Решение по КНАХД №761/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл.63в от ЗАНН.

 

Касаторът А. М. И. от Велико Търново, чрез *** А. Ч. от ВТАК, е обжалвал като неправилно решение №293/18.08.2025 година, постановено по АНД №246 от 2025 година по описа на ВТРС, с което е потвърдено наказателно постановление №24-1275-003248/29.11.2024 година на Началник на група в сектор „ПП“ при ОДМВР – Велико Търново, с което на касатора на основание ч.183, ал.4, т.7, предложение първо от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба от 50 лева.

Касаторът прави оплаквания, че решението е неправилно, тъй като е нарушен закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Поддържа, че съдът неправилно е оценил доказателствата и неправилно е приел съставомерност на деянието. Поддържа и, че неправилно съдът е приел, че наказателното постановление е формално и процесуално законосъобразно. С тези и други оплаквания моли да се отмени решението на въззивният съд и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация, Началникът на група в на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –Велико Търново оспорва основателността на касационната жалба в писмения отговор, представен по делото.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като предлага решението да остане в сила.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решението въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №24-1275-003248/29.11.2024 година на Началник на група в сектор „ПП“ при ОДМВР – Велико Търново, с което на касатора И. на основание ч.183, ал.4, т.7, предложение първо от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба от 50 лева.

За да постанови този резултат ВТРС е приел от фактическа страна в решението си, че на 4.11.2024 година в 16,50 часа в град велико Търново, на [улица], до магазин „Мондо“ в посока към [населено място], управлява лек автомобил „Ауди“, модел А8 с номер [рег. номер], като по време на управлението не е използвал обезопасителен колан, с които е оборудван автомобила. Съдът е посочил, че въпросната фактическа обстановка се потвърждава от изслушаните свидетелски показания на свидетелите Г. и С., които са възприели въпросните факти и обстоятелства непосредствено, чиито показания следва да се кредитират. В мотивите на решението е посочено, че съдът не дава вяра на свидетелските показания на свидетелите Й. и П., доколкото същите са заинтересовани предвид приятелските отношения с касатора. Посочено е, че компетентността на актосъставителят и наказващият орган се установява от представената заповед №8121з-1632 от 2.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи.

От правна страна съдът е приел, че актът за установяване на нарушението и наказателното постановление са процесуално и формално законосъобразни актове. Приел е, че те съдържат всички изискуеми се реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Прието е, че наказателното постановление е издадено от компетентен административно наказващ орган в кръга на правомощията му.

По същество съдът е констатирал, че с поведението си касаторът нарушава изискването на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като по този начин осъществява състава на чл.183, ал.4, 7, предложение първо от ЗДвП, като тя предвижда абсолютно определено като размер наказание.

Така постановеното решение настоящата инстанция намира за правилно, като не са налице касационни основания за отмяната му.

Неоснователно е оплакването за необсъждането на релевантни към състава на нарушението обстоятелства. Макар и лаконично, съдът е посочил чии показания кредитира и чии - не, като е посочил и причините за това. Следва само да се подчертае, че свидетелят Г. е дал показания в откритото съдебно заседание на 14.05.2025 година, като към този момент от защитника на касатора е поискано единствено изслушването на Свидетеля С. /очевидец/, като след изслушването на показанията му в откритото съдебно заседание проведено на 04.06.2025 година е конкретизирано искане за изслушване на водени от защитника свидетели, за които не е посочено предварително и няма данни да са очевидци. Показанията на двамата правилно не са кредитирани, тъй като извън сочената от съда причина се налага и логически обоснованият извод, че с тях се цели да се установи изложена едва след изслушване на първите двама свидетели поддържана защитна теза.

Що се касае до компетентността за установяване на нарушенията от вида на процесното и за издаване на наказателно постановление, то следва да се посочи, че видно от т.2,1 на заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят е териториално и материално компетентен да установява нарушения, претендирани като такива по ЗДвП. Идентично, според т.3,11, началниците на групи в секторите ПП при всяко от ОДМВР са овластени да издават наказателни постановления по ЗДвП.

Неоснователни са и оплакванията по същество по приложението на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП в приложимата си редакция „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска;“. Субект на нарушението е водач по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, който не изпълнява нормативно задължение за използване на предпазен колан /в случая/.

Нормативното задължение да се ползва предпазен колан е установено в разпоредбата на чл.137а, ал.1 от закона, като изключение от него са изчерпателно предвидените в разпоредбата на ал.2 случаи, нито са сочени доказателства в тази насока. Няма твърдение, че е налице някое от дисквалифициращите съставомерността на деянието обстоятелства, указани в чл.137а, ал.2 от ЗДвП, при което правилно поведението на касатора е [жк], ал.4, т.71 предложение първо от ЗДвП.

Неоснователно е оплакването за несъобразяването от страна на съда на формалната незаконосъобразност на процесното пред него наказателно постановление. Обратно, всички релевантни към състава на нарушението и към предмета на доказване обстоятелства са достатъчно ясно и точно описани в наказателното постановление, като изрично е посочено и каква правна норма е нарушена от субекта на деянието.

Що се касае до останалите изводи, касаещи законосъобразността на наказателното постановление, то касационната инстанция, на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, препраща към мотивите и аргументите на районният съд, които напълно споделя.

Правилното решение следва да бъде оставено в сила.

 

Разноски за ответника по касация не се следват, доколкото не са претендирани, нито извършени.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №293/18.08.2025 година, постановено по АНД №246 от 2025 година по описа на Великотърновският районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.