№ 64
гр. Девин, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20225410100025 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен установителен иск, на
основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във връзка с чл.9
ЗПК, във връзка с чл.79 ЗЗД от “Из. Ф.” ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес гр.
С. - 14*, р-н Тр., ж.к. Ив. В., ул. Б. № *, aп. *, представлявано от управителя Б.
Ив. Н., чрез юрисконсулт АЛ. С. ГЮР., със съдебен адрес гр. С. - 14*, р-н Тр.,
ж.к. Ив. В., ул. Б. № *, aп. * да се установи по отношение на К. М. К., с ЕГН
**********, от гр. Д., ул. Кр. № *, съществуване на вземане в размер
2 838.54 лева, от които 2 156.00 лева главница по договор за
кредит № 297* и 682.54 лева договорна/възнаградителна лихва за периода
10.07.2020г. - 03.09.2021г., ведно със законна лихва за забава от датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ЧГД №
336/2021г. по описа на Районен съд – Девин и да присъди сторените разноски
в заповедното производство: 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение,
държавна такса в размер на 69.39 лева и 15.00 лева за частна жалба. На
основание чл.78, ал.1 ГПК да осъди ответника да заплати сторените разноски
в настоящото производство, включително държавна такса, експертизи и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че на 11.05.2020г.
между ищцовото дружество, в качеството си на кредитодател и ответника, в
качеството си на кредитополучател е бил сключен договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 297*. Договорът е сключен при условията чл.9 и
чл.18 ал.2 ЗПФУР, след изпълнение на множество действия от страна на
потребителя, с които реално е бил запознат подробно с условията на
сключения договор за предоставяне на кредит. В качеството си кредитодател
е изпратил до кредитополучателя съобщение по телефон, с което го е
уведомил, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Сключеният договор за кредит е бил рефинансиращ, тъй като със сумата в
1
размер 2156.00лв. е извършено пълно погасяване на задълженията на
ответника по предходен договор за кредит № 283400/31.01.2020г. Съгласно
чл.4, ал.3, т.2 от Договора за кредит главницата е в размер 2 156.00 лева,
разпределена на 20 вноски, всяка в размер на 107.80 лева. На 10.06.2020г. от
ответника е погасена вноска в размер на 150.01 лева, от които 107.80 лева за
главница и 42.21 лева за договорна лихва, която сума е единственото плащане
по договора до входиране на заявлението.
На 13.09.2021г. ищецът е уведомил ответника чрез имейл за
обявена предсрочна изискуемост, на основание предвиденото в глава IX, т. 5
от Общите условия към договора.
Ищецът претендира спрямо ответника главницата за периода
10.07.2020г. – 01.01.2022г., в общ размер 2 156.00 лева.
Вземането по договора е изцяло падежирало преди входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ищецът претендира договорна възнаградителна лихва за периода
от 10.06.2020г. до 03.09.2021г., в размер 682.54 лева.
Ответникът не е погасил задълженията си по договора, поради
което ищецът е предявил вземането си със заявление по реда на чл.410 ГПК
по ЧГД № 336/2021г. по описа на Районен съд – Девин, по което е издадена
заповед за изпълнение, надлежно връчена на ответника.Срещу издадената
заповед от ответника е подадено възражение, което обуславя правен интерес
за ищеца, съгласно разпореждането на съда да докаже вземането си като
предявява иск за установяването му на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК
спрямо ответника, в качеството му на кредитополучател, че дължи на
кредитодателя сумата от 2 838.54 лева, от които 2 156.00 лева - главница по
предоставен кредит и 682.54 лева – договорна лихва за периода 10.07.2020г. –
03.09.2021г., ведно със законна лихва за забава от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед и съдебни разноски в размер 150.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение и заплатените държавни такси, включително
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер 300.00
лева.
В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез пълномощник адв. Д.
М. е представен отговор, с който оспорва иска с възражения, свеждащи се до
сключен договор при неравноправни клаузи и общата потребителска закрила
по чл.146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), вр. с чл.24 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК). Твърди, че договорът не отговаря на
изискванията на чл.22 ЗПК, във връзка с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9, поради което е недействителен. В договора за
кредит е посочен ГПР 48.03 % и годишен лихвен процент 40.15 %, но не били
определени условията за прилагането му. Твърди, че погасителния план към
договора не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което липсва
информация за потребителя относно включените компоненти на
погасителната вноска. Договорът предвижда неустойка за неизпълнение на
задължението, която съдът е отхвърлил, но същата представлява
допълнителна печалба за кредитора и нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй
като не е посочен реален годишен лихвен процент, което е самостоятелно
основание за нищожност на договора. Кредитната сделка е недействителна
2
поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като
уговорения в договора годишен лихвен процент надвишава трикратния
размер на законната лихва за периода на договора, поради което е налице
недействителност на договора за кредит по смисъла на чл.22 ЗПК. Прави
възражение за прекомерност на разноските, претендирани в заповедното и
настоящото производство.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител
юр. Ал. Г. с писмено становище, на основание чл.232 ГПК оттегля
претендираната договорна лихва изцяло и главницата за размера над 498.00
лева.
Оспорва наведените в отговора възражения за неравноправни
клаузи и нищожност на договора за потребителски кредит, поради
противоречия със законовите основания, по смисъла на чл.22 ЗПК. Твърди, че
процесния договор за кредит има характеристиките на договор с повишен
риск. Претендира за присъждане в настоящото производство разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Д. М.
поддържа възраженията, изложени в отговора и претендира ищецът да
заплати разноски в заповедното и настоящото производство.
С протоколно определение № 70 от открито съдебно заседание на
05.05.2022г., на основание чл.232 ГПК съдът прекратява частично
производството по делото, в частта на претендираната договорна лихва с
исковата молба в размер 682.54 лева за периода от 10.06.2020г. до
03.09.2021г. и главницата за разликата от 498.00 лева до 2 156.00 лева, поради
оттегляне на иска в тази част.
Съдът прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от приложеното ЧГД № 336/2021г. по
описа на Районен съд – Девин се установи:
На 16.09.2021г. е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца, с което е предявил вземането си по
отношение на ответника, по което е образувано ЧГД № 336/2021г. по описа на
Районен съд – Девин.
Заявлението е уважено частично, с издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, № 214/18.11.2021г. за
сумите: 1 710.48 лева /хиляди седемстотин и десет лева и 48 стотинки/, от
които: 1 550.00 лева /хиляда петстотин и петдесет лева/ - представляващи
главница по договор за кредит № 297*/11.05.2020г. и 160.48 лева /сто и
шестдесет лева и 48 стотинки/ - представляващи договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 11.05.2020г. до 03.09.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата 1 550.00 лева от подаване на заявлението в съда –
16.09.2021г. до изплащане на задължението, както и разноски по делото 68.39
лева /шестдесет и осем лева и 39 стотинки/ - държавна такса и 150.00 лева
/сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
За част от претендираните от ищеца суми, с разпореждане №
748/18.11.2021г. съдът е отхвърлил частично заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите: 1/ за разликата от уважения
размер на главницата 1 550.00 лева до претендираните 2 048.20 лева; 2/ за
3
разликата от 160.48 лева /сто и шестдесет лева и 48 стотинки/ -
представляващи договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
11.05.2020г. до 03.09.2021г. до претендираните 682.54 лева, представляващи
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 11.05.2020г. до 03.09.2021г.,
3/ 539.04 лева, представляващи неустойка по чл.3 от Договор за предоставяне
на кредит № 288578/07.03.2020г., на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК –
искането в тази част е в противоречие със закона или с добрите нрави и е
налице обоснована вероятност да се основава на неравноправна клауза в
договор сключен с потребител, съгласно §13, т.1, във вр. с чл.143, ал.1, т.5
ЗЗП.
На 20.12.2021г. заповедта и разпореждането са били връчени на
длъжника.
На 05.01.2022г., поради постъпило възражение в срока по чл.414,
ал.2 ГПК от длъжника срещу издадената от съда заповед, с разпореждане №
7, на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК съдът е указал на ищеца, че следва да
предяви иск, относно вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
На 08.02.2022г. е предявен установителен иск по чл.422 ГПК, в
едномесечния срок, считано от 13.01.2022г., от датата на връчване на
разпореждането, поради което искът е процесуално допустим.
На 16.02.2022г.,, на основание Определение № 52/10.02.2022г. по
ВЧГД № 5/2022г. по описа на Окръжен съд – Смолян, с което частично е
отменено разпореждане № 748/18.11.2021г. за отхвърляне на искането за
издавена на заповед, е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, №
16/16.02.2022г. за сумата 498.00 лева /четиристотин деветдесет и осем лева/,
представляваща главница за разликата над 1 550.00 лева до пълния размер 2
048.00 лева.
На 25.02.2022г. е била връчена на пълномощника на длъжника
Заповед № 16/16.02.2022г., срещу която е постъпило възражение на
28.02.2022г.
На 08.03.2022г. с разпореждане № 150, съдът е указал на ищеца,
поради постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в
срока по чл.414, ал.2 ГПК и на основание чл.415, ал.1 ГПК, че следва да
предяви в едномесечен срок установителен иск за установяване съществуване
на вземането си.
На 15.03.2022г. ищецът е получил разпореждането и от него е
представена първоначално предявената искова молба, доказваща предявяване
на иска за главницата по втората заповед, съгласно Определение №
52/10.02.2022г. по ВЧГД № 5/2022г. по описа на Окръжен съд – Смолян.
При тези данни относно предявяване на установителния иск на
основание чл. 422, във връзка с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, искът е предявен в
едномесечния срок от получаване на съобщението по чл.415 ГПК, поради
което е процесуално допустим.
По същество искът, редуциран до сумата от 498.00лв. главница по
Договор за предоставяне на кредит № 297*, сключен на 11.05.2020г. е
основателен, по следните съображения:
4
Няма спор по делото, а и от приложен договор за предоставяне на
кредит № 297*, сключен на 11.05.2020г. между „ИЗ. Ф.“ ЕООД – С. и
ответника се установява, че договорът за кредит е сключен на основание
стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на потребителя
и посочващ индивидуалните условия на бъдещия кредит.
Съгласно чл.2, ал.1 от ДПК № 297* кредиторът се задължава да
предаде в собственост на потребителя сумата 2 156.00 лева, а
потребителят се е задължил да върне същата при условията на договора.
Ал.2 Към датата на сключване на договора потребителят има
непогасени задължения, произтичащи от предходен договор за кредит -
договор № 283400/31.01.2020г., като с предоставената сума потребителят
погасява непогасените стари задължения, произтичащи от предходния
договор: главница 1550.00 лева; 160.48 лева лихва; 425.52 лева такси; общо 2
156.00 лева.
Кредиторът е поел задължение да извърши вътрешен превод на
сумата при сключване на договора за погасяване на задължението на
потребителя.
Съгласно ал.4 т.4 от договора общо дължимата сума за плащане на
кредита е в размер 2 903.05 лева, при предоставяне на обезпечение по чл.3,
ал.1 и изплащане на погасителните вноски в срок; 4.1 Общо дължима сума
при непредставяне на обезпечение и изплащане на погасителните вноски 3
442.09 лева.
Годишен процент на разходите по кредита е 48,3%.
Фиксиран годишен лихвен процент 40,15%.
Съгласно чл.4 ал.3 от договора потребителят погасява
задълженията си по договора с погасителен план за периода 10.06.2020г. –
01.01.2022г., с внасяне на 20бр. погасителни вноски.
От заключението на вещото лице се установи, че по силата на
договор за предоставяне на финансови услуги-потребителски кредит от
разстояние № 297*/11.05.2020г. при условията на ЗПФУР и със съгласие с
общите условия, в полза на ответника е била отпусната сумата в размер на
2 156.00 лева, по искания от нея начин, като с цялата сума е погасен кредита
по договор № 283400/31.01.2020г. към същата институция; Т.2 по договора е
извършено само едно плащане; Т.З внесена е сумата от 150.01 лева, с която е
погасена 89.84 лева неустойка и 60.17 лева лихва, без погашение по
главницата; Т.4 размера на остатъчната дължима сума е 3 292.08 лева, в т.ч.,
главница 2 156.00 лева, договорна лихва 686.88 лева и неустойка 449.20 лева,
законова лихва, дължима от 16.09.2021г. до 23.06.2022г. – 168.29 лева.
Сключеният между страните договор за предоставяне на кредит №
297*, безспорно има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла
на чл.9, ал.1 Закона за потребителския кредит ЗПК/. Съгласно ал.2 на чл.9
страните по договора са потребителят и кредиторът. Договорът има
възмезден характер, което ще рече, че кредиторът има право да получи
възнаграждение, под формата на възнаградителна лихва, такси и разноски,
които са част от предметното съдържание на договора при индивидуални
клаузи или на общите условия, при които е сключен.
5
Съгласно чл. 24 ЗПК „За договора за потребителски кредит се
прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите“.
Съгласно чл. 22 ЗПК „Когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен“.
Съгласно чл.11, т. 7, т.8, т.9 Договорът за кредит следва да
съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му; т.8
лихвения процент по кредита, условията, приложими по отношение на
лихвения процент; 9. годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
Основателността на предявения от ищеца иск следва да се
прецени на база доказаните от него факти, а именно извършен превод на
ответника на договорената с договора сума. Безспорно се установи този факт
от изслушаната ССчЕ, че в полза на ответника от ищеца е била преведена
сумата в размер 2 156.00 лева по искания от нея начин, с която сума е
погасено предходно нейно задължение към ищеца по договор за кредит
283400.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл.12, ал.1, т.7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Нарушението на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на изначална
недействителност, защото последиците й са възникнали при самото
сключване на договора. Когато договорът е недействителен, заемателят
дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане
на лихвата и другите разходи. / чл.23 ЗПК. /
Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати.
Спазване на императивните изисквания на чл.11, т.9, т.9а и т.10
ЗПК изисква да са посочени всички разходи, които трябва да заплати
длъжника и да бъдат включени в ГПР, а последният да има ясна методика за
потребителя относно дължимите по договора за суми. В конкретния случай
чл.2 ал.4 т.5 от договора е посочено, ГПР е 48, 3 %, но от общото посочване
на този процент потребителят не може да направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Съгласно чл.3 от договор в полза на кредитора е уговорено
обезпечение, чрез банкова гаранция или поръчителство, а според ал.2 при
евентуално неизпълнение от страна на кредитополучателя на поетите
ангажименти за предоставяне на поръчителство възниква основание за
заплащане на нестойка в размер 539.04 лева. Уговореното в чл.3 задължение
на потребителя да заплати неустойка, при неизпълнението на задължението
си за предоставяне на обезпечение на кредитора, има характера на
6
допълнителен разход, който се включва при формирането на ГПР. В тежест
на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за
ползвания финансов ресурс, което води до извода, че уговорките в договора в
частта на ГПР и ГЛП не отговарят на изискванията на чл.11, т. 7, т.8, т.9 ЗПК,
тъй като са поставили потребителя в подчертано неравностойно положение
спрямо кредитора, при липса на информация относно формулата при
изчисление на ГПР и ГЛП, посочени като крайни стойности, които на
практика остават непроверими. Кредиторът има задължението, съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК да предостави на потребителя пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи.
Предвид изложеното, съдът прие, че при сключване на договора
не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9, т.9а, във връзка с чл.33а и
чл.10 ЗПК, но в настоящото производство предвид претенцията за връщане
само на част от първоначално заявената главница в размер 498.00 лева ведно
със законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение по ЧГД № 336/2021г. по описа на Районен съд –
Девин, искът е основателен, предвид доказаността на фактите, че ответникът
е получил кредита от ищеца и не е върнал дължимата главница по същия в
пълен размер.
В тежест на ответника бе да докаже изпълнение на задължението
по сключения договор за заем в частта на главницата. Поради липса на
доказателства, от които да се приеме, че не дължи изпълнение на главното
задължение връщане на предоставена му в заем парична сума в чиста
стойност, предявения от ищеца иск за предоставената по договора главница е
основателен и следва да се уважи, ведно с последиците ангажиращи
отговорността на ответника за сторените от ищеца в настоящото и в
заповедното производство разноски, според уважения размер.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в тежест на ответника се
възлагат сторени разноски в заповедното производство 150.00 лева
юрисконсултско възнаграждение; държавна такса в размер на 25.00 лева; ДТ
15.00 лева за частна жалба.
Сторените от ищеца в настоящото производство разноски в
размер за ДТ 25.00 лева, 300.00 лева за експертиза и 300.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, което е съответно на фактическата и правна
сложност на делото и на извършената работа, съответно на размерите по чл.37
Закон за правната помощ, по чл.25 Наредба за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск
на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във връзка с чл.9
ЗПК, във връзка с чл.79 от “Из. Ф.” ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес гр. С. -
14*, р-н Тр., ж.к. Ив. В., ул. Б. № *, aп. *, представлявано от управителя Б. Ив.
Н., чрез юрисконсулт АЛ. С. ГЮР., със съдебен адрес гр. С. - 14*, р-н Тр., ж.к.
7
Ив. В., ул. Б. № *, aп. * съществуване на вземане спрямо К. М. К., с ЕГН
**********, от гр. Д., ул. Кр. № * в размер 498.00лв. главница по договор за
кредит № 297*/11.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
498.00 от подаване на заявлението в съда – 16.09.2021г. до изплащане на
задължението, както и разноски по делото 25.00 лева /двадесет и пет лева/ -
държавна такса и 150.00 лева /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско
възнаграждение, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, № 214/18.11.2021г. и № 16/16.02.2022г. по ЧГД №
336/2021г. по описа на Районен съд – Девин.
ОСЪЖДА К. М. К., с ЕГН **********, от гр. Д., ул. Кр. № * да
заплати на “Из. Ф.” ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес гр. С. - 14*, р-н Тр.,
ж.к. Ив. В., ул. Б. № *, aп. *, представлявано от управителя Б. Ив. Н., чрез
юрисконсулт АЛ. С. ГЮР., със съдебен адрес гр. С. - 14*, р-н Тр., ж.к. Ив. В.,
ул. Б. № *, aп. * разноски по делото в настоящото производство в размер
625.00 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист въз основа на издадените
заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК, № 214/18.11.2021г. и №
16/16.02.2022г. по ЧГД № 336/2021г. по описа на Районен съд – Девин, като се
съобрази размерът на вземането, установен в настоящото производство, след
влизане в сила на решението.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд - Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
8