Решение по дело №997/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 261
Дата: 29 декември 2022 г. (в сила от 29 декември 2022 г.)
Съдия: Светлозар Георгиев Георгиев
Дело: 20223100600997
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 16 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. В., 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова

Светлозар Г. Георгиев
при участието на секретаря К. К. А.
като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20223100600997 по описа за 2022 година
Варненският районен съд, с присъда по НЧХД № 3823/2021г по описа
на същия съд, постановена на 28.07.22г е признал подсъдимия А. Н. Й., ЕГН
**********,
за НЕВИНЕН в това, на 23.01.2021 г. в гр.В. да е причинил на К. А. М.
лека телесна повреда, изразяваща се в подкожен хематом в областта на лявото
бедро, контузия на лявата колянна става, травматичен оток и кръвонасядате в
областта на лявото коляно, счупване на носните кости без разместване на
фрагментите, обусловила разстройство на здравето, извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по
възведеното обвинение по чл.130 ал.1 от НК.
ОТХВЪРЛИЛ е предявения гр. иск, като неоснователен.
Недоволен от присъдата е останал частния тъжител, който е подал
жалба, приемайки, че същата е необоснована, моли въззивния съд да
постанови осъдителна присъда.
В съдебно заседание пред състав на ВОС подсъдимият редовно
призован се явява, моли присъдата да бъде потвърдена.
Представителят на частния тъжител, счита, че жалбата е основателна,
предлага присъдата да бъде отменена и постановена осъдителна
След преценка доводите по жалбата, становището на представителят на
ч.т., както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.
313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен съд констатира, че
1
жалбата е неоснователна по следните съображения:
В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими
към предмета на доказване, ВРС е приел за установено, че
Тъжителката М. и подс. Й. се познавали, тъй като извършвали
търговска дейност на Синия пазар в гр. В..
На 23.01.2021г. Тъжителката М., подс. Й., св. И., св. О., св. Б., св. П. и
св. И. се намирали в района на Синия пазар в гр. В., късето между ч.т. М. и
подс. Й. възникнал конфликт по повод на стока - ракия, продавана от ч.т. М..
Между двамата последвал физически сблъсък.
На следващия ден ч.т. М. посетила МБАЛ „Св. Анна- В." АД, където
била прегледана и издадено МУ №58/2021г.
От заключението по назначената и приета СМЕ, е установено, че на
23.01.2021г. ч.т. М. е получила счупване на носните кости без разместване на
фрагментите, подкожен хематом в областта на лявото бедро, контузия на
лявата колянна става, травматичен оток и кръвонасядане в областта на лявото
коляно.Травматичните увреждания са резултата на удари с или върху твърди,
тъпи предмети, реализирани в областта на лицето и левия долен крайник.
Обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
отзвучават в рамките на 3 седмици.
Описаната фактическа обстановка е приета от състава на ВРС възоснова
на безспорните по делото доказателства, а именно: обясненията на подс. Й. ,
показанията на св. И., св. О., св. Б., св. П. и св. И.; медицинска документация
и заключения по назначената съдебномедицинска експертиза; свидетелство за
съдимост.
Безспорно е установено, че между ч.т. и подс. Й. е възникнал словесен
конфликт, прераснал във физическо съприкосновение.
При нализа на доказателствената съвкупност, правилно е констатирано,
че е налице противоречие в показанията на свидетелите, като съдът е
намерил, че са налице две групи взоимно противоречащи си свидетелски
показания, възоснова на които не може да се сформира безкритичен извод, че
на 23.01.2021г. подс. Й. умишлено е причинил на ч.т. М. леки телесни
повреди, изразяващи се в счупване на носните кости без разместване на
фрагментите, подкожен хематом в областта на лявото бедро, контузия на
лявата колянна става, травматичен оток и кръвонасядане в областта на лявото
коляно.
2
Първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ събраните
доказателства, като е съпоставил тези в подкрепа и против предявеното
обвинение и на тази база е постановил атакувания съдебен акт. Осигурена е
била процесуална равнопоставеност на страните и възможност за устно
изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-
релевантните факти, са основани на цялостен анализ на събрания
доказателствен материал. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си
задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, относими към главния факт от предмета на
доказване в процеса. Събраните доказателства са ценени съобразно правилата
на формалната логика. При установяване на решаващите факти, свързани с
въпроса дали подсъдимият е извършил престъплението за което му е
предявено обвинение, е анализирана подробно доказателствената съвкупност,
в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени
средства, при спазване изискванията на чл. 305 ал. 3 от НПК. След като не е
било установено по несъмнен начин, че подсъдимя е осъществил състава на
инкриминираното деяние, правилно е бил признат за невинен по предявеното
му обвинение.
Правилна е преценката на ВРС, че са налице някакви данни, които
правят възможно предположението, че подсъдимия е извършил деянието, но
съобразно разпоредбата на чл. 303 от НПК, присъдата не може да почива на
предположения и подсъдимия се признава за виновен, само когато
обвинението е доказано по несъмнен начин.
Фактическата обстановка е правилно установена, а правните изводи –
законосъобразни. Извода, че не са налице достатъчно убедителни
доказателства за това подсъдимия да е осъществил състава на престъплението
от обективна и субективна страна е напълно законосъобразен. Вътрешното
убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически
положения. Установените данни от доказателствените средства са правилно
оценени, при спазване процесуалното изискване на чл. 301 ал. 2 от НПК,
законосъобразно са мотивирали съда да приеме, че не е осъществен състава
на престъплението за което е бил предаден на съд. При така установените
факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, този извод е
законосъобразен.
Съставят на ВОС не приема доводите изложени в жалбата на ч.т, че
3
съдът не е отчел признанието на подс. Н., че е ударил тъжителката в носа,
това изрично е обсъдено в мотивите. Обсъдени са и противоречията в
показанията на свидетелите. Прието и обсъдено е и заключението по СМЕ.
Не се приема твърдяното, че установените доказателства правят
единствено възможния извод, че подсъдимия е извършил престъплението за
което е предаден на съд.
Правилно е отхвърлен и предевения гр. иск, като недоказан по
основание.
Предвид изложеното въззивната инстанция прави изводите си, че
присъдата на ВРС не страда от пороци по смисъла на чл. 314 от НПК,
оплакванията са неоснователни, не са налице основания за изменяване,
поради което и на основание чл. 338 от НПК същата следва да бъде
потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание 338 ал. 1 т. 1 вр.чл. чл. 334 т.6 от
НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
РЕШИ:
Потвърждава изцяло присъдата на Варненския районен съд по НЧХД
№ 3823/21г по описа на същия съд, постановена на 28.07.2022г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4