Решение по дело №289/2018 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 73
Дата: 12 март 2019 г.
Съдия: Ивелина Илиева Бонева
Дело: 20184510100289
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

№ 73

 Гр.Бяла, 12.03.2019г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 РАЙОНЕН СЪД  гр.Бяла , втори граждански състав в открито заседание на   двадесет и седми февруари,  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                    Председател :ИВЕЛИНА БОНЕВА

при секретаря     МАРИЕТА ЙОРДАНОВА  като разгледа докладваното от Съдия Бонева гр. дело № 289 по описа за 2018 година,  за да се произнесе  взе предвид следното :

            Предявеният иск е с правно основание чл.341 ГПК вр.чл.69 от Закона за наследството – първа фаза по допускане на делбата.

 Производството по делото е образувано по  искова молба от Е.Н.Е., Н.Г.В. и В.Г.В. против В.В.Е.  с предявен иск с правно основание чл.34 ЗС, вр.чл.69 от ЗН. Молят съда да постанови решение, с което да допусне съдебна делба на следния недвижим имот, описан в Нотариален акт № 91, том ІІІ, дело 1156 от 06.12.1990г. на Служба по вписванията Бяла, а именно:

1. Дворно място от 1155 - хиляда сто петдесет и пет квадратни метра намиращо се в с. Екзарх Йосиф, Община Борово, Област Русенска, в квартал 101 – сто и първи, парцел XVIII - 560 /осемнадесет римско - петстотин и шестдесет арабско/ по плана на същото село, заедно с построената в него: Къща полумасивна от 48 кв.м. застроена площ; Лятна кухня полумасивна от 24 кв. м. и Стопанска постройка паянтова от 180 куб. м., при граници: улица, П.Т.Б., общинско място и съсобствен парцел XVII - 560 в същия квартал;

2. Дворно място от 1040 хиляда и четиридесет квадратни метра намиращо се в с. Екзарх Йосиф, Община Борово, Област Русенска, в квартал 101 - стои първи, парцел XVII - 560 /седемнадесет римско - петстотин и шестдесет арабско/ по плана на същото село, незастроено при граници: улица, П.Т.Б., К.К.Я. и съсобствен парцел XVIII - 560 в същия квартал.

Ответникът В.В.Е. в срока по чл.131 от ГПК депозира отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за допустим и основателен.

С протоколно определение от 26.09.2018г. съдът е включил на основание чл.341 ГПК в делбената маса и гараж от 24 кв.м., находящ се в УПИ  планоснимачен № 560 от 1967г., в кв. 101, УПИ парцел ХVІІ, ХVІІІ по плана на с.Екзарх Йосиф, одобрен през 1967г.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното: Безспорно се установява, че с НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 91, том 3, дело № 1156/1990г. на Районен съдия при БРС, В.Е. Д. и съпругата му Н.Т. Д. са признати за собственици при равни права на подробно описаните в ИМ недвижими имоти. Видно от представения препис от удостоверение за наследници –л.16 от делото се установява, че В.Е. Д. е починал на 15.03.2004г., като е оставил за законни наследници Н.Т. Е. - съпруга  и двамата си сина В.В.Е. и Г. В.Е.,починал с наследници Н.Г.В., Е.Н.Е. и В.Г.В.. От представения препис на удостоверение за наследници изх. № 046/16.10.2017г. на Община Борово, населено място с.Екзарх Йосиф се установява, че б.ж.Н.Т. Е. е починала на 15.08.2016г., като е оставила за наследници В.В.Е., Н.Г.В. и В.Г.В., последните двама по право на заместване от починалия й син Г. В.Е., починал на 16.05.2016г., съгласно нормата на чл.10, ал.1 от ЗН.

По делото е допусната и изготвена СТЕ от заключението на която се установяват  действителните размери на изградените сгради в имота, броят им  и тяхната квадратура. ВЛ е посочило, че в поземлен имот 560 са изградени следните 10 сгради:

1 .Гараж с площ 18,72 кв.м.

2.         Баня и складово помещение - 20,00 кв.м.

3.         Тоалетна- 1,72 кв.м.

4.         Жилищна сграда - 45,36 кв.м.

5.         Кухня и склад - 25,41 кв.м.

6.         Кухня - 16,07 кв.м.

7.         Гараж - 23,09 кв.м.

8.         Стопанска постройка - 22,22 кв.м.

9.         Стопанска постройка - 27,72 кв.м.

10.Паянтова постройка - 6,34 кв.м.

От експертизата се установява също, че дворищно - регулационната линия, разделяща поземлен имот 560 на два Урегулирани Поземлени имота (УПИ XVIII-560 и УПИ XVII-560) преминава през гаража,като в  УПИ XVIII-560 попадат 17,85 кв.м. от гаража, а останалите 5,24 кв.м. са в УПИ XVII-560. Според ВЛ за построените сгради в Община Борово няма налична документация.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Съгласно чл. 34 от ЗС: „Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта”.

В настоящия случай, съдът приема, че са налице всички законови предпоставки за допускане на съдебна делба  - налице са индивидуално определени, конкретизирани недвижими имоти, налице е и съсобственост между страните по делото, възникнала на основание наследствено правоприемство.

По отношение на построените в ПИ сгради,за които няма налична документация съдът намира, че няма пречка да бъдат допуснати до делба, тъй като макар и същите действително да представляват незаконен строеж,  то щом съществуват във вида, в който са описани в заключението на вещото лице и не са представени доказателства, че е издадено предписание  - заповед за тяхното премахване съгл. чл.225 от ЗУТ, същите са годни  да бъдат предмет на делба, докато не бъдат премахнати по надлежния ред, в който смисъл е и постоянната практика на ВКС. Съответно, ако до приключване на производството по делото бъдат осъществени посочените в чл.225 от ЗУТ мероприятия и сградите бъдат премахнати, съсобствеността спрямо тях ще се превърне в право на парична равностойност, т.е ще се ликвидира като парична претенция, ако незаконните строежи не съществуват при съставянето на разделителния протокол или при прекратяване на делбата по друг начин. В този смисъл в т. II.7. на ППВС № 6/27.12.1974 г.е посочено , че само подлежащите на премахване строежи, т.е. тези с нормативно установени годност и предписание за премахване, не следва да се зачитат като обект на вещни права, т.е  когато предмет на делбата е и дворното място, в което е построен незаконния строеж, законността на строежа не се изследва в първата фаза на делбата, а незаконната постройка се третира като подобрение при оценката му във втората фаза на делбата в случай, че не е издадено предписание за събарянето й и съсобствениците желаят запазването й. При това положение и при липсата на спор между страните, процесните сгради следва да бъдат допуснати до делба,така както са посочени в заключението на ВЛ.

С оглед на тези обстоятелства и при установеното приложно поле на чл. 34 от ЗС, във връзка с чл.69 и сл. от ЗН, съдът счита иска за основателен и доказан и намира, че същият следва да се уважи и делбата на процесния  недвижим имот следва да се допусне между страните по делото, при квотите посочени в исковата молба.

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните плащат разноски в делбеното производство съобразно стойността на дяловете си. Присъждането на разноски, както и внасянето на дължимата държавна такса се извършва с решението по втора фаза на делбата. Следователно при определяне на разноските правилото на чл. 355 ГПК следва да се спазва стриктно, в какъвто смисъл са и указанията, дадени в Постановление № 7/28.11.1973 г., т. 9, на Пленума на ВС, а именно, че разноските по делбените дела се определят съобразно стойността на дяловете при завършване на производството по делбата. Практиката на ВКС /Опр. № 144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г./, че решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски, е последователна. Същата позиция е застъпена и в редица решения на ВКС /решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е постановено, че с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата във втора фаза. Затова и претенциите на страните за присъждане на разноските не следва да се разглежда в това производство.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                Р   Е   Ш    И :

 

ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между Е.Н.Е., ЕГН **********, Н.Г.В., ЕГН **********, В.Г.В., ЕГН ********** и В.В.Е.,                  ЕГН **********, следните недвижими имоти, находящи се в с.Екзарх Йосиф, община Борово,област Русе ,а именно:

1.Дворно място от 1155 - хиляда сто петдесет и пет квадратни метра намиращо се в с. Екзарх Йосиф, Община Борово, Област Русенска, в квартал 101 – сто и първи, парцел XVIII - 560 /осемнадесет римско - петстотин и шестдесет арабско/ по плана на същото село, заедно с построената в него: Гараж от 18.72 кв.м., Баня, складово помещение и тоалетна от 21.72 кв.м.; Жилищна сграда от 45.36 кв.м.; Кухня и склад от 25.41 кв.м.; Кухня от 16.07 кв.м.; Паянтова постройка от 6.34 кв.м., при граници: улица, П.Т.Б., общинско място и съсобствен парцел XVII - 560 в същия квартал;

2.Дворно място от 1040 хиляда и четиридесет квадратни метра намиращо се в с.Екзарх Йосиф, Община Борово, Област Русенска, в квартал 101 - стои първи, парцел XVII - 560 /седемнадесет римско - петстотин и шестдесет арабско/ по плана на същото село, заедно с построената в него: Стопанска постройка от 22.22 кв.м.; Стопанска постройка 27.72 кв.м, при граници: улица, П.Т.Б., К.К.Я. и съсобствен парцел XVIII - 560 в същия квартал.

3. Гараж от 24 кв.м., находящ се в квартал 101,планоснимачен № 560,  парцел ХVІІ и  ХVІІІ по плана на с.Екзарх Йосиф, одобрен през 1967г.

     При следните права: Е.Н.Е.- 1/18 ид.ч., Н.Г.В.-4/18 ид.ч., В.Г.В.-4/18 ид.ч. и В.В.Е.-9/18 ид.ч.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-гр.Русе.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/