мотиви
От Районна прокуратура-Казанлък е
внесен в РС-Казанлък обвинителен акт, по който е образувано производство пред
първа инстанция срещу А.Д.Х. за извършено
от него престъпление от общ характер по чл.325в,ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния
акт е посочено, че подсъдимият А.Д.Х. ***, не е положил достатъчно грижи за
гръбначно животно- кон, което се е намирало под негов надзор, в резултат на
което нанесло черепно мозъчна травма, довела до отток на мозъка, вследствие на
което е причинило смъртта на И. А. ***.
В правно-релевантния момент за това, преди
началото на разпоредителното заседание, пострадалите/родители на И. А.К./ бяха
конституирани като частни обвинители, с упълномощен от тях повереник.
Представителят на РП-Казанлък(по-късно
РП-Стара Загора, ТО-Казанлък) поддържа повдигнатото обвинение по чл.325в,ал.2,
във вр. с ал.1 от НК.
Повереникът на частните обвинители
поддържа обвинението, наред с представителя на РП-Стара Загора,ТО-Казанлък,
като още по-подробно и детайлно анализира събраните доказателства по делото.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият Х. заявява, че разбира в какво е обвинен, но не се признава за
виновен и дава обяснения. Защитникът на подсъдимия счита, че от материалите по
делото не се установява подзащитния му да е извършил деянието, предмет на наказателното
производство. Излага конкретни съображения и мотиви в тази насока и моли съда
за оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият А.Д.Х. е роден на ***г. в
гр.К.. Същият не е осъждан.
На 06.05.2018г. около 11.30 часа св.А.Д.
отишъл в ромската махала в с.Н.М., общ.Н., заедно със сина си И. К., роден на ***г.,
и брат си- св.С.Д.. А.Д. се спрял да говори с Е.М., а сина му И. К. отишъл при
децата на А.Х., които били на тротоара на улицата и си говорели. В това време
по улицата минал А.Х., който водел коня си на синджир близо до себе си. Когато
минавал покрай И. К. конят се уплашил и ритнал с копито И. К. в областта на
главата. От удара последният паднал на земята. Св.А.Д. веднага изтичал при сина
си, взел го на ръце и го откарал в „Бърза помощ“ в гр.Г. с автомобила на св.К.А..
След като бил прегледан в гр.Г. И. К. бил откаран по спешност в УМБАЛ гр.Стара
Загора, където му била направена операция, но около 20.00 часа той починал.
Видно от заключенията на назначените
за нуждите на разследването съдебно-медицинска експертиза и допълнителна такава
към нея, причина за смъртта на И. А.К. е черепно-мозъчна травма, при която
детето е изпаднало в безсъзнание и е вдишало повърнато стомашно съдържимо. И. А.К.
е изпаднал в безсъзнание веднага след травмата/около 11.30 часа на
06.05.2018г./, макар и за кратко време- секунди, през което време би могло да
стане вдишване на повърнато стомашно съдържимо. Това би могло да се случи и в
следващ период от време- до вкарването на пострадалото дете за операция към
15.30 часа на 06.05.2018г. Смъртта на И. К. е настъпила в 20.20 часа на
06.05.2018г.
Имайки предвид изложеното прокурорът е
приел за установено, че коня е бил новозакупен, но А.Х. не се е запознал с нрава
му, както и че същия не е бил придружен с необходимата ветеринарна документация
и е отглеждан в нарушение на Наредба №23 за отглеждане на животни на
територията на Община-Н., приета с Решение №60, Протокол №11/2012г. по описа на
ОбС-Н..
Съобразно заключението на назначената
и изготвена по делото ветеринарно-медицинска експертиза: „Когато един човек
иска да стопанисва конкретно животно/кон, куче, котка, крава и др./, трябва
съвестно и подробно да провери предварително необходимите и задължителни грижи,
които трябва да полага за него. Как правилно да го стопанисва съобразно норми и
правила, наложени от наредби и ветеринарномедицински изисквания, така че да не
се пречи на другите хора и животни, както е станало в настоящия случай. Никой
стопанин на животно няма право да застрашава безопасността и живота на други
хора и животни. В този смисъл, дори и конят да е разполагал с надочници,
собственикът не е трябвало да го изкарва на водопой или разходка, преди добре
да е опознал темпераменталния характер на притежавания от него кон. Трябвало е
много по-дълго да общува с него/освен всичко, да набави и нужната документация
за притежание и пр./, защото иде реч за чувствена първосигналност, която ако не
е моделирана в правилната посока, резултира нежелан резултат и нещастни случаи!
Не може да закупиш кон, предоверявайки се единствено на думите на продавача,
без да се консултираш с ветеринарномедицински специалист относно правилното
провеждане социализирането на коня. Който, нека не забравяме, попада в нови
условия след продажбата му/това за него е вид стрес/. Трябвало е постепенно
стресът да се редуцира, адаптирайки животното към новите стопани и условия на
средата за доста по-дълъг период от време- 2 или 3 месеца. Не е упоменато също
чистопороден или нечистопороден е бил този кон, което също не е без значение.
Чистопородните коне, поради по-добрия си генофонд по-рядко проявяват подобен
поведенчески модел. Но все пак и при тях сме установявали порочни активности.
Затова правилата, наредбите и нормите относно
стопанисването на животните, независимо от вида и категорията им е задължително
стриктно да се спазват за недостигане на подобни злощастия.“
При преценка на събраните в хода на
производството гласни доказателства съдът намира, че следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите Н.И., А.Д., С.Д., К.А., А.К., А.А., Ч.Д.
и Т.М., доколкото същите са последователни, обективни, непротиворечиви и
кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото
доказателствен материал.
По отношение показанията на свидетеля Е.М.,
който е първи братовчед на подсъдимия, съдът намира, че същите не следва да
бъдат кредитирани. Единствено този „очевидец“ на инцидента пресъздава
обстановка, близка до изложената от А.Х., но не и изцяло съвпадаща с нея. Например
Е.М. твърди, че пострадалото дете И. А.К. си е вдигнало ръката пред коня, воден
от подсъдимия, но такова възприятие не е имал дори последния. Несъответствието между
показанията на този свидетел с обясненията на подсъдимия по отношение на такова
незначително обстоятелство, нямащо отношение към главния факт на доказване,
само прави още по-неубедителни и без това противоречивите изказвания на
свидетеля М., който например не беше толкова конкретен на въпросите, зададени
му в с.з., за това кой е вдигнал детето от земята след падането му и с чий
автомобил то е било откарано в болнично заведение. В този ред на мисли споделеното
от този свидетел в с.з. меко казано буди съмнение. Неговите показания не кореспондират със събрания по делото
доказателствен материал и противоречат не само на установената по делото
фактическа обстановка, но и на обясненията на подсъдимия. Същите са изолирани и
отчасти пресъздават единствено защитната версия на подсъдимия по повдигнатото
му обвинение. Последният пък не е длъжен да съдейства за собственото си
разобличаване и има процесуално право да дава такива обяснения, каквито намери
за необходимо. В настоящия случай, по пътя на доказването със съответните
доказателства, събрани по реда на НПК, се установи неверността на обясненията
на подсъдимия в частта, в която същият твърди, че някакви големи момчета са плеснали
с ръце на коня, който се е уплашил именно от това. Това е така, защото
изложената теза на Х. е изолирана и неподкрепена с никакви други доказателства.
Това дава основание на съда да приеме лансираната от него версия за защитна и да
я отхвърли като недостоверна.
По описания начин с деянието си А.Д.Х.
е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по
чл.325в,ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият е
извършил деянието с бездействие, защото като собственик на кон е бил задължен
да се грижи за животното. Безспорно конят е гръбначно животно и се е намирал
под надзора му, като негов собственик. Въпреки тези задължения за подсъдимия, които включват и
грижа и надзор да не се допуска коня да навреди другиму, А.Х. не е положил
съответната достатъчна грижа за процесното животно.
Деянието е извършено от него
непредпазливо, при форма на вината престъпна небрежност, тъй като същия не е
искал и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
Затова съдът прие, че подсъдимият Х. е
осъществил престъплението по чл.325в,ал.2, във вр. с ал.1 от НК и го призна за виновен по това обвинение.
При определяне вида и размера на
наказанието му съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите
на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и чл.55 от НК- относно
индивидуализацията му. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност
съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и
подбудите за извършването му и личността на извършителя.
При индивидуализацията на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия Х., съдът прие за смекчаващи
отговорността му обстоятелства добрите характеристични данни и чистото съдебно
минало. Съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства извън
квалификацията по повдигнатото обвинение. Преценявайки превеса на смекчаващите вината
обстоятелства, посочени по-горе и характера им, съдът намира, че наказанието,
което следва да се определи, трябва да е по размер под минимално предвиденото
от закона такова, с приложение на чл.55,ал.1,т.2,б.„б“ и ал.3 от НК,а именно- пробация,със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от шест месеца, два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца, без да налага по-лекото, предвидено в закона,
наказание- глоба.
На основание разпоредбата на
чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия А.Д.Х. да заплати в полза на
държавата направените по делото разноски в размер на 1135.67 лева, от които
494.55 лева по сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора и 641.12 лева по сметка на
РС-Казанлък.
Водим от горното съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: