Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.74 от ТЗ. Ищецът А. А. твърди, че на 07.12.2010 г. е проведено ОС на съдружниците на ответното дружество „А.” О., свикано от П. Г. – К. с покана от 22.11.2010 г., легитимираща се като управител на това дружество. Твърди, че проведеното ОС е незаконосъобразно поради това, че на първо място е свикано от лице, което е загубило качеството на управител и съдружник поради прекратяване на правомощията и отнемане правата на такъв с решение на ОС на дружеството от 15.11.2010 г. за изключване, което обстоятелство е заявено за вписване в ТР на 17.11.2010 г. Твърди, че изпратената покана за ОС на 09.11.2010 г. е постфактум. Счита, че предвид връченото на П. Г.-К. предупреждение за изключване и поканата за ОС със същия дневен ред, тя не може да се счита за трето добросъвестно лице по смисъла на чл.599 ал.2 от ГПК и да се ползва с презумпцията на чл. 599, ал. 1 и 3 ГПК. Счита, че добросъвестността на изключения съдружник-управител се преклудира на още по-силно правно основание с аргумент от чл. 141 , ал. 4 и 6 ТЗ вр. чл. 287 ЗЗД и с прекратяване на мандата му от ОС същият не може да упражнява каквито и да е правомощия по отношение на дружество. Сочи, че към момента на отправяне на поканата за свикване на ОС с дневен ред изключваяне на съдружника А. А. П. К. не притежава правата на управител на ответното дружество и съдружник по смисъла на чл.137 от ТЗ, които за нея са настъпили от датата на вземане на решението, а не от вписването му в регистъра поради липса на предпоставките за добросъвестност съгласно чл. 599 ал.1 и 3 от ГПК. На второ място счита, че решенията на ОС на дружеството от 07.12.2010 г. са незаконосъобразни и по-конкретно, решението за изключването му като съдружник е незаконосъобразно, тъй като е аргументирано с несъществуващ мотив. Твърди, че писмена покана за провеждане на годишно ОС за приемана на финансов отчет не му е изпращана, нито е бил известен по какъвто и да било начин. Претендира да бъде постановено решение, с което да бъдат отменени решенията на ОС на ответното дружество от 07.12.2010 г. В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от „А.” О.-с. В.. Заема се становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Навеждат се доводи за незаконосъобразно изключване на съдружника П. Г.-К. на 15.11.2010 г., тъй като решенията на това ОС са взети при грубо нарушение на императивни норми на ТЗ и дружествения договор, а именно: на същата не е връчено писмено предупреждение за изключване по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ, не е връчена писмена покана за събранието, а в ТР е представена покана за насрочване на ОС на съдружниците на 17.11.2010 г., а същото е проведено 2 дни по-рано, на 15.11.2010 г. Сочи, че решенията на това ОС, с които е изключена П. Г.-К., освободена е като управител и назначен за управител А. А., са обжалвани пред ВТОС и по това е образувано гр.д. 1205/2010 г. по описа на ВТОС. Твърди се, че решенията на ОС, проведено от А. А. на 15.11.2010 г., са невалидни и не са породили правно действие и че П. Г.-К. е управител и представляващ дружеството, както към момента на отправеното писменото предупреждение на А. А. за изключването му като съдружник, така и към момента на отправената покана за свикване на ОС 07.12.2010 г., към момента на провеждане на ОС на тази дата и към настоящия момент. Възразява срещу изложените в исковата молба обстоятелства като сочи, че процедурата по изключването на А. е в съответствие с разпоредбите на ТЗ и дружествения договор и решението за изключването му е законосъобразно. Твърди, че изключеният съдружник А., въпреки отправеното му писмено предупреждение, не е преустановил действията срещу интересите на дружеството и не е оказал съдействие за осъществяване дейността на дружеството. В законоустановения срок е постъпила допълнителна ИМ. В същата ищецът отново твърди, че са налице основания за отмяна на обжалваното решение на ОС от 07.12.2010 г., както поради процесуална, така и поради материална незаконосъбразност . Сочат се същите аргументи за това – поканата за провеждане на ОС изхожда от лице, което няма качество на управител. Навежда се нов довод, че предупреждението за изключване е връчено на трето лице със задължение да я предаде на съдружника, а не е връчена на самия съдружник, и в случая са неприложими общите правила на ГПК за връчване на книжа. Навежда се и основанието посочено в първоначалната ИМ, че не се съдържат мотиви относно практическите основания за предприетото изключване на А. и че същият със своите действия или бездействия по никакъв начин не е увредил интересите на дружеството. В законоустановения срок е постъпил допълнителен отговор от ответното дружество. Отново са наведени възражения за неоснователност на аргумента, че П. Г.-К. към момента на отправяне на поканата за свикване на ОС на 07.12.2010 г. не е била управител на дружеството. Навеждат се доводи и затова че по гр.д. № 1205/10 на ВТОС са отменени решенията на ОС от 15.11.2010 г. Наведени са възражения относно твърденията на ищеца за законосъобразност на връчването на предупреждението за изключване. Като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, ВТОС приема за установено следното: Не се спори, че ищецът е съдружник в ответното дружество. Същият е изключен като такъв с атакуваното решение на ОС на ответното дружество от 07.10.2010г. Не се спори, че до ищеца като съдружник е отправена от управителя на ответното дружество П. Г.-К. покана от 22.11.2010г. за провеждане на извънредно общо събрание на дружеството на 07.12.2010г. от 10,00ч. в с.В., при дневен ред: 1.изкÙючване на съдружника А. А. на осн.чл.126 ал.1 т.1-3 от ТЗ и чл.23 от дружествения договор. Преди тази покана е отправена нотариална покана до съдружника А. А. от управителя П. Г.-К. с писмено предупреждение по чл.126 ал.3 от ТЗ за изключването му като съдружник поради това, че не изпълнява задълженията си за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действа против интересите на дружеството. Тази покана е връчена на Г. А.-съпруга на А. на 16.11.2010г. Последвана е от отговор на нотариалната покана, отправен от А. до К., който отговор е представен от него на проведеното извънредно ОС на 07.12.2010г., видно от приложения протокол. От същия се установява, че на тази дата е проведено извънредно ОС, на което са присъствали съдружниците А. и К., и което е взело решение за изключване на съдружника А. на осн.чл.126 ал.3 т.1-3 от ТЗ и чл.23 от дружествения договор. По делото са разпитани свидетелите К., познат и бизнес партньор на ищеца, и Петров, работещ като охрана в „”Птицекомплекс-В.” О.. Св.К. е посочил, че А. има участие в други търговски дружества, но същите осъществяват дейност по преработка на пилешко месо, а св.П. е посочил, че не познава А. и не знае кои са съдружниците и собствениците на ответното дружество. По делото е прието заключението на съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло. Вещото лице е посочило, че ответното дружество е имало търговски взаимоотношения със „Свиневъдство-А.” ЕООД през периода 2007-2010г.-два договора от 2008г. с предмет -угояване на пилета, както и че не имало търговски взаимоотношения с „Лудогорско пиле” О. за периода 2007-2010г. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск по чл.74 ал.1 от ТЗ, който е допустим: предявен е от легитимирано за това лице-ищецът е съдружник в ответното дружество; искът е подаден в 14-дневен срок от деня на събранието. По същество искът за отмяна решенията на ОС, проведено на 07.12.2010г., поради противоречие на повелителни разпоредби на закона-чл.138 ал.1 и чл.139 ал.1 от ТЗ, е основателен по следните съображения: Съгласно чл.138 ал.1 от ТЗ общото събрание се свиква от управителя на дружеството. Видно от приложения протокол от проведено общо събрание на 15.11.2010г. П. Г.-К. е изключена като съдружник и е прието, че компетенциите на ОС ще се изпълняват от оставащия едноличен собственик на капитала А.. Съгласно трайната съдебна практика действието на решението на ОС на съдружниците вътре в дружеството по отношение на него и съдружниците, вкл. решенията по чл.140 ал.4 от ТЗ настъпва веднага, а не от вписването в търговския регистър. Действително, решенията на ОС на дружеството от 15.11.2010г. са отменени с влязло в сила решение на ВТОС № 193 от 19.01.2012г. по гр.д. № 1205/ 2010г. по описа на ВТОС. Съгласно т. трета от ТР № 1/ 2002г. на ВКС решението по иск по чл.74 от ТЗ, каквото е цитираното на ВТОС няма обратно действие, а действието му е занапред, като заличаването на вписаното обстоятелство също няма обратно действие. Предвид изложеното, следва да се приеме, че П. Г.-К. към момента на отправяне на поканата за свикване на ОС на 07.12.2010г.-22.11.2010г. не е имала качеството на съдружник и управител на ответното дружество и не е имала правомощията да свиква ОС, както и да гласува като съдружник. С оглед на това, само на това основание проведеното на 07.12.2010г. ОС е незаконосъобразно и взетите от него решения следва да бъдат отменени. Твърдението на ищеца, че отправената му нотариална покана е връчена неправилно на съпругата му, а не на него лично, което обстоятелство опорочава връчването на поканата за ОС, предвид на което и на това основание същото е незаконосъобразно, е неоснователно. Разпоредбата на чл.592 от ГПК не изключва приложението на общите правила на ГПК за връчването на книжа, и не изисква лично връчване на адресата на поканата. Отделно от изложеното, следва да се отбележи, че не само от процесуална-свикването и провеждането на ОС, но и от материалноправна страна проведеното на 07.12.2010г. общо събрание на ответното дружество е незаконосъобразно. Не са установени от събраните по делото доказателства наличието на основанията за изключването на А. ка‗о съдружник, посочени в отправеното му предупреждение. Ответникът не е ангажирал доказателства, а негова е доказателствената тежест за това, че А. не е участвал в обсъждането и приемането на ГФО на дружеството за 2009г. и че именно това е довело до налагане на имуществена санкция на дружеството. Не е установено и ответното дружество да е имало търговски взаимоотношения с „Лудогорско пиле” ЕООД, които взаимоотношения да са прекратени по причина поведението на А.. От приетата по делото СИЕ се установява, че ответното дружество е имало търговски взаимоотношения със „Свиневъдство-А.” ЕООД през периода 2007-2010г.-два договора от 2008г. с предмет -угояване на пилета. Липсват обаче събрани по делото доказателства, които да установяват, че тези два контрагента са имали намерение за сключване на договори и за следващи периоди и че търговските им взаимоотношения са прекратени и то по вина на А.. Не са ангажирани доказателства от ответника и за това, че ищецът развивал дейност, чрез участието си в други търговски дружества, която е конкурентна на дейността на ответното дружество, с което на същото се нанасят значителни вреди и се препятства дейността на дружеството. Напротив, видно от показанията на св. К., познат и бизнес партньор на А., се установява, че последния действително има участие в други търговски дружества, но същите осъществяват дейност по преработка на пилешко месо, а основната дейност на ответното дружество е отглеждането на пилета. Недоказани са и останалите, посочени в отправеното до А. предупреждение за изключване основания. С оглед изложеното, съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.Посоченото нарушение на императивни норми на закона е достатъчно, за да обоснове извода за незаконосъобразност на проведеното Общото събрание на ответното дружество на посочената дата и взетото от него решение, което като незаконосъобразно следва да се отмени. При този изход на делото ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за адв.възнаграждение, експертиза и държавна такса-общо в размер на 550лв. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ взетото решение на Общо събрание на „А.” О. със седалище и адрес на управление: с.В., община П.Т., проведено на 07.12.2010г. от 10,00 ч. в с.В., при дневен ред: 1.изключване на съдружника А. В. А. на осн.чл.126 ал.1 т.1-3 и чл.23 от дружествения договор, като незаконосъобразно. ОСЪЖДА „А.” О. със седалище и адрес на управление: с.В., община П.Т. да заплати на А. В. А. от гр.С. З., ЕГН *, разноски по делото в размер на 550 лв. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Окръжен съдия: |