№ 11288
гр. С., 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110105490 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Х. С., ЕГН **********, срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК
с искане за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 301,62 лв.,
начислена по фактура № ********** от 30.06.2021 г. по номер на инсталация № **********,
за имот – апартамент № 47, находящ се в гр. С., ж. к. „Д.-1“, бл. 5, вх. Б, с абонатен № 45423.
Ищцата сочи, че според твърдения на служители на ответника, за описания имот му
се дължи главница по фактура от м. 06.2021 г. по инсталация № ********** - „задължения
към „Т.С.“ ЕАД в размер на 301,62 лв. Ищцата оспорва да е налице облигационна връзка
между страните, съответно че има качеството на собственик или на вещен ползвател на
имота. Оспорва ответникът да е доставял стоки или услуги на процесната стойност, както и
че е доставял топлоенергия на адреса, отговаряща на българския държавен стандарт за
топлопреносната мрежа към исковия период. Прави възражение, че претендираната от
ответника сума е погасена по давност. Моли за признаване сумата за недължима и за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Твърди, че ищцата е потребител на топлинна енергия за битови
нужди в качеството й на общински наемател на посочения имот, като правоотношението е
възникнало на основание чл. 150 ЗЕ въз основа на публично известни общи условия.
Твърди, че съгласно тях клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнА.т. Поддържа, че през
1
исковия период ищцата е използвала доставяната до имота топлинна енергия, като не е
заплатила задължението си. Сочи, че разпределението на ТЕ се извършва по системата за
дялово разпределение. Оспорва сумата, предмет на настоящия иск, да е погасена по давност.
Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК
с искане за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 301,62 лв.,
начислена по фактура от м. 06.2021 г., за топлинна енергия, за имот – апартамент № 47,
находящ се в гр. С., ж. к. „Д.-1“, бл. 5, вх. Б. От приетата по делото фактура № **********
от 30.06.2021 г. се установява, че процесната сума представлява част от задължение за
потребена топлинна енергия в имота за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. (разликата
между общо начислената топлинна енергия в размер на 616,80 лв. и заплатена в размер на
315,18 лв.).
В хода на настоящото производство се установи, че срещу А. Х. С. в полза на „Т.С.“
ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.02.2024
г. по ч. гр. д. № 7929/2024 г. по описа на СРС, 31 състав, с която длъжникът А. Х. С. е
осъдена да заплати на заявителя „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1 953,71 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.02.2024 г. до изплащане на вземането,
248,25 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 10.01.2024 г., 36,16
лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.02.2024 г. до
изплащане на вземането, 7,58 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2021
г. до 10.01.2024 г., както и държавна такса в размер на 44,91 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 15 лв. На 18.04.2024 г. заповедният съд е разпоредил да се
издаде изпълнителен лист за сумите по заповедта.
Съдът приема, независимо от наличието на издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 7929/2024 г. по описа на СРС, 31 състав, включваща и оспореното в
настоящото производство вземане, че предявеният пред настоящия съдебен състав иск е
допустим. Той е предявен с искова молба с вх. № 28618/30.01.2024 г., а заявлението по чл.
410 ГПК е подадено с вх. № 43417/09.02.2024 г., т. е. отрицателният установителен иск е
първи по ред и не са налице предпоставките на чл. 126 ГПК. С оглед обстоятелството, че
настоящото производство е образувано по-рано, то не може да намери приложение и
актуалната съдебна практика, според която предявен от длъжника отрицателен
установителен иск за същото вземане (респ. за част от вземането), за което преди това
кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, е недопустим и
производството по него следва да бъде прекратено. Съгласно определение № 318/09.07.2019
г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., длъжникът винаги има интерес от
2
иска, когато съществува спор за вземането. Такъв спор е налице и когато кредиторът е
поискал издаване на заповед за изпълнение или когато в хода на производството по иска по
чл. 124, ал. 1 ГПК кредиторът оспори вземането. Целта на заповедното производство е по
надлежния ред да бъде установено спорно ли е вземането – законът презюмира, че вземането
е безспорно, когато в срока не е подадено възражение. Когато е започнат исков процес, целта
на който е съдът да се произнесе със сила на пресъдено нещо съществува ли вземането, то
несъмнено вземането е спорно, поради което заповедта за изпълнение не може да влезе в
сила. Бидейки сезиран с иск за установяване недължимост на вземането, съдът не е обвързан
от преценката на заповедния съд влязла ли е в сила заповедта за изпълнение срещу
длъжника. Съгласно особеното мнение, възприето в определение № 154/27.02.2014 г. по ч.
гр. д. № 769/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о., когато са налице визираните в чл. 410 или чл.
417 ГПК предпоставки, кредиторът може да избере как да потърси съдебна защита на
правото си: дали по общия исков ред или по реда на заповедното производство. Законът не
поставя изискване вземането да е безспорно, поради това позоваването на съображения за
наличие на правен спор, като основание за изключване на възможността да се иска издаване
на заповед за изпълнение, не може да е аргумент за недопустимост кредиторът да избере
този ред на защита. Такава процесуална пречка може да бъде обоснована само когато
отрицателният установителен иск е предявен преди да бъде подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение. С решение № 46/08.04.2012 г. по т. д. № 96/2012 г., съставът на
ВКС, II т. о. е приел, че висящността на производството по отрицателен установителен иск
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и към датата на предявяване на иска
по чл. 422 ГПК съставлява абсолютна процесуална пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК за започване
и за провеждане на производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК за същото
вземане. Съобразявайки тази практика и факта, че отрицателният установителен иск е
предявен преди заявлението по чл. 410 ГПК, съдът приема, че заповедта за изпълнение в
тази част (касаеща вземането, чиято дължимост е оспорена в настоящия процес) не е влязла
в сила, независимо от издаването на изпълнителен лист за сумите по заповедта. Както се
посочи, преценката на заповедния съд дали заповедта за изпълнение е влязла в сила не
обвързва настоящия съдебен състав, при липсата на данни въз основа на изпълнителния лист
да е било образувано изпълнително производство и да е изтекъл срокът за обжалването му
по реда на чл. 407 ГПК от страна на длъжника. Доколкото предявяването на отрицателният
установителен иск, с който вземането е оспорено, е пречка за влизане на заповедта в сила, то
не е налице и хипотезата на чл. 299 ГПК – спорът не е разрешен с влязло в сила съдебно
решение (каквито характеристики има и влязлата в сила заповед за изпълнение), съответно
искът подлежи на разглеждане по същество.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е
налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска
чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че
3
ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си
интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването
на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят
до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция
извънсъдебно. В този смисъл е определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. по
описа на ВКС, IV г. о., според което ответникът не може да предизвика прекратяване на
делото с изявленията си и процесуалното си поведение.
В разглежданата хипотеза начисляването от ответника с процесната фактура на
задължение за потребление на топлинна енергия в процесния имот не е спорно по делото, а
и е видно от писменото доказателство на л. 30. Видно от писмо на „Т.С.“ ЕАД от 26.01.2024
г. дружеството претендира от ищцата за процесния имот задължения за топлинна енергия и
услуга дялово разпределение в общ размер на 3073,07 лв., включително и сумата по
процесната фактура. С оглед на това за ищцата е налице правен интерес от отричане на
начисленото от ответника задължение, още повече че ответникът претендира и по реда на
заповедното производство тази сума.
В случая ищцата отрича материалноправните предпоставки за възникване на
вземането на ответника – наличието на облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия между страните, както и наличието на доставена топлинна
енергия на претендираната стойност, а също така релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че
всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили (чл. 154, ал. 1
ГПК). За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална
роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като
настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както
правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена
сума кредиторът (ответникът по иска) трябва да докаже фактите, от които вземането
произтича, а длъжникът (ищец по иска) – възраженията си срещу вземането. Един и същи
спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като
разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от
процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Поради това
ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало
и съществува.
За да установи съществуването на свое вземане срещу ищцата за цената на
доставената топлинна енергия, е необходимо ответникът да докаже пълно и главно следните
обстоятелства: възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за
4
доставка на топлинна енергия между него и ищцата; че е доставил през процесния период
топлинна енергия в твърдените количества и че за ищцата е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното правоотношение с
доставчика (чл. 153, ал. 1 ЗЕ). В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването
на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със
сключването на договор с топлопреносното предприятие.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
5
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно
договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на
съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със
самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки
нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или
презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).
В случая се установява от Договор за наем № 7750-1/19.01.2012 г., сключен по реда на
чл. 22, ал. 1 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински
жилища на територията на Столична община, че на 19.01.2012 г. между Столична община,
Район „И.“ като наемодател и А. С. като наемател е сключен договор за отдаване под наем
на общинско жилище - процесния апартамент № 47, находящ се в гр. С., ж. к. „Д.“, бл. 5, ет.
6, състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 43,56 кв. м. и
жилищна площ от 17,12 кв. м., срещу заплащане на определена наемна цена. Съгласно чл. 5,
т. 3 от договора, наемателят се задължава да заплаща наемната цена, такса смет и всички
консумативни разноски, свързани с ползването на общинското жилище. Съгласно чл. 5. 4
при подписване на договора наемателят се задължава да представи документи за открити
партиди за консумативни разноски. Договорът е сключен без определен срок, като от писмо
на Столична община, район „И.“ от 24.07.2019 г. се установява, че А. С. е с валидни наемни
правоотношения със Столична община, район „И.“ за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018
г., включително е наемателка към датата на подаване на писмото. От представените и приети
6
по делото писма на Столична община, район „И.“ от 31.01.2023 г. и от 01.02.2024 г. и
приложените към тях актуални списъци на наемателите на общински жилища на
територията на район „И.“ се установява, че наемните правоотношения с ищцата по договор
№ 7700-1/19.01.2012 г. не са прекратени към 2024 г.
По делото е приета и Заповед № 7700-1/19.01.2012 г. на кмета на район „И.“, с която
на основание чл. 19, ал. 1 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на Столична община ищцата А. С. и членовете на
семейството й са настанени в процесния имот - общинско жилище.
От служебна бележка, издадена от Столична община, район „И.“ на 20.01.2012 г.,
адресирана до „Т.С.“ ЕАД, се установява, че същата е издадената на А. Х. С. в уверение на
това, че със Заповед № 7700-1/19.01.2012 г. е настанена в общинско жилище, находящо се в
гр. С., ж. к. „Д.- 1“, бл. 5, вх. Б, ет. 6, ап. 47, като партидата до момента е била на И.Г.Ч..
Уточнено е, че непогасените задължения следва да бъдат търсени от И.Г.Ч.. Служебната
бележка е издадена да послужи пред „Т.С.“ ЕАД за откриване на партида на А. Х. С. от
датата на настанителната заповед.
Въз основа на сключения договор за отдаване по наем на общинско жилище, от
ищцата А. Х. С. е подадено заявление - декларация с вх. № 301/26.01.2012 г. до „Т.С.“ ЕАД
за откриване на партида на нейно име на адреса на процесния имот – ж. к. „Д.-1“, бл. 5, вх.
Б, ет. 6, ап. 47, абонатен № 45423, като е посочено, че домакинството й се състои от трима
членове, заявлението носи подпис за ищцата, който не е оспорен по делото.
От така събраните доказателства се установява, че ищцата е била наемател на
процесния общински имот за процесния период, настанен въз основа на Заповед за
настаняване № 7700-1/19.01.2012 г. и сключил Договор за наем от 19.01.2012 г. по реда на чл.
22, ал. 1 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища
на територията на Столична община. Наемателите на топлоснабдения имот са извън кръга
от лица, с които облигационното правоотношение по неформален договор за доставка на
топлинна енергия възниква по силата на закона съобразно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което
такова правоотношение може да възникне само при наличие на насрещни волеизявления на
страните за неговото сключване, съгласно уточнението на т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по
тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС.
В настоящия случай от приетия препис от договор за наем се установява, че А. С. е
поела задължение да заплаща консумативните разходи за общинския имот (чл. 5. 3 от
договора), както и да открие партида на свое име за същия (чл. 5. 4 от договора). В
изпълнение на задълженията си наемателят е подал заявление – декларация за откриване на
партида на негово име за процесния имот на 26.01.2012 г. От страна на собственика на
процесния имот - Столична община, е била издадена служебна бележка, която да послужи на
наемателя пред ищцовото дружество за откриване на партида за процесния имот от датата
на настанителната заповед.
По силата на подадената молба за откриване на партида страната е изявила волята си
да встъпи в договорно правоотношение с топлофикационното дружество. Тази молба
7
представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка
на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД, което видно от обстоятелството, че партидата за имота
е заведена на името на А. Х. С., респ. на нейно име са издавани съобщения към фактури и
индивидуални сметки, е било прието от „Т.С.“ ЕАД. В конкретния случай от приетата
служебна бележка се установява и съгласие на собственика на имота да бъде открита
партида за същия на името на наемателя. Като е приел това заявление, входирал го е при
себе и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ответникът е
приел предложението на ищцата за сключване на договор за доставка на топлинна енергия.
Следователно, макар ищцата да няма качеството на собственик или вещен ползвател на
имота през исковия период, то с оглед изрично изразеното от нея желание партидата за
имота да бъде открита на нейно име, съдът намира, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот и именно ищцата има задължение да заплаща цената на доставената до имота топлинна
енергия, респ. е материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията към
ответника. Не са ангажирани доказателства, които да сочат прекратяване на облигационното
правоотношение през исковия период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител относно приемането на общите условия, в който смисъл е и съдебната практика -
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. Предвид тази
нормативна уредба, и изричното желание на ищцата да й бъде открита партида съгласно
общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на
потребители в гр. С., съдът приема, че между страните за процесния период е бил сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия, каквито са общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
На следващо място, спорно е обстоятелството дали ответникът е доставял топлинна
енергия до имота на ищцата.
За установяване факта на доставяне на топлинна енергия и нейната стойност е прието
заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, обективно и компетентно
изготвено, поради което следва да бъде кредитирано по реда на чл. 202 ГПК. От
заключението се изяснява, че за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. технологичните
разходи в абонатната станция са отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна
енергия и са били за сметка на „Т.С.“ ЕАД. Вещото лице е установило, че за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е бил осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово
8
разпределение (съгласно формуляр за отчет на уредите за дялово разпределение от
12.05.2021 г., подписан за потребител и представен на вещото лице). В СЕС (и имота) не се
ползва ТЕ за отопление. За имота е изчислен и начислен разход на ТЕ за подгряване на вода
за БГВ на база отчет по 1 брой водомер: отчетен разход 88 куб. м., коригиран разход 89,538
куб. м. „Т.С.“ ЕАД е извършило дяловото разпределение за имота за процесния период в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Общо
начислената ТЕ за имота и дължима сума за тази ТЕ с ДДС за процесния период от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 626,06 лв., в която сума не са включени
изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди. Съгласно общата
фактура от 30.06.2021 г. стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 616,80
лв., от която са заплатени 315,18 лв., като общо дължимата сума за плащане по фактурата е в
размер на 301,62 лв. Вещото лице е посочило, че „Т.С.“ ЕАД при начисляване на сумите по
фактури е прилагало одобрените цени на ТЕ, действащи по време на процесния период,
както и че общият топломер в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй
като е преминавал проверки, със заключение за съответствие с одобрения тип.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена по делото, която съдът
кредитира по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че няма данни за извършени от абоната
плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесната сума. Експертът е посочил, че
по данни от счетоводството на ответника ищцата има задължения за периода от м. 05.2020 г.
до м. 04.2021 г. в общ размер на 394,84 лв., от които 310,86 лв. – главница и 83,98 лв. – лихва
за забава до 10.01.2024 г. Общата стойност на изравнителните сметки за посочения период е
в размер на -405,86 лв. и представлява разлика за получаване спрямо фактурираните
прогнозни суми от „Т.С.“ ЕАД (1031,90 лв.), която сума е извадена от първоначалното
задължение на абоната за процесния период. От изравнителните сметки за връщане няма
погасени задължения извън процесния период. Стойността на потребената ТЕ, с включени
изравнителни сметки за същия период, е в размер на 626,04 лв., а с отчетените текущи
плащания в размер на 315,18 лв. е в размер на 310,86 лв.
От писмените доказателства и експертните заключения настоящият съдебен състав
приема за безспорно по делото, че между страните е било налице облигационно
правоотношение за процесния период и имот, както и че ответникът е доставил топлинна
енергия на стойността, посочена в исковата молба, а именно 301,62 лв. (част от вземане в
общ размер на 616,80 лв.), като не се установява сумата да е била погасена чрез плащане.
При определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на
съдебно-техническата експертиза и приема, че вземането на ответника възлиза на исковата
сума (след извършени плащания на вземания за целия отоплителен период).
Всичко изложено обуславя извод, че вземането на ответника за стойността на
доставената топлинна енергия в имота е доказано по основание и размер.
Предвид гореизложеното възраженията в исковата молба против възникването и
съществуването на процесното вземане (поради липса на договорно отношение и липса на
реална доставка и недоказаност размера на вземането) са неоснователни.
9
От друга страна, ищцата е релевирала възражение за изтекла погасителна давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за
периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ответното дружество,
като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погА.ват с изтичане на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено
вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнА.т,
като последващото издаване на обща фактура по реда на чл. 32 от общите условия за
потребеното количество топлинна енергия за минал период въз основа на изравнителната
сметка не променя падежа на начислените през отоплителния сезон месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата. Сумите по общата фактура са начислени
за предоставена топлинна енергия през процесния период и датата на издаване на фактурата
и посоченият в нея срок за плащане не се отразяват върху дължимостта на ползваната услуга
и върху момента на изискуемостта на вземанията.
В случая погасени по давност биха били вземанията за топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди 30.01.2021 г. (3 години преди подаване на исковата молба на
30.01.2024 г.), или това биха били вземанията за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г.
(вземането за м. 11.2020 г. е станало изискуемо на 15.01.2021 г.). По делото обаче са налице
данни – както в общата фактура, така и в счетоводната експертиза, че от страна на ищцата
са извършвани плащания за целия период, за който е издадена общата фактура от 30.06.2021
г. в размер на 315,18 лв., с които съдът приема, че ищцата е признала задълженията си за
периода, за който е издадена общата фактура. С извършените плащания е била прекъсната
погасителната давност за вземанията по общата фактура, включително за остатъка по
същата, при липса на данни плащанията да са извършвани месечно, т. е. ответникът е
доказал наличие на основание за прекъсване на давността по чл. 116 ЗЗД. Поради горното,
настоящият съдебен състав приема, че възражението на ищцата за настъпила погасителна
давност е неоснователно.
По изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ответника на основание чл. 78, ал. 3
ГПК. В полза на ответника следва да се присъди сумата от общо 650 лв. – 300 лв. – депозит
за СТЕ, 250 лв. – депозит за ССчЕ, и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено
10
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване на материалния интерес, фактическата и правната
сложност на делото и извършените в хода на същото действия от процесуалния
представител на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Д.-1“, бл.
5, вх. Б, ап. 47, срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж. к. „К.С.“, ул. „Я.“ № 23Б, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124
ГПК, за признаване за установено, че ищцата А. Х. С. не дължи на ответника „Т.С.“ ЕАД
сумата от 301,62 лв., начислена по фактура № ********** от 30.06.2021 г. по номер на
инсталация № **********, за имот – апартамент № 47, находящ се в гр. С., ж. к. „Д.-1“, бл.
5, вх. Б, с абонатен № 45423.
ОСЪЖДА А. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Д.-1“, бл. 5, вх. Б, ап. 47,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к.
„К.С.“, ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 650 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11