РАЗПОРЕЖДАНЕ
№……..
Гр.
София, 8.3.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в закрито заседание в състав:
съдия: Галя Вълкова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10555 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Производството е образувано по искова молба вх. № 65200/13.05.2016 г. В сезиращата молба ищците Й.А.Г., А.П.Г. и Д.П.Г. твърдят, че са наследници на П.Д.Г.. Наследодателят им е сключил с „У.Б.“ АД договор за ипотечен кредит, като между наследодателя и „К.Ж. Клон Б.“ КТЧ е сключена застраховка „Кредитна протекция“ в полза на „У.Б.“ АД за обезпечение на задължението на физическото лице по договора за кредит. Твърди се без основание след смъртта на 1105.2013 г. на П. Г. „У.Б.“ АД да е продължила да изисква от наследниците заплащане на сумите по договора, неупражнявайки правото си да получи плащане от застрахователя.
Предявява установителни искове:
1. Да бъде признато по отношение на ответниците, че между същите към 11.05.2013 г. е налице вземане в размер на 32483,89 лв. без ДДС и следващите се лихви и разноски и такси, съставляващо дължима застрахователна сума по договор за групова застраховка „Живот“ в резултат на реализиран покрит риск чрез смъртта на П. Г.;
2. Да бъде признато за установено спрямо „У.Б.“ АД, че ищците не дължат на този ответник към 11.05.2012 г. сумата от 32483,89 лв. без ДДС, представляваща непогасена част от кредит по договор за банков кредит поради неизискуемост на вземането, както и на всички следващи се лихви, разноски, такси и други свързани с предприетото принудително изпълнение.
В последващи уточнителни молби от 14.09.2016 г. и 09.10.2018 г. ищците сочат, че претенцията касае установяване на факти с правно значение. Тъй като ищците продължават да заплащат вноски на банката при твърдения да са постоянно притеснявани и да им е обяснявано колко тежки ще са последиците от спиране на плащането.Позовава се на решение от 05.03.2009 г. по гр. дело № 291/2008 г. на ІV-Б с-в на СГС, за което сочи да е потвърдено с определение № 406/25-05-2010 г. по т. № 34/2010 г. на І г.о. на ВКС. Следва да се отбележи, че в цитираното определение ВКС не излага мотиви за допустимост на разгледания по същество иск.
Съдът намира, че изложените от ищците основания не обосновават допустимост на предявените искове по аргумент от чл. 124, ал. 3 ГПК.
Наред с това при твърдение банката да не е реализирала правата си да получи застрахователната сума защитата на ищците следва да се реализира по реда на чл. 134 ЗЗД (в тоизи смисъл решение по т.д. 1727/2014 на ІІ т.о. на ВКС), а при твърдение сумата да е недължимо платена в полза на банката поради настъпило застрахователно събитие – редът за защита е чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.) (в този смисъл Определение № 15271/21.07.2014 г. на СГС по в.ч.гр.д. № 2597/2014 г.).
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 65200/13.05.2016 г., по която е образувано гр. дело № 10555/2018 г. по описа на СГС, І-15 с-в.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщението до ищците.
СЪДИЯ: