РЕШЕНИЕ
№ 3831
гр. Варна, 26.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20233110105993 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от И. Д. С. срещу ***
1. отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за приемане за установено, че И. Д.
С. ЕГН **********, с настоящ адрес : *** НЕ ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от Изпълнителния директор *** сумите по Изпълнителен
лист на РАЙОНЕН СЪД - ГР.ВАРНА, XXXIV състав издаден на основание чл.416 във
връзка с чл.410 от ГПК, съгласно решение от 11.06.2013г. по гр. дело № ***/2012г. , XIX
състав по описа на ВРС и Заповед за изпълнение № 11911/2.12.2011г. по ЧГД № ***/2011г.,
в размер на 19 963,55лв. /деветнадесет хиляди деветстотин шестдесет и три и 0,55ст./ лева,
представляваща регресна претенция против длъжника за изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № 1640/03/218/000003 при реализиран
застрахователен риск - не издължаване на лизингови вноски по договор за лизинг на лек
автомобил *** , на пр. основание чл. 111 от ЗЗД КАКТО и направените по делото съдебно-
деловодни разноски в размер на 399,27лв./триста деветдесет и девет лева и 0,27/ лева,
заплатена държавна такса и 766,38лв./седемстотин шестдесет и шест лева и 0,38ст./лева,
представляваща заплатен адвокатски хонорар, като погасени по давност
2. отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за приемане за установено, че И. Д.
С. ЕГН **********, с настоящ адрес : гр. *** НЕ ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от Изпълнителния директор *** сумите по
Изпълнителен лист от 09.10.2013г. на РАЙОНЕН СЪД - ГР.ВАРНА, Гражданска колегия
XIX състав, на пр. основание чл.404, т. 1 и чл.405, ал. 1 от ГПК и съгласно че Решение №
2840/11.6.2013г. по гр. дело № 1507/2012г., XIX състав по описа на РАЙОНЕН СЪД -
ГР.ВАРНА: в размер на 1 194.83 лв. /хиляда сто деветдесет и четири лева и осемдесет и три
стотинки/, представляваща направени в производството съдебно- деловодни разноски, като
погасени по давност.
В исковата молба се поддържа, че Във връзка с издадените в полза на ответника два
броя изпълнителни листи е образувано изпълнително дело № ***, по описа на ЧСИ *** с
район на действие ОС –Варна и на ищеца е връчена покана с изх. № 2333/19.02.2018г. за
доброволно изпълнение , ведно с уведомление за наложен запор на дружествен дял. От
19.02.2018г. до настоящия момент не са извършвани други принудителни действия по
1
изпълнителното дело. По извършена справка по соченото изп. дело, последното
изпълнително действие, отразено в системата на ЧСИ е на 26.02.2018г., за което ищецът не
бил уведомен. Излага, че към момента изп. дело е архивирано.
Поддържа, че ИД № 87/2018г. е прекратено по силата на закон, защото съгласно
действаща нормативна уредба е настъпила „перемпция" на 26.02.2020г., по смисъла на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като е изтекъл 2г. преклузивен срок.
Счита, че давността не е прекъсвана с предприемане на действия по принудително
изпълнение след 19.02.2018г. респ. 26.02.2018г., с оглед на което петгодишната давност
изтекла най-късно на 26.02.2023г., а новата 3 годишна давност / за вземанията за лихва/ на
26.02.2021г. Иска се уважаване на претенцията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който не я оспорва. Не оспорва изложената фактическа обстановка и правните изводи на
ищеца. Счита, че не е дал повод за образуване на производството и разноските следва да
останат в тежест на ищеца, доколкото последният е могъл да наведе възражение за
погасяване на вземането по давност пред дружеството.
С молба от 19.10.2023 г., преди първото по делото о.с.з., ответникът изрично е
направил признание на иска.
В хода на устните състезание ищеца е поискал уважаване на иска, с оглед
направеното признание на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
Спазени са изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска, тъй като ответникът е признал исковата претенция за основателна по
основание и размер, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от
друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето защо, съдът постановява
настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е
необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът.
Ответникът поддържа, че не е дал повод за производството,тъй като ищецът е могъл
да наведе възражение за погасяване по давност на вземането и пред дружеството т.е.
извънсъдебно, поради което не следва да бъде ангажиран с разноски. В молбите от
19.10.2023 г. и 23.10.2023 г. поддържа, че разноски не се дължат за адвокатско
възнаграждение, тъй като не са представени доказателства да са сторени такива.
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника при
уважаването на иска са регламентирани в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и същите са две:
ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.
Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато
неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца.
В случая са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Налице е признание на иска, но е спорен въпроса дали с извънсъдебното си
поведение ответникът е дал повод за завеждането на иска.
За да формира извод по този въпрос съдът, по делото е представен препис от изп.д.
087/2018 г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, предмет на събиране в което са били
процесните вземания.
Видно от материалите по него изп. дело е било образувано по молба на ответника от
30.01.2018 г. Извършени са справки за ищеца- длъжник в изп. дело вкл. в НБД „Население“,
БНБ, ТРРЮЛНЦ, КАт-Варна, НАП и др. Наложен е запор на дружествени дялове през
февруари 2018г. Връчена е покана за доброволно изпълнение на 08.03.2018 г. На 21.03.2018
г. от ищеца- длъжника по изп.дело е депозирано заявление по изп.д., с което е направено
възражение за погасяване на сумите по давност, по което ЧСИ го е уведомил, че не е
компетентен орган да се произнася по такова възражение и е постановил това възражение за
становище на взискателя- ответник в настоящото производство.
Видно от отбелязването на гърба на двата изпълнителни листа, изп. дело е
пракратено на основание чл.433, т.8 ГПК с дата на последно действие по принудително
2
изпълнение на 26.02.2018 г. За прекратяване на производството е изпратено съобщение до
***„*** с изх. номер 2673/06.04.2021 г., като е информиран, че има право да получи
оригинала на 2 бр. изпълнителни листи /получено на 12.04.2021г./. Длъжника в изп.
производство е информиран за прекратяването му със съобщение с изх. номер
3097/04.05.2022 г., получено на 10.05.2022г.
По изп. дело не е постановено изрично постановление от ЧСИ за прекратяването му
на осн. чл.433, т.8 ГПК, но с оглед отбелязване на това основание на гърба на изп. листи и
представените съобщение до страните от ЧСИ, с които те се уведомяват, че изп.дело е
прекратено на това основание, съдът намира, че то се установява. Перемпцията настъпва с
изтичане на 2 години без действия по принудително изпълнение независимо на наличието
на нарочен акт от съдебния изпълнител.
С оглед вписаната на гърба на изп. дела дата на последно изпълнително действие по
принудително събиране, перемирането е настъпило през м.02.2020 г. Въпреки перемирането
на делото през 2020 г., видно от материалите по него ответникът се е дезинтересирал от
изпълнението още през 2018 г., след която не е предприел действия за продължаване на
принудителното изпълнение. Нещо повече, към датата на образуване на настоящото дело е
било ясно, че изп. дело е прекратено, тъй като ищецът е получил съобщение за
прекратяването му още през м.05.2022 г., а исковата молба е подадена през м.05.2023г.
По делото няма данни ответникът да е образувал друго изп. дело, да е искал
възобновяване на действията с посочване на друг изп. способ, да е искал връщане на изп.
листи, доколкото липса протокол за връщането им независимо, че ЧСИ го е уведомил за
правото му да ги получи още през 2021г.
Действително, както ищецът сочи, той е подал молба през м.03.2018 г. по изп. дело, с
която е навел възражение за погасяване на вземанияа с тригодишна давност, която молба от
ЧСИ е постановено да се изпрати на взискателя. Това действие обаче не променя извод на
съда по отношение дължимостта на разноските, тъй като липсват доказателства ответникът
с процесуално или извънпроцесуално поведение да не е съобразил същата като е оспорвал
възраженията за погасителна давност. Видно от материалите по изп.д. от м.03.2018 г. до
прекратяване на изп.д. ответникът не е поискал извършване на действия.
Различен би бил извода на съда ако бе установено, че към датата на завеждане на
иска по чл. 439 ГПК е налице висящо изп. производство за вземането на ответника и/или от
последния са извършени други действия – напр. посочване на изп. способ пред съдебния
изпълнител, които предполагат активно поведение на кредитора по изп. титул или
ответникът беше получил обратно изпълнителните листи от ЧСИ. Напротив, в случая не е
налице висящо изп. дело към датата на завеждане на иска и е налице своевременно и пълно
признание на сочените от ищеца правопогасяващи факти, т. е. пълно припокриване на
твърденията на страните. /в този смисъл Определение № 3074 от 16.08.2022 г. на ОС - Варна
по в. ч. гр. д. № 1515/2022 г., Определение № 188 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
722/2022 г., III г. о., ГК/
С оглед на горното, съдът намира, че са осъществени кумулативно и двете
предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските за производството не следва да бъдат
възложени на ответника.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, на осн. чл.439 вр. чл.124 ГПК,
че И. Д. С. ЕГН **********, с настоящ адрес : гр. *** НЕ ДЪЛЖИ на ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от Изпълнителния директор *** по
принудителен ред
-сумите по Изпълнителен лист на РАЙОНЕН СЪД - ГР.ВАРНА, XXXIV състав
издаден на основание чл.416 във връзка с чл.410 от ГПК, съгласно решение от 11.06.2013г.
по гр. дело № ***/2012г. , XIX състав по описа на ВРС и Заповед за изпълнение №
11911/2.12.2011г. по ЧГД № ***/2011г., в размер на 19 963,55лв. /деветнадесет хиляди
деветстотин шестдесет и три и 0,55ст./ лева, представляваща регресна претенция против
длъжника за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
3
1640/03/218/000003 при реализиран застрахователен риск - не издължаване на лизингови
вноски по договор за лизинг на лек автомобил «***» , на пр. основание чл. 111 от ЗЗД
КАКТО и направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 399,27лв./триста
деветдесет и девет лева и 0,27/ лева, заплатена държавна такса и 766,38лв./седемстотин
шестдесет и шест лева и 0,38ст./лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар, като
погасени по давност
- сумите по Изпълнителен лист от 09.10.2013г. на РАЙОНЕН СЪД - ГР.ВАРНА,
Гражданска колегия XIX състав, на пр. основание чл.404, т. 1 и чл.405, ал. 1 от ГПК и
съгласно че Решение № 2840/11.6.2013г. по гр. дело № ***/2012г., XIX състав по описа на
РАЙОНЕН СЪД -ГР.ВАРНА: в размер на 1 194.83 лв. /хиляда сто деветдесет и четири лева
и осемдесет и три стотинки/, представляваща направени в производството съдебно-
деловодни разноски, като погасени по давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4