Р Е Ш Е Н И Е
№ 2224
гр. Варна, 22.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 14233 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Застрахователна компания „Уника“ АД,
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Г.И.
– изпълнителен директор и Д.С.Т. – изпълнителен директор, чрез пълномощника им
юрисконсулт Г.Д.А. срещу Й.Ц.П., с ЕГН ********** и адрес ***, с която е
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.274, ал.2 КЗ /отм./ за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена
Заповед № 3177/11.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 6614/2018г. по описа на ВРС:
сумата
от 778,55 лв. /седемстотин седемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/,
от която 763,55 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
причинени в резултат на пътно – транспортно произшествие, реализирано на
15.07.2015г. в гр. ***, при движение по бул.”***” около магазин “***” по вина
на Й.П., неправоспособен водач на лек автомобил марка “***”, модел “***”, рег.
№ ***, собствен на Т.М. имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка “***”,
модел “***”, рег. № *** по застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите” и “Злополука”, обективирана в застрахователна полица *** по
щета № ***, собствен на Р.Д. и 15 лв. ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и
обезщетение
за забава в размер на 130, 91 лв. /сто и тридесет лева и деветдесет и една
стотинки/ дължимо за периода от 13.07.2016г. до 10.05.2018г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На 15.07.2015г. в гр.Варна ответникът, управлявайки л.а. „***“ с ДКН ***, собственост на Т.П.М., без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС, реализирал ПТП с движещия се пред него л.а. „***“ с ДКН ***, управляван от Н.А.Н. и собственост на Р.Г.Д.
За л.а. „***“ с ДКН *** имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ищцовото дружество с номер на полица ***.
В резултат на произшествието бил увреден л.а. „***“ с ДКН *** и по-конкретно: заден капак, облицовка задна броня, задна престилка, заден ляв калник, заден десен стоп, заден ляв стоп, патрон на задна ключалка, амортисьор десен заден капак, ключалка заден капак, основа задна броня и дъно на мястото на резервната гума. Ищцовата застрахователна компания била уведомена за настъпилото събитие, образувана била преписка по щета № ***, направен оглед и съставен опис на щетите.
На 26.08.2015г. ищцовото дружество заплатило на Р.Д. сумата от 763.55 лева, представляваща стойността за необходим ремонт по лекия автомобил.
С регресна покана изх.№ ***г. Й.Ц.П. бил поканен да заплати на ищеца сумата от 763.55 лева, но не изпълнил задължението си.
Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 6614/2018г. по описа на ВРС и била издадена заповед за изпълнение. Ищцовото дружество получило указания за предявяване на иск за установяване на вземанията, за които била издадена заповед за изпълнение на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който исковата претенция се оспорва като допустима, но неоснователна.
Нямало данни ответника да е бил лишаван от правоуправление към датата на процесното ПТП, а обстоятелството, че при управляване на автомобила не е могъл да извади и представи свидетелството се явявало ирелевантно за спора. Разпоредбата на чл.274, ал.2 КЗ /отм./ касаела случаи или на липса на правоспособност за управление на конкретното МПС или на отнета такава. Всяко друго управление „без свидетелство за управление“ вън от посочените две хипотези бил извън приложното поле на разпоредбата.
Представената регресна покана не доказвала да е получена от ответника. С исковата молба не бил приложен документ, от който да е видно получаването на регресната покана.
Нямало данни да е издавано НП или съдебен акт, от който да се изведе извод за доказано виновно поведение от страна на ответника, което да обуслови основание за иска.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, с писмено становище моли за даване на ход на делото, прави искания по доказателствата и изразява становище по същество на спора. Ответникът, чрез назначения му особен представител, поддържа изложеното в исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетото
като доказателство по делото ч.гр.д. № 6614/2018г. по описа на ВРС, ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесното вземане на 10.05.2018г.,
като същото е уважено изцяло и в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение № 3177/10.05.2018г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК и на заявителя са дадени указания да предяви иск
за установяване дължимостта на вземането. Исковата молба е депозирана в
законоустановения месечен срок.
Със
застрахователна полица № ***г. между Т.П.М. и ищцовото дружество е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с предмет т.а. марка „***“,
модел „***“, със шаси № *** със срок на договора от 26.04.2015г. до 25.04.2016г.
/л.10-12/.
Като доказателство
по делото е прието заверено за вярност копие на констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №***, от което се установява, че на 15.07.2015г. в гр.Варна,
бул. „***“ до магазин „***“, посока ж.к. „***“ ответника като водач на
застрахования при ищеца товарен автомобил марка
„***“, модел „***“, със шаси № ***, собственост на Т.П.М. не спазва достатъчно
разстояние от движещият се пред него и спиращ лек автомобил марка „***“, модел
„***“, с ДКН *** и го блъска. В протокола е посочено,
че ответникът е неправоспособен /л.8-9/.
На 19.07.2015г. в
ищцовото дружество постъпило уведомление за настъпило застрахователно събитие
от Р.Г.Д., като собственик на увредения при ПТП автомобил /л.13-14/.
За установяване
вида и размера на щетите и остойностяването на същите били съставени опис на щетите на МПС № ***г. и опис-заключение
по щета № ***г., доклад по щета № ***г., като определеното застрахователно
обезщетение в размер на 763.55 лева било изплатено на собственика на увредения
при процесното ПТП лек автомобил Радомира Димитрова по посочена от нея банкова
сметка /***.15-18/.
С регресна покана
от 13.06.2016г. ищцовото дружество поканило ответника да му възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 763.55 лева в 7-дневен срок
от получаване на поканата, като по делото няма данни поканата да е достигнала
до ответника /л.7/.
С писмо от
02.04.2019г от ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, съдът е уведомен, че на
Й.Ц.П., с ЕГН ********** не е издавано СУМПС и същият няма придобити категории.
Към писмото е представена справка за регистрирани нарушения на ответника, от
която се установява, че за произшествието на 15.07.2015г. на ответника е
съставен акт за установяване на административно нарушение и издадено
наказателно постановление за нарушение разпоредбата на чл.150 ЗДвП „Всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен
когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 4“ /л.58-59/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявените
с исковата молба установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК се
явяват процесуално допустими, доколкото за процесните вземания има издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение и същата не е влязла
в сила поради връчването ѝ на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
За уважаване на предявения иск в тежест на ищцовото дружество бе да докаже при условията на пълно и главно доказване настъпването на произшествието при описаните в исковата молба дата, участници и механизъм; наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а. „***“ с ДКН *** към момента на произшествието; настъпилите щети по л.а. „***“ с ДКН ***; размерът на изплатеното в полза на Р.Г.Д. застрахователно обезщетение и на определените от застрахователя ликвидационни разходи; достигането до регресната покана до ответника и изпадането му в забава от този момент.
От приетите като писмени доказателства констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***г. и справка от ОД на МВР Варна, сектор „пътна полиция“ се установи настъпването на произшествието при описаните в исковата молба дата, участници и механизъм, както и че към момента на произшествието ответникът е управлявал л.а. „***“ с ДКН *** без да е имал издадено свидетелство за управление на МПС. Към датата на произшествието автомобила управляван от виновния водач е бил застрахован при ищцовото дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите. Настъпилите щети по л.а. „***“ с ДКН ***, определянето на размерът застрахователното обезщетение за тях и изплащането му в полза на Р.Г.Д., както и размерът на определените от застрахователя ликвидационни разходи се установяват от представените с исковата молба писмени доказателства – застрахователна полица, уведомително писмо, опис на щети на МПС, опис-заключение по щета и платежно нареждане.
Ответника дължи възстановяване на изплатеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение на основание чл.274, ал.2 КЗ /отм/, тъй като при причиняване на произшествието е управлявал автомобила без да е имал издадено свидетелство за управление на МПС. В този смисъл предявения иск за установяване дължимостта изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
Акцесорният иск за установяване дължимостта на вземане в размер на 130.91 лева, представляващо обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода от 13.07.2016г. до 10.05.2018г. се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата- чл. 84 ал. 2 от ЗЗД.
Регресното право на суброгиралия се застраховател произтича не от договора за застраховка, а от закона. Регресното право на застрахователя срещу ответника е възникнало в момента, в който застрахователят е изплатил застрахователното обезщетение. В този момент вземането на застрахователя срещу третото лице- пряк причинител на увреждането е станало изискуемо.
Настъпването на изискуемостта обаче не означава, че ответника е изпаднал в забава. Тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване на поканата. До получаване на покана за изпълнение от страна на суброгиралия се застраховател ответника може изобщо да не знае, че е задължен към това лице. По делото липсват доказателства отправената до ответника регресна покана от 13.07.2016г. действително да е достигнала до него, поради което не може да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Реализираните такива са в общ размер на 600 лева в исковото производство и 75 лева в заповедното производство. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 513.64 лева в исковото производство и 64.20 лева в заповедното производство по ч.гр.д. № 6614/2018г. по описа на ВРС. Разноски в този размер следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.Ц.П., с ЕГН ********** и адрес *** ДЪЛЖИ на Застрахователна компания „Уника“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** следната сума, за която е издадена Заповед № 3177/11.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6614/2018г. по описа на ВРС:
сумата от 778,55 лв. /седемстотин седемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/, от която 763,55 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за причинени в резултат на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 15.07.2015г. в гр. Варна, при движение по бул.”***” около магазин “***” по вина на Й.П., неправоспособен водач на лек автомобил марка “***”, модел “***”, рег. № ***, собствен на Т.М. имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка “***”, модел “***”, рег. № *** по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” и “Злополука”, обективирана в застрахователна полица *** по щета № ***, собствен на Р.Д. и 15 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Застрахователна компания „Уника“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** срещу Й.Ц.П., с ЕГН ********** и адрес *** за установяване дължимостта на следното вземане за което е издадена Заповед № 3177/11.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6614/2018г. по описа на ВРС:
обезщетение за забава в размер на 130, 91 лв. /сто и тридесет лева и деветдесет и една стотинки/ дължимо за периода от 13.07.2016г. до 10.05.2018г., като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА Й.Ц.П., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания „Уника“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** сумата от 513.64 лв. /петстотин и тринадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Й.Ц.П., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания „Уника“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** сумата от 64.20 /шестдесет и четири лева и двадесет стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 6614/2018г. по описа на ВРС съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: