Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.01.2020г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански състав
на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: Антония Тенева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 629/2019г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба
на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” №.., действащ
чрез пълномощника юрк.С., против А.М.Я., ЕГН: ********** с адрес ***, в която
се сочи, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на
Разпореждане, постановено по ЧГД № 247/2019г. по описа на Районен съд -
Харманли, предявяват настоящия установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу А.М.Я.
в размер на 7482.96 лв. /седем хиляди четиристотин осемдесет и два лева и
деветдесет и шест стотинки/, представляващи неизплатено парично задължение по
Договор за потребителски кредит № **********. Вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД произтичало от следните обстоятелства:
На 13.05.2018г. бил сключен
Договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
като кредитор от една страна и А.М.Я. (главен длъжник) и М. В. М. (солидарен
длъжник) като длъжници от друга. Договорът бил сключен при следните параметри:
Сума на кредита: 3350 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската по
кредита: 207.10 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; Годишен
лихвен процент: 41.17 %; Лихвен процент на ден: 0.11%; Общо задължение по
кредита: 4970.40 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 2512.56 лв.;
Размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги: 104.69 лв. Общо задължение по кредита и
по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение: 7482.96 лв.; Общ размер на
вноска: 311.79 лв.; Дата на погасяване: 20 ден от месеца.
Сочи се, че съгласно Декларации
т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него били
Общи условия (ОУ), които били предадени при подписване на договора и с които
длъжниците внимателно се запознали преди подписване на договора, приемали и
нямали забележки към тях и се задължавали да ги спазват. Съгласно Декларации
т.Г на клиента се предоставял безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и
разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен
европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен
експерт от дружеството клиентът преценял доколко предлаганият ДПК съответства
на неговите възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния
пакет от услуги, който предлагал дружеството, като при желание за ползването му
клиентът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги.
Твърди се, че „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като на
14.05.2018г. превел парична сума в размер на 3350 лв. по посочена от длъжника А.М.Я.
банкова сметка (***еренция: 270PMWP181340017, от дата 14.05.2018г.). От своя
страна, длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит №
**********, като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 311.79 лв. и падежна дата 20-то число на месеца.
Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал
точно поетите с договора задължения и не направил нито една погасителна вноска,
след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3.
от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: ,,...КР може
да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое
от следните обстоятелства: КЛ/СД просрочи две или повече последователни месечни
вноски в пълен размер...", била обявена предсрочната изискуемост на
Договора. На 29.08.2018 г. на длъжниците били изпратени уведомителни писма от
страна на дружеството, с които били уведомени за настъпилата предсрочна
изискуемост. Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание
т.12.3 от Общите условия, клиентът дължал остатъчните и непогасени вноски по
погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни
услуги, лихви за забава и такси.
Ответникът не направил никакви
плащания по договора, предвид което дължал сумата от 7482.96 лв. /седем хиляди
четитистотин осемдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
неизплатено парично задължение по ДПК № **********. Поради неизпълнението на
договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
входирано в Районен съд - гр. Харманли. По заявлението било образувано
ч.гр.дело № 247/2019г. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК и на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД било връчено указание за
предявяване на установител иск срещу ответника А.М.Я., получено от заявителя на
14.05.2019г.
С оглед гореизложеното, моли да
се постанови решение, с което да се установи съществуването на вземане в полза
на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника А.М.Я. с ЕГН **********,
възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит №
********** в размер на 7482.96 лв. /седем хиляди четитистотин осемдесет и два
лева и деветдесет и шест стотинки/, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането. Претендира
разноските по делото.
В законоустановения срок по
чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между ищеца
„ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и ответника А.М.Я. като
главен
длъжник и М. В. М. като
солидарен
длъжник бил сключен Договор за потребителски кредит №
********** от 13.05.2018г. Договорът бил сключен при следните
параметри: Сума на кредита: 3350 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на
вноската по кредита: 207.10 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %;
Годишен лихвен процент: 41.17 %; Лихвен процент на ден: 0.11%; Общо задължение
по кредита: 4970.40 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2512.56 лв.; Размер
на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 104.69 лв. Общо задължение
по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение по
кредита и по пакета от допълнители услуги: 7482.96 лв.; Общ
размер на вноска: 311.79 лв. Тези факти се потвърдиха от приетите
като доказателства по делото заверени копия на Договор за
потребителски кредит № ********** от 13.05.2018г.,
Общи условия кум договора за потребителски кредит, споразумение за предоставяне
на пакет от допъолнителни услуги от 13.05.2018г., погасителен план към договора
за потребителски кредит
На 14.05.2018г. ищцовото
дружество превело паричната сума в
размер на 3350 лв. по посочена от длъжника А.М.Я. банкова сметка ***умент за
кредитен превод с референция: 270PMWP181340017 от 14.05.2018г.
Предвид неплащане на уговорените падежи на
дължимите суми по договора ишецът е обявил същия за предсрочно изискуем в пълния
му размер, като за целта е изпратил уведомително писмо до длъжниците чрез
„Български пощи” ЕАД, като пратките са отбелязани като непотърсени, видно от
приложените по делото известия за доставяне.
От заключението по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 14.05.2018г. е преведена по сметка
на ответника чистата стойност на кредита в размер на 3350 лв. Посочено
е, че по кредита не са извършвани
плащания от страна на длъжника. Вещото лице е
установило дължима главница –
3350 лв.,
договорна лихва – 1620.40 лв., непогасено задължение за допълнителни услуги –
2512.56 лв.
Приложено е ч. гр. д. № 247/2019 г. по описа на Районен
съд – Харманли, по
което е издадена Заповед за изпълнение № 140/07.03.2019г. срещу солидарните длъжници А.Я. и М.Митков за сумите :
7 482.96 лв. – главница, 3.601.44 лв. – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, 30 лв.. – такси за извънсъдебно събиране на вземането,
22.15 лв. – лихва за забава, чедно законната лихва върху главницата от
01.03.2019г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 150.70 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрк.възнаграждение. Доколкото заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка с дадените от съда
указания, в 1-месечния срок по чл.415 от ГПК ищецът е предявил установителния
иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията си по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване на парични вземания са допустими, като е налице правен
интерес от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д. № 247/2019 г. по описа на РС-Харманли, по което има издадена
срещу ответника Заповед № 140/07.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните описани по-горе суми. Исковете по
чл.422 от ГПК са предявени в рамките на преклузивния едномесечен срок
по чл.415, ал.1 от ГПК от активно легитимирана
страна.
От събраните по делото
доказателства се установява, че действително отв.А.Я. е сключил с „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД договор за потребителски кредит № ********** от 13.05.2018г., по силата на който съгл.
заключението по съдебно-счетоводната експертиза и представения документ
за кредитен превод с референция: 270PMWP181340017 от 14.05.2018г., на 14.05.2018г. ответникът е
получил чистата стойност на кредита в размер на 3 350 лв., т.е. ищецът е
изпълнил своето задължение по договора за кредит.
Ищецът в случая се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на целия
кредит, поради неплащане на уговорените падежи на дължимите минимум две
последователни вноски съгл. чл.12.3.1 от Общите условия на ищеца към договора
за кредит, която предсрочна изискуемост счита за настъпила с изпращането на
уведомление до длъжника от 28.08.2018г., с което го уведомява за упражненото от
него право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Това уведомление
обаче, видно от приложеното известие за доставяне на „Български пощи” ЕАД не е
достигнало до знанието на ответника, тъй като пратката е отбелязана като
непотърсена. По делото липстват твърдения, а и доказателства, ищецът да е
положил нужните усилия за намиране на ответника и надлежното му уведомяване за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, доколкото не са налице
данни същият да е бил търсен повече от веднъж на сочения от него адрес. Предвид
това съдът счита, че ответникът реално не е уведомен за обявяването на кредита
за предсрочно изискуем, поради което и към момента на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК правото на кредитора да обяви вземанията си за изцяло
предсрочно изискуеми не е надлежно упражнено.
Независимо от това следва да се
вземе предвид посоченото в ТР от
02.04.2019г. по т.д.№8/2017г. по описа на ВКС, а именно че е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само
за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно същото решение предявеният по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор
за кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно допустимо е в
случай, че бъде установена тяхната дължимост, да бъде установено съществуването
на вноските с настъпил падеж към датата на приключване на съдебното дирене по
делото, независимо че според съда предсрочната изискуемост на целия дълг не е
настъпила към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Това следва
и от нормата на чл.235 ал.3 от ГПК, според която съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право,
което означава да се вземе предвид и настъпването на падежа на определени
вноски след предявяването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно приетия като доказателство
погасителен план към договора за потребителски кредит, вноските за главница с
настъпил падеж са всички тези до 20.11.2019г., доколкото съдебното дирене по
настоящото дело е приключило на 18.12.2019г., а падежът на всяка погасителна
вноска е 20-то число на месеца. Т.е. дължими до този момент на приключване на
съдебното дирене са общо 18 бр. месечни погасителни вноски, или общо дължима е
главница, възлизаща в размер на 2243.89 лв., изчислена според конкретните
размери на отделните месечни вноски, посочени в погасителния план, подписан от
страните. По делото не се твърди, а и не се доказва да са извършвани плащания
по договора за кредит от страна на ответника, което се потвърди от неоспореното
и прието по делото заключение по съдебно-счетводната експертиза. Предвид това
следва да се установи дължимостта на главницата в размер от 2243.89 лв., а за
разликата до пълния й уговорен в договора размер от 3350 лв., искът следва да
се отвхърли, поради ненастъпила изискуемост на погасителните вноски към датата
на приключване на съдебното дирене по настоящото дело, т.е. на месечните вноски
с падеж след 20.11.2019г.
Дължимата
възнаградителна лихва за периода от първата падежна дата - 20.06.2018г. до 20.11.2019г.
- падежа, настъпил към датата на приключване на съдебното дирене по делото,
възлиза в размер на общо 1483.91 лв., изчислена съобразно конкретните размери
на договорната лихва, дължими към всяка вноска съгл. погасителния план към договора
за кредит. Цялата уговорена възнаградителна лихва е претендирана и със
заявлението по чл.410 от ГПК, а не само за периода до твърдяната предсрочна
изискуемост, поради което съдът с присъждането й до
20.11.2019г. не излиза извън очертания от ищеца предмет на делото. В
случая така
уговорената възнаградителна
лихва
не надвишава трикратния
размер на законната лихва и не води до неоснователно разместване на имуществени
блага, поради което не може да се приеме, че е налице противоречие
с
добрите нрави и нищожност на тази клауза на договора на основание
чл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД, за което съдът следи служебно. С оглед на това следва да се установи
дължимостта на вземането за възнаградителна лихва в горепосочения
размер,
доколкото такава е уговорена между страните в договора за потребителски кредит,
не е заплатена от ответника съгласно заключението по съдебно-счетводната
експертиза и предвид липсата на доказателства в обратна насока, и е дължима на
основание чл.240 ал.2 от ЗЗД. Недопустимо е обаче присъждането на цялата договорена възнаградителна
лихва, която според договора е в размер на 1620.40 лв., тъй като към
момента на приключване на съдебното дирене по делото останалите месечни
погасителни вноски след 20.11.2019г. не са били с настъпил падеж и следователно
същата е неизискуема.
Съдът обаче счита за недължима сумата,
претендирана като възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 2 512.56 лв. Неразделна част от
Договора е и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 13.05.2018г., който пакет от допълнителни
услуги включва: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и
възможности за отлагане на определен брой погасителни вноски, за намаляване на
определен брой погасителни вноски и за смяна на дата на падежа, както и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Дължимото на
кредитора възнаграждение по пакета за допълнителни
услуги е
2512.56 лева, което възнаграждение е разсрочено за срока на потребителския кредит на равни месечни вноски добавени към
главницата от по 104.69 лв.
С оглед предмета,
страните, правата и задълженията следва, че процесният договор е такъв за потребителски кредит
по
смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. С процесния
договор страните са сключили и споразумение за предоставяне на допълнителен
пакет от услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита и услуга,
срещу възнаграждение за пакета в размер на 2512.56 лева, чийто размер представлява 3/4 от размера на
предоставения кредит от 3350 лв. Според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон е нищожна.
Настоящият
съдебен състав намира това споразумение за нищожно на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като същото на първо място е
договорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В чл. 10а, ал. 2 ЗПК
е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Включените в
допълнителния пакет услуги по същината си представляват действия, обслужващи
усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че са
допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Регламентираните в чл.
10а, ал. 1 ЗПК допълнителни услуги са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора. В настоящия случай
посочените в споразумението допълнителни услуги по своята същност касаят изпълнението
на задълженията на потребителя по договора – конкретно тези описани по т. 2, т.
3 и т. 4 от Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
респ. - на кредитодателя по отношение на описаната по т. 1 допълнителна услуга,
която
по същността си е действие по усвояването на кредита.
На второ място с уговарянето на допълнително възнаграждение от 2512.56 лв., се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
начисляването и събирането на посочените суми по пакета за допълнителни услуги
не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по
кредита, което
води до надхвърляне на ограниченията на закона за
максимален размер на ГПР.
На следващо място, в противоречие на императивното правило на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК в
процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане. Предоставените допълнителни услуги не са
изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването
на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите поотделно. В случая в договора за потребителски кредит не са посочени нито вида, нито размера, нито действието, за което се събират
съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги само са изброени услугите. Същевременно с процесното споразумение е договорено предварително
заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е., то е дължимо само за
"възможността за предоставянето" на изброените услуги, както е
посочено и в самото споразумение и без значение е дали някоя от тези услуги ще
бъде използвана от потребителя, което несъмнено нарушава принципите на добросъвестност и справедливост.
Също
така с оглед естеството на част от изброените допълнителни услуги, на практика
се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по
силата на закона, като правото на страните да инициират предоговаряне на срока
на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане
на една или повече погасителни вноски, което води до значителна
неравнопоставеност на страните, тъй като на практика излиза, че едната страна-
потребителят, заплаща правото си да договоря с другата страна- кредитора за
изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е
гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна –
кредитора.
Едновременно с това
процесното споразумение е сключено и във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Съгласно приложения погасителен план ответникът е следвало
да заплаща в продължение на 24 месеца по 104.69
лв.
за нещо, което не ползва, като изискуемостта на задължението за заплащане на
възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги настъпва от датата на
сключване на самото споразумение. Реално, независимо, че тези услуги може да не
бъдат ползвани, т.е да не бъдат предоставени, това в нито един момент няма да
бъде обвързано с неплащане или намаляване на цената на този пакет услуги.
Следователно така уговорени клаузи поставят изпълнението на задължението на
търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля и поради това са неравноправни съгласно чл. 143, т. 3
от ЗЗП. С оглед на това следва да се приемат за нищожни, по смисъла на чл. 146,
ал.1 от ЗЗП, като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно. След като
споразумението е нищожно, по него не се дължи възнаграждение, поради което
предявеният иск до посочения размер следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед на изложеното искът по
чл.422 от ГПК следва да се уважи за сумата от общо 3727.80 лв., от които
2243.89 лв. – главница и 1483.91 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.06.2018г.
до 20.11.2019г., дължими по договор за потребителски кредит № ********** от
13.05.2018г.,
като за разликата ди пълния предявен размер от 7 482.96 лв. следва да се
отвхърли като неоснователен. На ищеца се следва и законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 01.03.2019г. до
изплащането на вземането, на която има право съгл. чл.86 от ЗЗД и която му е
била присъдена със заповедта за изпълнение.
По
разноските:
С оглед указанията
дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с
отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното
производство, като разпредели отговорността за същите съобразно уважената част
на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния
иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последиците
от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид
това и съответно на уважения иск, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на
99.60
лв. за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение.
За процесуално представителство в
настоящото производство на ищеца се дължи и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи в размер на 150 лв. съгл. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
С оглед изхода на делото в полза на
ищеца съгл. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се присъдят и направените в
настоящото исково производство разноски също съответно на уважения иск в размер
на общо 223.50 лв. за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1,
вр. чл.240 от ЗЗД, за установено по отношение на ответника А.М.Я., ЕГН: ********** с адрес *** съществуването на вземанията на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: .., със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България” №., бл.., вх.В, представлявано от
управителите Я. Я. Ч.и
Ц. Г.а С., за сумата от общо
3727.80 лв., от които 2243.89 лв. –
главница и 1483.91 лв. - възнаградителна
лихва за периода от 20.06.2018г. до 20.11.2019г., дължими по договор за
потребителски кредит № ********** от 13.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 01.03.2019г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 140/07.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №247/2019г. по описа на PC- Харманли,
като иска за установяване дължимостта на главницата за разликата над 2243.89
лв. до пълния предявен размер от 3350 лв., на възнаградителна лихва за разликата над 1483.91 лв. до пълния предявен размер от 1620.40 лв. и на възнаграждението за
допълнителни услуги за сумата от 2512.56 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ответника А.М.Я., ЕГН:
********** с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България” №., бл.., вх.В, представлявано от управителите Я. Я. Ч.и
Ц. Г.а С., разноските по настоящото дело в размер на общо 223.50 лв. за държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ответника А.М.Я., ЕГН: ********** с адрес
***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” №.,
бл.., вх.В, представлявано от управителите Я. Я. Ч.и
Ц. Г.а С., разноските по ч.гр.д.№ 247/2019г. по описа на PC-
Харманли в размер на 99.60 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ:
|
|