискуем на 26.01.2016 г., а с договор за цесия от 31.01.2018 г. кредиторът
е прехвърлил вземанията си по договора в размер – 1 305.36 лв. – главница и 222.63 лв.
– лихви на ищеца.
Становището на ответника, изразено във възражението
против заповедта за изпълнение, че между него и ищеца не е налице валидно облигационно
отношение е неоснователно.
Действително, видно от доказателствата по делото, ответникът-длъжник не е бил надлежно
уведомен за осъщественото прехвърляне на вземането, но приложеното към исковата
молба уведомление, изхождащо от цесионера, в качеството му на пълномощник на
първоначалния кредитор, което уведомление е достигнало до длъжника с връчването
на исковата молба,
представлява надлежно съобщаване на цесията, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва
да бъде съобразено от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК, в
който смисъл е и константната съдебна практика.
Що се касае за горепосочената предсрочна изискуемост на кредита, съдът приема, че при липса на други доказателства, уведомяването на ответника за същата е извършено с връчването на исковата молба.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Посочена разпоредба не предвижда императивно необходимо съдържание на
поканата, за да породи действието си, такова съдържание не е нито задължително,
нито нормативно уредено, нито възприето в тълкувателната практика, в който смисъл и Определение
№ 17/14.01.2019
г. по т. д. № 1525/2018 г., I т. о., ТК на ВКС и
посочената в него практика на ВКС, а така също и практиката на въззивната
инстанция – Решение № 264/03.04.2019 г. по в. гр. д. № 117/2019 г. на
ОС – Бургас.
Неоснователно е и становището на ответника, изразено в
депозираната по делото писмена молба вх. № 2388/21.05.2019 г., че вземанията по процесния договор по
кредит са погасени по давност, тъй като от предсрочната изискуемост на
задълженията по договора – 26.01.2016 г., до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК –
04.01.2019 г., не е изтекла 5-годишната давност по чл.110 ЗЗД за
погасяване на вземането за главницата, както и не е изтекла 3-годишната давност
по чл.111, б. „в” от ЗЗД за погасяване на вземането за лихви.
Предвид гореизложеното и тъй като по делото не е въведено от ответника правопогасяващо
възражение за плащане на задълженията, предявеният иск се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските на ищеца по делото в размер 75 лв., представляващи заплатена
държавна такса за образуване и водене на делото в размер 75 лв.
В тежест на ответника следва да се възложат
и разноските на ищеца по заповедното производство в размер 25 лв.,
представляващи заплатена държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София,
район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията”, № 4-6,
представлявано от Р.И.М.-Т.,
със
съдебен адрес ***, сумата
776.14 лв. (седемстотин седемдесет и шест лева и четиринадесет стотинки), дължими по
договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 31.08.2010 г., дължима главница за периода от 29.02.2016 г. до 29.12.2018 г., включително;
както и сумата 199.66 лв. (сто
деветдесет и девет лева и шестдесет и шест стотонки), пдоговорна лихва за
периода от
ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН **********,
да заплати на „ ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, сума в размер 75 лв. (седемдесет и пет
лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН **********, да заплати на
„ ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, сума в размер 25 лв. (двадесет и пет
лева), представляваща разноски в производството по ч.гр.дело № 6/2019 г., по описа на РС – Айтос.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :