Решение по дело №13205/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1080
Дата: 13 март 2023 г.
Съдия: Катя Рудева Боева
Дело: 20215330113205
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1080
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330113205 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ,
предявен от И. Х. С. против ЗАД „Булстрат Виена Иншурънс Груп“ АД – гр.
София, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 лева,
представляваща предявен частичен иск от сума в общ размер на 10 862,23
лева, представляваща разликата между заплатено застрахователно
обезщетение и дължимия размер на действителните претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат на реализирано ПТП на *** г. в гр. П.,
причинено виновно от делинквента Л. Л., водач на лек автомобил марка и
модел „***“, с рег. №****, застрахован по „Гражданска отговорност“ при
ответника, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат съображения, че на *** г. в гр. П. е
настъпило ПТП при следния механизъм: лицето Л.Л. в качеството му на
водач на лек автомобил марка и модел „***“, с рег. № ***, предприел маневра
– движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен, вследствие на което ударил намиращия се за него паркиран лек
автомобил марка и модел „***“ с рег. № ***. Вследствие на удара по лек
1
автомобил марка и модел „*** *** били нанесени щети на автомобила, като
следвало частите „стоп десен“ и „калник заден десен“ да бъдат подменени с
нови. За закупуването на частите ищцата заплатила сумата в размер на
4554,15 лева, а за тенекеджийски услуги – сумата от 900 лева. След
настъпване на ПТП, ищцата забелязала електрически проблеми по лек
автомобил марка и модел „***“ с рег. № ***, поради което потърсила помощ
от оторизиран сервиз – „***“ ***. В сервиза били извършени тестове на
системите и било установено, че са увредени и електронни компоненти на
автомобила. За ремонта по електронните системи ищцата заплатила сумата в
размер на 6886,26 лева.
Навеждат се доводи, че към датата на настъпване на ПТП,
отговорността на виновния водач на лек автомобил марка и модел „***“, с
рег. № *** била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника за периода 11.02.2021 г. – 10.02.2022 г.
Посочва се, че на*** г. ищцата получила по своята банкова сметка от
ответника сумата в размер на 1478,18 лева, която била определено
застрахователно обезщетение от ответника. Същата обаче не съответствала на
действителния размер на причинените вреди, а именно: сумата в размер на 12
340,41 лева. Поради изложеното се претендира, че дължима се явява
разликата в размер на 10 862,23 лева. Претендират се и разноски в
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответника, с който се оспорва предявената претенция по основание и размер.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
отношение на лек автомобил марка и модел „***“, с рег. № ***. Оспорва се
описаният в исковата механизъм на настъпване на ПТП, като се излагат
съображения, че подписаният двустранен протокол не може да установи
датата на ПТП и настъпването на неговия механизъм. Възразява се, че по
отношение водачът на лек автомобил марка и модел „***“, с рег. *** не е
реализирал виновно поведение по настъпване на ПТП. Възразява се и срещу
размера на обезщетението за претърпени имуществени вреди. Изтъква се
липса на причинно-следствена връзка между настъпилите увреждания във
връзка с електронните компоненти на автомобила и ПТП. Претенцията за
2
законна лихва се оспорва, предвид недължимостта на главната такава.
Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски.
С протоколно определение от 13.02.2023 г., постановено по делото, на
основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на размера на предявения
иск като същият е увеличен от сумата в размер на 100 лева на сумата в размер
на 4518,50 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение /л.69 – 70/, се установява, че на*** г. ищцата е уведомила
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е поискала да й
бъде определено обезщетение, респ. спазена е процедурата по чл. 380 КЗ.
По делото липсва спор, а и от извлечението от банковата сметка на
ищцата /л.27/, се установява, че отправената претенция за заплащане на
обезщетение, същата е получила сумата в размер на 1478,18 лева. Срещу
изплатената сума, същата е възразила, видно от жалба от *** г. /л.81/.
От представеното Свидетелство за регистрация на МПС – част II /л.11/,
се установява, че лек автомобил марка и модел***, с рег. № ***, е
собственост на ищцата, с дата на регистрация *** г.
От приобщеното по делото извлечение от интернет страницата на
Гаранционен фонд за сключена гражданска отговорност /л.12/, се установява,
че по отношение на МПС с рег. № *** е сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответника с период на валидност
11.02.2021 г. – 10.02.2022 г. Посоченото се потвърждава и от застрахователна
полица ***/л.68/.
По делото е разпитан свидетелят Д. В. К.. Същият си за реализирано
ПТП през ***г. Свидетелят и ищцата били на обяд, като същата била с
процесния автомобил в паркирано състояние. При качване в автомобила
свидетелят забелязал идваща от дясната страна и движеща се назад кола в
тъмен цвят. Свидетелят, който бил заел шофьорското място, подал звуков
сигнал, но водачът на другия автомобил нанесъл със задната си лява част удар
3
върху автомобила. Двамата слезли, като констатирали смачкан заден десен
калник и счупена броня. Имало и удар върху гумата и джантата. Свидетелят
се обадил на тел. 112, като служители на МВР им отговорили, че следва
участниците да съставят двустранен протокол. Същите не разполагали с
такъв, поради което посетили най-близкия офис на застрахователя.
Служители на последния предоставили двустранен протокол и заснели
автомобила на ищцата за установяване на щети по същия. Такива били
описани в протокол на застрахователя. На следващия ден, в гр. ***,
свидетелят посетили сервиз за установяване дали са налице и други щети по
автомобила. Последният бил разглобен, като на място присъствал и
представител на застрахователя. Автомобилът бил заснет повторно. Била
разглобена цялата задница, като се установил проблем от задната инсталация.
Майсторът изготвил списък на частите, които следва да бъдат подменени,
поради което ищцата закупила нова броня и заден десен стоп. При смяна на
въпросните части се наложило да бъде разрешен и проблем със задния мост
на автомобила. Бил посетен и сервиз в гр. ***, като бил уведомен отново
представител на застрахователното дружество. От сервиза издали оферта на
ищцата за ремонт на стойност 8000 лева, който се явявал непосилен за
същата. Междувременно от страна на застрахователя било определено
обезщетение в размер на 1500 лева, срещу което ищцата възразила.
Съдът кредита показанията на свидетеля Канев, доколкото същите са
преки, непосредствени и съответстват на събрания по делото доказателствен
материал.
В хода на съдебното дирене е изготвена и приета САТЕ /л. 157 - л. 190/,
неоспорена от страните. Съобразно заключението на вещото лице, от
техническа гледна точка най-вероятен е следният механизъм на настъпвае на
ПТП: На ***г. около ***часа на бул. „***“ № * в гр. ***в, лек автомобил
марка и модел „***“, с рег. № ***, управляван от водача Б. Л., при движение
на заден ход е ударил паркирания лек автомобил марка и модел „***“, с рег.
№ ***. Ударът е настъпил в задната лява част на лек автомобила марка и
модел „***“ и дясната задна част на лек автомобил „***“, следствие на което
са настъпили материални щети и по двата автомобила. Технически правилно
е било при движение на заден ход водачът на лек автомобил марка и модел
„***“ да съобрази скоростта и траекторията на автомобила, така че да не
настъпи удар в спрелия лек автомобил „***“, респ. причината за настъпилото
4
ПТП е че водачът на лек автомобил „***“ е управлявал автомобила по начин,
който не е бил безопасен. От техническа гледна точка може да се изгради
извод, че записаните грешки и събития, с изключение на код *** са
настъпили в преходен период от ПТП. При вариант, че при настъпилия удар
контактната му зона е достигнала задно дясно колело на лек автомобил „***“,
то технически възможно да е увредена ходовата част на автомобила.
Пазарната стойност на отремонтиране на автомобила от настъпилите увреди е
както следва: при отремонтиране с нови части от представителство – 6829,98
лева, при отремонтиране с нови части от алтернативни доставчици – 5996,68
лева, и при отремонтиране с части втора употреба – 4052,31 лева. Досежно
наличието на причинно-следствена връзка, вещото лице посочва, че при
осъществяване на механизма на ПТП увреда и необходимост от подмяна и
ремонт на вскички авточасти в степен, посочена при огледа на ответника, са
технически възможни. При така описания механизъм е възможно да настъпи
увреда на окачването на задно дясно колело на автомобила, но обективни
данни, от които да се определи това липсват. С оглед изложеното вещото
лице е достигнало до извод за наличие на причнно-следствена връзка между
описания механизъм на ПТП и увредата на установените при огледите на
ответника автомобилни части.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице С., доколкото същото
се явява обосновано, изготвено с необходимите специални знание и
подкрепено от останалия събран доказателствен материал.
При така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното
по правните аспекти на спора:
Районен съд Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ.
Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо
застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени
от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба
установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице
пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна
претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
5
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на
прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е
обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и
изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този
начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице.
Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните
/специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - отказ на застрахователя да
заплати претендираното обезщетение.
В случая в производството по делото е представена застрахователна
претенция от *** г., с която е отправено искане за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, по която е
заплатена сумата в размер на 1478,18 лева. Срещу размера на изплатената
сума, ищцата е депозирала възражение пред застрахователя. Предявената
искова претенция е след изтичане на срока, установен в разпоредбата на чл.
496, ал. 1 КЗ срок, считано от уведомяване на застрахователното дружество за
претенцията по реда на чл. 380 КЗ.
Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното
установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1. делинквента виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е
застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и
ответника - застраховател.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователят носи отговорност за всички
вреди, причинени от лицето, чиято отговорност е застраховал. Това са всички
преки и непосредствени вреди от увреждането, за което водачът на
6
автомобила, респ. на основание договора за застраховка, застрахователят,
отговаря. Следователно установи ли се извършването на противоправно и
виновно действие от страна на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована, застрахователят отговаря за всички вреди.
Между страните не се спори, че към датата на настъпване на
процесното ПТП - *** г., по отношение на лек автомобил марка и модел
„***“, с рег. № ***, е сключена застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите с ответното дружество.
При така установените обстоятелства, съдът намира, че при движението
си водачът на лекия автомобил „***“, е нарушил правилата за движение по
пътищата, установяващи нормите, които следва да бъдат съблюдавани от
водачите на моторни превозни средства, като в отклонение от правилото,
установено в разпоредбата на чл. 40, ал.1 ЗДвП, установяваща, че преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, е управлявал лекия
автомобил по начин, който не е бил безопасен.
Следователно деянието на водача на автомобила „***“ е било
противоправно, като последното съобразно установената в разпоредбата на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция е било виновно, доколкото и последната не бе
оборена в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
От приобщената по делото САТЕ се установи, че размерът на
действително претърпените вреди, които се намират в причнно – следствена
връзка с настъпилото ПТП възлизат на сумата в размер на 5996,68 лева.
Съдът намира именно посочената сума за релевантна, доколкото същата
представлява възстановителната стойност за отремонтиране на автомобила. В
тази насока, съдът счита за нужно да посочи, че доколкото се касае за
частична увреда на процесното МПС, а не до пълна такава (тотална щета - чл.
390 КЗ), то меродавна за определяне размера на застрахователното
обезщетението е именно възстановителната стойност (в тази връзка- Решение
№ 59/ 06.07.2017г. по т.д. № 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во ТО; Решение
№ 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО; Решение № 141/
18.10.2015г. по т.д. № 2140/2014г. на ВКС, I ТО и Решение № 1678
11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II ТО ).
7
С оглед изложеното, несъмнено се установи, че причинените
имуществени вреди на ищеца, вследствие на настъпилото ПТП възлизат на
сумата в размер на 5996,68 лева. От същата следва да бъде приспадната
изплатената сума на ищцата в размер на 1478,18 лева, респ. предявеният иск
се явява основателен до сумата в размер на 4518,50 лева. С оглед изложеното,
същият следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора, правно на разноски на основание чл. 78, ал.1
ГПК възниква в полза на ищеца. Доказателства за такива са представени за
сумата в размер на 180,74 лева – заплатена държавна такса, и 350 лева –
депозит по допуснатата САТЕ. С оглед изложеното следва ответникът да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 530,74 лева, разноски в настоящото
производство.
Също така ищецът се представлява от адвокат, като съобразно
представения по делото договор за правна защита и съдействие,
възнаграждението е уговорено по чл. 38 ЗАдв. Поради изложеното, същото
следва да бъде определено от съобразно чл. 7, ал. 2, т.2 Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие, а именно ДВ. бр.
68/2020 г./ в размер на 546,30 лева.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ЗАД „Булстрат Виена
Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. С., ЕГН:
**********, сумата от 4518,50 лева /четири хиляди петстотин и осемнадесет
лева и петдесет стотинки/, представляваща предявен частичен иск от сума в
общ размер на 10 862,23 лева, представляваща разликата между заплатено
застрахователно обезщетение и дължимия размер на действителните
претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на реализирано ПТП на
*** г. в гр. ***, причинено виновно от делинквента Л. Л., водач на лек
автомобил марка и модел „***“, с рег. № ***, застрахован по „Гражданска
отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от датата на
8
предявяване на исковата молба в съда – 13.08.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „Булстрат Виена Иншурънс
Груп“ АД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. С., ЕГН: **********,
сумата в размер на 530,74 лева /петстотин и тридесет лева и седемдесет и
четири стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Булстрат Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. К. К. Г., АК – гр. ***, личен № ***, със съдебен адрес: гр.
***, бул. „***“ № ***, ет.*, офис ***, сумата в размер на 546,30 лева
/петстотин четиридесет и шест лева и тридесет стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено на И. Х. С., ЕГН: **********,
безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
9