№ 34574
гр. София, 25.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110145846 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от **************, чрез юрк. М.
К.-М., срещу *************, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление:
*********************.
При служебна проверка относно редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, съдът констатира, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря
на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, доколкото в същата липсва формулиран петитум,
т.е. не е посочено в какво се състои искането към съда.
С разпореждане № 111747/11.09.2023 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да подаде писмена молба или поправена искова молба, с препис
за насрещната страна, с която да формулира към съда надлежно искане (петитум) съобразно
фактическите и правни твърдения, изложени в исковата молба. Съдът е указал на ищеца
неблагоприятните последици от неизпълнението на указанията, а именно, че исковата молба
ще бъде върната.
Посоченото разпореждане е връчено на ищеца на 12.09.2023 г., като в изпълнение на
дадените с него указания е постъпила молба с вх. № 263949/25.09.2023 г., с пощенско клеймо
от 19.09.2023 г. В молбата са изложени фактически и правни твърдения, частично
припокриващи се с изложените в исковата молба, но отново липсва формулиран петитум. С
оглед на това, съдът приема, че указанията, дадени на ищеца с разпореждане №
111747/11.09.2023 г., не са изпълнени, като исковата молба продължава да бъде нередовна.
В исковата молба са изложени фактически твърдения, че ищецът е собственик на УПИ
XLIV-955 с площ от 447 кв.м., находящ се в гр. София, ж.к. *******************, както и
че същият е бил продаден от трети лица на ответното дружество с Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 67, том I, рег. № 2339, дело № 41 от 2007 г. Посочено е, че е
налице спор за материално право, който „следва да бъде установен по съответния ред“. В
молба с вх. № 263949/25.09.2023 г. са изложени подробни твърдения относно основанието,
1
на което ищецът е придобил право на собственост върху УПИ XLIV-955 с площ от 447 кв.м.,
част от които са идентични с тези в исковата молба. Изложени са твърдения, че към
настоящия момент посочените 447 кв.м. представляват част от имот с идентификатор
68134.1936.996, по отношение на който в АГКК като собственик е вписан ответното
дружество. Твърди се, че по този начин е нарушено правото на собственост на ищеца, като
ответникът владее и се разпорежда с процесния имот без правно основание, което
обосновавало правния интерес на ищеца да образува настоящото дело за установяване на
правото му на собственост. Отделно от това нотариалният акт, по силата на който
ответникът бил вписан като собственик в АГКК, бил недействителен. В случая било налице
„опорочаване на процедурата по издаване на документ за собственост на ответното
дружество“, което следвало да доведе до обявяването на самия акт, обективиран в
документа, за недействителен.
При тези твърдения на ищеца и доколкото нито в исковата молба, нито в молба с вх. №
263949/25.09.2023 г., не се съдържа конкретно искане към съда, е налице невъзможност да
бъде определен предметът на правния спор, респ. с какъв иск е сезиран съдът. Предмет на
правния спор е спорното материално право. То се въвежда в процеса като негов предмет
чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Исковата молба трябва
да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на фактите, от които се
твърди, че произтича претендираното право (основанието на иска), в какво се състои
претендираното право и вида на търсената защита (петитума на иска), носителите на
правоотношението (страните в процеса). Искова молба, която не съдържа петитум или
съдържа несъответствие между обстоятелствена част и петитум, е нередовна.
Несъответствие е налице и когато в исковата молба ищецът е въвел факти и
обстоятелства за спорното право (основанието на иска), но е пропуснал да посочи в
какво се състои претендираното право в петитума на иска. В тази хипотеза на
нередовност на исковата молба, съдът е задължен на основание чл.129, ал.2 във връзка с
чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК да остави исковата молба без движение (така решение №
222/06.12.2016 г. по гр.д. № 2959/2015 г. по описа на ВКС, I г.о.).
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 230914/16.08.2023 г. на
**************.
УКАЗВА и ДАВА ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца **************, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба, с препис за
насрещната страна, да отстрани констатираната нередовност на исковата молба, като
формулира надлежен петитум съобразно фактическите и правни твърдения, т.е. ясно,
конкретно и точно да посочи в какво се състои искането към съда – съдът да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния недвижим
2
имот; да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
процесния недвижим имот и да го осъди да му предаде владението; да признае за
установено, че ответникът не е собственик на процесния недвижим имот или друго.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, исковата молба
ще бъде върната, а делото – прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Препис от разпореждането на да се връчи на ищеца.
Делото да се докладва незабавно след постъпване на молба от ищеца в изпълнение на
указанията, респ. след изтичане на срока за изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3