Р Е Ш Е Н И Е
№ 764
Град Пловдив, 24.04.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и девети март две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Марияна Георгиева и с участието на прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 534 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на П.Т. *** срещу решение № 2020 от 27.10.2022 г., постановено
по а.н.д. № 4774 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с което е
потвърдено наказателно постановление № 22-0435-000167 от 13.06.2022 г. на
началника на 02 РУ при ОДМВР Пловдив, с което на П.Т. С., ЕГН **********,***,
на основание чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,
т.1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Иска
се неговата отмяна по съображенията, допълнително изложени в молбата от
19.03.2023 г.
Ответникът в писмено
становище от 15.02.2023 г. оспорва касационната жалба и моли тя да се остави
без уважение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила
първоинстанционното решение.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че фактите
са безспорни установени от събраните писмени и гласни доказателства, кредитирал
е показанията на свидетеля Л.Г.като последователни, логични и непротиворечиви,
като на основание чл.189, ал.2 ЗДвП съдът е съобразил доказателствената сила на
редовно съставения акт. Районният съд е приел също, че АУАН и наказателното
постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, издадени са от
компетентни органи, при тяхното издаване не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са опорочили административнонаказателното
производство, спазени са императивните изисквания на чл.42 и чл.43 ЗАНН, АУАН не
създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя или правото му по чл.44 ЗАНН, а атакуваното наказателно
постановление съдържа реквизитите по чл.57 ЗАНН и не съдържа пороци, водещи до
накърняване на правото на защита, спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН. Въз
основа на преценка на цялата доказателствена съвкупност районният съд е
направил извод, че са налице достатъчно данни за извършени нарушения на чл.6,
т.1 и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП от страна на жалбоподателя. Като неоснователно е
преценено възражението за липса на уточнение за кой пътен знак става въпрос,
защото както в АУАН, така и в наказателното постановление ясно е отразено, че
жалбоподателят не е съобразил поведението си в пътен знак Б-27. Според районния
съд отнемането на контролния талон не освобождава водача от задълженията му по
чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и той има право да носи заместващ документ, какъвто не е
установено жалбоподателят да е носил в момента на нарушението. Според районния
съд не е налице основание за прилагане на чл.28 ЗАНН, защото установените
нарушения и обстоятелствата по тях разкриват една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушения от същия вид, както и защото
процесните нарушения са такива на просто извършване, за които законодателят е
предвидил обществената опасност. Наложените наказания съответстват на
предвидените от законодателя, който не е предоставил възможност на наказващия
орган да ги индивидуализира. Санкционните норми са приложени правилно и затова
районният съд е направил извод, че наложените наказания отговарят на тежестта
на установените нарушения.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.2 АПК касационната инстанция
препраща към мотивите на районния съд.
Противно на заявеното
от касатора, настоящата инстанция намира, че материалният закон е приложен правилно.
Установените факти ясно и недвусмислено сочат на извършени от касатора нарушения
на чл.6, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Следва да бъде изрично посочено, че нито
пред наказващия орган, нито пред районния съд, нито в настоящото производство
касаторът не оспорва тяхното извършване и не сочи доказателства, които да
оборват материалната доказателствена сила на редовно съставения АУАН, с която
той се ползва по аргумент от чл.189, ал.2 ЗДвП.
Правилен е изводът на
районния съд за липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност само на това основание на обжалваното наказателно
постановление. Посочените в касационната жалба нарушения не представляват
съществени такива, тъй като не влияят нито върху правата на наказаното лице,
нито върху законосъобразността на самото наказателно постановление и
формираната от наказващия орган воля. От друга страна, съгласно чл.53, ал.2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая извършването на нарушенията,
самоличността на нарушителя и неговата вина са установени по безспорен начин,
поради което поправката на длъжността на актосъставителя е не само допустима,
но и задължителна при издаване на наказателното постановление.
Както правилно е
посочил районният съд, отнемането на контролния талон не отменя законовите
задължения на касатора като водач да носи заместващия документ, какъвто не се
твърди и не се установява да е носил в момента на установяване на процесното
нарушение. От друга страна, изявленията и поведението му явно свидетелстват за
недопустимо неуважение към установения обществен ред, което поведение не следва
да се толерира.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и
правилно следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 2020
от 27.10.2022 г., постановено по а.н.д. № 4774 по описа на Районен съд Пловдив
за 2022 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.