Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 16.08.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесети
май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 14933 по описа на съда за
2014 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Р.В.М. искова молба, с която моли ответникът Г.Ф. да
бъде осъден да й заплати сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.09.2009 г., ведно със
законната лихва от 29.09.2014 г. до окончателното изплащане.
В хода
на производството ищцата е починала и на нейно място по реда на чл. 227 от ГПК
са конституирани наследниците Ф.О.Д. и В.М.М..
В
исковата молба се твърди, че на 30.09.2009 г. Р.В.М. пострадала при ПТП,
предизвикано от водача О.М.Б.. Като пътник в л.а. „Ситроен Ксара“ с ДК № ******
М. била без поставен предпазен колан. За изпитото от Б. количество алкохол
преди управлението на превозното средство пострадалата не знаела. Б. управлявал
лекия автомобил със скорост по-висока от 100 км/ч, несъобразена с релефа на
местността и състоянието на пътя, при което се ударил в бетонна стена и бетонни
стълби, намиращи се вляво на пътното платно. При така настъпилото ПТП М.
получила разкъсване на слезката, последвано от нейното премахване, счупване на
таза, на напречния израстък на първия кръсцов прешлен и на дясна лакътна кост,
травматичен шок, изразен в излив на кръв в коремната кухина и извън нея,
частично наличие на кръв и въздух в лявата гръдна половина и контузия в левия
бял дроб, счупване на 10-то и 11-то леви ребра, счупване на носа и
кръвонасядания по лицето, охлузвания по лицето и лявата половина на таза. М.
била незабавно транспортирана в болнично заведение, където лечението продължило
до 14.10.2009 г. Образуваното наказателно производство приключило със
споразумение, с което О.Б. се признал за виновен за извършване на престъпление
по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
След
приема в болничното заведение на М. извършили животоспасяващи хирургични
операции за отстраняване на увредената слезка, евакуиране на събралата се
течност в телесните кухини и мануална репозиция на фрактурите. Приемала
обезболяващи медикаменти, както и такива за преодоляване на стреса и
психическата травма.
За
продължителен период от време се нуждаела от чужда помощ, тъй като била трудно
подвижна. Около една година била принудена да не излиза извън дома си. Не
можела да се грижи за себе си и да полага труд. Загубила социални контакти и
обичаен ритъм на живот. Счупването на таза довело до трайно затруднение на
долните крайници за период от една година. При рязка промяна на времето
изпитвала болки в областта на счупванията.
Водачът
на л.а. „Ситроен Ксара“ не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Въпреки сезиране на Г.Ф., липсвало произнасяне
и изплащане на обезщетение за преживените от Р.М. болки и страдания от ПТП на
30.09.2009 г. Поради това ищците молят да им бъде заплатено обезщетение по
25 000 лева за неимуществени вреди от загуба на слезката на Р.М. и по
20 000 лева – за счупване на таза.
Ответникът
е подал отговор, в който твърди, че е определено обезщетение за претърпени от Р.М.
неимуществени вреди на стойност 20 000 лева. Възразява за погасяване на
претенцията по давност. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата, която пътувала в МПС без поставен предпазен колан и съгласие
да пътува в превозно средство, управлявано от водач, с когото заедно са
употребили алкохол непосредствено преди настъпилото ПТП. Претендираният размер
на обезщетението бил завишен.
Третото
лице помагач на страната на ответника не изразява становище по предявените
срещу него искове.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
От
справка в Г.Ф. се установява, че за лек автомобил с рег. № ****** към
30.09.2009 г. не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите.
Със
споразумение от 25.03.2010 г. по НОХД № 67/2010 г. по описа на РС – гр. Смолян О.М.Б.
се е признал за виновен в това, че на 30.09.2009 г. около 3.30 ч. в гр. Смолян,
ул. „Тракия“, в близост до кръстовището с ул. „Дечо Стояновски“, при управление
на МПС – собствения си лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с рег. № ******,
движейки се в посока от кв. „Райково“ за кв. „Устово“, е нарушил правилата за
движение – чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП: не е контролирал непрекъснато пътното
превозно средство – движил се е със скорост около и над 100 км/ч, която е била
несъобразена с релефа на местността и със състоянието на пътя; при възникналата
опасност за движението не е направил всичко възможно да намали скоростта си на
движение или спре; чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДвП: превишил определената с пътен
знак В24 скорост на движение на пътно превозно средство от 40 км/ч; чл. 5, ал.
3, т. 3 от ЗДвП – управлявал пътното превозно средство под въздействие на
алкохол – с концентрация на алкохол в кръвта 1.94‰, вследствие на което ударил
с предната лява част на управлявания от него автомобил в бетонни стълби и в
бетонна стена, намиращи се вляво на пътното платно и е причинил по
непредпазливост на пътуващата в автомобила Р.В.М. тежка телесна повреда,
изразяваща се в разкъсване на слезката с последващото й премахване и средни
телесни повреди, изразяващи се в счупване на таза, което е довело до трайно
затрудняване движението на долните крайници, счупване на напречния израстък на
първия кръсцов прешлен, което е довело до трайно затрудняване движението на
снагата, счупване на дясната лакътна кост, което е довело до трайно
затрудняване движението на десния горен крайник, травматичен шок, изразен в
излив в и извън коремната кухина, което само по себе си е довело до разстройство
на здравето, временно опасно за живота й, като деянието е извършено в пияно
състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1.94‰, установено по надлежния
ред, като извършеното деяние представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, б.
„а“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В Г.Ф. е
заведена преписка по щета № 210157/28.07.2014 г. и по протокол № 27/11.09.2014
г. са одобрени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева
за оперативно премахване на далака и 4 000 лева за фрактура на тазова кост
и ляв ацетабулум. Така определените размери са намалени наполовина поради
допринасяне на вредоносния резултат от страна на Р.М. – пътуване без поставен
предпазен колан.
С така
определеното обезщетение М. не е била съгласна, поради което предявява искове
за заплащане на действително претърпените от нея неимуществени вреди.
По
делото е приета съдебна авто-техническа експертиза, в която е описан механизма
на ПТП. Скоростта на лекия автомобил „Ситроен Ксара“ при настъпване на ПТП е била
около 100 км/ч. Вещото лице сочи като основна причина за настъпване на
произшествието допуснатото от водача движение със скорост, която не му е
позволявала да контролира управлявания от него автомобил. При възприемане на
опасността от невъзможност да се преодолее сравнително острия за движението
десен завой, с цел оставане на автомобила в зоната на пътното платно, водачът
на автомобила е задействал аварийно и ефективно спирачната система на лекия
автомобил, така че при спирането превозното средство е оставило спирачни следи.
Изборът на скорост на движение, надвишаваща 2.5 пъти максимално разрешената за
този пътен участък и начина на преминаване на участъка е допринесло и
алкохолното опиянение (1.94‰), под влияние на което се е намирал водачът на
лекия автомобил. Превозното средство е било оборудвано с пет триточкови
инерционни колани. В съдебното заседание на 09.10.2015 г. вещото лице е
уточнило, че предпазният колан е ефективен при челен удар със скорост 60 км/ч,
като задържа тялото към седалката, без да го уврежда. При по-висока скорост
неговото използване имало обратен ефект, тъй като долната част разкъсвала
вътрешностите, а горната мачкала ребрата.
В
допълнителната авто-техническа експертиза е дадено заключение, че при полета
л.а. „Ситроен Ксара“ е паднал върху пътното платно, като първото докосване е
било със задна лява гума; последвало спираловидно движение на автомобила с
придвижване назад и установяване на мястото, където е намерен. Данни за
преобръщане на автомобила през тавана не са открити. При подобно движение на
превозното средство и ако пострадалата е била без поставен предпазен колан, то
тя е щяла да получи множество наранявания в областта на главата, шията, лицето
и др., с вероятност за летален изход.
Въз
основа на медицинската документация по делото е изготвена съдебно-медицинска
експертиза. Според заключението й, вследствие на ПТП, настъпило на 30.09.2009
г. Р.М. е получила множество увреждания, сред които разкъсване на далака и
счупване на лявата илиачна кост и лявата гаванковидна ямка. Болки от получените
травматични увреждания М. изпитвала от деня на ПТП до настъпване на смъртта й
на 25.09.2015 г. Телесните травми довели до усложнение на здравословното
състояние на пострадалата, които причинили смъртта й. По средата на корема на М.
имало голям загрозяващ белег, получен от операцията за отстраняване на
слезката. Разкъсването на слезката било възможно и при пътници с поставен
предпазен колан при високи скорости. Счупването на таза също могло да са получи
при поставен предпазен колан, ако навлизането на предната част на автомобила е
толкова голямо, че предизвика удар в коленете на седящия пътник и бедрената
кост индиретно води до счупване на задната стена на таза. В експертизата вещото
лице е обяснило значението на слезката за човешкия организъм. Липсата на този
орган водело до пневмонии, тежки възпалителни и гнойни процеси, които протичали
бурно и често с развитие на сепсиси. Заболяемостта при хората без слезка била
по-честа, а лечението – по-продължително и трудно, тъй като защитните им сили били
по-слаби, а имунитетът – по-малък. Слезката била филтър на бактерии и умрели
кръвни клетки и отговаряла за производството на лимфоцити и антитела, които
постъпват в кръвта. При отстраняване на слезката се нарушавало съотношението
между левкоцитите, водно-солевия баланс, усвояването на храната и обмяната на
желязото. Загубата на слезката водела до постоянно разстройство на здравето,
поради нарушаване имунната реактивност на човека.
Според
вещото лице характерът, степента и местоположението на уврежданията давали
основание за извод, че е имало свободно инерционно движение на тялото на М. в
купето на автомобила, в който е пътувала. Разкъсването на слезката могло да се
получи и при поставен предпазен колан.
Относно
претърпените от Р.М. болки и страдания е разпитан като свидетел П. М., син на
конституираните в производството ищци на мястото на пострадалата, починала в
хода на процеса. Той разказва, че в болничното заведение М. била за повече от
месец. Впоследствие лечението продължило в домашни условия. В продължение на
два-три месеца Р. била напълно неподвижна поради счупването на таза и имала
нужда от непрекъснати грижи, за което ползвала помощта на майка си. От
залежаването получила рани по гърба. Първоначално рехабилитацията включвала
движение чрез използване на проходилка, а след това – на бастун. Около едно
година след катастрофата способността за придвижване у Р. се възстановила
напълно. Тогава изникнали психическите проблеми, които се появили от ПТП. Р. се
затворила, нямала желание да общува с хората и да излиза. Принос за това имали
белезите от операциите. Често изпадала в депресивни състояния. Отслабнала с 10
кг. Преди да почине на 25.09.2015 г. Р. прекарала заболяване, характерно за
по-възрастни хора, на които имунната система била по-слаба. Приемът на
антидепресанти не помогнал на Р., поради което постъпила за лечение в
психиатрично заведение. Непрекъснато се оплаквала от болки в таза, корема и по
цялото тяло. Преди ПТП била весела и с желание за живот. Имала собствено жилище
и достатъчно средства.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2,
б. „а“ от КЗ (отм.).
Одобреното
от съда споразумение по чл. 381 от НПК има последиците на влязла в сила присъда
(чл. 383, ал. 1 от НПК) и в този смисъл, по силата на чл. 300 от ГПК е
задължително за граждански съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Поради
това за решаващия съдебен състав е задължително приемането за установено на
обстоятелството, че О.М.Б. е извършил посоченото деяние, съставляващо по
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 1 вр. чл.
342, ал. 1 от НК, пряката причинна връзка между деянието и настъпилите в
резултат на него вреди, включително вината на водача на увреждащото МПС.
Съгласно
чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ (отм.) Г.Ф. изплаща по застраховката
„Гражданска отговорност“ обезщетение за неимуществените вреди, когато виновният
водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Не се спори, че за управлявания от О.Б. автомобил не е имало
сключена валидна застраховка за покриване на риска „гражданска отговорност”,
валидна към датата на ПТП – 30.09.2009 г. Това обстоятелство обоснова
ангажиране на отговорността на ответника за търпените от починалата в хода на
производството ищца неимуществени вреди.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а обхваща преценката на конкретни
обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне размера на обезщетението.
Сред тях са възрастта и социалното положение на починалия, отношенията му с
близките, които търсят обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение М. претендира –
отстраняване на слезката и счупване на таза, са причинени именно от процесното
ПТП. Загубата на слезката представлява тежка телесна повреда, която води до
сериозно засягане на имунните способности на организма, като го излага по-често
на опасност от заболявания, с тежко протичане на възстановителния процес.
Счупването
на таза се е отразило трайно на качеството на живот на пострадалата. Обездвижването
й за продължителен период от време е възпрепятствало възможността да води обичайния
си начин на живот. Налагало се е да разчита на чужда помощ за задоволяване на
ежедневните си потребности и за хигиенно-битово обслужване. Търпяла е
непрекъснати болки по тялото, включително от рани, получени от принудителното легнало
положение, което е заемала.
За периода
от датата на ПТП до настъпването на смъртта на Р.М. нормалният й начин е бил
нарушен. Пълно възстановяване не е настъпило и такова не е могло да се очаква,
предвид трайните последици за организма от загубата на слезката.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 20 г. към датата на ПТП-то, тежестта на
уврежданията, изпитаните болки и страдания, техния интензитет и
продължителността им, променения ритъм и начин на живот, съпътствани от
зависимост от чужда помощ, включително за поддържане на лична хигиена и
самообслужване, както и общо увреденото здравословно състояние на Р.М.
вследствие загубата на слезката, съдът намира, че 50 000 лева за тежката
телесна повреда и 40 000 лева за счупването на таза е справедлив размер на
обезщетението.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на М., което подлежи на разглеждане в настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на
пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т.
д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не
би се стигнало до уврежданията.
На първо място, не се установи по категоричен начин, че
поставянето на обезопасителен колан би ограничило вредните последици. При
направено от ответника възражение, че задължението за поставянето му не е
изпълнено от М., доказателствената тежест относно това обстоятелство е на
страната, която се ползва от факта – ответника. Обстоятелството, че пострадалата
не е била с поставен предпазен колан не е в причинна връзка с получените
увреждания. Вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза е заключило,
че е имало свободно инерционно движение на тялото на М. в купето на автомобила,
в който е пътувала, а разкъсването на слезката могло да се получи и при
поставен предпазен колан.
Основателно е обаче второто от възраженията на ответника,
че М. е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно дадените в
т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС задължителни
указания и като взе предвид данните по делото, съдът намира, че Р.М. е проявила
рисково поведение, като е приела да пътува в МПС с водач, употребил алкохол.
Това нейно поведение е проява на съзнателен и свободно формиран избор. Налице е
безспорно знание у М. за факта, че О.Б. е употребил алкохол непосредствено
преди управлението на лекия автомобил. От разпита на М., проведен на 29.10.2009
г. (л. 41 от ДП № 430/2009 г. по описа на РУ на МВР – гр. Смолян) се
установява, че в дискотека „Елит“ заедно с О.Б. пили водка, след което М. поела
управлението на автомобила, тъй като О. изпил повече от една малка водка. В
хотел „Ахат“ нямало места и когато тръгнали към Устово, О. управлявал
превозното средство. Ирелевантно е обстоятелството, че М. не е била наясно с
консумираното от Б. количество алкохол. Достатъчно е знанието й, че водачът е
поел управлението на автомобила в опиянено състояние. Признанието, че е знаела
за този факт се ползва с материална доказателствена сила срещу нея. М. сама се
е поставила в опасната ситуация да се вози в МПС, управлявано от водач, който е
употребил алкохол. Тя е поела предвидим и реално очакван риск и неоправдано е
игнорирала факта, че Б. управлява МПС в пияно състояние. Това нейно поведение
съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка
с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно
произшествие.
Страната, чиято е тежестта да установи допринасяне на
вредоносния резултат от страна на М. – ответника Г.Ф. доказа релевантното за
определяне на размера на обезщетението обстоятелство, че М. е знаела, че
водачът на моторното превозно средство, в което е пътувала – О.Б., е употребил
алкохол.
Като отчете обстоятелствата, при които се е случил
инцидента, както и приносът на Р.М. за настъпване на вредоносния резултат от процесното
ПТП, изразяващ се в рисково поведение по избор да пътува в МПС, управлявано от
водач, употребил алкохол, съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД съдът определя
съпричиняване в размер на 1/3. В този случай дължимото обезщетение следва да се
намали с 1/3, или то възлиза на обща стойност 60 000 лева.
Ищците, в
качеството си на наследници на Р.М., претендират обезщетението по равно.
Съгласно чл. 6 от ЗН, Ф.О.Д. и В.М.М., в качеството си на възходящи на
починалата Р.В.М., имат равни права от наследственото имущество на дъщеря си, поради
което на всеки от тях се дължат сумите съответно от 16 667 лева и
13 333 лева. До този размер исковете на всеки от ищците са доказани и следва
да бъдат уважени и съответно отхвърлени за горниците до 25 000 лева и
20 000 лева.
Неоснователно
е възражението на ответника за погасяване на исковите претенции по давност.
Исковата молба е постъпила по пощата, видно от пощенското клеймо на плика, в който
се е намирала при постъпването в съда. Подаването й на 29.09.2014 г., преди
изтичане на петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД се установява и
от удостоверение изх. № 128/23.12.2014 г. на ПС – Ловеч Ц (л. 86 от делото).
Съгласно
чл. 288, ал. 7 от КЗ (отм.) Г.Ф. изплаща обезщетения по реда, определен с
Правилника за устройството и дейността на фонда и дължи лихва за забава от
датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от
увреденото лице. В тази връзка искът за заплащане на законна лихва следва да
бъде уважен така, както е поискано – от 29.09.2014 г.
Ищците са били освободени от заплащане на държавна такса
и разноски, поради което ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата
от 2 400 лева държавна такса и 233.33 лева депозити за експертизи, съразмерно
на уважената част от исковете.
На ответника се дължат разноски от ищците съобразно
отхвърлената част от исковете, или всеки от тях дължи на ответника по 605 лева.
По делото липсва договор за правна защита и съдействие.
Не е отбелязано и основанието, поради което на ищците е оказана безплатна
правна помощ, поради което на адв. Н. не следва са бъде присъждано адвокатско
възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.) Г.Ф., с адрес *** да
заплати на Ф.О.Д., ЕГН ********** и В.М.М., ЕГН **********, и двамата с адрес ***
сумата от 16 667 лева на всеки от тях, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от наследодателя им Р.В.М.
болки и страдания от загуба на слезката и по 13 333 лева от счупване на таза,
вследствие на ПТП на 30.09.2009 г., ведно със законната лихва от 29.09.2014 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля исковете за горниците съответно от
25 000 лева и 20 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Г.Ф., с адрес ***
да заплати по сметка на СГС сумата от 2 400 лева, представляваща държавна такса
по делото и 233.33 лева депозити за приети по делото експертизи.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ф.О.Д., ЕГН ********** и В.М.М.,
ЕГН **********, и двамата с адрес *** да заплатят на Г.Ф., с адрес *** по 605 лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на О.М.Б., ЕГН
**********, с адрес *** – трето лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: