№ 32
гр. Кърджали, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Търговско дело №
20225100900026 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящият спор на основание чл.365, ал.1, т.1 от ГПК по своя характер, е търговски и
като такъв подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково производство по търговски
спорове - Гл. Тридесет и втора от ГПК.
Търговското производство е образувано по депозирана от „Д. - О. З.“ Е., гр. С. против Н.
Ф. Н. искова молба с вх. № 1513/03.06.2022 г., в която ищецът твърди, че на 09.07.2019 г.
около 14:45 часа по време на движение по път І-5, км.337, ответникът, в качеството си на
водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № К **** ВВ, поради употреба на алкохол
над допустимата по закон норма, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал
движещия се там товарен автомобил „Инфинити QX70“ с peг. № СВ **** АР, управляван от
М. М. Р., в резултат на което настъпило ПТП с материални щети и пострадало лице. За
настъпилото застрахователно събитие бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2019-1036-172, като срещу ответника било образувано НОХД №
1268/2019 г. по описа на PC - Кърджали, по което с постановена присъда от 15.01.2020г.
същият бил признат за виновен, за това, че управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
peг. № К **** ВВ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.47 на
хиляда. Твърди се в исковата молба, че при осъщественото ПТП бил увреден товарен
автомобил „Инфинити QX70“ с peг. № СВ **** АР, който съгласно Свидетелство за
регистрация- част II, издадено на 21.08.2015 г., бил собственост на „С.-Б.“ Е., с ЕИК
*********, като към датата на ПТП, последното дружество било с променено наименование
на „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД, с ЕИК *********.
В исковата молба се твърди също, че към датата на настъпване на застрахователното
1
събитие, товарен автомобил „Инфинити QX70“ с peг. № СВ **** АР бил застрахован по
застраховка „Каско+“ в „Д. - О. З.“ Е., застрахователна полица № 440218213010694, със срок
на валидност от 21.08.2018 г. до 20.08.2019 г. Във връзка с причинените щети по този
автомобил, при ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета №
43080811900829. Възстановяването на товарния автомобил „Инфинити QX70“ с peг. № СВ
**** АР било необосновано от икономическа гледна точка, поради тотална загуба, поради
което било определено застрахователно обезщетение в размер на 54 154.95 лв. от стойността
на автомобила. В съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на
сключения договор за застраховка /“Каско+“/, „Д. – 0.“ Е. изплатило застрахователно
обезщетение на увреденото лице в размер на 54 154.95 лева. Поради тоталното увреждане на
товарния автомобил „Инфинити QX70“ с peг. № СВ **** АР, същият бил продаден на „Н.
К.“ О. - лицензирана автоморга за сумата от 4 750 лв.
Изтъква се, че към датата на процесното ПТП, и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
peг. № К **** ВВ бил застрахован при ищеца „Д. – 0.“ Е. по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирана в полица №BG/06/119001401007/
20.05.2019г., със срок на валидност от 31.05.2019 г. до 30.05.2020 г. Ищецът твърди, че във
връзка с изплатеното обезщетение по застраховката „Каско+“, встъпва в правата на
застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата и тъй като виновният водач
е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите също при него,
за дружеството възниква право на регрес директно срещу деликвента Н. Ф. Н., в размера от
54 154.95 лева - сумата представляваща изплатеното от „Д. – 0.“ Е. застрахователно
обезщетение по щета №43080811900829.
В дадения надлежен по смисъла на чл. 367, ал. 1 от ГПК срок, по делото е депозиран от
ответника Н. Ф. Н. отговор на предявената искова молба, в който са изложени съображения
за допустимост, но неоснователност на предявената с нея искова претенция. Ответникът
признава фактите по делото, но прави възражения за съпричиняване на вредоносния при
ПТП от 09.07.19 г. резултат от страна на водача, управляващ увредения автомобил, в размер
на 50 %. Прави възражение, че стойността на повредените части по пострадалия автомобил
била значително по-ниска от определената от ищеца. Прави възражение и че описаните в
преписката по щета № 43080811900829 вреди не съответстват на претендираните от ищеца
такива. Счита, че стойността на товарния автомобил към датата на ПТП е значително по-
ниска от определената такава от ищеца, и че стойността на запазените части значително
надвишава заплатената стойност от 4 750 лв., а и че последната не е приспадната от размера
на претендираното обезщетение. Ответникът претендира присъждане на разноски по
производството.
В срока, даден на ищеца по реда на чл. 372, ал. 1 от ГПК, е постъпила допълнителна
искова молба, в която ищецът твърди, че съгласно сключения договор по застраховка
„Каско+“, полица № 440218213010694, при настъпване на щети, автомобилът следвало да се
ремонтира в официален сервиз на марката, поради което разходните документите по делото
били издадени от официалния представител на марката „Инфинити“ – „В. А.“ Е. и същите
2
възлизали на 85 641.59 лв., която сума обаче значително надвишавала застрахователната
сума по договора от 66 960 лв. Предвид последното обстоятелство, щетата се явявала
тотална и застрахователят бил длъжен да изплати обезщетение, равно на реалния размер на
вредите за застрахования, като лимита на отговорност за застрахователя бил
застрахователната сума от 66 960 лв. Ищецът изтъква също, че съгласно чл. 18 от Наредбата
за излезли от употреба МПС, било недопустимо да бъдат реализирани от страна на
застрахования запазените части от автомобила и следователно същите не можело да бъдат
приспадани от застрахователното обезщетение. Потърпевшото застраховано лице било
длъжно да предаде излязлото от употреба МПС на лицензиран търговец, занимаващ се със
съхранение или разкомплектоване на излезли от употреба МПС, т.е. не можело да бъдат
реализирани запазени части в по - голям размер от сумата от 4 750 лв., заплатен от
лицензираното за това дружество „Н. К.“ О..
С представения по делото допълнителен отговор на допълнителната искова молба,
ответникът поддържа вече направените възражения.
В откритото съдебно заседание, ищецът „Д. – О. з.“ Е. чрез процесуален представител
поддържа исковата си претенция. Претендира присъждане на разноски, за които прилага и
списък по чл.80 от ГПК.
В откритото съдебно заседание, ответникът Н. М. Р. чрез процесуалния си представител,
оспорва предявената искова претенция. Поддържа депозираните по делото отговори на
исковата молба и допълнителната искова молба.
Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като
първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните
състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено
следното:
Предмет на настоящото производство е предявената от ищеца „Д. - О. З.“ Е., гр. С.
против ответника Н. Ф. Н. искова претенция, съставляваща предявени в обективно
съединение искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1, във вр. с чл.410, ал.1, т.1 и чл.411 от
КЗ и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, с цена 54 154.95 лв., ведно със законна лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата претенция в съда- 03.06.2022 г. до
окончателното й изплащане.
С изготвения по делото доклад, съдът е приел за безспорни в производството следните
обстоятелства: 1. че на 09.07.2019 г., около 14.45 часа, по път І-5, км.337, между лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № К **** ВВ, управляван от ответника, в качеството
му на водач и товарен автомобил „Инфинити QX70“, с рег. № СВ **** АР, управляван от М.
М. Р., е настъпило ПТП с материални щети и пострадало лице; 2. че с Присъда №
3/15.01.2020 г., постановена по НОХД № 1268/2019 г. по описа на РС - Кърджали, влязла в
сила на 31.01.2020 г., ответникът Н. М. Р. е признат за виновен в това, че по същото време и
място - на 09.07.2019 г., по главен път от гр. Кърджали към с. Ч., на км. 337, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № К **** ВВ, с
3
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно с 2.47 на хиляда; 3. че към
датата на настъпване на застрахователното събитие товарен автомобил „Инфинити QX70“, с
рег. № СВ **** АР, е бил собственост на „Сожелис - България" ЕООД, с ЕИК *********,
като към датата на ПТП, дружеството е било променило наименованието си на „О. Л." Е.; 4.
че към датата на настъпване на застрахователното събитие, товарен автомобил „Инфинити
QX70“, с рег. № СВ **** АР, е бил застрахован по застраховка „Каско+“ в „Д. - О. З.“ Е. и,
че „Д. - О. З.“ Е. е заплатило на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на
54 154.95 лв.; 5. че товарен автомобил „Инфинити QX70“, с рег. № СВ **** AР, е продаден
на автоморга на „Н. К.“ О. за сумата от 4 750 лв.; 6. че към датата на настъпване на ПТП, лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № К **** ВВ, управляван от ответника е бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите отново при „Д. -
О. З.“ Е..
От прочита на приетия по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2019-1036-172, се установява, че на 09.07.2019 г., около 14:45 ч., на път І-5, км.337, е
настъпило ПТП с участник № 1- ППС „Фолксваген Голф“, с рег. № К **** ВВ, управляван
от Н. Ф. Н. и участник № 2- ППС „Инфинити QX70“, с рег. № СВ **** АР, притежаван от
„Б.“ Е., гр.Кърджали и управляван от М. М. Р., както и че причината за настъпване на ПТП е
виновното поведение на участник № 1, който губи контрол над автомобила си, навлиза в
лентата за насрещно движение и блъска участник № 2. В протокола е отразено, че водачът
на „Фолксваген Голф“, с рег. № К **** ВВ, Н. Ф. Н. е управлявал същия и с констатирана с
„Дрегер 7510“ концентрация на алкохол в кръвта от 2.47 на хиляда.
От приетото по делото заключение, изготвено по назначената САТЕ, се установява
механизмът на осъществяване на процесното ПТП, а именно: че на 09.07.2019 г. лек
автомобил „Фолксваген Голф“, К **** ВВ, управляван от ответникът Н. Ф. Н. след употреба
на алкохол, се движил по път І-5 в посока от гр. Кърджали към гр. Х., а товарен автомобил
„Инфинити QX70“, СВ **** АР, управляван от М. М. Р. - от гр.Х. към гр.Кърджали. В
района на км 337+00° от пътя, водачът на лекия автомобила ответникът Н. Н. загубил
контрол над автомобила и навлязъл неконтролирано в лентата за насрещно движение, при
което л.а. и насрещно движещия се товарен автомобил попаднали взаимно в габаритите си и
траекториите им на движение се пресекли, в следствие на което настъпил сблъсък в лентата
за насрещно движение по посока към гр. Кърджали, осъществен приоритетно с предните им
десни части. След удара автомобилите извършили сложни ротационно-транслационни
движения – товарният автомобил се извъртял наляво, придвижил се напред и се ударил в
СПО /мантинелата/ от лявата страна на пътя ( считано по посока на движението му).
Лекият автомобил се извъртял обратно на движението си и спрял в насрещната лента с
предна част в посока към гр. Кърджали. Вещото лице инж. В.Д. установява, че водачът на
т.а. „Инфинити GX70“, СВ **** АР- М.Р. се движел със скорост от 70км/ч, която била в
рамките на разрешената скорост за процесния пътен участък, като и при внезапно спиране
от момента, в който л.а. „Фолксваген Голф“, К **** ВВ навлязъл в лентата му за движение,
той не е могъл да избегне удара.
4
В.л. установява и, че причинените на тежкия автомобил материални щети са в
причинно-следствена връзка с настъпилото на 09.07.2019 г. процесно ПТП. Стойността на
разходите за възстановяване на функционалния и работоспособен вид на т.а. „Инфинити
QX70“, СВ **** АР по цени на „Еврошваке“ (авточасти, материали и труд) възлиза на 69
196.43 лв., като стойността само на повредените части възлиза на 57 975.43 лв. А стойността
на автомобила към датата на ПТП е определена от вещото лице в размер на 54 817 лв.
Съобразявайки изложеното до тук от фактическа страна, съдът изгради своето
становище от правна страна:
Съгласно разпоредбите на относимите в производството правни норми на чл.410, ал.1,
т.1 и чл.411 от КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят има право
да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение, като в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу неговия
застраховател по застраховката "Гражданска отговорност"и може да предяви вземанията си
към тях.
А съгласно нормата на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, застрахователят има и право да получи от
виновния водач платеното от него обезщетение, ведно с лихви и разноски, когато виновният
водач при настъпване на ПТП е управлявал МПС под въздействие на алкохол с
концентрация в кръвта над допустимата по закон норма, която съгласно пък нормата на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е концентрация над 0.5 на хиляда.
В аспекта на очертаната правна рамка на дължимото в производството произнасяне, не е
спорно по делото, че към датата на настъпване на застрахователното събитие- процесното
ПТП, товарен автомобил „Инфинити QX70“ с peг. № СВ **** АР, собственост на „О. Л.“ Е.
е бил застрахован при „Д. - О. З.“ Е. по автомобилна застраховка „Каско+“, застрахователна
полица № 440218213010694/ 16.08.2018 г., със срок на валидност от 21.08.2018 г. до
20.08.2019 г. От прочита на приетата по делото обективираща сключения договор за
автомобилна застраховка „Каско+“ застрахователна полица № 440218213010694/16.08.2018
г., приетата регистрационната карта по нея, ликвидационен акт от 25.09.2019 г. и проформа
фактури с издател „В. А.“ Е., се установява, че т.а. „Инфинити GX70“, СВ **** АР,
собственост на ЕООД с наименование „Сожелиз България“ до 04.02.2019 г./съгласно
справка в ТРРЮЛНЦ/, а след тази дата „ОПТ Лизинг“ с лизингополучател „Б.“ Е.,
гр.Кърджали, е застрахован за сумата 66 960 лв., с покрити рискове - клауза пълно каско и с
допълнителна клауза – договорен официален сервиз- „В. А.“ Е.; че по настъпилото със
застрахования товарен автомобил произшествие е образувана щета № 43080811900829,
чиято обща стойност е определена в размер на 85 641.59 лв., както и че последната
определено надвишава застрахователната стойност от 66 960 лв.
Безспорно установено в производството е и, че на 09.07.2019 г., около 14.45 часа, по път
І-5, км.337, ответникът Н.Р. при управлението на застрахования по застраховка „ГО“ лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № К **** ВВ с концентрация на алкохол в кръвта от
5
2.47 на хиляда, загубил контрол над автомобила и навлязъл неконтролирано в лентата за
насрещно движение, в следствие на което настъпил сблъсък между него и движещият се
правилно в своята лента за движение, застрахован по имуществената застраховка „Каско+“,
товарен автомобил „Инфинити QX70“, с рег. № СВ **** АР, управляван от М. М. Р., в
резултат на което на товарния автомобил били причинени материални щети, като стойността
на повредените му части, според в.л. възлиза на 57 975.43 лв., а стойността на разходите за
възстановяването му /авточасти, материали и труд/, възлизала на 69 196.43 лв.
Както беше посочено, обявени за безспорни с изготвения по делото доклад са и
обстоятелствата, че задълженият по имуществената застраховка застраховател „Д. - О. З.“ Е.
е изплатил при призната от него тотална щета, застрахователно обезщетение в размер на 54
154.95 лв. и, че товарен автомобил „Инфинити QX70“, с рег. № СВ **** AР, поради
тоталното му увреждане бил продаден на лицензирана автоморга - „Н. К.“ О. за сумата от 4
750 лв. Установено е в производството и наличието на изискуемото се за това продаване
удостоверение.
Съдът приемайки за релевантно в производството, извършеното от вещото лице по
назначената САТЕ заключение, че стойността на разходите за възстановяване на товарен
автомобил „Инфинити QX70“, с рег. № СВ **** AР /авточасти, материали и труд/ възлизала
на 69 196.43 лв., а стойността на товарния автомобил е в размер на 54 817 лв./но не повече
от поисканото от ищеца от 54 154.95 лв./, намира че в съответствие с изискванията на чл.
390, ал.2 от КЗ, застрахователят дължи и правилно е приел да заплати обезщетение при
условията на тотална щета. Съобразена е в казуса и разпоредбата на чл.386, ал.1 от КЗ.
От изложеното до тук се налага извода, че платилият обезщетението застраховател по
имуществената застраховка има право да встъпи в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховката му "Гражданска
отговорност". Не е спорно в този смисъл, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие, и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № К **** ВВ, управляван от ответника
Н.Р., е бил застрахован при „Д. – О. з.“ Е., по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирана в полица №BG/06/119001401007/20.05.2019г., със срок на
валидност от 31.05.2019 г. до 30.05.2020 г. И доколкото, и застрахователят по
имуществената застраховка „Каско+“ и застрахователят по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на причинителят на вредата, е един и същ –ищецът- „Д. - О. З.“
Е., то рискът би следвало да остане за него, ако в производството не беше налице и
хипотезата на цитирания чл.500, ал.1,т.1 от КЗ, във вр. с чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП, защото
виновният причинител на щетата-ответникът при осъществяването на процесното ПТП, е
управлявал застрахования л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № К **** ВВ, с концентрация на
алкохол в кръвта 2.47 на хиляда.
И приемайки основателността на исковата претенция по основание, следва досежно
размера й, съдът да подложи на обсъждане своевременно направените в този смисъл
възражения на ответника Н. Н. :
6
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния при ПТП от 09.07.19 г.
резултат от страна на М. М. Р., управлявал увредения автомобил, в размер на 50 % :
За да се произнесе по същото, съдът съобрази задължителната съдебна практика,
обективирана в Постановление № 17/1963г. на Пленума на ВС, съгласно която приносът
следва да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно главно доказване от
страната, която е направила възражението за съпричиняване, като твърдяното
съпричиняване не следва да е предполагаемо. За да е налице принос на увредения към
щетата, е необходимо нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. /Така Решение № 206/12.03.2010г. на ВКС по
т. д. № 35/2009г., II Т. О., ТК, Решение № 154/31.10.2011г. на ВКС по т. д. № 977/2010г., II
Т. О., ТК, Решение № 45/15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на II Т. О., Решение №
159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009 г. и Решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2010г. на
II Т.О./. В този смисъл, от изложеното в приетото по делото заключение, изготвено по
назначената САТЕ, категорично се налага извод за отсъствие на твърдяното от ответника
съпричиняване, тъй като се установява, че водачът на т.а. „Инфинити GX70“, СВ **** АР-
М.Р. се е движил правилно в своята лента за движение, със скорост в рамките на
разрешената такава за процесния пътен участък от 70км/ч, както и че при тази скорост и при
евентуално предприето от него в момента, в който л.а. „Фолксваген Голф“, К **** ВВ е
навлязъл в лентата му за движение внезапно спиране, водачът М.Р. не би могъл да избегне
удара.
По възражението, че стойността на запазените части от т.а. „Инфинити GX70“, СВ ****
АР значително надвишава заплатената от автоморгата /“Н. К.“ О./ сума от 4 750 лв., както и
че така получената сума не е приспадната от размера на претендираното обезщетение:
За да се произнесе по същото, съдът съобрази, че при приетата в производството за
настъпила за пострадалия при процесното ПТП т.а. „Инфинити GX70“, СВ ****А тотална
щета, следва да се приеме за основателен направеният от ищеца довод, че чл.18, ал.2, т.1 от
Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства забранява възможността
запазените след застрахователното събитие части да бъдат реализирани по начин различен
от този, предвиден в ал.1 и предприет в производството – автомобилът да бъде предаден в
център за разкомплектоването му.
Съдът обаче намира така направеното възражение, че получената от това предаване
сума от 4 750 лв. не е приспадната от размера на претендираното обезщетение, за
основателно. И това е така, защото в производството ищецът нито е изложил обстоятелства,
нито е представил доказателства, че това е направено. А същата определено следва да бъде
приспадната от търсеното обезщетение, защото ако не бъде направено това, с получаване на
определеното му обезщетение и с получаване на сумата от лицензираната морга,
застрахованият неоснователно се е обогатил, а доколкото в производството ищецът извлича
правата си от обема на правата на застрахования, не следва да бъде допуснато в
производството обогатяването на застрахования да стане за сметка на неоснователното
обедняване на ответника в размер по-голям от определения от разпоредбата на чл.386, ал.2,
7
предл.1 от КЗ размер.
Или, основателна в производството се явява исковата претенция на ищеца до размера на
сумата от 49 404.95 лв., съставляваща разлика между претендирания размер на заплатеното
обезщетение от 54 154.95 лв. и получената сума от 4 750 лв. В останалата й част, до пълния
й предявен размер от 54 154.95 лв., претенцията следва да бъде отхвърлена.
Така приетата основателност на главния иск предопределя и основателност на
акцесорния такъв за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от завеждане
на исковата претенция в съда, а именно от 03.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени на ищеца направените и
поискани в производството разноски, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и
съразмерно уважената част на предявения иск, а именно в размер на 4 608.15 лв. Разбира се,
доколкото изрично са поискани, се следват разноски и на ответната по иска страна в размер,
съобразен с отхвърлената му част, а именно от 236.83 лв.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Ф. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес с.Н. П., общ.Ч., ул.“Т.“ № *,
да заплати по исковата претенция с правно основание чл.500, ал.1, т.1, във вр. с чл.410, ал.1,
т.1 и чл.411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, на „Д. - О. З.“ Е., с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул.“В.“ № **, сумата в размер на 49 404.95 лв., съставляваща
платено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на т.а. „Инфинити
GX70“, СВ **** АР по щета № 43080811900829, вследствие настъпило на 09.07.2019 г. ПТП,
причинено виновно от него при управление на л.а. „Фолксваген Голф“, К **** ВВ с
концентрация на алкохол в кръвта 2.47 на хиляда, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.06.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния му предявен размер от 54 154.95 лв.
ОСЪЖДА Н. Ф. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес с.Н. П., общ.Ч., ул.“Т.“ № *,
да заплати на „Д. - О. З.“ Е., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул.“В.“ № **, съразмерно уважената част на иска, сумата в размер на 4 608.15 лв.,
съставляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Д. - О. З.“ Е., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул.“В.“ № **, да заплати на Н. Ф. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес с.Н. П., общ.Ч.,
ул.“Т.“ № *, съразмерно отхвърлената част на иска, сумата в размер на 236.83 лв.,
съставляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________
9