Р Е Ш Е Н И Е
Номер 20.12.2021г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На петнадесети октомври
Година 2021
В
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и
секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното
от съдия Банкова гр. дело
N 3109 по описа за 2020 година, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Ищците – Л. и Н. Г., излагат в исковата молба, че са загубили сина си И.Г. при непозволено увреждане, настъпило на 23.07.2015г., вследствие на противоправни действия на ответника В.В.В., както и на служители на ответниците В. АД и Е.Ф.И. ЕООД. Поддържат, че на 22.07.2015г. е бил сключен договор за извършване на СМР между ответниците В. и В. АД – собственик на Кемпински хотел М.в гр. София. Към същата дата В. АД се е намирало в договорно правоотношение с третия ответник – Е.Ф.И. ООД, по силата на което на последния е било възложено изпълнението на функции по техническия процес на извършване на текущите ремонтни дейности на обекта, изразяващи се в: контрол на извършваните работи по реализирането на ремонтните дейности, възложени на отделните изпълнители на текущия ремонт; отговорност за изпълнението на текущите ремонтни дейности в съответствие с правилата за изпълнение на СМР и мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителните площадки и др.
В деня на злополуката В.В. се явил на обекта Кемпински хотел М., заедно с И.Г. и Г.Ц.. В. подписал протокол, че той и лицата с него са преминали инструктаж и са наясно с условията на работа, правилата за достъп до сградата, като и с условията, инструкциите за безопасност, здраве при работа и др. Около 22:50ч. пострадалият се качил на метално скеле в сградата на хотела, за да постави окачен таван. Няколко минути по-късно се вцепенил, залитнал и се отпуснал на тръбата на скелето. Пристигналият на място екип на ЦСМП констатирал смъртта с диагноза „удар от ел. ток, кома, екзитус леталис“.
Във връзка с инцидента било образувано досъдебно производство.
Ищците сочат, че смъртта на сина им е настъпила в пряка причинна връзка с виновното и неправомерно поведение и на тримата ответници /служители на ответниците – юридически лица/, които са извършили множество нарушения на законодателството и правилата за здравословни и безопасни условия на труда /ЗБУТ/ при извършване на СМР, както и за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000V. Извършената проверка от Инспекция по труда е констатирала следните нарушения, за които били съставени три наказателни постановления на ответника В. АД – Г. е бил допуснат до работа без трудов договор, без проведен инструктаж, не са били обезопасени кабелите за захранване и кабелите, захранващи преносими машини, като поради това и липса на оценка на риска и липсата на планирани подходящи мерки за предотвратяване на рисковете при работа, на обекта са оставени необезопасени ел. проводници, на места където е имало възможност за неволен допир до тях и кабели, захранващи ел. консуматори, върху които е могло да се осъществи механично въздействие, както и не е осигурено за работа скеле, отговарящо на изискванията.
Пряко отговорни за настъпването на инцидента са ответника В. и неизвестни лица – служители на ответниците -дружества, които са нарушили посочените по горе правила за ЗБУТ при извършване на СМР и за безопасност и здраве при работа по ел. обзавеждане с напрежение до 1000 V, като конкретните нарушения на всеки от ответниците са посочени в уточнителна молба от 26.05.2020г., вследствие на което по непредпазливост е била причинена смъртта на Г..
От смъртта на сина си ищците са претърпели подробно описани в исковата молба неимуществени вреди, които считат, че следва да бъдат обезщетени. Ето защо, предявяват обективно и субективно кумулативно съединени искове с пр. осн. чл.45, чл.49 и чл.86 от ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да им заплатят обезщетение от по 120 000лв. /съгласно допуснатото увеличение на иска по молба от 17.07.2020г./ на всеки, като частичен иск от по 200 000лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва от датата на смъртта.
В срока по чл.131 от ГПК по делото са постъпили писмени отговори от ответниците – юридически лица. Ответникът В. не депозира писмен отговор.
Ответникът В. АД поддържа, че исковата молба е нередовна, а по същество – неоснователна. Сочи, че липсва яснота кои точно негови служители са преките деликвенти и какви точно правила са нарушили, дали тези правонарушения са били извършени при или по повод на възложена работа, от кого и на кого е била възложена същата, каква е връзката им с инцидента.
Признава, че по силата на договор между страните, ответникът В. се е задължил да изпълни СМР – полагане на гипс-картон на обекта, но подчертава, че лицето се е задължило да изпълни дейностите на свой риск, като обезпечи необходимите хора, оборудване, съоръжения и материали. Никой от служителите на В. АД не е бил ангажиран с изпълнение на СМР на обекта. Сочи, че срещу В. вече е внесен обвинителен акт и е образувано наказателно дело, поради което счита, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК за спиране на делото.
Не оспорва и сключването на договор с третия ответник – Е.Ф.И. ЕООД с предмет управление и контрол на текущите ремонтни дейности на обекта. Счита, че именно с този договор собственикът на хотела е възложил на въпросното дружество на свой риск и чрез свои служители да контролира изпълнението на СМР и да отговаря за тяхното изпълнение в съответствие с правилата, както и да следи за спазването на мерките за опазване живота и здравето на хората на работните площадки. В изпълнение на договора, третият ответник е възложил работата по следене за спазването на ЗБУТ на лице, притежаващо необходимата квалификация и компетентност за това – Л.Т.. Ето защо, оспорва твърдението в исковата молба, че служител на ВГ – А.С.е бил назначен за отговорник по ЗБУТ на обекта, в който се е изпълнявал текущия ремонт, както и че същото лице е било главен енергетик в предприятитето, отговарящ за нормалното функциониране на силнотоковото оборудване на същия.
Оспорва
причина за смъртта на Г. да е удар от ел.ток. Оспорва твърденията за
неправомерно поведение от страна на свои служители, които да са причинили
инцидента. Оспорва констатираните от Инспекция по труда нарушения да са
причинна връзка с настъпването на вредните последици. Оспорва претенцията по
размер, като счита същата за несъобразена с принципа за справедливост. Оспорва
претенцията за лихва, като предявява възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на същата, поради изтичането на повече от 3 години от процесния инцидент.
В
указания срок писмен отговор подава и ответника Е.Ф.И. ЕООД. Поддържа сходни
основания за нередовност и неоснователност на исковата молба. Оспорва да е налице
причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и протовоправно
поведение на негови служители. Подчертава, че лицето В.В.
се е задължило по силата на договора за СМР с другия ответник, да изпълни
дейностите по полагане на гипс-картон на свой риск, поемайки и цялата
отговорност за правилното, сигурно и безопасно изпълнение на всички дейности по
обекта. Никой от служителите на Е.Ф.И. ЕООД не е бил натоварен със задължението
да провежда инструктаж и да осигурява ЗБУТ на лицата, работещи на обекта по
силата на договори с външните изпълнители, т.к. това е било задължение на
самите външни изпълнители, какъвто именно се явява ответника В.. Евентуално,
дори да се приеме, че някой от служителите е бил натоварен да съблюдава ЗБУТ,
счита че не носи отговорност, т.к. това лице се е отклонило съществено от
рамките на възложената му работа. Също оспорва причината за смъртта на И.Г..
Оспорва претенцията като завишена. Оспорва претенцията за лихва, като предявява
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на същата, поради
изтичането на повече от 3 години от процесния
инцидент.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
Установява
се от препис-извлечение от акт за смърт, че И.Н.Г. е починал на 23.07.2015г.
Видно от представеното
по делото удостоверение за наследници ищците са родители на починалия.
Представен е по
делото договор за управление на текущи ремонтни дейности на обект, сключен на
03.04.2015г. между ответника „В.“ АД – като възложител и „В.– В.А“ ЕООД /предишно наименование на ответника Е.Ф.И. ЕООД/
- като изпълнител. Съгласно посоченото в договора възложителят е собственик на
обект - Кемпински
хотел М.– гр. София. Във връзка с
извършването на текущи ремонтни дейности
по обновяване на фоайето на хотела, възложителят възлага на изпълнителя
да изпълнява функции по техническия процес на извършване на текущите ремонтни
дейности, като в чл. 2 от договора са уговорени конкретните функции, сред които
– да контролира извършените работи по реализирането на ремонтните дейности;
отговаря за изпълнението на текущите ремонтни дейности в съответствие с
правилата за изпълнение на СМР и мерките за опазване на живота и здравето на
хората на работните площадки; определя и предоставя на разположение на обекта
на възложителя длъжностно лице – специалист с подходящо образование и
квалификация, което изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗБУТ
на обекта, участва при изработването на инструкциите за безопасност и здраве и
ръководи, и контролира тяхното прилагане от изпълнителите на СМР, контролира
дейността на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, обезопасява
работните площадки при спазване на принципите за превантивност на безопасността
и опазване здравето на лицата, изпълняващи СМР на обекта. В чл.6 от договора е
посочено, че длъжностно лице – специалист и представител на изпълнителя на
обекта е г-н Л.Т.. С подписването на договора възложителят упълномощава
посоченото лице за свой представител на обекта.
Ангажирани са 2
бр. удостоверения, от които се установява, че лицето Л.А.Т., ЕГН **********, е
завършило успешно следните обучителни курсове: за координатор по безопасност и
здраве в проектирането и строителството по програма на ИА „Главна инспекция по
труда“ и за длъжностно лице по безопасност и здраве в строителството.
Ангажиран е по
делото договор от 22.07.2015г., сключен между ответниците
„В.“ АД – като възложител и В.В.В. – като изпълнител,
със следния предмет: възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни с
осигурени от него сили и средства СМР по полагане на гипс-картон на обект Хотел
М.София, бул. „****. Посочено е, че изпълнителят носи цялата отговорност за
правилното, сигурно и безопасно изпълнение на всички дейности на обекта,
предмет на договора. Уговорено е, че изпълнителят има право да предоставя
работи, предмет на договора, на друг изпълнител /подизпълнител/, без да е
необходимо изричното съгласие на възложителя.
От Протокол,
съставен на 23.07.2015г. и подписан от страна „В.“ АД и В.В.,
се установява, че с оглед осигуряване на достъп до обекта и СМР по полагане на
каменни настилки, изпълнителят В. сочи следните осигурени от него лица, с чието
съдействие ще извърши възложените съгласно договора от 22.07.2015г. СМР – И.Н.Г.
и Г.И.Ц.. В т.2 от протокола е посочено, че лицата са преминали инструктаж и са
наясно с условията на работа и правилата за достъп и работа в сградата на
обекта, без това обстоятелство да е потвърдено с подпис и на въпросните лица.
По делото е
приета декларация от 22.07.2015г., подписана от В.В.В.,
в която лицето е посочило, че е запознато с условията, инструкциите и
правилника по пожаробезопасност, аварийна
безопасност, трудова безопасност и здраве при работа, касаещи работата в и
около територията на Хотел М.София и е заявило, че ще инструктира, следи,
съблюдава и контролира наетите от него лица и/или служители за спазването на
всички норми по ЗЗБУТ.
По делото е
приет като писмено доказателство протокол за оглед на местопроизшествието в
условията на чл.212, ал.2 от НПК, изготвен на 24.07.2015г. от следовател при СлО на СГП И.Д.. В протокола е описано, че предмет на
огледа е помещение, находящо се в хотел К.З..
Помещението се намира в начална фаза на ремонтни дейности. Вътре са намерени
две скелета, съответно с височина 2 и 3 метра. От тавана вляво от входа, близо
до крайната лява стена, е намерена висяща свободно тръба от въздуховод.
От тавана и успоредно на него в цялото помещение са намерени кабели, свободно
висящи към стените на помещението. Върху тях са намерени клеми, като на някои
от кабелите от клемите излизат, срещуположни на входящите метални жици, които
лежат върху основите за окачен таван. На разстояние 3.30 м., вдясно по диагонал
на входа, е намерен труп на мъж, разположен в легнало на пода положение. Самоличността
на мъжа е установена – И.Н.Г.. Спрямо входа на помeщението, на
около 1.50 м. са намерени изводи на кабели в зелена гофрирана обвивка,
завършващи с два гнездови контакта с нарушена цялост. От лявата страна на едно
от скелетата е намерен закрепен в горния край прожектор, включен в двугнезден контакт с нарушена цялост, висящ около ъгловата
тръба. В другото гнездо на контакта е намерена включена бормашина, оставена
легнала на пода под скелето. В края на снопа кабели на тавана, в близост до
срещулежащата на входа стена, кабелите завършват в пластмасови букси, като от
букса вдясно от скелето е намерена стърчаща необезопасена жица.
В доклада за
извършен оглед, съгласно Постановление за назначаване от 29.07.2015г. по ДП
№241/2015г. по описа на СО – СГП, е посочено, че към датата на извършването му,
са констатирани множество ел. проводници, които минават по тавана на
помещението. Стърчащите оголени проводници, които са констатирани при първия
оглед на местопроизшествието, са отстранени. Необезопасените пластмасови букси
и проводници са обвити с изолационна лента.
Приет е по
делото Протокол за извършена проверка на 24.07.2015г. от Дирекция „ Инспекция
по труда Софийска област“ – гр. София. В протокола е посочено, че при
извършване на проверката са констатирани следните нарушения: „ВГ“ в качеството
си на възложител по см. на пар.1,т.1 от Наредба №2 от
22 март 2004г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР /ДВ бр.
37 от 2004г./ и работодател по см. на пар.1, т.1 от
ДР на КТ: е разрешил, когато при работа с ръчни преносими инструменти или
лампи, се налага удължаване на захранващия им кабел, да се използват щепселни съединения, които не съответстват на
характеристиките на средата, в нарушение на чл.5, ал.2 от ЗЗБУТ вр. с чл.405, ал.1 от Правилник за безопасност и здраве при
работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V /обн. ДВ бр.21 от
2005г./; е разрешил кабелите, захранващи преносими машини да се полагат и
защитават срещу механични въздействия по начин, който не изключва възможността за
тяхното повреждане или затрупване, в нарушение на чл.5, ал.2 от ЗЗБУТ във вр. с чл.431, ал.2 от посочения Правилник; не е изпълнил
задължението си по чл.6 от Наредба №2 за минималните изисквания за ЗБУТ при
извършване на СМР, като не е изисквал спазването на правилата и нормите на ЗБУТ
от строителите и е разрешил използването на скелета без предпазен горен и
среден парапет и без бордова лента, с което са създадени предпоставки за
трудови злополуки в нарушение на чл.127, ал1, т.3 от КТ и чл.6 от Наредба №2 за
минималните изисквания за ЗБУТ. За предотвратяване и отстраняване на
констатираните нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от
тях, на осн. чл.404, ал.1 от КТ, Инспекцията е дала
задължителни предписания.
По делото за
ангажирани три броя наказателни постановления, издадени от Дирекция „ Инспекция
по труда Софийска област“ – гр. София на 30.09.2015г. във връзка с
констатациите, извършени по време на въпросната проверка от 24.07.2015г., с
които на „В.“ АД са наложени имуществени санкции.
По делото е
изслушано заключението на съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р М. Г..
Вещото лице подробно е обсъдило в заключението си приетата по делото медицинска
документация, поради което съдът не я обсъжда отделно, както и хистологичните
препарати, съхранявани в УМБАЛ „Александровска“, до
които достъп вещото лице е получило въз основа на издаденото му съдебно удостоверение.
Заключението на
вещото лице е, че смъртта на И.Г. с категоричност е причинена от електрически удар,
като входното място е гръдният кош. Това е видно от установените при
хистологичното изследване електрометки /електрически
знаци по кожата на гръдния кош, които показват мястото на влизане на
електрическия ток/. Установени са някои хронични изменения в миокарда, на
белите дробове и на черния дроб, които е възможно да са следи от употреба на
етилов алкохол, но вещото лице категорично заявява, че тези морфологични
промени нямат връзка със смъртния изход. Заключението е пълно и компетентно
изготвено, не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.
По делото са
изслушани първоначално и повторно заключение на съдебнотехническа
експертиза.
В заключението
на СТЕ, изгответно от вещото лице И.Ш., се посочва следното:
Естеството на
извършваната от пострадалия работа е „СМР по монтаж на окачен таван с гипсокартон“. При изграждането на такъв тип тавани първо се
изпълнява метална скара от монтажни и носещи профили. За целта се използват
перфоратор и винтоверт, след което гипсо-картонените плоскости се монтират на идеално хоризонтираната монтажна скара от монтажни профили с
помощта на винтоверт и рапидки.
След това се полага гипсова шпакловка и евентуално – боя. Изискванията за
безопасност при такъв тип работа са – достатъчна осветеност в помещението
/дневна или близка до дневната светлина/; обезопасено метално скеле, стълба и
допълнителни машини /перфоратор, винтоверт,
бормашини, ъглошлайф, подвижен прожектор и др./;
работно облекло и предпазни средства /маска, очила, ръкавици, фазомер/; провеждане на начален инструктаж на работещия с
вписването му в книжата за инструктаж и
издаване на служебна бележка за личен инструктаж за личното му досие – което се
съхранява при възложителя; проведен инструктаж на работното място; създадена
оценка за риска за даденото работно място /площадка/ от длъжностното лице
„специалист по ЗБУТ“; спазване на всички правила по обезпечаване на ЗБУТ и
предписанията на органите по ЗБУТ – координатор ЗБУТ и специалист по ЗБУТ,
както и на главния енергетик; работа на обекта само с фабрично изготвени и
калибрирани ел. машини, съоръжения и уреди.
Вещото лице
сочи, че най-вероятният механизъм на злополуката е осъществен по време на
работа при допир на пострадалия до необезопасени проводници. Основните причини за настъпването й са обособени в две групи. На
първо място – от оргнизационно-технически характер:
неупражнен достатъчно ефективен контрол от страна на ответниците
за извършване на СМР с осигурени ЗБУТ, като са допуснали наличие на опасности и
производствен риск от поразяване с ел. ток. На второ място – от субективен
характер: неспазване от страна на пострадалия на чл.33 от ЗБУТ , който
задължава всеки работещ да полага грижи за здравето и безопасността си, като е
допуснал неволен допир до оголени проводници, които са били под напрежение.
Вещото лице отново изтъква, че за целта на пострадалия е следвало да бъде
проведен първоначален инструктаж и същият да е бил вписан срещу подпис на
лицето в нарочната Книга за начален инструктаж. Няма данни и лицето да е
ползвало работно облекло и лични предпазни средства. Вещото лице сочи, че от
протокола за извършения първоначален оглед се установява, че няма данни
констатираните множество ел. проводници, които минават по тавана на
помещението, да са лежали на метални скари между окачения таван и тавана на
помещението, каквито са изискванията на техниката за безопасност в случая.
Необезопасените проводници и пластмасови букси не са били обвити с изолационна
лента.
Не са
ангажирани документи, които да удостоверяват извършени проверки и давани
препоръки от представители на „В.– В.А“ ЕООД и „В.“
АД по спазване на ЗБУТ на обекта, което дава на вещото лице основание за
извода, че не е осъществен ефективен контрол по спазване на изискванията на
ЗЗБУТ от работещите на обекта. Не се установява наличието на инструкции по
безопасност и здраве или други документи, от които да се установи прякото
участие на „В.– В.А“ ЕООД в тяхното изработване,
както и ръководството и контрола за тяхното прилагане от подизпълнителите на
обекта. Не се установява осъществяването на контрол от страна на представител на „В.– В.А“ ЕООД върху дейността на лица, самостоятелно
упражняващи трудова дейност на обекта. Анализът на приетия по делото Протокол
за оглед на местопроизшествието от 24.07.2015г. и приложения снимков материал,
направен по време на огледа, според вещото лице налага извода, че не са спазени
изискванията за ЗБУТ, регламентирани в чл.61 от Наредба №2/22.03.2004г. за
минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР /необезопасено скеле/,
както и на чл.431, ал.1 и 2 на Правилник за безопасност и здраве при работа по електроообзавеждането с напрежение до 1000 V – оголени
проводници и контакти, липса на скари за кабелите. Допуснатите нарушения
показват липса на ефективни мерки от представители на „В.– В.А“
ЕООД по обезопасяване на работните площадки и опазване здравето на лицата,
изпълняващи СМР на обекта.
Извън горното,
експертизата сочи, че по делото не са представени доказателства, че
възложителят „В.“ АД е разполагал с назначен координатор по безопасност и
здраве на обекта, а „В.– В.А“ ЕООД – със специалист
по ЗБУТ, което според него е било задължително.
Вещото лице
подчертава, че няма данни по делото на пострадалия да е бил проведен начален
инструктаж и инструктаж на работното място. Няма приложена Книга за
инструктажите и служебна бележка, която да се съдържа в личното му досие, т.к.
за пострадалия изобщо няма данни да съществува лично досие. Последният е бил
допуснат до обекта без подписан трудов или друг договор.
В заключението
на повторната СТЕ на вещото лице Е.Г. се посочва следното:
Собственик и
възложител на обекта е „В.“ АД. Като такъв, той следва да изпълни всички
изисквания на Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за ЗБУТ
при извършване на СМР и ЗЗБУТ. Като изпълнител по договора от 22.07.2015г.
ответникът В. също е следвало да изпълнява предписанията на посочените
нормативни актове при изпълнението на дейността, за която е бил ангажиран –
полагане на гипс-картон. Възложителят „В.“ АД е сключил договор с „В.– В.А.“ ЕООД за организиране и контролиране на извършваните
текущи ремонтни дейности от различни физически и юридически лица – изпълнители,
но с този договор не е възложено изготвянето на план за безопасност, като дейностите
по полагане на гипс – картон в обекта попадат в обхвата на Наредба №2 от 22
март 2004г. и за тяхното извършване е следвало да има изготвен план по
безопасност, какъвто вещото лице не установява да е налице.
Възложителят
или упълномощеното от него лице определят координатори по безопасност и здраве,
които следва да са правоспособни лица с квалификация, професионален опит и
техническа компетентност в областта на проектирането, строителството и
безопасното и здравословно изпълнение на СМР. Възложителят или упълномощеното
от него лице не се освобождават от отговорност по отношение осигуряването на
ЗБУТ, независимо от това, че в процеса на договаряне са определени един или
повече координатори /чл.6 от Наредба №2 от 22 март 2004г./.
Не се
установява да е осъществяван контрол по спазването на нормите и изискванията на
законодателството и за изпълнението на задълженията на самите работещи във
връзка със ЗБУТ. Не са ангажирани доказателства за осъществен такъв контрол –
протоколи от проверка, доклади до работодателя, чек-листове и др. Не се
установява да е проведен инструктаж на ответника В., съгласно чл.11, ал.3 и 6 от
Наредба №РД – 07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на ЗБУТ, който според вещото лице е следвало да бъде извършен от
възложителя. Няма данни и за проведен инструктаж на координатора Л.Т., като
вещото лице изрично сочи, че такъв е следвало да има, независимо от сключването
на договора между ответниците – юридически лица, т.к.
възложителят не е освободен от това свое задължение.
Естеството на процесните СМР е посочено в повторното заключение като вид
дейности и етапи, идентични с описаните в първоначалното такова. От гледна
точна на изискванията за беозпасност, вещото лице
сочи, че на първо място лицето е следвало да има нужната квалификация и умения
за работа с ръчни преносими ел. инструменти. Независимо от вида на отношенията
работодател – работник /трудови или други/, лицето упражняващо такава дейност
следва да е преминало начален инструктаж и инструктаж на работното място, което
задължително се документира с подписа на лицето и на инструктиращия. Лицето,
извършващо инструктажа, следва да е преминало обучение, съгласно Наредба №РД –
07-2 от 16.12.2009г. и да му е било възложено със заповед от работодателя
извършването на съответния инструктаж. При извършване на дейността, самото лице
е следвало да бъдат осигурени лични предпазни средства и специално работно
облекло. Рисковете при извършването на конкретната дейност са: работа на
височина, работа с преносими ел. инструменти и удар от ел. ток, риск от
нараняване и експозиция на прах и шум. Механизмът на настъпване на злополуката
вещото лице също е посочило – по време на монтажа пострадалият е попаднал под
въздействието на ел.ток, като най-вероятен източник са неизолираните ел. проводници,
които са останали от премахването на съществуващите осветителни тела.
Причините за
настъпилата злополука са от организационен характер. Фаталният инцидент е
резултат от пренебрегване на един от основаните принципи на ЗБУТ – информиране,
запознаване на лицата, които извършват трудова дейност на една работна площадка
за рисковете и опасностите на работното място. Вещото лице изтъква и липсата на
координация между отделните изпълнители на обекта: текущ ремонт на хотел „М.“
гр. София.
Допуснатите нарушения
на правилата за безопасност на труда вещото лице обобщава като: неизпълнение от
страна на възложителя на задължението му да направи и документира инструктаж на
работниците и служителите, съгласно чл.11, ал.1, т.3 и чл.11, ал.5 от Наредба
№РД – 07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ - „Работодателят осигурява провеждането
на инструктажи по безопасност и здраве при работа
на всеки работещ независимо от срока на
договора и продължителността
на работното време, вкл. и на
работещи от други предприятия, които ще работят
на територията на предприятието; Инструктажите,
проведени по реда на наредбата,
се документират в Книги за инструктажи
съгласно приложение
№ 1.“; неспазване от страна и на тримата ответници на
правилото на чл.18 от ЗЗБУТ – „Когато един обект, работно помещение или
оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко
предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност
осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за
рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване на работещите
от тези рискове.“; неизпълнение от страна на координатора по безопасност и
здраве Л.Т.на задължението му по чл.9, ал.2, т.К и Л и чл.11 от Наредба №2 от
22 март 2004г. за минималните изисквания за ЗБУТ – за изработване на план за
безопасност и здраве, чрез който да се минимизират съществуващите рискове; и
тримата ответници са допуснали неспазване на
правилата на чл.16, буква „в“, чл.19, ал.2 и чл.20, т.2 от същата Наредба №2,
като са допуснали работата на обекта да се извършва без изработването и
свеждането до знанието на работниците на инструкция по безопасност и здраве при
експлоатация на ел. съоръжения и работно оборудване; неспазване от страна на
Л.Тенев на чл.23 от същата Наредба №2, съгласно които следва да се отстраняват
от строителната площадка лица, които не спазват правилата за ЗБУТ и с действията
или бездействията си застрашават своята или на останалите работници
безопасност, както и нормата на чл.24 от Наредба №2, която повелява на
строителната площадка да се допускат само лица, които ползват осигурените им
лични предпазни средства и работно облекло.
Първоначалната
и повторната СТЕ се подкрепят взаимно, изготвени са компетентно и в пълнота
отговарят на поставените въпроси, поради което съдът ги кредитира.
За
установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото е проведен
разпит на свидетели и е изслушано заключение на съдебно-психиатрична
експертиза, която е компетентно изготвена и не оспорена от страните, поради
което съдът я кредитира изцяло. От заключението се установява, че
преживяванията на ищцата Г., след като научила за смъртта на сина си, имат
характера на остра реакция на стрес, след което се е оформила смесено-тревожно
депресивна реакция при разстройство в адаптацията. Острата стресова реакция е
отзвучала за няколко дни. Последващата
смесено-тревожно депресивна реакция при разстройство в адаптацията е със
следната симпроматика: безсъние, повишена тревожност,
раздразнителност, затруднения при изпълнението на ежедневни дейности, липса на
желание за общуване, понижено настроение. Към датата на изготвяне на заключението,
симптомите на смесената тревожно депресивна реакция са отзвучали, като са
налице психологични последици – чувство за непреодолима загуба, засилена самоизолация, безсъние, нарушения в настроението. Вещото
лице категорично посочва, че внезапната загуба на дете е събитие с висок стресогенен потенциал, при което е налице категорична
причинно-следствена връзка между състоянието на ищцата и загубата на нейния
син. Ищцата не е боледувала и към настоящия момент не боледува от същинско
психично заболяване.
При
разпита в съдебно заседание свидетелката Ю.Х.заявява, че познава Л., Н. и синът
им И.от 1997г. Отношенията между родителите и момчето били нормални, не е
чувала между тях да има пререкания и неразбирателства. Живеели заедно в едно
домакинство. Тъй като във Враца безработицата била голяма, след казармата
момчето започнало да работи в София. Ищцата споделяла на свидетелката, че той
вече помага за сметките, за храна. Идвал си в събота и неделя, а понякога и
през седмицата – казвал, че зависи от работата, т.к. работел на частно, в
строителството.
След смъртта на
сина им, поведението на ищците се променило. Л. споделила на свидетелката, че
животът за тях е свършил, защото И.– единственото им дете, е загинал. От
трагедията и двамата се затворили. Л. само плачела, а Н. казвал, че не му се
живее. Тя започнала да приема транквиланти и
обезболяващи. Н. спрял да излиза от вкъщи и много отслабнал. Преди смъртта на И.бил
здрав, прав човек, най-добрият водопроводчик в града. А сега бил много зле,
дори развил онкологично заболяване.
При разпита
свидетелят И. Б.заявява, че познава Н. и Л. отдавна, били съседи, живеели в
една махала. Познава ги като добро семейство, работливи хора. Семейните им
отношения били много добри, свидетелят познавал И.от малък. Изучили го,
отгледали го, след което И.отишъл да работи в София, т.к. във Враца нямало
работа. Докато работел в София, се прибирал поне два пъти в месеца, за да види
майка си и баща си. Помагал им, купувал им храна, работел по градината, а след
инцидент с пожар, при който ищците влезли в болница, И.се грижел за тях, т.к.
бил тяхното единствено дете. След смъртта му много се променили, плачели и
всяка седмица искали от свидетеля да ги кара на гробища. Н. не е излизал от
вкъщи повече от година и половина, а Л. споделила на свидетеля, че е отслабнал
и се е вглъбил в себе си.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите като непосредствени, незаинтересовани и подкрепящи
се взаимно.
По делото е
проведен разпит и на лицето Б.Л.Т., която заявява, че си спомня да е участвала
в проверка в хотел „М.“ в София в качеството си на служител към „Главна
инспекция по труда“. Имало сигнал за злополука и тя участвала в разследването.
Помни, че зад рецепцията правели ремонт и имало пострадал човек. Не помни нито
какви нарушения са констатирани, нито какви точно принудителни административни
мерки са били предприети. Съдът констатира, че показанията на свидетелката са
неинформативни и не установяват подлежащи на доказване релевантни по делото
факти, поради което и не ги обсъжда подробно.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна:
Предявени са в
условията на кумулативно съединяване иск с пр. осн.
чл.45 от ЗЗД срещу ответника В. и искове по чл.49 от ЗЗД срещу ответниците – юридически лица.
В съдебната
практика трайно се приема, че е допустимо ангажирането на солидарната
отговорност между прекия причинител на деликта и на
предприятието - възложител на работата, при изпълнението на която същият е бил
осъществен, както и да бъде ангажирана солидарно отговорността за непозволено
увреждане на различни предприятия, когато организацията на работата,
ръководството и контролът й са осъществявани едновременно от служители и на
двете предприятия /Постановление №17 от 18.11.1963г., Пленум на ВС/. Това е така, защото, макар да произтича от
различни юридически факти, отговорността на тези лица спрямо пострадалия
настъпва при т.нар. неистинска солидарност. Прекия деликвент
отговаря на осн. чл.45 от ЗЗД и при пълно и главно
доказване от страна на ищеца на предпоставките за възникване на деликтната отговорност - противоправно деяние , в причинна връзка с което са настъпили вреди в правната сфера на ищеца, като вината
се предполага на осн. чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по
исковете за ангажиране на безвиновната
гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД
е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа
от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод
изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното
поведение и причинения вредоносен резултат. Установяването на вината на
конкретни длъжностни лица не е необходимо.
Ищците са
материално легитимирани да търсят обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния син, доколкото се намират в
кръга на лицата, очертан с Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС.
По иска с пр. осн. чл.45 от ЗЗД:
Съдът намира,
че в настоящият случай са установени всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по предявения иск срещу ответника В.В.В.. Допуснатите от същия нарушения на правилата за
безопасност на труда, подробно описани по-горе, водят до категоричен извод за
наличие на причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на сина на ищците. От
ангажираните доказателства се установява, че по силата на договора от
22.07.2015г. ответникът „В.“ АД е
възложил на ответника В. да изпълни СМР по полагане на гипс-картон на обект хотел
„М.“, София, като изпълнителят има право да предоставя работи, предмет на
договора, на подизпълнители. От протокола от 23.07.2015г. е видно, че В.В. е посочил И.Г. като лице, с чието съдействие ще изпълни
възложените му с договора от 22.07.2015г. СМР, като в самия протокол действително
е посочено, че се касае за СМР по полагане на каменни настилки. Независимо от
това, от анализа на приложените доказателства може да се направи категоричен
извод, че Г. се е намирал на строителната площадка именно по възложение от В.. По този факт всъщност не е налице и спор
между страните. Между ответника В. и починалия е бил сключен в устна форма
договор за извършване на отделни работи, предмет на договора за изпълнение на
СМР по полагане на гипс-картон на обект хотел „М.“, София, в качеството му на
„подизпълнител“. Липсата на трудово правоотношение и установяването на злополуката като трудова по
надлежния ред от компетентния орган, изключва отговорността на В. за обезвреда
като работодател. Независимо от
това, той е бил длъжен да изпълнява
всички предписания за ЗЗБУТ и приложимите подзаконови актове, подробно описани
по-горе при установяване на спора от фактическа страна, както и да следи за
спазването им от страна на ангажираните от него лица, на осн.
пар1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ, съгласно който "Работодател"
е понятието, определено в §
1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса
на труда, както и всеки, който възлага работа
и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.“.
Бездействието му е довело на настъпването на негативните последици, а именно –
смъртта на Г. от електрически шок. Установени са всички елементи от фактическия
състав на деликтната отговорност, поради което искът
е основателен и следва да бъде уважен.
По исковете с
пр. осн. чл.49 от ЗЗД:
От съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства и експертните заключения на
първоначалната и повторна СТЕ, съдът достига до извод, че служителите на ответниците „ В.“ АД и „Е.ф.и.“ ЕООД с действията и
бездействията си по отношение на цитираните по-горе задължения - нормативни и
договорни, са допринесли пряко за настъпване на вредоносния резултат - смъртта
на И.Г..
Ответникът „В.“
АД е легитимиран да носи отговорност по силата на чл.49 от ЗЗД като възложител
на работа на прекия деликвент В.В.,
а ответникът „Е.ф.и.“ – като лицето, на което е било възложено организирането и
контролирането на извършваните текущо ремонтни дейности от различните
изпълнители, вкл. и обезопасяването на работните площадки, изпълнението и
контрола по спазването на ЗБУТ на обекта. Установи се по безспорен начин, че
възложителят на работата по силата на договора от 22.07.2015г. „В.“ АД не е
изпълнил задълженията си като възложител по см. на 160 от ЗУТ и собственик на процесния обект – хотел „М.“, свързани с осигуряването на
ЗБУТ - да осигури извършването на обучение и инструктаж на работниците и
служителите по осигуряване на ЗБУТ и да документира надлежно инструктажа, да
изработи план по безопасност и т.н. Сключването на договора за управление и
контрол на текущи ремонтни дейности от 03.04.2015г. с втория ответник –
търговско дружество, според настоящия съдебен състав не освобождава възложителя
от задължението му да следи за спазването на ЗБУТ /вж. чл.6 от Наредба №2 от 22
март 2004г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР/ , а напротив – води до възникване в неговата
правна сфера на задължението да следи и контролира начина, по който насрещната
страна по договора изпълнява възложените й функции по изпълнение и контрол на
спазването на изискванията за ЗБУТ. В противен случай, възложителят отговаря и
за лошия избор на изпълнител, и за липсата на осъществен контрол, когато в
следствие на това са настъпили вреди за здравето и живота на работещите на
обекта.
Установява се
по категоричен начин и че определеното длъжностно лице, служител на „В.– В. А“ ЕООД – специалист и представител на изпълнителя по
договора от 03.04.2015г., е допуснало съществени нарушения на правилата за
ЗБУТ, вкл. и що се касае до Правилника за безопасност и здраве при работа по електроообзавеждането с напрежение до 1000 V, като не са
предприети необходимите ефективни мерки по обезопасяване на работната площадка
и опазване здравето на лицата, изпълняващи СМР на обекта.
Неспазването на
подробно описаните по-горе изисквания за безопасност и здраве и като цяло липсата
на адекватна организация на процеса при изпълнение на задълженията за взаимна
информираност между отделните участници в процеса по извършване на ремонтните
дейности, в крайна сметка са довели до създаването на съответните предпоставки
и възникването на процесния инцидент, който е бил
напълно предотвратим при спазване на нормативните предписания за охрана на
труда.
Ето защо, съдът
намира, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността и на двамата
ответници – юридически лица, по чл. 49 от ЗЗД, наред с прекия деликвент
– ответника В.. Задължението за обезщетяване на претърпените от ищците
неимуществени вреди от тримата ответници, макар и
възникнало на различни основания, съгласно изложеното по-горе, е солидарно.
При определяне на размера на дължимото
обезщетение съдът взе предвид
правилото на чл. 52 от ЗЗД, както и Постановление № 4 от 23. 12. 1968г. на Пленума на
ВС: при съобразяване със силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията, предвид необратимия характер на загубата
и нейната внезапност; младата възраст на пострадалия
/на 34 години/ и възрастта на ищците /59 и 55 години към датата на деликта/; обстоятелството,
че болката от загубата на
дете е непреодолима; като съобрази факта,
че семейството
няма други деца, при което родителите са изцяло
сами в мъката си и напълно лишени
от подкрепа; установените от събраните по делото доказателства
за емоционалния отпечатък, който събитието е оставило върху тях и като съобрази социално-икономическите условия на живот
в страната към датата на деликта и към
настоящия момент, съдът
намира, че сума в размер на
100 000 лева за всеки от ищците е подходяща
за обезщетяване на причинените неимуществени вреди. За горницата над тази сума искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Релевираното в хода на устните състезания от
процесуалния представител на ответника „Е.ф.и.“ ЕООД - адв.
К., възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия не следва да се обсъжда от съда, т.к. е несвоевременно
заявено и съответно е преклудирано.
Основателно е обаче своевременно релевираното
и от двамата ответници възражение за погасяване на
вземането за лихва за целия период от над три години преди датата на исковата
молба. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, когато задължението произтича от непозволено увреждане длъжникът се смята
в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на увреждането,
което в случая е настъпилата смърт на 23.07.2015г. Съгласно чл.111, б.В от ЗЗД
обаче вземанията за лихва се погасяват с кратка тригодишна давност. Исковата
молба е депозирана в СГС с вх. № 32140/11.03.2020г. Следователно, възражението
за погасяване на вземането за лихви е основателно за целия период от над три
години преди 11.03.2020г. Законна лихва върху присъденото обезщетение следва да
се присъди от 11.03.2017г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.1 вр. с чл.38,
ал.2 от ЗА ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на адв. Дружество „Ч., П.и И.“ сумата от 8 000
лв. – адвокатски хонорар с ДДС.
На осн. чл.
78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците
сторените от тях разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ответникът „В.“АД е представил списък с разноски по чл. 80 от ГПК, от който,
както и от представените доказателства, се установява заплащането на 1110 лв.
деловодни разноски и 15 300 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС
или 12 750 лв. без ДДС. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно. Изчислен по
реда на НМРАВ, минималният адвокатски хонорар, съобразен с материалния интерес
на делото, възлиза на 6 330 лв. Заплатеният от ответника го превишава над
два пъти. Действително, делото притежава фактическа и правна сложност, които
според съда обосновават заплащането на възнаграждение в размер над минималния –
по същото са извършени множество процесуални действия: разпит на свидетели,
изслушване на експертизи, проведени са значителен брой съдебни заседания, в
които винаги е присъствал процесуален представител на ответника – но
заплатеният хонорар се явява прекомерен и следва да бъде намален до сумата от 8 000
без ДДС или 9 600 лв. с включен ДДС /колкото е определи съда и на
процесуалния представител на ищците на осн. чл.38,
ал.2 от ЗА/. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищците следва да
заплатят на ответника „В.“ АД сумата от 1 785 лв.
С отговора на искова молба ответникът „Е.ф.и.“
ЕООД е претендирал разноски, но поради липса на представени по делото
доказателства за тяхното извършване, съдът не присъжда такива.
На осн.
чл.78, ал.6 от ГПК тримата ответници следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка на СГС сумата от 8 000 лв. – държавна такса и 833,33 лв. – разноски или
общо сумата от 8 833,33 лв.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН ********** ***, „В.“ АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:*** и Е.Ф.И. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, р-н Централен, бул. ******солидарно
да заплатят на Л.И.Г., ЕГН ********** и Н.Ц.Г., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, сумата от по 100 000
лв. на всеки – обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от
смъртта техния син – И.Н.Г., настъпила на 23.07.2015г., ведно със законната
лихва върху сумите от 11.03.2017г. до окончателното плащане, като за разликата
над 100 000 лв. до предявения размер от 120 000 лв., като частичен от
200 000 лв. ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН ********** ***, „В.“ АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:*** и Е.Ф.И. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, р-н Централен, бул. ******да заплатят на адв.
дружество „Ч., П.и И.“, БУЛСТАТ ******сумата от 8 000 лв. – адвокатски хонорар с ДДС.
ОСЪЖДА Л.И.Г., ЕГН **********
и Н.Ц.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят на „В.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1 785 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН **********
***, „В.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** и Е.Ф.И. ЕООД,
ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:***, р-н Централен, бул. ******да
заплатят по сметка на СГС държавна такса и разноски в размер на 8 833,33 лв.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: