Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 16 април 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ІІ въззивен състав в публичното заседание на 25.03.2019 г. в състав:
Марина ГЮРОВА
при участието на секретаря Миланова и прокурор Герасимов, като разгледа
докладваното от съдия МИЛЕВ в.н.о.х.д. № 899/19 г., намери за установено
следното:
Софийската районна
прокуратура е подала в срока и по реда на глава ХХІ от НПК въззивен протест
срещу постановеното при условията на чл. 378, ал.4, т.2 НПК решение от
13.01.2016 г. по н.о.х.д. № 15207/15 г. на СРС (НО, 102 с.), с което обв. Я.Е.М.
(ЕГН: **********) е бил оправдан по обвинението на 22.06.2015 г. да е извършил
престъпление по чл. 354а, ал.5 НК.
С протеста, поддържан от
прокурора при СГП в о.с.з. на 25.03.2019 г., не се оспорват фактите по делото,
а само дадената от първата инстанция правна оценка на деянието като
малозначително, респ. и като непрестъпно по силата на чл. 9, ал.2 НК.
Изложените аргументи се свеждат до разделянето на общото количество наркотично
вещество в 7 отделни дози, както и до правните доводи, че именно заради
неговата ниска стойност (21, 48 лв.) прокуратурата е квалифицирала случая като
маловажен, но все пак – като престъпен по смисъла на чл. 354а, ал.5 и чл. 93,
т.9 НК.
Наркотичната зависимост
на обв. М., данните за пребиваването му в комуна с цел лечение и
добросъвестното му поведение в хода на разследването са изтъкнатите от защитата
(адв. Ж.) обстоятелства, въз основа на които се иска оправдателното решение с
приложение на чл.9, ал.2 НК да бъде потвърдено.
Решението е правилно.
Процесното деяние
разкрива явно незначителна обществена опасност и то не съставлява престъпление
– чл. 9, ал.2 НК.
Нито прокурорът, нито
защитата възразяват срещу приетите от фактическа страна изводи на СРС, че при
извършена в гр. София (кв. Нови искър) на 22.06.2015 г. от свидетелите В.и А.полицейска
проверка във фактическа власт на обв. М. били открити, респ. – и доброволно
предадени от него, 7 броя пликчета с тревиста маса (установена впоследствие
като марихуана), с общо тегло – 3, 58 гр., на стойност – 21, 48 лв. и с 27, 2% съдържание
на активно действащия наркотичен компонент (ТХК). Данни за тези обстоятелства се откриват в
материалите от досъдебното разследване (показанията на свидетелите В.и А.;
обясненията на самия обвиняем; протоколите за доброволно предаване и за оценка
на наркотичните вещества; изготвената ФХЕ), на които първата инстанция се е
позовала директно, без да провежда повторното им събиране (чл. 378, ал.2 НПК),
тъй като, независимо от внесения обвинителен акт и образувано по него н.о.х.д,
с допълнително разпореждане от 16.11.2015 г. съдията – докладчик е преобразувал
за процесуална икономия производството в такова по гл. 28 от НПК.
Спорът по делото касае
правната оценка на деянието. Районният съд го е приел за малозначително, а
прокурорът – за маловажно (т.е. за престъпно, макар и с по-ниска степен на
обществена опасност). Аргументите за
приложение на чл. 9, ал.2 НК обаче, са убедително изложени и кореспондират с доказателствата и установените факти.
По същество, оплакването
във въззивния протест се свежда до твърдението, че 7-те отделни дози на общото
количество марихуана все пак придават необходимата обществена опасност на
деянието, а именно общата им стойност е била взета предвид при повдигане на
обвинението за „маловажен случай“ по чл. 354а, ал.5 НК. Предлаганата теза има
донякъде „шаблонен“ характер, защото възприемането й „по дефиниция“ би
означавало всеки случай, при който откритият наркотик е обособен в отделни
обекти, това неминуемо да води до невъзможност за приложението на чл. 9, ал.2 НК. Идеята на закона не е такава. Обществена опасност може да притежава и
малозначителното деяние, но при него тя се отличава с явната си незначителност.
Именно тази хипотеза е приел за налична първостепенният съд, без да отрича
изцяло негативните последици от деянието на обв. М.. При оценката на
обстоятелствата са били взети предвид и други (странични) факти, свързани с
личността на дееца - неговото поведение, здравословно състояние и социален
статус. Именно те са надделели и законосъобразно са дали основание да се отрече
дори и маловажният характер на деянието.
Няма спор, че наркотична
доза в количество от 3, 58 гр. на стойност 21, 48 лв. в принципен план би могла
да обоснове дори и квалификацията по чл. 354а, ал.5 НК, но по делото въпросните
фактори не са били разгледани изолирано, а съвкупно с данните за трайна
наркотична пристрастреност на лицето, системното му подлагане на лечение срещу
този порок, доброволното предаване на наркотика без никаква съпротива или опити
за укриването му, чистото съдебно минало (макар и констатирано по силата
настъпила реабилитация) и изразеното съжаление за стореното. Дължимата в случая
съпоставка между нуждата от наказателна репресия на подобно поведение и опцията
спрямо М. да бъде проявен толеранс заради установените специфики, по-скоро
налага извода, че интересите на обществото с нищо не изискват обвиняемият да
бъде санкциониран. Разглеждането на деянието му като престъпно и наказването
му, макар и при условията на чл. 78а, ал.1 НК, с нищо не би довело до неговото
личностно поправяне и най-вече – до успешното му лечение.
Въпреки, че деянието няма
криминални измерения, първата инстанция правилно е третирала наркотика като „предмет
на престъплението“ по смисъла на чл. 53, ал.2, б. „а“ НК (в редакцията на
текста към момента на постановяване на решението) и е постановила отнемането му
в полза на държавата. Все пак, от обективна и субективна страна, макар и
формално, са били проявени признаците на състава на чл. 354а, ал.5 НК, притежанието на марихуана се явява забранено от закона, а институтът по чл. 53 НК е приложим „независимо от наказателната отговорност“.
Във връзка с всичко
изложено, втората инстанция прецени, че с протестираното решение правилно е
била приложена разпоредбата на чл. 304 НПК, поради което - и на основание чл. 338 НПК, Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.01.2016 г. по н.о.х.д.
№ 15207/15 г. на СРС (НО, 102 с.).
Решението е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: