№ 2629
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:Милена Богданова
Анна Ненова
като разгледа докладваното от Райна Стефанова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508404 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 50469/09.08.2022 г. на „Застрахователно акционерно
дружество „А.” АД, ЕИК ******, длъжник по изпълнително дело № 20228400400632 по
описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 при КЧСИ, срещу разпореждане на частния съдебен
изпълнител от 12.07.2022 г. за отказ да се намалят приетите разноски за адвокатски хонорар
на взискателите и да се измени размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Оплакванията на жалбоподателя са, че поисканият адвокатски хонорар за
изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на правната и фактическа
сложност на делото. Счита извършените по изпълнителното дело процесуални действия за
обичайни, тъй като единствените предприети от пълномощника на взискателя действия са
подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, с посочване в същата на способа
за изпълнението, поради което не са налице основания за присъждане на хонорар в заявения
от взискателя размер. Намира за несъстоятелни мотивите на съдебния изпълнител, че е
налице основание за приемане на цитирания хонорар, тъй като взискателите по делото са
седем и сумите са събрани по принудителен ред. Сочи, че независимо от броя на
взискателите, вземането им е инкорпорирано в един изпълнителен лист, издаден по едно
гражданско дело и за образуване на изпълнителното дело е подадена една молба, поради
което намира, че не са налице допълнително усложняване на процеса, обусловено от броя на
взискателите. В този смисъл счита, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима в настоящия случай,
тъй като по делото няма други процесуални действия, извършени от адвоката на
взискателите, процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
1
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Моли разноските за адвокат да бъдат намалени до размер от 200 лева, при пълни
приети за дължими 3600 лева, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – само разноски за образуване на
делото.
Моли при намаляването на адвокатското възнаграждение, съответно да бъде
намалена и пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Жалбоподателят претендира присъждане на направените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
Взискателите М.А.И., ЕГН **********, М.М.И., ЕГН **********, В.М.Я., ЕГН
**********, Д.М.Я., ЕГН **********, Ж.М.Я., ЕГН **********, Р.М.И., ЕГН **********,
С.М.И., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. К.Г., със съдебен адрес:
гр. София, ул. „****, оспорват жалбата като неоснователна, като твърдят правилно
определяне на разноските от съдебния изпълнител.
Твърдят, че страните са уговорили адвокатското възнаграждение за образуване и
водене на изпълнително дело в размер на 3600 лева при материален интерес общо от 230 000
лева. Сочи, че при този материален интерес минималното възнаграждение съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 4427,83
лева. Следователно, доколкото претендираното в изпълнителното производство адвокатско
възнаграждение е под минимално предвиденото, същото не подлежи на намаляване,
доколкото съдът може да го намали, когато то не съответства на фактическата и правна
сложност на делото, но до минималния размер, определен с наредбата на Висшия
адвокатски съвет.
Излагат, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е определено за
образуване и водене на изпълнителното дело, като в конкретния случай, в депозираната
молба за образуване от процесуалния представител на взискателите е посочен изпълнителен
способ за удовлетворяване на изпълняемото право – запор на банкови сметки на длъжника,
което представлява действие по водене на изпълнителното дело с цел удовлетворяване на
парични вземания по смисъла на чл. 10, т. 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а не фигурира
упълномощаване на съдебния изпълнител по силата на чл. 18 от ЗЧСИ.
Частният съдебен изпълнител, в изложените мотиви, също намира жалбата за
неоснователна. Излага съображения, че в срока за доброволно изпълнение плащане от
застрахователната компания не е постъпило, както и не е направено предложение за
доброволно изплащане или разсрочване, поради което е постановено обжалваното
разпореждане от 12.07.2022 г. за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в
„Централна кооперативна банка“ АД и са приети разноски за водене на делото в размер на
3600 лева. Сочи, че събирането на вземането е вследствие на приложения изпълнителен
способ. Счита, че след като е приложен изпълнителен способ по изрично искане на
взискателя и събирането на вземането е вследствие на този способ, то е налице водене на
2
изпълнителното производство от процесуалния представител на взискателите и съответно се
дължи възнаграждение не само за образуване на изпълнителното дело, а и такова по смисъла
на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По постъпилата жалба
Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20228400400632 по описа на
ЧСИ М.Ц., рег. № 840 при КЧСИ е било образувано по молба от 22.06.2022 г. на М.А.И.,
ЕГН **********, М.М.И., ЕГН **********, В.М.Я., ЕГН **********, Д.М.Я., ЕГН
**********, Ж.М.Я., ЕГН **********, Р.М.И., ЕГН **********, С.М.И., ЕГН **********,
чрез адв. К.Г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.06.2022 г. от Апелативен съд
– София, ГК, 10 състав, по Решение № 845 от 08.06.2022 г. по в. гр. дело № 1894/2021
година.
Съгласно изпълнителния лист дружеството – жалбоподател е било осъдено да
заплати следните суми за обезщетение на неимуществени вреди: 40 000 лева - на М.А.И., по
30 000 лева на М.М.И., Д.М.Я., Ж.М.Я. и Р.М.И., по 35 000 лева на В.М.Я. и С.М.И..
Отбелязано е, че върху всяка от посочените суми се начислява законна лихва от 21.08.2016 г.
до изплащане на задължението.
С молба от 22.06.2022 г. до ЧСИ М.Ц., рег. № 840 при КЧСИ, е поискано да бъде
образувано изпълнително дело въз основа на посочения изпълнителен лист. Със същата
молба взискателите са поискали и налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.
Към молбата за образуване на изпълнително дело е бил приложен договор за правна
защита и съдействие от 21.06.2022 г., с предмет оказване на правна защита и съдействие,
изразяваща се в образуване и водене на изпълнителното дело, при възнаграждение от 3600
лева и уговорен начин на плащане на сумата - в брой. Заплащането на възнаграждението не
се оспорва по делото.
Разноските за адвокат са били приети от частния съдебен изпълнител като дължими и
са били посочени в изготвената покана за доброволно изпълнение изх. № 13396/22.06.2022
г., изпратена до дружеството. Поканата е била получена на 23.06.2022 година. В нея е била
опредена и дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, възлизаща на 12 741,20 лева с ДДС -
върху материален интерес от 369 883,36 лева, включващ 366 283,36 лева - дължими суми по
изпълнителния лист и 3600 лева - адвокатско възнаграждение.
От длъжника е било подадено възражение с вх. № 7284/24.06.2022 г., с искане
частният съдебен изпълнител да намали разноските за адвокат на взискателя до размера на
200 лева, както и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ по съображения, идентични с тези, изложени
в жалбата по делото. Възражението е оставено без уважение с оспореното разпореждане от
12.07.2022 година, с което също е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в
ЦКБ АД поради неплащане на задълженията в срока за доброволно изпълнение.
Дружеството е получило съобщението от съдебния изпълнител за постановеното
разпореждане за отказ на 13.07.2022 година.
3
Във връзка с наложения запор на банкови сметки, на 13.07.2022 г. от ЦКБ АД по
изпълнителното дело е наредена цялата дължима от взискателя сума.
При така установените обстоятелства, жалбата по делото следва да се приеме за
допустима – като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2 от ГПК, в
срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените
от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа
страна по-горе, съдът намира жалбата за неоснователна.
В изпълнителното производство взискателят е направил разноски за адвокат по
сключен договор за правна защита и съдействие. Сключването на договора и уговарянето на
адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.).
Възнаграждението по договора, съответно на волята на страните, е било за процесуално
представителство във връзка с образуване и водене на изпълнително дело – общо 3600 лева.
Предвиденото минимално възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в
размер на 200 лева - по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, както и по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – за водене на изпълнително дело и
за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. - 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 или при материален интерес от 369 883,36
лева, минималното възнаграждение е 4463,83 лева.
В случая жалбоподателят сочи, че определеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно.
Възражението е неоснователно.
Уговореното и прието от съдебния изпълнител възнаграждение е дори по-ниско от
минималното такова за образуване и за водене на делото по Наредба № 11 от 09.07.2004 г.,
поради което съдът приема, че възражението на длъжника за прекомерност е неоснователно.
По делото няма данни в срока за доброволно изпълнение на задължението по
изпълнителния лист да е постъпило плащане от длъжника, но се установява, че след
изтичането му са предприети принудителни действия, изразяващи се в налагане на запор на
банкови сметки на длъжника, вследствие от което по делото са постъпили дължимите суми.
С оглед на изложеното, съдът приема, че взискателите имат право на разноски за адвокат,
както за образуване, така и за водене на изпълнителното дело.
Предвид неоснователността на жалбата относно адвокатското възнаграждение,
оспорването на определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ също е
неоснователно. Размерът е изчислен правилно от съдебния изпълнител. Настоящият
съдебен състав намира, че при определяне на размера на пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ следва да се включат и разноските на взискателя за адвокатското възнаграждение
за представителство в рамките на изпълнителното производство. Паричното вземане,
предмет на изпълнение в производството, включва вземането по изпълнителния лист и
4
разноските на взискателя в рамките на изпълнителния процес, които подлежат на
принудително изпълнение на основание постановлението за разноски в изпълнителното
производство.
Този извод следва и от редакцията на т. 26, т. 4 от ТТРЗЧСИ, съгласно която, при
определяне основата за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26, изрично са
изключени определени разноски на взискателя по изпълнението – авансовите такси, но не са
изключени направените от него разноски за адвокат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 50469/09.08.2022 г. на „Застрахователно
акционерно дружество „А.” АД, ЕИК ******, длъжник по изпълнително дело №
20228400400632 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 при КЧСИ, срещу разпореждане на
частния съдебен изпълнител от 12.07.2022 г., с което е отказано намаляване на приетите в
изпълнителното производство разноски на взискателите за адвокатско възнаграждение и
изменение на определената такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5