РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. гр. Хасково, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20255640200094 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Е. М. Х. от с.Г., ул.“****, обл. Хасково, чрез
адв. В. Ч. от АК - Хасково срещу Наказателно постановление № НГ-1-26-
01835756 от 24.01.2025 г. на Ръководител на ТП на НОИ - Хасково, с което на
основание чл. 349, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ на
жалбоподателя е наложена административна санкция - глоба в размер на 100
лева за нарушение по чл.349, ал. 1, във връзка с чл.108, ал.1, т.3 от КСО. В
жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени
процесуални нарушения в процедурата по издаването му и противоречие с
материалния закон. Твърди се липсата на виновно поведение на
жалбоподателката, поради което неправилно била ангажирана
административнонаказателната й отговорност. При съставяне на АУАН били
допуснати процесуални нарушения, тъй като същият не бил съставен в
присъствие на нарушителя, а само й бил връчен. Освен това, жалбоподателят
1
действала в качеството си на регистриран земеделски производител, а била
санкционирана като физическо лице, което водело както до неправилна
квалификация на нарушението, така и до неправилно определяне вида на
наложеното й административно наказание. Моли да бъде постановено
решение, с което съдът да отмени издаденото наказателно постановление.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят Е.
М. Х., редовно призована, се явява лично и с адв. В. Ч., надлежно
упълномощен от нея, чрез който заявява, че поддържа подадената жалба. В
хода по същество и в постъпило по делото писмено становище допълнително
и подробно се аргументират доводите за основателност, изложени в нея и се
развиват допълнителни в подкрепа на искането за отмяна на санкционния акт.
Претендира се и присъждане на разноски по делото.
Административнонаказващият орган - Ръководител на ТП на НОИ -
Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощен по делото
представител в лицето на гл. юриск. Т. З. заявява, че оспорва жалбата и в хода
по същество развива конкретни съображения за нейната неоснователност.
Претендира и за присъждане на разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
Със Заповед № ЗР-5-26-01460967 от 14.11.2023 г. на Директора на ТД на
НОИ - Хасково било възложено извършването на проверка от свид. К. К. И. -
старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково, която да
установи упражнявала ли е Е. М. Х. трудова дейност, в качеството си на
самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин за периода 04.09.2018г. до
11.02.2021г. За целите на проверката били изискани справки от НАП, ДФ
„Земеделие“, БАБХ-Хасково и ОДМВР - Хасково, касаещи проверяваното
лице Е. Х. В хода на проверката свид. К. И. установила, че за посочения
период същото лице обявило развиване на дейност като земеделски стопанин -
2
отглеждане на кокошки, но от декларираното от него количество животни 20
броя кокошки било видно, че реално такава дейност не била развивана, а
същите се отглеждали за собствена консумация. Поради това, свид. К. И.
достигнала до извод, че по отношение на проверяваното лице били налице
условията за регистриране на Х. като земеделски стопанин, но не било налице
друго изискуемо по §1, ал.1 т.5 от ДР на КСО условие – лицето да произвежда
растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, поради
което приела, че не било възникнало осигурително правоотношение с
произтичащите от това права на обезщетение.
За извършената проверка свид. К. И. съставила Констативен протокол №
КП-5-**********/26.01.2024г., в който било констатирано, че липсвало
основание за осигуряването на лицето по реда на чл.4, ал.3 т.4 от КСО като
самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин и в тази връзка подадените от
него данни по чл.5 ал.4 от КСО за периода от 04.09.2018г. до 10.02.2021г. вкл.
следвало да бъдат заличени. Наред с това, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от
Кодекса за социално осигуряване свид. И. издала и Задължителни
предписания с № ЗД-1-**********/26.01.2024г., според които предписания Е.
М. Х. трябвало да заличи подадените от нея данни с декларации обр. 1 по чл.
5, ал. 4 от КСО с код за вид осигурен 13, за периода от 04.09.2018 г. до
10.28.2021 г., вкл., като бил посочен срок за изпълнение на същите - 14
работни дни от датата на получаване.
Задължителните предписания били получени лично от Е. М. Х. на
26.01.2024г. Те били обжалвани от нея по реда на чл.117, ал.1, т.3 от КСО с
Жалба вх.№ 1012-26-57/02.02.2024 г., по която Ръководителят на ТП на НОИ -
Хасково се произнесъл с Решение № 1012-26-57#1/20.02.2024г., с което
отхвърлил жалбата.
Неговото решение било обжалвано от Е. М. Х. пред административен
съд – Хасково. По образуваното в тази връзка административно дело
№242/2024г. по описа на Административен съд - Хасково, съдът се
произнесъл с Решение №3135 от 29.07.2024 г., с което жалбата на Х. й била
отхвърлена, а задължителните предписания с №ЗД-1-26-01520514/26.01.2024г.
на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково били потвърдени. Решението на
Административен съд - Хасково влязло в законна сила на 10.12.2024 г., с което
от същата дата в сила влезли и дадените на жалбоподателя задължителни
3
предписания.
Тъй като същите не били изпълнени от Е. М. Х. към 02.01.2025г., от
органите на НОИ се пристъпило към служебно заличаване на подадените от
жалбоподателя данни по чл. 5 ал.4 от КСО, а на адресата на тези предписания
от свид. К. И. била изпратена Покана с изх. № 1012-26-57-18/07.01.2025 г. - за
явяване в срок от три работни дни от получаването й, за съставяне и връчване
на акт за установяване на административно нарушение. Поканата е получена
на 10.01.2025г. от лицето Н. Р. Х., видно от приложеното известие за
доставяне.
В определения в поканата срок, на 13.01.2025г. Е. М. Х. се явила за
съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение в
ТП на НОИ гр. Хасково, където в приемната за граждани била посрещната от
свид. И., която й обяснила, че ще й бъде съставен АУАН, след което се качила
на втория етаж на сградата, където се намирало работното й място, за да
състави и разпечата АУАН.
АУАН бил съставен на същата дата - 13.01.2025г. в ТП на НОИ гр.
Хасково от свид. К. И., в присъствието на свид. П. Е. Ж. и свид. Д. В. Д. –
двете на длъжност „старши инспектор по осигуряването“ в ТП на НОИ –
Хасково.
В съставения АУАН №1-26-01790502/13.01.2025г. е описано, че
задължителните предписания с №ЗД-1-26-01520514/26.01.2024 г. са влезли в
сила на 10.12.2024г., но не са изпълнени в регламентирания срок до
02.01.2025г., с което Е. М. Х. осъществила състава на чл.349, ал.1 от КСО, във
връзка с чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
След съставянето му, на същата дата АУАН бил връчен лично на
жалбоподателя, която подписала същия, а в графата за обяснения или
възражения на нарушителя при връчване на акта, вписала, че е нарушен чл.40,
ал.1 от ЗАНН.
В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) не е постъпило
допълнително писмено възражение от страна на лицето, посочено като
нарушител в АУАН.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
4
нарушение е издадено процесното Наказателно постановление № НГ-1-26-
01835756/24.01.2025г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Хасково срещу
жалбоподателя Е. М. Х. за нарушение по чл. 349, ал. 1, вр. чл. 108, ал. 1, т. 3 от
Кодекса за социално осигуряване. При издаване на наказателното
постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло
фактическите констатации, описани в акта за установяване на
административно нарушение, относно описаното нарушение, като на
основание чл. 349, ал. 1 от КСО й е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира с доверие показанията на свид. К. К. И. относно
фактите, свързани с начина на извършване на процесната проверка,
констатациите, до които е достигнала в хода на същата както и съответно
относно обстоятелствата, свързани със установяване на нарушението,
съставянето и връчването на АУАН, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически
обосновани, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на
фактическите си изводи. За последната група факти – тези, свързани с
процедурата по съставяне и връчване на процесния АУАН, съдът дава вяра на
изложеното и от свид. П. Е. Ж. и свид.Д. В. Д., чиито показания приема за
съответни на обективната истина, като ще коментира по същество техните
възприятия относно процедурата по съставяне на акта.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО, контролните органи
на националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си
задължения имат право да дават задължителни предписания за спазване на
разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена
на Националния осигурителен институт. По силата на чл. 349 от КСО, за
нарушения на разпоредбите на част първа от този кодекс, на нормативните
актове по прилагането му или за неизпълнение на задължителни предписания
на контролен орган, виновните лица се наказват с глоба от 100 до 2000 лв. за
всеки отделен случай, а на осигурителите - юридически лица и еднолични
5
търговци, се налага и имуществена санкция от 500 до 2000 лв. за всеки
отделен случай. Следователно, деянието, за което е наложена
административна санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо
с административна санкция.
Предвидено е в текста на чл. 350, ал. 1 от КСО, че нарушенията по чл.
349 и чл. 349а се установяват с актове, съставени от контролните органи на
Националния осигурителен институт, а в ал. 2, на цитираната норма – че
наказателните постановления се издават от ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт или от упълномощено от
него длъжностно лице.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.
Следва да се отбележи на първо място, че действително са допуснати
нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на АУАН. Съгласно
чл. 40, ал. 1 и 2 ЗАНН, актът за установяване на административното
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствували при извършване или установяване на нарушението, а когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Изключенията от
правилото, даващи възможност за съставяне на акта в отсъствие на
нарушителя, са изчерпателно, точно и недвусмислено посочени в
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, а именно, когато нарушителят е известен,
но не може да се намери или след покана не се яви за съставянето на акта. В
случая, както категорично се установи от показанията на разпитаните по
делото свидетели, че след като по надлежния ред е била поканена за това с
изпратената й покана с изх. № 1012-26-57-18/07.01.2025 г. от свид. К. И., на
датата на съставяне на АУАН жалбоподателят се е явила лично в сградата на
ТП на НОИ-Хасково за съставяне на АУАН. С оглед на това, прилагането на
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН при съставянето на процесният акт е
станало, без да са били налице законовите предпоставки за съставяне на АУАН
в отсъствие на нарушителя, доколкото по делото са налице категорични
доказателства, че същата се е явила лично за извършване на тези действия,
което представлява нарушение на императивно установените процедурни
6
правила за съставяне на АУАН, в каквато насока са и вписаните в АУАН
възражения от страна на жалбоподателя. По отношение съответствието на
АУАН с изискванията за неговата редовност по чл. 42 ЗАНН и конкретно на
това по т. 3 от цитираната разпоредба – да бъдат посочени датата и мястото на
извършване на нарушението, следва да се отбележи, както е правено и в
редица други случаи, че датата и мястото на извършване на деянието и тези на
неговото установяване могат да съвпадат, но те се различават иманентно една
от друга по своята същност и за тази разлики следва да се държи сметка.
Съгласно утвърдената съдебна практика, в хипотезата на продължено
нарушение, коректно посочване на датата на нарушението е налице, когато в
АУАН и НП е посочена датата на извършената от контролните органи
проверка на нарушителя, когато същото е установено, която съответно се
възприема и за дата на извършване на продълженото нарушение. От своя
страна, едно нарушение е продължено, когато се осъществява от момента на
неизпълнение на дължимото поведение на нарушителя да изпълни вменено му
от закона задължение за конкретно действие/бездействие, до момента на
неговото преустановяване. Съответно, неизпълнението на това задължение
продължава непрекъснато във времето до преустановяването му. В случая,
относно деянието по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО преценката на съда обаче е, че в
същото не представлява продълженото нарушение, а формално, на просто
извършване чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено
действие от нарушителя в указания му от контролните органи срок. Касае се за
едно формално административно нарушение, което се осъществява чрез
бездействие и с изтичането на предвидения в указания в дадените от
контролните органи предписания срок от 14 работни дни за изпълнението им,
то е довършено от обективна и субективна страна, т.е. – се счита че
нарушението е извършено в деня, следващ този, в който изтича указания срок.
В този смисъл, след като задължителните указания са влезли в сила на
10.12.2024г., то същите е следвало да бъдат изпълнени от жалбоподателя в
срок до 03.01.2025г. вкл., от което следва, че нарушението е извършено на
следващия последния ден на срока ден, без значение дали е присъствен или
не, който в случая е 04.01.2025г. В този смисъл, основателен се явява доводът
на жалбоподателя за допуснато нарушение при определяне на датата на
извършена на нарушението, доколкото, както в АУАН, така и в НП е
възприето, че срокът за изпълнение на дадените задължителни предписания е
7
02.01.2025г. Предвид всичко изложено, съдът намира, че е налице нарушение
на императивната разпоредба на чл. 42, т.3 от ЗАНН досежно датата на
извършване на нарушението, а оттам, при цялостното възприемане на
възприел изцяло фактическите констатации в АУАН и в издаденото въз основа
на него НП, е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.4 от
ЗАНН.
По този начин са допуснати процесуални нарушения и то от категорията
на съществените, съобразно въведения от законодателя и практиката на
съдилищата критерий, налагащо отмяна на наказателното постановление на
процесуално основание без обсъждане на доводи по същество.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и
следва да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление като
незаконосъобразно – отменено от съда.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в тежест
на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени разноските
за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед
представените доказателства, че е сключен договор за правна защита и
съдействие с жалбоподателя, направено е изрично искане от страната за
присъждане на разноски и са налице доказателства, че такива реално са били
сторени в производството.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НГ-1-26-01835756 от
24.01.2025 г. на Ръководител на ТП на НОИ - Хасково.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Хасково да заплати на Е. М. Х., с
ЕГН:**********, от с.Г., ул.“****, обл. Хасково сумата в размер на 500 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете
8
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
9