№ 537
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20211110214445 по описа за 2021 година
За да се произнесе съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ГЛ. В. ДР. срещу наказателно постановление
№****************** г., издадено от К.Д.К, в качеството на заместник кмет
на Столична община /СО/, направление „Транспорт и градска мобилност“,
упълномощен със Заповед №***************** г. на кмета на СО, с което за
нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста/ лева, на
основание чл.178д от ЗДвП.
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
неправилно. Жалбоподателката твърди, че когато е паркирала процесния
автомобил на **************, мястото не е било обозначено като място за
паркиране на хора с трайни увреждания и е нямало поставен знак. Освен това
сочи, че обжалваното НП е било връчено след повече от 1 година от
съставянето му и прави възражение за изтекла давност, без да уточнява коя
точно давност счита за изтекла. Обръща внимание на факта, че в НП адресът
й е посочен неправилно. С тези съображения се моли за отмяна на
обжалваното НП.
1
В съдебно заседание, жалбоподателката, след редовно призоваване по
телефона, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна – заместник кмет на Столична община, издал
обжалваното НП, редовно призован, се представлява от юрк.К., която оспорва
жалбата и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Счита, че от
представените по делото доказателства се установява, че нарушението е
извършено, както и авторството в лицето на жалбоподателката Г.Д.. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание е проведен разпит на свидетеля Г.Г. П. – очевидец
на извършване на нарушението, тъй като същият е служител на Сектор
„Общинска полиция“ към СДВР, който е констатирал паркираното на
процесното място МПС с рег. № ********
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.07.2020 г. около 11:50 ч., в ********************,
жалбоподателката Д. паркирала лек автомобил "П.", с рег. № ******** на
място, определено за паркиране на хора с трайни увреждания, надлежно
обозначено с пътен знак Д21.
Въпросното обстоятелство било констатирано от свидетеля Г.Г. П., на
длъжност полицай в Сектор "Общинска полиция" при Отдел "Охранителна
полиция" СДВР, който изготвил докладна записка и скица, в които описал
фактите относно нарушението, и разпоредил репатрирането на процесния лек
автомобил на наказателен паркинг.
След запознаване с докладната записка, придружаваща репатрирания
автомобил, на 23.07.2020 г. и в присъствието на жалбоподателката, която се
явила в наказателния паркинг за да си вземе автомобила, актосъставителят
Р.П. А., старши полицай в Сектор "Общинска полиция" към Отдел
"Охранителна полиция" към СДВР, съставил против Д. АУАН №
*************., в който подробно описал времето, мястото и обстоятелствата
по извършване на нарушението, квалифицирайки го съобразно разпоредбата
на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на
2
нарушението и давайки му аналогична правна квалификация по чл. 98, ал. 2,
т. 4 ЗДвП, заместник-кметът на Столична община, направление "Транспорт и
градска мобилност", издал атакуваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 22, ал. 5 и ал. 6 ЗМСМА и чл. 178д, вр. чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП
наложил на Д. глоба в размер на 200 лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията
на св. Г.Г. П.; писмени - докладна записка и скица, изготвени от свидетеля П.;
и веществени - предоставеният от ЦГМ снимков материал.
Обстоятелствата, свързани с извършването на процесното нарушение,
се установяват по категоричен начин посредством показанията на свидетеля
Г. П., съставените от него докладна записка и скица, и изготвения при
репатрирането на автомобила снимков материал. Анализирайки поотделно и в
съвкупност цитираните доказателствени източници, съдебният състав ги
прецени като обективни и кореспондиращи помежду си, поради което ги
кредитира и прие за безспорно установено, че мястото, на което
жалбоподателката била паркирала, е било надлежно обозначено като място,
предназначено за паркиране на автомобили на хора с трайни увреждания.
Свид. П., който е очевидец на извършване на нарушението, е категоричен, че
процесното място е било надлежно обозначено, което се потвърждава и от
снимковия материал. Нещо повече, то е било обозначено с поставен пътен
знак Д21 още в началото на 2020 г. /март 2020 г. най-късно, тъй като
свидетелят си спомня, че тогава е съставил АУАН на друг водач за
неправилно паркиране на процесното място/. С оглед на така установеното,
твърдението в жалбата, че при паркиране на автомобила на въпросното място
не е имало пътен знак Д21, се явява голословно и неподкрепено от никакви
доказателства.
Материалната компетентност на Р. А. като актосъставител, и
компетентността на административнонаказващия орган, следват съгласно
длъжностните им качества и на основание заповед № ***************** г. и
заповед № ***************** г., които са служебно известни на съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
3
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от
компетентни органи, при изяснена фактическа обстановка, в съответствие с
формалните изисквания относно съдържание и форма по чл. 42 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН, и са надлежно връчени на санкционираното лице. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото му на
защита и да представляват формални основания за отмяна на НП.
Наред с това съдът прие за доказани и обективната и субективна
съставомерност на процесното нарушение.
С разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП се въвежда забрана за
паркиране на места, определени за хора с трайни увреждания. Посредством
доказателствата по делото се изясни, че мястото, на което жалбоподателката
паркирала автомобила си, е било обозначено със знак Д21, който според чл.
55, ал. 10 ППЗДвП указва мястото или местата, определени за паркиране на
пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Поставен и виден е
бил и пътен знак Т17, указващ, че местата, предназначени за хора с трайни
увреждания, са две, считано по посока на движението от поставения знак Д21
- Т17 /табела с текст/, именно на едно от тях Д. паркирала своя автомобил.
Следователно същото представлява място, определено за паркиране на пътни
превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания.
Що се отнася до възражението относно това, че при паркирането на
мястото не е имало поставен знак Д21, същото надлежно бе опровергано от
показанията на св. П.. От неговите показания се установява и това, че
автомобилът не е имал поставен стикер, обозначаващ, че се използва от лице
с трайни увреждания.
Поради това, след като е паркирала на определеното за хора с трайни
увреждания място, без да има право на това, жалбоподателката е осъществила
от обективна страна състава на процесното административно нарушение по
чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
Нарушението е извършено от Д. при непредпазлива форма на вината,
доколкото е следвало да съблюдава предписанията на пътните знаци и да
съзнава последиците от нарушаване на забраната за паркиране, като е могла
да ги предвиди, но не го е направила.
4
Нарушението е формално и по естеството и характеристиките си не
представлява маловажен случай, доколкото не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност от обичайното проявление на нарушенията от същия
вид.
Административнонаказващият орган правилно е определил санкцията
за осъщественото нарушение, която е предвидена в разпоредбата на чл. 178д
ЗДвП в абсолютен размер от 200 лв., поради което наказателното
постановление е законосъобразно и в санкционната част.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при
правилно приложение на материалния закон и съобразяване с процесуалните
правила. Основания за отмяната или изменението му не се констатират.
Поради това следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него - оставена без
уважение.
Към момента не са изтекли давностните срокове за погасяване на
административно наказателната отговорност за извършеното нарушение.
Допуснатата грешка в изписването на адреса на жалбоподателката Д. не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до
ограничаване на правото и на защита.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Столична община, съгласно изричното право на
такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН. Същата следва
да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно в размер на ********** лв. за
представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №******************
г., издадено от заместник кмета на Столична община /СО/, направление
5
„Транспорт и градска мобилност“, като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА ГЛ. В. ДР., с ЕГН: ************ ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Столична община сума в размер на ********** лв., представляващи разноски
за юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните, пред
Административен съд град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6