РЕШЕНИЕ
№ 472
гр. Пловдив, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. В.а
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300500127 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. С. В. против
решение № 261833/28.06.2021г. по гр.д.№ 7035/2020г. на ПдРС, ІХ гр.с., с което е признато
за установено, че жалбоподателката дължи на въззиваемата страна „Ти Би Ай банк“ЕАД
сумата от 2115,45 лева- главница по Договор за потребителски кредит № ***г., с краен
падеж: 05.09.2018 г.; сумата от 704,69 лева- възнаградителна лихва за периода 05.01.2017г.-
05.09.2018г.; сумата от 397,30 лева- обезщетение за забава за периода от 05.01.2017г.-
05.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е
неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. В тази
връзка се твърди, че РС неправилно е приложил разпоредбата на чл. 11, т.10 от ЗПК, като
приел, че съдържащата се в договора за потребителски кредит информация относно
годишния процент на разходите са достатъчни. Сочи се също така, че липсва произнасяне по
заявено от жалбоподателката възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна
лихва в размер от 30,48 % годишно.
От въззиваемата страна „Ти Би Ай банка“ЕАД е подаден отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Изложени са доводи за това, че договорът за потребителски кредит отговаря на всички
изисквания на Закона за потребителския кредит.
От третото лице „Агенция за събиране на вземания“АД не е подаден отговор на
въззивната жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 7035/2020г. на ПдРС, ІХ гр.с. е образувано по искова
молба от „Ти Би Ай Банк”ЕАД против М. С. В., с която са предявени обективно съединени
установителни искове по чл.422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и по чл. 86, ал.1
от ЗЗД за установяване на вземания по Заповед № 2511/25.03.2019г. за изпълнение на
1
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2865/2019г. на
ПдРС, III бр.с., а именно на вземания за сумата от 2 336,84 лева- главница по договор за
потребителски кредит № *** г., сумата от 704,69 лева- договорна лихва, дължима за периода
от 05.01.2017 г. до 05.09.2018 г. и сумата от 443,44 лева- обезщетение за забава, за периода
от 05.01.2017 г. до 05.02.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 20.02.2019г., до
окончателното й изплащане. Твърди се, а и това е безспорно между страните, че между тях е
сключен Договор за потребителски кредит № ***г., по силата на който на
жалбоподателката, в качеството й на кредитополучател, била предоставена сумата от 2500
лева- заемна сума. В задължението й се включвала освен главницата и възнаградителните
лихви, още и сумата от 312 лева- застрахователна премия и сумата от 337,44 лева- такса.
Застрахователната премия се превеждала директно от кредитодателя по сметката на
застрахователя, във връзка с което било издадено застрахователно удостоверение по групова
застрахователна полица. Таксата за оценка на досие се финансира от кредитодателя и се
разпределяла в месечните погасителни вноски, като се изчислявала на база 12 % от сбора на
заемната сума и застрахователната премия. Възнаградителната лихва била в размер от 30,48
%, а годишният процент на разходите е 48,69 %. Общият размер на дължимите от
кредополучателя суми е в размер от 4638,66 лива. Задължението било платимо на 32
месечни вноски, с падеж на първата вноска на 05.02.2016г. и на последната вноска на
05.09.2018г., като първите тридесет и една погасителни вноски са в размер от 144,96 лева, а
последната от 144,90 лева. Кредитополучателката заплатила сумата от 1 597,13 лева, с която
била погасена главница в размер от 812,60 лева, включваща и застрахователна премия, и
възнаградителна лихва в размер от 784,53 лева.
В подадения от М. С. В. отговор на исковата молба се твърди, че договорът за
потребителски кредит е нищожен поради противоречието му със закона, заобикалянето на
закона и накърняване на добрите нрави. В частност се твърди нищожност на клаузите по чл.
9.1. и чл. 10 от договора, установяващи размера на годишния лихвен процент и на годишния
процент на разходите. При сключване на договора са нарушени разпоредбите на ЗПК, в
точност – чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК. В договора
били предвидени суми за застраховка и еднократна такса, за чието формиране липсва
яснота, а приобщаването им към главницата водело до нищожност на клаузите. Договорът
бил нищожен и поради сключването му при заобикаляне на нормите на чл. 10 и чл. 10а от
ЗПК и поради противоречието му с добрите нрави, тъй като с оглед размера на кредита и на
установената възнаградителна лихва е налице явна нееквивалентност на престациите. Счита,
че уговорка за възнаградителна лихва в размер надвишаващ трикратния размер на законната
лихва, е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Твърди, че е налице
нарушение и на разпоредбите на ЗЗП, като счита клаузите за фиксиран лихвен процент,
ГПР, застраховка и такса за неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
По първоинстанционното дело е прието заверено копие от договор за потребителски
кредит № ***г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и жалбоподателката М. В., имащ за
предмет предоставяне на кредит в размер от 2500 лева. В чл.10 от договора е отразено, че
общата сума, дължима от кредитополучателя е в размер от 4638,66 лева, в която сума, освен
главницата от 2500 лева, се включват и следните суми: сумата от 312 лева- застрахователна
премия „Bank Живот Агент”, сумата от 337,44 лева- такса за оценка на риска, и сумата от
1489,22 лева- възнаградителна лихва. Записано е също така, че годишния лихвен процент е в
размер от 30,48 %, а годишният процент на разходите е 48.69 %. Договорът за
потребителски кредит съдържа погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и
нейния размер. По делото на ПдРС са приети също така подписан между страните рамков
договор за платежни услуги на физически лица, съдържащ общи условия, приложими към
договорите, както и застрахователно удостоверение по Групова застрахователна полица №
81001NLB2011, издадена от ЗК „Уника Живот” АД. В удостоверението е записано, че
притежател на полицата е „Ти Би Ай Банк”ЕАД. В сертификата е посочено, че
застрахованият кредитополучател е М. В., а дължимата застрахователната премия е в размер
2
от 312 лева. Приети са и Рамков договор за продажба на вземания от 31.08.2018г., ведно с
Приложение № 1 от 10.02.2020г. към същия.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит задължително следва да съдържа следната информация: лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването.
В конкретния случай са спазени изискванията на чл.11, т.т.9, 10 и 11 от ЗПК за
предоставяне на информация за лихвения процент по кредита, годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит. В чл.11.2 от договора се съдържа погасителен план,
предвиждащ, както беше посочено по- горе, погасяване на кредита на 12 месечни вноски от
по 144,96 лева / последната в размер от 144,90 лева/. Съгласно чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК обаче,
погасителният план следва да съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е
видно, каква част от тях съставлява главница и каква- възнаградителна лихва. Текстът на
цитираната разпоредба е следният: „планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит“. Такава разбивка не е налице в погасителния план по чл.11.2 от
договора.
Отделно от горното от съдържанието на чл.9 от договора не става ясно, дали
лихвеният процент по кредита действително е фиксиран или референтен. В чл.9 от договора
е възпроизведен текстът на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, а именно: “Лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти“. Този текст не
изключва приложението на референтен лихвен процент. В чл.9.1 от договора е записано, че
годишният лихвен процент е в размер от 30,48%, но не е определен изрично като фиксиран.
Посочен е годишният процент на разходите, но не е спазено изискването на чл.11,
3
ал.1, т.10 от ЗПК, да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Предвид
констатираните непълноти и неточности в съдържанието на договора за потребителски
кредит и съобразно с разпоредбата на чл.22 от ЗПК, същият се явява изцяло недействителен,
включително и в частта на клаузата за такса за оценка на риска.
От приетото по първоинстанционното дело заключение по ССЕ, изготвено от вещо
лице М. М., от което се установява, че по договора за кредит от жалбоподателката са
извършени плащания в общ размер от 1647,20 лева. Тъй като, съгласно чл.23 от ЗПК, при
недействителен договор за потребителски кредит потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, то дължима
в полза на въззиваемото дружество се явява единствено сумата от 852,80 лева- непогасена
част от главницата. В случая чистата стойност на кредита е в размер от 2500 лева, а
вземането за сумата от 312 лева, която кредиторът прибавя към нея, е такова за разходи по
сключена застраховка на името на жалбоподателката.
Ето защо, първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта, с
която е признато за установено жалбоподателката М.В. дължи на „Ти Би Ай банк“АД сумата
от 1262,65 лева, представляваща разликата между признатата за дължима главница в размер
от 2115,45 лева и действително дължимата главница от 852,80 лева. Решението ще следва да
бъде отменено и в частта, с която са признати за дължими сумите от 704,69 лева-
възнаградителна лихва, и 397,30 лева- обезщетение за забавено плащане за периода
05.01.2017г.- 05.02.2019г., като по отношение на втората сума решението ще следва да бъде
отменено до размер на сумата от 206,80 лева, явяваща се разликата между 397,30 лева и
180,50 лева, колкото е дължимата законна лихва / изчислена с помощта на он- лайн
калкулатор, върху главница в размер от 852,80 лева. В останалата му част по отношение на
главницата от 852,80 лева и лихвите за забавено плащане в размер от 180,50 лева
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
Направените от страните съдебни разноски в заповедното, в първоинстанционното
исково производство и в настоящето въззивно производство са следните: 480 лева в
заповедното, 480 лева в исковото и 574,17 лева във въззивното производства за
жалбоподателката; 119,70 лева в заповедното, 713,70 лева в исковото и 382,38 лева във
въззивното производство за Ти Би Ай Банк”ЕАД. Съобразно с изхода на спора по делото и
като се има предвид, че материалният интерес по настоящето дело е в размер от 2217,44
лева, а този в заповедното и в първоинстанционното исково производства е в размер от
3149,44 лева, в полза на банката е дължима 1033,30/3484,97- та част от направените от нея
съдебни разноски в двете първоинстанционни производства- заповедно и исково, и
1033,30/2217,44- та част от направените във въззивното производство съдебни разноски, т.е.
суми в размер съответно от 35,50 лева, 211,60 лева и 178,18 лева. Присъдените с
обжалваното решение съдебни разноски в полза на банката в размер съответно от 110,51
лева и 658,91 лева ще следва да бъдат редуцирани до размер от 35,50 лева и 211,60 лева. В
полза на жалбоподателката се явява дължима 2116,14/3484,97- та част от направените от нея
съдебни разноски в първоинстанционните производства, а именно суми в размер от по
291,46 лева, и 1184,14/2217,44- та част от съдебните разноски в настоящето производство, а
4
именно сума в размер от 306,60 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261833/28.06.2021г. по гр.д.№ 7035/2020г. на ПдРС, ІХ
гр.с., в частта с която е признато за установено, че жалбоподателката М. С. В. дължи на
въззиваемата страна „Ти Би Ай банк“ЕАД сумата от 852,80 лева, представляваща част от
признатата с посоченото решение за дължима сума от 2115,45 лева- главница по Договор за
потребителски кредит № ***г., с краен падеж: 05.09.2018 г.; както и сумата от 180,50 лева,
представляваща част от признатата за дължима сума от 397,30 лева- обезщетение за забава за
периода от 05.01.2017г.- 05.02.2019г., ведно със законните лихви върху главницата от 852,80
лева, считано от 20.02.2019г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до
окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 261833/28.06.2021г. по гр.д.№ 7035/2020г. на ПдРС, ІХ гр.с., в
частта, с която е признато за установено, че жалбоподателката М. С. В. дължи на
въззиваемата страна „Ти Би Ай банк“ЕАД сумата от 1262,65 лева, представляваща разликата
между признатата за дължима главница в размер от 2115,45 лева и действително дължимата
главница от 852,80 лева, в частта, с която е призната за дължима сумата от 704,69 лева-
възнаградителна лихва, както и в частта, с която е призната за дължима сумата от 206,80
лева, явяваща се разликата между 397,30 лева- признато за дължимо обезщетение за
забавено плащане за периода 05.01.2017г.- 05.02.2019г., и 180,50 лева, колкото е дължимата
законна лихва върху главницата в размер от 852,80 лева, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ти Би Ай банк“ЕАД искове по чл.422, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД в частта, с която се иска да бъде признато
за установено, че М. С. В. дължи на банката сумата от 1262,65 лева, представляваща
разликата между признатата за дължима с обжалваното решение главница в размер от
2115,45 лева и действително дължимата главница от 852,80 лева, сумата от 704,69 лева-
възнаградителна лихва, както и сумата от 206,80 лева, явяваща се разликата между 397,30
лева- признато за дължимо обезщетение за забавено плащане за периода 05.01.2017г.-
05.02.2019г., и 180,50 лева, колкото е дължимата законна лихва върху главницата в размер
от 852,80 лева.
ИЗМЕНЯ решение № 261833/28.06.2021г. по гр.д.№ 7035/2020г. на ПдРС, ІХ гр.с., в
частта, с която са присъдени съдебни разноски по съразмерност, като НАМАЛЯ тези
присъдени на „Ти Би Ай банк“ЕАД от 110,51 лева и 658,91 лева и до размер от 35,50 лева и
211,60 лева и ОСЪЖДА „Ти Би Ай банк“ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№ 52- 54, да заплати на М. С. В. от гр. П.,
***, ЕГН: **********, освен присъдените с обжалваното решение суми от по 36,84 лева-
съдебни разноски в заповедното производство и в първоинстанционното исково
производство, още по 254,62 лева- съдебни разноски за двете горепосочени съдебни
5
производства.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай банк“ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№ 52- 54, да заплати на М. С. В. от гр. П.,
***, ЕГН: ********** сумата от 306,60 лева- съдебни разноски в настоящето въззивно
производство.
ОСЪЖДА М. С. В. от гр. П., ***, ЕГН: ********** да заплати на „Ти Би Ай
банк“ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър
Хаджикоцев“№ 52- 54, сумата от 178,18 лева- съдебни разноски в настоящето въззивно
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6