РЕШЕНИЕ
№ 15215
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 2021111/////3836 по описа за 2021 година
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 от Кодекса
на труда.
Въз основа на искова молба вх. № 22003482/17.02.2021 г. е образувано гр.д.
№9634/2021 год. по описа на СРС, 66 с-в със страни „с.“ АД-ищец и М. Д. К.-ответник.
Предявеният иск е с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 9 600 лева. В
срока за отговор на исковата молба М. Д. К. е предявила насрещен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на заповед № 16/06.02.2020 г., с която й е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.
С Разпореждане от 05.11.2021 год. по гр.д. №9634/2021 год. по описа на СРС, 66
с-в насрещният иск е отделен за разглеждане в отделно производство и е образувано
настоящото производство.
Ищцата- М. Д. К. твърди, че по силата на трудов договор е полагала труд при
ответника, както и че трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед №
16/06.02.2020 год., породи налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Твърди,
че не е извършвал визираните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, като
излага, че е имала основателна причина за неявяването си на работа. Поддържа, че
правото й на защита в дисциплинарното производство е било ограничено, тъй не са й
искани обяснения. Моли заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение” да бъде отменена.
1
Ответникът- „с.“ АД (с предишно наименование „Д.С.Г“ АД) е депозирал в
срок отговор на исковата молба, в който оспорва иска, като твърди, че той е предявен
след срока по чл. 358, ал.1, т.2 от КТ. Поддържа, че при налагане на дисциплинарно
наказание е спазена предвидената в закона процедура, както и че ищцата е извършила
описаните в заповедта нарушения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства-Трудов договор №//////18.12.2019 год., че между тях е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността
„компютърен аналитик, поддръжка софтуер“.
С Докладна записка от 24.01.2020 год. на И.А.А, изпълнителния директор на
дружеството е уведомен, че М. Д. К. в 15:00 ч., на 23.01.2020 г., без обяснение е
напуснала работното си място и до 12:00 ч. на 24.01.2020 г., не се е явила на работа и
не е представила обяснение за случващото се.
На 27.01.2020 год. е изпратена пратка по куриер до М. К. с отбелязване
„Документи искане на писмено обяснение искане на писмено обяснение“. Пратката е
изпратена на адрес гр. //////, като е посочен и телефон за връзка с лицето. В разписката
е удостоверено, че не е невръчена, тъй като пратката е върната от получателя.
Със Заповед № //////06.02.2020 год. на М. Д. К. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” и е прекратено трудовото й правоотношение, считано от
06.02.2020 год.. В мотивационната част на заповедта е посочено, че дисциплинарното
наказание е наложено на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ вр. с чл. 187, ал. 1, т.1, предл.
2 и 3 от КТ за това, че М. Д. К. не се е явила на работа в периода от 24.01.2020 год. до
27.01.2020 год.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Между страните в настоящото производство е възникнало трудово
правоотношение по силата на трудов договор №//////18.12.2019 год., при действието на
който работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ
дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ
дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него
длъжностно лице. С атакуваната заповед №//////06.02.2020 год. работодателят е
упражнил дисциплинарните си правомощия и е прекратил трудовото правоотношение
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Ответникът навежда доводи, че искова молба е депозирана след двумесечния
2
срок визиран в чл. 358, ал.1, т.2 от КТ съобразно, който по спорове за отмяна на
прекратяване на трудовото правоотношение, срокът за предявяване на иска е
двумесечен, който започва да тече от деня, в който на служителя е била връчена
заповедта-чл. 358, ал.2, т.1, пр.1 КТ. Срокът е давностен, а не преклузивен, като съдът
не следи за спазването му служебно, а следва да го съобрази само при възражение,
каквото в настоящия случай е направено своевременно в рамките на срока за отговор
на исковата молба. Правото на ищеца да оспори законността на уволнението възниква
от момента на връчването на процесната заповед. Спорно в производството е кога е
връчена заповедта на ищцата. В трудовия договор е посочено, че адресът на М. Д. К. е
в гр. //////, съвпадащ с адреса, на който работодателят е изпратил чрез куриер
процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. По делото не са
ангажирани доказателства пратката да е получена от ищцата. Представена по делото е
кореспонденция по имейл между страните, от която е видно, че имейлът на ищцата е
*******************@*****.***. Именно на този адрес, на 07.02.2020 год., на М. К. са
изпратени Заповед №//////06.02.2020 год. и Заповед №017/06.02.2020 год., след като
връчването чрез куриер е било неуспешно. От приетата и неоспорена съдебно-
техническа експертиза се установява, че на 07.02.2020 год. на електронен адрес
*******************@*****.***. е изпратено имейл съобщение от електронен адрес
****************@***.** със съответните приложения-3 броя PDF файлове. Установява
се, че имейл съобщението е било успешно доставено, като липсва информация за
проблеми при доставянето. Предвид изложеното съдът приема, че връчването е
редовно извършено на 07.02.2020 год. и че именно това е моментът, от който започва
да тече срокът по чл. 358, ал.2, т.1 от КТ. С оглед извода за редовно връчване на
07.02.2020 год. и депозирането на исковата молба на 09.07.2021 год., съдът приема, че
иска е предявен след изтичане на давностния срок респ., че ищцата е изгубила правото
да претендира съдебна защита срещу незаконното уволнение, поради което иска
следва да бъде отхвърлен като погасен по давност, без спорът относно законността на
прекратяването на трудовото правоотношение да се разглежда по същество.
По разноските
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК и направеното искане от ответника
ищцата следва да бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски в
размер на 1140 лева.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ул. ///// иск с
правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ срещу „с.“ АД, ЕИК //////, с адрес: гр. ///// за
признаване на уволнението извършено със Заповед № /////06.02.2020 г. за незаконно и
3
неговата отмяна като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН ********** да заплати на „с.“ АД, ЕИК //////, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1140 лева (хиляда сто и четиридесет лева),
представляващи направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4