Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 646 11.06.2020 година град Бургас
Бургаският
административен съд трети състав
На десети юни през две хиляди и двадесета година
в закрито заседание
в състав:
Председател: Чавдар
Димитров
Като разгледа докладваното от
съдията Димитров административен
характер дело №127 описа на
Административен Съд Бургас за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК, вр.
чл.144 от Административно процесуалния кодекс и касае искане да допълване на
съдебен акт в частта за разноските.
Спорът е по жалба
на П.А.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адвокатско дружество
„Добрев и Ко“ против решение № 1040-02-173/20.12.2019г. на директора на ТП на
НОИ – Бургас, с което е оставено в сила уведомително писмо с
изх.№5512-02-776/31.07.2019г. на началник на отдел „Осигурителен архив“ на ТП
на НОИ – Бургас, с което на жалбоподателя е отказано издаване на удостоверения
обр. УП-13 и УП-15 за периода 09.2000г. – 06.2009г., когато лицето е работило в
ЕТ „Тонго - Тодор Димитров“ гр.Бургас, тъй като разплащателните ведомости на
същия, удостоверяващи осигурителен стаж и доход не са предадени в ТП на НОИ –
Бургас.
В хода на съдебното производство ответната страна е
била представлявана от процесуален представител в качеството му на юрисконсулт.
Последният, в последното по делото заседане е направил изявление за присъждане
на разноски, което е валидно, допустимо и годно да постигне търсения правен
резултат по присъждане на направените разходи в тежест на ответната страна.
Със свое решение
№385 от 09.03.2020г. Съдът е отхвърлил жалбата против административния акт,
като е пропуснал да присъди поисканите разноски в полза на ответния орган.
В срока за
оспорване на постановеното решение е постъпила молба вх.№ 2658/18.03.2020г. от
процесуалния представител на ответника за допълване на решението в частта за
разноските, като бъдат присъдени в полза на ответника ТП на НОИ - Бургас
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Отново в срока за
оспорване с вх.№2677/19.03.2020г. от страна на жалбоподателя също е била
депозирана молба за постановяване на допълнителен съдебен акт по съществото на
спора, в смисъл обратен на постановения.
Двете молби са
били връчени на съответните страни, като в срока за отговър такъв е постъпил от жалбоподателя, която е възразила срещу
искането за допълване, като е посочила, че счита за основателно присъждането на
разноски в нейна полза.
След преценка на
молбата, представените доказателства и становищата на ответния орган, Съдът
намира следното:
Депозираната
молба от процесуалния представител на ответния орган е допустима и е с правно
основание чл.248, ал.1 от ГПК.
По съществото на
така обсъжданата претенция Съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, приложима в настоящото производство на
основание чл.144 АПК „Ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.“. В конкретния случай се касае за юрисконсултско
възнаграждение, чийто минимален размер според Наредбата за заплащане на
правната помощ не може да бъде по-малък от 100,00 лева. Претенцията за такава сума
съдът счита за доказана и обоснована.
Що се отнася до
искането на жалбоподателя за постановяване на допълнителен съдебен акт, въз
основа на допълнителни доказателства, същото представлява такова за ревизия на
постановеното съдебно решение от страна на постановилата го инстанция, каквато
правна възможност АПК не предвижда. Редът за ревизия на постановения съдебен
акт е указан в самото съдебно решение, а именно чрез обжалването му пред
Върховния административен съд.
Поради изложеното
по-горе, съдът счита че искането на жалбоподателя за допълване на решение №
385/09.03.2020г., като в същото бъде постановен осъдителен по отношение на жалбоподателя
П.Б. диспозитив, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се явява
основателно и следва да бъде уважено в горепосочения размер, докато това на
жалбопдателя, поради липса на правна възможност за произнасяне по търсения
начин следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от
горното и на основание чл.248 от ГПК, вр. чл.144 АПК, Бургаският
административен съд
Р Е
Ш И :
ДОПЪЛВА Решение №385 от 09.03.2020г., постановено по
административно дело № 127/2020г. по
описа на Административен съд Бургас в частта за разноските, като на основание
чл. 143, ал.4 АПК ОСЪЖДА П.А.Б., ЕГН **********, да заплати на ТП на НОИ Бургас
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя П.А.Б. за
постановяване на допълнително решение, с което да бъде задължен НОИда
предостави на съда документацията от направена проверка на ЕТ Тончо - Тодор
Димитров, през 2012г.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението за неговото изготвяне пред Върховния Административен Съд.
СЪДИЯ: