№ 469
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510719 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20134200/08.06.2021 г., постановено по гр. д. № 53472/19 г. по описа на
СРС, 59 състав, ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК: ****, е осъдено да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК:
****, сумата в размер на 1230,72 лв., представляваща разликата между извънсъдебно
претендираната регресна претенция в размер на 2211,34 лв. и частично платеното от
ответника в размер на 980,62 лв. застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди на основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД по щета № *********, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 18.09.2019 г. до окончателното
изплащане, сумата в размер на 200,34 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
09.02.2018 г. до 17.09.2019 г., начислена върху главницата от 1230,72 лв., както и сумата от
420 лв., представляваща разноски по делото. С решението е отхвърлен искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 200,34 лв. до предявения размер от
201 лв.
Подадена е въззивна жалба от ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД срещу решение №
20134200/08.06.2021 г., постановено по гр. д. № 53472/19 г. по описа на СРС, 59 състав, в
частта му, в която искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен. Твърди, че
първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон
и необоснованост, поради което се иска да бъде отменено и вместо това да бъде
1
постановено друго решение, с което искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде
отхвърлен. Посочва, че ищецът не е представил всички доказателства за установяване на
основанието и размера на вредата. Твърди, че в извънсъдебната фаза на уреждане на
претенцията ищецът не е представил протокол за допълнителен оглед и снимките към него,
от които да е видно на какво основание е калкулирано обезщетението и какво е платено, а
такъв протокол за допълнителен оглед е представен за първи път в хода на
първоинстанционното производство, поради което счита, че не е изпаднал в забава.
Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна – „Д.З.“ АД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че първоинстанционното решение е
правилно в обжалваната му част и следва да бъде потвърдено. Твърди, че ответното
дружество е изпаднало в забава в погасяването на регресното вземане, както и че е дало
повод за завеждане на делото. Посочва, че в представената към регресната претенция
калкулация на извършения ремонт на увреденото МПС са описани всички извършени и
необходими ремонтни дейности, в т. ч. и тези, съдържащи се в описа от допълнителния
оглед. Твърди, че ответното дружество не се е възползвало и от нормативно дадената му
възможност, предвидена в разпоредбата на чл. 412, ал. 2 КЗ, да поиска да му бъдат
предоставени липсващите в преписката документи. Посочва, че в хода на
първоинстанционното производство не са събрани доказателства за това, че изплатената по
извънсъдебен ред сума от страна на ответника в размер на 980,62 лв. е достатъчна за
обезщетяване на уврежданията на автомобила, застрахован при ищеца, съдържащи се в
описа от първоначалния оглед, поради което не може да се приеме, че ответното дружество
не е дало повод за завеждане на делото. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът – „Д.З.“ АД твърди, че на 21.11.2017 г. в гр. Варна, на кръстовището на ул.
Опълченска и ул. Македония, е настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес Бенц
А180“, с рег. N B **** HX, и лек автомобил „Мерцедес Ц200“, с рег. N Р **** КА, като
водачът на лекия автомобил „Мерцедес Ц200“, който се е движел по ул. Македония, е
навлязъл в кръстовището с ул. Опълченска без да спази предписанието на пътен знак Б2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и е ударил движещия се по ул.
„Опълченска“ /път с предимство/ лек автомобил „Мерцедес А180“. Посочва, че ПТП е
настъпило в срока на застрахователното покритие по имуществена застраховка „Каско на
МПС“, сключена между ищеца и собственика на лек автомобил „Мерцедес Бенц А180“, с
рег. N B **** HX. Твърди, че е изплатил на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 2196,34 лв., в т. ч. и разходи за пътна помощ в
размер на 72 лв. Поддържа, че спрямо ответника – ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, в качеството му
2
на застраховател по застраховка „Гражданската отговорност“, сключена за увреждащия
автомобил „Мерцедес Ц200“, с рег. N Р **** КА, е възникнало регресно вземане за
платеното застрахователно обезщетение и за ликвидационните разноски за обработка на
щетата. Посочва, че след отправена регресна покана ответното дружество е възстановило
сумата от 980,62 лв., представляваща част от регресното вземане. Претендира от ответното
дружество заплащането на сумата от 1230,72 лв. – главница, представляваща непогасена
част от регресното вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка Каско за
вреди от ПТП, настъпило на 21.11.2017 г. в гр. Варна, на кръстовището на ул. Опълченска и
ул. Македония, и за обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.09.2019 г. до окончателното плащане,
както и мораторна лихва в размер на 201,00 лв. за периода от 09.02.2018 г. до датата на
завеждане на исковата молба в съда. Претендира разноски.
Ответникът - ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД оспорва исковете. Оспорва механизма на
настъпване на процесното ПТП, наличието на противоправно поведение от страна на водача
на увреждащия автомобил, че вредите са в причинно – следствена връзка с процесното ПТП,
както и действителния размер на вредите. Прави възражение за съпричиняване. Претендира
разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Първоинстанционното решение в частта му, в която е уважен искът с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, е влязло в сила като необжалвано.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на
правилността на решението в обжалваната му част, въззивният съд намира следното:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличието на главен дълг и изпадането в забава
на ответника.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска
отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в
забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана.
3
Първоинстанционният съд е формирал извод за наличието на главен дълг, като
решението в тази му част е влязло в сила като необжалвано.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента следва да определи и изплати
дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представянето на преписката, когато съдържа
всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. от чл. 412, ал. 2 КЗ/.
По делото не се оспорва факта, че отправената от „Д.З.“ АД регресна покана е
получена от ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД на 09.01.2018 г., ведно с преписката, съдържаща
необходимите документи, сочещи за неговата отговорност. 30 – дневният срок за
доброволно плащане по чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ е изтекъл на 08.02.2018 г., поради което
ответникът е изпаднал в забава, считано от 09.02.2018г.
ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, в качеството му застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на водача на увреждащия автомобил, не се е възползвал от нормативно
предоставената му възможност съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 2 КЗ в 45 – дневен
срок от завеждане на претенцията да поиска предоставянето на допълнителни доказателства,
касаещи извършения допълнителен оглед. Следователно във фазата по извънсъдебно
уреждане на претенцията застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на
водача на увреждащия автомобил е преценил, че не са му били необходими още
доказателства за установяване на реалния размер на вредите от процесното ПТП.
В допълнение следва да се посочи, че в калкулацията за извършения ремонт на
процесното МПС, представена към регресната покана, са описани всички извършени и
необходими ремонтни дейности, в т. ч. и тези, съдържащи се в описа от допълнителния
оглед, т. е. възможността на ответното дружество да определи реалния размер на вредите не
е била възпрепятствана.
Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че ответното дружество е изпаднало в
забава с изтичането на 30 – дневния срок за доброволно плащане по чл. 412, ал. 3, т. 1
КЗ, т. е. считано от 09.02.2018 г.
Във въззивната жалба не се съдържат конкретни доводи относно размера на
мораторната лихва за периода от 09.02.2018 г. до 17.09.2019 г., изчислен от
първоинстанционния съд, поради което въззивният съд приема, че същият възлиза на сумата
от 200,34 лв.
Следователно, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи до
размера на сумата от 200,34 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 09.02.2018 г.
до 17.09.2019 г.
Първоинстанционното решение в частта му, в която искът с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 200,34 лв. до сумата от 201 лв., е влязло в
сила като необжалвано.
Поради съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20134200/08.06.2021 г., постановено по гр. д. №
4
53472/19 г. по описа на СРС, 59 състав, в частта му, в която искът с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е уважен, следва да бъде потвърдено като правилно, в т. ч. и в частта относно
разноските.
По разноските във въззивното производство:
Всяка от страните претендира разноски.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр.
с чл. 25, ал. 1 НЗПП въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20134200/08.06.2021 г., постановено по гр. д. №
53472/19 г. по описа на СРС, 59 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „****“ N 1, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „****“ N 68, на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5