МОТИВИ
към
присъда № 16/06.04.2016 г. по НОХД № 146 по описа на Добричкия районен съд за 2014 г.
На 04.02.2014
г. Районна
прокуратура – гр. Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд
обвинителен акт по досъдебно производство № 269/2013 г.
по описа на Второ РУ на МВР - гр. Добрич, по който на същата дата е било
образувано производство пред първа инстанция против Д.М.А. ***, ЕГН **********,
за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 149, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Д.М.А., на
16.08.2013 г. в землището на с. С=, обл. Д= извършил действия с цел да възбуди
и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14
годишна възраст Н.Р.И. ***.
Преди даване ход на
съдебното следствие адвокат Р.Г. от Адвокатска колегия – гр. Добрич, в
качеството на особен представител и повереник на пострадалото от деянието,
предмет на обвинителния акт лице - малолетната към датата на деянието Н.Р.И.
заявява, че не желае Н.И. да се конституира в качеството на граждански ищец и
частен обвинител в процеса.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от НПК
изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371, т.
2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение заявява, че не възразява
производството да протече по реда на Глава 27 от НПК.
Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата
на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1
от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Цветинка
Пашкунова, допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след
изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанията му се подкрепят от събраните
на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията му, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа от
представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира за определяне на
наказание лишаване от свобода около средния размер, предвиден в нормата на чл.
149, ал. 1 от НК при условията на чл. 58а от НК и намаляване на същото с 1/3.
По пренията защитникът на подсъдимия пледира за определяне на наказание
лишаване от свобода при условията на чл. 55 от НК, чието изпълнение да бъде
отложено на основание чл. 66 от НК.
По пренията подсъдимият А. заявява, че се придържа към казаното от
защитника си.
На дадената му последна дума подсъдимият заявява, че много съжалява.
След като обсъди и
прецени събрания доказателствен материал, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 16.08.2013 г. подс. Д.М.А. минавал с велосипеда си
покрай дома на св. Н.Р.И., родена на *** *** и се спрял да поговорят. Те
живеели на една улица, а и св. И. била племенница на жената, с която подсъдимият
живеел на семейни начала. И друг път подс. А. също я е бил заговарял. Този път подсъдимият
казал на И. да го последва, защото щял да й даде вафли и други сладки неща и тя
го направила, като си помислила, че той щял да я заведе при баба й. Качила се
отзад на колелото и подс. А. потеглил. Като стигнали до кръстовището, подсъдимият
завил към Свинекомплекса на селото, като карал много бързо и тя не можела да
реагира. След това подсъдимият продължил по земен /черен/ път и тогава св. И.
се усъмнила, че той иска нещо да й направи, но нямало какво да стори. Подс. А.
спрял в началото на горския пояс, взел един картон, който бил на багажника на
колелото и върху който седяла свидетелката, хванал я за ръката и я повел
навътре, като казал да влязат навътре, за да не ги видят. Като стигнали до едно
място без дървета, подс. А. постлал картона на земята и след това казал на св. И.
да легне и да си събуе гащите. Тя с неохота го направила, като и той легнал зад
нея със свалени гащи. След това подсъдимият започнал да търка половия си орган
в дупето на свидетелката и след известно време еякулирал върху краката й. След
това станал, запалил цигара, казал й да се облича и й дал две вафли „Троя“ и
две цигари, като й казал да не казва на никого. След това двамата тръгнали към
селото и малко преди да стигнат, подс. А. й казал да тръгне напред, за да не ги
видят заедно.
Двамата обаче били забелязани от
св. М.Д.Д., който се разминал с тях на около 10 метра от портала на
Свинекомплекса. Д. забелязал, че подс. А. кара бавно колелото си и чака момиче,
което вървяло зад него, а дирите на велосипеда водели към пояса. Когато
приближили, св. Д. разпознал в момичето Н.И..
Така св. И. се прибрала сама и
веднага отишла в стаята си, като скришно си изпрала и дрехите. Леля й - св. М.И.А.
я попитала къде е била, а от срам св. И. я излъгала, че била при баба си и се
затворила в стаята си. В последствие св. А. разбрала, че св. И. я е излъгала.
Тъй като била мълчалива и замислена, св. А. настоявала да й каже истината и св.
И. й признала какво й е направил подс. А..
В хода на разследването бил
извършен оглед на местопроизшествие, в хода на който на описаното от
пострадалата и от подсъдимия А. място бил намерен картон и фас от цигара.
От заключението на
вещото лице по изготвената в хода на разследването Съдебномедицинска експертиза
на живо лице е видно, че при извършения преглед на Н.Р.И. е установена здрава
девствена ципа, чието анатомично устройство не позволява извършване на полов
акт без допълнителни разкъсвания. При прегледа не са установени травматични
увреждания.
Съгласно заключението на вещите
лица по изготвената на досъдебното производство Комплексна съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза, у св. Н.И. не е била нарушена способността й за
възприемане и за възпроизвеждане на факти и обстоятелства, имащи значение за
делото. В резултат на преживяното, И. е развила Остра реакция на стрес,
обхващаща периода от момента на събитието до 2-3 дни след това. В следващия
период е настъпило Разстройство в адаптацията с протрахирана депресивна реакция
с тенденция към намаляване интензивността на проявите, като описаните промени в
психичното състояние на освидетелстваната се отнасят към квалификацията на
т.нар. невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може
да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Протокол за оглед
на местопроизшествие; Албум; Протокол за разпит на свидетеля А.; Протокол за
разпит на свидетеля И.; Протокол за разпит на свидетеля Д.; Протокол за разпит
на обвиняем; Справка за съдимост № 2264/2013 г.; Справка от УИС на Прокуратура на Република България; Характеристични
данни; Протоколи за доброволно предаване-2
бр.;
Приемо-предавателен протокол от 02.12.2013
г.; Експертна справка
№ 8; Препис от удостоверение за раждане, въз основа на акта з раждане №
1250/27.12.2001 г.; Фиш от „Спешно отделение”;
СМЕ на живо лице № 48/2013 г.; Комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза № 175/2013; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
Справка от УИС на Прокуратура на Република България; ЕЗА; Кореспонденция във
връзка с издадена ЕЗА; Кореспонденция във връзка с изпратена молба за правна
помощ относно връчване на съдебни книжа; Справка за съдимост № 620/05.04.2016 г.; Характеристика с рег. № РД-01-382/01.04.2016 г.
Изложената фактическа
обстановка води до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият Д.М.А. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 149,
ал. 1 от НК, тъй като на 16.08.2013 г. в землището на с. Стожер, обл. Добрич
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на ненавършилата 14-годишна възраст Н.Р.И. ***, родена на *** г.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав. Гласните
доказателства са безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние. Гласните доказателства са еднопосочни и
взаимнодопълващи се, че именно подсъдимият Д.А. е автор на изпълнителното
деяние, представляващо търкане на еректиралия му полов орган в аналната област
на св. Н.И., чиято малолетна възраст се установява въз основа на приложеното по
делото заверено копие на удостоверение за раждане. Тези действия са били
насочени към възбуждане и удовлетворяване на половото желание на подс. А.. В
тази насока са както показанията на св. И., така и обясненията на подсъдимия А.,
видно от които след извършване на описаните действия, подсъдимият е еякулирал
върху краката на момичето.
Заключението на вещото лице по
назначената Съдебномедицинска експертиза на живо лице установява по категоричен
начин, че описаните действия не са били съпроводени от съвкупление между подсъдимия
и св. Н.И.. Гласните доказателства са еднопосочни, че И. е желаела и се е съгласила
доброволно с подобно посегателство върху личността й. В тази насока е както
заключението на вещото лице по изготвената СМЕ на живо лице, видно от което при
прегледа не са установени следи от травматични увреждания, така и заключението
на вещите лица по изготвената КСППЕ, съгласно което И. е с прояви на
емоционална незрялост и инфантилност, познанията й за сексуалните
взаимоотношения между половете са ограничени и повърхностни, които
обстоятелства в своята съвкупност са препятствали способността и да разбира
свойството и значението на извършеното спрямо нея, като поведението й не е
можело да осигури ефективно противопоставяне или предотвратяване на предприетите
спрямо нея от страна на подсъдимия действия.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждали е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Причините за извършване на деянието са незачитането на половата
неприкосновеност на личността и установения правов ред в страната.
За да определи наказанието на
подсъдимия Д.А., съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от него деяние, данните за личността му, както и разпоредбата на
чл. 373, ал. 2 от НПК и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността на подсъдимия:
Д.М.А. е роден на *** ***,
постоянен адрес:***, ЕГН **********
Деянието е извършено при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно - липсата на
образувани други наказателни производства, както и добрите характеристични
данни по местоживеене. Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК сочи, че подс. А. съдейства за разкриване на обективната
истина, както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да
се отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия случай признанието на подсъдимия по чл. 371, т.
2 от НПК следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при
досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременно
разкриване на престъплението и неговия извършител.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете наличието на други осъждания спрямо
подсъдимия.
Предвиденото наказание
за извършеното от подсъдимия Д.А. престъпление е лишаване от свобода от едно до
шест години.
Съгласно разпоредбата на
чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда
на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58 а от НК в редакцията, действала към момента на извършване на престъплението /Изм.,
ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г./.
Прилагайки разпоредбата
на чл. 58 а, ал. 1 от НК, съдът определи наказание лишаване от свобода за срок
от една година и шест месеца, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на Наказателния
кодекс, в частност чл. 54, ал. 1 от НК, намали така определеното наказание с
една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една
година.
Както бе посочено
по-горе, съдът не констатира изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства,
поради което разпоредбата на чл. 58 а, ал. 4 от НК не би могла да намери
приложение, т.е., наказанието на подсъдимия не би могло да се индивидуализира
съобразно правилата на чл. 55 от НК.
От правната теория е
известно, че обществената опасност на дееца, на първо място се проявява в
самото деяние, но и съществува отделно като личностова характеристика на дееца,
което също влиза в предмета на доказване в наказателния процес – личен статус,
семейно положение, обстоятелства, при които е извършено деянието и не на
последно място – съдебното минало.
Така определеното
наказание съдът намира, че съответства на тежестта на самото престъпно деяние,
характеризиращо се с висока степен на обществена опасност.
От друга страна данните
за личността на подсъдимия го характеризират като деец с ниска степен на
обществена опасност.
Ето защо, съдът намира,
че едно по-леко наказание би било проява на прекомерна снизходителност спрямо
подсъдимия Д.М.А..
С оглед предходните осъждания на А.,
за които са му били налагани наказания лишаване от свобода, съдът намира, че
институтът на условното осъждане е неприложим, поради което съдът с присъдата на основание чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС определи
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година да се изтърпи
при първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
При тези данни съдът
намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане
целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение
на останалите членове на обществото. С налагането му, подсъдимият ще има възможност
да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в обществото. Така преценения за
нужен от съдебния състав период на изолация е достатъчно дълъг с оглед
постигане и на другата държавна цел, преследвана от Закона – да се отнеме
възможността на лицето да върши престъпления.
На основание чл. 59, ал.
1 от НК във връзка с чл. 60 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед
за арест, съдът приспадна при изпълнение на наказанието времето, през което
подсъдимият е бил задържан, считано от 15.06.2015 г. до 03.07.2015 г. и от 25.11.2015 г. до влизане в сила на
присъдата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на подсъдимия Д.М.А. за виновен, съдът го осъди да
заплати сторените по делото разноски в размер на 240.00
/двеста и четиридесет/ лева по сметка на ОД на МВР– гр. Добрич.
На основание чл. 189,
ал. 2 от НПК разноските за преводач в съдебното производство остават за сметка
на съда.
С присъдата, съдът
постанови приложените по делото доказателства - 1 бр. картон с размери 1.9х0.6
м., 1 бр. угарка с жълт филтър от цигара „DON” и 1 бр. кутия от цигари марка „DON” след влизане в сила
на присъдата да се унищожат.
На основание
чл. 309 от НПК, съдът потвърди взетата спрямо подсъдимия Д.М.А. мярка за
неотклонение “Задържане под стража” до влизане в сила на присъдата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!
Районен съдия:
.
/Д.
Д./