Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.10.2023 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдия Желязкова гр.д. №11529/ 2020 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр. чл. 415,
ал.1, т.1 ГПК с искане да се установи по отношение на ответника, че последният
дължи на ищеца сумата от 34 000 лв., представляваща задължение по запис на
заповед от 17.09.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
ИЩЕЦЪТ- С.И.Л., ЕГН **********, чрез адв. Р.Т. от САК твърди,
че на 17.09.2013 г. Й.И.Х., ЕГН ********** е издала в негова полза запис на
заповед, с който безусловно се е задължила да му заплати сумата в размер от 34
000 лв. на 30.12.2013 г. Дължимата сума не била заплатена на уговорения падеж,
предвид което на 15.12.2016 г. той подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 3085671, по което е образувано гр. д. №
73416/2016 г. по описа на СРС, 141 състав. Искането му било уважено и била
издадена заповед за изпълнение, като въз основа на издадения изпълнителен той
подал молба за образуване на изпълнително дело. Доколкото след връчването на заповедта за изпълнение длъжникът подал
възражение по реда на чл. 414 ГПК, намира, че за него е налице правен интерес
от предявяване на настоящия иск. Моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 34 000 лв.,
представляваща задължение по запис на заповед от 17.09.2013 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Претендира
разноски за производството по делото.
ОТВЕТНИКЪТ - Й.И.Х. с ЕГН **********,
чрез адвокат Н.В.В. оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
валидността на представения по делото запис за заповед като твърди, че никога
не е подписвала същия и прави искане за откриване на производство по оспорване
на неговата автентичност по реда на чл. 193 ГПК. Заявява и възражение за
погасяването на вземането по давност. Излага подробно становище в подкрепа на
твърдението, че приложимата в процесния случай давност е кратката три годишна
такава. Не претендира разноски за производството.
В хода на процеса ответникът Й.И.Х. с ЕГН **********,
е починала ( на 21.12.2021г.), като с протоколно определение от 04.02.2022г.
съдът на основание чл.227 от ГПК на нейно място е конституирал нейните
наследници по закон- И.К.Х., ЕГН**********, адрес: ***, и В.К.Н., ЕГН **********, адрес ***.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната
съвкупност, съгласно изискванията начл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложените с исковата молба
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от Запис на
заповед от 17.09.2013 г.; молба вх. № 10974/18.09.2020г. до ЧСИ Г.Д., както и
от изисканото и приложено гр. д. № 73416/2016 г. по описа на СРС, 141 състав,
образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с
вх. № 3085671 / 15.12.2016г.- се установяват обстоятелствата, изложени в
исковата молба, обуславящи заведения от ищеца иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, както и неговата допустимост.
Във връзка с
релевираното възражение от ответника, по негово искане
са назначени единична съдебно-почеркова
експертиза, повторна тройна съдебно-почеркова
експертиза по искане на ищеца; втора повторна тройна
съдебно-почеркова експертиза по искане на ищеца с вещи лица от НИКК. Заключенията на всички експертизи установяват, че подписът за издател в процесния запис на
заповед не е положен от Й.И.Х..
Доказателства за други факти не са ангажирани.
Предвид установената фактическа обстановка, приета от
съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск по чл.422, ал.1
от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК - за съществуване на вземането, е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява неоснователен и съдът не следва да го уважи.
Съображенията за това са следните:
В производството по чл.422 от ГПК взискателят следва
да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът - възраженията си
срещу вземането.
Ищецът,
който твърди положителни факти, пораждащи спорното право, следва да проведе
пълно и главно доказване на твърденията си съгласно разпоредбата на чл.154,
ал.1 от ГПК. Ако такова доказване не бъде осъществено, ищецът следва да понесе
неблагориятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
като съдът приеме недоказания факт за неосъществил се. Пълното главно доказване
изисква създаване на абсолютна достоверност в истиността на фактическото
твърдение, т.е. такова убеждение, което изключва каквото и да е съмнение в
съществуването на твърдяните факти в действителността.
Такова
доказване от ищеца не е проведено по делото.
Заключенията на всички вещи лица и по трите
експертизи (една
единична и две повторни тройни експертизи) са изцяло в един и същ смисъл - подписът за издател в процесния запис на заповед не е положен от Й.И.Х..
Ищецът
оспорва заключенията и на трите проведени експертизи с довода, че вещите лица, обосновавали заключенията си
с вероятност, а не с категоричност на становищата си.
Възражението
на ищеца в тази насока е неоснователно, тъй като спорният подпис е преценен от
седем вещи лица към СТС- всяко от тях с неоспорена компетентност и експертиза. За
извършването на експертизите страните са представили голям брой сравнителни
образци - оригинали на нотариални актове и други документи с нотариална заверка
на подписа на ответницата Й.И.Х.. Трите експертни заключения безпротиворечиво предоставят едно и също
крайно становище в посока, че подписът за издател върху процесния запис на
заповед от 17.09.2013 г. не е положен от Й.И.Х..
Съдът
напълно възприема тези заключение и не
поставя под съмнение тяхната правилност,
обективност и компетентността на вещите лица. Първите две почеркови експертизи
- единичната и първата тройна, предоставят категоричното заключение, че подписът върху записът на заповед не
е положен от Й.Х.. Последната проведена тройна експертиза, използва различна
методика за определяне на категоричността на експертния извод, а именно
9-степенна система за оценяване, като използваният в заключението на тази
експертиза израз „най-вероятно“ изразява степента на оценка, най-близка до
категоричния извод, че подписът не е положен от Й.Х.. Всички вещите лица, вкл.
и в последната тройна експертиза, са изразили и аргументирали много
изчерпателно и с конкретни доводи ясното им становище, че подписът не е положен
от Й.Х.. А „най-вероятно не е“ - според последното заключение от трите, е
най-близката степен до „категорично не е“ - каквито са първите две заключения и
няма как да се приравнява на твърдяната от ищеца вероятност подписът всъщност
да е положен от Й.Х.. Тази вероятност е отхвърлена и изключена (макар и с оглед
на спецификата на почерковите експертизи твърде често да не е възможно която и
да било вероятност да бъде изключена напълно) от вещите лица, вкл. и тези по
последната експертиза.
В своето заключение вещите лица от третата експертиза посочват следното: „Ето защо констатираните съвпадения на фона
на различията не позволяват достигане до идентификация на Й.И.Х., като
изпълнител на подписа - обект, тъй като различията не са отделни и
единични, а множество, и не се срещат никъде в представените сравнителни
образци, нито поотделно, нито в съвкупност, за да бъдат приети като проява на
вариантност на изпълнението.“
Всички
проведени по делото почеркови експертизи компетентно и безпротиворечиво
установяват, че положеният за издател в процесния запис на заповед подпис не е
изпълнен от починалия ответник Й.И.Х..
Поради
гореизложеното само на това основание процесният иск следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен и недоказан. Съдът приема, че задължението за
процесната сума не е валидно възникнало и вземането на ищеца спрямо ответниците
не съществува. Искът се явява неоснователен и като такъв не следва да се уважи.
Предвид горното съдът не
следва да се произнася по заявеното от ответника
възражение за погасителна
давност.
По претенцията за разноски:
С оглед изхода на
спора на основание чл.78, ал.3 ГПК само ответниците
имат право на разноски, такова искане е релевирано-представен е и списък на
основание чл.80 от ГПК, поради което и съдът ги присъжда- 5944лв. Неоснователно е възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от сумата в размер на 5544лв. с ДДС.
Същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и отговаря на
изискванията на Закона за адвокатурата и Наредба № 1 за адвокатските
възнаграждения.
Водим от изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.И.Л., ЕГН **********, с адрес *** „******, със
съдебен адрес:***, офис 43, чрез адв. Р.Т. от САК, против И.К.Х., ЕГН**********, адрес:
***, и В.К.Н., ЕГН **********, адрес
***. ( наследници по закон на първоначалната ответница Й.И.Х. с ЕГН **********,***, р[1]н Подуяне, п.к.****, ул. ******иск
с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване в
отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 34 000 лв., представляваща задължение по
запис на заповед от 17.09.2013 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба (23.10.2020г.) до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 9 ГПК от 21.12.2016 г. по гр. д. № 73416/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, гражданско отделение, 141
състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С.И.Л., ЕГН **********, с адрес ***
„******, със съдебен адрес:***, офис 43, чрез адв. Р.Т. от САК, да заплати на И.К.Х., ЕГН**********, адрес: ***, и В.К.Н., ЕГН **********, адрес ***. (
наследници по закон на първоначалната ответница Й.И.Х. с ЕГН **********,***, р[1]н Подуяне, п.к.****, ул. ******сумата в размер на 5944лв., представляваща направените разноски по настоящото
дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: