№ 597
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500567 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 90/18.05.2023 г., постановено по гр.д. № 147/2022 г.
по описа на РС-Сливница е отхвърлен предявения от „Е. Ф.К.“ ЕООД,
ЕИК ............., със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „М. Л.“
№ .., ет. ., представлявано от Е. Р. Д., иск за признаване на установено
по отношение на А. Д. А.- Ш., ЕГН: **********, с адрес: село Г., ул.
„С. в.“ №., че дължи на „Е. Ф.К.“ ЕООД с ЕИК ............., сумата от
63,92 лева, представляваща дължима главница по договор за
телекомуникационни услуги от 16.06.2016 г. сключен между А. Д. А.-
Ш. и „БТК“ ЕАД, въз основа на който са издадени фактура
№........./........... г. за отчетен период от 15.11.2017 г. до 14.12.2017 г. и
фактура №........./........... г., за отчетен период от 15.12.2017 г.
до14.01.2018 г., както и сумата от 15,79 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от датата на падежа на
всяка от фактурите до 30.06.20 г., за които вземания в полза на ищеца
е издадена заповед за изпълнение №583 от 06.12.21 г. по ч. гр. д. №
854/2021 г. по описа на РС- Сливница, като неоснователен и
недоказан. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Е. Ф.К.“ ЕООД е осъдено да
заплати на А. Д. А.- Ш. направените от нея разноски в исковото и
заповедното производство в размер на 600 лева.
1
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство „Е. Ф.К.“ ЕООД с
доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост.
Излага се, че между страните е налице сключен договор, въз основа на
който са издадени фактури за дължими от ответника суми. Договорът
не бил прекратен от ответника, поради което следва да изпълни
поетите с подписването му задължения. Излага, че по време на
действието на договора „БТК“ ЕАД надлежно е изпълнявало
задължението си да осигурява предоставянето на електронни
съобщителни и мобилни услуги чрез мрежата си на посочения от
длъжника адрес. Отправеното предизвестие за прекратяване на
договора е от дата 28.12.2017 г., а процесните фактури били за
потребени услуги за период от 15.11.2017 г. до 14.01.2018 г., когато
договорът е бил активен, поради което се дължи плащане по тях.
Излага ,че „С.Г.Г.“ ООД в качеството си на пълномощник на „БТК“
ЕАД е изпратило уведомление до А. Д. А.-Ш., на основание чл. 99, ал.
3 ЗЗД, а на 28.01.2022 г. дружеството е прехвърлило всички свои
вземания на „Е. Ф.К.“ ЕООД. По същество моли за отмяна на
решението и уважаване на предявените искове. Претендира разноски
за производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, А. Д. А. - Ш., чрез пълномощника
си адв. В. С. изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80
ГПК.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по иска „Е.
Ф.К.“ ЕООД, в законоустановения срок, поради което същата се явява
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Не се спори, че ответницата е била в договорни отношения с „Б.
т.к.“ ЕАД по силата на договор за предоставяне на
телекомуникационни услуги от 16.06.2016 г., по който дружество се е
задължило да предоставя на ответника избраните от него услуги
срещу задължението на ответника да заплаща тяхната стойност, в това
число и месечните абонаментни такси.
2
Ответницата оспорва изпълнението на задълженията от страна на
„БТК“ ЕАД и твърди, че договорът е развален едностранно от нея,
поради виновно неизпълнение от страна на БТК ЕАД.
Спорът е дали ответницата е заплатила всички свои задължения
към „БТК“ ЕАД и дали тя има задължения към ищеца „Е. Ф. К.“,
който твърди, че е кредитор на непогасен от нея дълг в размер на
63,92 лв. – главница и 15,79 лева – мораторна лихва, по силата на два
последователни договора за цесия.
Ищецът черпи права от фактура № ........./........... г. за
предоставени електронни съобщителни и мобилни услуги на стойност
18,96 лв. за отчетен период 15.11.2017г. - 14.12.2017 г. и фактура №
........./........... г. за предоставени мобилни услуги на стойност 44, 97
лева за отчетен период 15.12.2017 - 14.01.2018 г. Фактурата е била
издадена от „БТК“ ЕАД с търговско наименование „В.“. С
възражението по чл. 414 ГПК ответницата е оспорила да има
задължения към „БТК“ ЕАД. В отговора на исковата молба е
направила възражение за изтекла погасителна давност. На следващо
място излага, че не е била уведомена за цесията, а договорът е
развалила, поради виновно поведение от страна на „БТК“ ЕАД.
Твърди, че на 26.09.2017 г. е отправила предупреждение към „БТК“
ЕАД и предоставила за изпълнение от тяхна страна едномесечен срок,
в който дружеството не изпълнило задълженията си по договора.
Видно от събраните по делото доказателства, на 26.09.2017 г. А.
Д. А. – Ш. е депозирала жалба до „БТК“ ЕАД, в която е уведомила
дружеството, че на адреса си в с. Г., обхватът на оператора е
изключително проблемен – въобще няма обхват, поради което не
може да се ползват мобилни услуги. Отправено е предупреждение до
оператора, че ако в едномесечен срок от получаването, проблемът не
бъде отстранен, ще счита договора за прекратен, на основание чл. 87
ЗЗД. Жалбата е приета за разглеждане на 26.09.2017 г., регистрирана с
вх. № 17-23164, като А. Ш. изрично е уведомена, че ще получи
обратна връзка в 1-месечен срок. На 28.12.2017 г. ответницата е
уведомила мобилния оператор отново, че счита договора за прекратен,
поради това, че липсата на обхват на телекомуникацията в с. Г. не е
отстранен.
В сключения между А. Д. А. – Ш. и „БТК“ ЕАД договор е
уговорено изрично, че при спор относно качеството на услугата,
същото се установява чрез механизмите на наблюдение, одобрени от
Комисията за регулиране на съобщенията. Доказателства за
извършена проверка на качеството на услугата не са ангажирани по
3
жалбата на А. А. от 26.09.2017 г.
Горното е дало основание на ползвателя на услугата да развали
на осн. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД договора, което същият е сторил с
връченото на мобилния оператор на 26.09.2017 г. писмено
предизвестие. Даденият с предизвестието срок за изпълнение – до
26.10.2017 г., месечен, е бил достатъчен и подходящ по смисъла на чл.
87, ал. 1 от ЗЗД, същият е изтекъл без изпълнение на задълженията на
оператора, поради което считано от 27.10.2017 г. договорът за
мобилни услуги е бил развален.
За издадените от оператора фактури за отчетен период след
разваляне на договора /след 26.10.2017 г./, ответницата няма
задължение за плащане. Фактурата, като частен свидетелстващ
документ, има формална доказателствена сила само относно факта на
писменото изявление и неговото авторство и като свидетелстващ
документ материализира удостоверителното изявление на издателя
относно определени факти (в случая предоставяне на мобилни
услуги). Представените по делото фактури, като счетоводен документ
отразяват вида на услугите, съответно каква е стойността, която
следва получателят на услугата да заплати, но самите фактури не
удостоверяват, че услугата е изпълнена. В доказателствена тежест на
ищеца е било да установи, че точно и пълно е изпълнено
задължението по договора за електронни съобщителни и мобилни
услуги, от страна на оператора, което не е сторено.
По изложените съображения претендираното вземане на ищеца
„Е. Ф.К.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, не е доказано и
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото изводите на двете съдебни инстанции съвпадат
напълно, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Е.
Ф.К.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата
страна А. Д. А. - Ш. разноски в размер на 400, 00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 90/18.05.2023 г., постановено по
гр.д. № 147/2022 г. по описа на РС-Сливница.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Е. Ф.К.“ ЕООД с ЕИК
............., със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „М. Л.“ № ..,
ет. ., представлявано от Е. Р. Д., да заплати на А. Д. А.- Ш., ЕГН:
**********, с адрес: село Г., ул. „С. в.“ № ., направените от нея
разноски във въззивното производство в размер на 400.00 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5