Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
04.06.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар:
Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по
иск с правно основание член 422 от ГПК.
Ищцовото
дружество - „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** твърди,
че на 19.05.2017г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) между „П.Ф.Б.“ ООД, ЕИК ******и „А.з.с.н.в.” ЕАД с ЕИК ******, по
силата на което вземането на „П.Ф.Б.“ ООД срещу В.Г.Т., произтичащо от договор
за потребителски кредит № *********/18.06.2015г. е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски
кредит съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. На същата дата - 19.05.2017 г. било
подписано и Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 19.05.2017г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и „А.з.с.н.в.”
ООД, с което се индивидуализирало вземането, възникнало в полза на цесионера
срещу В.Г.Т., произтичащо от визирания договор за потребителски кредит №
*********/18.06.2015 г., сключен между нея в качеството й на Кредитополучател и
„П.Ф.Б.“ ООД, в качеството му на кредитор. Твърди, че „П.Ф.Б.“ ООД упълномощило
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено
писмо за станалата продажба на вземания, съдържащо уведомително писмо от страна
на „П.Ф.Б.“ ООД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-ПВД/********* от
06.06.2017г., изпратено чрез Б.п.с известие за доставяне по постоянния адрес на
длъжника, посочен в Договора за потребителски кредит. Видно от върналото се
известие за доставяне, пратката не била получена от длъжника.
На
10.12.2018г. било изпратено повторно уведомително писмо с №УПЦ-С-ПВД/ *********
от 10.12.2018г. за станалата продажба чрез куриерска фирма Л.е.с известие за
доставяне също по постоянния адрес на длъжника. Видно от обратна разписка № 68133903,
пратка била върната обратно, без да му е доставена.
Към
настоящата искова молба представя и моли съда да приеме копие от това
уведомително писмо за извършената цесия от „П.Ф.Б.“ ООД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД с
изх. № УПЦ-С-ПВД/********* от 10.12.201 г., което да връчи на ответника, ведно
с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14г. по т.д. № 1711/2013г. на
I т.о. и Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/09г. на II т.о., съгласно
които, ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване
за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, като прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право.
В
случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, а
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал. 1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем не е погасено, моли съда да приеме, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника, с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено. В тази насока Определение №987/18.07.2011г. на
ВКС по гр.д. № 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.д.
№ 788/2013г., ТК.
Твърди,
че на 18.06.2015г. В.Г.Т., в качеството на Кредитополучател сключила договор за
потребителски паричен кредит № ********* с „П.Ф.Б.“ ООД при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните
разпоредби, които били неразделна част от договора за потребителски кредит.
Подписвайки договорните разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди
сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр,
описващ вида на кредита, както и че от страна на „П.Ф.Б.“ ООД му е предоставен
целият обем преддоговорна и договор на информация относно условията на договора
и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е
съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки
договора за кредит, Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди
неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на
неговата свободна воля.
При
условията на договора за потребителски кредит Кредитодателят се е задължил да
предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на
1 000.00 лева, като сумата били предоставена от страна на кредитен
консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно
разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил
в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно
клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвявала с договорна лихва, месечният размер на която
е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на
отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните са
постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на
197.24 лева. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по
кредита е в размер на1197.24 лева, които се заплащат на 60 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 19.95 лева. Първата погасителна вноска е
платима на 25.06.2015г., а последната погасителна вноска е с падеж 13.08.2016г.
С
подписването на договора за кредит, Кредитополучателят изразил съгласието си да
заплати такса за оценка на кредитно досие, която била в размер на 50.00 лева.
Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие била платима
при подписване на договора, но страните постигнали съгласие таксата да бъде
включена в седмичните погасителни вноски, с цел улеснение на Кредитополучателя.
Така, таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в
размер на 0.83 лева, които били платими на падежните дати на погасителните
вноски.
По
избор на Кредитополучателя, Кредитодателят се е задължил да предоставя на
Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските
по кредита също по местоживеенето на Кредитополучаггеля, наречена в договора
услуга „Кредит у дома“. За предоставяната услуга, Кредитополучателят се е
задължил да заплати на Кредитодателя такса, която била в размер на 782.97 лева.
Подписвайки договора, Кредитополучателят удостоверил, че разбира и се
съгласява, че услугата „Кредит у дома“ е допълнителна и се предоставя
единствено и само по негово желание срещу определена в договора за кредит
такса. Също така, с подписа си Кредитополучателят удостоверил, че разбира, че
30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на
допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по
местоживеенето на Кредитополучателя, а останалата част била свързана с
разходите на Кредитодателя направени за събиране на седмичните вноски в дома на
Кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга
„Кредит у дома“ била платима при подписване на договора, но страните постигнали
съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски, с цел улеснение
на Кредитополучателя. Така, таксата за услуга „Кредит у дома“ била разделена на
60 броя равни вноски, всяка в размер на 13.05 лева, които били платими на
падежните дати на погасителните вноски.
Така,
общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя
при сключване на договора за кредит била в размер на 2030.21 лева, която
включвала: главница в размер на 1000.00 лева, договорна лихва в размер на
197.24 лева, такса за оценка на досие в размер на 50.00 лева и такса за услуга
„Кредит у дома“ в размер на 782.97 лева. Съгласно клаузите на договора за
кредит, общата дължима сума била платима на 60 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 33.84 лева, като в размера на вноската били включени:
вноска по кредита в размер на 19.95 лева, вноска по такса за оценка на досие в
размер на 0.83 лева и вноска по такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на
13.05 лева.
Подписвайки
договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в
кредит сума и да я върне, ведно с начислените лихви и такси в сроковете,
указани в Договора, посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез
предаване на пари на определен от Кредитодателя кредитен консултант по
местоживеене на Кредитополучателя. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил 13.08.2016г. - дата на последна погасителна вноска,
предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не били обявявани
за предсрочно изискуеми. На Кредитополучателя от страна н. „А.з.с.н.в.“, в
качеството на кредитор било начислено обезщетение за забава върху дължимите
суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 19.05.2017г. (датата
на договора за цесия) до датата на входиране на задължението в съда, като
общият размер на моето е 92,24 лв.
Кредитополучателят
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била
погасена до момента възлизала в размер на 824.00 лева, с която били погасени,
както следва: такса за услуга „Кредит у дома“ – 297.23 лева, такса за оценка на
досие – 24.43 лева, договорна лихва – 116.17 лева и главница – 386.17 лева.
Предвид
изложеното з. „А.з.с.н.в.” ЕАД ЕИК ******, възниква правен интерес за
предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което е входирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу В.Г.Т. като
Кредитополучател по договор за потребителски кредит № *********, сключен на
18.06.2015 г., за следните суми: главница- 613,83 лв., договорна лихва- 81,07
лв., такса за оценка на досие- 25,57 лв., такса за услуга „Кредит у дома“-
485,74 лв. и обезщетение за забава в размер на 92,24 лв. или сума в общ размер
на 1 298.45 лева. Съдът уважил претенцията н. „А.з.с.н.в.” ЕАД по
образуваното ч.гр.д. № 1393/2018г. по описа на КрлРС, въз основа на което била
издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се е явил в съда да си получи
книжата по делото, което от своя страна обуславяло правния ни интерес от
подаване на настоящата искова молба.
МОЛИ
съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
длъжника - В.Г.Т. с ЕГН **********, че дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумите, както
следва: 613.83 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит
№ *********/18.06.2015г.; 81.07 лева, представляващи договорна лихва за периода
от 05.12.2015г. до 13.08.2016г.; 25.57 лева, представляващи такса за оценка на
досие за периода от 05.12.2015г. до 13.08.2016г.; 485.74 лева, представляващи
такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 05.12.2015г. до 13.08.2016г.;
92.24 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г.
(датата на договора за цесия) до датата на подаване на заявлението в съда,
ведно със законна лихва за забава за периода от подаване на заявлението в
районен съд до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноските
направени в хода на заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и такива, направени в хода на настоящото производство, в това число
- юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350.00 лева, на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
Ответникът
- В.Г.Т., редовно призован за съдебното заседание, не се представлява и не
взема становище по исковете, както и не депозира писмен отговор в срока по член
131 от ГПК, въпреки
дадената му възможност за това.
В открито съдебно заседание,
проведено на 22.05.2019г., ищцовото дружество е заявило желанието си за
постановяването на неприсъствено решение, на основание член 238, ал.1 от ГПК.
Настоящият състав намира, че са
налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, визирани в член 239, ал.1 от ГПК, а именно - същият е бил
редовно призован за съдебно заседание, не се явил и не е бил представляван. На
ответника редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по член
131 от ГПК, но такъв не е постъпил. Указани са му последиците на член
133, член 143, ал.3 от ГПК, както и на член 238, ал.1 от ГПК, че ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът, с оглед представените
доказателства с исковата молба намира, че искът е вероятно основателен, поради
което и срещу ответникът ще следва да се постанови неприсъствено решение, с
което да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по
аргумент на член 239, ал.2 от ГПК.
На основание член 78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по
делото, представляващи заплатена държавна такса в размер на 224.03 лева, както
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева или в общ размер на 574.03
лева.
Доколкото
искането е свързано с установяване на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 1393/2018г. по
описа на КрлРС, включително и разноските за него, с оглед задължителните
указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът в исковото
производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане,
дори когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е
доказал и е издадена заповед за разноски в заповедното производство в размер на
75.97 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на В.Г. ***3 с ЕГН ********** по предявения иск от „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет. 2,
офис 4, представлявано от Н.С.и М.Д., че В.Г. ***3 с ЕГН ********** ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет. **,
офис **, сумите, както следва - 613.83
лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит №
*********/18.06.2015г.; 81.07 лева, представляващи договорна лихва за периода
от 05.12.2015г. до 13.08.2016г.; 25.57 лева, представляващи такса за оценка на
досие за периода от 05.12.2015г. до 13.08.2016г.; 485.74 лева, представляващи
такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 05.12.2015г. до 13.08.2016г.;
92.24 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г.
(датата на договора за цесия) до датата на подаване на заявлението в съда –
02.10.2018г., ВЕДНО със законната лихва за забава от датата на входиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в районен съд – 02.10.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 1393/2018г. по описа на Районен съд – Карлово.
ОСЪЖДА,
В.Г. ***3 с ЕГН ********** да заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет. **, офис **,
представлявано от Н.С.и М.Д., разноските, направени в исковото производство в
размер на 574.03 лева.
ОСЪЖДА
В.Г. ***3 с ЕГН ********** да заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет. **, офис **,
представлявано от Н.С.и М.Д., разноските, направени по частно гражданско дело № 1393/2018г. по описа на
КрлРС в размер на 75.97 лева.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, съгласно член 239, ал.4 от ГПК, като същото да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.